Латина

Донке, това, което си написала ме заинтригува много. Моля те да ми разкажеш още или, ако си чела някъде нещо подобно, да ми кажеш къде.

Интересно, наистина...

Марго, зная, че повечето хора, проявили интерес към този портал имат стремеж да се усъвършенстват и да бъдат добри. Ние сме тръгнали в една посока. Моя е грешката, че изказах мнение първия път в прекалено концентрирана и по тази причина трудно разбираема форма. Не ми дължиш никакво извинение. Благодаря ти за доброто отношение! Ти поемаш за своя сметка недоразумението, но аз би трябвало да се отнасям по-грижливо към изказванията си, за да бъдат достатъчно ясно изложени. Благодаря ти още веднъж, ти ми помогна да го осъзная. Ще се старая да не допускам повече такива грешки. Ако съм те накарала да се почувстваш неудобно, моля те да ми простиш! Латина

Зная, че казах големи думи, да видим какво ще покаже практиката. Благодаря за моралната подкрепа!

Човече, благодаря ти! Със страх отворих темата да видя пак ли са ме изкарали хептен неориентирана. Може да не съм чела много книжки / не че не обичам/, но успях да натрупам уроци от самия живот. И добрите, и лошите много ми обръщат внимание, значи съм специална. Прозвуча странно, зная. Искам да кажа, че ако някой е подлаган на атаки повече от обичайното и искат да го съборят, значи този човек вероятно има важна мисия и искат да го провалят. Затова, каквото и да става, дерзайте по пътя на доброто, не се отказвайте от своя морал. Колкото е по-трудно, толкова е по-важно. Може би най-голямо изпитание в днешно време е да оставаш чист човек или поне непрекъснато да се стремиш към това. Лично за себе си не виждам смисъл да съществувам на земята, ако не съществувам в името на доброто.

"Морално е да не вредиш на другите, но как да стане, не зная. Вечно има недоволни. Все някой ще се почувства засегнат, дори претенциите му да не са основателни." - мой цитат. Ако ти виждаш правилния път, но другият - не, дори да постъпиш правилно, дори да отдадеш живота си за него със саможертва, пак няма да е доволен. От Христос бяха ли доволни всички? Те разбраха ли Го? Понякога другият има неправилно виждане за нещата и свои си претенции. Остава недоволен въпреки, че си постъпил правилно спрямо него. Иска примерно да си направо друг човек, иска да те подчини на егото си, смята се в правото си да разполага с живота ти във всичките му аспекти. Каквото и да правиш, все му е малко, все е недоволен. Иска много повече от това, на което му се дава право отгоре. Що се отнася до посветилите се на Бога, на Истината, Вярата, Надеждата и Любовта, те винаги ще срещат съпротива от страна на оставилите се да служат на злото, на егоизма си. Борбата между Доброто и Злото не е нещо, което се решава на персонално ниво. Решил ли си да служиш на Светлината, ще срещаш отпор и недоволство. Война - морал... Твоят морал ще бъде неприемлив за някои хора, понеже дълбоко в себе си усещат, че начинът ти на живот сам по себе си е като присъда на техния. Ето, например ти си добросърдечен, искрен, открит, любящ, честен, не крадеш, не злословиш, не лъжеш, обичаш Бога, стремиш се към съвършенство и се свързваш с човек, който е потаен, егоист, злобен, крадец, лицемерен, интригант, клюкар и лъже, докато се кръсти. Мислиш ли, че ще е доволен от тебе? От опит казвам - не. И не само, направо се разразява война. Опитва се да те смачка и да те претопи с люта омраза, а не с признателност, че му помагаш и даваш за него какво ли не от себе си. Да постъпиш морално, според Божията воля, с чистата цел да не вредиш на другия, а да му помогнеш, не винаги означава, че той ще го разбере и оцени, може да остане пак недоволен. Може да иска да общува с подобни нему, лицемерни, крадящи и т.н. , понеже така приспива съвестта си, не се нарушава душевния му комфорт и се чувства одобрен. Ако някой не е доволен от постъпките ти, това все още не означава, че грешката е в тебе , че не си постъпил според истината и светлината. Надявам се след толкова дълго обяснение да съм разбрана по-добре.

Морално е да не вредиш на другите, но как да стане, не зная. Вечно има недоволни. Все някой ще се почувства засегнат, дори претенциите му да не са основателни.

