@ЮлЯ@

Хладнокръвно наказание с отказ от секс и разигравки с обещания за бебе и обич - на това му се вика двойна игра! Две напред и една стъпка назад ти дръпва килимчето под краката. Много гадно. Самолюбието му е накърнено и това не минава лесно. Познавам такива хора, ако ще на колене да им паднеш за прошка, ще помнят това, което ги е обидило и ще си отмъщават следващите 10 години. Бягай - както те посъветва психолога. Аз също мисля, че нямаш шанс да излекуваш нараненото му его.

Хубава работа, били сме на сесия на Семейни констелации и вече даваме оценки, съдим методи кой работел, кой бил опростен. Аз също ходих, след това обаче развръзката беше една изненада, на която още преглъщам горчилката. Да беше само едно възелчето, ама разплетеш го, идва следващото. Синджир марка. Оправиш пак каквото можеш, за него закачено трето и така до безкрай. То не е автоматизъм някакъв - да отидеш на констелация - погледаш спектакъл, яко шоу и вече си друг човек, без карма. Това е един непрекъснат процес на чистене, само че не очаквай престоя в колективното несъзнавано поле да извърши чудото. Пак ще ти се налага да вършиш работата, която се полага да извърши твоето лично индивидуално съзнание. Няма такъв филм!!!

Не разчитайте на това кой метод е по-силен, по-пълен, по-опростен или непълен. Важното е да се прави. И то не веднъж и да чакаш чудо, а като афирмация. Може би афирмациите /под формата на разкъсване на кармичен договор - вж. по-горе линка ми с Долорес Кенън/ - е редно да се правят в дните на православния календар за прошка, тогава енергиите на изчистване а много силни. Повтарянето често на една афирмация създава нов навик на поведение, а след това и нови "меандри" в мозъчните гънки. Нали се сещате какво пише в Тора-та относно кармата /карма значи действие, влияние, причина-последствие, съдба/ "Ако създадеш действие - създаваш навик. Ако създадеш навик - създаваш характер. Ако създадеш характер - създаваш СЪДБА." навиците определят качеството на живота ни

Интересувам се предвижда ли се точно такъв курс във София, кой месец, евентуално?

РАЗКЪСВАНЕ НА КАРМИЧЕН ДОГОВОР (Техника за прошка и премахване на стара карма по Долорес Кенън) Поради факта, че не можете да го направите лице в лице - това е много трудно, ако е починал човека - също не можете - говорете от ваше име, направете го ментално. Представете си човека. Трябва да запомните, че когато сте дошли в този живот вие сте подписали договори с хората. Вие не го осъзнавате, но това е част от вашия план когато дойдете на Земята. Вие създавате план и сключвате договори с различни хора. Това е онова, което се надяваме да постигнем този път. Визуализирайте другия човек и му кажете: - Опитахме, наистина опитахме и не се получи. И вижте себе си как разкъсвате договора и го изхвърляте. И когато правите това си казвате: - Аз ти прощавам! Аз те освобождавам! Аз те оставям да си отидеш! Ти върви по своя път с любов, аз ще вървя по моя път... Няма нужда да бъдем свързани вече! И ако направите това и наистина го мислите, те ще излязат от живота ви и няма да ви притесняват повече. Ако не все още ви натискат по бутоните (болните места където най-много ви дразнят) - това е само игра. И няма да ви дразнят по този начин... Веднъж вече като вие се освободите това е тяхната карма и вече не е ваша карма! Те ще трябва да си я отработят сами. Това ми беше казано "Кажи на хората да се освободят от кармата - да простят, да освободят и да оставят!" Трудно е, знам, че не е лесно. Но това е нещо, което вие задължително трябва да направите, ако искате да прогресирате напред. В противен случай вие разнасяте този товар и боклук със себе си от живот на живот. Трябва да се отървете от него. Но трябва да простите и на себе си. Запомнете - нужни са двама, за да се създаде каквато и била ситуация. Вие не искате да си признаете, че имате нещо общо с това, но веднъж като го направите цялото това освобождение тогава вие премахвате старата карма и повече тя не може да ви влияе. И опитайте да не създавате повече карма, защото ние не искаме да мъкнем повече от това в следващия живот. http://dolorescannonbg.blogspot.com/2012/02/blog-post.html?spref=fb

