pass_to Добавено Март 15, 2012 Доклад Share Добавено Март 15, 2012 Здравейте, имам няколко въпроса ...... възможно ли е човек сам до достигне до най-скритите кътчета на подсъзнанието си сам със съзнателни усилия...? дали това ще е по-скоро вредно за него след като я нама нужната подготовка да работи с тези нива? и как да разпознаем по-силните реакции на подсъзнанието в ежедневието? например възможно ли е, когато човек е бил малък и поради здравословни причини е бил затворен на балкона и е искал да яде, докато вътре семейството му се е хранело, да му се отразява като голям в хранителните навици и да му е трудно да контролира желанието за ядене...?(или изглежда малко преувеличено) възможно ли е човек да се освободи от всички подсъзнателни вредни модели през живота си....? как се изтръгват всички гадости спотайващи се в дълбокото....?? как да се справи човек с най-дълбоките и инстинктивни страхове като смъртта...? какво се прави, когато човек сам не може да се справи със себе си......? какво се прави, когато потъваш и чувстваш, че не си сигурен, че другите могат да ти помогнат(пък и те са някак далеч)....? възможно ли е това да е просто еднодневно състояние......и примерно утре да го няма ....? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 (edited) Ако си съзнателен за настоящият момент, подсъзнателното само ще започне да изплува. Всички страхове спотайващи се в дълбокото са част от теб, трябва да се опиташ да ги приемеш, когато ги видиш. Страха от смъртта е най-силния двигател за духовно събуждане. Човек се предава когато разбере, че не може да се справи сам със себе си и се оставя в ръцете на по-висши сили, но за това се иска смелост. Ти сам трябва да си помогнеш. Прости си за всичко, за което съжаляваш, прости на другите и спри да ги обвиняваш, прости за всичко. Дълбоките депресивни състояния понякога имат нужда от външна помощ. Може би, ако усетиш, че се задълбочава и не искаш да е така, ще трябва да посетиш професионалист, с който да поговориш за това. Редактирано Март 16, 2012 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 Херметичен отговор: На твоите въпроси веднага ми излезе, че е хубаво да почнеш да се занимаваш с "Книга на чудесата". Ще отговори на всичките или ще ти помогне да го направиш. За достигането до всички кътчета на подсъзнанието. В някой от тях се крият знания и енергия, с които можеш да разрушиш ..... средно голям град да кажем,. Как да ти се разкрие това нещо. Явно виждаш сега, че това разкриване опира не само до твоята воля. Разкриването става чрез съзнателна работа върху вътрешната ти трансформация. А това става и помощта на "Книга на чудесата". Сега ако погледнем нещата от по-човешка гледна точка, то бих ти казал веднага да споделиш конкретното събитие или преживяване, което те е подтикнало да задаваш тези въпроси, Разрешаването на конкретното събитие в психиката ти ще помогне и за отговора на някои от въпросите. Но го сподели, за да може да се работи върху него Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 например възможно ли е, когато човек е бил малък и поради здравословни причини е бил затворен на балкона и е искал да яде, докато вътре семейството му се е хранело, да му се отразява като голям в хранителните навици и да му е трудно да контролира желанието за ядене...?(или изглежда малко преувеличено) Вероятно не е само тази причината. възможно ли е човек да се освободи от всички подсъзнателни вредни модели през живота си....? Един живот може да се окаже недостатъчен. А и с течение на времето, много неща, които не ни изглеждат вредни на сегашното ни ниво на съзнание, може да попаднат в тази категория. Не мисли за всички подсъзнателни вредни модели, а обърни внимание на тези, които ти правят най-ярко впечатление. как се изтръгват всички гадости спотайващи се в дълбокото....?? Започни с едно две неща, които смяташ за съществени. Един негативен подсъзнателен модел може да бъде изкоренен, само когато го замениш със съответстващия му положителен модел. Ти няма как да работиш директно върху отстраняването на отрицателния модел, без да го потиснеш. Мисълта ти само ще го подхрани. Мисълта ти следва да е насочена към това, което желаеш да утвърдиш на мястото на отрицателния модел, а не върху отрицателния модел. Другото е практика, упоритост и настойчивост докато успееш, без да ти пука от провалите (каквито може да има и то не малко, когато се опитваш да се справиш с някои много дълбоко залегнали в подсъзнанието ти модели). как да се справи човек с най-дълбоките и инстинктивни страхове като смъртта...? Само с осъзнаване на нейната илюзорност. Не знам за друг начин. какво се прави, когато човек сам не може да се справи със себе си......? Започни от малкото. И не бързай. Трансформацията на отрицателните модели в положителни е изключително бавен и труден процес. Дори