Латина

Не съм сигурна дали има живот след смъртта, още по-малко ми е ясно ако го има, какъв би бил за мене. Затова, да си кажа честно, не се натискам за спиране на преражданията, ако ги има... /Подозирам, че ги има, но не съм сигурна./ Колкото повече живея земния живот, толкова повече го ценя. Ценя даже трудностите, дори се уча да благодаря за тях. Бог дава добри неща, затова не бива да съжалявам и да роптая. Мъките са илюзия и когато намеря по-висшия смисъл, те се превръщат в радост. Така усещам аз нещата, понякога със закъснение, за съжаление...

Възстановяване на връзката с Бога, ето същественото. Всичко останало в религиозните учения са думи, които биха могли да помогнат, но не и да го изпълнят. Това е идивидуален акт, постижим независимо от конкретната религия. Бих нарекла този акт още "Завръщане към Щастието" и "Завръщане към Себе Си". За да бъдем интегрирана, действена и послушна част от Бога обаче, е нужно да се изпълнят някои условия. Божието присъствие е с огромна сила, интензивност и висока честота, които не всеки може да понесе. Не можем да понесем цялата Любов и Светлина, които Бог има, затова ни се дава според готовността. Който е изпитал поне малко от Божието присъствие, знае с каква любов и щастие се преизпълва и копнее винаги да е така. Молитвата и някои видове медитация са средства, които човек от своя страна използва в опитите си за приближаване към Бога. Ради някъде бе споделил, че Пожелавам на всички успех в този път и да можем да кажем: Любов+Светлина+Мир+Радост

Линда Гудман е за мене истинна астроложка. Уж описва принципно връзка между различни астрологични знаци, а прочитам направо случки, които са се осъществили в живота ми по-рано. Направо поразяващо. Тя показва, че по-трудно или по-лесно може да се осъществи добра връзка между кои да са зодиакални знаци и дава конкретни насоки как да стане това. Истинска находка за мене са съветите й как да се отглеждат децата от различните зодиакални знаци. Стилът й е завладяващ, оптимистичен, лесен за приемане, с чувство за хумор. Пък и нали знаете, че значение имат не само слънчевите знаци.

Може бързо и кратичко, но не е толкова интересно. За мене не са важни толкова отговорите, колкото пътя до тях. "Защо?" е чудесен въпрос!

Брей, Благост, подплаши ме, работата стана сериозна! За бременната жена. С тази загадка ще си взема грях на душата... Зависи колко е бременна, щото ако е късно...какво да му мислим? Бих си измила ръцете символично и бих я пратила на лекар, да прегледа нея и детето. Има едно такова положение, когато се прави аборт по медицински показания. Мисля, че случаят е точно такъв. Понякога човек избира между две злини и се старае да избере по-малката. Веднъж роди ли се дете, трябва да се отглежда с обич, независимо здраво ли е или болно. В Дом "Майка и дете" работих в отделение "Аномалии", а също и в "Отделение за отглеждане на хронично болни деца". Искам да има по-малко такива деца и по-малко нещастни родители. От езотерична гледна точка нещата не са ми ясни, а и между тези, които имат претенции да виждат, също има разногласия. От житейски опит мога да кажа, че понякога при аборт има осъждане, друг път няма. Цифрите случайни ли са? Нека и други се изкажат. Втората загадка също е много интересна, за което ти благодаря! На първите двама се отчаях. Мислех, че и третият ако е като тях, тежко... Бих искала да зная повече, но... Третият пък заслужил герой от войната... Дали е смел и борбен или агресивен и вече психясал, понеже от войната остават последствия. Сещам се за Хитлер, обичал животните, пък хората... знаете какво. Относно извънбрачните връзки - може да е сбъркан или обратен. Пък и ако нещо не е известно, това не означава, че го няма. Явно се грижи добре за себе си, за тялото си. Дали ще е грижовен така и към другите и дали няма да ги презира за различията им? Е, поне може да покаже разумен пример за живеене. Дали ще има поддръжници и влияние? Както съм започнала отзад напред, преминавам към втория кандидат за световен лидер. Общо взето грешките са му в минало време. От студентските купони има приятели, но какви са те? Всякакви. Има опит, може да е помъдрял, да проявява разбиране и милост. Спял до обяд. Може да е нощна птица и дори да работи много. Бил е в университет, но дали го е изкарал? То и да го изкара човек, не винаги има смисъл. Е, световният лидер трябва да е образован. На два пъти уволняван от работа. Не е задължително да е виновен все пак. Може да се е борил примерно за правата на работниците и за спазване на закона. Може да е справедлив, искрен и честен човек, а такива не са удобни на много началници. Минавам на първия, че да не се откажете да четете дългото ми писание. Има една теория защо просперирала Америка. Именно защото от Стария свят дошли смели хора с авантюристичен дух, някои от които престъпници и даже отрепки. Последните не се връзвали с традиционализма, водили се от възможно най-разумния двигател на просперитета и прогреса - личния интерес. Не са за подценяване културата, традициите и религията, които били нужни, за да се въведе ред и законност в анархията и хаоса. Хората и бъдещото поколение трябвало да оцелеят в жестока борба. Човек прави за децата си най-доброто. Първият кандидат бил свързан с корумпирани политици. Че кой не е?! Зависи как. Консултира се с няколко астролога. Зависи какви. Няколко - значи не се предоверява, предпочита да играе на сигурно, а може би се интересува какво мислят ония Отгоре. Любовниците са си негова и на жена му работа, не моя. Пуши. Гадно, ама... това да му е кусурът. Пие 8 - 10 мартинита. По колко алкохол има в тях, не знам, но употребата им всекидневно може да говори за хроничен стрес. Знам, че 25 грама била мярката на Запад, това отговаря може би на една-две български ракии, което за човек със здрав черен дроб и закалка не е много... Я да кажа нещо положително, все ще изнамеря. Две любовници - ей, голямо сърце има тоя човек! Пък и нищо човешко не му е чуждо. Сетих се за филма "Списъкът на Шиндлер". Който го е гледал, ще го помни цял живот. Главният герой пушеше, пиеше, имаше любовници, играеше хазарт, имаше връзки с всякакви - от елита и с престъпници. Този човек направи всичко възможно, рискува, бори се, обедня, забрави себе си, но спаси няколко хиляди евреи от сигурна смърт. Той е светец! Такъв човек заслужава да се грижи за цялото човечество! Имайки предвид само изложената информация, бих гласувала за вегетарианеца. Добре, че няма да избирам само аз, защото подобна отговорност е изключително голяма. Ако сме сгрешили с него, ще го сменим с втория, нощната птица. Ако и той не става, ще пробваме с плейбоя. Благост, благодаря ти още веднъж от сърце! Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

Мисля, че подобен експеримент за по-дълго време предварително е обречен на неуспех, понеже нашият приятел Орлин обича да общува, иска да помага, иска да се учи... Е, всеки ден по малко може, като диета след ядене. Би издържал сбъднатите си мечти за отшелнически живот най-много два-три дни. После ще си потърси подходящ събеседник. Любов+Светлина+Мир+Радост

Аз съм загадковото чудовище.

Дайте още загадки, моля!

Елементарно, Уотсън, за двадесет и три.

Семейството /не е задължително това понятие да включва съпруг/ само по себе си предполага и духовно развитие. То е среда, в която човек се учи, труди се, жертва се, обича, мрази, прощава... Отговорността към семейството може да подтикне човек да надскочи себе си, заради любимите си хора да превъзмогне много неща, с които дори не би се захванал, ако е сам. Семейството като по-общо понятие не е задължително да е от роднини, кръвни или по закон. В такъв смисъл и споменатите от Бина монахини са като родители за сирачетата. Тяхното "родителство", както и на други хора, жертващи се с грижите си за "чужди" деца, според мене е дори по-висше.

Всеки е свободен да живее според избора си и без осъждане, стига да не вреди на другите. Само по себе си пушенето не прогонва Светлите Сили. Ама заедно с пушенето колко други работи може са стават..., дето пречат...

Амин!

Добре казано. Може ли с музика да се зомбира?

Естествено. Три страни плюс една основа - равностранни триъгълници. Всеки е чувал за египедските пирамиди, за хеопсовата пирамида, умален модел на която се продава за неутрализиране на вредни енергетични влияния. Една такава, пълна с пясък, имам и у нас, подарък от майка ми. Някои хора ползват кухи пирамиди за съхранение на хранителни продукти, понеже в определена част от вътрешността им не могат да се развиват микроби. Предполага се, че в това се крие една от тайните на мумифицирането. Около всяко тяло има излъчвания, предизвикани от формата му и по-чувствителни хора могат да ги усещат. По-силни потоци от частици се излъчват от острите ръбове. Заслужава си човек да научи повече за това.

Благодаря ти, Благост! Ще опитам още тази вечер. Благодаря ти, Орлин! Психологичните науки са ми интересни, но нямам възможност да се занимавам сериозно. Разсъждавам почти като лаик, толкова ми е подготовката. Това не ми пречи да се изказвам. Ако изръся някоя глупост, най-много да разсмея някой, пък и може да науча нещо. "Смехът е здраве!"

Човек трябва да има доверие в Бога, че ще му даде нужното на нужното време. Да не се уповава на себе си като на Господ и да не решава сам кое, кога и как да дойде в живота му. Да не пропусне любовта, докато гони сигурността. Всъщност нищо сигурно няма. Може двама да се съберат млади, красиви, здрави, учени, богати, обичащи се, а после всичко да се обърка. Други може да се съберат с проблеми, но с любов и с Божията подкрепа да ги преодолеят, да останат заедно докрай. Искам да кажа, че и да няма проблеми отначало, после може да се появят. Освен това човек може да остарее, да изпусне времето и човека за семейство, докато се чуди. "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват." Спомнете си и приказката "Циндил-Пиндил и Джаста-Праста." Това е другата крайност, но май е по-малкото зло.

Орлине, благодаря за задачката, много обичам такива! И аз се позабавих заради това, че пред белия лист по навик мисля в равнината, а решението е пространствено. И е доста популярно, хората пари правят от него. Оказва се, че понякога листът и химикалката пречат на мисленето, на пространственото, де.

Благодаря на Екипа на Портала и на всички, които участват в духовния живот тук, за възможността да получавам нужна информация, да намеря приятели и учители! Най-ценно за мене е това, че с поставяните теми и изказваните мнения ме презизвиквате да търся отговорите дълбоко в себе си. Прощавайте за следващия предълъг постинг, но нещо ми блокира интернета и добавях ли, добавях… Ретроспективният анализ отзад напред е противоестествен за мене. По-лесно ми е да си спомням деня, започвайки от събуждането сутрин, понеже така се следва една нишка между събитията и вероятността да се пропусне нещо е по-малка. Може да опитам и в обратен ред, за тренировка, да не съм зависима от последователността. Моята цел е да си дам сметка за взаимозависимостта, причините и последствията, да ги анализирам, да избера по-оптимални варианти на поведение, да ги отработя в съзнанието си. Това се прави с едно прескачане между събитията. Такова самонаблюдение с анализ е добре да се прави и няколко пъти в течение на деня, когато е възможно, докато се превърне в постоянен навик. Разбира се, оценяването изисква време и енергия, и не трябва да пречи на самия живот. Освен това не всичко трябва да се оценява пост фактум. Важно е предварително да се оценят възможните събития. Наистина искам да се науча преди извършването на действие, преди изричането /или изписването/ на нещо, да съумея достатъчно бързо и правилно да оценя възможните последствия. Разбира се, обикновено избирам да съм искрена, естествена и спонтанна, и изявявам себе си без да треперя какво впечатление ще оставя. Аз съм си аз, естествено е да допускам грешки, да не съм перфектна. Това не ме води до самоосъждане, но в никой случай не изключва нуждата от усъвършенстване и развитие. Понякога просто сякаш се гледам отстрани, докато вървя с някого по улицата или правя нещо. Странно е, понеже такова наблюдение изглежда лишено от емоции. Сякаш съм си чужда в смисъл, че не усещам особена привързаност към себе си, а просто наблюдавам, разбирам и понякога получавам съвет или информация. Сякаш имам друга същност, която се разкрива и действа само в определени моменти. Начинът, по който усещам нещата е, че душата ми говори на съзнанието ми, че тази друга същност е моята душа. Тя знае защо е на дошла на земята, защо се срещам с определени хора, защо ми се случват определени неща. Това знание не е осъзнато, но може би и не трябва, докато не се подготвя, докато не развия и разкрия определени качества. Колкото и да е странно, като че ли трябва първо да се науча да вървя в тъмното, да се доверявам на Висшата сила и чак тогава ще ми се отворят очите и ще ми се даде светлина. За това е нужно истинско смирение. Според мене будност е постоянно самонаблюдение, наблюдение на обстоятелствата и средата, необвързаност относно очакване на определени неща, готовност да се приеме каквото и да се случи, способност да се реагира спонтанно, спокойно,разумно,според Висшата воля, за доброто на Цялото. "Будни бъдете и непрестанно се молете!" Мисля, че истинска будност не може да се осъществи само с ума, нужно е в човека да работи Божествената интуиция. Не тази, която е плод на работата на мозъка ни и разбира се има своето значение, а тази, чрез която се приема действителната Истина. Когато човек постоянно е настроен на тази вълна, той може да участва в общия процес, да реагира спонтанно и въпреки това безгрешно, понеже се е включил в общата хармонична картина и следва трептенията й. Така може да стане максимално продуктивен в своя земен път. Сега някой да не си помисли, че задължително става дума за кой знае колко велики дела. Понякога просто трябва да хвърлиш коричка хляб на едно куче или да създадеш дете, или да се грижиш за някого, или да кажеш мила дума на старица, или да отстъпиш ред на болен човек, или да дадеш чаша вода... За да бъде буден, човек не може да живее със съзнанието, че е центърът на Вселената и е най-важният, с предимство пред останалите. Ако се е подчинил на Бога на Любовта, той няма да трепери за тялото си, за богатството си, за човешкия си авторитет... Ако се удари, по-скоро ще се разсмее. Изобщо земните болки и радости могат да идват с Любов, Истина и Мъдрост, които носят истинско духовно щастие, стига човек да е отворен за него. Будност е да си навсякъде и никъде, да си обвързан и необвързан, да си активен и пасивен, да си любящ и безразличен, да си щастлив и безстрастен… Любов+Светлина+Мир+Радост

Аз пък преди години съм участвала във викане на духове с игла, конец и един кръг с начертани по него букви и цифри. Гледали сме си на книга, на карти, на кафе, на ези-тура, а-а, имаше и едно гледане с чаша вода след колко години ще се оженим. Духовете нещо не искаха да идват при мене и трябваше много да им се молим, от което аз се чувствах негодна. Подобни игри могат да имат доста неприятни последици. Не му трябва на човек да приема при себе си непознати, че може да са всякакви: лъжци, присмехулници, нахалници, бабаити..., които после трудно ще изгониш. Някъде бяхте писали за различните видове ясновидство. Не всичко е грешно, има значение кого ще попиташ и кого ще послушаш.

Мисля, че най-малкото, от което трябва да се тръгне, е самонаблюдението. Това не е толкова просто, понеже голяма част от нашите действия, мисли и чувства протичат неосъзнато. Огромен багаж трябва да се изкара на повърхността, да се оцени, да се сравни, да се преработи. Процесът на събуждане е нелек, сложен и многоетапен. Нужни са постоянна концентрация на вниманието, разсъдителност, воля, знания, опит... Ретроспективният анализ е от голяма полза. Може да се научим да разпознаваме типове ситуации, в които изпадаме и начина, по който реагираме на тях. Да изучаваме причините, да отработваме желания модел на поведение в съзнанието си, докато успеем да го осъществим и в действителност. Тук вече преминах от проблема за будността на съзнанието към работата върху себе си, към желаното усъвършенстване, което впрочем може да е една от целите, за постигането на която се изисква будност. Действително, роля може да играят и чисто физиологични фактори: умора, главоболие, нарушено оросяване, интоксикации, смущения в обмяната на веществата и др. Що е будност на съзнанието? Сещам се за пионерския девиз: "Винаги готов!"

Венци, пак много си ми писал. Направо си бях за две, две и петдесет. Петдесет заради ентусиазма. Усмивка! Латина

Така е. И много боли, когато човек не си издържи изпита и не оправдае доверието. Знам от опит. Не можах да се справя с голяма отговорност, която ми бе възложена. Аз самата не вярвах, че мога. Чувствах се малка, неподготвена и уплашена. Смятах, че не мога да успея сама. Мислех, че имам нужда от помощ, а не съумях да я получа. Душата ми беше свита и не можах да я отворя. Предполагам, че не съм била права. Или съм попаднала не на мястото си? А може би провалът в очите на хората е част от изпит, понеже се старах добросъвестно според силите си? Може би не всичко е зависело от мене и отговорността не е изцяло моя? Все някога ще разбера. Може да са ни поверени чуждо богатство или някакви отговорности, задачи, от които зависят благоденствието и успехът на други хора. Моето или чуждото богатство би трябвало да са идващи от Бога и за Бога, благословени от Бога. По-добре да съм бедна и отхвърлена, но с чиста съвест. Нямам нужда от неправедно богатство. И брашно с непочтени хора не можах да меля. Може би са ми липсвали смирение и мъдрост в общуването, и е трябвало все пак да намеря сили в себе си за това в името на една по-висока цел? Нито аз съм светица, нито те са съвсем грешни, та да ги презирам. Май не трябваше да заставам срещу силните на деня? Това е един от уроците, които трябваше да науча. И друго - когато ми е възложена някаква задача, имаща значение и за други хора, да мога да владея себе си, да забравя за всичко друго, да се концентрирам и да насоча нужната енергия за решаването й. Понякога личните проблеми са като черни дупки, поглъщащи много енергия, която иначе може да се използва градивно и позитивно. Ако човек съумее да си върне тази енергия, ще може да управлява голямо богатство, което дотогава е било неизползваемо. Колкото и да е трудно, човек трябва да успее да излезе от капаните на личната болка, на страданието, на отчаянието, на тъгата, на всички отрицателни емоции, които обезсилват. Тогава може да бъде богат и силен човек, който може да раздава. Значение имат и моралните качества, разбира се.

И аз съм си ближна! Обичам се, понеже Бог ме обича, иначе ще Го обидя /шегичка, ама наистина/! Богатство е Бог да е с мене, тогава нищо не ми липсва. Много съм щастлива, когато в трудни моменти получа неочаквано помощ, с която ми се дава знак, че Бог ме подкрепя, че не ме е оставил. Тогава не се страхувам от бедност, от злословие, от самота, от отхвърляне... Само Бог да ме обича, друго не ми трябва! Ако разбера, че с нещо бих Го отблъснала, на мига се отказвам от него. Нищо не може да се мери с Бога в моето сърце. Аз не съм безгрешна, но Бог е дълготърпелив и милостив. Ако хора ме съдят за нещо, а аз имам лични доказателства, че Бог ме подкрепя, съм спокойна. Човешките понятия за Любов и грях не са като Божиите. Понякога хората в стремежа си да не сгрешат потъпкват Любовта, а това наистина е голям грях. Любовта е най-висшата добродетел, от нея се раждат всички други добродетели. Ако имаме Любовта, имаме всичко. Нека сме богати на Любов, понеже Бог е Любов! Любов+Светлина+Мир+Радост

А групата, към която принадлежа, т.е. на тези, които всячески избягват да дават обещания, но се опитват да направят каквото зависи от тях, къде попада? От една страна хората обичат да слушат обещания, това ги успокоява. Колко политици са направили кариера от това! Поне временно, докато се "нагушат". Значи тези, които не обичат да обещават, предварително губят по точки и намаляват шанса си за успех. Аз лично не обичам да обещавам, за да не се окаже накрая, че съм излъгала и подвела някой, а мразя това. Практиката е показала, че не съм много успешна, поне засега. Все пак успехът зависи и от много други неща, например външни обстоятелства, не само от вътрешните качества. Пък и каквото даде Господ!

Изглежда доста прибързано и емоционално се изказах. Коя съм аз, че да съдя някого?! Все пак мога да кажа, че не бих постъпила така. Изневярата наистина може да боли жестоко, дори физически. "Лекарство" за ревността според някои може да е изневярата, но въпросната дама не е имала за цел приятелят й да се осъзнае, а се е стремила тайно да получи реванш за мъките, на които е била подложена. Донякъде разбирам подобен начин на мислене, понеже и аз съм правила напук, но за по-дребни неща. Ако някой ме обижда, че съм еди каква си въпреки доброто ми отношение и старанието ми, все някога се демотивирам и започвам да се отнасям според очакванията му. Мисля, че и двамата ако пораснат, може да имат прекрасна и пълнокръвна връзка за цял живот. Пък може да им е писано да живеят разделени, но защо си мисля, че никога няма да се забравят и никога няма да са напълно сигурни в избора си и доволни с някой друг. По-скоро биха се примирили. Поотклонихме се от основната тема, но нали няма да ни пишат оценки...