Не разбирам - не сме ли тук за прошка и опрощаване на дълговете си? Нали в молитвата "Отче наш" изговаряма фразата, която кармично ни пречиства "... и прости нам долги наши, как и мы прощаем должникам нашим;" Докога ще плащаме кредита си от минали животи с лихвите? Това нещо не ми се струва нормално като ню ейдж теория.

Да, в интимния живот ги няма правилата на спорта, нито има ясни разграничения на отношенията както в казармата. Съжалявам за непочтеното и маневриращо женско поведение. Бих искала д-р Т.Първанов да си каже най-накрая "трудния начин", защото съпругата на приятел по същия убийствен начин му вади душата с хастара навънка, а ние се налага да сме безмълвни свидетели в името на запазването на семейното приятелство.

Забравяш, че в твоята случка ти си човека който приготвя и реже зелето, а аз съм клиента в пощата, който чака смирено да бъде обслужен.Ето къде е разликата - намираме се в различни социални роли. ПП получих съобщение от пенсионерката, че цветето не било същата разновидност, която е нужно за заболяването й. Благодари ми обаче много за грижата и щяла да си го засади. Е, това е все пак това го смятам за хубав край на случката. Въпреки нескопосното отношение на средностатистическия български пощенски служител .

Да погледнах я набързо, притчата, която е цитирала didi_ts ми допадна много.

Благодаря ти, че си писала в "моята" тема. Няма как да влезеш в моите обувки, тъй като са виртуални. Можеш да влезеш в представата си за мен, но пак гледната точка ще е само твоя. Да, имаше полезни насоки в разговора, но в съвсем други аспекти от моя. Което беше полезно упражнение от една страна. Истинската причина се оказа съвсем друга и го разбрах тези дни ходихме на семинар на Сал Ракели с една съфорумка. В почивките ходихме заедно да обядваме и тя стана свидетел как се конкретно се случва при мен "залепването" на любимите ми мърлячи. В същото време тя беше на друга вълна и не виждаше това, което виждам аз, трябваше да й обяснявам. Оказа се, че ходенето по улични капанчета, където продават кафета с чашки не ми се е случвало от 6 месеца. Не съм си купувала пица от 4 месеца, също толкова време не съм взимала нищо за ядене от улицата. Отвикнала съм!!! И съм се детоксикирала. Ужасно ме дразнеше начина на обслужване "Дай парите и се махай." Особено в почивен ден в центъра на София, където искаш да се почувстваш лежерно и празнично, а ти скофтват настроението разни младежи, на неудовлетворителна за тях работа, на която си отмъщават на клиента. На съфорумката ни това беше ежедневие и не го разпознаваше като нещо неприятно. Накрая и на семинара Сал Ракели го каза - когато правим медитации /както аз последните месеци/ ни се качва вибрацията и трябва много да внимаваме като излезем на улицата как общуваме. Вибрацията след медитации е 4.75, а тази на улицата е 3.65. Това е особено опасно при шофиране също. Каза и че е възможно по-бързо да лепим негативи. /нали се сещаш как дадох пример, как някой за 3 секунди с ярост си беше хвърлил прегънатата на две кофичка върху метеното ми?/ Общо взето решението е да си правя защитите, за да не ми влизат толкова бързо в личното пространство. Даже и на погледи съм станала чувствителна както пубертетите. Най-чувствителна съм сутрин, съзнанието ми е като на бебе, и после се окопитвам като влезе повече адреналин. Та на семинара Сал Ракели го каза това - че подсъзнанието ни трябва да свикне да упражнява утвържденията на защитите всекидневно, и в резултат на тази тренировка, те ще се включват още човек като си го помисли за "защита". Просто ще стане рефлекс. ПП реших да споделя семинара в тази част, която вече се яви като проблем за разрешаване за мен. Може би същата беззащитност и непоносимост се случва и с други хора в този форум, които се занимават с духовни практики. Ами нека в този случат да се сетят да го имат този мой пост предвид.

