Латина

Не само ние се променяме, но и условията. В такъв смисъл не зависи само от нас.

Изобщо не ми харесва идеята да правя секс с някой, който всъщност го прави със себе си. Аз съм постъпвала така с човек, когото не обичам. Това според мене не е пълноценен секс, а нещо като самозадоволяване, но обидното е, че се ползва човешко същество просто като инструмент. Не мисля, че е почтено. Пълнотата на изживяването може да се усети при взаимност. Дали е способен човек да откъсне точката на концентрацията от себе си, от егото си и да я насочи към своя партньор, проявявайки искрен интерес и раздавайки се. Без любов не виждам как може да стане това. При такова отношение човек със сигурност ще бъде възнаграден, понеже мисля, че отдадената с искрено сърце любов се връща. Въпросите на Изгрев са твърде сложни за мене, но и аз съм любопитна да науча нещо повече.

Не съм искала да се противопоставям, само сложих малко тежест и в другото блюдо на везните, та да се поуравновесят. Имам и някои наистина много неприятни преживявавия с цигани, както и с българи, както и с турци. Прекалено антициганска ми прозвуча дискусията, а не мога да понеса спокойно това. Господ обича всички хора. Що се отнася до това, че човек и без умисъл може да стане проводник на негативна енергия, естествено че съм съгласна, с мен самата се е случвало. Чувствах се много виновна, но един по-вещ човек ме светна, че в конкретния случай нещата се дължат на негативна енергия, дадена ми като "подарък" отвън, да не се разбирам с хората и да ме отбягват. Човек може да урочаса малко дете и несъзнателно. От радост и умиление се отваря към него, но наред с добрите чувства от подсъзнанието може да се измъкнат и лоши неща. Повечето хора не сме хармонични, имаме си разни проблеми. Впрочем, тези случки бяха отдавна, но сега се сещам, че и наскоро е ставало нещо в този дух. Семейство с малко дете много обича да ми гостува, чак понякога губи мярката. В такава ситуация аз все повече се изнервям вътрешно, понеже не се решавам нищо да им кажа. Е, случи се на няколко пъти детето да падне пред очите ми /слава Богу, не се удари лошо/ в такива моменти, понеже е най-уязвимо към отрицателната енергия, идваща в случая от мен. Сега направо най-любезно си казвам, когато нямам време за гости и детенцето е добре. Що се отнася до циганите, много от тях имат един комплекс заради тъмната си кожа. На онова циганче бих казала нещо като: Много си красива! Голяма сладуранка си, като шоколадче! Мисля, че не трябва да осъждаме хората /и себе си/ за слабостите, а по възможност да им помагаме да ги преодолеят. Дори наистина детето да е станало проводник на лоша енергия примерно поради неосъзната завист за по-бялата кожа на красивата какичка /това е просто предполагаем вариант/, правилно в случая е да му се помогне с любов да преодолее тази своя слабост, насадена му от най-ранно детство. Да започне не само да се приема, но и да се харесва. Кой от нас не е завиждал, дори и пряко волята си? Сякаш завистта излиза нейде от дълбините на душата ти и поне за миг те завладява. Докато успееш да се справиш с нея, минава време. Най-красивата жена, която съм виждала през живота си, е циганка. Изпитвах истинско възхищение и голяма радост, докато я гледах.

Стига де, има и добри цигани. Имах много такива съседи и никога не видях лошо от тях, напротив - само добрини.

То зависи от кривата на разпределение на вероятностите... Максимумите /ако ги има/ може да не са по средата. Златната среда може да не е в геометричния център, а разглежданията може да са многомерни. Моето усещане за златната среда по смисъл е мястото, където се уравновесяват силите. Така изискванията от всички условия са максимално изпълнени и покоят в равновесното положение е достижим. Пък има и едно явление трептене около равновесното положение. Човек може да минава от едната към другата крайност многократно, докато постепенно "затихне". Така и с някои, които се лашкат ту към живота в духа, скъсвайки със земната реалност, ту към неговата противоположност - приземяване и отричане на основни духовни ценности, които фанатично са поддържали доскоро. Докато схванат, че и в двете има истина, още повече - че са неделими, взаимозависими части от едно цяло, минава време, различно за всеки.

