erendil

Един филм, има го в замундата със субтитри. Buddha Mountain (2010) Резюме : В Ченгду, Китай, пенсионираната оперна певица, наричана Мадам Чанг, взема в дома си трима млади наематели. Триото се състои от двама младежи (единият от който е избягал от дома си) и едно момиче - рок певица. Филмът е разказ за група млади хора, които се опитват да открият любовта. Животът им е отчаян и хаотичен, но Мадам Чанг ще се опита да промени това. Как и дали ще успее...

Имам някой въпроси: Какво е истина? Какво са хората? Какво представлява света? Има ли смисъл живота?

Хаха, но-селф, казах ти за скоростта и ускорението на светлината. Нашия свят е направен да изглежда точно обратния на отвъдното, за да може тук повече да се отдалечиш от истинската си същност. И това, което тук виждаш като светлина (бяло), там е обратното - черно. По своята природа е същото, светлина, обаче там тя не свети. То там друго и няма освен светлина - всичко е едно, затова е черно, хем те няма и хем си всичко.

тия две неща не са взаимно изключващи се

Учителя казва да се свързваме с Христовото съзнание. Учителя вече се е слял с него: "Нека дойде при мене някой нещастен, да живее с мене цяла седмица, след това ще се почувства радостен и ще се разхождаме заедно. "

Незнам какво ще направя, ако ми се случи ще реша какво да правя. Сега в мйомента в моята реалност има хубави хора с които се разбирам, поздравяваме се, говорим си. Не ме интересува утре какво ще е. Като да чета книга за Сандокан и да започна да се притеснявам, какво ще стане ако го срещна на улицата. Когато се сблъскам със страдание и усетя дискомфорт в себе си, излекувам се и това е. Като например да ти/ми изчезне поста дето съм писал надълго и широко. Нещата се оправят от само себе си.

Не, когато осъзная, че съм извора на проблемите, започвам да ги лекувам в себе си. Тогава реалността ми се променя,след като нямам съпротива към проблема. Той се разтваря, повече не го виждам.

Всички имаме споделени споени, никой не живее изолирано, егото е това което ни кара да се чувстваме разделени. Отвъд него се вижда, че с всяко събитие което се случва в реалността ни, сме свързан с него, носи ни нещо, отнема ни нещо, имаме обмен с него. Отговорни сме за нещата които се случват в живота ни. Ако видим хора да страдат, отговорни сме, по някакъв начин сме го предизвикали. Всяко събитие в живота ни, ни променя, то не е случайно, не е независимо съществуващо от нас, или извън нас. И след това, ако накажеш за това събитие, допълнително се утежняваш. Мислиш, че наказваш престъпник, всъщност наказваш себе си. Както правим с всяко нещо от което ни е страх, отново и отново.

Или ако довършим мисълта ти са едно и също нещо. След като си духовно - съзнателно - същество със способности да твориш, желанието ти да си играеш на "чичо доктор", автоматично сътворява и пациентите, за да може да се изпълни. И естествено кой ще поканиш да си играе с теб - най-добрия си приятел. Този с когото се чувстваш едно.

А апостол Павел преди да получи просветление, е бил нещо, като "башибозук" за християните. Това как си обясняваш Христо?

Много хубаво... Ще си позволя да направя един коментар. Единственото постоянно нещо в тази реалност е скоростта на светлината. Това е първия постулат в теорията на относителността на Айнщайн -най-актуалната за момента теория за устройството на Вселената ни. Т.е. светлината не се подчинява на континиума пространство- време, тя не е от това измерение. Тъй като скоростта на светлината е константа, то нейното ускорение е нула. А ние като духовни същества с материално изживяване сме 100% светлина, т.е. нямаме ускорение. Имаме начертан път и го следваме, не може да бързаме по него или да изостанем, имаме си определена скорост по него, която е извън материалното измерение. Това означава, че не може да кажеш на едно материално същество: "Върви там! Хайде, хайде! Давай!" - не може да му дадеш ускорение, вървиш против природата му. Може да му кажеш само: "Виж, виж, виж Това!". Искам да добавя, че Айнщайн е бил гениален, т.е. цялата теория му идва "отгоре", не е правил сложни изследвания. Напоследък се интересувам от живота му, изключителено създание! Ако се чудиш какво е любов... точно това е любовта: "Виж, виж, виж Това!". Да си едно във със нещата около теб, да ги чувстваш пълно без съпротива. Това е естествено качество на светлината, да гали, да топли, да прониква материята, колкото е нужно и да гони мрака.

Ехей, колко хубаво танцуваш и аз искам 25 годишна. Опитваме се да ти кажем, че възрастните мъже обичат млади момичета. Че връзки с два пъти разлика са напълно безперспективни. Че като не си затваряш устата и те гонят от работа. Също и че секса не е причина някой да умре до тебе -просто едно физическо упражнение, за споделяне на удоволствие. Казвам ти това с най-голямата любов, защото това е много хубаво преживяване. Сещам се за един цитат от "Всемогъщия Еван": " Нека те питам нещо. Ако някой се моли за търпение, мислиш си, че Бог му дава търпение? Или му дава възможноста да бъде търпелив? Ако се моли за смелост, Бог дава ли му смелост, или му дава възможността да бъде смел? Ако някой се моли да бъде близък с семейството си, какво си мислиш, че Бог ги залепя с топли пухени чувства, или му дава възможността да обича всеки един?"

