Латина

Здравей alex_alex,

Имаш ли усещането, че правиш неща, които нямаш намерения да правиш, че не ти се позволява да живееш по своему, че не се харесваш?
Имаш ли желание да отидеш някъде сама, поне за 2-3 дни?

Тъй като явно много хора проявиха интерес към темата, я преместих от "психотерапия онлайн". Поради това и ще се въздържа от отговор. Пожелавам щастие на питащата!

Здравейте !Честно казано съм очудена,че приехте така ситуацията ми.Аз немога да си представя коя нормална майка ще крещи на децата си за най-малкото,ще ги наранява и т.н.Благодаря че наистина правилно и точно разбрахте ситуацията.Да по 24 часа съм нон стоп с дечицата ми.На баби,дедевци,роднинни и т.н е много сложно.Разстоянието с тях ни е много далече.Работят от понеделник до петък,няма как да дойде някой да ми помогне.Идват някъде сигорно в месеца по 1 път и си отиват в същия ден.
Zarche това което пишеш е много вярно и според мен.Но няма кой да дойде защото работят по цял ден.Все си казвам мога,ще се справя,но тази агресея коята в последно време немога да я контлюлирам буквално много ме плаши,мн ме е страх да не им се отрази.
Didi_ts-това което ме съветваш да направя-обещавам ще го направя.Ще ги оставя да обърнат апартамента,да си играем заедно....Досега не съм го правила.Когато спят аз почвам да подреждам,прибирам дрехи -домакинската работа.Непомня кога последно съм легнала просто ето така,забравила съм какво е това филм,да изгледам новините.
Късметче-когато спят аз си оправям еди какво си,имам примерно някъде 40-50мин да речем докато децата станат,аз през това време ще почна да уча,докато не превключа и некажа -не недей.Така съм вече свикнала с това темпо,че незнам какво е това 10мин нищо да неправя.Няколко пъти съм заспивала през деня за някъде 30мин и като се събудя ме боли много главата,чуствам се мн по зле и затова и нелягам.Сутрин децата ако спят по до късно ,а преди това са ме събудили аз ставам,че ме е страх че като заспя и после няма да мога да стана,че ще се успя.За бавачката не беше ми хрумвало.
Станимире,като чи ли неосъзнавах чак дотолкова че те са дечица на по 1г и че неразбират.Да обичам да контролирам нещата и аз си мислех,че може да е заради това,че искам да ме слушат да разберат ,че аз им мисля само доброта,но те си знаят тяхното.Да ще направя всичка възможно да погледна нещата от др страна,като нещо естествено.Тази нощ когато се събуди едното дете и плачейки,осетих вътрешно някакво много голямо напрежения,някъде малко над корема или около незнам точно.Много силно осещане и неприятно,досега небях го забелязвала.Това ме притеснява,че незнам какво е и да не се развие в нещо много по голямо.А спокойствие забравила съм тази дума.
Alexander-на всичките ти нъпроси отговора ми е да.Искам да изчезна за няколко дни наистина минавало ми е като идея,но е невъзможно и си казах че това е грях че съм си го помислила.
Орлин Баев-защо ще се въздаржите от отговор?Мен ме притеснява да не е нещо по голямо,да не е някакъв проблем които с годините съм трупала в себе си и сега иска да избухне.Съвсем сериозно се замислям че нещо ми има,дори бих казала че ми има нещо но незнам какво е.Неможе човек да прави и да не може да се спре когато трябва.Нямам предвид само с децата ми, а във всъко отношение.Съмнявам се да е само от ситуацията в която съм в момента.Още от дете съм си мислила че ми има нещо,но незнам какво.

Може би е случайно, а може би не... ако не е - мисля че имам решение на твоя въпрос. Частично разбира се, подпомагащо но трябва сама да осъзнаеш, отработиш и тогава изхвърлиш натрупания проблем.

