poli trifonova

,,Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Той не може да навлезе в нищо, преди то да му бъде обяснено. Когато му се обясни, той се чувства на позната територия, познава географията, вече може да се движи с карта, ръководство и програма. Той никога не е готов да навлезе в непозната, неизследвана територия, без карта, без ръководство. Но животът е такъв и никаква карта не е възможна, защото животът непрестанно се променя. Той е сега във всеки един момент. Той е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя.“

Един известен психотерапевт казва, че мозъка е една машина за обяснения, защото всеки човек се стреми да си дава обяснения за всяко едно събитие в живота му. Това го прави сигурен.
И колкото по тревожен е, толкова повече обяснения търси и така се успокоява. Така обясненията започват да играят една огромна роля в живота ни, давайки ни спокойствието, от което се нуждаем. Дали обаче обясненията за нещата, ставащи в природата или живота ни, са истински? Разбира че не. Това, което ние знаем за природата, в частност медицината и психологията, е само частица и то много малка частица от цялото. По тази причина и картината, която си съставяме като обяснение може да бъде само част от истината. До колко е вярна тя, никой не знае. Във всеки случай всички знаят за парадокса с двата часовника, единият, който е спрял на 6 часа и този, който винаги изостава с 5 минути. Отговора кой показва по –вярно времето е, че първият е по точен, защото поне два пъти в денонощието е напълно верен. Докато другият, уж е по близо, но никога не е напълно точен. Детерминизма в науката - тоест, че от събитие А непременно произхожда събитие Б, отдавна е изоставен. Такива случаи наистина са много малко. От много десетилетия в науката и в частност в психологията, се прилага системният подход - тоест признава се, че за получаването на Б са нужни много фактори, а не само А. За да ме разбереш давам следният пример: ние казваме, че вируса на ХИВ предизвиква спин. Това твърдение не отговаря напълно на истината. Повечето от жените, заразени с вируса не развиват заболяването. Тоест ние имаме фактор или група от фактори, които определят кой от носителите ще се разболее и кой не. И ако открием тези фактори и се научим да ги използваме, може да направим така, че никой от носителите на вируса да не развият спин. Абсолютно същото е с туберкулозата, рака и почти всички заболявания. Няма един единствен фактор който да ги обуславя. Подобно е и положението в психологията. Десет, до двадесет процента от жените, които раждат, имат следродилна депресия. Но може ли да се каже, че раждането само по себе си води до депресия? Не може, защото 80 % от жените след раждане не изпадат в нея. Скоро имах случай на момче, развило диабет след като приятелката му го е изоставила. Може ли да се каже, че раздялата с приятелките предизвиква диабет? Ако това беше така, почти всеки мъж би бил диабетик. Явно е, че при следродилната депресия и диабета има други фактори, които обуслaвят развитието или не на заболяването. Сблъсквайки се с нуждата да избяга от детерминизма и го замени със системното мислене-тоест всички ние сме в една система и всяко събитие е мултифакторно, науката отдавна се е отказала от задаването на въпроса ,,защо,,, заменяйки го с въпроса ,,как,,., Въпросът „как?“ игнорира причината. Както разбираш в сложни ситуации тя е трудно откриваема и се съсредоточава в решаването на проблема. Едва след като се реши проблема, може да се изследва как той е възникнал и какво да се направи за да не се повтори. Още един пример за яснота-
Ако влезеш в апартамента си и видиш, че той гори, ти няма да се спреш и питаш защо е възникнал пожара/ предполагам/, ами ще започнеш да го гасиш. Едва след като го угасиш ще изследваш как е станало всичко и ще откриеш, например, че съседа от горния етаж си е хвърлил неугасената цигара през терасата.Това обаче не е причината за пожара, защото ако не беше вятъра, който е духал, тя не би попаднала на нея, а на земята. Но и вятъра не е основният виновник, защото ако майка ти не беше оставила онези вестници на терасата, фаса просто да си е угаснал. Обаче и майка ти не може да се нарече виновна, защото ако ти не беше оставил шишето с разредителя до тях, те просто биха изгорели и огъня не би се разгорял. Но и ти не може да се наречеш причина, защото баща ти е можел да купи не пластмасово шише, а метално и разредителя не би се запалил. И така нещата могат да се продължат до безкрай, като нито едно от тях не би довело до пожара, ако не бяха на лице другите.
Така че ако искаш наистина да те боли главата и да не се чувстваш добре, продължавай да се питаш защо се чувстваш така.
А ако искаш да не се чувстваш така, просто си задай въпроса-Какво да направя за да се чувствам добре? Когато си отговориш, започни да го правиш и скоро всичко ще бъде зад гърба ти. Тогава сам ще разбереш, че няма защо да си задаваш въпроса ,,защо се чувствах така?“Ти имаш вече решението.

Цитатът, който дадохте ми се струва, че е от една книга на Ошо. Така ли е?

В крайна сметка разбрах какво се опитвате да ми кажете, трябва да сме ориентирани към решения, а не да задълбаваме в проблема.

Цитат
,,,сигурна съм, че истинския страх от смъртта единици са го преборили наистина......много ми е странно, когато започне да се "говори" така все едно с няколко книги или пък други методи може да се превъзмогне......
когато си близо до смъртта се чувстваш нищожен, като животно затворено в клетка, което се опитва да излезе от там по напълно не адекватни начини ...
много животинско усещане предполагам.....
как може човек да избяга от земната си природа....?
когато те обхване целия хаос отвътре е трудно да намериш или започнеш трансформация, превъзпитание или нещо подобно.....
някой е сложил тапата и всичко вътре се бълника ....не може да излезе, за да влезе ново и в същото време си в застой и всичко гние.....и си сам там,,,

Не съм съгласен с горното обобщение.По-голямата част населението на земята, не се чувства така пред лицето на смъртта.

Снощи получих това в пощата си, би било хубава всеки да го гледа.



Или пък филма на Скорцезе -,, Джордж Харисън-Живот в материалния свят,,

Винаги препоръчам преди да се зададе въпрос, да се прегледат старите отговори на подобни въпроси. Почти не забравям във всеки пост посветен на тревожността да отбележа, че 40 минути спорт намаляват тревожността с 20 -25 процента. Предполагам и че от това, което съм писал, е ясно-аз не поемам клиент, който да не поеме ангажимент,че по време на срока на терапията ще спортува. Tова ускорява срока на терапията и му намалява разходите за нея.Как да не го поставя като условие?

Здравей,
Въпреки че обикновено се стремя да съм подробен и ясен, понякога се случва пациента и мен да ме разбере погрешно. Четейки поста ти виждам и че и ти грешно си разбрала колегите.

Да, досега си обяснявах или ми беше обяснено, че състоянието ми се дължи на липсата на серотонин в мозъка, чиято липса се дължи на дългия период под стрес. Серотонинът "се биел" с адреналина и така нямало проблем - затова ми бяха изписани и антидепресантите, да ми набавят серотонин. Следователно без серотонин - адреналинът надделява и предизвиква кризите ми.

Както сама се убеди, високия адреналин прави човека тревожен и напрегнат. Когато това състояние продължи достатъчно дълго време, при някои хора води до понижаване на серотонина, а това до депресия.
Депресията е състояние, различно от тревожността. Като изключим ажитирната депресия, характерна за напредналата възраст и невротичната депресия, която е рядка, при депресията тревожността я няма. Защо? Защото ниския серотонин потиска отделянето на адреналина и цялата тази симптоматика, която ние с теб обсъждаме, изчезва. Разбира се, това е така, когато депресията е силно изразена. До достигането и се преминава през краткотраен преходен период, в който имаме и симптоми на тревожност и депресия.Виж, природата го е направила мъдро, от двете състояния , тревожност и депресия първото се преживява субективно като много по-тежко.За да спаси човека от това тежко състояние, серотонина пада и така човека изпада в депресия. В депресията всичките тези изтръпвания, сърцебиения , чревни разстройства и страхове ги няма.Теб вече вече не те е страх, че ще умреш, дори напротив, понеже си загубил всяка надежда и се самообвиняваш, искаш да се самоубиеш. И това, което ти пречи да го направиш е, че нямаш сили и енергия, разбирай адреналин да го направиш. Виждаш ли мъдростта- серотонина е нисък, мисленето е депресивно и ако той не потискаше отделянето на адреналин, човека с депресия би се самоубил. Само че той го е потиснал и риска е малък. За това и риска от самоубийства при депресията не е в периода когато тя е най-тежка, а в периода на излизането от нея, тогава с повишаването на серотонина се повишава и адреналина, който дава енергия суцидните мисли да се реализират.
Сега конкретно за теб и твоите лекарства.Причините да ти изпишат адтидепресант, който да ти вдига адреналина са две.Първата вече ти е ясна, за нас психиатрите по-тежкото състояние е депресията.Защо?
Защото риска един депресивно болен да се самоубие е от 2 до 15 процента.Вярно, риска един човек с тревожно разстройство да развие депресия е малък, но ако това стане и не дай си боже човека се самоубие контрата остава в психиатъра.Така, че лекаря просто си връзва гащите.Дал ти е антидепресанта и дори да стане най-лошото никой не може да го обвинява.
Втората причина да ти изпишат антидепресант е представена много добре от д-р Атанас Гълъбов в книгата му ,,Световната конспирация на здравето,, .В нея има специална глава за антидепресантите.Самата книга може да се свали от spiralata.net.

