марсин

Няма нищо несправедливо на този свят... Подобно мислене е сигурно най-опасното което можеш да си причиниш... Всеки заслужава съдбата си, само че му трябва доста време да го разбере. Всички негативните неща, ни се случват в някакъв смисъл за наше добро. Колкото и мистично да звучи...

Съгласна 100% с Iti за несправедливостта. Самият факт, че започваме да преценяме кое е справедливо - кое не, вече е симптом на вътрешна гордост, на усещане за превъзходство, което ни дава основание и право да съдим справедливо. Много много често те са замаскирани като грижа за доброто на другите, но всъщност са мислене тип "прокрустово ложе". От доста време съм оставила Бог и Светлите сили да определят кое е правда - аз съм твърде частна и ограничена във времето и пространството, за да дам и най-бегла преценка. За себе си съм приела да се отнасям към всичко и всеки с любов - ако не съм в състояние - да се дръпна настрани, за да може някой друг да я прояви. А кой как към мен се отнася - това не е моя работа - то си е тяхна. Сещам се за онзи класически пример с извънземните и ресторанта (благодаря на Креми за него!).
Интересно ми е как стоят нещата с изслушването на другите.... Докато ги изслушваш:
- съставяш си мнение за тях и това, което говорят,
- влизаш във филма заедно с разказвача,
- или се опитваш да си представиш филма без да си част от него. 
 

Еми , време му е  . 

Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32

Здравейте! Аз съм момче на 21-години и бих искал малко помощ от по-опитни
Историята е следната: Бих искал да се разделя с приятелката ми. Накратко познаваме се от 1 година, ходим от 2 седмици, ако може да се нарече "ходене".  На 17 е. Когато започвахме да си пишем по Фейсбук я намирах за доста здряла за годините си, но скоро сбърках. Почна да ми държи сметка за нещата, които правя, да ме контролира с кого си пиша, да ми върти номера и поставя условия. Лятото на 2016та година, се скарахме и не поддържахе контакт около 1 месец и половина. Звънна ми за рожденния ден, звучеше променено. Уж почнала да работи, да се развива...... с други думи и дадох 2-ри шанс. От скоро просто не съм на себе си. Винаги съм правил компромиси с нея, само за да е добре на госпожицата... Общо взето трябваше да си навия на масрафа да й дам шанс да ме обикне и така аз ще си дам шанс. Но с времето за пореден път се убеждавам, че тя не е човекът за мен. Да не говорим за всичките сцени на ревност и театри, които разиграва........ Обича сценарии ала Стивън Кинг, където я изнасилват, обират и там други бози, а мен ме няма да й помогна, защото си пиша с бивши съученички и за мен тя е никаква. Ами да, с времето ми става никаква! Хахаххаха. ( Ако трябва да бъда честен, никога не съм я поискал истински, от сърце, както се казва). Искам да сложа край на връзката, докато е още в зародиш. Сексуален контакт нямаме, което е добре за мен, предвид факта, че си имам работа със, за мен, лабилен човек. Не се виждаме и толкова често. 
Лошото е, че тя е епилептик. Винаги съм толериал хората и нямам проблем с каквото и когото и да било, но тук се опасявам, че това ще доведе до по-сложен край. Винаги съм й обяснявал, че трябва да е готова за всичко, казах й, че не я обичам, а я харесвам като човек. Хората се разделят, търсят напасване и не успяват. С други думи интелигентно и фино се опитах да й намекна, че краят все някога ще дойде. Но имам чувството, че смисъла на думите ми не стигат до мозъка й. Наместо това, тя ми повтаря: " Айде свикваме.... Айде, айде моля те" ... и други подобни. Бил съм на гости у тях. Техните ме приеха все едно съм им син........ черпиха ме, комплименти правеха........жив подкуп! Искам пътищата ни да се разделят за винаги и го искам от сърце! Не й мисля злото, не съм такъв човек. Но определено ме задушава цялата нейна любов.... обсебваща и манипулативна.
Моля, споделете как да процедирам. Имам 2 варианта. И двата са свързани с директен контакт (очи в очи),  но единия планира отчуждаване и държане на дълга дистанция всячески ( телефони, вайбъри, виждания и прочие) и накрая финален разговор. Другия е да го направя сега ( т.е. след няколко дни ) без да увъртам и да чакам да "изстинат" отношенията. Много пъти съм й казвал, че нито аз съм я вързал, нито тя мен. И самата тя ми е потвърждавала, че за една връзка трябват 2-ма. А такива неща не стават ей така. На сила хубост не става! 
Притеснява ме факта, че е епилептик и не знам дали няма да си посегне или да извърши друга глупост. Не защото ме интересува какво ще прави, а защото не искам да си слагам черно перде на сърцето и да се чувствам гузен за глупостите, които тя е избрала сама да направи. Наречете ме егоист, ако искате, но съм човек, който прави компромис веднъж, може би два пъти, но все някога ми мръдва бръчката и йок! Нека се разделим и дотам. Даже и приятелство не искам, защото съм го опитвал вече с нея и тя пак си продължава с нейните неща.
Може би съм подценил ситуацията и съм реагирал късно, но това е. Все някога човек разбира с какво си има работа и трябва да прецени. А моят окончателен избор е край на отношенията ми с нея. Въпросът е как да го поднеса?  
Благодаря и поздрави! Ако се нуждаете от още разяснения, ще ги предоставя!  

