не...

Да, за да получи изява, проява, е необходимо съответното тяло. Човекът в състоянието, в което е сега, го няма. Но това ново тяло може, наистина, да бъде изградено.

Подтискане? Не. Предполагам, че имаш нещо друго предвид, не точно подтискане. Практиката многократно е показала, че всяко подтискане създава напрежения. Които неминуемо се развихрят впоследствие. Не ... не подтискане. Когато се изгради другото тяло, чрез което Вечният човек може да се изявява, тогава не е необходимо никакво подтискане. И никакво волево усилие, за да бъде човек такъв, или онакъв. Така желаните качества се оказват прости и естествени атрибути на Вечния човек. Разбира се, той трябва да работи с тях. Иначе не може да расте.

---------------------------------------
Благодаря, Роси, но не съм Воин на Светлината, защото нямам с кого и с какво да воювам.
От прах съм и пак на прах ще стана.
Но дано в краткият си миг на съществуване помогна, или поне не преча, на Другия, на Истинския, на Божия син, който е заключен в сърцето ми.
И дано по-бързо угния и се превърна в плодородна почва...
Намасте!

Ще опитам за последно, па дано да е хаирлия - може пък и да стигне нещо до някой...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Представете си една фекалия, едно лайно. От различни фини и груби субстанции, с различни слоеве и съставки - низш аз
/с трите центъра/, Висш Аз, четворна телесна система и т.н....
А вътре, в средата му - едно СЕМЕ. Само то е важното, само в него е надеждата...
Та фекалията е добре да се разложи на плодородна почва и да даде старт на скритото СЕМЕ. От семето ще се роди и израсте Истинският, Божият син. А торта ще го храни и така ще се претопи в Божествения. Само по този начин може да участва във висшата реалност, в Божието царство, в Любовта.
Това е нейното предназначение.
Ерго,
Нашето предназначение е да помогнем на семенцето в сърцата ни. И толкова. След което се оттегляме.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това е квинтесенцията на мистерийния път, който се е предавал от Учители и Школи през всички времена.
Благодаря Ви за вниманието

БожидарЗим, пак ни развесели!

Преди доста време не подозирах за тази Божествена частица. Считах, че просто трябва да ставам все по- добра. Нещата, обаче, не се получаваха. И не се получаваха не само при мен. След това заподозрях, че човекът се различава от всички същества на земята по нещо, но не може да се каже точно, че по интелекта, по това, че има индивидуална душа и т.н. За мен ставашу все по- явна, че в човека има нещо съвършено различно от всичко, което другите същества имат - тази Божествена искра. Всичката любов, подкрепа и търпение на този свят не могат да стигнат на тази частичка. Тя иска Своето, което не е от този свят.. Нещо повече, опитите на хора около нас да задоволят тази необходимост от любов, подкрепа и търпение, са неминуемо обречени, защото на другия им край има точно противоположното, а и изобщо не са това, от което частичката има нужда. Също и очакванията ни към другите, или към самите нас водят само до беди. Ако се сменят нещата, ако се почне от другия край, ако първо се "потърси Царството Божие", ако се срещне частичката с това, от което е, нещата стават съвсем различни. Падат неправомерните и невъзможни очаквания, обвиненията и страданията по несбъдването на тези очаквания, появява се така желаната търпимост , може да се прояви и любовта и състраданието. Тогава може и да се разрешават противоречията, за което апелира Учителя. Само че човек се среща със съвършено непознати явления. Та можем ли дори да си представим любов без омраза? Не, дори приемаме, че това си е в реда на нещата. Дори считаме, че това, което познаваме, са ВСИЧКИ неща.

Един диалог с теб би могъл да ми е много полезен.

Диалог ли казах... Всъщност, опредлено ми е много трудно да се прехвърля на вълните ти.
Чак ще започна да се гордея със себе си...

Няма да ти казвам за Хайндл, че пак ще стане една реклама... Нека си тънем в неведение, блаженичко...
Ама аз не съм му от почитателите. По въпросите за висшия аз и с него не бих излязъл наглава, но съм сигурен, че щеше поне да се държи цивилизовано...

Все пак, хората имат нужда от авторитети, че идентифицирайки интересите си с тях, да се чувстват по-големички... Само да не се объркваме, че търсят нещо като Истина или себепознание. Те търсят информация, която да им уйдиса и някой достатъчно уважван, че да му припишат почитанията си.

15000, 50000,
светът от колко милиарда беше? Ще се радвам като се отлъча!
а ти направо ми даваш надежди...

