не...

-------------------------------------------------------
Агни йога е път за овладяването на Висшия аз, на ауричния наместник, който управлява вместо Истинския.
И всичко това става тук, в тази реалност.
Това не е Изход.
Може да е само подготовка.
А може и да е още една верига, приковаваща ни в килията.
който има ухо, нека слуша...

Целите не са обективности, а психични проекции, чиято база, много ясно, се намира в обуславящото изграждащо минало на тази психика, която смята, че в този конкретен момент ги полага.



Колко твърдо и непроницаемо звучи... Точно като нас и почти колкото висшия аз.



И колко жалко... За онова най-фино пламъче, което в даден момент отново е замъждукало в нас. За да ни обезпокои. И по този начин да ни направи търсещи, с един много далечен интуитивен белег за едно изгубено състояние на божественост.

Но човек не би могъл да си позволи да се отдръпне от себе си, за да има това пламъче достатъчно кислород, за да се разрастне.

Точно това е любимия момент на Висшия Аз, който заявява на отрочето си: „Ето, виждаш ли, ти трябва да бъдеш съвършен, започвай да натрупваш вече други придобивки, които по-трайно да носиш в раницата си.”

И ние започваме да се мъчим да бъдем все по-малко егоцентрични, за да можем качествено да нахраним...

егото си.



И трупаме. И растем. И пламъчето се задушава.



Но какво значение има, ние вече сме поели една друга посока, която ще ни изведе към така желаната вездесъщност. И тя наистина е постижима. Сава богу, че имаме този Висш Аз, който да ни помага с полусъзнателни импресии за всичко, което е било, което е и което предстои, за най-добрите начини да се издигнем....

В този свят.



Какво?! Има само един свят, какво е това определение?!

Разбира се, че има само един свят за личността и висшия аз, които са негов продукт.

Личността се развива неимоверно, придобива много способности (как би могло да има нещо егоцентрично в това) и стига до онези среща в пустинята, представена ни в новия завет. Само не е преминала през онзи 40-дневен пост, но пак се среща в пустинята с когото трябва, със своя бог. И когато той и предлага да превърне тези камъни в хлябове, тя изпълнява, за да подчертае вездесъщността си. Ако случайно откаже да упражни тази магическа дейност, защото по някакъв странен в случая начин, е дочула от някъде, че това би предизвикало огромно обврързване с материята и причинно-следствените закони, то е възможно тя да достигне до следващия етап в тази среща. Тогава висшия и аз и предлага да се хвърли от ръба на твърдата материя, за да докаже, че е покорител на света. Тя изпълнява, защото над видимата материя вече ще се превърне в съзнателна част от диалектичната йерархия и ще служи на света. Но ако по някакъв начин, ама наистина много странен, тя успее да осъзнае извора на подбудите си, че все пак се касаят за личното възвеличаване, то има някакъв шанс да се достигне и до третият етап на тази среща. И когато висшият аз заведе личността на най-високия връх и и покаже целия свят, с обещанието, че ще и го предостави. Тя, разбира се, му се поклонява, та нали той е нейния бог и наистина получава света. И готово. Всичко, което някога е било пожелавано, е осъществено. А тази личност се слива с бога...

на този свят.



За радост, в един подобен миг, онази Първична жизнена искра, която е била тотално задушена, се завръща в своя Първоизвор, но необогатена и несъзнателна.

На личността тя определено не и трябва, защото се е сляла с цялостния порядък на този свят и нито би могла да си представи, че би могло да съществува нещо отвъд него, нито има начин вече да бъде освободена от него.

Просто когато необходимостта от този авариен порядък отпадне, поради освобождението на останалите Божествени искри, всичко ще потъне в космичната нощ, но не завръщайки се във Великата непроявеност, а просто изчезвайки, поради липсата на каквато и да е истинност в неговите форми. Те бяха създадени от човека в неговото все още близкобожествено състояние, когато тръгна (избра) по пътя на отделяне. Просто защото като изолиран (свободен) от всеобщия план, той имаше нужда от свое собствено отражение за изява. В последствие той трябваше все повече да се отделя от Пълнотата, поради което и външното му отражение ставаше все по-изолирано. Сега е естествено ние вече да нямаме и грам спомен или съзнателност за първоначалното състояние, но и заради това вече не сме съзнателни и в дотворяването на нашия си свят и затова той е вече напълно затворен за божествените сили.

И все пак, Светлината свети.

Светлината свети и в мрака.

Но той я не позна.



В този личен вариант на Новия завет инициативата на Ирод с младенците беше успешна.

Ние дори не можем да навлезем в новите си предпоставки ( за този етап на земно съществуване), а да не говорим за изпълнение на този Нов завет.

Природният бог на стария завет така или иначе никога няма да пусне юздите си.

Можеше служенето нему да бъде само подготовка. Получихме невъоразимата милост на тази възможност.

Но не успяхме да я използваме. Защото и нея опитахме да обземем.

Нима Универсалното може да се хване за дръжката, за да бъде придърпано към личното...

Е... все е път...

Не само, че прилича, ами и си е точно така. Ние с волята си правим, или неправим. Тоест - да бъде моята воля. А нали трябваше нещо друго да бъде ...

Що се отнася до липсата и наличието на свободна воля у човеците ... Учителя е казал, че човек може да прави каквото си иска ... Но после идва каквото следва. Ето едно специфично за човека съчетание на свободна воля и пълна липса на такава.

Напълно е възможно бързо да пожелаем нещо и дори и да стане бърже. Последствията се разгръщат в доста по- голям интервал от време. Няма да посмея да попитам не се ли сещате за такива неща. Вярвам, че ще се сетите ... бързо!

Между другото, нашите мнения не са на хора, които считат, че са се добрали до Истината. А на хора, които съзнават, че са доста по- далеч от нея, отколкото биха искали. И като такива считат, че колкото повече хора прозрат поне положението, в което са, толкова по- бърже това положение може да се промени.


Що се отнася до съвпадането на висшия аз с вътрешния човек въпросът е много интересн и не бих искала да свърши обсъждането му тук. Като едно продължение ще предложа един откъс от "Фауст" на Гьоте, преди малко ми попадна:

"Съзнал един-единствен порив
о, никога ти другия недей познава!
Две души живеят, ах, в мойта гръд –
и всяка иска от другата да се отлъчи.
Едната с любовна сласт за света се хваща
и корени дълбоко в него впива.
А другата – от прахта мъчително
въздига се към селенията висши на Отца!"

Превземане управлението на Висшият Аз е цел на окултното развитие. По това няма спор.
Но това не е всичко.
А е само начало.
Или по-точно дава нови възможности.
------------------------------------------------------
Следващият етап е срещата с Пимандър, с Параклет на богомилите и катарите.

12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;
13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;
15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;
16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият
18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
Откровение, гл.1

Гадничко. Не стига, че нямаме никаква свободна воля, ами и сме убедени, че сме като волни птички!
Това за скока ми навява асоциация с едно от изкушенията на Иисус в пустинята. И двете показват, че човек има свободата дали да се изкуши, или да не се.
Може би във всеки момент имаме свободата да избираме дали да сме свободни, или да не сме. След като изберем да не сме- вече не сме свободни. Елементарните избори - бяло, или черно, червено, или черно, ръбесто, или гладко и т. н. не са реализация на свобода, макар че човек дълго време си мисли, че е.
Може ли в света, в който живем, да бъдем свободни? Изглежда, че не. Но животът ни в такъв свят вече е следствие от направен избор. Вътре в това следствие няма свобода, наистина. Освен свободата да излезем оттук. При това не можем сами. Изрично предупреждение за това виждаме в известните думи на Иисус Христос
Та цялото ни съществуване е следствие от един такъв избор. Изборът да вкусим от плодовете за познаване на доброто и злото. Имаме избор - да вкусим, или да не вкусим .След това вече не сме свободни от последствията на избора си. Но казват, че има изход. Нещо в нас също така счита. Също, нещо изобщо няма намерение да излиза, харесва си му тук. И двете неща ги има и в една инкарнация и в друга ... можем да считаме, на това основание, че и двете са безсмъртни. Но състоянието на човешкото същество тук и сега не е точно живот. Това е като вечното свободно падане на обект, намиращ се на орбита около космическо тяло.
Това, което иска да се освободи от последствията на избора на плодовете за познаване на доброто и злото за да живее в свободата, за която смътно си спомня, че я има някъде, това е "вътрешния човек" сърдечния атом - искра, "психическото същество" на Шри Ауробиндо, Божието царство в сърцата ни - според Евангелията. Но това не е аз. Където е аз - няма свобода. Тъй като сега явно не е активно (дори не можем да си представим състояние не-аз, считайки състоянието "аз" за висша, дори Божествена добродетел, дар...), можем да го разглеждаме като спящ, пасивен елемент Спящата красавица, която очаква своя принц. И снея е заспал и целия и свят ...
Това, което собствено е направило изборът да вкуси от плодовете за познаване на доброто и злото може да се нарече висш аз - защото има азово самосъзнание, защото е висше и е безсмъртно. Но е видоизменено, съвсем различно от това, което е било преди да е направило избора си. Не е вече това, което е имало връзка с Божественото. Не може да се изявява като божие творение. Самозатворило се е в създаден от самото него подсвят. И му харесва да си седи затворено. Докато не му дойде до гуша, разбира се.

Малко по-нагоре стана въпрос за малките деца. Аз се родих и израстнах във времето, когато дори влизането в църква беше наказуемо, а за вярата в Бога не се говореше, само осмиваха поповете и от няма и къде казваха, че България просъществувала благодарение на църквата. Няма Бог - това беше официалната версия, на това ни учеха и не получавахме никаква информация от духовно естество.
Помня обаче силното си вътрешно усещане, че това не е така, че има чудеса, че има вълшебства, че има добри феи и лоши магьосници /и някои добри, които понякога вършат зло, и някои лоши, които понякога вършат добро/, има неща извън видимия свят. Е, много психолози биха казали, че това са детски фантазии... Все пак с времето разбрах, че не всичко е фантазия, а се случват съвсем реални неща, които не могат да се обяснят с чисто материалистичния подход.
Има атеисти, които не вярват във фалшиви богове, натрапени им от чужди представи, но вярват в реалността, вселенските закони, скритите сили... всъщност, за мене това е Бог - реално съществуващ, законите му са неотменни, но ние хората не всичко сме открили и овладели. Затова бог не може да се види - той е всичко, винаги, в много измерения. При това не сме подвластни само на грубия материален план, но има много фини планове в битието, част от което сме, които също се подчиняват на неотменими закони - даващи ни увереността, че има вселенски разум. Аз възприемам този разум като много неутрален - той действа безпристрастно и неотменимо, както когато се удрят две топки. Накрая атеистът - физик се пита: "Вселената ли е Бог?"
Другият подход, чисто интуитивният, на човека, виждащ навътре в себе си, самоосъзнаващ се като частичка от цялото естество, води до същото. Неговите интуитивни представи се обличат в някакви образи, намират реални потвърждения и доказателства, макар и коствени.
Двата подхода се доближават един до друг постепенно. Айнщайн в младостта си е бил вярващ, след това навлиза в полето на атеизма, докато накрая отново се връща към вярата си, виждайки как теориите за произхода и устройството на вселената удивително напомнят, по-точно потвърждават древните писания.

Мдааа. Нещо наистина важно. Един атеист няма да стане редактор на Бог и да го критикува за щяло и нещяло.
Докато повечето вярващи точно това правят. Атеистът, който се е обърнал към Бог, е много по-празна чаша от убедения вярващ, който е затрупан с илюзиите на вярващите.
Защото вярващите си имат своите илюзии. Не може да се каже, че са нещо повече от атеистите.