Обаче ме кефите. То иначе ще е скука. Благодаря на Ради за насочването към "ефекта на сянката"! Порових се в интернет, разбрах туй-онуй. Полезно ми е. То "На чужд гръб и сто тояги са малко". Знам ли как ще реагирам аз, ако ми избухне някоя бомбичка току в краката. Скоро не са ме попържвали. Мисля си, че кожата ми е доста задебеляла, ама... Първо взимах всичко много насериозно, а сега ми е като игра. Започвам да се ориентирам в правилата. Осъзнавам, че "враговете" всъщност са другарчета, с които се трепем наужким. В името на Играта. Е, някои се вживяват повечко... и изиграват едни от най-запомнящите се роли. За наслада на публиката. Туй то! Аз казах. Хау!

Здравей, Милкана! Харесаха ми мислите ти. В част от тях открих и себе си. Имало и други щури като мене да живеят години наред само от вяра и мечти, в крайна сметка - илюзии. Реалният живот пулсира, движи се, не стои като парализиран на едно място. Мисля, че не е случайно това, с какви хора ни среща съдбата. Понякога си навиваме на ината за някого и чакаме, и виждаме каквото ни се иска... Да не забравяме обаче, че съдбата не се определя само отгоре или от нашите решения, но и от другите участници в конкретната ситуация. Дори да е вярно /а то не е сигурно/, че ние правилно сме прозряли Божията воля и знаците, които виждаме са верни, за другия човек нещата може да не стоят по този начин и тогава ситуацията се променя, понеже от значение е и неговата свободна воля. Тогава може да се получат интересни сценки. Аз чакам него, той чака друга, мен чака друг... пак от дълго време. В крайна сметка стигнах до следното решение: няма аз да определям откъде да получа грижа и любов, а с благодарност ще я приема откъдето ми се даде. "Като ти дават, вземай, като те гонят, бягай!" На моя човек гледам като на божи пратеник и когато направи нещо добро за мене, благодаря и на Бога за това. Преди животът ми беше празен, неспокоен и тъжен, сега е пълен, спокоен и щастлив. Има и трудности, разбира се, но те ме карат да се чувствам по-жива. Има защо аз да се променям, има защо да помогна и на другия да се променя за добро. Не зная дали излязох от един сън, за да вляза в друг, но този ми харесва повече. "Жив е Животът!" А що се отнася до човека от илюзиите - чудя се какво толкова съм му харесвала. Преди сама си пречех да го видя в истинската му светлина. Какво пееше Руши: "Аз съм онзи, който ти си измисли..."

Благодаря!

Една жена ти казва, че не си прав. Това не изключва човек да остане верен. Тялото е немощно, а духът ... зависи от конкретния човек. Добре, че не съм жена на моряк - и аз не знам правилния изход, ситуацията наистина е много трудна и неприятна. Знам аз какво бих правила - бих се мъчила. Вярност на всяка цена - зная, че не е лесно. Що се отнася до съпруга, в един момент човек престава да гледа на него собственически - дали от безразличие, дали от порастнала любов, дали от омраза дори. Как бих погледнала на това, ако той задоволява нуждите си другаде? Зависи на коя фаза от освобождаването на собственическото чувство съм, а също и причината за това. Една колежка навремето казваше за съпруга си: "Вземете го бе, вземете го!" Аз тогава не можех да повярвам на ушите си , но след време я разбрах съвсем добре, от личен опит. Такива ми ти работи...

Успокои ме, благодаря! От дете са ме приучвали да се чувствам виновна, оттогава ми е навик. Ще го преодолея ли някога, не знам.