Здравей, Мона!

Аз посетих курс по аюрведична кухня, който се провежда от Юрий Ковачев! Статии за него, Статия и рецепти
Курсът е много ценен, защото на него се обсъжда въздействието на подправките върху отделните доши, както и неутрализиране на негативните свойства на определени продукти (напр. при газообразуващи продукти е подходящо ползването на газогонни подправки като кимион и кориандър и т.н.) .
Малко информация за подправките Тук

В книгата "Ведическо кулинарно изкуство", която може да се изтегли от Тук (необходима е регистрация) има много ценни рецепти и разяснения.

Информация за аюрведа Тук,2,3,4

С помощта на Недим, една селска църква, която ни отпусна около 10 кила грухано жито и много желание, създадохме следната рецепта:
 
Около 100-120 (никога повече от 150!) грама лимец или грухано жито (използвано за разработката), добре сварено и подсладено с три и половина лъжици захар, добавени лешници, бадеми и орехи, счукани ситно, и половин блокче бял и половин блокче натурален шоколад, натрошени на парчета колкото зрънце боб търкулко, се смесват във все още вдигащото пара жито. След това се оставя да поизстине и резултатът е невероятно вкусна закуска, с която мюслито от магазина не може да се мери.
По желание може да се добавят следните неща:
канела; кокос - може стърготини, може и сушен от магазините за ядки; стафиди - най-хубаво става с тъмни стафиди, царски размер; сушени кайсии (тези от пазара правят закуската неустоима с аромата и сосчето си, което пускат в житото); сушени сини сливи (за да няма изненади, най-добре да са почистени); сушени червени боровинки; сушена арония (понякога се среща на пазара); плодов конфитюр по избор; около 50-70 мл. мляко Опитайте, това е колкото енергизиращо, толкова и здравословно! Бон апетѝ!