Всъщност, точно това е основното, но бе просто да бъде казано, а изживяно. Всичко друго е глупост, не по куха дефиниция, а защото е наша проекция, каквото малко по-глобално представлява света.
Това са "бедните по дух" и само те могат да започнат истинското вървене по пътя, защото им светва, че заблудата явно е... заблуда.

Не знам защо Валентин ги наприказва точно тези глупости, но знам, че целта му е да провокира.
А онези, които виждат тук реклама, показват само собствената си несигурност. Техните критерии биха могли да се приложат към всеки пост и ще излезе, че всеки рекламира нещо си.
На Рила преди няколоко дни се оказа, че можем мирно да си съжителстваме и да намираме и общи, поне информационни нишки.
Петър Дънов не е ваш, розенкройцерството (дума, която аз не бих използвал, но други я въведоха в обръщение) не е наше. Пътят не е ничий, но би могъл и да е на всички.
Повечето от авторите и текстовете, които четем, или поне сме чели, са едни и същи за голяма част от участниците в този форум. Различни са възприятията ни и това никога не би могло да бъде по друг начин, докато сме азове. И точно за това говорим, споделяме, понякога спорим.
Нека показваме недоприемане само на чуждите позиции като свои лични.
Онзи, който тук казва "вие", зад думите си опитва да каже и че форумът е негов...
В моите думи, когато казвам "ние" е видно, че визирам всички човеци, както когато казвам и точно "човеци". Не разбирам защо, след като все се намира някой да се засегне, не се засягам и аз...

Темата била за висшия аз... Май не сме опознали нисшия, че какво се изхвърляме. Няма и да го опознаем, защото как субект ще наблюдава обективно? Наблюдението, доколкото съществуват отправник и отправимо, само по себе си е илюзия. Познаване има само когато липсва разделност. А Азът е манифестация на разделността.

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Ми добре, скачай си според конците, които ти дърпат Висшият ти Аз и еоните. Може пък и да дойде време да се отречеш от себе си и да тръгнеш след Христос...
На този етап няма какво повече да ти кажа.
Намасте!

Ние не сме в състояние да възприемаме каквото и да е в момента и това е един от основните човешки проблеми.
Ние само проектираме, пренасяме и пречупваме всичко през миналото си, с което се идентифицираме.
А Висшият Аз, повярвай, има огромно минало и прави съвсем същото нещо, само в непредставими за нас мащаби.
Всъщност, и как би могло да бъде иначе, нисшия аз си е само проекция в една по-плитка действителност на Висшия.

След като Висшия Аз бил божественото, просто е абсолютно неасимилаемо как това божествено решава да си създава нисши азове, че да му събират опитности и да му пречат да осъзнава самото себе си. На всичкото отгоре, това божествено до голяма степен е без реален избор, защото той се определя от електромагнитните му фокуси, които са именно резултат на миналото му.
Вярно бог е. Ама на този свят, който е един авариен порядък за една група объркали пътя...

Администраторска бележка: Светогледа изразен в това мнение е почерпен от розенкройцеската космогония (по холандска линия). Моля винаги посочвайте източника.

Можем дая наричаме всякак, но от това няма да стане по- активна. Това е Спящата красавица, преди да я целуне принцът. Не прилича на актина, нали? Има я, все пак, наистина. Но спи непробуден сън. Може да се пробуди и то по един единствен начин.


Това са концептуални различия. по принцип няма вярни теории. Избираме си някакви и действаме според тях. Когато се окажат несъстоятелни (това рано или късно се случва) е благословия своевременно да видим заблудата си и да се отърсим от нея. Учителя недвусмислено е казал, че съвременния човек няма нищо общо с първоначалния човек. Не е задълбал в размишления в какво се състоят и в каква посока са разликите. Все пак и учениците трябва да свършат нещо. Дали Човек е висшия аз евъпрос на дефиниция. Но ако реша, че в това, което сега пише тук на клавиатурата, е висше ... това би било съвсем весело, ако всъщност не беше много тъжно.


Съобщих за експериментални резултати. Е, нямам сертификат от оторизирана фирма ... Всъщност имам, но ти не го признаваш, казваш, няма такова нещо.
Когато попитали, Лаплас, къде в неговата представа за света е мястото на Бога, той отговорил, че не вижда необходимост от такава хипотеза.
Добре, нека допуснем, че човек всичко на всичко не подозира колко е висш.Къде има място за "хипотезата" Иисус Христос? И за неговото учение?
Или това е една история, която се е случила преди 2000 г.? И най- много да я честваме 10-на пъти в годината?

