Латина

Май се оказа, че няма нужда да търся. Даде ми се да разбера, че и моята лична лекарка не гледа само с двете очи, ама пази тайна. По-добре се чувствам така, блазя ми.

Съгласна съм, тъкмо съм в период на порастване..., бая късно, ама... Трудно е човек да осъзнае, че е сам на тази земя. Човек дори и да има живи родители, трябва да решава и да се оправя сам, като че ли ги няма. Моя приятелка казва:"Баща ми е Господ, майка ми е Природата". Подобно и с приятелите. Човек не може да се надържа само на себе си, но Господ понякога праща помощ не оттам, откъдето сме свикнали, очакваме и ни е лесно да я приемем. Първо написах, че Бог е най-добрият ми приятел, но ми се стори много непочтително. Не зная как точно да се изразя, но само на Него мога да разчитам, само с Него искам да се съобразявам! Не мога да разчитам на хора, пък били те баща, майка, роднини, приятели... Много грешки допуснах от съобразяване с тях и си платих за това. По-добре човек да плаща заради собствената си глупост, отколкото заради чуждата. Човек не трябва да позволява други хора да заемат мястото на Бог в живота му. Съобразявала съм се не с когото трябва. Животът всъщност ми го е дал Бог, правото на личен избор - също!

С първото изречение съм съгласна, но ... нали освен това сме едно цяло, не всеки сам за себе си? Защо да се крие истината под предлог, че всеки отговаря само пред Господ, а другите може да заблуждава свободно и безнаказано, както си ще? Аз не искам някой да отговаря пред мене, но да не очаква да му вярвам, ако е лицемер, дори да се представя за божий наместник или служител на земята. Това е сатанинско, а част от борбата на доброто със злото включва изобличаване. Не съм казала друго, освен истина. Ако гласността, свободата на словото, огласяването на истината се обявява за нещо лошо, тежко и горко на обществото ни. Какво, ако някой се осмели да си каже личното мнение, трябва ли да се обявява за злобар, завистник, неудовлетворен?! Мерси, наистина няма защо да изпитвам подобни чувства в случая, който коментирахме. Понякога боли от любов. Ще ми се нещата да бяха други, по-истински, по-добри. Ако това е неудовлетвореност, не ме е срам от нея. Да си съдник ВИНАГИ е грешка! Да си изобличител - не винаги. Не мисля, че се изявявам като клюкарка, понеже никого не съм злепоставила лично, постарах се да го избегна, не съм споменала имена и говорих по принцип. Това е само моето скромно лично мнение, макар да е ясно, че няма да се впрягам да изказвам нечие чуждо, нали? Любов+Светлина+Мир+Радост

Подкрепям казаното от Орлин, понеже смятам, че е вярно и съм напълно убедена в това. Зная информация от първа ръка какво става в собствените ни православни манастири, какви сцени на ревност между монасите, какви неприлични предложения за секс лично към съпруга на моя съседка, и двамата богослови, отишли на поклонение. Направо ми се свива сърцето и не зная какво да мисля - това вече свети места ли са при това положение или не са? Монашество от такъв тип не е задължително да е зад стените на манастир, може и да е "светско". Пред хората се прави на светец, ама съвсем не е... Лично познавам човек от типа, който описва Орлин: Някога човекът, за когото говоря, беше много красив, умен, популярен, с обещаващо бъдеще пред себе си. Сега е един сух и ограничен сектант, не особено добре приет дори от своите си, говорещ идиотизми , прочетени и недоразбрани от някакви книжки, нямащи нищо общо с действителността. Макар според мене да няма отворен канал за връзка с Бога, с Истината, с Любовта /нека така да се изразя/ мисли, че е няколко хиляди години напред с материала. Има много странни, фанатични разбирания за всичко, включително за храненето. ... Невъзможно е да кажа всичко, да изразя цялото си разочарование и болка от това положение! ... о-о-о-о-о-ох...

