Латина

Ние твърде много се научихме да разчитаме на готовата продукция от магазините. Дори и тук, в София, буквално до нашия блок идва един човек, който продава своите мляко, яйца и мед. Образува се една голяма опашка, хората харесват стоката му. Не е проблем да купя повече мляко, да отделя около час и да си приготвя за седмицата преварено мляко в стъклени бутилки, кисело мляко в буркани, прясно сирене, извара, кашкавал, масло, сирене крема, сметана (каймак). Дори ще отнеме по-малко време, отколкото ако се разходя на няколко пъти до магазина и след това се чудя що е то, дето го ям и давам на детето. Аз не съм крайна, преживяла съм и вярвам в библейското твърдение "И да погълнеш нещо отровно, то никак няма да ти навреди", ама не е вкусно. До голяма степен храненето с чисти продукти е въпрос на самоорганизация. Едно време на село как са изкарвали зимата? С основни продукти в зимника и здрави, работливи ръце.

Елфче, ако някога имам възможност, непременно ще дойда да си покажеш уменията върху мене, да видя какви чудеса си стъкмила. Стана ми съвестно, че не правя често масаж на дъщеря си, а тя все иска, милата. Ентусиазмът ти е заразителен!

Аз много вярвам на знаците. Досега не се е случвало да получа знак и той да не е основателен. Жалко, че не винаги се вслушвам. Понякога при спънки съм склонна да мисля, че са дяволска работа, но впоследствие се оказва, че ми е бил даден шанс да избера по-малкото зло. И като не слушам, плащам с много рев, сълзи и сополи. Ако човек се остави да бъде насочван от разумните сили, ще е много по-щастлив и успешен.

Елфче, работила съм за кратко в салон за масажи. Имаше две масажни кушетки, а в едната стая бяха пригодили нещо като маса. Слага се дюшече, чисти чаршафи и готово. По-важно е височината да ти е удобна, като застанеш изправена до масажното легло, да поставиш с изпъната ръка дланта си върху нея без напрежение. Важна е също ширината на масажното легло, защото ако е твърде широко, човекът ще се намести по средата, а ти ще трябва да се навеждаш, за да го стигаш. Една мацка от курса беше работила в Турция и ни показа техники на пода, каквито не влизаха в програмата. Направо правеше чудеса, много атрактивно. На всичкото отгоре сякаш беше свалена от корица на списание, с тези дълги коси, ръце и крака... Това ми се струва по-трудно от работата на масажно легло. Пък и ако се заиграем върху дюшек на пода, как ще бягам, не знам...

Наш съсед ни научи да правим кашкавал. Пресичаме млякото с малко лимонтозу, прецеждаме, посоляваме, варим и оставяме във форма да изстине и да се стегне. Преди седмица правих кисело мляко, но го забравих близо до радиатора и то се пресече както при подсирване (отдели се много суроватка, а останалата част беше естествено по-гъста, с по-груба и зърниста структура от обичайното). Стояло е по-дълго при по-висока температура. Оставаше да го прецедя, да го пресовам и да го осоля впоследствие. Правила съм сирене с мая от магазина, но там не пишеше нищо за ензими, а имаше някакво химично съединение. Имам спомен, че българската млечно-кисела закваска има случаен произход. Наливали мляко в конски мехове, което се захващало и ставало много вкусно и разхладително. Освен това в този си вид издържало по-дълго. Това било, е-хе-е, преди векове. Дори да оставите преварено мляко да престои, то все пак ще се захване, получава се нещо подобно на руския кефир. Навсякъде в околната среда бъка от микроорганизми, които само чакат подходяща хранителна среда и условия (например определена температура), за да започнат бързо да се размножават, да отделят определени вещества и да приемат други. Оставете зеле в разтвор на сол и вода, ще започне млечно-кисела ферментация без да добавяте каквото и да е друго. Поразрових се из нета и открих, че вместо сирище се използват доста алтернативи в съвременната индустрия - мая със синтетичен произход (каквато ползвах аз), мая с растителни ензими, мая с микробиален произход (дрожди, гъби, млечно-кисели бактерии...). Млечно-киселите бактерии виреят не само в стомасите на животните. А млечният белтък може да коагулира по различни начини, включително с естествени киселини, както лимонтозуто (оцетната киселина) в примера. Ако искам, ще пресека млякото с витамин С (аскорбинова киселина), с лимонов сок или друг кисел сок. Това се използва за направата на соево сирене, тофу. Никакви стомаси на животни. Млечно-кисели бактерии има не само в стомашно-чревния тракт, но също в кърмата, млякото (ако е сурово), в слюнката. Аз не съм специалист и нямам академични познания в областта, но така представена темата, ми се струва твърде едностранчива и тенденциозно-провокативна. Извара в домашни условия се получава, като се пресече млякото например с лимонтозу или се загрее кисело мляко. Ако се прецеди и пресова, а впоследствие - осоли, получава се сирене. Ако изварата се прецеди, осоли и вари с непрекъснато бъркане, се получава кашкавал. Аз съм си правила прекрасно крема сирене, смесвайки извара с млечно-кисела сметана и сол. Заслужава да се опита!