Господа, много ми е безинтересно да споря с вас, отдавна. Просто съвсем различни неща ни движат.
Смисъл никъде не съм променял, а формата няма как да не бъде променена, поради простата причина, че изосновно преводът е адаптация на форма.
Аз цитирах Блаватска, направих бърз превод и както сте полузабелязали, дадох линк към текста, който използвах като източник, точно за да види някой, който се интересува какво пише. За да се адаптират добре подобни текстове, са нужни както добри познания по английски (които аз много нямам), така и превъзходни по български и разбира се, по темата и терминологията на самия текст. Например, за да се разбере какво точно отношение може да има колесницата на Джаганната към хората, най-малкото трябва да се знае какво представлява. Даже съм учуден, че в буквалния си превод Бо използва тази дума, понеже на английски е просто "car". Допускам, че ако не бе го видял вече веднъж преведено, щеше да реши, че трябва да е нещо друго. И не, че е кой знае какво, но аз имам все някакъв опит в превеждане на езотерични статии от английски на български за специализирано списание и продължавам да се занимавам с това. Признах, че смисълът и формата на последното просто изречение при мен не са съвсем точни (макар, че за смисъла определно можем да поспорим), а вие на какво точно искате да ни научите?

И точно тук е мястото да си поговорим за Луцифер, който в голяма степен е Висшия Аз. Но коментирайте си го сами, че във вашата компания определено не ми се престоява (говоря специално за вас двамата, а не за съфорумците въобще). Аман от глупости.

Вече си мисля, че трябва поне веднъж да превземеш своят Висш Аз, с всичките там последици, та чак тогава...
Намасте!

Стан,
Единствената възможност да се отласнем напред е, разбира се, ако стъпим здраво върху реалността.
Споделеното от теб показва, че няма начин да достигнем до нея, защото се идентифицираме с това, което искаме да бъдем или някак сме си втълпили, че трябва.
Говориш за стремежи, произлизащи от страхът ни да разберем това, което е. Не можем да достигнем до същината на това, което е, защото искаме то да е друго. Е, съвсем сигурно е, че няма как да променим нещо, което не познаваме и още повече, отказваме да приемем реалността му.
Говорим за себепознание уж, а го отричаме и заменяме със себеразрастване. Не съществува такова нещо като преодоляване на ограниченията, защото няма как препятствията сами себе си да прескачат. Но съществува възможността за разтварянето им, тъй като те отпадат сами след пълното им опознаване и приемане. Чак след това вече можем да говорим за потенциали и възможности, когато липсва азовия стремеж да ги управлява. Разбира се, че те са неограничени, сами по себе си и нека спрем да ги ограничаваме със себе си, не позволявайки на Бог да действа чрез нас свободно. Ако ме има мен, който си мисля, че съм проводник на Божията воля, значи със сигурност нея я няма тук, защото тя се разлива като безкрайна мекота в Абсолюта и разтваря всички останали центрове на твърдост и идентификация, които не са толкова упорити като нашите азове.

Ангелус Силезиус добре го е казал:
"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот"

Разбира се, че е само един... и са толкова много, колкото и са хората.

С това съм съгласна. Е, не може да бъде "убит", но може да не се позволи да бъде "роден". Въпросът е наистина как да не поставяме такива абсурдни прегради. Една много коварна преграда е да си мислим, че Христос вече си е в нас, обаче това изобщо да не е така. Защото с тази илюзия дори няма да се замисляме какво да направим, за да се "роди " Христос във всеки от нас. Една голяма заблуда е, че "раждането" на Христос се случва от самосебе си. Друга голяма заблуда е, че се случва с огромно усилие на волята. Има и още, и все големи заблуди, огромна част сме изпробвали. Докато не се е "родил", явно все си нацелваме подходящи заблуди.


И с това съм напълно съгласна. Напълно е достижим. И е принцип. Остава да уточним условията, при които това се случва.
Ето и едно от изреченията, които съм запомнила и "тълкувам в полза на тезата си"

Йоан 12:25
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Как ли пък да го разтълкуваме ...

Още преди да те срещна в живота си теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия теб, само теб чаках.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени!
Още преди да започне съдбата ми ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш,
мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност.

Г. Константинов

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.
Има хора, които колебливо търсят себе си.
Има и хора, които се чувстват тук у дома си.
Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.
Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.
Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.
Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.
Sapienti sat

Висшият аз предоставя условията пред нисшия за неговите избори.
Нисшият аз прави изборите си и с това носи конкретни придобивки, както за себе си, така и за Висшия. И после пак същото...
Изборите са доказателство за несигурност. А целта им винаги е утвърждаване.