Диди казва, че са отишли на датата на Луна без посока. Значи нещо не било в ред, или наобратно. Значи НЕ Басет с глава на домашна котка, а сестра й Секхмет-с глава на лъвица/олицитворение на властната жена/ - е била апогея на могъществото си и ги е заплашила. http://www.catbg.net/domashni/index.php?sta=65&catid=13 "Наричат Бастет „Майка на котките” и Господарка на Долен Египет. Съпруга е на бога Пта и е носителка на Окото на Ра. Тя е покровителка на домашното огнище и уют, пазителка на жените, децата и домашните котки, богиня е и на слънчевия изгрев, музиката, танца, удоволствието, семейството, плодовитостта и раждането (изобразена като жена с котешка глава със систрум в ръка и с 4 малки котенца в краката й). Пази хора и котки от болести и зли духове и е надарена с изключителна интуиция. Нейната противоположност е сестра й Секхмет (Могъщата), която олицетворява тъмната, първобитна и разрушителна сила. Богиня на войната и бедствията, тя не знае жалост и състрадание и ден и нощ охранява своя баща Ра от зли демони. Но също така наказва хората за греховете им като им изпраща суша, епидемии и войни. Много страстна и избухлива, Секхмет не умее да сдържа своите разрушителни пориви. Заедно дъщерите на Ра Секхмет и Бастет олицетворяват равновесието на силите в природата. "

Може и да не си пригоден. Аз също съм от провинцията и на мен ми го натресоха лафа на големия град: "Остави я, тя е от село, не може да излъже. " Говориш за всеобщото лицемерие и да се подчиняваш на хора и обстоятелства, които те карат да сложиш маска, да се правиш на такъв, какъвто реално не си. Ставаш приспособенец, иначе те хапят вълци и не оцеляваш. Има и друг вариант - да си създадеш вътрешни устои. Да имаш цел - да ходиш пеш, да внимаваш с какво се храниш, да отслабнеш тези 25 кила с избрана от теб диета. Да не сядаш в кръчми, за да не мешаш алкохол с храна. Да си отстояващ личната позиция за новия начин на живот. Това означава, че и не трябва да плащаш сметките на жените, да се правиш на велик повече от необходимото. Редно е да си търсиш такава, която сама си изкарва парите за дрешките и тоалетите. Това означава, че ще е умна и работлива. Последното как да е, но първото е доста трудно за преглъщане от мъжкото его.

Предлагам от време на време като се връща от работа да й прави мил жест - или да й е купил бонбонки, или локумчета с ядки, шоколадче, сладко вермутче, пина колада, сладолед или шампанско. Не всеки ден, но честичко да я поглезва, за да е усмихната и да не си вади така постоянно зъбките. Защото повсеместният вариант е, че щастието на мъжа е или в кръчмата, или при любовницата, която няма да се муси както жената.