Не мога да кажа как щях да реагирам. И двамата психиатри, които посещавах по-често, ми обясниха процеса чисто химически, както описах по-горе. Аз от тях разбрах, че друг начин за справяне, освен с лекарства, няма.

Вече стана доста компетентна в областта на тревожността и сама разбираш,че това което са ти предложили не може да се нарече трайно решение. Да, временен ефект ще има, но след спирането на хапчетата мисленето ти ще генерира нов стрес и всичко ще се върне. Алгоритъма на трайното лечение включва започването на психотерапия.Чрез нея се повлиява мисленето, то престава да генерира тревожност и проблема се решава трайно.
Трайно , защото промененото мислене не се връща в старите коловози. Със започването на навременна терапия риска от изпадане в тежка депресия и суицид става пренебрежително малък.Но дори и да се стигне до изразена депресия и се налага включването на антидепресант, то психотерапевта особено ако е психиатър може да го назначи своевременно, а ако е психолог, да те насочи към психиатър за това.

Един от тези лекари ми каза, че ако забременея, ще спра антидепресантите и ще мина на Ривотрил "само", защото той не пречи, което ме отврати и това беше последното ми посещение при него.

За мен това е безумие, защото проучванията са бедни особено що се касае за влиянието на медикамента върху детето, юношата и възрастния, чиято майка е употребявала подобни медикаменти. Бензодиезепините, към чиято група е и ривотрила, създават зависимост и крият риск детето да се роди с абстинентни симптоми. Ето тук на популярен език е обяснена още една от опастностите на тази група лекарства върху човека.


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1260282

Здравей!

,Винаги съм знаела, че той има основната вина, но сега сякаш остана само той и нищо друго.,,

Думата „сякаш“ изразява предположение, а не сигурност. Ако имаш предположение, че може да е нещо друго, сподели го. Тук не бива да има съмнение и неяснота. Няма друг хормон или вещество в тялото ти, което да обуславя цялата тази картина, която ти описваш и от която те беше страх.
Ако отидеш в аптеката и си купиш ампула адреналин, която струва малко повече от лев, в упътването като странични действия ще прочетеш следното- /цитата е с незначителни съкращения, които не касаят твоят въпрос и не искам да ги четеш, за да не се плашиш/

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ
Както всички лекарства, Адреналин може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава.
Най-често нежеланите лекарствени реакции при приложение на Адреналин са свързани със сърдечно-съдовата система: тахикардия (учестяване на сърдечния ритъм), чувство за сърцебиене и повишаване на кръвното налягане.
От страна на нервната система най-често се наблюдават главоболие, световъртеж и/или замайване, повишена възбудимост, чувство за страх, треперене на крайниците (тремор). Най-често наблюдаваното дихателно нарушение е чувството за задух (диспнея).
От страна на стомашно-чревния тракт по-често могат да се наблюдават гадене и повръщане.
Често изразени съдови нарушения са повишаване на кръвното налягане (хипертония) и чувство за изстиване на крайниците. От страна на целия организъм (общи) нарушения са краткотрайно побледняване, обща слабост.
Могат да се наблюдават повишаване на нивата на кръвната захар (хипергликемия) и понижаване стойностите на калия в кръвта (хипокалиемия).
По-рядко се наблюдават силно учестяване на камерните съкращения (фибрилации) и нарушения на сърдечния ритъм (аритмия), стягане и болки в гръдната област (стенокардия); разширяване на зениците (мидриаза); задръжка на урината и затруднено уриниране; Рядко се наблюдават хипертонични кризи с промени а кожата, лигавиците и бъбреците.
Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар.
Предозиране
Симптоми; най-често бледи лигавици и кожа, треперене на крайниците, учестена сърдечна дейност, световъртеж, сърдечни аритмии, преминаващи в камерни фибрилации, бързо повишаване на кръвното налягане, стигащо до хипертонична криза.

Това е физиология. Дали адреналина ще дойде отвън или отвътре, механизма на действие е един и същ.

Тъй като всъщност аз не съм в реална опасност, за да се активира механизма ми за бягство,какво причинява изливането на адреналин - само мислите ми и причинените от тях чувства ли са виновни за това?

Механизмите за това са три.
Първият и всъщност основен е съдържанието на мисловният процес. Както видя, дори и положителните мисли водят до неговото повишено отделяне.
Вторият са екстремалните изисквания, поставени пред нашето тяло, въздействието на токсични вещества, преумората и различните заболявания и травми.
За да ме разбереш ще кажа,че пълното име, което Селие дава на промените, които се извършват по време на стрес е „общ адаптационен синдром“ и той е неспецифична реакция на организма към всяка значителна промяна в хомеостазата, независимо дали тя се изисква от реално събитие, вътре в организма или извън него, или дали това събитие е само въображаемо или истинско.
Третият механизъм е подчинен на амигдалата и теб не те интересува.
При теб, сто процента участва мисленето и чисто физическата преумора. Колкото до алкохола, въпросът е дискутабилен. Сам по себе си той е много силна клетъчна отрова, която е в състояние да пусне реакцията на стрес при определена група хора. Просто на този етап няма да пиеш.
И ако за всичко е виновен адреналинът, то тогава антидепресантът влияе ли му по някакъв начин?
Разбира се, че му влияе. Както отбелязах, има изследвания, които мога да цитирам, в които се казва, че техният плацебо ефект при тревожност достига до 90 % .Това означава, че от 10 човека, които започват да ги пият, поне 8 ще се почувстват по-добре. Има и друго, помисли и отговори честно, ако кардиолога или психиатъра ти бяха обяснили всичко това, което аз ти поясних и ти бяха казали да промениш начина си на живот, да си даваш повече почивка и да започнеш психотерапия, би ли ги послушала?
Аз се съмнявам, че би го направила.

Здравейте!
Казусът, който сте поставила, е много сложен и по никакъв начин не може да се очаква с писмени препоръки да се разреши.
Има два основни фактора, които правят проблема много трудно решим. Единият е, че е продължил много години. Вие не пишете на каква възраст сте в момента, но понеже споменавате,че имате две деца предполагам ,че сте поне на 25г. Това прави 15 години. Твърде много време за да може да се очаква някакъв бърз и лесен резултат. За това време натрапливостта / опредено за мен това е натрапливост/, се е превърнала в навик, който много трудно може да разгради. Но не в това е основният проблем. Проблемът е че те са възникнали в много ранна възраст. Едно е, натрапливостта да се е появила на 30 години и човека в момента да е на 45 г., съвсем друго е тя да е възникнала на 10 годишна възраст.
Причината е във важните и почти необратими процеси, които протичат в детският мозък, процеси, които формират характера на човека и неговата индивидуалност. Вие казвате, че сте били на 10 години, когато се е появила въпросната натрапливост. Тя обаче е генерирана от повишена тревожност, тревожност, в която вие сте била месеци или дори години преди да се стигне до момента, който вие описвате. Така че нещата са започнали в много неблагоприятно за вас време. За да разберете важността на това, което става тогава, ще използвам цитат от книга на американски психолози.

