марсин

..това значи да отстоявам себе си ли?

..и ние в къщи често прилагаме тази процедура...и сурова храна...сутрин правя смути и добавям джинджифил колкото скилидка чесън и покълнало жито 1-2с.л , сок от цитруси ,предимно грейпфурт и аюрведичен доста топъл чай ....

Привет,Диди ,благодаря за поста ти ...може би несъзнателно да съм подготвена за най -лошото /От лошото има и по-лошо / , но принципно аз не усещам себе си така.....до този извод /за лошото /стигнах скоро , анализирайки случващото ми се напоследък.....уж съм позитивен човек и вярвам ,че от Доброто има още по-Добро и се стремя към него / по-отворена съм към него и го виждам по-лесно,принципно/ , но може и да не се познавам..отстрани нещата са по-различни ....Отн приемането ми като жертва...не знам-щом г оусещате ,значи е така...макар,че ..ами силен характер съм и не обичам да бъда съжалявана,ама никак......но винаги обичам да ми е по-леко и по-лесно - "мога да нося , а мога и да не нося":)) Когато сме разговаряли с психоложка и тят ме съветва да се науча да приемам и обичам враговете си , усещах,че не трябва с всички да съм еднаква, наистина......в контактите си с хората доскоро се раздавах...бях изцяло отворена към тях ,защото вярвах,че всички са добри , докато.......осъзнах ,че никак не е така...поне към мен не проявяват същата добронамереност,която аз излъчвам към тях...и това ме накара да се променя , което и ме притеснява....започнах да се затварям,ограничавам контактите си ,до приятели от най-близко ниво и до там...и това ме прави не себе си ,обаче и го осъзнавам като някаква наказателна мярка за себе си и ме боли от това....може би защото ми се насъбра много ,за кратко време.... Пожелавам Ви успешен и спокоен ден