Не, от много отдавна не изпитвам тази мъка. Изпитвах я преди много години преди да осъзная, че има нещо като духовен път и когато мислех, че просто съм имала лош късмет.....че някой с нещо ме е ощетил...или може би наказал. После тръгнах по пътя, станах търсач и .....нещата коренно се промениха. Мъката  се смени с моменти на въодушевление и подем, моменти на обезсърчение и падане....и кратки моменти на покой и увереност....напоследък все по-често прозирам зад мъглата и зървам пъзела...виждам как всичко, което се е случило е трябвало да се случи за да ме доведе до следващото стъпало и все по-често се изпълвам с благодарност...
Майчината обич може да се компенсира само от едно единствено нещо - Божията обич...първо почваш да търсиш майка си във всеки срещнат несъзнателно....и съвсем естествено се проваляш...докато не осъзнаеш, че дори и всички да те отхвърлят има едно нещо вътре в теб, което никога няма да те отхвърли и ще те подкрепя винаги. Него няма нужда да го чакаш от хората да ти го дадат. То е в теб....първо смътно го усещаш, после все по-ясно и накрая си напълно уверен, че с него си защитен и обгрижен и друго няма какво да търсиш. Най-сетне се отпускаш и разбираш, че търсенето ти ...май е към своя край....намерил си каквото си търсил, сега битката е друга - битката е да не допуснеш да го забравиш.....да не допуснеш да се усъмниш....да не допуснеш...Мисля, че това нещо се нарича ВЯРА. И тя трябва да пъде подхранвана и поддържана непрекъснато.
 

Съгласна съм с Миша! Благодаря! Само аз не го наричам битка, а работа над себе си. Няма с кого да се бия - имам нива за култивиране... 
За Меркурий - мисля, че ти сама разбираш колко му е трудно с комуникацията при този телец - 9 дом и с тези аспекти. Миша правилно забеляза, че ти търсиш критика - защото тя по принцип е характерна за твоя Меркурий. НО! като една меркурианка, трябва да ти кажа със сигурност, че Меркурий изпълнява това, което Слънцето му каже. Ако овенско силно напористо слънце му каже да се държи по овенски (аз отпред, другите след мен - или срещу мен), Меркурий все ще смята околните за свое стадо или за съперници. Мисля, че добре ме разбираш. 
Ако, обаче, овенското слънце възложи на Меркурий в телец и в съвпад с Венера, старателно да открива красота и хармония там, където тя не се вижда на повърхността, където е скрита под враждебност дори..., той може би ще спре да налага своите мерки за красота и хармония и да отсъжда. За да потърсим доброто и красивото в другия "въпреки", че той се е настроил враждебно към нас, нужно е да притихнем, да наблюдаваме внимателно без да "присъстваме"... Тогава започваме да улавяме вълните на радиото на Божествената Любов. 

Здравейте, приятели
/предварително се извинявам,ако досадя със дългите обяснения,но не се сещам как да обясня вкратце..ще се старая да бъда максимално "телеграфна":)) /
Имам проблем,който се оформи като много сериозен за мен, а никой /психолог и приятели/ не ми казва къде греша...А именно-  отхвърлена съм
Нещата започнаха още преди 10ина г ,когато съседките ми- приятелки една по една се изниха от този квартал и тук останаха  другите съседи..
В предната ми "работа" шефът ми е харесал начина , по който работя /мед сестра съм/ и не спираше да тръби навсякъде из Центъра за това ...и си навлякох кофти погледите на старшата сестра и малк ослед това и на другите колежки , с които имахме чудесен колектив , като аз бях една от веселячките там:)/до този момент, обаче/...и се започна  едно криене , едни изолации спрямо мен , което аз усещах   и като попитам защо се държат така с мен, ми отговаряха "няма нищо..може би така ти се струва" и азз верно- приех ,че така ми се струва само...но моите усещания ,базирани на наблюденията ми продължиха до момента,в който веднъж се бяха събрали няколко колежки в коридора да чакат нещо  и аз минах покрай тях/силно притеснена,както винаги напоследък,когато минавах покрай някоя от тях/ и едната колежка извика силно " ей, ш*...къде си се засилила и аз съм за там", от което останах шаш , че това обръщение е насочено към мен - вече няма как да си въобразявам или да ми се струва...след няколко месеца взех твърдото решение да напусна  и след около година напуснах...
Започнах на сегашната си позиция ,но какво мислите- същата ситуация...още в началото всички колежки ме приеха с радост и аз се радвах, че тук всичко е ок  , но само след седмица нещо като с нож отряза това тяхно тяхно отношение  и сега отново съм изолирана и сега дори си извъртат главите като ме видят..сякаш се гнусят от мен...
По-интересно е ,обаче,че нещата не са затворени само в професионалния сектор , а и извън него- и в съседските  отношения - не знам кой какво е говорил,но от една съседка успях да разбера,че са ме вкарали в някакъв сексуален филм, за което аз нямам никаква идея...а и това никак не ми е в стила/силно подчертано достойнство имам , а и всички ме знаят ,че "не сме  за един ден хора "/ и тук така - като се съберат възрастните пред блока ,минавам край тях със страх и  усещане,че шушукат за мен и сякаш остава само да започнат да хвърлят камъни по мен..толкова злост усещам...и някак се чувствам замърсена от всичко това..
и  се нанесох да живея /докато съм сама сега/ в майкини ми , която пък открай време не ме приема/за обичане-изобщо/,но ми се налага / пролетта ще сменяме жилище , живот и здраве да е само/...
Проблема ми се е разлял и в града обаче :)) - близки,с които до скоро като се видим сме бъбрили по цели часове , сега само здравей- здравей  и до там и бързат да избягат сякаш от мен...а аз искам да контактувам с тях.....но вече не искам..вече избягвам да излизам в града поради всичко това и много ме притеснява цялата тази ситуация.....чувствам се отхвърлена и  някак предадена от близки до скоро за мен  хора ..
Астрологично имам новолуние /Слънце и Луна в съвпад /в овен, опонирани от Уран и в последните години Уран и Плутон ме аспектираха пряко- Уран съвпадна с тях , а Плутон ги квадратира..
 