Alex_alex, какво да ти кажа - ти си герой и нищо ти няма, според мен.
Гледам, че майките с по 2 деца напълно те разбират. И аз съм гледала 2 деца с 2 години разлика сама, но таткото все пак беше с нас и помагаше. За реда в къщата - благоразумно сама намалих критериите за това, като единствено с хигиената не съм правила никакви компромиси. И пак се чувствах изморена и изнервена. Татито даваше 2 пъти в месеца 36 часови дежурства - не ме питай как се чувствах, след тях Той беше свикнал да чува една дълга тирада на оплакване от мен и също така да пита - този път какво се повреди? Както и въпреки че той самия не беше спал, бързаше да ме изгони мен някъде за няколко часа с приятелки, за да изветрея малко от пелени, пюрета и чистене. И това само след денонощие и половина без него. Представям си, как се чувстваш ти.
А въобще нямах твоите амбиции да правя и други неща. Само се опитвах да релаксирам, като се занимавах с цветята си на балкона. Съпругът ми с най-добри намерения ми подари една голяма, илюстрирана енциклопедия на стайните цветя. Започнах да я чета и ... ме заболяваше главата .
Всичко това се оправи като поотхвръкнаха децата и наехме бавачка.
Просто зарежи малко къщата - все пак не чакаш английската кралица да те посети нали Играй и се радвай повече на децата, почивай винаги, когато можеш, аз също не мога да спя през деня, свикнах от по-рано вечер и сутринта доколкото ми позволят да поспивам, и не се тревожи, че нещо не ти е наред.
Успех от мен!

Алекс, наистина ли не разбираш, че това което ти има и се кани да избухне се нарича стрес? Това и непрофесионалист би ти го казал, но нека ме поправят професионалистите, ако греша. Стресът идва от една страна от това че сама гледаш 2 деца, а от друга заради това, че си поставяш допълнителни неизпълними изисквания (език, шоф. курсове, всичко да е наред в къщи). Самият факт, че не можеш да се отпуснеш дори и за 10 минути показва, че отдавна не ти се е случвало и си забравила как се прави това. Организмът ти работи непрекъснато на пълни обороти, а колко време може да се издържи в такова темпо?!? Рано или късно пАрата трябва да излезе от някъде, това е природен закон, в случая тя излиза под формата на викове и агресия. Щом не може да ти помага баба, тогава потърси (дори и за по 2 часа да е) бавачка, съседка срещу заплащане, приятелка, или пиши във форума бг-мама и виж как се справят майките на близнаци, но трябва да намериш начин да се освободиш от напрежението, което се трупа в теб - от него идва и агресията. Пак ти казвам, че говоря от личен опит. Не знам от колко време съпругът ти е международен шофьор, но по този начин ти си лишена не само от физическата му помощ в ежедневието, а и от една релаксираща прегръдка вечер. Чудесно ще бъде, когато се съберете заедно в Испания, но засега забрави за ученето на езика. Може би това е една от причините да се дразниш на децата си - тъкмо си мислиш "ей сега ще хвана учебника" и някое от тях се събуди.
Съветите ми са: намери си помощник за децата, намали изискванията към себе си и прави дихателни упражнения (те помагат срещу стрес). А най-напред може да започнеш с изглеждането на един филм, препоръчително да е комедия .

Alexander - какво по точно имаш на предвид.
Знаеш ли Диана да ще позарежа до някъде къщата,това е първото което ще направя всичко възможно да направя,все пак това ме чака цял живот,а това време с децата,тези години никога.Немога да си представя какво е това да отида някъде без тях.Май прекалявам и то доста,забравих че и аз съм човек,че съм жена.Така съм се отдала че се изгубих някъде по пътя.Крайно време е да се взема в ръце.
Zarche направо си го втълпих в главата,че нещо ми има.Само си казвам това,това трябва да направя,а неосъзнавах,че сега трябва да съм само майка.Само изисквам от себе си неща.Ще намеря решение,защото наистина ще се побъркам.Това за бавачката,го приемах,че все едно е нередно,как ще ги оставя на някоя непозната.Но като го погледна от друга страна си е съвсем нормално нещо!Да,да трябва да си променя и мойта гледна точка на нещата.Мъжа ми от както се познаваме е международен шофьор,наистина много ми липсва прегръдка вечер от него,а като се прибере по закон някой от децата ще ни притеснява.
Много се радвам,че писах в сайта,като че ли ми олекна по някакъв начин,чувствам се вътрешно по добре.Бях си се обедила,че ми има нещо,но ако продължавам така то наистина ще се превърне в реалност.