Може да се чувстваш дълго време виновен, но тази жена според мен е била болна от преди това. Да, ти си бил следващата капка в нейния вир, в който се чувства отново разочарована от хората и света. Но в края на краищата житейската настройка на един човек спрямо света си е и негово дело и ангажимент. А не може друг човек да се чувства виновен до края на живота си. Какво съвпадение в случките. Тази сутрин ходих до пощата да пратя на една болна пенсионерка в провинцията - клонки от едно цвете, което било уж "домашен доктор". Пощаджийката не беше в час относно работата си - /пак от ония несресаните и неумитите с култ към пластмасовите чаши с кафе и сметана в кофичка, която после хвърлят на пътя заедно с фаса. / Та ме бави доста време да попълвам документи за наложен платеж, дойде колежка която ме разпита спокойно защо попълвам и се оказа, че не се отнасят за моя случай и десетминутните ми писаници на формуляри полетяха в кошчето. Язък си казах, за времето. Само че стана по-лошо - микробуса с пратките отпътувала през тези 10 мин. и сега както е петък и има два неработни дни, пенсионерката ще си получи клонките в плика чак вторник!!! Дотогава може да изгният. Както виждаш, аз пък извърших доброто дело - и пак станах кутцуз заради любимите ми мърлячи, за които отворих темата и ми е става вече лошо от тях... защото ми са на всеки километър.

Да не би да ви е въздействала сестрата на Бастет? По всяка вероятност богинята върви ръка за ръка с ужасната си сестра - те са като две лица на една монета.

Спорът между двете ми заприлича на драмата на принц Хамлет. Да, аз най-накрая разбирах, че достигнах до най-древните спорове на личността, познати още от древността, най-известният пример, който мога да дам-това е прочутият хамлетов монолог от трагедията на Шекспир - Хамлет. Да бъдеш или не — туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край? Умри, заспи – не повече. И знай, че тоя сън е краят на сърдечна скръб и хиляди жестоки удари - дял на плътта! О, ето край желан! Умри, заспи... Заспи, или пък може би — сънувай?... Да, и това е пречката; защото какви ли сънища ще ни споходят сред тоя смъртен сън, когато ний отхвърлим всеки земен смут и мъка? И туй ни спира. Този страх превръща живота в дълголетна нищета. Кой би понасял гаврите и бича на времето, неправдата на силния, на гордия презрението, мъките горчиви на отвъргната любов, потъпкването на законите, безочието на властта, онуй презрение, което получава смиреното достойнство във награда от недостойнството — кой би търпял това, щом може да намери мир с едно замахване! Кой би желал да носи това бреме и да страда, да стене в тоз мъчителен живот? Но ужасът пред нещо, след смъртта - страната неоткрита, от която не се е връщал никой пътник още — смущава волята и ето че по-скоро сме готови да търпим сегашните злини, отколкото към други неизвестни да се хвърлим. Така съзнанието ни създава от всички нас страхливци; и така естественият цвят на смелостта изтлява в бледността на наште мисли. Дела на сила и величие пред този страх изменят своя път и губят име на дела... Но тихо.

А-а-а от такова наритване с любов, което за мен е било важно, един господин вече 10 години помни и отмъщава. Имам лош опит от наритването с хуманитарна цел... или другояче казано от вкарване в правия път с любов! Оттук си направих извода - по-добре излей си чернилката да ти олекне, това по-лесно се възприема. После може да се извиниш, че си бил невчесан и неумит, но поне ще ти имат страха и уважението, отколкото да превъзпитаваш и да те намразят и осмиват. Донка бе написала че разбирането е важно.Нали за това сме в този форум , търсим движещата причина .Иначе житейската мъдрост е да заобикаляш лаещите кучета .Това не е уважение ,дори страх не е . убликувано: Вчера, 12:13 Нали писах, това го правех около 2-3 години с няколко човека. Да, спехтих си много нерви. Да, настройвах се на тяхната вълна. В името на общото благо - обезличих се. В един момент се разболях, самата бях не на ниво. Никой не ми влезе в положение. Бях изненадана - толкова пъти влизах в "чуждите обувки". Приели са го като даденост. Когато съм болна - в моите никой не пожела. Получих в замяна клюки зад гърба и тайно злорадство. В момента в който се разгневих и избухнах - се свиха по кошарите. Явно наритването по кокалчетата има повече ефект, от две годишното ми самарянско отношение и винаги духовна подкрепа. Донка споделя духовни упражнения имащи за цел общо балансиране,доближаващи егото до душата . Май никой не иска да влезе в моите обувки. Едно е духовни упражения, друго е практиката. Май не разбрахте. 2-3 години правя духовни упражнения, чувствам се супер, гоня си демоните, чистя се. А реалността, която ме заобикаля - тя не е духовна - тя е его-реалност. Има подтисничество, апетити за доминиране, има използвачество, има експлоатация на човек от човека, има лъжа и преструване. Това какво е? - Ако не е човешки вампиризъм.