Приемам себе си за добронамерен човек, впечатлявам с усмивката си /имам си недостатъци,но те едва ли биха били значими за "другите"..а може и да съм скучна,всъщност?? / ........ все си мислех в началото ,че привличам такова отношение със някоя злост в мен и поради това започнах да работя върху себе си - йога , упорито дишане/различни видове/ , медитации , включих се в групата на Бялото Братство в града ни , чета и "Заветът на Цветните Лъчи"/който вече е моя Библия , благодаря ,че го открих:) /..промених философията си за живота и започнах да живея за  душата си/видно е ,че не е успешно все още/ ...но колкото повече задълбочавам практиките, толкова се затяга обръча на взаимоотношенията ми около врата ми...вече се задушавам...чувствам се като някакво мъничко парченце в огромно море,изхвълнено на брега като ненужно и от това ме боли..много ме боли тази самота..остана ми Бог , но човешкото в мен се чувства самО...
Къде според вас греша...какво трябва да променя според вас...Ще се радвам на мненията ви /особено на критичните /
 
Пожелавам Светли дни на всички душички

Здравейте, реших да се регистрирам, за да ви разкажа своята история, която все още продължава. Надявам се, с нея да успея да помогна и на други четящи, така както, други теми тук - помогнаха на мен... Този форум е единственото виртуално местенце, което успя да ми донесе малко спокойствие в моментите, в които главата ми буквално щеше да се пръсне. Реших да превърна историята си в разказ. Благодаря ви предварително че отделихте от личното си време, за да стигнете до края на вербалното ми излияние.