,,В миналото заключенията относно дейността на мозъка се правеха като се анализираше поведението на пациента. Днес но­вите технологии като томография на позитронната емисия (PET) и магнетично резонантно изображение (MRI) дават възможност на учените да наблюдават работа работата на мозъка. Въоръжени с тези и други възможности, бяха направени огромни крачки напред.
При раждането мозъкът на детето съдържа 100 милиарда неврона - повече невроклетки, отколкото са звездите в Млечния път. През живота на детето тези клетки растат и периодично уми­рат, но техният брой остава почти един и същ. Умът на де­тето живее между тези клетки - във връзките между клетките, в синапсисите.
През първите 15 години от човешкия живот действието се развива именно в прорезите на тези синаптични връзки.
От деня на раждането ума на детето започва да се раз­раства - агресивно, стремително. Започвайки от центъра на мозъка, всеки неврон изпраща хиляди сигнали. Те се опитват да говорят помежду си, да комуникират, да установят връзка.
Представете си, че всеки човек днес се опитва да установи кон­такт едновременно с 150 000 други хора и ще получите предста­ва за невероятния размер, комплексност и жизненост на младия ум.Докато детето навърши 3 години, броят на успешно устано­вените връзки става колосален - до 15 хиляди синаптични връзки за всеки един от стоте хиляди неврона.Но това е прекалено много. Детето е претоварено от обема на информацията в главата му. То има нужда да осмисли всичко. Да намери свой смисъл. Ето защо през следващите 10 години от развитието му мозъкът на детето става по фин и фокусира свои­те мрежи от връзки. По-силните синаптични връзки стават още по-силни, а слабите се разпадат. Д-р Хари Чугани, професор по неврология в Медицинския факултет на Държавния университет в Уейн, оприличава този процес на пътна мрежа: "Пътищата с най- натоварено движение се разширяват. Онези, които се използват по-рядко, се занемаряват."Учените все още спорят за причините, поради които някои психични магистрали се използват по-редовно от други. Някои твърдят, че генетичното наследство на детето го предразполага към определени психични пътища. Други твърдят, че възпитание­то определя кои пътища ще оцелеят и кои ще умрат.Тези твърдения не са взаимно изключващи се. Когато детето навърши 10 години, то има наполовина по-малко синаптични връзки, отколкото когато е било на 3 години. То има няколко прекрасни пътища без трафик, с четири платна, където връзките са спокойни и здрави. То също така има и някои пусти пътища, по които не преминава никакъв сигнал.
Например,ако пътят за състрадателност е широк, с четири платна, де­тето ще усеща всяка чужда емоция като своя собствена. И обрат­ното, ако пътят на състрадателността е пуст, то детето ще е сля­по за емоциите на другите и винаги ще казва неподходящи неща, в неподходящ момент и на неподходящ човек - не от злонамере­ност, а просто защото няма да е способно да улови честотата на емоционалните сигнали, които се изпращат. Ако детето има ши­рок път за конфронтация, то ще бъде онзи щастлив човек, чийто мозък ще му подава една след друга подходящите думи по време на разгорещен дебат. Ако пътищата му на конфронтация са пус­ти, този човек винаги ще има проблеми да се изразява точно в най-критичните моменти.
Тези психични пътища са филтъра на човека. Те продуцират повтарящи се модели на поведение, които го правят уникален. Те му казват на кои стимули да реагира и кои да игнорира. Те опре­делят в кои области ще успее този човек и в кои няма да има ус­пех. Те създават ентусиазма на личността и нейната незаинтере­сованост.
Прокарването на тези пътища всъщност представлява фор­мирането на характера. Невролозите са на мнение, че след като юношата премине средата на тинейджърските години, вече съще­ствува предел, до който характерът му може да бъде преформи- ран.
Но това не означава, че детето не може да се променя. Както ще видим по-нататък, то може да усвои нови умения и знания. То може да променя своята ценностна система, може да развие мно­го силно чувство за самосъзнание и голям капацитет на само­контрол. А ако пътят за конфронтация на едно дете е абсолютно пуст, с помощта на тренировки, упражнения и подкрепа то ве­роятно ще успее да прокара мъничка нишка, така че поне да е в състояние да оцелява в критичните моменти. Но това не означа­ва, че тези тренировки и упражнения ще превърнат пустите пъти­ща в четирилентови магистрали.
Неврологията потвърждава - филтърът на една личност и повтарящите се моде­ли на поведение, които той създава, са трайни. По един много специален начин всяка отделна личност е перманентно и прекрасно уникална.“

Казано накратко, физиологичната основа на вашето тревожно мислене, което генерира натрапливостите поради ранната възраст в която е формирана е трайна и се дължи на разрастването и спояването на невроните окончания/дендрити/, процес който е необратим.По тази причина вие ще бъдете тревожна. Тази тревожност периодично ще се обостря, страховете и натрапливостите ще се усилват. После при благоприятна среда ще утихват малко и така до края на живота ви.

Питате какво да правите.
Имате няколко варианта.
Първият е лекарствата. Те могат да намалят тревожността въздействайки върху предаването на информацията в самите синапси и в периферията.Така човек може наистина да постигне относително спокойствие и качествен живот. Проблема при този начин е ясен - магистралите си стоят и лекарствата могат да се спрат само за малко, отделно са техните странични действия, които скъсяват живота на човека.
Другият начин е психотерапията. Сама разбирате, че и тя не може да разгради невронните връзки. Така че това не е нейната цел. Целта и е да изгради нови широки невронни пътища, пътища на смелостта и спокойствието. Процеса е много труден, бавен и изисква огромна мотивация и работа от човека. Отделно е и неравномерен, все пак старите връзки не само си стоят , но и в началото са много по-удобни за протичането на биотоковете. Така че особено в началото на терапията на метър напредък имаме километър връщане. Понеже проблема е започнал в детска възраст ние трябва да променим буквално характера на човек, нещо което и днес много специалисти считат за невъзможно.
Разбира се, при провеждането на психотерапията за временно овладяване на екстремна тревожност и натрапливости
може да се използват и лекарства.
Казвате, че въпреки, че сте ходила на психотерапия страховете си остават. Предполагам причината е в срока. За да се извърши това което ви казвам се извиква много време. Колко е и аз не знам, но ще кажа, че и в момента работя с жена от този форум, която също от детска възраст е с натрапливости. Работим почти година, имаме опреден напредък, но дали тази или следващата година ще се поздравим с успех и аз не знам.
Разбира се вие може да изберете и продължите по досегашният начин.
Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
Оставянето на нещата така е една бомба със закъснител, която след няколко години неминуемо ще избухне и тогава нещата ще станат много по-лоши. Става дума за децата. Вероятността едното от тях да развие симптоми, подобни на вашите според наблюденията ми е почти стопроцентова, като това не изключва и другото да стане с много тревожен характер. И това не е защото вие сте лоша майка или нещо друго, просто децата са една копирна машина и инстинктивно копират родителите си.
Ако изберете този вариант, съвета ми е да търсите специалист от вашият град.Това ще ви спести доста транспортни разходи. Според мен той може да е психолог, психотерапевт или психиатър.Това не е толкова важно колкото да е готов на такъв дългосрочен ангажимент, да е човек който има здрав разум и достатъчно социален опит, от който вие да можете да черпите.
Едно от нещата по които ще го разпознаете е, че първоначално няма да го харесате, все пак той ще е много различен от вас и начина ви на мислене, но ако си търсите терапевт, който да ви хареса, едва ли ще постигнете успех.

Съжалявам, много закъснях но .....бях много зает.