Напоследък осъзнавам, че виждаме в огледалото каквото си искаме. Ако пожелаем, може да видим много по-добра и красива душа. Опитвам се да виждам по-добрата Аз, да се върна към Нея, да се слея с Нея, да бъда Нея. Когато бях дете, бях много по-добра. Благодарна съм, че видях това в собственото си огледало. Благодарна съм, че мога да се променя. Благодарна съм, че е възможно да си прощаваме. Каква благодат!

Интересно, точно днес се чудех как ми изчезнаха бучките, които бяха наистина много допреди няколко години. Пия метформин сравнително редовно. Това обяснява нещата. Благодаря!

Аз работих на два трудови договора повече от месец и нямаше проблем. На новата работа първоначално ме назначиха на 4 часа, защото не е възможно да си на пълен работен ден по два договора едновременно. След това с допълнително споразумение увеличиха работното време и размера на заплатата. Предполагам, че старият работодател би се съгласил да плати в брой платения отпуск, без друго е задължен по закон да направи това при приключване на договора. По взаимно съгласие един договор може да се прекрати преди да е изтекъл срока на предизвестието.

Благодаря!

По време на Паневритмия като начинаеща имах обратния проблем. Нямаше в повечето случаи край мене хора, които да пеят достатъчно силно, за да чувам текста и мелодията на песента. Прекалено тихото пеене също не е добро, според мене. И една молба имам: кажете ми, моля, кога и къде се провеждат уроци по пеене? Преди време попаднах на тема, в която се споменаваше за уроци в Стадион "Васил Левски", а в друга - в Бялата къща, но не можах да ги открия и не зная дали са актуални. За тези, които ме чуха да пея последния път доста зле ще кажа, че бях болна и не можех да хвана дори горно "до". Ако смятате, че не е за тука отговорът на такъв въпрос, пишете ми на лични. За мене е много важно, пък и да не се излагам на Паневритмия догодина. Благодаря!

Над цитирания материал прочетох това: А вдясно от него - това: Друга тема е, че измислицата удивително прилича на истината. Заслужава да се прочете и човек да се замисли. Много готин мъж е показаният на снимката. Търсене:

Канел, казвай къде ще ходиш, да дойдем аз и още няколко дружки.

