Васил

Има един нов момент за мен. Именно - че ако житото се накисва с по-хладка вода (да кажем, под 50 градуса), семената остават живи и най-вероятно започват да покълват. Но пък така са по-твърди. А ако се ползва вряла вода, омекват по-добре, но не са "живи". Не знам какво значение има това, но сега ми направи впечатление.

OK

Да останеш човек при всички условия е предизвикателство. Да, от една страна в ежедневните служебни отношения има доста рутина и скука. Но от друга страна, именно общата работа ни помага да се осъзнаем и осмислим като човеци. Как зависим един от друг, как можем да си даряваме малки радости, как понякога хабом нерви поради недоразумения... Имах период от живота си, когато работех сам в къщи. Сега работя в малък колектив. Това си има своите минуси, но сега оценявам предимствата на колективната работа. Смятам, че за моето развитие това ми е нужно - да развия умения за работа в група.

За мен лично стои въпросът за понятията, кото ползваме в тази дискусия: "добро", "зло", "икономика на доброто/злото". Не мога да приема тези понятия да се дават като априори известни на всеки и че всеки е способен да определя какво е "добро" и "зло". Май затова изгониха Адам и Ева от рая Далеч съм от някои от мненията, показващи съвременната технология като оръдие на злото. или пък, че военните са виновни за всичко. Това е просто избиване на комплекс в най-безобидната посока, без да се мисли кой-знае колко. Всъщност, що е добро? Според Учителя, при доброто имаме предвид благото на всички същества (на абсолютно всички). При злото се има предвид благото на някаква ограничена група същества, или само на едно. Естествено, в рамките на Божият план всичко в крайна сметка (с течение на времето) се обръща за Добро. Та, замислям се какво значи "икономика на доброто"... Икономика, отговаряща в максимална степен на общите интереси, може би? Така или иначе, икономическата система е един продукт на нашето общество и то не може да съществува без нея. Всички, абсолютно всички участват в тази икономическа система. До голяма степен в нея е застъпен доброволният принцип, т.е. икономическите агенти извършват действията си изключително по своя воля. А свободата е един от атрибутите на доброто. Всеки е способен да взема решение кой продукт е "добър" и кой - не, кой е произведен съгласно определени конвенции и кой - не. Следователно, доколкото в дадена икономическа система е застъпен принципът на свободата, дотолкова тя е "добра". Разбира се, свободната воля на икономическите агенти бива "отнемана" по различни начини, и това е част от играта. Например с различните видове реклами, различни методи за пазарен и медиен натиск и др.п. За да могат иконом. агенти да запазят своята свобода, първо трябва да имат такава идея в главата си, т.е. вътрешен стремеж към свобода. После, да знаят как да реализират и отстояват този си стремеж. Така че, когато икономически агенти станат високограмотни и културни, когато лъжата изчезне от търговските информации, когато се казва само истината за всички продукти, тогава горната цел ще бъде изпълнена!

За мен лично стои въпросът за понятията, кото ползваме в тази дискусия: "добро", "зло", "икономика на доброто/злото". Далеч съм от някои мненията, показващи съвременната технология като оръдие на злото. Всъщност, що е добро? Според Учителя, при доброто имаме предвид благото на всички същества (на абсолютно всички). При злото се има предвид благото на някаква ограничена група същества, или само на едно. Естествено, в рамките на Божият план всичко в крайна сметка (с течение на времето) се обръща за Добро.

Повече ме интересува въпросът за последствията от осъзнаването на този факт, т.е "... и какво от това"? Дали човек, осъзнал своята вечност и бесмъртие, променя ценностите си и поведението си? Има две тези: 1) Да, насочва се към вечните и неизменни ценности, търси съвършенство и т.н.; 2) Продължава да се занимава с незначителни и безсмислени неща, с аргумента че има цялата вечност пред себе си да започне нещо съществено. Както е видно, факта за прераждането може да се тълкува според желанието. Има ли тогава някакво значениое осъзнаването на този факт и до каква степен може да ни влияе?

Според мен моливата е акт на хармониране м/у човека и Бога. При това тази свещенна връзка се укрепва. В резултат: 1) човекът върши волята Божия; 2) Бог изпълнява разумните човешки желания; можи би защото в контекста на усилената връзка все-повече желания стават разумни. Може би процесът може да се уподоби на синхронизация м/у две системи - в случая единицата и Цялото.

Стана ми интересно мнението на Кирил. Очевидно според теб, Кирил, "Определя" и "Показва" са различни понятия... въпреки че ми се виждат доста сходни. Не съм астролог. Все пак, възможно е да са натоварени със специфичен смисъл за астролозите Според една теорема в автоматиката, оптималното управление на дадена система зависи само от текущото и състояние, не и от предисторията и. С други думи, състоянието обобщава историята. За мен астрологията е един от методите да разберем състоянието си, и то до момента на нашето раждане. От там нататък колкото по-интензивно работим, толкова повече можем да се освободим от иннерцията ("начертаният" път от звездите), т.е. от нашето духовно наследство, картма и т.н.

За мен всеки празник е преди всичко метод за социално общуване. Защото конкурентната икономическа среда води до отчуждение, засилване вличнието на его-то... А на обществото му трябва единство все пак. Така го виждам празника - ден, посветен на нашите ближни. И понеже винаги има симетрия м/у външен и вътрешен живот - също и ден, посветен на себе си, на вътр. си свят. Егото си взема "отпуск", не е толкова активно по това време. Ден за тържество на Духа. Понеже още не е толкова укрепнал, за да тържествува през всичките дни. Всеки си има собствено разбиране за празник, преживява го различно. Но общият ефект без съмнение е (+). Празникът може да се разгледа като форма за колективна медитация, пригодена към сегашното състояние на човечеството като цяло.

Здравей, Севдалина! Виж какво казва Google по въпроса за житния режим http://www.beinsadouno.goto.bg/gregim/in_bg.htm http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b5/rejim.html Аз лично съм го правил до 4 дни и считам, че си заслужава. Пздрави!

Ще се опитам да дам в систематизиран вид това, кето съм разбрал от книгите за отношението човек - мисъл. 1. Възможност за мислене. Човекът в настощия етап на своето развитие все още не е способен да генерира самостоятелно нови мисли. Това е по силите на ангелите, а ние възприемаме и излъчваме, свободата ни се състои в способността за избор. 2. Пътища за възприемане на мислите от човека 2.1 Чрез светлината 2.2 Чрез въздуха и дишането 2.3 Чрез водата 3. Пътища за излъчване на мисли Тук не съм сигурен - помогнете 3. Методи за управление на възприемането на мисли 3.1 Филтриране (Концентрация) - вътрешна нагласа на ума, така че да възприема желания от нас спектър мисли; 3.2 Трансформация - преобразуване на енергийния спектър на дадена мисъл; 3.3 Медитация - съзнателно насочване на ума към мисловна атмосфера от дадено ниво 4. Съществуват мисловни натрупвания, т.нар. "Архетипи" или "Идеи" на нещата. Казват, че в менталния свят има образци на всичко съществуващо във физическия свят. И че физическия е отражение на менталния. 5. Твърди се, че човешкия мозък е играе ролята най-вече на антена - приемно устройство, че същинският ум се корени в по-висшите тела. Като довод за това се дават оценки на възможностите на физическия мозък като обем памет и бързодействие, от което става ясно че само той не би могъл да е източник на интелектуалните ни способности. Такива работи.. Може би ще успеем да навържем нещо по-цялостно ? Тук импровизирам и рискувам да сгреша, така че поправете ме, ако забележите нещо !

Един такъ въпрос изисква точно дефиниране, за да бъде разрешен задоволително. Преди всичко, що е мисъл? Имаме ли някаква реална представа за нея и по какъв начин? Някои сравняват мисълта с радиовълни. Ако тази аналогия се приеме, в такъв случай въпросът за скоростта на разпространение на мислите е уместен. Но процесът на възприемане на дадена мисъл не е механичен и мигновен, според мен. Т.е. мисълта може да си е пристигнала, но ти самият все още нищо да не подозираш. И след известно време чак да я възприемеш, донякъде. Така че процесите по излъчване, съхранение и възприемане на мисли според мен са комплексни. Следователно ако тези процеси се декомпозират на прости елементи, тогава бихме могли да говорим за нещо по-определено. А сега говорим за възприятията си и за чуто и прочетено...

Според мен, човек подсъзнателно се насочва към такава музика, каквато му е необходима за душевния му растеж в момента. Дошата ни подтиква отвътре. Например, слушал съм стил "Метъл" преди около 10-12г., "Рок", и по -"Хеви" стилове. Предполагам, че ми е било необходимо. Сега не ми се слуша такава музика, търся по-спокойна . Забелязал съм и друго за музиката: ако ти самият участваш в нея (с пеене или свирене), то възприемането е много по-пълно, отколкото ако си само слушател. Може и да си припяваш наум, това усилва много въздействието...

Концерт музика от Учителя хор Всемирно Бяло Братство - Франция диригент - Робер Суберон съпровожда камерен оркестър хор Евера България диригент Йордан Камджалов София, Зала България, 31.10.2005, 19:00

Здравей, Георги! Темата, която засягаш е доста обширна. Всъщност са повече от една теми: 1) Учителя ни е дал всевъзможни упражнения и формули...но как ни действат те ? 2) Какво всъщност ни заставя да го правим? (постигане на някакво ниво на самопознание, подобряване на вътрешната хармониия) 3) Кои е истинския мотив който ни заставя да спазваме тези принципи по пътя на нашата цел... Има много литертатура, насочена към отговора на тези въпроси. Някои автори са посветили живота си на това... Въобще, не е лесно да се говори от позицията на личен опит по тази тема. За мен лично не е толкова важна нито една от горните 3 точки. Важно е че чувствам желанието си, че имам достъп до известни методи за неговата реализация и че в крайна сметка мога наистина да ги използвам. за да реализирам желаниети си.

Не съм астролог, но знам, че разстоянието м/у Земята и Марс варира с период от 15 години, т.е. Марс се приближава до Земята прибл. на всеки 15 години. А това за 75000 години вероятно касае в коя част от елиптичната орбита по-точно става сближението и колко точно приближава Марс. Някои свързват това явление с началото на войни - напр. 1 и 2 световни войни. Във всеки случай е очевидно, че влиянието на Марс в този период върху земните жители има максимум.

Ценно е да разбираш и усещаш ценностите на братята и сестрите си! Защото като конкретна проява те не съвпадат напълно, такова впечатление имам .

Ради, благодаря ти за упражненията! Не ги практикувам редовно и ми е полезно да си ги припонмя. Може би е уместно да почнем отделна тема само за упражнения.

Здравей, Иво! Искам да споделя какво съм прочел напоследък в една книжка ("Спектър на съзнанието"). Когато човек е потопен в илюзията за отделност (мая), съзнанието му губи досега си с Единия и той забравя за връзката (единството) на всичко съществуващо. Възприемайки и идентифицирайки се последователно с една все по-малка част от себе си - тази, възприемана съзнателно - човек се "отчуждава" от същността си и губи връзка с реалността. Започва делене на "добро" и "зло". Човек в съзнанието си разделя живота от смъртта, въпреки че те са едно, част са от един неделим процес. Страхът от смъртта поражда илюзията за време. Човек един вид "измисля" бъдещето, за да постигне безсмъртие, като по този начин обаче губи пълноценното изживяване на настоящето. Въпроса за основните форми на страха според мен е важен и обширен, но аз не бих моъгл да дам класификация сега. Но ще импровизирам: - страх за целостта на тялото си (физическото); - страх от загуба на общественото си положение; страх от публичен провал; - страх от загуба на собственото си одобрение, страх за комфорта в съзнанието си; сртах от провал пред самия себе си; - ... Когато човек се страхува от определени свои качества, той ги подтиска и ги превръща в свое несъзнато, или своя "сянка". Затова лекарството, изцелението е обратно "приемане" на себе си - такъв, какъвто си, без значение общественото и др. мнение. И тогава човек забелязва, че неговите "отрицателни" страни, от които доскоро се е плашел и се е правел че ги няма, всъщност са част от него самия и всъщност съвсем не са "отрицателни", а го правят пълноценен .