Днес си играх с гълъба на майка ми, който тя спаси. Беше малък, с ударено крило и не можеше да се храни сам. Пълнеше му гушката със зърно, а понастоящем в студените дни и нощи го прибира в стаята. Тази сутрин му се скара, че не акал на вестника, ами ... на килима. Имаме си и хамстерче, преди малко пак местих един шкаф, за да го прибера. Голяма радост за децата! Особено добре се отрази на сина ми, който беше доста агресивен, а сега проявява повече нежност към животните, а и към хората. Сега не мога да пиша повече, нека да остане и за после. При толкова любители на животните, които се срещат тук, със сигурност няма да си разговарям сама. Поздрави, Латина

Не е грях някой да мисли различно от останалите. Свободен е да си каже мнението, без да го смятат за подмолен провокатор. Понякога се чувствам поставена на подсъдимата скамейка, но не зная точно по какви причини. Човек има право да се развива, да търси, да променя възгледите си, да изпитва нещата, да прави опити да разбере и другите. На времето посещавах едновременно две конкурентни школи по карате в нашия град - киокушинкай и кунг-фу. Някои гледаха на мене едва ли не като на предателка, като на двоен агент. Изглежда доста екшъни за банди и каратеки бяха гледали, и се бяха надъхали. Просто исках да опозная и двата стила, да ги разбера по-добре. Има място за всеки под слънцето. Там, където хората търсят и намират повод за война, може да потърсят и да намерят повод за приятелство и сътрудничество. Мир и Любов! Светлина и Радост!

Благодаря ти! За Йехова видях аз, видях. Дори ми даде информация на два пъти. Сега пък аз чакам да му дойде времето , че да проуча въпроса обстойно.

Благост, нали спомена, че искаш да споделиш опита си с шестия тибетски ритуал? Ти май забрави, но аз чакам ли, чакам...

Да.

Да.

Прощавайте, ще кажа тук нещо не съвсем приятно. Четейки за връщането на семето обратно, като медицинска сестра не можах да не се сетя и за един друг подобен процес в организма. Като се стиска човек, урината също може да се върне обратно. Тялото е разумно устроено, има и резервни варианти за ситуации, в които някои течности не се отделят по естествения си път. За повдигането на енергийното ниво в ситуацията, която обсъждаме напоследък /задържането на семето/, писах вече по-горе, макар и в шетовита форма. Харесва ми да си правя умствена гимнастика, да прескачам от една теза в друга, търсейки доводи за верността на всяка от тях. Тук малко истина, там малко истина, че заекът зад кой храст е, не се знае. Винаги се старая да разбера отсрещната страна. Защо да вярват хората, че задържането на семето е по-здравословно, че удължава живота? Ами от медицинска гледна точка за образуването на всякакви екскрети в тялото са нужни градивни вещества, включително аминокиселини, витамини, макро и микроелементи и прочие. Като се изчерпят запасите от някое важно вещество в организма, той целият започва да страда от недостига му и съответно да боледува повече, съответно животът е с по-лошо качество и се скъсява. За образуването на мъжкото семе също са нужни много вещества /знаете, че някои го препоръчват като отлично козметично средство и дори за пиене/. Та такива ми ти работи, в полза на срещуположната теория на тази, която защитавах отначало. Това е то човек сам със себе си да спори. Бившият ми съпруг казваше: "Сама си правиш събрание." И беше прав.

Ето че постепенно се изясняват нещата. Щом всички искрено искаме да открием истината, няма начин все някога да не стигнем до някакви общи изводи. Не е задължително обаче да се уеднаквим. Приятелските връзки между нас се усилват, дори ми се случи да си оправя отношенията с човек, с който си разменихме не просто искри, ами направо мълнии във форума. Това ме направи много щастлива! Може да дойде ден, в който голяма част от форумците да се срещнем някъде. Ще има и изненади, но радостта ще е голяма, поне за мене. Да се научим да не губим Любовта, дори и в спора. От спор до спор има разлика. Нещата винаги може да се кажат по-меко, благо, доброжелателно, неосъдително. Аз продължавам да се уча на това. Сърдечен поздрав към всички Търсещи! Латина

Интересно какво ще стане, ако изведнъж изчезнат всички цигари по света. Сигурно ще има нервни изблици около месец и после всичко ще затихне. Край - няма да има нито един пушач! Искам да кажа, живи ще си бъдат хората, но няма да са пушачи. Би било прекрасно!

