asia

"Пишете толкова изразително и майсторски, не се шегувам!" Благодаря, както и за мнението. Благодаря и за телефона, обадих се. Ще се срещнем. "това е една сексуална връзка, поне за мъжа в нея" Безспорно.... само че в тези години тя търпеше развитие...И, да, оставайки си въпреки всичко сексуална, щеше да продължи много дълго...може би наистина мнооого дълго ... и накрая като остареем, щеше да остане приятелство, примерно (хубаво, де, може и фантазията да ми е в повече) , ако аз се бях научила да владея истериите си Това ми е един от проблемите. Ясно е, че в една връзка, която е чисто сексуална, никой не би желал да търпи истериите и проблемите на една реална интимна и любовна връзка. Ама пък може би аз не съм типаж, който може да поддържа само сексуална връзка .... може би затова толкова мислех за бъдещето - "и като свърши всичко, си оставаме приятели..." А когато си на някакво място, далеч от дома, далеч от нормалния ритъм на живота, когато животът е най-несигурното нещо, което имаш, когато си на война... ама не като наемник или умиротворител, т.е. не по своя воля... не се ли сещаш тогава само за най-близките си хора... защо да влизаш в нета да пишеш съобщение на някой си, с когото си чатиш в свободното време, да, може да имаш някакви сексуални мераци, но защо в 2 сутринта ще пишеш съобщение до някой си, който е на хиляди километри, за да го уведомиш, че си мобилизиран еди къде си и ще се обадиш като се върнеш??? Мисля, че точно след това "писмо от фронта" изпаднах в пълна зависимост от него, в абсолютна готовност да изпълнявам всичките му желания безусловно ... Все пак трябва да си ... доста съзнателен човек, за да уведомяваш дори не много близки хора къде си, че да не се чудят защо така си изчезнал... още повече и с опция никога повече да не се появиш... А може би в среда, където войната е почти ежедневие, не го приемаш по този начин... що пък да не изпратиш месидж до някой, дето не ти е близък, но пък ти е забавен, между два снаряда.. при положение, че третия може да е фатален, защо да не се позабавляваме до последно...Не знам ...

Благодаря за бързия отговор! Но мисля, че така бързо нахвърляна ситуацията не дава ясна представа за нещата. Аз имам проблем в общуването с противоположния пол. Имам много травмиращи връзки в миналото и имам някакъв комлекс, някакво чувство за отхвърляне, за остракизъм. И предполагам, че точно това се е отключило в момента с отказването на филийката (не че от негова страна беше оправдана такава реакция), но ако не бях реагирала така, всичко би продължило постарому. И всъщност, в момента бих била изключително щастлива, с все още пресни емоции от срещата. Просто изпадам в афект при такива ситуации, честно казано не мога да си обясня какво точно съм почувствала в момента, просто побеснях. Може би подсъзнателно съм искала нещо друго от тази връзка, независимо от самоубежденията, че "ТАКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ", по някакъв начин усетих, че близостта ни, въпреки силните и красиви думи може да е само на ниво сексуално общуване... и нищо повече.. отказването на парчето хляб възприех като отказване на обичта, на нежността, на истинската интимност... Не знам .. Но дали усещането ми е било базирано на нещо реално или е родено само в моята глава, плод на стари травми и непреодолени страхове, не мога да си отговоря. И може би трябва да разговарям със специалист за това, бихте ли ми препоръчали някой? Благодаря.