Предполагам, че нещо в енергията на цялата група не е било в синхрон с моментната енергия на разположението на звездите. Ако групата сте настоявали да се впишете насила в картата, в разрез с другите енергии, то мощни може би архетипни енергии са щели да унищожат клонки от вашето родословно дърво. Прочети отново и и виж също и по нататък текстовете след това място от своя линк: "Ще ви отговоря именно от гледна точка на най-древния човешки светоглед, че всичко, което съществува на планетата ЗЕМЯ, е само огледално отражение на това, което съществува на небето. Всичко, което става на небето /в Космоса/, се върши и на земята, сякаш се отразява в умалително огледало. Мастните градове, планини, реки, държави и пр. имат своя проекция. Те съществуват в небето, на различни планети, звезди, съзвездия в съвършен вид докато на земята те са в своето безкрайно несъвършенство."

Как става това наритване с любов. А-а-а от такова наритване с любов, което за мен е било важно, един господин вече 10 години помни и отмъщава. Имам лош опит от наритването с хуманитарна цел... или другояче казано от вкарване в правия път с любов! Оттук си направих извода - по-добре излей си чернилката да ти олекне, това по-лесно се възприема. После може да се извиниш, че си бил невчесан и неумит, но поне ще ти имат страха и уважението, отколкото да превъзпитаваш и да те намразят и осмиват.

Нали писах, това го правех около 2-3 години с няколко човека. Да, спехтих си много нерви. Да, настройвах се на тяхната вълна. В името на общото благо - обезличих се. В един момент се разболях, самата бях не на ниво. Никой не ми влезе в положение. Бях изненадана - толкова пъти влизах в "чуждите обувки". Приели са го като даденост. Когато съм болна - в моите никой не пожела. Получих в замяна клюки зад гърба и тайно злорадство. В момента в който се разгневих и избухнах - се свиха по кошарите. Явно наритването по кокалчетата има повече ефект, от две годишното ми самарянско отношение и винаги духовна подкрепа. Това ми дава повод понякога да си мисля, че съм една наивна глупачка.

За говорене сега всеки има желание да се изкаже по въпроса на вярата. Проблемна възрастова група в това отношение ми е 20-30 годишните. Много често вярата я възприемат само като морална норма и ограничение на свободата им. Забелязах обаче, че същият проблем го наблюдавам и относно здравословното хранене - питат защо ми е това? като се разболея ще му мисля. Медитациите пък ги възприемат почти като упражнения, които отнемат много време както фитнеса примерно. Само че ще предпочетат фитнес, защото медитацията е губене на време в някаква поза съсредоточен в нищото. Като стане дума за благотворителност или доброволческа работа стават вече съвсем интересни. Много хора схващат благотворителността като сцена за изява пред публика. Или начин да рекламират пред някой своите изделия. По скоро се отнася до аматьори, които разбират духовността като място за изява.

Е, аз не искам да съм пън. Писала съм в началото на темата "затворен сандък", но е същото. Ама ти си затворена и в пространството на колата. Това е един вид защита. Непукизма спрямо шефа е също вид психологическа защита. Лозунгът на непукистите е: Тоя пък какво иска. Що не си гледа работата. Малко като житейско анатемосване срещу уроки ми прилича. Да, става. Само че при мен и засилката да му ударя и две-три майни също понякога сработва. Лесно мога да се набримча.