Не винаги този, който чете, разбира нещата така, както е желал този, който ги е написал. Сега не ми се доуточнява обаче, понеже съм уморена и по тази причина ме мързи, без друго да си недоразбран е естествено състояние. Съвсем спокойно приемам факта, че ме мислят за различен човек. То аз не се познавам добре, камо ли да очаквам това от някой друг... Благодаря на Иван, че се гмурна толкова надълбоко по темата, където аз по принцип не смея! Изненада ме, зарадва ме, обогати ме!

Естествено е на свято място да има ограничения /то дори не са ограничения, а естествени изисквания/. Аз съвсем убедено бих ги спазвала също. Има си време и място за всяко нещо под слънцето... Освен това хората са различни, това, което е добро за един, може да е падение за друг... По-важното според мене е да признаваме правото на свобода на хората да бъдат себе си, да правят своите избори в живота и по никакъв начин да не се опитваме да ги слагаме под общ знаменател /своя си/. Аз не възприемам разсъжденията на Орлин като крайни, като израз на разюзданост или свободия. Не смятам, че е ставало въпрос за поставяне едва ли не на знак за равенство между плътската и Божествената любов. По-скоро мисля, че едното по принцип не пречи на другото, стига да е с чисти мотиви и чувства. Любов+Светлина+Мир+Радост

Прощавай, Венци! Явно не съм те разбрала добре. Възприех горното като схващане от твоя страна, че мъдростта е недостъпна за жените. По-късно от твой постинг по друга тема разбрах, че не това си имал предвид, но вече бях написала каквото написах. Направих грешно предположение по отношение на тебе, понеже не те познавам достатъчно. Трябваше да изкажа мнението си без да използвам лично обръщение, с което причиних допълнителни проблеми заради публичността. Чувствам се много неудобно заради постъпката си. От сърце те моля да ме извиниш! Латина

Чудя се какво да правя аз, като приятелят ми пуши много отдавна и дробовете му свирят от десетилетия. Аз не пуша. Съвсем не понасям постоянното присъствие на цигарен дим, направо ме отвращава. Изобщо смятам пушенето за огромно недоразумение, меко казано. Отначало търпях, приемах го такъв, какъвто е, но постепенно осъзнах, че изпитвам нарастващо отвращение заради цигарите и ако продължава така, ще се отвратя и от човека. Същото и за аперитивчетата ... всеки ден по няколко ... Такава добра душа е, обичаме се и не искам да се разделим заради някакви лоши навици и зависимости. А и аз да не съм лесна за приемане, имам си кусури. Пробвах приемане с любов, проява на търпимост, гледане на него като пратен от Бога, но не издържах. Станах лоша, като предявявам претенции към него и начина му на живот, при това се чувствам виновна, че го измъчвам и контролирам. За мене е ясно, че не мога да се примиря с тези навици. Вредни са не само за него, за здравето и бюджета му, но и за всички, с които би се обвързал и би живял под един покрив. Заклетият пушач по принцип не се отказва и винаги намира оправдание да продължава. Даваш му свобода да бъде такъв, какъвто е с цел да се чувства спокоен, приет и обичан, че дано престане - няма ефект. Кажеш му, че е неразумно - с думи се съгласява, но не се предава, ами намира начин да прехвърля цигарите от страшните кутии в такива с море и палмички. Казваш, че пуши твърде много - не, не е вярно / пък с очите си виждаж как смучи едва ли не цигара от цигара/. Казваш, че не ти е възможно да го приемеш с този навик - добре, ще ги откаже, ама на другия ден разправя, че сме се разбрали само да ги намали, пък там мярка няма, ... докъде?!... като при секса, извинете. Той е най-... мъж, когото познавам, направо му се възхищавам за много неща, а най-голямото му достойнство е, че ме обича и е достатъчно смел да се хване с мене, понеже на някой пъзльо няма да му стиска... Аз се бях отчаяла, че може да се получи нещо, но наш приятел ме посъветва да не се отказвам. Попитах го:"Ти вярваш ли в чудеса?", а той отвърна за моя изненада с "Да!". Иначе постоянно говори за логика, аналитичност, изключване на чувствата...пък вярва в чудеса! Днес моят човек реагира остро на недоволството ми от поредната цигара, а аз от своя страна отвърнах съвсем неудържимо и стана доста неприятно... Най-трудно ми е да приема факта, че от непушачите се очаква да се примиряват и приемат пушенето, това абсурдно и непоносимо нещо. По света отдавна не е модерно, направо е срамно да се пуши, но тук нали сме в Ориента... Получава се надмощие на наркоманията, глупостта, болестите, разхищението и егоизма над свободата, разума, здравето, разумното харчене и съобразяване с околните. Заклетият пушач не жали близките, колегите, приятелите си, дори децата си. Не съм съгласна, че при това положение аз съм тази, която трябва да отстъпи. Мечтая за деня, в който дробовете му няма да свирят и съм обещала да го отпразнуваме, аз ще почерпя. Преодолявам гордостта си, не се смятам за компетентна в случая, затова Ви моля за каквато и да е помощ, дори просто с примери. Бях толкова лична и откровена в името на една благородна и нелека цел. Предварително Ви благодаря!