Моля за оценка на поведението ми в една ситуация... защото вече изобщо не съм наясно със себе си... За психолог ли съм, за психиатър ли съм ..??? Предварително се извинявам, че постът ми ще бъде малко по-дълъг.. Имам (имах) един приятел, познавам го от 2005 година. Стана така, че още съвсем в началото на запознанството ни с един разговор някак успя да докосне най-нежните струни в душата ми и го обикнах истински. Само да уточня, аз съм българка, той не е, запознахме се, когато гостувах в неговата страна. Когато се прибрах, месец-два след това започнахме активна комуникация по ICQ, като инициаторът беше той. Комуникацията ни обаче много бързо напусна границите на приятелството. Почти пет години поддържахме една он-лайн любов, като се видяхме още общо три пъти на живо (аз отново гостувах там). През тези години сме споделяли много неща, аз през цялото време се подготвях психически за момента, в който между нас ще остане (ТРЯБВА) да остане само приятелство, момента, в който той ще си намери приятелка, жена ... Има обективни и субективни причини, поради които нашата връзка не можеше да стигне до това ниво ... Първия път когато се видяхме на живо аз бях по работа там един месец, но се видяхме само за общо един час (в два различни дни) и в общи линии всичко беше само секс. Когато се прибрах тук мислех, че контактът ни ще приключи защото.. какво повече може да се случи... консумирахме си страстта, която дотогава беше само онлайн... Но връзката продължи... Той пак си оставаше активната страна... Аз го обичах все повече и повече (макар самата да не знам как може да има "повече" една толкова дълбока и всеобхватна любов). Все повече и повече се навивах, подготвях се за мига, когато трябва да погреба чисто женската си любов и да остане само приятелството. А за капак се появи и фейсбук Ей, хиляди пъти съм влизала там с пърхащо сърце дали вече не е обявил, че има връзка, хиляди пъти съм разглеждала с трепет снимките му... А той все по-често по-често ми казваше "обичам те", "обичам те"....Е, месец след поредното обяви връзка във фейсбук, точно така, както съм си представяла, че ще науча - влизам аз и хоп!!!! Писах му, пожелах му щастие, признах си, че онази част от мен, която го е обичала като жена тъгува ... И той като го удари на едни чувства, ела, любов моя, да се видим, нека се видим за последен път.... И моя милост се надига от тук, урежда една спешно тридневно отсъствие от работа, резервира си хотел, хваща самолетчето - и при него - Човека, Приятеля, Любимия... Е, видяхме се зааааа...... 5-6 часа, първата вечер- предимно секс, чакам го на следващия ден да дойде пак, беше казал, че си взима три дни отпуск, наложило се да замести колега в работата ... писал ми СМС-и, аз не ги получавам, нещо роуминга се прецакал...Вдигах едни скандал по телефона.. той дойде още вечерта, пак секс, на другия ден си тръгна, казахме си сбогом, обещахме си да останем приятели.... аз трамбовах два дни съвсем сама улиците на един чужд град..... после му писах мейл, извиних се, че съм избухнала така, обясних, че имам проблем в ситуации, в които се чувствам излъгана и наранена (наистина имам проблем с това, както и с чувството за отхвърляне, това ще го видите по-късно). Той ми отговори "прощавам ти". Прибрах се аз, два месеца се обвинявах диво, че така съм постъпила, че е трябвало да се въздържа, че е трябвало да му вляза в положението ... После му честитих един празник... После той ми писа....И нещата почнаха отначало....А, да, беше скъсал с момичето, както сам ми каза "нали ти казах, че това не е сериозно!" И се започна еднооо.... обичам те, обичам те, ако можех щях да се оженя за теб..... После ми призна: "Аз мечтая за секса с теб!" И така, още една година, любов, любов, а аз все повече се чувствам разпъната на кръст, между голямата си любов, невъзможността да бъде осъществена, желанието да запазя приятелството с него на ВСЯКА ЦЕНА.... До момента, в който не пожела да отида при него отново... Пак същото - уреждам бърза отпуска (а работя на място, където това е трудно, можем да взимаме отпуск само лятото..), скалъпвам една лъжа за пред маминка (че ние пък не сме близки с нея, не мога да и кажа "мамо, аз отивам в ... за един як секс, понеже много обичам този човек!), резервирам хотел, хващам самолета и там! Този път беше уредил три дни. Но дойде много изморен, започва собствен бизнес, телефонът му звъня през цялото време през 15 мин . (имам предвид и през нощта), а той не отказа обаждане, което за мен е нормално, все пак, както казах, е началото на бизнеса му, който той почна буквално от нищото ... Бях страшно изморена, той също... Ноооооо.... секса беше на ниво, в смисъл, на ниво беше това, което аз му дадох сексуално (явно съм к...