Живият Господ

Живият Господ

В момента ти си се свързала душевно с малцината хора, които по някаква причина искат да те винят. Това те скапва психически. Просто се погледни отстрани и ще видиш колко е ясно и лесно всичко. Не си виновна, не се погубвай, забрави душманите. Изпитай сърцето си - ако в същата ситуация беше попаднала твоя най-добра приятелка, би ли я винила? Сигурно не. Често представят Бог като някакъв страшен обвинител. Не е така, Той е много справедлив и милостив. Ако ти си разумна и милостива да простиш някому, Той е неимоверно по-мъдър и милостив към тебе. Възможно е Бог за тебе да е някакво понятие без особен смисъл и едва ли има човек на земята да Го опише. Пожелавам ти във всеки миг от живота си да усещаш подкрепата на Вселената, частица от която си ти самата. Нека да се радваме на живота, който ни е даден и тогава ще направим от него най-доброто, на което сме способни. Нека да обичаме другите, но и себе си, защото не можеш да обичаш някого, ако не обичаш себе си. Обичай и уважавай себе си - това ще предизвика обичта и уважението на другите към теб. Хората, които те подкрепят и ти желаят доброто са много повече - свържи се духом с тях. Почувствай тази подкрепа, позволи й да се изяви в реалността, усмихни се на живота и вземи всичко най-добро от него, каквото заслужаваш. Вземи любов, щастие, късмет, здраве, радост... Щастливият човек е добър човек, щедър човек. Бъди щастлива, така е най-добре!

Аз пак ще се намеся некомпетентно, но какво да се прави... Първо, никой не е виновен, че не е професор в крехка възраст и не знае отговорите на всички сложни житейски въпроси. Второ, очевидно родната майка на този млад човек е грешила и търси някой друг, на когото да прехвърли вината. Това момче не е имало опора в родното си семейство, още по-малко - в самия себе си. Момиче, ти си направила най-доброто, на което си била способна в момента и си проявила грижа към момчето, обадила си се да се интересуваш как е, но вероятно дори не са му казали за това. Вероятно тази раздяла е била желана и от майка му. Помни, ти лично не си сторила нищо, за което да се виниш. Тука ще се отклоня за малко, за да разкажа една история в подкрепа на думите: "Така е трябвало да стане" и "Бог си знае работата". Една жена дълго се молила да има дете и най-сетне Бог й дал. Когато детето било едва на няколко месеца, заболяло от смъртоносна болест. Жената не могла да се примири с Божията воля и горещо се молила детето й да оживее. Явил й се ангел, който й казал, че ще бъде според молбата й, но някой ден тя самата ще съжалява. Детето й пораснало и станало масов убиец. Тя наистина се срамувала, че била негова майка и ужасно съжалявала за всеки живот, който той погубил. Ние хората често не разбираме Божията воля. В живота обаче едно малко зло може да се окаже голямо добро и обратно - едно малко добро да се окаже голямо зло. Бих могла да разкажа случки от собствения си живот, защото съм грешила доста, но няма да Ви отегчавам, защото може да остана неразбрана. Понякога неразбирането не се дължи на пишещия, а на четящия, но това е друга тема. Човек има свещено право да греши. Има хора обаче, които обичат да прехвърлят другиму вината за собствените си грешки. Не носете чужда вина, радвайте се на живота, който Бог Ви е дал и направете от него най-доброто, на което сте способни.

Подчертаната дума не ми се връзва с изложението... ама както и да е. Преди доста години имах подобен проблем. Приятелят ми, на който съобщих, че се разделяме, си тръгна без особени драми. Същата вечер обаче родителите му ми се обадиха, че не е на себе си и са повикали психиатър. Дожаля ми. Оттогава предприех друга тактика - бавно го отблъсвах от себе си, ден по ден. Не беше много трудно, защото мислех, че не го обичам и бях студена с него, пренебрегвах го. Така мина близо година. Започнах да чувам, че излизал с колежки, той самият ми го казваше, предизвикваше ревността ми, но аз вътрешно се радвах. Веднъж ми постави ултиматум - или да изляза с класа, или да изляза с него. Излязох с класа и от другия ден той не ми проговори. Така се свърши, мислех, че ще ми олекне. Постепенно осъзнах, че много ми липсва, че всъщност го обичам. През годините много плащах, че съм убила по такъв начин една искрена и силна любов. Та, има различни начини да убием любовта... Не зная как е било правилно да постъпя. Сигурно всеки от нас знае какво е да е влюбен в някой, който не се интересува от него и от друга страна някой да е влюбен в нас, на чиито чувства ни е трудно да отвърнем. Разбирам, че никой не е длъжен да постъпи спрямо някого против собствената си воля и в такъв смисъл не може да се търси вина. Много е трудно отношенията между двама души в подобна ситуация да се вкарат в някаква рамка, приемлива за двамата. На другия ден го поздравих, но отговор не чух. Той просто не беше в състояние да ме възприеме просто като приятелка, като позната. Много мъдрост се иска в отношенията с хората, особено когато са намесени силни чувства, но на това се учим цял живот и все си оставаме недонаучени.