Любовта помага на служенето. Любовта е мъдър учител, помага по-добре да се разбират хората. Две глави мислят по-добре от една. Когато някой се почувства слаб и обезсърчен, любящият до него човек може да го утеши и повдигне, може да приложи и от своята сила, за да бъде постигната целта. Тази цел би могла да бъде обща. Противоестественият живот в лишение всъщност лишава от сила, понеже животът е движение и обмен на енергии, а не застой и стискане, освен това причинява излишни и дори вредни вътрешни борби, в които се губи наистина много. Такива хора са фанатизирани, вярват, че знаят кое е добро и кое - зло, но всъщност са много дезориентирани и говорят направо небивалици, нямащи връзка с реалността. Мислят, че трудно ги разбират, понеже са много напред с материала, но това ги прави аутсайдери в обществото, на което толкова се пънат да помогнат. Човек не бива да се чувства виновен за начина, по който е устроен от самия Бог, понеже това освен другото означава бунт срещу Бога. Трябва да сме благодарни за начина, по който сме устроени, че се нуждаем от човек до себе си не само да си говорим на определени теми, но и да изразяваме любовта си във всичките й проявления, като по този начин се обогатяваме един друг. Говоря за подходящия човек, който обикновено не е лесно да бъде намерен. Има само едно изключение, ако човек наистина е "скопен" от Господ и на ум не му идва даже за другия пол. Ако обаче прави какво ли не да се преборва с природата си / и с Господ/, ако пие разни отвари, гладува и какво ли още не, наистина има проблем според мене... Любов е дума, по-силна от думата служене, по-силна от всяка друга. Бог е Любов! ... мъж и жена ги създаде, по Свой образ и подобие... жената да бъде приятел и помощник на мъжа, той да я обича като собствената си плът, да се грижи за нея ... да се отдели от баща и майка, двамата да станат една плът... Извинявайте, че не потърсих точните цитати, но нали няма нужда, понеже достатъчно са популярни.

Венци, кое е по-обхватно: умозрението или прозрението? С човешко умозрение Мъдростта не се постига, постига се с прозрение на Това, Което Е.Жените съвсем не са по-глупави от мъжете - вижте какво става в училищата и университетите. Схващането, че жените са по-ограничени е от времето, когато им е било забранено да учат и да се изявяват. После са били ограничавани и подтискани посредством други механизми - трудно се пробива в мъжки свят. Добре, че нито жените са лишени от способност да мислят логично, нито пък мъжете да възприемат интуитивно нещата. Никой не е ощетен. И двата пола имат по две полукълба в мозъка, и двете функционират. Пък и не всички възможности за познание са заложени в мозъка. Специален сърдечен поздрав на Орлин! Много ми хареса написаното, благодаря!