Естественият за моногамните хора отговор е НЕ. Бог ЕДИН мъж и ЕДНА жена ги направи, по Свой образ и подобие. Моята представа е, че имаме духовно родство с много хора, да не кажа - с всички. Тялото си можем да дадем на когото си щем, но има и други аспекти на връзките ни с хората. Не с всеки може да се получи пълно сливане на всички нива. Като ключ и ключалка. Някога са ги направили заедно, после са загубили ключа. Вратата ще може да се отвори нормално едва тогава, когато се намери ключа.

Иве, наистина ми хареса твоето мнение. Ако има начин нещата да вървят заедно, то сигурно това е начинът - с Любов. Имало е периоди, когато семейството е отнемало почти цялата ми енергия и съм си мислила, че това е пречело на духовното ми развитие, но сега си давам сметка, че не съм била права. Да се развиваш духовно не винаги значи да увеличаваш знанията си в тази посока или да практикуваш медитация, или да упражняваш някакви други техники. Липсвала ми е много възможността да разполагам със себе си, със съзнанието си. Понякога семейството поглъща до такава степен, че от бързане и умора не ти остава възможност дори да се замислиш за живота си, още по-малко да го анализираш и да стигнеш дотам съзнателно да го направляваш. Просто цял ден и дори нощем не си свой си, а накрая от умора нямаш сили за себе си. Ако всичко това е правено не насила, а с Любов, то е допринесло за духовното развитие, понеже е развило способността за саможертва и други ценни качества, присъщи на Любовта. Изобщо, за какво духовно развитие можем да говорим без Любовта?! Кариерата? Лично при мене тя е подчинена на интересите преди всичко на семейството ми, понеже мое задължение е да си храня децата; после гледам на нея като възможност за лично израстване /развиване на качества/; моето желание обаче е да служа на повече хора, да бъда им полезна, което също е част от духовното развитие. Благодаря още веднъж за чудесната тема и за мненията, които прочетох. С нетърпение очаквам следващите.

Физическото удоволетворение е сравнително за кратко и не е гарантирано. С неподходящ партньор няма дълбочина на чувствата и хармония. Сексуалната връзка с някого само за "да бъдем здрави" е голяма грешка според мене. Рисковете са големи и страхът е голям. Човек не е психически здрав докато се страхува от евентуални нежелани дълготрайни последствия. Всичко, което казваш е вярно, но само с подходящия човек. Съгласна съм, че не трябва да бъдем егоисти, а да помислим и за радостта на другия.

Има. Жалко,че за известно време бях престанала да вярвам в това. Да се обвържеш сериозно не с когото трябва е ... трудно поправимо и ... има последици, за много хора.

Иво, аз виждам локвичка върху пръст, оградена с бели камъни. Всъщност тази мътна локвичка преди увеличаването на контраста да не е била паяжина или просто парче найлон? Докога ще ме мъчи любопитството, кажи какво е! Никакви абстрактни щуротии не ми идват наум.

Представям си го така. Двамата обменят енергии помежду си /триъгълникът има основа/. Те могат да слеят тези енергии до някаква степен в общ поток и така да ги изпратят нагоре. Могат също да имат връзка с Бога и поотделно. Ако всеки гледа на другия като пратеник или част от Бога, тогава трите точки се сливат и се получава символа на Слънцето. Как би могло да се изтълкува това? От малкото, което зная за тъй нареченото състояние самадхи, възможно ли е двама, слели в едно душите си, да го постигнат заедно? Не съм чувала за подобно нещо. Зная, че е трудно и за сам човек.

Моля те, кажи как, че чувствам недостиг на енергия за важните неща, а сексуалната понякога пречи. От тибетските ритуали има едно наистина ефикасно упражнение, но не е за млади хора, защото последиците били необратими.

Здравейте! Преди години постих преди Велик ден и стана нещо много странно. Отвратих се от месото. Това обаче противоречеше на вътрешната ми нагласа да не съм зависима от някакви ограничения и да мога да се храня с каквото дал Господ. Насилвах се да проям месо отново, преодолявайки чувството си за отвращение. Жал ми е за животните, изпитвам мъка като ги гледам заклани. Има обаче една ситуация, в която бих убила животно - да нахраня децата си, за да оцелеят /малко глад биха издържали/. Дано никога да не стигнем дотам. В Библията пише, че наричали Христос месоядец и винопиец. Пише, че човек не се омърсява с това, което влиза в устата му, а с това, което излиза. Аз не съм нещо повече от Господ. Щом Той не е бил грешен, като е ял месо, аз на по-свята от Него ли да се правя. Вегетарианците да не са нещо повече от Христос. Чела съм, че индианците имат обичай да благодарят на животното, когато му отнемат живота, за да се нахранят. Може да се убива животно без омраза, а с любов и благодарност, като му се иска прошка. Звучи ужасно все пак! Според най-новите изследвания, истински биологично ценната и незаменима храна за нас хората е растителната. Бях зарадвана да науча, че т.нар. незаменими аминокиселини могат да се получат само от растителни продукти, а преди се твърдеше, че единствено месните продукти могат да ги осигурят. Ще дам още един пример - с диабета. Преди години се смяташе, че диабетиците трябва да ядят предимно белтъчна, пълноценна храна, в голямата си част месна. Напоследък обаче най-съвременната теория по въпроса е, че трябва да се употребяват зърнени храни и че месото способства за по-бързото развитие на усложнения от диабет. Наистина не зная положение или заболяване, при което месото да се препоръчва, да не може да се замени с растителни продукти. Стигнала съм до извода, че естественият за мене начин на хранене е вегетарианският. Убедена съм, че здравето ми би се подобрило, ако не ям месо, имайки предвид собствения си опит от постенето. Възможно е някога да се откажа от месото, тогава, когато ще бъда достатъчно силна и свободна за това без да се чувствам ограничавана. Много се боя от всичко, което прилича на фанатизъм.