Здравейте ,приятели ....написаното по-долу от мен е неприятно и негативно , за което се извинявам ........пиша тук,защото явно не мога да се справя сама с проблема си,който вече сериозно ме плаши....От около 2г изживявам кофти период от живота си, когато Съдбата ми ме поставя в ситуации,в които нямам какво да направя/според мен/.....Явно не е било случаен интересът ми и след това обучението ми в йога ...сега донякъде тя ми помага,но...не успява напълно.....Страхувам се за себе си,понякога мисля,че лудвам... В службата преди години бях любимка на шефа и той не криеше това и ми донесе много неприятности ,до пълно отлъчване от колежките ми....старшата сестра успя да ме вкара във филми, благодарение на които колежките ми сега бягат далече от мен и което е още по-кофти за мен - никоя от тях не ми казва какво се говори за мен...като подпитам някоя ,ми казва "не,бе,така ти се струва"..а допреди 2г бяхме много силна група......напоследък шефа ни също се отнася по по-различен начин към мен,сравнено с "преди"...Не контактувам с никоя..по коридорите се разминаваме само със "Здравей" и до там...а те се събират и се смеят, говорят си и им е весело....Виновна без вина съм,реално....и това ме боли..много...чувствам се безкрайно сама... Лекарката ,с която работя от 3г в един кабинет също е кофти човек /чудесен диагностик,но робува на низки страсти - интригантства ,не само срещу мен,дори се беше съюзила с въпросната старша сестра и ме предизвикваше,аз да недоволствам и ходеше да се оплаква на нея/на старшата ми сестра, която пък "пееше" всичко на шефа ни /..........тя пък се дразни от моите успехи /също сама ,като мен,но е по-възрастна от мен и е негативен човек,няма приятели / и от успехите на сина ми ...колко тъпо звучи всичко това....................А като направих дисковата херния колко доволна беше тя ...никога няма да забравя усмивката й,когато й казах,че от скенера излезе тази диагноза.....А как ми прави напук,не е истина ...днес - един пациент се казва "Данчо"..тя го чете от компютъра и ми казва "Йордан" , и аз търся в папката с Й и не го намирам там..... тя ме гледа през цялото време,докаот търся ,със същата усмивка и ми казва "Извинявай,бе - Данчо....без да искам "..........и това е много често и е на фона на много напрежение от многото работа-този кабинет е най-натоварен ! ....и ако аз реагирам с мърморене или нещо подобно ,тя ходи да се оплаква на шефката ми,която пък ме "пее" на шефа ,и ми разнасят славата на неетичен човек ........ето такъв тип са ситуациите,които ми предлага съдбата ми.....иди и доказвай,че нямаш сестра... Проблем имам и със съседите...бяхме приятелски семейства, те имат 2деца.....отидоха си на село на вилата и си заживяха там,а тук в апартамента се върнаха децата им, за да ходят на училище , а ние с мъжа ми се разделихме.......и започнаха неудобствата за мен...младежите над нас започнаха да слушат по-силно музика и постепенно удължаваха времето на това силно слушане до 4-5 сутринта и това няколко седмици..не всяка вечер,но нали са сами,без възрастни при тях,се събираха по-често компанията им ...а аз ставам сутрин в 6 и започнах да мърморя...те ми се смееха...като започнах да чукам по стената, те чукаха повече от мен/+ силната музика /...явно са ес оплакали на баща си ,защото веднъж като се видяхме той ми каза "Защо чукаш??..няма да чукаш ,че да не ти го....." и аз тогава разбрах,че не мога да се разбера с тях....и те по същия начин вероятон са ме "вкарали в някой филм" ,защото има една групичка жени пред блока ни,чиито представител преди години беше майката на младежите , ме отбягват..по същия начин като колежките ми....не всички съседи,но все пак усещам същата ситуация....След този разговор с баща им,момичето започна да ходи с токчета по терикота , да изтърват метални неща в 2-3ч посред нощ , но аз вече не смея да показвам недовоството си ,защото баща им ме заплаши.....Реших, да не си плащам месечната такса за входа ,но касиерът беше категоричен"А,не може така..има си Полиция за това",а аз ен искам да стигам чак до там...престъпно ми е някак......но същия този наш касиер на следващия ден казал на "бащата" "съседката ще пуска Жалба в полицията " и ме среща той и ми казва "ЗНаеш ли к*ва Полицията ще ти дам......Ще те осъдя за психически тормоз,да знаеш...не ти мен-АЗ ще те осъдя теб ! "..от което на мен тотално ми рухна всяка надежда за спокойствие в моя дом......И сега...те до 23,00ч са кротки ,но след този час започва едно дрънчене по терикота ,суркане на нещо до към 00,30 и около 3-4 ч някакво простъргване,което снощи продължи цяла минута.....събуждам се със силно сърцебиене и моя сън е до там....и не мога да направя нищо....страхувам се от тези хора.....те са низки и бедни души и ми правят напук.... Както се казва "защо все на мен".......а аз приемам себе си за Чиста душа , никой не се страхува от мен,а така искам,понякога........ Срамувам се и съжалявам,че пиша всичко това ,но е ,защото ...имам огромна нужда от помощ....Астрологията твърди,че имам да отработвам кофти аспект на Луната си от преди и съм в житейска криза,произтичаща от съвпада на тр Уран с моето Слънце. Психоложката ми твърди,че трябва да се науча да приемам хората такива,каквито са и да нямам очаквания и да гледам всички от "една плоскост/височина" .......всяка сутрин се моля да имам сили да обичам враговете си и да съм състрадателна и съпричастна към всичкки хора , но това не ме прави по-различна отпреди.......сякаш колкото повече усъвършенствам Духовносттта си ,толкова повече ме задушава бримката на низките вибрации на хората около мен ...знам,че тези трудности ме правят мъдра ,но ...не искам да съм мъдра,искам да съм си спокойна и като другите..... От лошото има и по-лошо,но до кога....не искам да ставам като тях и да ес принизявам ,не...... Най- болезнен за мен напоследък е проблема с правенето напук...не знам как да го оправдавам и приемам, когато ме кара да страдам абсолютно несправедливо.... боли ме не ,защото го изживявам,а защото не зная как да изляза от такива ситуации и хора...а те постоянно нахлуват в Живота ми....защо..докога?...Защо толкова много негативизъм и абсурдни ситуации, еднакви в същността си и несправедливостта си към мен...с какво ги предизвиквам?.....а така неистово се стремя към хармония.... Моля за извинение , поради негативния характер и дългите разяснения по проблема ми. Надявам се ,който я прочете до края й ,ако има мнение по проблема ми, да го сподели с мен тук / ще съм благодарна.../ Бъдете здрави