Не мога да си представя все пак подобен филм да се представя като учебно помагало под път и над път. Възприятието зависи не само от източника, но и от приемника. Там, където участниците предават само чистата си любов, някои зрители може да видят съвсем друго. Като ученичка на една нова година бях играла ориенталски танц /преди двадесет години не беше модерно като сега/. Бях гледала един индийски музикален филм за нещастна любов, "Лейла и Маджну", ако не се лъжа. Танцът в индийската култура е висше изкуство. Смятах това за много красиво, израз на женственост, на нежност, на обич... Започнах да танцувам щастливо усмихната. Бях направо изумена, почувствах се ужасно и избягах, когато съучениците ми започнаха да подсвиркват, да подвикват какво ли не, да ми дюдюкат... Подиграваха ми се дълго време след това и го преживях много тежко, наистина се засрамих от нещо, което първоначално изобщо не смятах за срамно. Нужни ми бяха двадесет години да започна да се отпускам отново в това отношение и то само пред един човек. Да е жив и здрав! С него се чувствам свободна. Когато има любов, срамът няма място. Любов+Светлина+Мир+Радост

Нека уточним, че различните животни са в различна степен на развитие. Нервната система на бозайниците и птиците е много по-добре развита от тази на черупчестите мекотели примерно. Развитието на самосъзнанието на живите същества зависи не само от генните заложби, но и от живота след раждането, излюпването или каквото там се случва, за да започнат самостоятелен живот в средата. Условията, предизвикателствата на средата за развитие имат огромно значение. Иначе съм убедена, че ако са живели при подходящи условия, включващи обучение с любов, някои животни могат да имат добре развито самосъзнание, могат да мислят и то логично, притежават т.нар. хуманни качества /способни са на саможертва примерно/, притежават по-добра сетивност от хората, притежават интуиция, с тях може да се контактува и телепатично, могат да се разменят мисли и чувства. Освен това животните притежават индивидуалност, характер. Ако някои животни имаха достатъчно развити крайници с фина моторика като ръцете, както и членоразделна реч, биха засрамили със способностите си доста хора. Все пак е възможно да се "разговаря" с тях, понеже някои разбират почти всяка дума на стопаните си /с изключение на такива като "политика" например/, а внимателния стопанин познава поведението и звуците, които показва животното, също какво означават те. Чест е изразът: "Разбираме се само с поглед!" Искам пак да подчертая, че и в природата на животните се среща това явление на любов и саможертвеност, каквото обикновено се приписва на хората. При хората има повече зверове и от най-кръвожадните животни, по-безсъзнателни, по-безсъвестни... Любов + Светлина + Мир + Радост

Признавам, че последното мнение ми хареса най-много. А може би и други са прави, като се вземе предвид, че жената в миналото, а и сега е считана и третирана като по-нисше създание от мъжа. Е, тогава ако я повдигнем в смисъл да стане равноправна на мъжа, да има своя глас за съдбата на човечеството ... по нейния си, женски начин, не да се превръща в някакво подобие на мъж. Женските качества определено могат да допринесат за спасяването на света. Това не означава, че можем да се оправим без качествата на мъжа. Смешно е някак дори да се предположи... Любов+Светлина+Мир+Радост