и с помощта на психотерапевт или пък духовен наставник, процесът пак е изключително бавен и труден. Време имаш, не е нужно да пришпорваш нещата, просто започни от някъде – от дадено качество, което смяташ, че ти пречи най-много или пък от друго, което най-много желаеш да имаш и се опитай да наложиш положителното качество в мислите и живота си. Работата с отрицателното качество е същата – открий неговото положително съответствие и отново се опитай да го утвърждаваш винаги когато ти се отдава възможност. Просто действай така, сякаш действително притежаваш въпросното качество. Ако някой път забележиш, че не си действал според желания от теб начин, преиграй в мисълта си ситуацията отново един или няколко пъти, но вече по начина по който желаеш. какво се прави, когато потъваш и чувстваш, че не си сигурен, че другите могат да ти помогнат(пък и те са някак далеч)....? Намираш опора под краката си. Представи си, че имаш пред себе си огромна купчина с камъни. Това са мисловните модели в твоето подсъзнание. Няма как да ги вдигнеш и изхвърлиш всичките наведнъж. Това, което можеш да направиш е да започнеш да ги изхвърляш един по един. Някои камъни и сами по себе си ще се окажат прекалено тежки. Започни от по-леките и с течение на времето, когато придобиеш опит и сила, тежките също няма да са проблем. Тези, които са на повърхността на купчината, могат да бъдат взети и изхвърлени най-лесно – нормално е да започнеш от тях, а не да се ровиш и да търсиш надълбоко. Когато махнеш горните камъни, тези отдолу сами ще се покажат. възможно ли е това да е просто еднодневно състояние......и примерно утре да го няма ....? От теб зависи. Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 Станимире, от собствен опит ли говориш или развиваш някаква теория прочетена от книгите? Кога си успял да промениш поне един свой недостатък в качество? Разкажи как успя? Изключително ми е интересно. Не съм съгласна, че може да се замени един негативен модел с един положителен такъв. На практика това ми се струва изключително безполезно. Каквото и да е то (това отрицателното), то е било съхранявано с години, значи ще са необходими още толкова години упорство за да се промени. Много по-лесно е да се опитаме да се приемем такива каквито сме с всичките си недостатъци. И макар да е трудно да заобичаме самите себе си, това е пътят към прошката и разбирането, и приемането на действителността. Защото действителността не те пита: можеш ли? искаш ли? и така нататък. Тя е. Такава каквато е. Нямаш избор, трябва да я приемеш. Да я прегърнеш, да спреш да се бориш, да се предадеш и тогава... Тогава се случват чудеса. Мислите са си мисли – да се опитваш да ги промениш е все едно да се опитваш да направиш нещо, което е невъзможно. За колко време ще успееш да поддържаш една нова мисъл в себе си? Това са изключително упорити навици. Защо се заблуждаваме, което ще отнеме години време за реализация, че е другояче? Диана Илиева и Орлин Баев 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 Здравейте! Пуснах мнението на Станимир, защото то е един от възможните варианти.Ако трябва да се спори би трябвало с мен.По тази причина ще кажа,че и двамата сте прави.Така че се съчетават и двата подхода- което може да се промени се променя, другото се приема. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 Сърдечно благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Март 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2012 сигурна съм, че истинския страх от смъртта единици са го преборили наистина......много ми е странно, когато започне да се "говори" така все едно с няколко книги или пък други методи може да се превъзмогне...... когато си близо до смъртта се чувстваш нищожен, като животно затворено в клетка, което се опитва да излезе от там по напълно не адекватни начини ... много животинско усещане предполагам..... как може човек да избяга от земната си природа....? когато те обхване целия хаос отвътре е трудно да намериш или започнеш трансформация, превъзпитание или нещо подобно..... някой е сложил тапата и всичко вътре се бълника ....не може да излезе, за да влезе ново и в същото време си в застой и всичко гние.....и си сам там..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Март 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2012 Това, което провокира състоянието ми беше гледането на болните ми баби, и на двете в един и същи момент......не очаквах, че е толкова тежко, като си тръгнах бях като болна, цял ден след това се чувствах по същия начин..... повечето хора ги очаква тази картинка, аз не искам.......... другите млади хора мислят ли за тези неща толкова много, нормално ли е...... а като знам, че ме очакват и по-лоши неща от преживяното...... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 19, 2012 Доклад Share Добавено Март 19, 2012 Цитат ,,,сигурна съм, че истинския страх от смъртта единици са го преборили наистина......много ми е странно, когато започне да се "говори" така все едно с няколко книги или пък други методи може да се превъзмогне...... когато си близо до смъртта се чувстваш нищожен, като животно затворено в клетка, което се опитва да излезе от там по напълно не адекватни начини ... много животинско усещане предполагам..... как може човек да избяга от земната си природа....? когато те обхване целия хаос отвътре е трудно да намериш или започнеш трансформация, превъзпитание или нещо подобно..... някой е сложил тапата и всичко вътре се бълника ....не може да излезе, за да влезе ново и в същото време си в застой и всичко гние.....и си сам там,,, Не съм съгласен с горното обобщение.По-голямата част населението на земята, не се чувства така пред лицето на смъртта. Снощи получих това в пощата си, би било хубава всеки да го гледа. Или пък филма на Скорцезе -,, Джордж Харисън-Живот в материалния свят,, poli trifonova и Лина Коцева 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Март 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 25, 2012 здравейте отново, изникнаха ми няколко въпроса, но не искам да отварям нова тема...те са във връзка със здравето ми..... ще сложа няколко цитата от книгата "Болестта като път" У някои хора оригиналността на субективния образ на врага е толкова очебийна, че сме готови да ги обявим за болни. Имам предвид склонните към алергия. Алергия. Алергията е свръхреакция към някое вещество, разпознато като враждебно. Що се отнася до способността на тялото да оцелява, собствената му защитна система има своите основания. Имунната система образува антигени срещу алергените и по този начин - от гледна точка на тялото - отговаря с целесъобразна защита срещу вражите нашественици. Тази сама по себе си целесъобразна защита у алергичния човек е безмерно засилена. Той трупа свръхвъоръжение и разпростира своя субективен образ на врага върху все повече области. Обявява все повече вещества за свои врагове и затова се въоръжава все повече, за да може ефективно да отблъсква множеството противници. Както в областта на военното дело свръхвъоръжаването е признак на силна агресивност, така и алергията е израз на силна защита и агресивност, която е изтласкана в тялото. Алергичният човек има проблеми със своята агресивност, които обаче не признава пред себе си и поради това обикновено не изживява. (Нека - за да избегнем недоразумения - още веднъж да припомним следното: за потиснат психически аспект говорим тогава, когато съответният човек не го възприема съзнателно като такъв. Възможно е той много добре да изразява този аспект и пак да не го осъзнава. Може обаче той да е дотолкова потиснат, че човек изобщо вече да не го изживява. Следователно както агресивният, така и съвсем кроткият човек може да е потиснал своята агресивност!) въпросът ми тук е .....ако наистина осъзнаем и си признаем, че сме варвари и супер агресивни деспоти това по-добрият вариант ли е ...? тогава просто се съгласяваш, че си изтъкан от зло....и това никак не ти помага просто прави нещата по-лоши.... Известно е колко тясно агресията е свързана със страха. Човек се бори винаги само с това, от което се страхува. При по-внимателно вглеждане в предпочитаните алергени обикновено бързо откриваме кои сфери от живота всяват толкова много прах у алергичния човек, че той с такава стръв се бори против някой символичен представител. Методът на „десенсибилизацията" като идея е добър, само че би трябвало да се прилага не на телесно, а на психично равнище, ако човек иска да постигне истински успех. Алергичният човек може да оздравее само когато се научи съзнателно да си обяснява избягваните и отблъскваните от него проблеми, докато успее напълно да ги допусне до себе си и да ги асимилира. Никой не прави добра услуга на страдащия от алергия, като го подпомага в неговите отбранителни стратегии, защото той трябва да се спогоди със своите врагове, трябва да се научи да ги обича. възможно ли е да осъзнаваш и все пак да не са налице някакви лечебни процеси в психиката или обратно нещата могат да се объркат повече...? или самото осъзнаване няма да помогне кой знае колко.....нужна ли специализирана помощ....? може ли човек сам да се справи с неосъзнатите си модели....? въпросът ми е подобен на предните.... трябва ли да имаш симптоми на луд или депресиран, за да можеш да дискутираш подобни въпроси с психолозите....в смисъл повечето психолози в БГ май са на принципа ако има видим проблем, зависимост или някакви други поведенчески проблеми тогава нещата имат повече смисъл и нужда от тах....... съжалявам за объркания и малко груб начин на изказване просто в момента ми е трудно да се изразя по-добре..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts