simonkurt

Здравейте. Чета това за родителите и се замислям още повече над един мой много много наболял проблем (наболял защото май му е повече от време да бъде отстранен!)...Одеве на някой от първите постинги някой от вас беше написал, цитирам по памет "чувството за вина има само едно лечение - обичта. обичайте се.." и в момента,в който прочетох това изречение ме обзе такъв гняв! Невероятно А всъщност се сетих се за моя приятел, покрай който много се гневя..но за това след малко. И от там тръгнах да разсъждавам, дори си извадих лист и химикалка да напиша идващите на рояци мисли,че иначе изобщо не виждат бял свят..освен ако не взема химикалката! И ето какво излезе изпод пръстите ми тогава - като малка се чувствах ужасно, когато майка ми се върнеше от работа и започнеше да върши задълженията, които тя наричаше мои, въпреки,че за мен бяха измислени или поне неразбираеми, например не съм подредила стаята си - тя винаги се сърдеше и вършейки "моята работа" повтаряше, "ако аз не го направя,никой няма да го направи!", обиждаше се, дори се е случвало да плаче, защото "не съм я зачитала". Хем беше ясдосана, хем отиваше и свършваше онова, което аз не бях направила,а аз съответно се чувствах виновна, че я измъчвам по този начин. Така първо се научих да прибирах всичко вкъщи от страх, че може да разсърдя мама, след това ипълнявах всяка прищявка на гаджето си от страх, че ако не го направя, той ще ми се разсърди. Естествено не смеех да кажа това, което смятам за правилно или за хубаво, или това, което ми се е искало, защото важното беше да не разсърдя него. Не, не се чувствах добре. Така че ми писна да му слугувам на настроенията и смених гаджето. Следващото не се оказа много по-сполучлив избор - отново се стараех да му угаждам всякак, макар че имаше някакви бегли опити да наложа и своето виждане за нещата, но страхът, че може да го разсърдя с "неподчинението си" преобладаваше... Не симислете, че така ми изглеждаха нещата! - за мен ситуацията беше - аз искам нещо, той не иска да го направи за мен и затова правим само нешата които той иска, което ме обижда и т.н....Сега ми е хем смешно, хем тъжно като погледна назад, защото виждам, че съм била винаги настроена за отрицателния отговор, който всъщност и получавах. В сегашната ми връзка се страхувам, че човекът, с който съм не е достатъчно отговорен и сериозен и се чувствам длъжна да се "погрижа" за него като му повтарям какво не прави както трябва, за да седне и най-накрая да го направи, напомням - да не забравиш това или онова, а след това побеснявам, защото съм станала вече съвсем като майка ми - вървя след него и правя това, което той не е и освен изисквам от него да върши неща, които само за мен са важни! Обаче не спирам само до тук...понеже той е разсеян, освен за моите задължения се налага да мисля и за неговите... А не мога да ви опиша колко ми се иска никой да не ме занимава с никакви не-мои ангажименти! Е да, ама ако не се погрижа аз, се страхувам, че друг няма да го направи и хоп - отивам да свърша работата. Понякога успявам въпреки себе си да си наложа да не се поддавам на това задължаващо чувство, но след това започват угризенията - "това, кеото исках не се случи, защото си замълчах или защото разчитах на някой друг", а ако пък си отворя устата по-късно съм бясна на себе си, защото съм се намесила където не трябва... Тази вечер, благодарение на вас и на този форум стигнах до някаква частичка от себе си, с която се борех доста време и все не проумявах. Мисля, че най-накрая успях да формулирам ясно проблема си, модела си на поведение. Сигурна съм, че и вие го схванахте... Трябваше ми доста време и някои не много приятни преживявания за да разбера как да подходя, за да изляза от този кръг и да проумея, че грешката не е в другите, а в мен. Чувствам се облекчена, след като написах всичко това до вас и по-уверена, че мога да се справя с най-трудната и предстояща част - практическата. Благодаря ви мили хора че ви има Вижте какво прекрасно нещо ми се случи благодарение и на вас! Здраве, любов и чистота на всички ви!

"на~къде точно "синтезираш" намеренията си...".... - това е наистина интересна и полезна насока за насочване на усилията!

Права си. Последните 3 години трябваше да преосмисля доста неща (от известно време пригресивното ми слънце е в квадрат с плутон, сатурн мина през 12-ти в първи) и не мога да кажа, че ми беше лесно - имах доста противоречиви и силни емоции, но сега малко по малко нещата си идват на мястото. Вече мога да кажа, че успявам да се поставя в чуждата позиция (на баща ми), но най-важното е че съм ентусиазирана да се справя с тези противоречия. Не се бях замисляла над това, че имам нужда да простя на някого (а може би и на себе си), но времето се оказа наистина лечебно и всичко си идва по местата

Огняне, понеже питаш , ще ти кжа как е при мен - има ги и вманиачаванията и въздържанията...ту така- ту иначе. Ако дълго време се въздържам от действие, после наваксвам с пълна сила! Неприятен ефект се получава, ако се увлека в нещо, което не е полезно за мен самата, откъсването е мнооого трудно (това май е скорпионското)! Имах един около дву-годишен период, през който с пълна пара се стараех да получа определан информация, не се съмнявай че успях ! След като обаче двете години и нещо отминаха започнах да си давам сметка, че това, в което се бях забъркала съвсем не ми беше помогнало, а точно обратното, бях стигнала до едни състояния, в които съзнателно никога не бих се вкарала... Иначе, когато успея да събера достатъчно мотивация, нищо не може да ме спре да направя това, което съм си наумила.. Сега целта е да съсредоточавам силите си върху смислени неща...Такива ми ти работи

Здравеи Атлантида. Плутон всъщност е на последния граус на везни в трети дом, ретрограден (както и сатурн), но в съвпад с 4-ти, а куспидата на 4-ти - в скорпион. Права си за детските проблеми, макар че интересното е че сега започвам да разбирам баща си... е, не мога да кажа че го оправдавам, но така или иначе резултата е един и същ за добро или лошо. Не дадох други данни за себе си понеже именно това ме вълнува напоследък, но си права, че картата трябва да се разглежда цялостно. 29.06.1984, 8:45 a.m.р - ето това съм аз.. Но все пак, как според вас трябва да се използва положително тази трудна комбинация? Поздарви на всички!

Здраейте приятели. Напоследък много много често се замислям за това как ми влияе марс - в съвпад със сатурн в скорпион, 4-ти дом. Имам усещането, че за мен той е много важен, но като че ли все не успявам да се свържа достатъчно добре с него, нещо ми убягва някъде по трасето... Усещам гнева и напрежението, силата на комбинацията, но все още но не мога да достигна до свободен израз навън за тази енергия. Започвам да се ровя из разни неясни и задълбаващи в не-хубавия смисъл на думата теми, а не мисля, че това е начинът... и това се случва винаги, когато имам нужда да вложа усилия в нещо задълбочаващо и обемащо. Ще се радвам, ако споделите впечатленията си от тази комбинация. Може би някой от вас с идеите си ще успее да ме насочи и улесни търсенето ми. Поздрави, Таня.

"Интересното е, че след всеки един въпрос идва още един и още един. Дали имат край? За да се отговори на този въпрос, трябва първо да се отговори на въпроса има ли абсолютна истина ? Колко хиляди твърдения са смятани за правилни и в последствие се е оказвало, че са сичко друго, но не и правилни. Ако има такава, значи има точен и истинен отговор на всеки един въпрос. Това означава, че след откриването на точния отговор, човек спира да си блъска главата с него и минава на "по - горния въпрос" и този отговор му помага за следващия разбира се. Така рано или късно ще напреднем много в материала и въпросите ще намалеят, накрая ще ги изотговорим всичките. Ако всичко е чак толкова относително и няма абсолютна истина, то тогава ще си измисляме все нови и нови отговори на старите въпроси и ще си спорим, чии е верния или по - верния." А защо не допускаш, PeaceMакеr, и възможността просто наистина да няма край?

Ами трудничко се оказва май човек да се обича, когато неодоволството го е заляло...но пък ако успее да си даде сметка за причините за това недоволство, за проблемите си, че те наистина идват с решенията си, както някой от вас беше споменал, тогава като че ли нещата започват да се нареждат по малко, по малко. Според мен стига да искаш да търсиш и да си достатъчно търпелив към сееб си най-вече, все ще се научиш как да се обичаш , как да се отнасяш към болежките си, а от там и към тези на другите. Аз лично наскоро си дадох сметка колко важно е наистина търпението и желанието да учиш, още повече като заместители на агресията, която е по-лесно да проявим, но пък за сметка на това е толкова по-неползотворна. Латина, сългасна съм с теб, че тя всъщност идва като последствие..сега и аз го разбирам по-добре, но и ти го каза по-добре от мен Поздрави на всички!

zadrveite! purvo da se izvinq che pisha na latinica, no na tozi kompiutyr nqmam kirilica, a tukmo mi doide muzata i ne mi se shte da propuskam momenta:) zachetoh tazi tema, poneje poslednite 2-3- sedmici samata az bqh stanala strashno agresivna, koeto po princip mi e chujdo i v momenta, v koito is dadoh smetka kakvo se sluchva s men, chak se uchudih! i zapochnah da tursq prichinata za tazi agresiq. i na men prez tezi nqkolko sedmici mi se sluchi onova iztoshtenie, koeto nastupva sled izrazhodvane na mnogo emocii, oshte poveche negativni... i sus sigurnost moga da kaja, che nikak ne mi beshe priqtno, nito puk iskam da mi se sluchva pak. taka che sum si obeshtala da vnimavam za napred i da ne se poddavam chak tolkova na emociite da me prevzemat, makar che kato cqlo sum dosta emocionalna ( vse paksum zodiq rak:) no tova, koeto iskah da spodelq s vas e izvoda do koito vse pak usopqh da stigna sled vsichki tezi iztoshtitelni prejivqvaniq - moqta agresiq beshe porodena ot nasubirani mnogo vreme otricatelni emocii, razopcharovaniq, neizpulneni ochakvaniq i t.n.. taka che qvno beshe nastupil momenta, v koito e trqbvalo samata az da si dam smetka kolko mnogo neshto sum nasubrala v sebe si, i to neshto, koeto nikak, ama nikak ne mi e neobhodimo! i poneje e poveche ot qsno, che do togava ne bqh obrushtala dostatuchno vnimanie na priznacite, koito sa se opitvali da mi pokajat, che neshto v men ne e nared, potuashavaiki gi i schitaiki za po-pravilno da potisna tezi vutreshni nedovolstva, qvno che moqt vissh Az e reshil, da vzeme po-kraini merki i da mi pokaje dostatuchno qsno kakvo se sluchva v men samata, ta toku-vij nai-nakraq mu oburna neobhodimoto vnimanie sega sum ubedena che e taka, zashtoto v momenta, v kotio se zapirtah kakvo e porodilo tazi agresiq i istinski posikah da polucha otgovor, toi suvsem estestveno doide i tova e pravilniqt za men otgovor, koito mi pozvoli da osuznaq nqkoi dulboko skriti v men bolejki. sega mi e po-leko i spokoino...taka che mislq, che agresiqta ponqkoga idva i s takava cel a vie kakvo mislite po vuprosa? pozdravi!

на мен пък от мн време насам, дори не се бях замисляла, тъй като при мен е нещо нормално - та случва ми се, както си стоя и правя нещо, пред погледа ми да премине картина от някакъв много отдавнашен сън, просто картина, която дори не ми припомня цялото развитие на съня, но съм 100% сигурна, че съм го сънувала това. и псоледния път като ми се случи - съвсем наскоро, изведнъж се зачудих, от къде и защо ми идват тези картини?! на вас случвало ли ви се е това? какво обяснение си давате?

аз пък не мисля, че е съвсем правилно това с доверието... имайки предвид колко сме различни, нормално е секи да вижда нещата от различен ъгъл. а и в много от случаите се оказва, че хората, които са ни предали, дори не го съзнават. което говори за това колко е наивно от наша страна да очакваме някой да отвърне на всииичките ни очквания. и макар че наистина е трудно да не го правим и наистина да боли, когато се случи, аз лично не мога да се сърдя на никого...не знам дали за хубаво или не, но рзбирам някак си хората и май успявам да погледна нещата от тяхната гледна точка, а да ви кажа това наистина помага макар че никак не прави нещата по-лесни и прости..

Хе-хе-хе Сега ако и целия свят те чуе, представи си пък и да те послуша! Просто всеки си ги минава тия неща за колкото му е необходимо не него време, не че е хубаво, ама за съжаление точно така става. да си Хинтелигентен като нас тук, не е толкоз лесно

Аз лично съм на мнение, че за да си позволяваш да изневеряваш или съответно, за да не си го позволяваш, причината е 1.или неразбиране, колебание, страх-в първия случай-човек не е съвсем наясно със себе си, щом турси удовлетворение извън себе си, във втория-страх че ако изневри, ще нарани, някого, който е вложил определени свои очаквания във връзката си с този човек; или 2.избор, който съм направил сам, разбирайки псоледствията от действията си. Помислете и за това-хората очакват нещо от вас, когато поддържате някаква връзка с тях и ако вие не го изпълните, те се разочароват от вас. Кой е виновен в този случай?- вие, защото не сте изпълнили очакванията им или те, защото са ги имали изобщо, при положение, че никога не се знаве кое от всичко моеже да бъде оправдано?!

моят господар пък е слънцето и е в 11 дом в рак, в съвпад с венера, луна и меркурий(12).и така, както си четях темите из форума - и за господар на асцендента, и за самото влияние на асцендетна и слънцето, ако съдя по себе си, определено са примесени - то и няма как . има и значение къде попадат, макар че при мен са една и съща планета...но и наблюдавайки мои приятели...дали защото ги познавам добре или не, не знам, но влиянията се смесват.

a какво ще кажете за глухонемите? или пък за слепите? попадала ли ви е карта на някои такъв човек? аз защото имам познати, но им нямам данните им и няма как да проверя какво по-специфично има в картите им, а съм се чудила много. ще ми бъде интересно, ако някой запознат сподели мнение или дори даде данните на някои с подобен проблем.