Пътят, Истината и Животът не предполагат никакви избори. Те са просто Пълнота.

Всички пътища пред нас служат само за това, да не приемем Пътя в себе си.
Всяка наша действителност служи само за това, да не познаем Истината.
Всяко съществуване служи на доотделянето ни от Живота.

Пътищата, действителността и съществуването са ни подарени "свише" от висшия аз и неговия надиндивидуален еквивалент - диалектичния логос.
Щом това търсим...

----------------------------------------------
- за "Вътрешният глас" доста е казано във вицовете, та не знам какво да добавя. Не знам да има пряка връзка с висшия аз /ауричното същество/, но виж, ауричното същество сигур често го използва като свой говорител.
------------------------------------------
Има терминологични разлики, в различните школи се влага различно съдържание в категорията Висш Аз. Някои го идентифицират с Вътрешния човек, с Христос в сърцата ни, с Чудната перла в сърцето и с лотоса в главите ни. Други ги представят поотделно, като различни части на микрокосмоса, наречен човек.
За това са и противоречивите и объркани мнения, които тук изказваме. Но да изясним терминологията и идеите си тук е невъзможно. Първо иска огромна работа и добронамереност, които явно липсват, и второ - така ще превърнем Живото слово /Логоса/ в нарязан мъртъв труп, сиреч ще тръгнем по печалния утъпкан път на богословието и философията...
-------------------------------------------
Съгласен съм, че егрегорите, еоните и архонтите на еоните, както и множество йерархии и отделни астрални същности инициират много от мислите и чувствата ни.
За да намалим това влияние учителите / и Беинса Дуно в частност/ ни учат да "почистим къщата си", сиреч да изчистим дихателното си поле от мисъл/форми, проникнали отвън. Това става с етично поведение, светли мисли, отказ от критика и неутрализиране, доколкото можем, от силите на този свят, от силите под небето, от князът на този свят.
Съгласен съм и с последното, че да се откажеш от себе си е да загубиш интерес към себе си изобщо и изцяло да се посветиш на другите. Но не волево, не воден от мисли и чувства, а по вътрешна непреодолима необходимост. Тогава може да се каже че си станал Просветлен / анонс към една друга тема/.
наместе

танца

Бихме ли могли да спорим, че в дълбините на всесъществуването има Един Първоизвор...

Но на онзи, който твърди, че този свят е непосредствено Негово творение, просто му липсват елементарни езотерични познания.
И тук въобще не става въпрос за някакви философски системи, древни предания или тям подобни, с които малцина биха могли да имат невероятната избраност да се запознаят, прибавяйки ги към всичко вече натрупано.
Не, става въпрос за поне бегло понятие, поглед, проникване в начина, по който нещата си функционират - сега и по принцип.

Ясно е, че материята има основна атрибутивна склонност - да запечатва. По-фината материя, естествено, възприема много по-лесно идеи и макар, че е много по-пластична, тя привлича своите подобия и по този начин се уплътнява, докато в даден момент не се роди и видимата за нас форма. Затова и земният астрал бива наричан още и "огледална сфера", макар определението да би било по-подходящо за частта на видимите явления, на които по им приляга да бъдат определени като рефлекции.
Къде обаче се образуват заобикалящите ни форми и кой ги зарежда... Знам, че ние все обичаме да търсим "дълбочината", но нека сега започнем от очевидното. Нашата жалка "творческа" дейност, под формата на емоции, мисли и т.н. от гледище на огледалната сфера, позната и като колективно подсъзнание, остава следите си точно като пътеките с боклуци, които сипем предимно поради цивилизованост. И понеже нашето съзнание образува своите лични форми посредством "преписване" от баткото "колективно подсъзнание", но после пък му предава листа с бисерите си пак на него, то последния събира достатъчно хартия, за да не спира да си прави оригами. И така се раждат видимите форми в любимия наш свят.
Това е нещо, което е достатъчно видимо, ако ние сме недостатъчно повърхностни.
И някак ни говори за съмнителна изолираност от всичко останало.
В голяма степен висшият аз може да се приеме за индивидуализация на цялостното колективно подсъзнание. Но е и малко повече, тъй като по доста по-осезателен наин се явява създател на личността и в последствия я управлява, според своите потенциали. Такива, които са изграждани според изявите на всички предходни личности, населявали съответния микрокосмос. Той наистина е бог. Богът на този свят. И тъй като външното и вътрешното взаимно се отразяват, той е баща, но и дете на този свят.
Къде тук е Първоизворът?!
Ако кажем, че тук няма нищо от него, това ще бъде абсурд, защото просто нямаше да съществуваме. Но едно обикновено разумяване на тази постановка би достигнало до действителността на един друг абсурд - частта, която сме имали от Бог, просто сме решили да си я откъснем (щото нали и ние сме много божествени). Изолирали сме я от Пълнотата. Е, не е кой знае какво. Голяма работа...
Само дето, отрязаните пръчки вече нямат нищо общо с лозата. Най-много след време да могат да се използват за тор, макар да е много по-вероятно просто да бъдат изгорени.

