krissi

Благодаря за тази тема въпроси-отговори, много е полезна. Аз сега чета ли чета как сте спазвали житен режим през годините и правя планове кога да се включа.

Обичам хляб!

Много разумно! Напълно съм съгласна.

Хм, къде ли е границата между здраве и болест, когато опрем да гаворим за състоянията на психиката. Пък и учените постоянно се надпреварват да обясняват кое е вредно и кое полезно. Ако човек седне да ги слуша, нищо чудно от уплах и да спре да се храни....

Виждам, че съм пропуснала времето за житен режим тази година, но никога не съм го практикувала, а ми е интересно. Можете ли да ми препоръчате какво да прочета за да се информирам какво предствавлява житния режим, какво се яде, по колко и колко време се спазва? Благодаря!

Според мен трябва да е личен избор, но ако родителите са вегетарианци и детето е сви.кнало от малко как да се храни, това е чудесно.

Много благодаря за този толкова информативен пост!

Глад според мен е когато организмът има нужда от определени вещества, за да продължава да функционира нормално. Апетит е наличието на едно чувство, което ни подтиква да се храним и според мен апетитът е Божия Милост. Хапвам си, когато усетя подтик. Спирам, когато усетя първото засищане, независимо колко съм хапнала. Когато не ям сама, а с хора, съм далеч по-традиционна. Напр. ям така, че да зарадвам домакинята, ако ми е възможно )) Може да звучи глуповато, но още не съм сигурна точно защо се храня, а това ми е много интересен въпрос. Понякога ми се струва, че го правя за да се чувствам част от моите любими хора. Чудя се дали човек се храни заради себе си?

Молитвата преди хранене е нещо ценно, но според мен добре е да я казваме по вътрешен подтик, а не само защото е хубаво по принцип, защото ако я казваме без вътрешен подтик убиваме сами част от силата, който бихме могли да възприемем, т.е самоограничаваме се. При мен нещата са на периоди: казвала съм "Отче наш" , казвала съм молитва със свои думи, също формулата "Божията Любов носи изобилния и пълен живот". Наблюденията ми са , че ако другите членове на семейството не споделят мнението ти, по-добре да кажеш не много дълга молитва и то на ум, защото иначе се разсейваш. "Божията Любов..." за мен е с лечебна сила, помогна ми да заобичам повече храната и да гледам на нея поне малко по-съзнателно. Та тя ми е любимата. Много ми харесва това, което казва Учителя, че трябва да се храним с Любов. Молитвата обикновено си я казвам вечер, когато сме заедно семейството или поне част, на масата - това е един от любимите ми моменти в живота. Вярвам че споделената храна е по-вкусна и по-духовно хранеща. Молитвата ми помага да се съсредоточа върху храната и да й отдам уважението си, тя ме причастява, свързва, със света, чрез който съществувам. След хранене съм казвала преди, но така и не ми се затвърди като навик. Вместо това повече ми се получава да благодаря докато ям. Това ме изпълва с радост.

Много против съм ГМО, но се опасявам, че се храним отдавна с такива храни.