Ако вашето писмо не беше адресирано лично до мен, след прочитането му щях да напиша един кратък съвет-обърнете се към психотерапевт, проблемът ви е решим с помощта на психотерапия.
Но понеже думите ви ми се сториха много разумни, верен на емоциите си, реших да обмисля казуса по-подробно и дам по-подробен съвет. Сега, след като съм прочел поне 5-6 пъти поста ви, ще кажа, че няма какво да добавя към първоначалното си мнение. Само ще отделя повече време д а поясня защо отговорите ми не само към вас, но и към другите питащи са кратки и в тях не фигурират никакви техники и други конкретни методи за справяне с проблема.
Ще започна с това, че както сме отбелязали още при създаването на рубриката, тук не е възможно да се прави психотерапия. Това, което реално можем да правим, е да даваме консултация на дадения човек с най-общи съвети какво да прави като начало за решаването на проблема си. Целта, която аз съм си поставил е само една – когато човек постави проблем, да го анализирам и да му препоръчам един от трите възможни варианта за решаване:
-самостоятелно решение
-решение с помощта на психотерапия
-лечение с медикаменти
-комбинация от горепосочените подходи
На пръв поглед тази задача изглежда много дребна, но за мен тя е изключително важна защото аз ежедневно се срещам с пациенти, не само загубили не само месеци и години, опитвайки се да решат проблема си по грешния начин, но и оставайки в неговото поле на решение, въпреки че самите те вече са убедени в неговата неефективност. Дори вие сте жертва на една такава грешка в подхода, защото ако преди 10 години сте отишли на психотерапевт, нещата най-вероятно щяха да се решат в рамките на няколко месеца. Знам, че твърденията ми са хипотетични, тогава популярността на психотерапията беше почти нулева. За жалост и днес такива грешки са масови. Непрекъснато ме търсят хора, които по повод на тревожно разстройство, вместо да започнат психотерапия, започват да вземат лекарства и то с години. Убедени в последствие, че медикаментите не им решават проблема, те искат да ги спрат. Но това е много труден процес. Труден е, защото човека вече се е научил да разчита на хапчето при всяка трудност, труден е, защото той вече се е убедил, че нещо в мозъка му е болно и винаги, когато се появи стрес, се появява и мисълта, че полудява. А това убеждение най-трудно се повлиява. Каквито и други хипохондрични мисли да имаме – рак, спин и др., те лесно се опровергават, за тях има обективни изследвания. Но когато убеждението е „полудявам, направо съм луд“, срещу него е само думата на психиатъра –нищо ти няма, това е само стрес. И , повярвайте ми, тази дума е много лека, срещу нея стои многогодишното убеждение, внушено от хапчето:нещо в мозъка ми не е наред. Разбира се, има и обратните случаи. Хора, очевидно със сериозни психични заболявания, да го отричат, да се опитват да си помогнат сами ида губят ценно време, в което заболяването напредва и лечението с медикаменти става все по-трудно. Така че преценката за това по кой път ще се насочи човека с психологичен или психиатричен проблем за мен е възлов и аз се чувствам удовлетворен от това, което правя в този сайт.
Защо избягвам да давам повече напътствия? Причините за това са няколко и то, според мен, основателни. Когато преценя, че проблема се дължи на най-обикновен стрес, че човека е разумен и борбен, най-често го пращам в Гугъла за справка и ако срещу думата „стрес“ не открие някой от симптомите си му пиша, да ме пита за пояснение. Второто, което препоръчвам е, да си направи собствена антистресова програма, която да следва. Защо съм толкова кратък и не давам повече съвети? Защото, както казах, съм преценил, че той е разумен и на такъв човек д а поясняваш нещо, за което има хиляди статии, ми изглежда неразумно от моя страна. Разбира се, преценката ми понякога може би не е вярна и човека не може да се справи сам и мисля, че тогава той сам ще се сети кой от оставащите два пътя да поеме- психотерапия или лекарства и ще избере първия. Когато смятам, че човека няма ресурс да се справи сам и не се касае за някакво психично заболяване, изискващо лекарствена терапия, му пиша кратко и ясно:“започнете психотерапия“ Знам, че някои очакват да им дам и други съвети и техники. Аз не мога да го направя. Първо: преценката ми е,че един от факторите – тежест на случая, здрав разум и мотивираща енергия- при този човек не позволява самостоятелно справяне. Давайки му техники и други съвети аз само бих забавил отиването му при психотерапевт. Второ: ако си позволя да му давам техники, а той започне психотерапия от друга школа, много е вероятно моите предварителни съвети да са толкова различни, че да подкопаят вярата му в това, което прави с колегата, независимо, че той може да е по-добър от мен в случая. Но най-важната причина да не давам техники за самостоятелно справяне е, че те са толкова сложни, че не биха могли без помощта на специалист, да бъдат приложени самостоятелно, в степен да решат трайно проблема. Тук искам да подчертая думата „трайно“. Временно облекчение е възможно, но от моя гледна точка то не е полезно, защото забавя срещата със специалист и трайното решение. За сложността на една напълно елементарна техника и дори вредата, която може да нанесе, ще дам следния пример: Един от най-често срещаните подходи за преодоляване на страха е срещата с него – как ще се нарече тази техника няма значение- може да е визуализация, съзерцание, конфронтация и т.н. Нека вземем най-често срещаната – визуализация. Да, но една трета от хората работят изцяло с лявото си полукълбо и не могат да създават образи. Представете си, че вие сте в тази група и аз ви посъветвам да визуализирате страха си. Сядате, затваряте очи и……..нищо, пред вас е тъмно. Напъвате се, ядосвате се и започвате да мислите, че от вас нищо не става, че това елементарно визуализиране, което всички могат / Вие не знаете, че 35 процента НЕ ГО могат/ и ви се отщява. Започвате да си мислите, че и тук се проваляте, че няма как да се справите, защото мозъка ви наистина е болен и не ви дава картината. Плюс това вие не знаете, че има десетки други методи и подходи, много по-трайни от визуализирането, чрез които да се справите. Нека си представим, че вие можете да визуализирате страха си. Сядате, виждате страха си заедно с него се вдига и адреналина ви. Той пуска в тялото ви всичките страховити симптоми, от които бягате, включително и блокира работата на мозъка ви, така че да не можете да излезете от ситуацията. Резултатът е такава паническа атака, че сама започвате да се чудите на акъла си как ме послушахте . Резултатът, разбира се, е плачевен за двама ни. Проблемът в осъществяването на тези техники е само в две неща- За да я направите се изисква определено ниво на смелост и спокойствие. Само че вие и другите, с подобни оплаквания, точно за това ме търсите – вас ви е страх и не сте спокойна. Така че за да приложите такава техника, аз трябва поне малко да ви науча да бъдете смела и положа доста усилия да ви науча да успокоявате тялото си. Това става по-бързо при мъжете, което ми отнема около два часа, но при жените може да ми отнеме и половината часове от терапията. В тази връзка аз наистина се възхищавам от упоритостта, труда и времето, което отделя Орлин в постовете си да запознае питащия с различни техники за самопомощ, но за мен това е неоправдано.
Ще дам и друг пример: Потърси ме мъж, който до преди няколко години е имал престижна , творческа работа. Кризата го застига и остава без работа. Постепенно в него се появява чувството на вина и малоценност от това, че жена му работи и издържа семейството. Разбирайки, че тези чувства блокират творческото мислене, той решава да се справи сам. Намира си книги и започва да прави сам техниките, описани там за преодоляване на тревожността. Резултатът беше потресаващ. Беше активирал всички забравени отдавна спомени за извършени от него несправедливости – като се започне от това, че е шпионирал сестра си като дете и се стигне до това, че несправедливо се е скарал и обидил съпругата си. С две думи, човека беше тотално блокирал и объркан. Наистина трябваха много усилия за да се излезе от това състояние, в което се беше вкарал благодарение на техниките за самопомощ. И последно: за да разберете за какво става дума, че разкажа още нещо. В съседната рубрика ‚Психология и психотерапия“ преди години съм дал техника за премахване на посттравматичен стрес. Скоро ми се обади колега, беше прочел техниката и беше започнал да я използва, само че нещата не му се получаваха и искаше да знае защо. Когато започнахме обсъждането, аз направо изтръпнах. Той правеше неща, които не влизаха в техниката и аз започнах да се чудя как съм могъл да ги напиша. Затова веднага след разговора намерих стария си пост и се успокоих- всичко беше описано както трябва. Как колегата ме беше разбрал толкова грешно, не мога да си обясня, но щом психолог може да ме разбере погрешно, какво остава тогава за неспециалист.
И идваме до последния вариант - лекарствата. При съмнение за истинско психично заболяване те са нужни и тук самопомощта е изключена, а делът на психотерапията е ограничен. Представете си човек с тежка депресия и мисли за самоубийство, тук няма какво да се чака депресията да премине или се разчита само на психотерапия, навременното приемане на антидепресант ще намали много риска за живота на този човек.Тогава мога само да кажа да се посети психиатър. Той наистина е компетентен в случая.

Здравей!
Ще се опитам да поясня с две думи. Мозъкът се състои от две части - стара и нова.
В старата част се намират центровете за управления на жизнените функции на тялото-дихателната, сърдечно съдовата, съня и т.н.. В новата част се намират центровете, засягащи мисленето и психичната дейност .
Ако инсулта засегне старата част-дишане и сърдечносъдова система, често човекът не може да бъде спасен, особено ако е хеморагичен. Когато той засегне предимно новия мозък, имаме по-леки отпадни проблеми и психични такива. Те се дължат на това, че при инсулта в резултат на нарушеното кръвообращение загиват стотици хиляди клетки , а други остават с различна по трайност увреда. Тоест невроните, които обуславят психичната дейност и нейната адекватност ги няма, а много от тези, които са налице, са увредени в различна степен. По тази причина и психотропните лекарства не са много ефективни - голяма част от клетките, с които те трябва да се свържат и нормализират дейността им, ги няма или са необратимо увредени. За това депакина и хедонина не са подействали, действието на рисполукса също не може да бъде изразено.
В случая трябва да се направи опит да се използва успокоителното и дори антипсихотично действия на естественият сън. Това става като се ,,подсили “ центъра на съня с прибавянето на мелатонин-хормона на съня. Въпреки че баща ви има безсъние, центъра на съня, който е в старата част на мозъка, не е засегнат - безсънието, което той има, е вторично, в резултат на увредата на психиката/ новият мозък/. По тази причина може да се очаква след подобряване на неговият естествен сън, ,,психичният ‘‘ мозък да се успокои и състоянието му да се подобри.
Разбира се, всеки случай е различен и при вашият баща това може да не стане, но статистиката показва, че този подход в лечението на органичните психози при хора над 40 години е по-ефективен.

,,Единственото нещо което ми дава кураж е да подръжавам на изпълнител които са го убили, но се е борил.''

Борбата е нещо, което има стратегия и тактика. Ти си правил нещо, но то не е борба. Било е нещо хаотично, разпиляно по скоро приличащо на ,,пиле в кълчища''. Намери си треньор / психотерапевт/, който да ти каже какво да правиш. Според мен щом си доволен от предният психотерапевт, продължи работата си с него.