Мислих още много да пиша, ама ме домързя. Аз няма да затварям цикъла на това изложение - нека, който има върху какво да се замисли тук, да потърси изхода си.

"Ако светът ви намрази, знайте, че мене преди вас е намразил." (Йоан 15:18)

Ах, какви капани поставят думите ...
Не може да има Истина, където е аз.
Всичко пак опира до това, познаваме ли себе си. Като не познаваме себе си, като не знаем какво сме, и в храма не можем да влезем. И да влезем, все едно, че сме отвън.
Защо считаме, че всичко, което е безсмъртно в човека е божествено? Не си ли спомняме чудната приказка на Горки за Данко? Големият злодей Лара е наказан с ... вечна смърт ... хем не е жив, хем това трае вечно ...
Ако предположим, че човек има смъртна част (това е безспорно и го знаем всички) и безсмъртна част (това е по- малко безспорно, но поне по- голямата част от тези, които влизат тук считат, че е така) въпросът е каква е тази безсмъртна част. Несъмнено опитностите и кармичните силови линии, по които се гради съдбата на следващата смъртна част се запазват някъде. В част, която не се разпада както смъртната част. Тази безсмъртна част е взела решението "Да бъде Моята воля!" и се гордее и до ден днешен с това! Утешава се, като си казва една Господня молитва, ама така, с половин уста, че да не вземе и да стане ... Тя се моли уж, но подсказва на вездесъщия Творец какво да направи ... Тя без никакво съмнение има азово самосъзнание. Но тя си се върти в кръга на раждане и смърт на това, което създава. Бесмъртно създава смъртни работи. Нищо не може да я отклони от странната радост от този мъчителен и прекалено вечен кръговрат. Освен ... да прозре горчивината на битието си. А някъде там, в центъра на това клето самозатворило се същество има наистина още нещо, безсмъртно. Но то не е азово. Само че няма думата. Спи. То трябва да се пробуди. То трябва да порасне. Само то може да бъде разпознато от Бога. Другите части на човешкото същество не могат. Така, както нашите човешки очи не виждат нито ултравиолетовата светлина, нито гама лъчите. От което съвсем не следва, че такива лъчи няма. И ако е много лесно да се удавим в много термини, учения, учители, уши ... то все пак имаме и шанса да чуем съвсем простите думи на Йоан Предтеча: Йоан 3:30
Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

Как можем да го следваме? Ами има и Път и Истина и Живот, има и пример! Въпросът е дали има очи да го видят и крака, да го изминат!

Ама ... Има време за всичко. Само дето ... понякога времето за някои смъртни компоненти свършва. Както са установили атлантите.

Исках да съкратя нещо от цитата, но просто не виждам какво. Много е хубав и много точен! Остава да го прочетем под малко по- различен ъгъл. Няма как да не минем през Висшето аз. Ще минем. Ще минем, няма да останем! Не то ни трябва, не то - развито, защото нещо друго е "навито" и трябва да се развие - вътрешния човек! Той е,който е създаден по Божий образ и подобие. И всъщност ние не можем да го развием. Защото нито Го познаваме, нито знаем как да го развием. Но това не е и наша работа. Нашата работа е да дадем предимство на Божественото у нас. Както е призовавал Йоан Предтеча - да сторим прави пътищата Божии. Светът не е завършен. И човешкото същество също не е завършено. Въпросът е да се започне работата от правилна отправна точка. От Вътрешния човек. В различни времена е наричан различно: Божието царство - което е в нас, Иисус в нас, скъпоценност в лотосовия цвят, спяща розова пъпкаq спящ атом, праатом и много други. Дали Вътрешния човек следва да бъде разглеждан като висш аз? Ако Учението на Буда е истинно - не. Където има аз - няма Истина. Където има Истина - няма аз.
Приемам безрезервно предложението на Станимир и няма да говоря повече за Висш аз. Щом е аз- не е кой знае колко висш. А и да е много висш, няма отношение към Божественото, към вътрешния човек.