приятели,всичко,което сте писали е така - майката прекалява с поддържането на "емоционална пъпна връв"/много ми хареса това /, ,леко налагане от нейна страна на нейното мнение, тя си говори с приятелите му , да , но също е вярно и ,че има " липса на желание за реализация" сред младите....Не мога да виня родителите,че искат да подсигурят детето си с възможно най-доброто за него образование/ убедена съм,че много често децата имат нужда от побутване,вкарване в правилния път ,продиктувано от грижа за бъдещето му/...Често децата не знаят какво искат/както е в този случай/,не са наясно с истините за живота /дано не прозвуча твърде грубо/....Тук детето няма ориентир и не приема каквото и да е мнение/казано по друг начин -" неамбициозен по природа"/....Лесно е ,когато детето знае какво иска/при нас е така - сам си решава,интересува се,подава си документите...като го питам нещо -"Не ги разбираш тези неща" и т.п...,прави нещата с желание/ .....като заговорих за нас-още като кандидатства за гимназия ние с баща му искахме едно,но той каза,че само и единствено заради нас ще запише там,но той не иска-това ми беше достатъчно .....записа неговото си желание и си е отличник,ходи си с желание на училище,доволен от развоя на нещата в живота му и сега сам си решава, но...знае какво иска...