Огледай се и виж какво богатство имаш - живи бисери около теб, събуди се и почни да разбираш това което виждаш... и благодари...

Алекс- .... , разбира се, че нищо ти няма. По скоро има ти, но това е нормално състояние.
Пиша ти, от една страна, като майка, която е минала през такъв период \ две бебета - новородено и 1.9 месеца\ . В продължение на 4 летни месеца се случи така, че нямаше никой край мен включително и съпруга ми.
От друга страна ти пиша, като човек, който се занимава с проблеми като този и е запознат , да кажем да някъде с дълбочината.
Най- напред няколко любопитни факта, мъжката психика не може да издържи в тези условия и една седмица, да не говорим година. От друга страна - стандартно псхо мъчение- на една жена, ако и пуснат детски плач непрекъснато, за едно денонощие вече не е на себе си.
Ти и много други жени като теб отглеждащи две деца сами, са поставени в условия, които докарват човешката психика до предела на нейните възможности. Факта, че издържаш толкова дълго на такова напрежение, без да полудееш се дължи на един много силен психо стимулатор - майчиния инстинкт. Без него, както в горните два примера, ти не можеш да издържиш.
Та.. в момента ти си на предела на възможностите си или работиш с онзи скрит резерв, който всеки един от нас има, но често не стига до неговата употреба.
Всичко което те притеснява е напълно нормално, защото в теб се бори майчиния инстинкт и физическото оцеляване. Няма как.
За твое успокоение и да видиш, че това не е нещо страшно ще ти изброя последствията, които се получиха при мен, когато бях в твоето положение.
- страх да излизам с двете деца сама, защото едното като заплаче и другото заплаква и, няма да мога да се справя.
- загуба на съня, в продължение на 3 години спях на пресекулки - повърхностен сън, който не може да отпусне съзнанието и физиката
- чувство на вина, че не съм добра майка
- силна раздразнителност изразяваща се в говорене на висок глас или просто безкрайно говорене.
- силна неудовлетвореност
- от стреса напълнях с 20 кг.

И сега добрата новина .
- всичко това се възстанови в рамките на 1-2 години

Препоръчвам ти да направиш една от стаите напълно безопасна за децата, вдигни всичко на достатъчна височина, постели земята с нещо меко, махни столовете и обезопаси с възглавници всички ръбати места и дивана, ако има такъв.
Може да не ти харесва, но го приеми като временно положение. Нека това е безопасната стая. В нея трябва да си спокойна, че дори и да оставиш децата за 10-15 мин нищо няма да им се случи. Това е начин да седиш в покой поне толкова.
Казваш, че са на 1 година, поинтересувай се от детска ясла след 3 месеца. Има вариант да ги водиш половин ден, в активната част на деня- преди обед, където да играят с другите деца и да бъдат в безопастност. През това време ще си починала, почистила и може да полегнеш с тях след обеда
Не се измъчвай с чувството на вина, няма лоша майка, всяка майка прави най- доброто на което е способна в момента.
Ще ти споделя случката, която доведе при мен най- голямото чувство за вина:
Когато се роди второто дете, купихме двуетажни легла. Съответно каката \ на 1.9 месеца \ спеше горе. Тя се забавляваше с това, да се качва и да слиза. Един ден докато кърмех малкия, видях с периферното си зрение как се качва на горното легло, навежда се и пада с главата надолу, не можех да махна хранещото се бебе и в същото време не можех да я хвана навреме. На нея нищо и нямаше - инфо: децата на този възраст са с много мек череп и дори да се стигне до леки сътресения \ моята дъщеря е имала 2\ те преминават с повръщане и голяма цицина. За сметка на това пък майката изпада в всякакви лоши състояния.

Така че отпусни се, дишай, както ти казах в предния пост и вземи най- правилното решение да се отделяш за някакъв период от децата за почивка. Усмивки!

Е, на мене ми прозвуча не като пазарлък, а като саможертва и подарък.
Много е мъчително да си лош. Виж, далеч по-добре е на тебе да правят лошо...
Къде на майтап, къде наистина, но често злосторниците се изживяват и представят като жертви, които просто се защитават, водени от чувство на справедливост.
Важното е, че горната история съдържа в себе си представи и модели, които ни помагат да простим на враговете си, а това е едно от най-важните неща в живота.
А дали е вярна, няма чак толкова голямо значение...
Ако вярвам в нея, вярна е за мен.

Не зная има ли минали животи и бъдещи, но точно тази история ми помогна преди време да простя на един човек и да бъда щастлива, да продължа пътя си свободна от лоши чувства. Той пак си продължава с номерата, но нали омразата му е другото лице на любовта, по-точно - изгубената, затова го съжалявам, вместо да го мразя.
Благодаря, Хриско, че ми припомни историята за малката душа и слънцето, че всички сме светлина, че Бог ни праща само ангели. Някои от тях са направили нещо много трудно - да забравят кои са всъщност, за да преживее някой чудото на прошката, на любовта.

Днес следобяд си лежах и от скука взех една картонена опаковка от паста за зъби, пробих й дупка с химикал и започнах да гледам през нея различни предмети. Правих теста много пъти и получавах различни резултати за доминиращото око. По едно време реших предварително да решавам с кое око да виждам предмета през отвора. Оказа се напълно постижимо...
Та, въпросът е не толкова какъв е резултатът от теста, а каква искам да бъда и как да го постигна.

Това е новината да ,но пропускаме "ситният шрифт" спряно е добиването а те ще си правят пак проучванията дали има или няма шистов газ .И каква е гаранцията ,че случайно няма и да го добиват .А проучването отново е свързано със сондажи .На мен ми се струва ,че с тая новина просто искаха да се спре с негудованието .

Добра тема mihailo .Бъдещето на всяко едно същество ,на група от човешки същества и т н., зависи в момента от мислите,чувствата и постъпките им(ни).Никой не е изключение.Няма идеални хора.Вярвам ,че всички хора,които осъзнаваме,че с нашите мисли чувства и постъпки днес и сега,полагаме основите на нашето бъдеще,можем да работим съзнателно върху себе си.Работата се изразява в това да изчистваме стари мисловни модели и реакции(като например щом някой каже обидна дума ,ти веднага да му върнеш две).Работа е ,на мястото на старите модели да посаждаме семенцата на ново,позитивно мислене и чувства.Имаме чудесни помощници оставени ни от Учителя,а също и от другите духовни школи (защото не следва да се делим,а заедно да се повдигаме,което също е нов мисловен модел).Песните,паневритмия,беседите,които с нова сила следва да четем и разбираме....Ако успеем да вградим в живота и ежедневието си тази работа, ще се убедим ,как нашият свят се променя към по-добро.И това приятели не е утопия.Аз вярвам ,че е възможно и не просто вярвам,но ежедневно срещам ,виждам тази промяна в малките неща и в моите съвременици.Сред нас има светли същества .Те са в децата ни.Нека ги подкрепим.В много по-голяма степен носят всичко това,на което всички ние -родените в миналия век сега започваме да се учим.
Поздрави.

Има пуснати различни такива програми. Къде лъжа, къде истина, ама така както българина сам изтребва себе си, никой не може да го изтреби. Но пък тези дето оцеляваме, ставаме все по силни . Та вече нито чуждите, нито своите могат да ни изтребят. Като едни феникси се раждаме след лудостите на всяко едно правителство, пътуваме из света и се връщаме пак в България. Тъжно ни е, но то вече на всички им е тъжно. Но пък ние сме свикнали
Не се изтребва току- така цял един народ, пък бил той и в една малка България.
Мисля, че с тези програми дето се пускат по скоро сами искаме да си придадем по- голяма важност, нищо повече. Не сме толкова важни за света, че някой да се занимава с нас, пък и ако искаха отдавна щяха да са ни купили, ама никой не ни иска.
Затова щем не щем, трябва да си се харесаме и да си подредим животите в държавата и да вземем да си я харесаме и да си я пазим.
Да учим наистина, а не с измами да вземаме дипломите си.
Да работим и да гледаме в собствената си паница, а не все да зяпаме в залъка на другия.
И ако изходим от старата мъдрост: Не го храни с риба, а го научи как да я лови.............,не просто да се научим да ловим рибата, за да не я чакаме даром, а да се научим да изработваме инструментите с които да я ловим. И този дето се е научил, да научи и другия, а не да му троши единствената въдичка, която има.

Българите ще станат духовни водачи по предсказанията на пророчицата ни Ванга! А всички българи, разпръснати по света работят за човечеството, за неговото духовно извисяване! Това са Апостолите, работещи с Добрата Енергия!

Всички сме в духовния път. Вегетарианството само по себе си не е нито необходимо, нито достатъчно условие за напредък. Би могло да е само признак за напредък, освен ако не е самоцел с благовидни причини, а същевременно с дълбоко осъдителна същност, към себе си, към други хора, към устройството на света и към Бога - то друго не остана...
Има кротки, благи, добри и смирени вегетарианци, с много меко и неосъдително излъчване - за тях виждам, че са здрави, неагресивни, добри, с изчистена до голяма степен карма. От дискутиращите тук видях само един такъв човек, а няколко други се доближават до това положение.
На останалите, които се изказват осъдително и агресивно, защото така го усещам, ми иде да кажа:
Хора, защо ви е да ядете хора?!
Защото има енергийно нараняване, енергийно ядене.
Не зная защо си направих труд да напиша и това, като зная, че няма да промени нито нечие мислене, нито нечие отношение.
Поздрав с Добрата молитва!

Аз пък съжалявам, че са пропуснали да модерират някои мои глупости и са останали за вечни времена...
За глупостите, които са модерирали, съм даже благодарна.
Тук свободата е голяма и възможността човек да се учи - още повече. С цитати от Учителя Петър Дънов се включват не повече от 5% участници. Останалите могат да се изявяват свободно в рамките на общоприетия онлайн - етикет.
Има хора, които са били баннати много пъти, но се връщат тук. Защо ли? Защото намират нещо, което е нужно на душата им. Най-малкото са намерили няколко приятели.
И аз се научих да не страдам, ако изтрият мое мнение. То пък голямата ценност!
След сто години няма да има значение...

ПП. Един поддържан сайт е много приятен за посещения - с приятно, уютно, спокойно, позитивно, градивно усещане.

Аз пък съжалявам, че са пропуснали да модерират някои мои глупости и са останали за вечни времена...
За глупостите, които са модерирали, съм даже благодарна.
Тук свободата е голяма и възможността човек да се учи - още повече. С цитати от Учителя Петър Дънов се включват не повече от 5% участници. Останалите могат да се изявяват свободно в рамките на общоприетия онлайн - етикет.
Има хора, които са били баннати много пъти, но се връщат тук. Защо ли? Защото намират нещо, което е нужно на душата им. Най-малкото са намерили няколко приятели.
И аз се научих да не страдам, ако изтрият мое мнение. То пък голямата ценност!
След сто години няма да има значение...

ПП. Един поддържан сайт е много приятен за посещения - с приятно, уютно, спокойно, позитивно, градивно усещане.

Едва ли Кейси е искал да богохулства, той е бил пич. Забравих да добавя, че като им се е присмивал, това най - много е вбесявало мъчителите му.
Но ми се струва шантаво да го е правил. Пък и в книгата не са дадени точни думи на Кейси, а авторът така твърди, че е говорил Едгар.

Представям си Го често усмихнат. Самият Той е дарявал, утешавал, лекувал, възкресявал. Той е вратата към Спасението, към Вечния Живот.
Безумие и богохулство е някой да твърди, че се е присмивал на когото и да е. Той е милостив, молил е Отца за прошка на убийците си: "Прости им, те не знаят какво правят!"

Според Йоан Златоуст Христос никога не се е смял. Самото християнство през вековете е създало образа на един тъжен Христос. В повечето случаи Христос е изобразяван на кръста, като че ли през 33 –те години на своя млад живот той е бил винаги на кръста!
Моето разбиране, обаче е, че човек като Исус не би умрял тъжен, дори и разпънат на кръста. Той сигурно се е смял преди да умре. Това е направил и Мансур Ал Хилаж преди да бъде убит от фанатичните мюсюлмани, заради това, че е заявил: „Аз съм Истината – Аз съм Бог”. Мюсюлманите не могли да толерират това, така, както и тогавашните евреи не могли да простят на Исус. Мюсюлманите убили Мансур Ал Хилаж, но преди това той погледнал към небето и силно се засмял. 100 000 души се били събрали да видят това грозно събитие, убийството на едно от най – великите човешки същества, стъпвало някога по тази земя. Някой от тълпата попитал: „Ал Хилаж, защо се смееш? Теб те убиват!” А той е бил убит по най-жестокия начин – парче по парче – най – напред краката му били отрязани, после ръцете му, после очите му били извадени, после езикът му бил отрязан и после главата му. Те го мъчили без пощада, а той се смеел. И когато някой го попитал защо се смееш, той казал: „ Аз се смея, защото човекът, който убивате е някой друг, аз не съм това. Тези хора трябва да са полудели, те убиват друг човек! Мен не можете да убиете, това е смешно, и аз се смея на Вашата лудост!”
И точно това трябва да е направил и Исус, засмял се е !
Той не е глупав човек, не е тъжен човек – и не би могъл да бъде! Името Христос е синоним на името Буда, т.е. Просветлен, Богоизбран. Христос е бил просветлен. Той се е радвал на живота, на малките неща в живота. Той се е радвал на храната, на пиенето, на приятелствата.
Но християнската религия изобразява Христос като тъжен, превърнала е в светец едно автентично човешко същество. В евангелията не се отразяват истинските случки, много е премълчано и много е добавено.
Това се случва и в останалите световни религии – Буда е изобразен без да се смее, Махавира е изобразен без да се смее, за Христос християнството твърди, че никога не се е смял.
Нима можете да повярвате в това, че Исус никога не се е смял през живота си?! – той, който се е радвал на трапезата, на компанията на обикновените хора – проститутки, бедни рибари, всякакви хора, и при това не се е смял? Можете ли да си представите, че човек като Исус, който е празнувал с приятели на трапезата с часове, никога не се е смял? Как можеш да хапваш, пийваш без да се веселиш и смееш? Той сигурно се е шегувал, сигурно е разказвал смешни истории. Той е бил един много истински и много смел мъж. Той е приел като своя ученичка дори Мария Магдалена, прочута проститутка за своето време. Такава постъпка е изисквала много кураж и смелост. Аз не мога да повярвам, че той никога не се е смял.
Защото смехът е самата есенция на истинската религиозност. Сериозността не може да бъде религиозна, защото сериозността е част от егото, от самото заболяване на човечеството. А смехът е проява на липсата на его – тогава, когато един религиозен човек се смее, той не се смее на другите, защото това е грозно и вулгарно. Той се смее на себе си, и в този смях се извисява и осъзнава.
А когато един Христос се смее, един Божи син, то той се смее със смеха на вечността – смеха над цялата космическа шега, наречена Съществувание. Това е смехът на Висшето разбиране, на реализираната Божествена същност.

Селомъдрена жена - жена, която се дава само на мъжете в селото.

Депутат : човек, който взима парите на богатите и гласовете на бедните, за да ги защитава едни от други.

Цензура се нарича изтриването и/или промяната на вашето мнение както и ограничаване на правото ви въобще да го споделите където и да било. В случая с темата, в която бяха модерирани ваши постове - Психеделичната култура - става дума за изтриване на цитати от книга и заместването им с линк към съответния източник. Това е стандартна процедура в нашия форум и е заложена в правилата ни. Ако не ви харесват правилата ни, нет пространството е широко и форумите са безброй - никой не ви е ограничил правото да участвате където и да било. Когато, обаче, се регистрирате в някакъв форум, четете внимателно правилата му, преди да натиснете бутона за съгласие.

Към вас проявихме уважение както към всеки друг наш потребител, което не може да се каже за вашето отношение към потребителите и екипа, който създава този сайт. Нападането на когото и да било в този форум и квалификацията му с лични негативни думи, също се забранява от правилата ни. Можете да пишете свободно, но докато сте в нашия форум, екипът преценя доколко и какво от вашите постове е подходящо за нас. Спазването на тези правила и модераторските решения взети не еднолично, а след консултация с администраторите и целия екип, не подлежат на коментар във форума.