мило момиче,това което пишеш е направо разтърсващо...,и аз съм изпадала в подобно състояние...кучето в двора на баба ме захапа за ухото,ако не беше косата ми щях да съм с половин лице,и при мен се появи Той усмихна ми се и ме погали по ухото и ми каза:"аз не искам ти да умреш,исках да знаеш че Ме има и че обичам теб както всички хора,добри или лоши..."в стаяте беше светло,а нито лампата светеше,нито вече беше ден..губеха ми се няколко часа,а там беше хубаво,светло и красиво,не исках да си ходя,но не беше време да оставам там...аз бях на 13,случи се на 13 август,след 3 години на 13 май баба почина,а аз знаех че ще си я прибере,същия ден,преди баба да си отиде,аз бях в болничната стая,баба лежеше...другите жени спяха,беше много тихо и аз усетих че някой ме гали по главата,а нямаше кой да го прави...после
ми прошепна:"баба ти ще дойде при мен,не се плаши,не плачи тя не иска това"
така и стана същата вечер баба си отиде с усмивка на устата,аз плаках,но малко...така че мило момиче напълно те разбирам,и който ти казва,че си луда не го слушай,като им дойде времето сами ще го разберат,може и да е късно,но това си е техен проблем,нали ние сме видяли и повярвали...усещам някаква топлота в сърцето докато ти пиша...прегръщам те...