Успех!

На 99% съм сигурен, че мъжът ти ти е верен. Точно защото флиртува. За да онагледя мъжката психика и ставащото, ще ползвам тази бг метафора: куче, което лае, не хапе. Да, нещо в него иска разнообразие - това е нагонът му. Но засега ти е верен! Това, че дава комплименти на непознати жени в никакъв случай не значи, че си мисли за теб по начина, по който ти заключаваш - няма такова нещо! Означава обаче, че търси преживявания, новост, че във връзката ви липсва страст, емоция, флирт. Ти си права да търсиш повече от вниманието му! Но може би начинът да го получиш не е цупене или преки изисквания, а по-скоро едно усъвършенствано умение за съблазняване! Умение да "влизаш под кожата му", да подпалваш този нагон, който той сега насочва другаде - засега със сигурност само виртуално! Външната страна на съблазняването е сравнително лесна - страстен секс, повече, по-често и по-продължителен секс, дрехи, постоянно поддържан добър аромат на тялото и интимните части. Новости в секса - неща, които досега не си си и помисляла в секса, но които примерно друга би му дала. Защото сексуалният драйв на мъжа иска в леглото си жена без каквито и да е задръжки. Друга част от външното съблазняване са дрехите, бельото, епилацията, Всичко това е богато поле за развитие. Един секс дори, ако стига до дъното на мъжкия нагон, може да държи мъжа дълбоко привързан към жената. А според качеството си, ако обхваща всички нива на съществата ви, и дълбоко влюбен (виж за свещената сексуалност в интернет). Външното съблазняване е естествена част от качествата на успешното общуване на всякакви нива, включително в семейството. Включва и поглед и походка и език на тялото и т.н. По-дълбоко и истинско е обаче вътрешното съблазняване - а то е да имаш ЧАР ! Да си чародейка в живота си! Ингредиентите на чара са: мощна и независима от поведението и реакциите на другия вяра в себе си, вътрешна самостойност и сигурност в себе си, във възможностите си, естественост, приемане на себе си, дори на минусите си, които тогава се превръщат в плюсове, щастие идващо отвътре, което е сравнително независимо, но и умение за отстояване на това щастие при общуване, безусловна обич към себе си, силна енергия и сексуалност, която струи при всеки поглед, жест, дума, познаване на себе си и опит в себетрансформацията, хармония... Повечето от изброените качества определено не включват мазохистично поведение като зарязване на приятелите и липса на личен живот, интереси и цели!

Ако го ревнуваш и се цупиш прекалено дълго, това е най-сигурният начин да дадеш мощни команди на подсъзнанието му наистина да ти изневери! Засега изневярата е само в главата ти! Не казвам, че той няма нужда от работа по себе си! Но ти питаш, на теб отговарям!

,,,Оказва се , че съм изтъкана от вътрешни конфликти, противоречия и страхове.''

Няма такова нещо.Напротив ти си едно напълно обикновено психически здраво момиче.
За да ти докажа, ще ти дам пример- http://www.beinsadou...showtopic=11997
тук момиче иска съвет относно натрапливости .
Това е съвета ми-,,Съвет към всички, които имат натрапливости, независимо дали са мисли или ритуали- търсете още в началото специализирана помощ.''
И той е повтарян от мен поне още няколко пъти във форума. Защо не ти го давам и на теб? Нима съм станал по- малко отговорен или пък по незнайни причини не искам да ти помогна? Няма такова нещо. При теб чистенето е просто навик. Навик като това, да си миеш сутрин зъбите, да се къпеш поне един път дневно и още десетки такива навици които, всеки човек има. Разбира се, като всеки навик, когато нещо ни попречи да го направим, ние се чувстваме дискомфортно и напрегнато. Точно тази тревожност от неизпълнението им ни кара да ги спазваме, дори когато нямаме логично обяснение за правенето им. Така че ти, както и всеки обикновен човек включително и мен, имаш един безсмислен навик. Лошото в случая е, че той ти отнема много време и ти пречи. Нищо необичайно или болестно няма в това. Просто трябва да се направят някои стъпки за да може точни навик да се преодолее. Дадох ти идея какво да правиш и ако ти сериозно се захванеш с това, което ти препоръчах, аз ще бъда сериозно изненадан ако в рамките на 3 месеца не си го променила. Просто се иска време все пак.

,,Hяма да пиша тук, докато не стигна до нещо по-дълбоко и същностно.''

Най-сигурният начин да останеш в проблема е да започнеш да го анализираш. Интернет форумите са пълни с хора, които години наред се самоанализират и търсят дълбокото и същностно нещо, което ще ги накара да се осъзнаят.

И една притча:

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

Повечето хора не осъзнават, че когато мислят за нещо, те канят това „нещо" в живота си.


Когато насочваш вниманието си към нещо - идея, спомен, ситуация, която наблюдаваш, мечта или фантазия, която си представяш..., ти всъщност активираш вибрация. И когато съсредоточаването ти активира вибрация, тя става твоя нова точка на привличане. Когато мислиш за нещо, неговата вибрация става активна част от твоята вибрационна същност - и това, към което си насочвал вниманието си, започва да се движи към теб.

Естер и Джери Хикс

Здравейте,
Последните няколко нощи не съм мигнала, толкова много мисли накуп бушуват вътре в мен. Както вчера споменах, срещнах човека, който ще ми помогне да прескоча онази пропаст, а именно моя психотерапевт Да, аз събрах смелост и излях всичко пред този напълно непознат човек, всичко онова, което ми е тежало толкова дълго, разлиствах страници, които бях затворила преди толкова много години и сега вече смея да твърдя, че се чувствам прекрасно. И ето днес 9.09.2011 аз мога да разкажа и тук моята история, от която толкова дълго се срамувах. Мисля, че по този начин мога да дам смелост и на други събратя по съдба да го сторят и да потърсят помощ.
Както споменах и в предните си постове, аз имах малко трудно детство.Моите родители никога не са ме разбирали, подкрепяли, никога не са ми казвали, че ме обичат, не са ми честитили рождените дни, не са ме целували дори и по бузата, единственото което съм получавала бяха едни огромни порции бой. Баща ми ме пребиваше ей така без причина, защото на пияния човечец явно му доскучавало в даден момент. Имало е случаи когато толкова силно ми е удрял главата в стената, че след това дни наред ходих като замаяна и със силни болки. Понякога виждах как майка ми стои отстрани и плаче виждайки какво се случва, но никога нищо не направи по въпроса. Прибирайки се вкъщи аз треперех от страх, чудех се дали е пиян, дали е ядосан, дали нещо не съм направила не както трябва....Така минаваха дните ми. Не можех да споделя с никой - толкова много се срамувах. Плачех много често, но не заради физическата болка, а защото се чувствах толкова много унижена.
Когато бях на 15г вече бях на "ти" с алкохола, тревата, хапчетата (тогава диазепам, лексотан...се продаваха свободно в аптеките на деца). Харесваше ми да съм замаяна, пияна, напушена..... така намирах начин да избягам от кошмара. Тогава макар и за кратко забравях страха и унижението. Нищо не ме интересуваше вече, стига да имах бутилка водка до мен. Хората по улиците ме сочеха с пръст: "виж я тая колко е пропаднала", Виж я тая колко обеци има на ушите, с кубунки през лятото, накичена с черепи"..Никога обаче не чух някой да се запита: "това момиче защо ли е толкова тъжно?"
Така живота ми продължи няколко години. Когато станах на 18г реших, че трябва да се променя, че трябва да взема живота си в ръце, че трябва да се боря. Започнах да уча здраво, спрях с алкохола, тревата.., смених компанията. Станах нов човек. Баща ми вече не ме биеше. Приеха ме студентка и още първи курс започнах да работя, за да се издържам сама. Завърших успешно и бях горда с това. Започнах работа по специалността си и летях от щастие. Всички колеги, шефове ме уважаваха, гледаха на мен като на много добър специалист. Не можех да повярвам, че те толкова много разчитаха на мен, доверяваха ми толкова отговорна работа, стоях много високо в очите на тези хора. Това чувство ми беше толкова чуждо и така да ми харесваше..Започнах да работя постоянно, не си давах никаква почивка, със зъби и нокти се борих, за да успея. Исках още и още работа, натоварвах се много, не спях от работа, но така се чувствах изключително удовлетворена. Не можех да подведа хората, които толкова много ми се доверяваха. Едва на 26г ме повишиха и станах "ръководител" на голям отдел. Не бях имала толкова смели мечти Да, аз бях шеф на хора, които бяха на възрастта на родителите ми, но нямаше омраза към мен, всички ме уважаваха. Всички тези емоции, чувства, които преливаха в мен бяха толкова непознати и толкова красиви.Аз успях. Съучениците ми оставаха смаяни когато ме видеха : как аз онази пропаднала пънкарка, която преди лежеше надрусана в парка - сега се е превърнала в нов човек. Мислех си, че това е всичко, което може да искам от живота, че ще продължа да си живуркам щастливо. Да, но съм грешала. Точно в този момент когато си мислех, че всичко се подрежда, започна това страшно състояние нервно вегетативна дистония. Постоянно се питах защо, защо не мога да продължа да бъда щастлива. Ето, че днес вече имам отговор на този въпрос. Грешката е там, че онази страница от миналото просто я бях затворила, но тя винаги си беше неразделна част от книгата.Дойде момента, в който трябва да я скъсам и изхвърля.
И така това е всичко, радвам се, че се ориентирах в правилна посока.На финалната права съм
Наскоро видях моя визитка в портфейла на баща си и мина през ума, че може би се гордее с мен, но явно греша. Най-вероятно се бие в гърдите пред пияните си приятели, видиш ли какво е направил с мен. Но аз знам, че всичко това постигнах сама. Знаете ли - не ги мразя, не изпитвам и онова отвращение към тях..., но как беше :"БОЖЕСТВЕНО Е ДА СЕ ПРОЩАВА!"
Един съвет към всички родители : не спирайте да повтаряте на децата си колко много ги обичате, подкрепяйте ги във всичко, ако случайно объркат пътя просто им помогнете те сами да намерят правилния!
Желая на всички Ви много здраве и любов!
Искам да благодаря на още един човек тук в този форум, а именно на Stareternity - ПРИЯТЕЛЮ, ако не беше ти да започнеш тази тема, аз едва ли толкова скоро щях да се осъзная. Идея си нямаш колко много ми помогна. Благодаря ти! Вярвам, че и ти скоро ще излезеш от този омагьосан кръг.Късмет!