Що се отнася до телесния храм, съгласна съм с казаното от Орлин и Благост. Когато казвам телесен храм, имам предвид не само физическото тяло, а и обвивките му, като съставни негови части, както и енергийните канали. Църковният храм е сграда, която не може да замести телесния. Вътре или вън от църква, общуването с Бога се осъществява посредством телесния храм. Иначе все едно нищо не се е случило, нищо не ни е докоснало, нищо не сме дали, нито получили. Може да си в църква, но ако вратите на собствения ти храм са затворени, нищо няма да се получи. Църквата за мене е по-скоро проверено средство, подпомагащо общуването с Бога и други светли същества, а не задължителен елемент, без който няма връзка с Божествения свят. Но никога не бих казала, че църквата може да е боклукчийница. От подобно изказване аз като християнка се чувствам лично засегната. Проявата на толерантност и уважение е за предпочитане. Аз не бих си позволила да говоря по подобен начин срещу неща, които са светини за други хора, независимо каква е вярата им. Всеки вярва по свой начин. Дори хората от една вяра вярват различно. Всеки търси Пътя и всеки греши. Да отдадем дължимото право на хората да имат свобода на вяра, да бъдат различни, да грешат дори. Кой от нас не греши? Да грешиш е нещо напълно естествено, така се учат част от уроците по Пътя. Бог е милостив и не е дребнав. Важно е да има вяра, а как точно се изразява тя, не е толкова съществено. Кой влиза в храм, кой не влиза; кой се кръсти, кой - не; кой се моли пред иконите, кой - не; кой пали свещи, кой - не... Това са подробности. Нека светът да е разнообразен! Любов+Светлина+Мир+Радост

Този път ще се опитам да бъда кратка и полезна. При настинки и белодробни заболявания правя чай от магарешки бодил цвят, дървесен бъз цвят, глог плод, шипка плод, ябълка кори и семенници, ройбос, мащерка стръкове. Накисва се докато поизстине, прецежда се и се подслажда с мед. Децата го обожават. Преди време дъщеря ми имаше хрипове в дробчетата, защото инфекцията беше слязла надолу. Изписаха й антибиотик, но понеже твърде много й бяха станали антибиотиците поради повтарящи се пикочни инфекции, реших да проява разумна смелост и да опитам само с билки. Изчисти се за около две седмици. Преди време аз бях изкарала пневмония, смених четири антибиотика и все още имах хрипове. Тогава разбрах, че така няма да се оправя. Моя колежка беше още по-упорита, тя смени пет антибиотика и все тая. Ходехме си болни, кашлящи и свиркащи на работа и туй то. Чак след няколко месеца в края на лятото оздравях. За децата си се грижа, но не мога да се занимавам със себе си, да си варя чай редовно. Често децата ми идват с разстройство от село. Лоша хигиена и т.н. Синът ми е алергичен към много неща, включително лекарства. Това е още един мотив да се справям с билки. Една бърза и успешна рецепта при разстройство: едно листо смрадлика /голямо колкото две-три монети от пет стотинки/, лайка цвят, може да се добавят и обелки от ябълка, лъжичка зелен чай. Пресича всичко много бързо. Една доза от около 300 - 400 мл. чай, изпита на два пъти на гладно, се оказва достатъчна за деца. Смрадликата е силно изсушаваща и токсична билка /ако се пие дълго/, затова се смесва с омекотяващата лайка. В такава доза е безвредна и за предпочитане пред което и да е химично лекарство. Моля, някой ако знае проверени и ефикасни рецепти при бронхиална астма и хроничен пиелонефрит, да ги сподели тук! Предварително благодаря!

За едни храмът е свято място, за други е като плевня. Зависи от отношението. Каквото търсиш, това и ще намериш. Все едно да стъпваш по диаманти, а да мислиш, че са стъкълца. Няма да си направиш труд да вземеш поне едно, ще си отидеш празен и беден. Те сами няма да ти се бутнат в ръцете. Има за всички, взема който иска. Любов+Светлина+Мир+Радост "Пътя към храма, пътя към храма, пътя към храма избрах." От една песен

Стана забавно, има закачка! Чакам отговора с нетърпение!