В началото на миналия век Айнщайн и Квантовата теория доказва, че живеем в нелокален свят. Т.е. няма директно влияние на един обект върху друг, а причината на събитията е някъде другаде извън времето и пространството. Това означава, че няма такова нещо, като: забравих да натисна "Изход" и той ми прочете фейсбук. Може да ти изглежда така, при това доста убедително, но реално това е илюзия на съзнанието, което ти е изиграло това представление. И след като вече си изгледала този филм ти се дава възможност да си отговориш на въпросите: - Коя съм аз наистина? Какво искам от живота си? Какво крия от себе си, което ме кара да не спя нощем и да напускам работа? Защо съм сама? Защо нямам доверие на мъжете? Почни да си отговаряш на тези въпроси ... последователно и когато им отговориш поне по 10 пъти си отговори на въпроса: Защо изобщо си мисля, че ми е прочел съобщенията, може ли да греша?

много хубаво, светличко, за втори път го чета днеска

Няма смисъл да гоните Просветления, той си отиде сам. Егото му го смачка, като стой та гледай. Едно е да си посветен, друго е да си просветлен. Знанието е само първата врата и не ти носи нищо. След това минаваш през много други врати, една по една, докато пребориш всичките си страхове. Тогава може да си свободен. Всъщност Просветления каза нещата вярно, жалко, че нямаше любов и сила да се доизясни.

За мълчаливия наблюдател няма значение колко любов си дал или получил. Съзнанието никога не е било съдия оценител. Извън него всичко е илюзия, включително човека който го афишира и хората около него, които обменят любовта. Така любовта от обменна стока се превръща в чисто одобрение, че всичко се случва за най-висшето добро, и чудесната работа която съзнанието е свършило. Божествената безусловна любов е лишена от търговски интереси.

Напомня ми на приказката за Настрадин Ходжа, че видял лихваря Джафар да се дави. Всички около него му викали: - Дай, дай ръка!- за да го спасят, а Джафар кротко се давел. Тогава излезнал Настрадин Ходжа и казал: - Къде се чуло и видяло лихвар да дава! ... - На, на, дръж! - и оня щял да му изтръгне ръката от рамото. Малко е трудно да даваш със съзнанието, че "безплатен обяд няма".

"Нека задоволството ви бъдe обица, смирението молитва, а преклонението и медитацията са пепелта, която посипвате по тялото си. Нека мисълта за смъртта е протритото палто което обличате, мъдроста да е вашият път в света и вярата в Бог вашият бастун. Вижте братството и сестринството на цялото човечество, като най-висш порядък на просветлените. Овладей ума си и ще завладееш света." Aadays Tisai Aadays Aad Aneel Anaad Anaahat Jug Jug Ayko Vays Всичката чест на Единствения, Пъвичното Съзнание което не може да бъде описано, Който е без начало, и чиято форма е Една през всяка възраст."

Безкрайността не е само безкрайно голямо, но и безкрайно малко. Пустотата, както е нищо, така и е всичко. Всъщност наместо пустота ми харесва повече понятието - пълнота, резонира повече на вътрешното усещане и си е точно обичане, искрена и чиста любов. Любовта се ражда от нищото, защото е всичко и не е категория, а неопределеност. Всъщност усещането за пустота _ пълнота е истинска радост, която на нивото на тялото се усеща, като отегчение. Така че думите стават излишни.

Процеса на спомняне е бавен, аранжиран от душата ти. Тя няма за цел да те убие, все пак това е и нейното изживяване. Всичко се развива с темпове, които можеш да поемеш. Вярно, ще имаш няколко тъмни нощи и непреодолимо желание да се самоубиеш, но всичко отминава, когато доверието нарасне. Няма никаква сила извън теб - материалната ти форма и душата сте едно, работите заедно. Не може да стане грешка, тя ти е режисирала всичко. В един момент ще започне да те приближава към себе си, към истинската ти същност - обичането. Тогава ще имате по-съвместни изживявания. Осъзнаваш, че в момента аз пиша на себе си и изразявам пълно одобрение към себе си за тези думи, така мога да поема пълна отговорност за живота си.

Да се освободиш от егото не е като да го убиеш. Без егото няма смисъл да се живее. То е прожекционен апарат, който създава света около тебе, а съзнанието наблюдава тази прожекция. И като всичко на този свят, егото има своята черна страна - зацапания обектив изкривява цялата прожекция. Исус Христос затова е възкръснал, за да може съзнанието му да бъде отворено и достъпно за всички. Той е повече от Бог. Бог не взема страна, той само поддържа равновесието. Когато стане война и хората умират, Бог не се намесва. Докато Исус Христос предоставя спасение за всички хора, стига да си отворен за него, те изпълва веднага. Има много, много чисти души. Душата няма нужда да говори. Всяка книга, която някога ще прочетеш, тя вече я е чела. Всеки филм, който някога ще гледаш, тя вече го е гледала. Когато си всичко което е, защо ти е да говориш. Когато искаш ръката ти да направи нещо, говориш ли и?

Интелектуалното отдаване с интелекта няма да го разбереш. Освобождаването от егото е това - да излезеш от ума. 100% импровизация.

Духовният учител никога не те учи, само ти помага да си спомниш. Т.е. всичко е вътре в теб и го знаеш, само че когато го чуваш от себе си не го вярваш и затова избираш да го чуеш "отвън" - някой друг. Така става заради страха и съмнението. За да се отдадеш на учителя обаче трябва да си преодоляла част от съмненията. Знаеш как да се отдадеш физически, същото е и с интелектуалното отдаване. Освобождаването на егото е много дълъг и бавен процес, първо е нужно да си отворена за него.

Когато човек помъдрее, в резултат на прилагането на знания, целта преминава в вяра. Това е естествен процес, като се наиграеш си оставяш играчките. Тогава волята ми става - волята Ти.