Всичко започна преди 2 месеца с нещо, което бих дефинирала като „Бях сигурна, че умирам“. Отидох в парка с приятеля ми. Имахме среща с наши приятели, гледахме филм на открито. Имаше страшно много хора. Бяхме правостоящи, но това не ни пречеше... след около час, усетих как цялото ми тяло изтръпва и не ми достига въздух. Странно чувство на неразположение и тотална паника, каквато не бях изпитвала никога, за всичките си 25 години. Обърнах се към приятеля си и му казах, че незабавно трябва да седна. В рамките на няколко секунди, вървейки към пейката (или по-точно – понасяйки ме към пейката), краката ми отмаляха, коленeтe ми бяха повече от омекнали, сърцето ми заби с 240 удара в минута, лицето ми беше направо мокро от студената пот, дробовете ми сякаш не работеха, лявата ми ръка изтръпна, давех се от недостиг на въздух, стомаха ми се сви на топка, очите ми бяха отворени, но не виждах... имаше само черно пред тях... Стигнах..седнах...и промълвих - обади се на линейка, умирам! След около пет минути на пейката и поливане с малкото останала вода, реших че мога да стана и да вървя към мястото, където щеше да ни чака линейката. Успях...Най-трудния 3-минутен преход в живота ми. След около половин час чакане и тъй като живеем точно до парка, реших да ги чакам вкъщи...Стана ми гузно, че можех да вървя, а занимавах медиците със себе си, при положение, че вероятно имат по-спешни случаи. Отказах я по телефона. Казаха ми, че вероятно е кръвна захар или кръвно и ако ми стане по-зле, да отида в спешното. Наспах се и на сутринта ми нямаше нищо. И така мина месец. Отидох до морето с приятели, седнахме да хапваме на място с много хора и отново започнах да го усещам „онова чувство“, но в по-лека форма.. казах им, че трябва да се прибера, те обаче се притесниха и не ме оставиха. Решиха да ме заведат в спешното в Созопол, където една мила лелка, просто ми премери кръвното и констатира, че при 120/80, просто трябва да изпия един валериан. И в двата случая не бях пила алкохол, не взимам наркотици, а марихуана съм пушила 20тина пъти като тийнейджър и толкова... След още 2 седмици, се качих в метрото, заради ангажимент и трябваше да си попътувам доста...Няколко спирки, много хора, отново недостиг на въздух, пак започнах да усещам „онова чувство“, но за първи път се замислих, дали мога да го контролирам. Опитах, но от мисленето ставаше по-зле. Уплаших се, че съм сама и слязох няколко спирки преди моята. И така започна всичко, само преди две седмици... Прибрах се и цяла вечер не можех да спя. Сърцето ми отново биеше неконтролируемо, пак недостиг на въздух, студена пот, стомашни спазми, топли и студени вълни, страаах, много страх! ...Страх, че съм ненужна и безполезна. Страх, че няма за какво да живея. Страх, че полудявам и развивам някаква форма на шизофрения и ще прекарам остатъка от живота си в психиатрия. Страх от смъртта. Страх от загубата на близките ми. Страх от самото ми състояние. Страх от това, колко време ще продължи всичко и кога ще се оправя... Но черешката на тортата пристигна на сутринта и продължава и до днес –  майката на обърканото ми съзнание - дереализацията. Това продължи три дни, с около 2 часа сън на вечер... Никакъв апетит, насилвах се да ям препечени филии и да пия вода, защото не исках да развия нещо по-сериозно. Имах неблагоразумието да се обадя на майка ми, за да не мъча повече приятеля си с паниката в главата ми. Тя - мама, като истински рационален човек, веднага ме заведе при GPто. Още тогава усещах, че проблема ми не е физически, но исках да спя, просто мечтаех за сън. Последва пълна кръвна картина, захар, щитовидна жлеза, ЕКГ, кръвно... докато чаках изследванията, се молех да ми има нещо, за да реша проблема набързо с някое хапче. Резултатите пристигнаха... не просто ми нямаше нищо – бях здрава като олимпийски състезател. Личната, спомена нещо за психиатър. Погледнах я сериозно и реагирах остро. Казах й че и двете знаем, че състоянието ми не е за антидепресанти, ако проблема е емоционален и е в главата ми. Да не говорим, че тя добре знаеше негативното ми отношение към традиционната медицина. След малко спорене, ми предписа капки за сън, билкови, изцяло органичен продукт. Споменах че, ако това продължи повече от седмица, ще си плащам, колкото е нужно за психотерапевт, но на психиатър няма да отида. Същата вечер, успях да спя около 4 часа непробудно - слава на капките. И така.. изчетох интернет, влогове на няколко американеца, които ми разказваха как две години се лекуват от дереализацията и още четири години от други разтройства, което разбира се, ме панира още повече. Пропуснах да спомена, че съм певица. Не страдам и от липса на самочувствие. Нито пък си спомням някога да съм била тревожна. На 17 години, излекувах сама сценичната си треска, като един ден просто си казах, че ако аз не се забавлявам на сцената, то и хората няма да успеят. Живата музика, на първо място е комуникация и обмен на енергия. Разпитвайки повечето музиканти около себе си и споделяйки проблема си, установих че при хората на изкуството – депресията, паник атаките и тревожните разтройства, са често срещан синдром. Някои се пристрастяват към вдъхновението, когато създават музика. Случвало ми се е. И когато усетиш липсата му – си крайно демотивиран. Спрях капките за сън, защото бях сигурна че са плацебо ефект. Реших че трябва да се предизвиквам ежедневно, най-вече към нещата, от които изпитвам панически страх. Едно от тях – да остана сама. Отидох до Пловдив и се върнах сама, с автобус до София. Получих две паник атаки по пътя (сама ги диагностицирам като такива, без да съм сигурна). На втората си казах, че съм по-силна от собствения си страх, че това е просто проекция на мозъка ми, който приема всяка мисъл за реалност, а половината мисли в главата ми, не са истинни. Казах си също, че ако припадна и автобуса спре на магистралата и всички хора ме гледат – няма проблем, какво толкова, хора припадат всеки ден. И така моментално, сърцебиенето и потенето спряха. Издържах ! Продължавам да го правя, ходя на любимите си шумни места, пълни с хора, става ми лошо, но го овладявам някак. Просто отказвам да се прибера в зоната си на комфорт. Спя по около 4-5 часа, без никакви добавки. И се опитвам да открия причината. Запазих си и час при психотерапевт. Спомних си, че се почувствах сякаш съм загубила посоката в живота си и вървя по друг път, малко преди да започне всичко. И нагласата ми сега е –  може и да е за хубаво. Може би, ако го приемам просто като период, който ще ме направи по-устойчива и силна, не е за лошо. Може би, това е начин да реша проблемите си и да взема най-адекватното решение за мен самата. И все пак, имам въпрос.. Смятате ли, че настройката ми към проблема е удачна ии случвало ли се е в практиката ви, дереализацията, която буквално замъглява нормалното ежедневие, да изчезне за по кратък период от време? Визирам по-малко от месец...Мисълта, че може да продължи години, е другата причина да се лутам в главата си. Още веднъж - Благодаря на всички задаващи въпроси и на всички отговарящи. В моменти на чудовищна паника, ми дадохте душевна хармония !