Сетих се още нещо. Теорията за въздържане от еякулация се поддържа в арабските и азиатски райони. Е, има поне една логична причина за това. Първо, тази теория е от времето преди да се открият съвременните противозачатъчни средства. В свещените книги пише да не се хвърля семето на земята и в същото време да се дава дължимото на жената. Кажете ми какво друго да правят хората, като хем им се иска, хем не могат да изхранят толкова много деца? Стисват го наобратно и ходят като възбудени електрони, все със светнали очи, понеже хормоните ги държат на високо енергийно ниво. Тогава стигат до извода, че това е техника, водеща до духовно израстване, понеже се чувстват по-особено. Бог един мъж и една жена ги направи /знаете, че се раждат деца от двата пола в съотношение горе-долу 1:1/, но в някои свети книги се дават до четири жени на мъж, а за някои баш мъже и повече. Защо? Търсим пак логична причина. Понеже са воювали, мъжете са умирали и жените са се оказвали в повече /може би около четири пъти - така трябва да са преценили тогавашните "политици" и духовни водачи/. А възпроизводството трябва да върви на пълни обороти, за да оцелее народът и свещената вяра. Трябвало е да се завоюват и удържат нови земи и души за "правата вяра" /интересно как доста вярвания се представят за прави, само те и никои други/. Тъй де, понякога теориите обслужват някакви политически интереси, съобразно условията на живот в съответно време и място. Теории се раждат от какво ли не. Иска му се на някой да изпъкне, да води пред множество хора. Измисля достатъчно интересна теория, която да грабне вниманието, да го отличи от останалите и - готово. Що духовни водачи се навъдиха, а някои от тях какви пари направиха... По-лесно се манипулират хора, като се поставят на изпитание техни основни потребности. Подтикват ги да живеят ненормално. Едни приравняват секса с греха, други го издигат на пиедестал. Пак се отплеснах. Напоследък ме е цапнал писателския вирус. Не приемайте прекалено сериозно разсъжденията ми, пошегувах се малко. Да спирам, че има и други важни неща в живота, например спането. Извинявайте, ако съм ви уморила! Аз мога още, но ще ви пощадя!

Мисля, че практиката с въздържание по този начин е щура, колкото и яденето на човеки мозък, за да е по-умен човек или пък на тестиси - да е по-потентен. Убедила съм се, че хората са изобретили доста смахнати извращения, които никъде в разумната природа не съществуват. Не е зле да се учат на разум от животните явно, поне що се отнася до здравословния начин на живот. Още не съм видяла животно, което да пуши, да пие алкохол, да се въздържа от еякулация и т.н. Откакто хората са започнали да мислят самостоятелно, са се отделили от Висшия Разум, с малки изключения / всъщност не познавам такива, казвам това заради теорията на вероятностите/. Освен това човешката история пази много примери за предълго вярване в погрешни теории, които впоследствие изглеждат направо смешно, ако не трагично. А и едновременното битуване на противоположни по същността си вярвания е нещо обичайно за човечеството. Нека сега и аз да си кажа личното мнение по въпроса като жена, която не е чела само книжки. Смятам, че сексът без еякулация е като хубава вечеря без десерт. Къде е най-сладкото накрая? Предпочитам мъжът да не се стиска, а да ми направи няколко подаръка. Колкото повече - по-добре! Е, не до пълна изнемога, че да ми стане съвестно. Нали най-голямото удоволствие при мъжа е по време на еякулацията? За мене е удоволствие да споделям неговото удоволствие. Ценя спонтанността в секса повече, отколкото изкуствените демонстрации на някакви техники. Добре е мъжът да се владее в достатъчна степен, за да може да се съобрази с партньорката си, щом желае. Когато има привличане, на мъжа също му харесва да повтаря, така се чувства повече мъж. Няма нужда да бъде жален и щаден, да не би да се свърши и изгасне като свещ. Те тези подвизи не са преброени като ударите на сърцето, както твърдят някои теории.