Здравейте ...Изживявам съвпада на тр Уран със Слънцето ми и след около 2г ще съвпадне и с Луната ми / по натал Уран опонира Слънцето ми/ ...преди време четох някъде за съвпада на тр Уран със нат.Слънце , че понякога реализирал всички страхове у индивида и да - така се случи и с мен..и то по възможно най-жестокия за мен начин......Винаги съм се страхувала от самота и интриганстване и правя всичко възможно да избягвам такива ситуации.....Но ето,че от началото на тази календарна година Съдбата ми ме срещна с мои недоброжелатели , които измислиха всевъзможни неверни и пошли неща , вкараха ме в измислени филми и успяха да настроят моите близки /до този момент / колежки и съседи срещу мен и в резултат на това , когато мина покрай някоя от тях ,те ме избягваха ,сякаш съм ..прокажена /да , наистина така усещам тяхното отдръпване и бягане от мен/...Неописуемо самотна се чувствах до скоро...не спирах да медитирам и да се моля всичко да мине и Истината да възтържествува....едва сега сякаш започвам да усещам как същите тези мои предишни близки колежки и съседи започнаха да се приближават към мен и аз незная как да реагирам спрямо тях...продължавам да не поддържам абсолютно никакъв контакт с тях , само се поздравяваме и до там........В крайна сметка си имам приятелската ми среда ,която слава Богу не можа да бъде повлияна от недоброжелателките ми .... Та след цялото това мое словоизлияние въпросът ми е : Някой знае ли нещо за това влияние на Уран? ) Дадох си сметка,че тази планета,като опонираща Слънцето ми , трябва да промени същността ми / Плутон е в мой 1дом / и това ще се случи чрез болка....ама то много болка ,много нещо беше , понеже имам тронова Венера/в телец / и за мен приятелството и добронамереността са водещи в отношенията ми...и при тази недобронамереност около мен се чувствах смазана... Искам обаче да спомена,че Уран е У6 и в съвпад със Слънцето /У12 / ми успях да задълбоча йогапрактиката си и да усетя чакрите си и започнах да медитирам над тях...по някакъв начин започнах да контролирам тялото си понякога... Пожелавам приятни почивни дни

благодаря, Viva Caselli ....всяка крайност в поведението е рискована и ненужна,според мен..но понякога /предвид масовата духовна осакатеност в заобикалящите ни, която пък пречи на нашето разгръщане / съскането ни защитава, запазва ни...само .трябва да знаем кога да съскаме .....много поучителна и мъдра история....

....ей това са си чисти и искрени взаимоотношения - спокойни и свободни , без очаквания,но същевременно с готовност за взаимна помощ и подкрепа / това е доста рядко между жени,всъщност / .... .... значи трябва да си обещая,че ще култивирам в себе си неочакване и приемане на човека такъв,какъвто е ,снедостатъците му /положителните черти- те са ясни ) / ...... Пожелавам да се чувствате щастливи и силни с този начин на общуване помежду ви и да станете модел на подражание на целия колектив

...привет,Диана ...Диди ....благодаря за включването ти .....явно очакванията ми са неправилни...знам,че не трябва да имам очаквания,но правя нещата не заради очакваното , а по-скоро очаквам това,което съм отдала....може би.......и не мога да приема,че някой друг би реагирал по начин,различен от моя ли....ами надявам се на добронамереност защото,която би трябвало да е универсална,защото е по-добрия вариант за всички.....йога а и всички духовни учители ни учат да нямаме очаквания /за да нямаме разочарования /...

....привет,Дони ...ами да, наистина за мен е важно какво мислят другите за мен,въпреки,че не ми е нужно да се харесам на всички/дано ме разбра / ...но когато съм добронамерена към някого , необяснимо е за мен,когато той не проявява такава добронамереност/за мен клюката е вид недобронамереност /...много ми харесаха различните двойки агресия,които си описала в поста си ..... искам да се науча да казвам всичко,което изпитвам,но в същия момент/на изживяването на емоцията/...казвала съм ,но в по-късен момент така,като споделяне на изживяно ,но тогава силата и смисъла на казаното се променят.... ...Според мен при теб щом пордължавате да сте заедно,заедно има какво да ви сплотява,дори и да е служебно само/макар,че предполагам как се чувстваш и че не си склонна да се отдаваш максимално в контактите си с нея .. /....когато нещо не е писано -то просто не се случва /това казвам аз в такива ситуации.....но-защо се случва..ми е по-важно /.....

