Латина

Точно така - само лично мнение! Далеч-далеч от моето например! Е, хайде, ще кажа още нещо. Тялото може да бъде храм, но може да бъде и боклукчийница. Църквите, които посещавам, са свети места, където ме посрещат много Светли Същества, служещи на Бог, на Любовта! Когато отивам в църковния храм, отивам не само при тях, а при самия Бог. Никога не съм останала разочарована, никога не съм излязла празна оттам. Получавала съм пречистване, прошка, сили, благодат, напътствие, подкрепа, помощ, които са ме следвали и след това. Моля се навсякъде, защото Бог е навсякъде, но в храма ми се получава най-лесно. Потоците от енергия и информация, присъствието на светли сили и души са многократно по-силни. Резултатите след молитва в Църквата понякога са били просто впечатляващи. Започват да се случват разни добри случайности една след друга, хората видимо променят отношението си към мене и са много благосклонни. Просто изумителна е разликата преди и след молитва в църковния храм. Там има много помагачи, самата атмосфера предразполага към по-голяма отдаденост и концентрация в молитвата. Любов+Светлина+Мир+Радост

Прочетох в един вестник за Табекс. Някой има ли опит? Върши ли работа? От противоречивата информация, която получих по въпроса стигнах до извода, че може да помогне само ако някой категорично е решил да спре цигарите. В останалите случаи, когато все още има положително отношение към пушенето като ритуал и е налице силна психична зависимост, на която не са противопоставени силни и дълбоко осъзнати мотиви, заместителната терапия за никотина е неефективна. Мисля, че в основата на успеха за преодоляване на себе си, независимо дали е някакъв вид зависимост или друго, е силната мотивация. Човек трябва да разсъждава, да проучва, да търси помощ, да мечтае, да има видение за положителния резултат. И ако спре по някаква причина да си каже, че това е просто кратка почивка по пътя към целта, която вече свършва. Никога да не се отказва окончателно. Ако пропушиш отново, не се предавай , а знай, че не си загубил битката с порока / тези неща сами по себе си не са пороци, стават пороци когато отнемат свободата на човек и той стане зависим от тях независимо от дозата/. Аз не съм била зависима от цигари, алкохол, кафе или друго вещество, но имам опит в преодоляването на себе си. Да отслабнеш с няколко десетки килограма, когато си с нарушена обмяна /диабет/, това също е много трудна борба с всяка собствена "гладна" клетка на тялото. Има нещо общо с отказването от пушенето например. Моята борба продължи с години, а зная че е нужно много по-малко време за окончателно отказване на цигарите, понеже критичният период е най-много няколко месеца, а някои го преодоляват много по-бързо. Никак не е лесно, но човек трябва да е и упорит, да има воля. Волята е качество, което също може да се изгражда малко по малко, ден след ден. Всеки път, когато успеете да се откажете от поредната цигара, печелите по една малка битка и ставате все по-силни /като във фитнеса/. Така печелите все повече пространство, докато някой ден осъзнаете, че сте станали пълни господари на положението. Пожелавам успех на всички, които са решили да бъдат свободни, разумни,обичащи живота и хората! Бъдете господари на тялото си! Не бъдете роби на фирмите - призводителки на цигари! Такива пари е по-добре да се изгорят, отколкото да се изпушат. Давайте средствата си не за отрова, а за нещо добро! По-добре нахранете някой гладен, направете подарък или нещо друго! Зарадвайте някое дете! Това ще ви направи щастливи и ще ви мотивира да продължавате все така, да сте благородни, силни и разумни! Дайте чист въздух на хората, които обичате и уважавате! Обичайте себе си, не пушете! От сърце, с най-добри пожелания към пушачите за успех в отказването на цигарите!

Благодаря ти, Благост! Ти ни даде като знание това, което исках, но не можах да дам аз. Радвам се, че имаш толкова добра подготовка по темата! Невидимата благодат, която се дава при тайнствата, е действена и действителна за тези, които са отишли да я получат с вяра, а не за забавно приключение. Идването й може да се почувства дори физически, като енергия, която протича. Тогава ясно разбираш, че чичкото не е просто чичко, нито сградата - просто сграда. Невидимата Божията благодат минава чрез тях. На някои какво им трябва, за да повярват? Летяща чиния с извънземни ли? Бог действа чрез хора, в които благоволява. Когато човек узрее за тези неща, сам ще потърси пътя, сам ще потропа на вратата и няма да остане разочарован, ако потърси в Православната църква! Божията благодат не е свалена от нея, тя е жива Църква. Каквото говоря, говоря го по убеждение, от личен опит, не само защото съм го прочела някъде в някоя книга. Любов+Светлина+Мир+Радост

Изместихме фокуса. Обективна истина, Истина, истина, мъдрост... Темата не беше ли за лъжата? Примерът, който дадох, си е просто пример, факт от живота. Що се отнася до жената в него, няма доволна-недоволна, съгласна-несъгласна, понеже умря! Дали примерът е уместен? За нечия друга теория има вероятност да е така, но за моята си е на място. Предназначението на теориите е да обясняват фактите. Ако се тръгне по обратния път, може да се окаже, че има доста неуместни за такава теория примери. Какво ще правим с тях ли? Лесна работа! Ами просто ще ги игнорираме, ще кажем, че са неуместни, ще се направим, че ги няма и готово! Що се отнася до въпросната теория, колко струва, щом част от нещата в живота не може да обясни? Ако поради недобрия ми начин на изказване не сте разбрали позицията ми, ще я кажа направо: Понякога истината трябва да се каже, понякога - да се премълчи, а понякога направо се налага да се излъже. За добро или за зло. Лъжата лична интервенция ли е в живота на другите? Да. Казването на истината лична интервенция ли е в живота на другите? Да. Удрянето на шамар лична интервенция ли е? Да. Публичното изказване по адрес на някой лична интервенция в живота ли е? Да. А дори само мислите и чувствата по адрес на някой лична интервенция в живота ли са? Да. И тъй нататък... По отношение на лъжата не може да има универсално решение. Правилното действие е различно според случая. И когато избират как да постъпят, хората може да сгрешат по различни причини, това е неизбежно. Както виждате, решението не е просто. Не може винаги само да казваме истината, нито само да лъжем. Учудвам се, че като хора с афинитет към съзнателното и добронамерено поведение и духовно израстване , стремящи се към Истината, Доброто и Любовта, говорещи на един и същ език, не можем да се разберем. Следващия път като четете мое писание, много ви моля, спомнете си, че се опитвам да бъда добър човек като вас и в светлината на това отношение изтълкувайте написаното! Латина Любов+Светлина+Мир+Радост

Изглежда казваш същото със свои думи. Не съм сигурна, че съм разбрана правилно. Какви клюкарски методи?! Нали и аз срещу тях говоря?

Знаете ли колко поразии може да причини човек, който е решил винаги да говори истината на всяка цена? Самото казване на на нещо носи след себе си последици, за които човек е отговорен. Предизвикват се действия и от страна на други хора, които не се знае на какъв акъл са. Казваш истината на някой ревнивец, че жена му хойка, на него му причернява и я убива. А сега ми кажете, трябвало ли е да се казва тази истина? Този, който си е отворил устата да я изрече, невинен ли е? Ако искате да си направим едно гласуване? Не се притеснявайте толкова за Истината, Бог я знае и това е най-важното. Тя, Истината, си е непоклатима и нейното съществуване и пребъдване не зависи от нашите човешки преценки. Любов+Светлина+Мир+Радост

Да.

Да разгледаме отношението съзнание-самосъзнание. Все още разсъждавам като лаик, понеже на този етап не желая да се заровя в съответните книги, дето са писани от специалисти. Техните мнения без друго ще са разнопосочни като нашите. То и аз имам някаква подготовка в тази посока, но беше отдавна, не съм се занимавала с това междувременно. Във всеки случай пропуснахме животните, когато учехме. По-интересно ми е да поразсъждавам самостоятелно, понеже тръпката от търсенето е по-голяма, чувството за свобода, примесено с доза несигурност, усещането, че и с минимум собствени средства може да се достигне целта... Съзнание. Съзнаваш съществуването на света, на отделни негови части, връзки и отношения помежду им. Една такава част в смисъла на такова разглеждане си и ти самият, понеже не може да виждаш другите, а да не виждаш себе си и отношенията си с останалия свят. В смисъла на думата съзнание ти съзнаваш и себе си. Но дали по тази линия на разсъждение не прескочихме в сферата на самосъзнанието, т.е. да имаш съзнание за себе си означава ли, че имаш самосъзнание? Самосъзнание. Тук съществено е какво определение за самосъзнание ще се даде, понеже оттам ще тръгнат разсъжденията, съпоставянето и изводите. Ще променя първоначалното си намерение и ще прескоча до някой виртуален речник, да видя какво пише там. ... Самосознание — осознанное человека своего общественного статуса и своих жизненно важных потребностей. САМОИДЕНТИФИКАЦИЯ - социально-психологический процесс, представляющий собой осознание социальной группой своей тождественности (единства всех членов на основе каких- либо признаков), а отдельным индивидом — своей принадлежности к определенной группе. САМОСОЗНАНИЕ - индивидуально- психологический и социально-психологический процесс осознания человеком или социальной группой своих свойств, качеств, положения в системе общественных отношений, интересов, идеалов, ценностей. САМОСОЗНАНИЕ , осознание и оценка человеком самого себя как личности - своего нравственного облика и интересов, ценностей, мотивов поведения. САМОСОЗНАНИЕ - (само-со-знание) - противоположное осознанию внешнего мира (объекта) переживание единства и специфичности "Я" как автономной (отдельной) сущности, наделенной мыслями, чувствами, желаниями, способностью к действию. Включает в себя процессы самопознания (само-по-знания), самоидентификации, самоопределения. Внешне проявляется как система предъявляемых (явно и неявно) самооценок и оценок других, помещающаяся в основание задаваемой модели познавательных и социальных дистанций, позволяющих мне определять мое место в системе складывающихся вне меня связей и отношений как в теоретическом, так и практическом их срезе, а также вырабатывать механизмы самоутверждения меня в мире и самозащиты меня от мира, определяющие индивидуальные качества личности. Это вынесение себя и своего сознания вовне дополняется и фундируется обращением индивида на самого себя, направленностью сознания на самое себя, т.е. "вовнутрь"... Прощавайте, но в бързането не можах да намеря материали на български. Засега трябва да спирам. Вие какво мислите?

Благост, благодаря, че получих това чрез тебе! Любов+Светлина+Мир+Радост

Стана като в стар руски филм - дори да дойде краят му, ще разберем ли нещо?!

Да, престраших се веднъж, понеже пише, че не е полезно за млади хора. Наистина действа. Не зная точно по какъв механизъм, но ми се струва, че и само гадното усещане да стоиш без въздух ще докара всеки дотам да му се отще. Шегувам се. Действително енергията се отнема и човек се успокоява и уравновесява. Ако не беше предупреждението за опасните дълготрайни последици... Глупости! Да не се отказваме от това благо - секса! Къде ще мерим едното с другото?!

Подходът просто да се премълчи истината е най-лесен. Ако някой обаче ти зададе ребром въпрос, на който не желаеш да отговориш с истината, моментното колебание в една такава ситуация е доста издаващо. Аз съм прилагала друг трик. По възможност използвам такива думи и изрази , които да са верни, но зная, че човекът насреща се подвежда и ги отнася за друго. Просто и за двете ситуации звучат вярно. Това направо си е изкуство и се иска специално вдъхновение, не винаги се получава. Преди се изказах доста общо, но и аз съм твърдо убедена, че при едни близки лични отношения честността и доверието наред с любовта са основен градивен материал. Ако се градят отношения върху лъжи, те са нетрайни. Освен това много хора се заблуждават, че истината може да бъде скрита 100%. В отношенията не всичко е слушане на думи. Близката комуникация позволява да се обменя информация и по други начини. Понякога лъжата просто се усеща, макар логически да изглежда неопровержима истина. Тогава този, който е излъган, застава нащрек, има едно наум, включва си радара и все някога засича лъжльото. Е, понякога човек предпочита да е сляп и да го лъжат, понеже измамният свят за него е за предпочитане пред реалния по някакви причини. Мисля, че Любовта е повече от истината, тя я съдържа в себе си, като два кръга, вписани един в друг. Най-добре се чувствам, когато се намирам едновременно и в двата. Съгласна съм, понеже и аз съм устроена по този начин - честна и вярна в любовните отношения, независимо от обстоятелствата и трудностите. Случва се отношенията отдавна да не са любовни, но принципите за честност и вярност остават, докато не приключи връзката. Може да е глупаво от моя страна, но така ми е чиста съвестта.

Понякога в центъра на тези мотиви не сме ние, а някой друг, на когото държим. Лично аз не умея да лъжа и считам това за свой недостатък, понеже понякога наистина се налага. Мисля, че законът на Любовта е над закона на истината. Любов на всяка цена, не истина на всяка цена! Понякога се налага да изберем по-малкото зло. Не е хубаво да се лъже, но се налага в някои ситуации.

На първата снимка освен пръстта, камъните и паяжино-найлоно-локвата преди не съм видяла мравките, направо голям мравуняк. Втората е снимана в река /или ручей/, водата облива камъните. А черното какво е? По-скоро птица, мисля аз, понеже е големичко за пеперуда. Да не е някой парцал? За прилеп май не става. Те това е несигурността!

Чак пък неограничени...

Здравей, Телемах! Случаят е отпреди четиринадесет години, но помня ясно всичко. Представи си, че си на едно място с много хора, отпред на сцената в залата има проповедник с микрофон, всички останали мълчат. Ти си в нещо като огромен енергиен буркан, прозрачен като стъкло, който те закрива изцяло /на разстояние от около половин-един метър от тебе/. Всичко виждаш, но не чуваш проповедника, до тебе достига само някакво боботене, не можеш да схванеш смисъла на думите му, сякаш говори на непознат език. И така в продължение на около час, след което естествено нямаш идея за какво се е говорело в проповедта. Там ме заболяваше и главата, направо ми се гадеше от главоболие. Колективната молитва беше просто от други членове на сектата, понеже много искаха Божието слово да достигне до мене. Отначало не си давах сметка, че този похлупак е за да ме защити, но чак впоследствие разбрах колко страдания биха ми били спестени, ако не бях се противопоставила на тази защита най-вече от чисто любопитство, понеже много исках да разбера какво всъщност става там. Е, платих си за уроците. Някои уроци са излишни, няма нужда човек да знае всичко. Трябвало е да си вложа енергията и времето в други неща. Любов+Светлина+Мир+Радост

Изобщо в тая работа не се иска много сила или издържливост, а най-вече желание. А когато се радва и душата, тялото се радва още повече.

Действително е така. В сектата навремето започнах да чета Божието Слово. Ревностно и последователно Го прочетох цялото и разсъждавах, оглеждах се наоколо. Виждах как много неща в онова място стават в противоречие със Словото, Любовта. Бяха слепи фанатици, тръгнали пред Бог. Пророкуваха, но не се изпълняваха думите им, а дума, казана от Бог, не пада празна на земята. Правеха нощни молитви, а в почивките отиваха да крадат / това е точната дума, макар те да не биха се съгласили/ череши на съседите, катерейки се по оградите, понеже "Божия е земята и всичко, що има в нея", а те са Божии деца, светът принадлежи на Баща им, значи и на тях. Говореха за съвършено здраве, а веднъж чаша с храчки на една от лидерките в църквата случайно се изсипа върху мене. Говореха за просперитет, а тунеядстваха, живееха на чужд гръб, дори едно момиче открито си мечтаеше как само ще проповядва, няма да работи и да мие чинии, понеже ще живее в хотели и ще се храни в ресторанти. Добре, че има нормални хора да изпекат хляб и да изчистят, да свършат всяка друга работа, без която не може да съществуваме... Не бяха благословени тези хора, нито с пари, нито с деца, нито с Любов. На една домашна среща се обсъждаха качествата на Бога. Изредиха какво ли не, а аз през цялото време чаках да кажат, че Бог е Любов. Така и не го чух. Накрая попитаха има ли някой въпроси и аз вече доста ядосана, изгубила всякакво търпение попитах: "Бог не е ли Любов?!" След това имаше мъмрене, че подбивам авторитета на лидерката, която все още беше в невръстната физическа ученическа възраст, а и в невръстна душевна възраст явно. Учудвате ли се, че името на тази секта беше "Воини на Христа"? Все воюваха, включително срещу другите християни. Учудвате ли се, че се разпаднаха впоследствие? За една година видях много други примери в този дух, но просто няма смисъл да ги споменавам. Написах всичко това да добиете някаква обща представа каква беше ситуацията там. Те сами ми подадоха оръжието в ръцете - истинното Божие Слово, което отделя Истината от лъжата като с остър нож. Говориха ми за молитвата и аз се молех от сърце. Бог може да бъде открит навсякъде, щом Го търсиш искрено. Благодарна съм, че ме насочиха да чета Библията и да се моля. Цената, която платих да бъда с тях не беше никак малка, но получих нещо наистина ценно. Впрочем, задържах се там от инат, понеже вътрешно усещах, че се чувствам зле с тези хора, а на първите събрания имаше нещо като похлупак над мене - в края им изобщо не знаех за какво се е говорело. Голямо колективно молене падна, докато похлупакът-защитник се махне. Едно глупаво пате като иска толкова да излезе от безопасния път, накрая Господ го пуска, но все пак продължава да бди над него. Мислех, че този път ще бъда кратка, но явно не се справих. Дано не съм ви уморила.

мисля аз, за някои само. Такива случки съм слушала за животни, че ... просто не знам какво друго да мисля. Не ми се вижда логично някой да ги е управлявал с дистанционно. Сега ми щукна - дали пък например ангели не могат да подтикват животни към някакви действия? Защо животните да не виждат и усещат духовете? Може да са свързани с духовния свят по-добре и от нас. Леле, имам чувстото, че бръщолевя глупости, понеже твърде много недоказани предположения изказах "на глас". Извинете!

Съгласна съм с последното мнение, даже много ми хареса, но защо ми прилича на ходене по тънко въже? "Прекален светец и Богу не е драг!" Разбира се, разумният и смирен човек е наясно, че е грешил и ще продължава да греши. Но ако един вид се примири и успокои до степен да го удари през просото, понеже без друго е невъзможно на не сбърка някъде, това си е направо минаване в другия лагер. Има значение все пак дали грешим съзнателно или несъзнателно. Наистина много ми хареса следното: ...

Далеч преди да се взриви слънцето вече ще е станало невъзможно да се живее на земята, мисля аз. Душата не умира при физическата смърт. А физическото оцеляване на човечеството как ще стане, не зная. Тогава по всяка вероятност хората ще изглеждат доста различно от сега, както ние от първобитните хора. Дали науката ще е стигнала дотам част от промените да са направени изкуствено или ще са резултат от естествена еволюция, може само да гадая / а не съм добра в това/. Нека да решим сегашните си задачи, предлагам аз. Не че е лошо да помечтае човек, да се опита да погледне напред в бъдещето /светлото, надявам се/. Ама има такива образи, които духом трайно са се преместили някъде много напред или много назад във времето или въобще извън времето и само отвреме навреме се стряскат за малко и после пак ги отнася съня. Каква полза от тях за другите, не зная. Дела са нужни, хей! "Лозето не ще молитва, а мотика". Аз си го преиначавам: Лозето иска молитва, ама и мотика. Не може да караме само на молитва, без дела /иначе за какво Господ ни е дал ума, ръцете, въобще тялото/. Ама ако си мислим, че без Божията благословия може да излезе нещо добро, пак сме в заблуда. Добре е крайностите да се обединяват в едно, а не да се противопоставят. Да не говорим, че има и такива, дето искат да ядат грозде, пък нито са се помолили, нито са копали... Е, понякога ядат, като им се дава. За бебетата, децата, болните, старците може и даже трябва! Любов+Светлина+Мир+Радост

Съгласна съм с това, понеже точно така се чувствам когато отида в Църква. Аз съм православна християнка. Не казвам, че протестантските учения не са истинни, понеже отричат иконопочитанието и паленето на свещи. Посещавала съм такова място, всъщност съзнателното ми пробуждане стана точно там. Абсолютно убедена съм, че Бог е навсякъде, че не е нужно да си на определено място, да правиш определени неща, да ползваш определени предмети, за да те чуе. Нужна е просто вяра. Съгласна съм обаче и с Иван /не знам къде по-точно беше писал по въпроса/, че за пребъдването на вярата на хората в този материален свят са нужни традиции и ритуали, нужни са врати между земния и духовния живот. Храмовете, манастирите и иконите са святи - така го чувствам аз и наистина вярвам в това. Който иска, ако е такова вътрешното му усещане, да не ги използва, но да не ги и хули, понеже така застава не само срещу братята си по вяра, но и срещу Бог. Именно хуленето на другите християнски изповедания ме смущаваше най-много в онази секта, която посещавах. След време тя се разпадна. Всеки има свой начин да покаже вярата си и почитанието си към Бога. Приемствеността на вярата между поколенията се осъществява посредством видими, материални носители и ритуали. Не мисля, че има друг начин засега. В православието някои неща са остарели, но аз вярвам, че ще има обновление според изискванията на новото време. Преди време бях обещала да споделя за своето кръщение. Кръстена съм в православен храм, още като бебе. Аз естествено не помня това, но години по-късно се убедих, че въпреки несъзнателността ми относно кръщението, то е било съвсем истинно и ми е донесло благодатта на Святия Дух. Печатът, който ми е бил сложен тогава, съм носила през цялото време и съм била пазена и закриляна, напътствана и утешавана. След време започнах да посещавам протестантската църква, която споменах. Там ми беше говорено за Христос и Го приех съзнателно, с голяма радост. Те не признаваха православното кръщение и ме убеждаваха да се кръстя при тях. Наистина опитах на два пъти, но по чуден начин все не успявах. Просто ме спираха Отгоре. Не можех да стигна определеното място в определеното време и туй то. Тогава се чудех защо става така, аз недостойна ли съм. След време разбрах, че е светотатство да се кръсти човек повторно. Това се прави единствено, ако не се знае дали е кръстен някой човек, който искрено желае това. Ритуалът при това е по-различен, като постоянно се уточнява "ако не е кръстен". Печатът на кръщението е за цял живот и той не е само символичен, а носи животворна промяна за човека, чистота,благословение, закрила... Кръщението е ново раждане. Преди години работих малко на регистратура в Студентска поликлиника. Тогава получих голямо доказателство за реалността на християнското кръщение , за истинността на православната вяра. Имаше опашка новоприети студенти от най-различни специалности. Предварително безпогрешно знаех кой ще каже "специалност Богословие". Тези хора бяха белязани, бяха по-различни от останалите и аз усещах това. Изпитвах голяма радост да ги виждам, чувствах ги много близки, радвах се, че все повече хора се обръщат към духовното знание, към добрата вяра. Аз съм българка. Още като бебе съм била кръстена и приобщена към православната вяра, вярата на дедите ми, на България, оцеляла през вековете благодарение най-вече на нея. Не казвам, че няма място и за други вероизповедания в нашата страна. Нужно е да се сравняват, за да се види общото между тях, а и различното. В заключение ще кажа, че няма нужда това Всемирно Бяло Братство, състоящо се от хората, принадлежащи на различни изповедания, проповядващи Любов, да се яде отвътре за второстепенни работи. Трябва да сме толерантни към различните от нас братя и сестри, понеже главното е Вярата в Бога, в Любовта, в Истината, в Доброто... Сигурно някой може да каже тези неща,а и повече по-добре от мене. Като не се чувствам достатъчно подготвена да говоря за нещо предпочитам да мълча, но приемете изказването ми не като някаква проповед, а просто като мнение на човек, който има още много да се учи. Любов+Светлина+Мир+Радост

Мисля, че промяната се дава Отгоре. Образно казано, някои хващат правилната посока от показване, от казване, а на други им се налага заплашване или потупване с пръчка - според зависи кой каква "овца" е. Пък някои от нищо май не разбират... Една ясновидка, която посещавам понякога казва, че вече ни променят, не само умовете, но и състава на кръвта, лимфата, мозъка, дихателната система, въобще целия организъм. Става въпрос за промени, нужни за новия живот. Ще ни направят нови хора. "Хората ще станат по-добри", казва тя. Промяната всъщност е още по-глобална - чувам за промени в магнетизма на земята, оста на въртене, климата... Свидетели сме на катаклизми, на "изчистване" може би . Тук не зная много, затова говоря общи приказки, но ще ми е интересно да чуя други мнения по въпроса. Общо взето, по един или друг начин, ще вкарат стадото в Пътя към Доброто, Любовта, Истината и Спасението. Сигурно обаче ще има някоя и друга загубена овца... Любов+Светлина+Мир+Радост

Наистина, доста е интересно да бъдеш с човек, с когото имате телепатична връзка, усещате мислите и чувствата си. Това може да помогне хората да станат по-добри, понеже лицемерието и лъжите загубват смисъл, а всяка нечистота, макар и вътрешна, става явна. При това естествено хората трябва да останат любящи, простителни, снизходителни и не всичко, което виждат, да го казват или показват. Приятно е да чувстваш, че някой е на твоята вълна и те разбира без думи. Става дума за съвсем скорошно познанство и така е от самото му начало. За мене е вън от съмнение, че има хора с ясновидски способности. Повече ме вълнува доколко имат възможност да влияят на съдбата, здравето, енергетиката, линията на живота и т.н. Човек да го е страх да отиде при такъв, да не би да му направи нещо. Особено печалбарите, тези, дето според мене са си сатанисти. Някои са наистина достатъчно силни да направят някои промени в полето за убедителност, да кажат, че има направена магия и ако си балък да се хванеш, цицат ли цицат, докато могат...

Кристиян1, благодаря ти! Навреме и на място ми каза нужните думи.