Разбирам, че човек би следвало да се чувства достатъчно пълноценен от връзката си с Бога и да не търси центъра за равновесие спрямо друг човек, но е факт, че ми е трудно да живея без своята половинка. Чувствам голяма липса в душата си, нещо като да ми липсват примерно ръка или крак. Куцукам напред в живота сама, знаейки че трябва да поставям Бог пред човека, но нещо не ми се получава. Ако Бог ме събере със сродната ми душа, това ще бъде изключителна проява на Любовта Му, защото зная, че не на всеки се случва. Не вярвам да имаме много сродни души, а имаме много приятели в този и другия свят. Продължавам да си вярвам, че един е определен за мене.

Всичко е точно. Когато пиша нещо тук, отговарям не само на един човек / в случая на тебе/. Нямало истински мъже до 2012 година - щуротия според мене. После от небето ли ще паднат изведнъж? Да не обиждаме мъжете. Макар, че съдбата ме е събирала с мъже, от които аз съм повече мъж. В подобна ситуация слабият духовно мъж все пак иска да се чувства мъж и започва да претендира за превъзходство по неправилни начини.Абе, направо прибягва до различни форми на насилие. Иска да го зачитат без всъщност да го е заслужил. Тъй като всъщност отворихме нова тема, а аз нямам много време, ще цитирам тук нещо написано по-рано. "Таз корона тежка на главата ми е грешка! Лъв от женски род" "Кой е достоен за короната? Човек с повече от мене любов, мъдрост, сила и смелост, готов да служи и да се раздава! Не някой подъл, лицемерен, мързелив, самолюбив, страхлив, слаб и глупав плъх, клюкар, инатлив и злобен, ..., само защото имал У хромозома!" Ако мъжът обича, зачита, грижи се и закриля една жена, той вече е в позиция над нея, защото е приложил силата си с любов и добрина. Боже, къде го! Хайде, ще продължа друг път. Да не се взимаме прекалено на сериозно, нито това, което пишем, че понякога даже от умора може да сгрешим в изказа. Радвам се да съм с вас!

Аз се интересувам от секса като част от пълната любов и не смятам, че се отклонявам от темата, като пиша за това. Едно вярно куче ще стои гладно и дори може да умре от глад, но ще приеме хляб само от ръката на своя господар. При секса става въпрос за много по-сериозни неща от едно ядене, затова аз не съм склонна да гледам на него просто като на задоволяване на физиологични нужди. Получава се единение и обмен на енергии с много по-голямо значение, отколкото ако ядеш храна, приготвена от някой и поела от неговите вибрации. Без храна със сигурност ще умреш, но без секс може да се живее. Не съм инвалид в това отношение, но ще изчакам времето и човека.