Тайната на спокойствието и успешното преминаване в ситуациите се състои в изработването на план. Успешният план е този, който не е обвързан с желанията, мнението и очакването от другите. Той работи ефективно за увереното придвижване напред , когато има психичната настройка, че този план може ненадейно да се промени и ние трябва да сме готови за неговата промяна с изработване на нова стратегия. В твоята ситуация, ти имаш план, да помолиш шефа да намали отпуската, това е чудесно. Отиваш и го молиш и отпуската е намалена. Край. Факта, че си решила да го предложиш и на някой друг е вече страничен клон на твоя план и той си търпи различното развитие, защото това е твоя план, а не на колежката ти. Ако това е същата колежка, която казва "Аз съм си такава" , всъщност тя просто следва своя си план - избягващо поведение. Когато искаш да представиш на някого своя план: "Аз ще отида да говоря с шефа, да ми намали дните." Това е заявяване на себе си, А защо не можеш да останеш безразлична? Защото твоето его иска признание и от там идва цялото натоварване, като отговор ти пускам една притча, която е за емоционалана ситуация подобна на твоята. Така ли? ... ето,знаех си,че ще успеем да разрешим мои неосъзнавани до сега психологиЦки проблеми....наистина имам много силно развито его,което да,държи да бъде признато/ами щото аз искам да сме добронамерени всички , а другите ..те не се замислят за това ...на тях им е безразлично при какви условия ще работят/живеят , явно/....Отн склонноста ми към промени - не обичам физическите промени,но интелектуални приемам всякакви...умът ми се нагажда лесно ... отн колежката ми - това беше мед сестрата , другата,която си е константна величина - тя е лекарката ....а предложих на колежката ми, за да успеем и двете да си намалим неплатените дни , но тя не речи...ами- да си говори сега ......А сега се замислям за това как да намаля значението на егото си за мен ,което явно създава голяма част от проблемите ми....този пост осветли сериозно мислите ми , Диди и това е може би някакъв преломен момент в моето осъзнаван - на мен и моето его, за което съм ти безкрайно признателна

...благодаря, Донка , помагала си ми и друг път ...о , имам очаквания....но очакванията ми са свързани с доброто ни кореспондиране и в името на добрите отношения и хармонията между нас , защото аз съм добре,когато хората около мен са добре.....усещам дискомфорта и това ми е много неприятно и ме кара да се чувствам по някакъв начин виновна / независимо,че изобщо не ме касае /...особено когато сред мен има хора с обтегнати отношения....ами по всякакъв начин се мъча да ги помиря/ тук обаче проявявам егоизъм,защото ги помирявам,за да се чувствам АЗ добре..но ..не точно.....обичам да работя в хармонична среда -тогава всичко е по-различно и работя с кеф,колкото и много да е работата /.....Не умея да си кажа всичко в момента....когато съм афектирана може да обидя някого/а целта ми не е тази и за това премълчавам/ , а когато се успокоя- тогава вече пък не виждам смисъл да излея емоцията си ,която я няма.....може би тук също трябва да работя върху себе си......... Но от всичко най-ме притеснява /и може би обяснява нещо/, че Съдбата ме събира с агресивни или лоши същества /по натал в картата си имам Марс опозиция на У7 /....значи или аз съм агресивна / по-малко вероятното за мен според мен и доколкото се познавам, но не го изключвам , разбира се / или ме стимулира да развивам умението да прощавам/ не съм от най-прощаващите,защото и не умея да приемам хората с техните слабости /....... Във фирмата ,в която работя съм попадала все на куцащи лекарки, но придобит проблем / и в момента сегашната е такава/ ,като едната лекарка беше изоставена от сестрата си,която си е родена със същия такъв дефект ......всяко нещо за мен има причина и значение и искам да осъзная точно този факт защо е в живота ми .....Безкрайно благодаря за пореден път, Донка......Дони /според колежките ми това би било подмазване към теб от мен , но не е /

Агресията е проява от една страна на чувството страх, а от друга на безсилие. Хората са агресивни когато се страхуват и не са в състояние да променят действителността в даден момент и се защитават съзнателно или не. Тази защита може да е активна - проява на нападателно поведение, грубости, девиантно поведение, обиди, ругатни, бурно изразяване на недоволство по всякакъв начин. Защитата може да е и пасивна - игнориране на околните, самосъжаление, различни постъпки, които причиняват личен дискомфорт, позиция на жертва - тиха или демонстративна, манипулация и т.н. Може да помислиш, какво стои за думите ти : за себе си съм безкрайно добронамерена никой не се страхува от мен да натрия нечий нос, който ме е наранил Проявата на агресия у всеки човек е негов и само негов проблем. Ако ние решим да я приемем, ще я поддържаме жива и ще се самонараним, ако не я приемем, тя ще рикушира и ще се върне там от където е дошла. Това ще се случи в момента, в който откриеш, какво те кара да възприемаш поведението на другите като агресивно и да го отглеждаш в себе си, като свое. Един пример: Моето поведение : Излизам в последния момент от къщи и бързам за среща и знам, че закъснявам, а никак не искам това да се случи, качвайки се в колата аз ставам агресивен шофьор - всички ми пречат, преминавам на жълто - червено, свиря на някой, който се "осмели" да ме пререди или ми пресече пътя, а в същото време аз засичам другите, карам с превишена скорост и т.н. Реакцията на околните: Ядосват се, викат, свирят, изнервят се, обявяват жените шофьори за некадърни, може и да се навикаме на някой светофар и става обстановката, която описваш Как биха могли да реагират: Да ме оставят да се "самоубивам", да не се ядосват и да не викат, да не се изнервят и да проявят разбиране, да бъдат скептични, безразлични, да цъкнат един път с език и това е, защото моето агресивна поведение няма нищо общо с тях. Те просто са попаднали в този момент, на това място едновременно с мен и моето грешно планирано време. Но имат пълното право, да ме напсуват като ги засека на светофара, после да викат още пет минути, после да си развалят настроението за целия ден, да ме обвинят, че съм виновна за скапания им ден, за лошото им настроение и че ако аз не съществувам денят им ще е по - добър. И познавам мнооого, много хора, които казват това всяка сутрин. Проекцията е върху някой друг Истината е, че не аз, а те самите са си направили деня такъв, аз изобщо не съм ги забелязала в движението, техния яд няма да се отрази на моя ден. о, Диди , благодаря .... причината за проблема ми е вътре в мен / да,винаги е така ,когато се изживява нещо/ ....ако мога да репликирам част от твоя пост ,/ подчертаното от мен/ , за да се получи някакъв диалог - ами обиждат ме клюките,щото..ами не са верни.....когато се усмихвам и поздравявам шефа / като шеф и мой работодател..нищо повече ....овенка съм ,все пак / , като споделя това с колежките/щото е събитие при нас,когато някой е видял шефа или е говорил с него по коридорите/ те моменталицки измънкват " да бе,ще му се усмихвам.....да му се подмазвам само...." .... и ето- аз съм се подмазала .. а това изобщо не е вярно....моята пряка колежка знае ,че не съм по тези неща, но периферните колежки говорят.....а тя /която е лекарката,с която работа / твърди ,че не е нужно да им се обяснявам толкова .....тя също твърди / това трябваше да го напиша още в началния си пост / ,че прекалено много се задълбочавам в нещата около мен и има неща,които ...трябва да пропускам през себе си и да не ги забелязвам изобщо.....и мисля,че точно тук трябва да работя , но как ,като ме впечатляват и тънките неща около мен......... Мога накратко да обясня още една ситуация, от която също ме заболя......шефът реши да ни пусне 12 дне неплатен отпуск .....предложих на моя пряка колежка / мед сестра / да ходим и да говорим с него, да омекоти малко това свое искане ,но тя категорично отказа под предтекст " аз не ходя да се разправявам"...... и след това , като й казах,че съм ходила и че ми е опростил 5дни ,тя моментално се изцепи "ти щото си негов човек"..и това ще се разнесе и сред другите колежки.....а истината е,че тя не поиска да дойде с мен......ами не знам как да остана безразлична....това не е вярно,че съм негов човек..имам качества на които разчитам,а не на някакво предварително познанство с шефа,което е измислено от тях по такъв ефтин начин...това ме обижда.....Навярно са елементарни за някои тези ситуации,но за мен са изтощаващи ме....като включа и злобеенето на лекарката,с коятот съм в пряк контакт...... ....А примерът ,който си описала е много красноречив и практичен ...наистина ми помогна да осъзная някои неща.....Благодаря