Вярно, че все още не сме достатъчно дорасли като хора да се отнасяме разумно с Природата като цяло и с другите хора /тук не правя разделение между мъже и жени/. Вярно, че се учим да зачитаме свободите на хората, стигащо до степен да приемаме какво ли не - наркомании, разни отклонения, сериозни болести ... Не сме стигнали обаче до идеалното отношение, понеже е ясно, че трябва да живеем в приемане, мир, любов, хармония, но все още не можем да помогнем на тези, които всъщност са телесно или душевно болни. Наистина, лошо е това, че до голяма степен не се осъзнава ненормалността на някои явления и от двете страни, още повече като се толерират, се възпроизвеждат през поколенията в ужасна прогресия. Сещам се тук за Содом и Гомор и какво мисли Бог по въпроса /или Природата, или Силата над нас, или Земята, или Нещото - кой какъвто термин иска да използва/. Ще минаваме през катаклизми. Само моля някои да забележат, че покрай сухото гори и суровото, че не се чистят само болните части. Прочем, що се отнася до болните и недъгавите, тя Природата си е промислила по въпроса - те по принцип са ограничени или възпирани да създават поколение. За хомото ... ясно е, няма как да стане. Мисля, че има място за всеки под слънцето и че земята може да ни изхрани, стига да сме хора. Иначе какво - "Умри, да живея аз!" ли?! Освен това, колкото повече на хората им се налага да учат и да се реализират професионално, толкова по-малко време им остава за деца. Като се повдигнат по-изостаналите общества, където раждаемостта е най-висока и проблемите от всякакъв характер най-големи, естествено ще се регулират нещата. Те самите ще се ограничат, ще използват отдавна намерените начини за това... хайде да не ги изброявам сега. Някои хора като Хитлер се изживяват като Господ, ама накрая пак същите червеи ги ядат. Не съм против свободата, стига да не вреди на някой друг, пряко или косвено /например чрез лош пример/. Проблемът по-скоро е как да се помогне ефикасно без да се накърнява достойнството на човек. Ние не знаем всички отговори. Любов+Светлина+Мир+Радост

Само да уточня - не мразя мъжете. От двата пола има добри и лоши. Много се радвам на добър мъж. Колкото повече добри мъже - толкова повече се радвам! По-склонна съм да се съглася с Любо относно характерните черти за мъжете. Що се отнася до въпроса на жената: Отговорът вероятно е "С любов!", ама не винаги става така. Не всеки мъж цени искрените чувства. Повече успяват хитрите, умни жени, които направо манипулират мъжленцата си, понякога и по няколко наведнъж. Любов+Светлина+Мир+Радост Всичко от сърце!!!

Стана много интересно за мене. Не мога да си представя какъв би бил отговорът на мъжете по принцип. Тези, които познавам по-добре хич и не щат да чуят да дават нещо от себе си на жената, пък било то и заради дете. Даже, колкото и да е абсурдно за женската логика, ощетяват собствените си деца... Спазват принципа "Е...ш и бегаш". Ще ми се да прочета някое различно мъжко мнение. Зная, че има и самоотвержени мъже, покажете се, моля! Дайте примери, пък било то и от епоса!

Да бъде Божията воля! Да не изпитваш Господа, Бога свой! Е-е-ех, имам опит аз с "изцеленията"... Понякога човек от голямо желание стига до фанатизъм и не се усеща как е тръгнал пред Господ и казва на всеослушание не само какво трябва да стане, ами направо какво ще стане. Иска да вразуми и вкара в правия път всички инакомислещи. Е, после Господ най-често го опровергава. Научих се да се смирявам и да не се правя на Господ. Кой как ще живее и кога ще си отиде е преди всичко Божа работа. Може би всички нещастия не са чак толкова страшни, само ние ги драматизираме. А отгоре направо ни се смеят на акъла. Имам аз едно тайно подозрение, че и в живота всъщност е като в анимационните филмчета - уж умират, а после пак са си живи... Не ми вярвайте обаче, и аз не съм сигурна в това.

Не е красива тази дума - "зло", но коя по-уместна да използвам, може би "погрешно"? Не ми е приятно, когато моите погрешки водят след себе си лоши последици за други хора /или пък за мене/. Тогава чувствам, че съм сторила зло някому, макар да е било несъзнателно и непреднамерено. В такава ситуация вече съм се омърсила с постъпката си. Думата "зло" сама по себе си не цапа, цапа това, което се крие зад нея. И да използвам друга дума, същината си е все същата. "Зло" е грозна дума, ама така ме е яд на мене си като оплескам нещата, че всяка друга ми звучи нещо като оправдание. "Няма зло, има нееволюирало добро." /от Ваклуш Толев, ако не се лъжа/ Тази мисъл ми харесва много, помогна ми по-лесно да приемам себе си и хората, да прощавам по-лесно. Или може би не можах да те разбера добре, Венци? Любов+Светлина+Мир+Радост