ва под прикритие и ми идват отвътре тези неща), себе си не можах някак да впиша в петнайсетминутките между два половинчасови телефонни разговора.... Но някак това не ме притесняваше....Няколко пъти ми каза, че ме обича...че аз съм любовта му... Гледахме филми, той си работеше нещо в интернет ... До момента, в който, в деня преди да се разделим, го попитах дали е гладен, той каза "да", аз извадих хляба и маслото. Той си намаза две филийки, аз една... Питах го иска ли още, той промърмори нещо.... И аз му намазах една филийка .....Тогава той се обърна гневно към мен и каза: "Това не е забавно!!! Аз не съм сакат!!!!!!!! Когато искам, ще си намажа!!!!" :o:o Мен все едно ме удари някаква плесница....Извиних се.... той продължи да работи нещо на компа .... аз поседях до него, после почнах да чета книга........ после нещо стана с мен. Скочих и казах, че не издържам така, че се чувствам като руска проститутка. Три дни не излизам от хотела. Аз понеже съм чужда, мога само секс да дам, филийките са прекалено интимен жест, те са за сънародничките му ... Той каза, че било прекалено майчинско от моя страна затова се дразнел, и се дразнел, че едва ли не го обгрижвам....А, ядоса се, че го мисля за мъж, който ме възприеа като проститутка.. Каза, че имам проблем със себе си, че тая нещо дълго време и после изведнъж избухвам, че не било хубаво така.... Каза, че така съм направила и предишния път.... После нещата се поуталожиха, отиде във ваната и ме повика... правих му френска любов... напълни ваната за мен, аз очаквах да остане, а той излезе да говори по телефона... мина много време, аз пуснах завеската на ваната до половината, не знам защо, някак ... ако влезе да не разбере, че в момента примирам за него... той наистина дойде по едно време, след мнооооооого време, и пусна другата част от завеската, с думите "а добре няма да те притеснявам" ... После гледахме филм, аз си помислих, че след избухването ми вече няма изобщо да иска да поддържа контакт с мен... По някое време си легнахме, беше последната ни нощ заедно... и той ми пожела лека нощ и да сънувам котката си и аз си помислих, че съм загубила всичко...Опитах се да обясня, че би трябвало да разговаряме повече, за да не се стига до такива недоразумения като с филийката, явно, че имаме някакви културни различия, по дяволите, какво толкова ужасно има в една филийка... И пак започнахме да се караме и той каза, че не иска да е отдушник на проблема, който имам със себе си ... По едно време споменах ситуацията в банята и си признах колко съм го желаела тогава, той се ядоса, каза, защо не ми каза, аз оставих вратата отворена, а ти беше пуснала завесата .... И така, накрая му казах, че трябва да спрем до тук, че така е най-добре, защото след още пет години ще бъде още по-трудно и той попита "защо? защото мислиш, че парите ще ме променят ли?" Казах: "не, защото нямам сили да видя сватбените ти снимки във фейсбук!" Няколко пъти му казах да ме изтрие от там. Е, изтри ме... Ами това е, на сутринта се целунахме и си пожелхме всичко най-добро, той си тръгна, а аз му пратих СМС, че наистина не издържам повече, че пет години се опитвам да се убедя, че сме приятели, които се забавляват отвреме-навреме, но всъщност не е така и поблема е, че го обичам, както жена обича мъж....Прекратихме всички контакти, не се разделихме като приятели... Чувствам се като счупена.... Но да се върнем на основния въпрос: КАКВО МИ СТАНА, ЗАЩО РЕАГРАХ ТАКА НА ПРОСЛОВУТАТА ФИЛИЙКА? И КЪДЕ ДА ЛЕКУВАМ ТОЗИ ВЪТРЕШЕН ПРОБЛЕМ, КОЙТО И ТОЙ МИ КАЗА, ЧЕ ИМАМ? И ЗАЩО В КРАЙНА СМЕТКА САМА ПРЕДИЗВИКАХ ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ СТРАХУВАХ НАЙ-МНОГО - ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА КОНТАКТА С НЕГО? ЗАЩО НЕ ОПАЗИХ ТОВА, КОЕТО ПЕТ ГОДИНИ СЕ НАВИВАХ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ОПАЗЯ НА ВСЯКА ЦЕНА - ПРИЯТЕЛСТВОТО С НЕГО???