....благодаря,Стела ....права си за тези неща и явно абсолютно целенасочено трябва да насоча мисълта си към хубавото у тях....ами в понеделник като се видим и като започне отново да ми говори троснато и да ме гледа ококорено от злоба/ядосана от нещо си,предимно измислено/ и тогава стой,че гледай какво става . . ./ надали ще се сетя да търся хубавото у нея /....ще пробвам съвета ти...благодаря отново ..а това с ябълката много ми хареса ......

...благодаря за съвета ,Божидар ..отн агресията в мен- мноого рядко се улавям да съм такава....по-скоро съм емоционално напрегната,но не злобливо и скандалджийски, а като пред изпит/Слънце и Луна в овен и в 8д / ...отн Уран- наистина той е в сходящ съвпад със Слънцето ми и сега като е ретро го усещам по-силно...може би....но да , има революционна нотка в емоционалността и същността ми

Здравейте ...реших да пиша тук , защото се надявам на психологическа помощ от вас / в което съм се убедила,че се случва,четейки и другите темички /....Напоследък усещам напрежение...огромно напрежение у мен - дълбока неудовлетвореност от всички несправедливости , неверни клюки , интриги и ненужна агресивност у хората ..просто така,без никаква видима причина.....просто сме / СА станали агресивни и вечно недоволни ...... ..Вярно е,че пряката ми колежка е такава и чрез нея усещам това и у другите , но ...това ме изтощава, и не виждам смисъл да го търпя...като й кажа ,че е ненужно бързаща и мрънкаща се сърди и казва,че тя си е такава ,да не й забелязвам този "дефект" , но това не променя нещата.....особено ме боли,когато чуя от колежките си,че съм била човек на шефа / което ме обижда,защото не е вярно, но те така оправдават неговото добро отношение към мен...а според мен аз съм си стойностен човек и добър професионалист , но не парадирам с това и си мълча...което пък шефът ни е забелязал и оценил - видно е /.... На улицата също ме дразни тази пуста грубост между хората .....Нормална ли е нетърпимостта ми към всичко описано по-горе или това са мои "капризи"- мой характер или нещо подобно,макар,че за себе си съм безкрайно добронамерена и ...никой не ес страхува от мен , а понякога много искам да натрия нечий нос,който ме е наранил...чувствам се по-различна от другите и избягвам да контактувам с повечето от тях...........Агресията ме разболява,приятели / и това се задълбочава с времето и ме притеснява искрено/...искрено страдам от това и не знам как да се спася от това страдание....Обяснявам си го астрологично, но това е само донякъде/в момента тр.Марс квадратира Луната и У10- който се занимава с астрология ме разбира/...а иначе астрологично имам данни за дълбока овенска чувствителност и емоционалност / което дава крайности в емоциите,но не мисля,че ги проявявам....търпя доста ,принципно, но като ми се насъбере много- преливам рязко /....А колко искам всичко около мен/нас да е спокойно и хармонично .....да се усмихваме и да се поздравяваме дори и непознати и така всичко ще е много,много по-различно....тогава и ние ще сме по-спокойни и нещата,които ни се случват ще бъдат по-удовлетворяващи ни........това е моя болка,която,ако знаех как,щях да изкореня и да направя така,че да възцари Хармонията,която дори мисля,че ще спаси всички нас от лошотията ни.......... ...Ще съм благодарна ,ако някой ,прочел това ,сподели мнение - идея по проблема ми.....Пожелавам приятни почивни дни

Ако бяхте се самонаблюдавали преди да се случи влюбването в това момиче щяхте да забележите че преди това сте имали продължителен период на недоволство, самота и желание за промяна. Именно този период е определящ, не самото влюбване, влюбването е само следствие. ... Всъщност определяща е натрупаната вътрешна нужда от такъв обект, не самия обект на влюбването. .... Ако човек са самонаблюдава, той може да предскаже че му предстои да се влюби, вярно че романтиката намалява но това е цената на познанието. ...май е вярно,че човек се влюбва,когато е в депресия....страстта /влюбването е негова вътрешна нужда в такъв момент...но колко е осъзнато и истинско това влюбване и колко дълготрайно ще е във времето...