Да, някой нагоре също писа - любовта я приемат също като агресия, навлизане в личното им пространство. Сега вече имам обяснение за душевната им настройка, с която обикновено ходят по улицата - егото им е недоволно. Всеки има нужда от любов, но истинска, не "напомпана" са разни думи като "намасте" или "обичам те". Ако не обичаш, нито го казвай, нито го мисли на зорлем. Не само хората, но и животните усещат изкуственото и това ги дразни. Като агресия се приема всеки фалш. Бъди себе си и толкова. Съгласна съм с това. Само че не става въпрос за духовно лицемерие. Много хора се опитват да бъдат в едно любящо нормално състояние и разбират, че това е нормалното човешко състояние. Само че дали успяват да го задържат или поддават от обкръжението? Вчера един мъж на 20 изведнъж хукна по нанадолнище с раница на гърба с отворени ръце и щастлив. Уличката беше малка, не главно шосе. Нещо хубаво изпитваше. Сетих се и аз на неговата възраст как изпитвах изведнъж по улицата телешки възторг. Скачах и се смеех без причина. Тогава се чудех защо големите хора не го правят и не го разбират. Какво им има??? Не смятах, че намръщените възрастни са нормалните. Бягах също като това момче, да се налудувам в пресечките, и да не ме зяпат, натоварени с техните проблеми. А сега какво? - Правя физически и духовни упражнения, за да не си загубя усмивката и радостта от живота. Малко скучно и самотно ми се получава... Четохте ли, че духът на Учителя Петър Дънов на 19-ти август се е явил пред деца, смял се е, радвал се е и е показвал упражнения? Дете видя духа на Петър Дънов - ето линк: http://znanie.eu/?p=8058

Как съм се държала с психоложката, моля? Тя си има някакви свои идеи.. Не обичам някой нещо да ми натрапва без грам да ми влезе в положение и да разбере за какво става дума. Да, проблемът ми е че на улицата се разконцентрирвам лесно и губя енергия. Тя разбра ли че това ми е темата? Не. Почва се нравоучение как трябва да си позитивен и да приемаш всички. Приятно ли ще ти е някой да ти каже - абе ти защо не си позитивен бе? Как може да не харесваш циганите? Мутрата като те задмине със 150 и те оглуши с клаксона - защо не дишаш с пълни гърди пушилката от олово и защо не му благодариш за духовния урок? Аз може и да паля бързо, откъде знаеш? Въпрос на лесно възбудима нервна система. Пък може и от медитациите да съм станала по-чувствителна. Четох, че в градски условия човек нормално е човек са си свива аурата, за да се защити. А моята в момента е с по-голям обсег, но и по-уязвима.

Да, аз също се подложих на едно духовно упражнение зимата. Първата точка гласеше, че трябва да дам пари на първия срещнат просяк, за да изпълни Вселената мое желание. Резултатът беше плачевен. Държах в ръкавицата левче, срещна ме клошар, който рови из кофите и спи върху кашони и протегна мръсната си ръка точно към мен, сякаш знаеше , че държа нещо и това му се полага. Някакъв нахален беше. Ами не му дадох. Досвидя ми монетката. Скръндза, отминах. Голям провал според енергийното упражнение и моята духовност. Чувствах се виновна, неиздържала изпита още в началото. Желанието естествено, не се изпълни. Сега на моменти ми изглежда случката бабини деветини, на моменти пък голям провал спрямо еволюцията ми... Много съм объркана къде е истината. Не бива да ги захранваме някой с нещо, когато самият той няма желание. Не сме вечен извор на енергия. На мен притеснението ми идва, че мога да губя изгубя тонус на улицата, докато стигна до мястото, което ми трябва, вече съм разконцентрирана. Ето мъжа ми се справя по-добре в това отношение. Той обаче е с очила и каска и целеустремено върти педалите, а аз имам "духовни очаквания" от непознати като една голяма бяла птица...