Мисля, че и двете може да са верни, но в различни случаи. Да видим дали съм разбрала правилно. Саможертвата може да е проява на агресия първо към себе си, а после и към другия, понеже даването не винаги е правилното и благословено нещо в конкретния случай. Бог обича и мене така, както и другия. Склонността към пренебрегване на себе си може да е проява не на Любов, а на чувство на вина, самоосъждане, стремеж към самонаказване за някакви грешки. Саможертвата може да е проява и на висша Любов, когато човек се е откъснал от собственото си его, осъзнал се е като част от Цялото и действа според критерия как е най-добре за всички, според Божията воля. В такъв смисъл съм по-склонна да се съглася с Орлин. Разковничето е в това дали мотивът е правилен и дали е според Божията воля. Защото човек може да сгреши много пред Бога, ако се въздържи от правене на добро. Ако примерно види гладен и не му даде от храната си, ако види бос и не го обуе и т.н. Най-висшата саможертва е на Христос - да даде живота си за хората. Но с едно важно уточнение - такава е била Божията воля за Него, това се е искало от Него. Ако друг човек направи същото, това наистина ще е излишна саможертва, проява на агресия. Няма нужда от втори Христос. Не е достатъчно само да се приемаме, да се подкрепяме безмълвно или с думи, да си казваме, че се обичаме. Бог действа чрез неживата и живата природа, включително чрез хора. Аз може да съм човек с такава задача, от мен да се изисква да помогна някому. Много пъти ми се е случвало да получа помощ от различни хора и съм благодарна не само на тях, но преди всичко на Бог, че ги е пратил. Истина е, че това, което се изисква да пожертваме, не е друго, освен даденото ни от Бог. Ние даваме чужди неща, понеже всъщност нищо не притежаваме, а сме нещо като временни наематели на тази земя. Кои са приятелите ни? Все повече се убеждавам, че дори и враговете са ни приятели. От личен опит съм стигнала до извода, че т.нар. врагове ме подтикват да вървя в правилната посока, помагат ми да се променям. Висша Любов е да обичаш всички и всичко, да се чувстваш хармоничен с цялата Вселена. Сигурно в някакво подобно настроение преди години ми дойде една мисъл, която ми беше любима, понеже освен другото, ме и развеселяваше: "Враг мой, ти си ми приятел!"

Мисля, че едното не пречи на другото - може да имаш всичко. Казвам го от опит. Освен това само някои се въздържат от секс поради разбиранията си за духовно усъвършенстване. Проблемът при тях е по-скоро от чувството за вина, предизвикано от предразсъдъци или наставления от "учители". Човек може да израства духовно без да се лишава противоестествено от секс /има значение обаче как и с кого/. Представете си двама души, които много силно се привличат физически /както с никой друг/, отнасят се с искрено приятелство един към друг, проявяват нежност,грижа и страст, освен това са настроени на една вълна, усещат мислите и настроенията си дори когато не са заедно в момента, имат общи стремежи /най-вече свързани с Любовта/. Всичко, съчетано в едно - Секс, Приятелство и Духовност. Наистина в живота обикновено не се случва така, но понякога се случва. Ако не му е дошло времето, какво да се коси човек. Харесва ми следната мисъл, взета назаем от един филм: "Ще вземем това, което имаме и ще сме доволни". А що се отнася до въпросното момиче, струва ми се, че освен привлекателна, е и много умна. Понякога хората, които изглеждат по-приземени, са по-мъдри от тези, дето все хвърчат из облаците. Дали пък няма какво да научиш и от нея? А предния ми постинг не беше като отговор за Орлин, мислех си за други хора, които не участват в този форум. С най-добри пожелания към всички!

Темата е секс, приятелство и духовност. Има такива хора, които по принцип противопоставят секса на приятелството и духовността. Има и такива, които дотолкова смятат себе си за чисти /понеже не са в състояние да си признаят човещината/, че правят същото, както и останалите, но наричат въпросното нещо примерно "светло отдаване", а не "е.....е". В своята гордост принизяват останалите считайки, че не са способни на качествена връзка, която е и одухотворена, не само сексуална.