" ..мисля че за състоянието ти в момента изключително важен фактор са отношенията ти със съпруга ти."

Когато написах това,имах предвид те да се разглеждат като ресурс и огромна помощ и се надявах наистина при вас те да не са проблем. Така че препоръката да отидете двама на психотерапия си остава.

ПП Форума четат много мои бивши пациенти. Те могат да потвърдят, че при мен правилото е, когато единият от двойката има проблем, непременно да се запозная и с партньора му и използвам това в терапията. Ще повторя това, което съм писал и в други постове. Промяната, която един човек преживява по време на терапията си, може да доведе до проблем във връзката. Затова е нужно макар и в много леки граници да се работи и с другия партньор, защото семейството е система от скачени съдове и когато единият се променя, дори в положителна за него посока, това неминуемо се отразява и на другия, а това отражение може да не му хареса.

За пореден път чета и се възхищавам на д-р Първанов. Чел съм много мнения и съвети на психотерапевти, но никой досега не е успявал да ме впечатли с такъв професионализъм, с такъв индивидуален подход към всеки и с такава човечност. Не искам постът ми да звучи като реклама, а като признание и възхищение към една наистина голяма личност. Благодаря Ви, че Ви има, докторе!

Здравей!

За съжаление форума позволява обсъждането само на принципни неща. Затова накратко ще ти поясня какво трябва да се направи в твоята ситуация.

Има хора които имат само една натраплива мисъл-например ,,аз съм хомо’’ или ,,аз съм болна от спин’’.Обикновено при тези хора общата тревожност е повишена, но не в голяма степен и не тя е причината за натрапливата мисъл. Понякога зад нея има реална причина, например жена бе имала случаен сексуален контакт, или човек инстинктивно започва да се бори срещу една случайно минала му мисъл. Знай, че един от най-сигурните начини да направим една мисъл дори неутрална натраплива, е да започнем да се борим срещу нея и да искаме волево да я спрем. Скоро една пациентка ми сподели как си е натрапила куплет от популярна песен започвайки да иска да я спре - ясно е, че колкото повече искаме да не мислим за нещо, толкова повече вниманието ни се фиксира в него и ние не може да спрем да мислим за него.

Когато такъв клиент – с единична натрапливост, дойде в кабинета, е удачно да се работи със съдържанието на натрапливостта. Тъй като общата тревожност е само леко повишена, когато натрапливостта се дезактуализира, обикновено нови натрапливости няма.

По-голямата част от хората с натрапливости обаче са с много висока тревожност и несигурност. Тревожността генерира натрапливостта и ако ние изберем и работим само със съдържанието, нищо не сме направили , защото още същият ден високата тревожност ще се фиксира в друга мисъл и я направи още по – страшна. Виждал съм такива хора, имали десетки различни по съдържание натрапливости как съжаляват за предната натрапливост, защото тя уж не била толкова страшна, колкото сегашната. Това разбира се не е истина, просто представата, на човека е такава, защото след време, при идването на новата натрапливост, той пък съжалява за тази която уж е била най-страшната. Така се получава и при теб. Имаше страх, че ще нараниш близките си .Той се дезактуализира, сега на дневен ден е страхът от катастрофа, след ден два той ще се замени от друг и т.н..Проблемът в случая е, че по характер си много тревожна и трябва да се работи в това направление - снижаване на тревожността ти. Когато тя се намали, ще престане да генерира натрапливи мисли. Реално това правят медикаментите - редуцират тревожността по химичен път и като няма тревожност, няма и натрапливи мисли. Проблема е, че няма как да се спрат, защото тогава идва тревожността и натрапливостите пак се връщат.

И тъй като не виждам механизъм, по който сама може да работиш и трайно намалиш тревожността си, веднага ти дадох най-правилното за мен решение –търси специалист и то бързо. Бързо, защото с времето тревожността ще се увеличава и времето, за което ще се повлияе ще бъде по - дълго. А това ще ти струва повече пари.

Питаш- Оттогава си внуших, че едва ли не предчувствам как нещо лошо ще ме сполети
Въпросът ми е - е ли възможно наистина подсъзнанието да ме предупреждава и да ми показва какво предстои или просто не го тълкувам и разбирам правилно?

Не, това са мисли продукт на тревожната ти личност. Но има и едно правило -когато много те е страх от нещо, всъщност ти го викаш в живота си. Винаги повтарям на хората с които работя ,,Аз съм страхлив човек, за това ме е страх да ме е страх .’’ Искам да подчертая – правилото важи само за много интензивен страх. Твоят не е такъв, така че няма опасност да си предизвикаш сама катастрофата.



И на какво същност може да се дължи това лошо "предчувствие" - дали наистина предусещам нещо или просто съм си внушила прекалено много заради страховете ми?



Нищо не предусещаш, просто си много страхлива.

Един от най-големите авторитети в областта на проблемното мислене Едуард де Боно казва:” Няма проблем който да не бъде решен, ако се подходи от възможно най-невероятният ъгъл.”

В този смисъл предложението, което аз ще Ви дам е наистина различно от написаното до тук - започнете семейна терапия.

Не мисля да се обосновавам, но от постовете ми във форума, предполагам Ви е ясно, че преди да дам какъвто и да е съвет, аз щателно обмислям нещата. Така че убедете съпруга си в нуждата от съвместно посещения при психотерапевт и ще се радвате отново да свободен, лишен от страх живот.

Здравей Уенди )

Много интересна тема повдигаш. Аз също се вълнувам от нея и знаеш ли.....изучавам я вече над 10 години. Ти сама си стигнала до отговора. ДА!!! Със Съзнанието си играем на криеница. Само, че не ние, а нашите по-дълбоки психични пластове. Между тях има две "цензури", които се грижат всички неприемливи за нас неща, които биха могли да ни разтревожат, объркат или ужасят да останат дълбоко заровени. Те остават в нашето Несъзнавано. Всички тези неприемливи за Съзнанието ни импулси и желания. За това отговаря "цензурата", която допуска да има сънища, но те да бъдат объркани, сляти, сгъстени във времето или.......ЗАБРАВЕНИ. Другата "цензура" е по-пропусклива. Тя "позволява" да нямаме проблеми с паметта и да знаем, че нещо сме сънували, да си припомняме какво е било вчера или в детството ни, какво сме вечеряли онзи ден или какво ни е казала баба ни когато сме били на 5 годинки. Тя допуска до Съзнанието ни приемливите неща. Или поне преценените от него (Съзнанието) като приемливи. Защото ако пита нас, ние искаме всичко да знаем, но ДАЛИ наистина. Ние всички познаваме Вината. А тя се ражда, когато в Съзнанието по някаква причина се "пропусне" нещо, което нашият Морал ще "накаже". Затова нещата стоят така, както стоят. И психиката е устроена така, както е устроена. За да стигаме бавно и незастрашително до по-дълбоките си пластове и само тогава, когато можем да го "понесем". Но никога сами. Затова са психотерапевтите. За да съпътстват всеки, който има смелостта да тръгне към себеопознаването.