Поздравявам Иво, че е отворил тази тема и че е достатъчно смел да говори честно и открито по нея. Каквото и да става, човек не бива да се озлобява. Добрият човек е благ. Думите му не нараняват, а лекуват. Нека да се освободим от злото не само край нас, но и в нас. Чувството за справедливост може ли да оправдае липсата на Любов? Не! "Любовта не дири сметка за зло". Страданията, които изпитваме, може да са заслужени, може да плащаме дългове, може да са изпитания, може да са "тренировки", чрез които изграждаме нужни за благото на Цялото качества, за по-нататъшното ни служене и развитие. Конкретно по темата: началото е било в най-ранното ми детство. Случи се да сънувам катастрофата на баща си, да се събудя и да кажа на майка си: "Нещо страшно стана с татко". Въпреки тогавашното атеистично възпитание знаех, че има Бог, че приказките за добрите феи и магьосниците не са просто измислици, че правилните отговори за това как да постъпваме са записани в сърцето на човек още от създаването му, че е възможно да получа отговора на много въпроси, само ако успея да се успокоя и да почувствам, че се сливам с всичко. Случи се така, че греших много, понякога с добри мотиви. Когато след време човек осъзнае това, трудно е да си прости, защото не може да промени миналото. Това е голяма спирачка в развитието. Ние не бива да осъждаме дори себе си. Щом чувствам Божията любов и подкрепа зная, че вината е свалена от мене и мога да приема всяко добро нещо в живота си. Много ми върви, когато сама си направя подарък или например се почерпя. Насърчават ме да се обичам, защото дълго време бях антиегоист. Ако съм била против себе си, била съм срещу Бог, понеже Той ме обича и държи на мене. Случвало ли ви се е да простите нещо на някой друг с леко сърце, а на себе си да не можете да го простите? Налага се да приключвам засега. Благословение е човек да има приятели и учители по Пътя.

Понякога на човек се дава знание, придружено с множество знаци кой му е определен, но се случва другият още да не го е разбрал или да не му е дошло времето. В такава ситуация аз смятам, че е най-добре да се изчака, защото създаването на нови връзки междувременно може да усложни нещата твърде много. Все пак Любовта може да преодолее какво ли не. Съгласна съм, че не бива да очакваме обич в замяна на нашата обич. На моменти успявам да постигна това, да призная правото на свободен избор на другия, да го благословя и "да го пусна". Знанието, което ми е дадено обаче, ме кара да се надявам и да очаквам това, което е предвидено за мене .

Всъщност не участвам, за да получавам критични забележки и съвети от хора, които не ме познават. Не съм очаквала това, макар че като се замислих пост фактум, би трябвало. Познавам такива, работещи за собственото си развитие, които се чувстват в правото си да дават с лека ръка съвети за чуждия живот. Наскоро един човек ми каза за едно момиче: "Тя е много любвеобилна, по правилния начин." Дай сега да кажем на огъня къде и как да гори, на вълната откъде да мине... Някои хора биха оставили Любовта да ги отмине, само защото не е в приемлива и правилна според техните разбирания форма. Представете си един вегетарианец, противник на късите поли и дълбоките деколтета, как среща жена, ядяща всичко, облечена непристойно според него, около която грее Любов. Борбата е голяма! Всъщност Отгоре ни учат все повече да се разширяваме, да бъдем толерантни и некритични към другите, да приемаме света такъв, какъвто е. И да благодарим! Предпочитам все пак да не си говорим само общи приказки и да показваме колко сме мъдри, недостъпни и извисени.

Благодаря ти, Благост! Нали това точно правя всъщност. Чакам да дойде ВСИЧКО.

Според мене асцендентът е опитът, с който идваме, а слънчевият знак е предизвикателството, заедно с енергиите, нужни за осъществяването му. Тези енергии все повече се материализират с натрупване на житейския опит. Асцендентът е с много силно влияние и може да тушира някои характерни за зодията черти. Лъвът не е задължително да е горделив, редкопръст или суетен /опитът си казва думата/.

Слушали ли сте любима песен на уредба, която предава предимно високите честоти, а ниските "орязва"? Знам, че сте и че не Ви е харесало. Ако слушате само басите, пак няма да Ви хареса. Защо е този страх от Любовта във всичките й проявления? Преди година по повод рождения ден на човека, когото обичам, написах стихотворение, което започва така: "Ти запали в мене всички огньове". Истинската любов се състои от вибрации, обхващащи целия спектър. Нейната светлина е ярка и бяла, звучи като симфония, превзема като мощна вълна. Аз се отказах да споря с нея. Знам, че винаги съм обичала и ще обичам само един мъж. Предпочитам да съм сама, вместо да продължавам да наранявам и да лъжа себе си и другите. Въпреки, че той не се интересува от мене, не мога да си представя да позволя на някой друг да ме докосне. Звучи абсурдно, но се оказва, че аз съм му вярна, без той дори да знае за това. Правя го, защото така ми диктува сърцето и не мога да постъпя иначе. В заключение ще кажа, че любовта може и да се въздържа, може и да даде всичко от себе си. Истинска любов може да има само между един мъж и една жена. Изневярата е ужасно жестока, понеже разкъсва грубо и болезнено създадените интимни връзки между мъжа и жената при тяхното сливане, все едно да разкъсваш човека на парчета, макар и в по-фините нива. А на моя любим богослов ми иде да кажа с усмивка: "Извинявай, че те обичам!".