Добро е човек да си дава сметка за злото у себе си, понеже това помага в израстването. Получава се една потенциална разлика между това, което желае и това, което представлява в момента, която го подтиква към положителни промени. Подобна равносметка спомага смирението, понеже знаете до какво води гордостта. Така човек е по-близо до Бога, въпреки погрешките си. Напоследък допуснах някои грешки, а днес пък направо се олях /макар и несъзнателно/, причинявайки неприятности на други хора, които всъщност ми направиха услуга. За пореден път си дадох сметка, че съвсем не съм идеална и имам основание да се срамувам от някои свои постъпки. Това разбиране ме доведе до ясното и дълбоко усещане, че нямам право да съдя никого за нищо, понеже аз съм просто един несъвършен човек, който има още много да се развива. Стана ми лесно да приемам хора, които са твърде различни от мене. Един вид им дадох в душата си свободата и правото да грешат, без да се отвръщам от тях. Всъщност, почувствах ги по-близки. А всичко това спомага човек да приема света и хората такива, каквито са и да се чувства част от цялото. Подобно усещане е като дълбока медитация, понеже дава чувството за неосъждане, за свобода, за смирение, за принадлежност към Цялото, за безусловна, простителна, неосъждаща Любов, която зависи само от себе си. Тези мисли не са нови сами по себе си за мене, но едно е да са в ума, друго е да проникнат дълбоко в душата.

Понякога е възможно да не се даде по правилния начин и тогава даденото няма да е благословено и да се умножи. Случва се в духовните общности да се оказва натиск в това отношение. Ще разкажа накратко една случка. Преди години членувахме в едно такова място аз и най-добрата ми приятелка от младежките години. Бях останала без пари, чаках от майка си запис на следващия ден. Имах единствено зрял фасул, но не можах да го сваря, понеже бързах да не изпусна службата. Бях минала през доста трудности, но Господ никога не ме остави гладна. Реших да поискам от приятелката си назаем до следващия ден. Бях много изненадана и наскърбена, когато тя ми отказа с мотива, че парите са определени за църквата. В съзнанието ми прозвучаха думите на Христос от Библията /в момента не мога да си ги спомня точно/, че ако нахраниш гладен човек, все едно Него си нахранил. Доплака ми се, понеже приятелката ми, вече твърде фанатизирана, отказа да нахрани не само мене, но и Господ. Мисля, че парите, които даде тя тогава в дарението, не бяха благословени. За каква Вяра и Любов може да се говори, ако видиш гладен човек, имаш хляб в ръката и му го откажеш, понеже си твърде духовен и имаш да изпълняваш къде по-важни мисии. А що се отнася до парите от дарението, не се харчеха така, както се обещаваше /научих това със сигурност впоследствие/. Никаква благотворителност, никакви Домове за сираци... Веднъж им се видяха малко парите от дарението, че минаха и втори път на същото събрание. Дръпнаха една проповед, в която внушаваха чувство за вина /къде остана принципът за доброволност и свобода на избора/, изобщо, приличаше на дране на кожи. Нали пасторът и духовният съвет трябва да получават заплати, да ходят до Израел... Вярно е, че даденото може да се преумножи, но даденото по правилния според Бог начин. От доста време аз лично не успявам да давам десятък, понеже всъщност живея и за чужда сметка. Когато мога да помогна с нещо, помагам, но си мечтая някой ден да съм в състояние да давам много повече. Не просто в някоя религиозна общност, а където има нужда.

Дай, Боже, повече такива лекари! Все някога ясновидството, ясното виждане в различните му проявления ще станат задължителни в тази професия, както и много други качества, които са нужни. Бих си сменила личния лекар с някой подобен доктор, ако е от Шумен. Сериозно говоря! Е, първо ще го проуча основно... Любов + Светлина + Мир + Радост