Знам, Уенди, че смяташ, че нещо важно ти убягва. И....знаеш ли. Ще ти издам една малка хватка, която можеш да правиш и сама. Незастрашаваща и интересна хватка. Сложи си една тетрадка и една химикалка до леглото. Веднага след събуждане си записвай малкото или почти нищото, което помниш от съня. С времето ще започнеш да запомняш все повече и повече, докато накрая ще видиш, че сънуваш повтаряеми неща или неща с една и съща тема. Останалите неща се наричат "следи от деня" и не са толкова важни, но тези, които се повтарят са важните за теб. Това е и което смяташ, че ти убягва. Но не се безпокой за "саботирането". Психиката винаги знае как да остане стабилна и устойчива, т. е. здрава. Затова "забравя", а после "пропуска" толкова, колкото трябва. И така ...до края на дните ни.

Пожелавам ти всичкото търпение на Света и Успех, Уенди!!

Анжелина Ненова-психолог, психотерапевт

Много благодаря за информацията, Орлин. Много ми харесва новата задача,мой тип е. Още от утре се захващам с работа по нея. Сутринта отивам да си купя малко тефтерче от книжарницата. След около седмица ще опиша подробно в темата автоматичните негативни мисли, които минават през ума ми, с конкретна дата, час и всички необходими подробности. Прецених че седмица е един удачен срок, с оглед на това че ми е нужно време, за да събера достатъчно материл и да го споделя с теб.

Искам да споделя че подходът ти е уникален, защото откакто с теб овладяхме симптомите, аз спрях да мисля толкова за тях и вече започнах да анализирам това зад тях. Мисля, че това е правилният път. Бих използвал един развален зъб за сравнение. Не може да умираш от болки (в моя случая да имаш силни симптоми) и да мислиш за промяна. Първо трябва да овладееш симптомите или поне да ги намалиш по сила наполовина и след това да преминеш към ниво действие. Затова смятам че пътя по който вървя е най-правилният. Благодаря ти че ме водиш по него.

Радвам се, че темата ми е полезна на над 2000 души. Силно се надявам да помогне и на други хора да разрешат проблема си.

Здравейте,

Ще се опитам на базата на горните сведения да предположа какво се е случило (разбира се, при повече информация бих бил и по-точен).

Започваме от първия симптом – световъртежа. Според авторката от него е започнало всичко. На възраст 18 години най-честите причини за това са две:


Ниско кръвно налягане. По тази причина питах за сезона. Много често през лятото кръвното налягане пада рязко и това води до световъртеж. Това не е трайно състояние, може да продължи от няколко минути до половин- един час. Възможно е след понижаването на кръвното налягане, то след това компенсаторно леко да се повиши. Всъщност най-често ПР започва през лятото и точно страхът от тези прилошавания прави паническите кризи. За съжаление авторката не отговори на този въпрос. Остър или хроничен стрес – адреналинът и кортизолът блокират част от невронните връзки, което при някои хора води до субективното усещане за „виене на свят”. Реално вестибуларният апарат не е засегнат, няма силно залитане или падане на земята, но страхът, това да стане, е голям и сам по себе си поддържа „виенето на свят” чрез отделянето на все повече адреналин и кортизол. Жената споменава за катастрофа година, преди да започнат оплакванията. Самата катастрофа не може да се разглежда като причина за паническите кризи – много е дълъг срока за това. Но несъмнено е прибавил капките адреналин в развитието на ПР. Според мен по-голямо значение имат напрежението около кандидат - студентските изпити и следването. От там са дошли първите оплаквания . За съжаление, късното разбиране, че това е психологичен проблем, изиграва съществено значение за положението днес. Първият възлов момент е – няколкото години ходене по болници. Няма здрав човек, който 3-4 години да не се чувства добре, да ходи по болници, да си прави изследвания и да се лекува и то без резултат, без да развие хипохондрия. Няма как през съзнанието ти да не преминава мисълта за всички тежки заболявания, а отхвърлянето им от изследванията вместо да те успокои, да те напряга още повече. Защото все пак не можеш да разбереш какво ти е. И тогава неврологът я насочва към психиатър. Той прави това, което никой до сега не е направил - поставя диагноза. Идва облекчението – момичето знае какво има. Има психично заболяване и то си има име „страхова невроза”.

След 4 години лутане, всичко е ясно- тя е психично болно, казано по народному – луда или поне полудяваща.

Това е втория възлов момент. Психиатърът не е обяснил, или поне не го е направил убедително, че диагнозата страхова невроза (ПР) означава, че всичко в мозъка е наред. Трябвало е да обясни, че това няма нищо общо с истинските психитрични заболявания: БАР, шизофрения и т.н. Ако го беше направил, нещата нямаше да са такива. Изписал е терапия, с което я е убедил, че е психично болна и като ги пие, ще и мине. Анафранилът е стар антидепресант, той наистина блокира мозъка и премахва част от симптомите. След 8 месеца момичето спира лекарствата и е добре. Само че вече знае едно: има психично заболяване… Животът си тече, то дори е забравило за тези години. Докато един ден под влияние на малко повече стрес, умора или ниско кръвно, се пуска отново световъртежа. Той веднага изважда и спомена „ аз имам психично заболяване, може да полудея”, изръсва адреналина и цялата минала симптоматика. Идва втория цикъл. Отново лекари, лекарства и никакво разясняване на състоянието – т. е. всичко е една силно стресова реакция която се поддържа най – вече от убеждението, че може да развие психично заболяване.

„. В моменти когато ми се случва това безпокойство се чувствам някак изгубена, дезориентирана, всякаш се оказвам на някакво непознато мисто а всъщност е улица по която минавам всеки ден и познавам добре, това от паническото разтройство ли е също? „

На психиартичен език това усещане се нарича дереализация. Но неговата честота сред хората, особено сред младежите е до към 70% и НЕ Е сигнификантен белег за психична болест.

Трябвало е да обясни на тази жена, че това, което усеща, е обичайно усещане, когато част от невроните в мозъка блокират и не означава нищо повече. Дори някои хора съзнателно търсят това усещане. Преди години работих със сноубордисти. Оказа се, че една част от тях използват халюциногенни гъби или други леки наркотици, търсейки тези усещания. Доста хора, медитирайки, също ги получават и им се наслаждават. Това са неща, които е трябвало да се обяснят подробно още от първия психиатър, но и следващите не са го направили.

Какво трябва да се направи в момента?

1. Медикаментите трябва да се продължат - страхът е много ескалирал и вече има натрапливи мисли. Нещата не биха могли да се овладеят само с психотерапия.

2. Да се продължи с йогата. Проведена с опитен инструктор, тя успокоява. По време на медитация леко намалява кръвотокът в тази част от мозъка, която определя границите на тялото по отношение на заобикалящата среда. Може да има лек световъртеж, загуба за усещането за собствено тегло, но това са неща, от които човек не бива да се бои..

3. Психотерапия – в случая целта е ясна - тя трябва да доведе до трайното убеждение на съзнателно и подсъзнателно ниво, че страхът си е страх и между него и полудяването(шизофрения) няма нищо общо. Когато това убеждение се премахне, жената няма да гледа на световъртежа, дереализацията и другите симптоми като признак за психично заболяване – ще знае, че те са признак на обикновен стрес, в резултат на което паник атаките няма да се развиват и проблемът ще се реши трайно. Това не става с убеждаването, което се използва при обикновения разговор. Има специфични подходи и психотерапевтични техники. Да го направи е ангажимент на лекаря, който посещава сега.

И един съвет към всички, които вече са започнали психотерапия!

Спрете да влизате във психологични форуми, да пишете или четете! Всеки терапевт има собствен система на работа, собствен план за работа и нещата са много индивидуални. От тази позиция дори консултацията в този сайт може да попречи на ефективостта на психотерапията Ви. Ще дам пример: един от подходите, които използва Орлин е да накара човека да приема и обича страха си. Това е само един от десетките подходи. Представете си, че психотерапевта на rak80 не ползва този подход. Отивайки при него rak80 ще очаква той да я учи да приема и обича страха си. Само че психотерапевтът няма да го прави, защото ползва друг подход и тогава нейното очакване ще я накара да загуби доверието си в него и терапията трудно ще успее. Скоро писах тук как едно момиче в края на терапията си при мен сподели, колко объркана е била от това, че не съм я питал нищо за миналото, нещо, което не ми беше необходимо в случая. . По тази причина започне ли се психотерапия, всяко влизане в психологични форуми и консултации с други специалисти трябва да бъдат спрени. Това, което съветвам е, преди започването на терапията да има приблизителен план, с който терапевтът да ви запознае, приблизителни срокове и периодично оценяване на ефективността. Например ако ви каже, че терапията ще продължи 6 месеца, непременно трябва поне на третия месец да се направи анализ на резултат и прогреса. За 50% от обявения срок, напредъкът трябва да е поне 30%, а към 6-ия месец трябва да е 75%(за съжаление процесът върви не винаги така, както на нас ни се иска, но колкото по-опитен е терапевта, толкова е по-точни са предвижданията му)

Забележка: възможно е при нова информация хипотезата ми да се промени, но от написаното не виждам друго обяснение на състоянието и.