Дори може да има убеден атесист, който несъзнавано е по-вярващ и по-духовен чочвек от повечето "вярващи".

Атеистите са изложени много по-малко на възможността за духовни грешки, докато вярващите могат тоооолкова много да грешат, че в един живот да си навлекат много по-лоша карма от атеистите. Да си вярващ е отговорност, не е забавление или нещо, заради което човек да се гордее или самоизтъква.

Всъщност да се самоизтъкваш, че си нещо повече от атеистите заради това, че си вярващ, си е пак нарушение на Вселенските закони...по-голямо от атеизма
......защото хем знаеш, че си едно с другите, хем се самоизтъкваш да си повече от някои от тях....

Един атеист е неосъзнато защитен от лъжовни представи и когато направи първите си стъпки по пътя на своята вяра, няма да му тежи товара на сравнението и съмненията. Чашата му ще е празна и истинския Бог ще може да налива в нея.
(често си мисля, че малките деца са атеисти, защото помнят нещичко от Създателя си и като деца са далече от влиянието на... "книжниците", за които говори Иисус, когото ние не познаваме...)

Един атеист е неосъзнато защитен от лъжовни представи и когато направи първите си стъпки по пътя на своята вяра, няма да му тежи товара на сравнението и съмненията. Чашата му ще е празна и истинския Бог ще може да налива в нея.
(често си мисля, че малките деца са атеисти, защото помнят нещичко от Създателя си и като деца са далече от влиянието на... "книжниците", за които говори Иисус, когото ние не познаваме...)

----------------------------
Праатомът е миг безсмъртие в материална капсула.
Праатомът е тънка струйка от дъхът на Твореца, нашият баща.
Праатомът е Последният остатък от Истинския.
Праатомът е синаповото зърно, посято в нивата ни.
Праатомът е линк към Божието царство.
Праатомът е ключът към Безвремието на Пустотата - нашата родина.

Нищо не познаваме - ни себеси, нито пък другите.
И само думи, думи, думи си редим, и няма брод през мътно словоблудие...

Ето две задачки. Едната е да открием смисъла на живота. Другата - как да го постигнем, изпълним реализираме. И понеже не за пръв път се изправяме и пред двете, и понеже не само ние се изправяме, а някои даже и са намерили отговорите, нека да видим какво казват тези, които са намерили. Не че и ние ще намерим същото, най -малкото може да не искаме, но да знаем поне ...
В тази бесада са поставени задачите. Точно и ясно. с това половината от работата е свършена. Остава точно другата половина. Намирането на отговора. Обаче това е индивидуално. Това е самостоятелната работа, която всеки от нас трябва да свърши. И ние запретваме ръкави, тръгваме отново и отново. Не се замисляме защо точно отново и отново. Та ако успеем и един път, ще бъде ли необходимо да е отново и отново?!? Какво изпущаме? Дали не е това?

Йоан 14:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

И така, оказва се - че НЕ АЗ. Хем аз, но всъщност - не аз.
В глава 12 , стих 17 на Евангелието на Буда, публикувано през 1894 г. от Пол Карус, се казва:
"There is self and there is truth. Where self is, truth is not.
Where truth is, self is not.
Self is the fleeting error of samsara;"

"Има аз и има истината.
Където е аз - истината не е.Където е истината не е аз-ът
Себето е мимолетна грешка в самсара"



Тогава остава да открием към каква висша същност призовава Учителя да се върнем. Обаче това се оказва трети въпрос. Нека да е за друг път.

Ето нещо от мен прясно, прясно!
Гледка към Вихрен и Кутело - снимката е от преди една седмица - снимала съм от Тодорка!

източник

източник

Eдна снимчица и от мен! Пирамидката на Мусала по изгрев слънце - на пролетното равноденствие тази година!

източник

Към Мальовца

Габровски балкан

източник

Не знам за вас, но аз все по-често мисля за там...