Благодаря, Александър..:)
Обливам я със Светлина и обяснявам на ангелчетата й, че ми причинява болка...изпращам й много Светлина...когато се срещнем случайно тя свива устните и демонстративно си обръща главата в страни...аз я приемам, но ми  е силно неприятна злобата й към мен...как да я неутрализирам...
Отн нуждите на душите- от 6 г в живота ми присъстват основно такива не- осветлени хора и знам, че не е случайно..но пък точно това ме стимулира в практиките ми...:)

Здравейте:)..виждам, че отдавна не е писано тук..и все пак реших да попитам дали ще се активизира нова тема по предстоящото житуване..

по - схема е добро начало 4 х 1,2 капчици във лъжичка с вода
Другият начин е да сложиш 3,4 капчици RRemedy във шишенцето с което даваш водичка и така на определени интервали да предлагаш да си отпива(предпочитам този вариант)
Отделно от това можеш да правиш компресчета на коремчето(върху топла и мокра кърпичка, накапи 3,4 капки RRemedy и го сложи за няколко минутки на коремчето на бебето.)
п.п. Не забравяй да го гушкаш през цялото това време .Това ще свърши голяма част ,от тази подкрепа

Намерили сте отговора във въпросът ви.Каквито и лекарства да давате на детето ,коликите ще си продължът до като не отмине процеса.Но, може да ги направите по естествен път-по приемливи и хармонични за бебчето, като му помогнете с Rescue Remedy(Спасителна смес)Ако майката кърми бебето не е нужно да се дават на него , достатъчно е мамчето да се `подкрепи` с тях.И всичко ще се случи и отмине плавно и без излишни безсъния

Знаете ли, интересно е, че когато капките се определят чисто интуитивно (дали от самия човек или от друг), то те така или иначе помагат именно да възстановим връзката с висшия аз.
Когато се прави така едно по-рационално да го кажем интервю, се определят есенции, които да решат едни проблеми, които човекът е решил, че са на дневен ред. Но често те са по-скоро следствие от нещо друго.