ПП rak80, моят пост беше написан днес, преди да прочета последния Ви пост.

Както виждате, част от моите разбирания не съвпадат с разбиранията на вашия психотерапевт. По тази причина аз съм до тук, за да не ви объркам. Определете си един разумен срок и ако прецените, че нещата не вървят, може би ще трябва да смените психотерапевта си.

Успех!

Здравей Гост -4,

Това, което описваш е много малко и не може по него да се съди какъв е проблема. Може да си в депресия, да имаш соц.фобия или личностово разстройство . Възможно е и да е комбинация от трите, за съжаление това по нета не може да се каже. Tрябва консултация със специалист.
По принцип съм категорично против самодиагностицирането. То не само е невъзможно, но и води до такива самозаблуди, които карат хората да губят години в излишни страдания.

Здравей!



Пишеш:
--И мислите ли, че човек, който отиде на психолог, има по-голям шанс да се справи?



Признак на зрялост е, когато имаш психологичен проблем, да потърсиш помощ. Погледни темата със студента в Англия. Отдавна трябваше да е потърсил специалист, да си е решил проблема, а не самият той да се лута, да подлуди майка си, а сигурно и баща си. Прочети постовете му и се постави на мястото на майка му. Мислиш ли, че тя спи? Дори да се справи сам, това няма да го направи по-силен, дори обратното. Защото ще стане случайно, без алгоритъм, който да може да приложи в друга подобна ситуация. Така ще остане и страхът това да не се повтори, и срама, и вината за безпокойството, което е причинил на близките си.



--Аз лично мисля, че човек трябва да си помогне сам.



Как да стане? Същото е като да трябва да отидеш далече някъде с колата си, но никога не си карал. Мислиш ли, че дори и най –опитният инструктор може с постовете си да те научи как да подкараш колата и изминеш разстоянието.

В случая за мен - ,,трябва да си помогне сам’’ е да си намери инструктора, да си платиш курса и едва тогава всичко ще си дойде на мястото.



--- Никой не може да те накара да се почувстваш значим ако сам не го вярваш.



Да, така е, но вярата е нещо, което се променя. Днес вярваш в едно, утре в съвсем друго. Психотерапевта е затова – ще ти помогне да промениш вярата. Другото наистина е лесно.



---Аз осъзнавам какъв е проблемът, но не мога да променя това усещане в мен

Това ми звучи така –аз знам, че не мога да карам кола, мъча се да се науча сама, но е трудно.

Въпросът не е в осъзнаването на проблема. Въпроса е в алгоритъма за решаване. Иначе си оставаш с един осъзнат, но измъчващ те проблем цял живот. Ето например хората с паническо разстройство знаят, че имат проблем, страх ги е, знаят, че от страха няма да умрат и какво от това – някои от тях паниката така ги сковава, че не могат дори да станат от леглото.



---Да по принцип ми казахте много методи,но аз ги опитвам всички накуп.Примерно когато имам ситуация, която ме притеснява почвам един по един, а май не трябва така.



Това е все едно да си болна от пневмония, да започваш един антибиотик, да го пиеш един ден да го смениш с втори, след ден с трети и т.н..

Нищо не става и проблема не е само в това, че ги сменяш бързо. Проблемът е, че дори и един антибиотик, приеман достатъчно време, той може изобщо да не е за този вид микроб, който прави пневмонията.

Обърни внимание! Повече от 15 години работя психотерапия. Мисля, че никъде в този раздел не давам конкретна техника на даден човек. В другите теми по хипноза и психотерапия съм описвал разни техники, но тук на въпроси на хората не го правя.

Причината е проста: ти си различна от всеки един друг. Няма и да има друга като теб. Ти използваш мозъка си по различен начин. Така че без да те видя, без да определя как ти мислиш, аз не знам какво да ти препоръчам и на какво да те обуча, за да може да се справиш със страховете си. И това се отнася за всеки. Проблемът е, че от десетките или дори стотици техники, които има не само в този сайт, за теб, за твоят тип мислене, са подходящи не повече от 2 -3. Така че аз, а и който и да е, няма как да знаем кои са тези две – три техники, за да ти ги препоръчаме.

Ето тук пита един моряк с натрапливости, какво да прави. Орлин му даде много и страхотни техники, но след месец морякът писа, че нещата не стават. Няма как да станат. Трябва първо да се разбере структурата на мисленето което без реален контакт е невъзможно и тогава да се даде точната техника.

Този сайт е само за това - да ви покаже, че може да се отървете от почти всички проблеми, но за да стане това бързо и трайно, трябва реална работа със специалист.

При ограниченият брой дни, които сме на тази земя, всичко друго е губене на време.

Наистина ме е яд когато някой отлага решаването на проблема си с години. Такива хора живеят сякаш са безсмъртни или ще са живи поне 700 -800 години от които 20 -30 могат да си позволят да бъдат депресирани и тревожни, отчаяни и тъжни.

Уви не е така. Живеем понякога толкова кратко, че всеки нещастен час е един пропилян час.
Успех!

Melatonina го давам на хора които са над 45 годишни имащи нарушен сън.Давал съм го и на пациенти над 65-70 години с психози и атеросклероза.В този случай той често е по-ефективен от обикновените невролептици.Рядко съм го давал като антиоксидант. Това са случаи в които го препоръчвам.За депресия и тревожност не съм го препоръчвал никога.

Въпроса е принципен- в какво ще вярва пациента, в хапчето което може и да е хранителна добавка, но го прави пасивен или в мен който му казвам -здвав си, само трябва малко да се промениш и всичко ще си дойде на мястото. Ефекта на плацебото в случая не ми е от полза, когато ги няма оплакванията, как клиента ще се убеди да прави терапията -при мен тя винаги е свързана с вършенето на определени неща.Дори и да ги прави, кое ще го убеди ,че подобрението се дължи на тях, а не на добавката? Винаги ще е раздвоен.За това психотерапията трябва да е чиста без участието на медикаменти, за да може клиента да се убеди сам ,че всичко е в мисленето му и когато направи съответните промени всичко си идва на мястото./много рядко за ден, два,три съм давал някакво леко хапче, но с много подробно обяснение защо го правя и с уговорка да спре в този срок, това лекарство никога не е било от групата създаваща зависимости-аз просто нямам зелени рецепти /

Понеже много от хората с натрапливости започват да се страхуват,че полудяват и това още повече усилва натрапливостите им, ще добявя и моя отговор.



По принцип между налудностите и натрапливите мисли няма нищо общо.

По определение налудностите са убеждения, които не отговарят на действителността и които не могат да бъдат коригирани с помощта на логиката.

Например, човека който има убеждението ,че е преследван от някаква организация, вярва напълно в него, държи се като такъв и нито за момент не допуска ,че това не е истина.Не може и по никакъв път да му бъде доказано с помощта на разговори,че това не е така и никой не иска да го убие-давам този пример защото най-честите налудности са свързани с това - човека е следен и преследван за да бъде убит....Както се казва –Сто мъдреци не могат да разубедят един луд , но един луд може да убеди 100 мъдреци в правотата на лудостта си.

Натрапливите мисли са мисли, които идват в съзнанието ни въпреки нашето желание .Съдържанието им обикновено е свързано с ценността система на човека и е максимално неприятно за него. Но човека знае ,че това са си негови мисли-ако ,,лудият ‘’има неприятни мисли той казва ,че това не са негови мисли, а някой друг му ги предизвиква вкарвайки му ги в главата/с уреди или друг начин/ и нищо не може да убеди,че това не е възможно.

Човека с натрапливости се мъчи да се справи със собствените си мисли правейки различни неща. Човека с налудностите бяга или търси хората, които му ги причиняват за да се разправи с тях.

Както виждате разликата е огромна.



Искам да попитам натрапливите мисли достигат ли до налудности---

Така зададен въпроса има само един отговор –НЕ.



Все едно питате –Може ли развитието на момиченцето да го превърне в мъж. Или малкото момче да се развие и с течението на възрастта стане жена.



Има ли при шизофренията натрапливости? -Да, възможно е, но те възникват на фона на много други симптоми и не са водещи в картината-сама знаете,че повишена температура може да има при стотици заболявания.Но, тя не определя от какво е болен човека.

С две думи бъдете спокойна, натрапливостите не могат да доведат до ,,полудяване’’.