Мога да се съглася в смисъл, че напредналите души раздават доброволно от себе си за благословени каузи (милостиня, напредък в науката и изкуството, създаване на материални и духовни ценности от значение за обществото като цяло) и няма нужда да им се отнема, за да плащат. Това според мене е начин човек да е свободен, благословен и щастлив. На повечето от нас душичките са твърде затворени. Ние забравяме да се попитаме какви сме били досега, какви сме тук и сега? Забравяме да благодарим за нещата, които сме получили в живота и да се попитаме ние самите зарадвахме ли някого и с какво? Сетих се за една хубава песен. Моля, изгледайте клипа до края. Ето, има изход: "http://vbox7.com/play:b59b16b6&al=2&vid=1000109" ПП. Копирайте адреса на връзката, защото по стандартния метод излиза съобщение, че такова видео не съществува. Човек не се разплаква всеки ден от едно видео, заслужава да се види.

Вратата на овцете Понякога съм си мислила, че човек трябва да е достоен да пише по тема от Словото на Учителя. Осъзнах, че тази тема ми бе дадена да се уча и че посланието към мене е да изправям грешките си и да не отлагам. Не се чувствам достойна да пиша за Истината и благодаря за този урок! Да, усещах много пъти как дори и дребните лъжи, за които съм намирала оправдание, ме разяждат отвътре. Мъчно ми е, че те оставят следи, които не могат да бъдат изтрити. Вратата пред мене е отворена! Благодаря!

http://vbox7.com/play:cfaa7214

Слава Богу, хората не са еднакви и няма страшно, някои с десетилетия си работят едно и също. А може би аз просто не съм си намерила призванието. Или пък някой ден ще се окаже, че целият този разнопосочен опит ми е нужен, защото са нужни не само специалисти в определена област, но и хора, които интегрират в себе си повече професионални направления.

Аз лично имам нужда от много по-честа промяна в професията - трудно издържам на едно работно място повече от година - две, а за връзките с хората да не говорим - там и няколко месеца са твърде много... Досега не съм намерила заниманието, което да ми дава достатъчно свобода и разнообразие, от каквито имам нужда. Работодателите гледат отрицателно в повечето случаи на хора като мене, които са склонни да си сменят често работното място, че и професията като цяло. Прилича на разпиляване на енергия в различни посоки, но си признавам, че цитираното от Донка при откриването на темата в голяма степен ме успокои. Животът е кратък, а има много интересни неща за учене и правене, интересни места за посещаване, интересни хора за опознаване, но не и за затъване в конкретни области, ситуации и отношения.

То веднага може да се направи връзка с най-древната професия... Прочее, четох по-горе за компромисите, на които е готов човек, за да се задържи и напредне в работата си. За съжаление познавам отблизо хора, които получиха повишение и бонуси към заплатата си не заради професионалните си качества, а заради други "заслуги". Плаща им се, де, все едно работят по съвместителство една легална професия и друга, не толкова легална, но пък най-древна... Честно, от някаква гледна точка: хем колективът сплотен, хем се самоубеждават, че работят добре заедно. По стара българска традиция работят добре заедно тези, които ядат, пият и си "играят" добре заедно.

По фолк каналите човек си се учи на всичко съвсем без пари. Ма ти много се вдъхнови...