Северен,колко раждания преживя и как се чувстваше?Много е лесно да философстваш.Всяка бременност обърква целия хормонален баланс в тялото на жената.Това е момент,когато могат да се отключат всякакви болести,особено наследствени.
Когато се намериш в такова състояние,въпреки,че си даваш сметка за нещата,то е по-силно.Жизнената сила има нужда от помощ,за да го надмогне.

Препоръчвам ви Класическа хомеопатия или Лечение с прана.Бах есенциите не действат толкова дълбоко.

Кое слово? Моето или вашето? Бог и душата нямат нищо общо с определянето на правилата на правописа.

Не се ли поучихте от притчата за Вавилон? Бог накара хората да говорят на различни езици и с различни думи за да бъдат свободни и да се освободят от дяволското робство на Нарцисизма и чувството, че знаят всичко, като са научили правилно думичките от един език.

Всеки трябва да говори и пише на своя си език и да е свободен. Всеки трябва да влага своите чувства и мисли в свои думички, за да преоткрие душата си. Калъпа и ненужната официалност не е присъща за Бог. Не стройте Вавилонска кула. И моля ви се, не подчинявайте и другите в строежа и.

Здравейте!! от това, което пишете, по-скоро ми изглежда нещо от рода на т.нар. "чуждо вмешателство" ... 40-я ден след раждането, 40-я ден след смъртта... добре е да се намери ПРИЧИНАТА !! СЪЩНОСТТА на проблема ... отстрани ли се същността, другото ще се нареди от само себе си ... нещата ще си дойдат по местата ... за т.нар. "енергийна защита" от есенциите на д-р Бах се препоръчва комбинация: "орех" + "дива ябълка" ... това е на първо време и според мен съвсем не е достатъчно в конкретния случай ... МИР, ЛЮБОВ, СВЕТЛИНА !! ... СИГУРНА СЪМ !! ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ !! УСПЕХИ !! С уважение, Ваня.

tintet, благодаря от сърце за бързия отговор
Виждам, че кученцето ми не се чувства добре - лежи си, не се храни от сутринта и се чува къркорене на червата. Много се притесних, защото го виждам за първи път в такова състояние, на 7г. е. Преди 15 мин. му дадох 3 капки директно...

Здравейте:)..виждам, че отдавна не е писано тук..и все пак реших да попитам дали ще се активизира нова тема по предстоящото житуване..

Здравейте:)..виждам, че отдавна не е писано тук..и все пак реших да попитам дали ще се активизира нова тема по предстоящото житуване..

Гарвански лук,който си откъснах от Белинташ,жълтак ,клематис,червен кантарион,агримония,бук,габър,бук,шипка,повечето си ги набавям.Приготвям ги както е описано в инструкциите от комплекта на Пашкулев.Вариш или по слънчевия метод,слагам 95градусов спирт в съотношение-60/40спирт.Много е лесно,и действат!Най -бързо съм им виждала действието,когато детето се стреснало,паднало, притеснено или нервно.

Китайците имат апаратури за цвето-лъче терапия, при която специалистът избира кои точки с какви цветове да облъчва.

Ню ейдж теченяита препоръчват какви ли не начини за вазуализации на светлини, кълба, огради, душове от цветни лъчи.

А според мен всеки може да чете и да обогатява себе си е мъдростта и светлината, дадени ни чрез "Завета на цветните лъчи на светлината"

Интуитивно си се лекувала!!!

Все пак и хомеопатията, и цветята на Бах са вид енергийно лечение. И са страхотни!!!
Ти си се лекувала - директно в гората!!!