Огнян Кулев

Технологиите имат различни следствия. Подготвят съзнанието за по-фините нива. Например телевизията, форумите в Интернет, където веднага можеш да споделяш мисли и чувства с хора на твоята вълна, независимо къде се намират участниците, понякога заедно с образи и звуци. Друг ефект е разрушаването на всякакви централизирани структури, даже държави и корпорации, и замяната им с малки, ефективни и „бързи“ групи. Това става много по-силно с развитието на технологиите. Тук замирисва на водолейско влияние. За намаляване на бройката на населението си има кой да мисли и работи. Докато парите са на първо място, още ще сме в предучилищната на кое да е духовно училище.

Първото ми впечатление от горните въпроси беше, че това си е философстване, т.е. все още светът на мисълта. При второто прочитане обаче открих, че общата тема е за морала. (Разбира се, не за псевдо-морала, който е дресиране.) Да, това изглежда добра отправна точка за търсене на причинния свят.

Всичко това звучи на място за плейбой като Кенеди

Аз и за статистиката изобщо се обадих в тая тема. Не знам доколко е умно или глупаво публично да си изнасям части от картата, но сметнах че ще ми помогне в собственото изучаване.

Не знам за осъзнаването и работата, но за причинния свят общо взето не се говори. Мисленето и чувстването почти всеки знае какво са, но причинният свят звучи неясно... Аз също нямам ясно понятие, може би трябва да се мисли като света на интуицията.

В случая може би си оказва влиянието и моят Юпитер на асцендента. Писането не ми се отдава и ми отнема прекалено много време заради постоянно поправяне на фразите, така че няма опасност от Нобелова награда за литература

Слънцето ми е на половин градус от Ригел. Добро попадение (или поне така си въобразявам) С последното изречение обаче не се свързвам много, но може би просто е нямало подходящи обстоятелства.

Това може и да се приеме като общо правило за хармония между хората. Само че при много близките отношения мислите за другия имат огромно и бързо влияние, докато при не толкова близки може и „да се мине метър“ или поне да се усети много по-късно, а и по-слабо за момента. Едни и същи грешки при шофиране имат доста различно влияние при 30 км/ч и при 300 км/ч.

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! // Най-голям в Царството небесно (НБ 36/37) – Сф, 1999.

Докато масовото съзнание е пасивно, винаги ще има недоволство и мърморене. Социалните мрежи (по-точно частният случай на социални мрежи за отбелязване на новини и изобщо нови материали) предлагат пряко влияние върху това, което се предлага. За да работи това обаче, нужно е участие на достатъчен брой хора, от които в крайна сметка не се иска много - просто да гласуват за новините, а също когато попаднат на интересен нов материал да го добавят за да могат другите да го оценяват чрез гласуване.

Хубавото на негативизма в медиите е, че насърчава използването на алтернативни медии, като блогове напр. Разбира се, средният блогър не може да генерира новини като професионална организация. Затова си има и „социални мрежи“, които чрез гласуване подреждат статиите. Такава е напр. MamaIAz.com, а по-пълен списък на български социални мрежи има в тази страница. Но поддържанаето на наистина добра социална мрежа май не е много по-лесно от поддържането на традиционна медия, пък и финансовата страна на нещата не е много ясна :-)

Моето предпочитание е към оригинални текстове, но осъвременяванията си имат своето място. Все пак вибрацията на Духа е по-важна от вибрацията на буквата. Освен това не е ясно доколко „оригиналът“ е точен Правенето на редакции е толкова трудно, колкото и превеждане на друг език. не става въпрос за замяна на думи, а за преход към друг начин на изразяване, който по-добре резонира (е, пак стигнахме до вибрациите) със съвременността. Тогава нещата и много по-лесно се възприемат, а следователно връзката с духа на учението е много по-пряка. Като опит за обобщение, вибрациите на буквите повече засягат сърцето и несъзнателната емоционална връзка, докато съвременната редакция повече засяга ума и свързването със сегашната действителност

Аз също имам съвпад на Марс и Сатурн и ще се опитам да дам моето аматьорско мнение. От хубавите страни на аспекта са концентрираната и дисциплинирана (Сатурн) сурова енергия (Марс). Може да се мисли като противоположност на свободното пилеене (Юпитер) на енергия (Марс). Предразполага към прекалено голямо задържане и ограничаване (Сатурн) на енергията (Марс), а другата крайност е изблици на вманиачаване. Понеже е Скорпион, под "енергия" по-горе може да се разбира емоционално ангажиране с по-дълбоките (окултни) науки. Малко посредствени са по-горните описания, но все пак ми е интересно доколко отговарят на действителността в конкретния случай