...и допълване...различното е нещо , което аз не притежавам и не познавам енергията му и за това ми е чуждо и първосигнално нежелано , но впоследствие , усетила чуждата и различна енергия , осъзнавам,че приемайки я,приемам и нейния притежател...което засилва връзката помежду ни,може би...

Здравейте, дано да не досаждам ..... често се замислям над отношенията между човеците и най-вече в мъжко-женските отношения.....нямам кой знае какъв разнообразен личен опит / въпреки изживените си години /,но опитът ми ми е дал да разбера ,че за да вървят нещата , те трябва да се случват спонтанно , с лекота и без напъни........налага ли се нещо да се подбутва и напъва,значи нещо куца и трябва да се променя.....всичко това най-ясно изпъква в конфликтна и трудна ситуация - когато "не забелязвам " проблема , или искам да направя и правя компромис с желание , значи нещата са ОК....но когато ме дразнят много характеристики в другия и когато не искам да направя компромис - тогава вече ... нещата не са ОК....защото когато бих била склонна към компромис , тогава дори не се налага да го правя , защото аз приемам недостатъците на другия и те за мен не са нещо,което да ме впечатлява неприятно....... а и когато нещата между нас вървят,аз дори изобщо не бих се запитала дали правя компромиси,защото проблеми няма....лекотата в общуването идва с общата енергетика между двамата,когато те са "на една вълнА"....тогава е удоволствие и правенето на компромиси......

Здравейте........отдавна не съм влизала тук, но ми се породи въпрос.....напоследък се усещам една такава ревлива,като отправям всекидневния си призив към Космоса/Бог...от 6м правя сударшанкрия и винаги плача,но с неосъзната в момента причина..усещам как мъката от подсъзнанието ми излиза на повърхността на съзнанието ми и навън..и този процес не спира вече толкова време.....като ни въвеждаха в техниката ,инструкторката ми каза,че е нормално да се чистя и по никакъв начин да не стопирам това ,но сега дори се задълбочава този процес- само докато започна "Отче наш" и ми става тъжно и се разплаквам...астрологично съм в сатурнова и уранова опозиции, и прогресивно също имам опозиция на пр Луна към пр Сатурн...подчертано емоционална съм по природа..... ........Поздрави от мен с пожелание за светъл ден

Привет,Късметче ...по принцип аз си усещам напрежението у другите често...но в директен контакт....а тук контактът е през нета/има фактори ,които не знам всъщност как повлияват човешката енергия/....и като ме заболи главата-ме боли цялата ...и след това тази отвратителна болка продължава дълго време след контакта с този човек....А напрежението у другите го усещам не като болка/сърцебиене , а като нагласа/по-скоро липса на такава/за общуване със това същество...усещам нещо ме затяга и ме изолира от тази енергия.....което в крайна сметка много ми помага и съм благодарна на Съдбата !...като гледах астрологичната ни природа- и двамата сме по-Плутоново подчертани...освен нещо от там да е...но е кофти усещането....

Здравейте! Не ми се искаше да пускам цяла тема за този мой проблем , но ми е проблем ...а именно - има едно същество в обкръжението ми, с което комуникирам главно през нета и когато мисля за него ме заболява главата и усещам доста силно вътрешно напрежение , съпроводено със сърцебиене, което отграничавам от влюбеност...Не знам на какво се дължи това мое неприятно усещане...дали не е обсебване ?............

Вече ми е неудобно,че почти само аз се включвам тук,но ми изникват въпроси ...предстои ми медиц. аг операция,но транз.Нептун и тр Хирон ми се кандилкат в 6дом....да ен се получи някоя заблуда някъде по време на операцията-я в манипулацията,я в резултата от биопсията или по друг начин зададен въпроса ми- ще се отрази ли тази позиция на Нептун върху това,което ми предстои...тр Нептун +тр Хирон в моя 6дом-средата...

Благодаря, Вендор! Но защо има разминаване в положението на Марс, вие къде гледате...в астро-то ми го дава в 8гр в овен , на трон/което си ме притеснява, принципно/...За мен е по-важно, че шансът му е еднакъв и в двата случая, така,че - каквото реши съдбата ! Бъдете здрав,Вендор