"Цивилизоването" на 7-те езера е неизбежно, но явно изпълнителите на тая задача освен пари имат и прекалено големи амбиции, които е нужно да се усмиряват. Надявам се красотата на природата там да остане. След улесняването на достъпа още повече хора ще полюбопитстват какво правят тия хора в бяло там горе в планината. Дали обаче ще получат задоволителен отговор, когато тия хора сами дойдат при нас? Дали сме готови за още и по-силни прожектори? Надявам се справянето с тези наши задачи да мине успешно, и то по метода на теменужките.

Преди 15 години без външна причина попаднах в доста трудни състояния на ума - накратко казано, мислене без опората на предположения/аксиоми. Четох всякаква литература, включително много окултна. Единствено беседите на Петър Дънов успяха да ме стабилизират и от тогава редовно се "храня" с тях. Като с въздушен слънчев знак (близнаци) се чувствам много добре с книгите и по-плахо пристъпвам в другите страни на учението. Например едва преди няколко седмици за първи път играх Паневритмия. Стремя се да хармонизирам всичките страни. Случва се доста бавно, но в крайна сметка важното е да стане качествено

Струва си да се отбележи, че имаме официална медицина, а традиционната медицина е именно в тези "алтернативни методи", практикувани от хилядолетия. Все пак благодарение на официална медицина много суеверия са се изчистили и ще продължават да се изчистват.

Отделянето от света е метод за концентрация, но като начин на живот е адекватно само за много малък брой хора. Общуването с други хора е "хоризонтално" (настрани, навън) движение на енергията, а отделянето насочва вниманието към "вертикалното" (нагоре, навътре) движение на енергията. При духовния човек тези движения са хармонични.

Звучи парадоксално, но изпълняването на волята Божия е същото като да бъдеш самия себе си, свободен. Единствено Бог знае всичко за нас, защото сме излезли от Него. Затова Неговата воля винаги е напълно съобразена с нашата същност и нашето развитие. За един волята Божия може да е едно, за друг - точно противоположното.

Духовният път е стремеж към единство с цялото, космоса, Бог. В духовния път всичко оживява. Крайностите (напр. прекалено фиксиране към притежания или пълна безотговорност към поверени задачи) откъсват човека от цялото, предизвикват механизиране и обезсмисляне. Сега забелязвам, че участието в темите на форума е като писане на теми за домашно, както е давал Учителя :-)

gorichka.bg

Като разглеждах темата ми хрумна, че негативните новини предизвикват реакция "не искам да бъда такъв", а позитивните - "искам да бъдат такъв". Обаче "искам да бъда такъв" е много по-трудно за изпълнение, особено ако си залят с много такива желания. Може би затова негативните новини се възприемат по-лесно - при тях напълно можеш да развихриш емоционалната реакция на отблъскване, като си оставаш същия, нищо не правиш, няма нужда да действаш. При позитивните обаче емоционалната реакция на привличане те кара да се променяш, да действаш, което е по-трудно, а при много такива импулси е нужно умело справяне с тези многобройни посоки. Това е проблем на всяко масово осведомяване. Затова немасовото, лично осведомяване е много по-важно, защото изцяло пасва на филтрите и нагласите, които всеки си има. Струва си да се отбележи, че радиото и телевизията са актвивни, а слушателят и зрителят са пасивни, докато в Интернет това до голяма степен е обърнато - "сърфистът" е активният, скачащ непрекъснато и бързо от сайт на сайт, даже активно променящ сайтовете чрез коментари например. Радиото и телевизията са излъчващи авторитети, но сега е време на "падане" на всички авторитети и насърчаване всеки да си вземе живота в свои ръце. Затова и политиката в България е такава, каквато я виждаме. "слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето". Интернет е като океан, от който всеки си гребва точно каквото на него му е нужно, а не каквото някой друг е решил, че му е нужно. Накрая да обобщя, че авторитет може да е и някакво минало време, което било по-добро. Най-важното време и място винаги е тук и сега.

Според мен участието в това гласуване е толкова смислено, колкото и участието в кои да е други национални избори - парламентарни, президентски, местни и т.н.