мм, благодаря все пак ще мие итнересно да чуя какво мислят и другите. лек ден!

всъщност по-скоро исках да ви попитам за някаква по-обща информация, някаква литература. ако сте чели нещо по въпроса , в кои книги и т.н. все пак благодаря и за краткото тълкуване, Таня

аз пък исках да попитам за нещо друго. направи ми впечатление, че 1. хората, които имат някакъв аспект към моите възли или аз към техните, са доста малко и 2. че всички аспекти към и от възлите ми са със сатурн. вие имате ли подобни наблюдения ? предполагам че по принцип и други планети правят аспекти с възлите, но все пак ми се стори сратнно, че с вскички хора, с които ги имам, все е засегнат сатурн. в такъв случаи как се изменя значението на тези аспекти?

това казвах и аз, то е като вид самозащита, ама понякога може много много да пречи..

На мен ми се случва да усещам, че трябва да напаравя нещо, без да мога да си изрека съвсем ясно защо точно е необходимо да го правя. В повечето случаи когато привърша "правенето", вече знам защо е трябвало.Така че излиза, че не винаги е необходимо да се чудим и маем кое и защо, а просто да действаме и да слушаме какво казва онзи гласец вътре в нас...нещата се изясняват с времето

не мисля, че самозаблудата може да бъде в помощ на когото и да било! това би означавало да не живеем в този свят, в който се намираме...а в някакъв си наш, измислен, което общо взето ми граничи с неживеене от където няма да научим нищо.

Всъщност, Благост, случвало ми се е да бъда несигурна в неща, които знам, че ще са сигурни, че ще се случат...как ти звучи това? Някакъв вид предпазване, струва ми се, за да избегна едно евентуално разочарование. А в повечето случаи просто става въпрос за неща, нашепвани от интуицията. Сигурно на всеки от вас се е случвало?

Здравейта всикчи! Димитър 2: "...Бях чел че повечето заклети самотници са по интелектуално и духовно развити. Докато ако си с някого, все пак имаш ангажименти кам този човек. Малко или много той те ограничава в някаква степен. Не не може човек да е женен и да е свободен. Все пак не можеш да правиш всичко онова което искаш, трябва да се съобразиш с партньора..." Като четох това си мислех, че човекът, с когото живееш, може и да те ограничава по много начини, но в крайна сметка ти правиш доброволно избор да живееш с него и следователно сам избираш да приемеш евентуалните ограничения, които последват от съжителството ти с този човек. Освен това ми се струва, че оставайки сам пък се лишаваш от възможността да научиш много за взаимоотношенията между хората - не е необходимо да се съобразяваш с някого, да мислиш за него, гледаш само себе си и своето развитие и т.н. Не казвам че това е лошо. Може би заради това всички велики личности са смятани за "странници" и трудно са били разбирани от другите хора, тъй като не са умеели да общуват с тях. Не мога да кажа кой от двата варианта е по-добър, но мисля, че всеки то тях си има своите преимушества и недостатъци. Вие как мислите? Склонна съм да приема брака като доброволно съгласие между двама човека да Бъдат заедно, макар че приемам и варианта, когато те просто живеят един с друг, без да са сключили този договор. Струва ми се, че с времето, гражданският брак съвсем ще отпадне-наистина той не е определящ за любовта-но може би внася известна доза сигурност при повечето хора. Както знаете, очкванията които влага всеки във връзката си с някого са големи (които очаквания всъщност в повечето ситуации пречат на връзките ни с хората), а съзнанието на доста от нас все още не може да приеме просто да бъде с някого-те искат иска този някой да бъде не с тях, а ТЕХЕН. Брака според мен е израз точно на това вече поостаряло възприемане, подсигурява това "притежаване" на другия. За това и мисля, че сме на път да приемем по-новия начин на мислене и не за дълго ще имаме нужда да бъдем с някого, притежавайки го чрез бракчен договор. Разбира се не е нужно всеки да възприема брака по този начин, може хората да са достатъчно отворени, за да приемат че той е чисто и просто израз на любовта помежду им, без да налага каквито и да е ограничения. Както вече казах, въпрос на възприемане Поздрави!

много пъти съм се чудила над отговора на този въпрос, интересното е, че имам усещането че в моемнта съм с човека с когота трябва да бъда и все пак, когато се замисля, за многото животи които имаме...не мога да си отговоря дали този който е подходящ за теб е само един или наистина са много...убягва ми, убягва ми, но си мисля че в един или друг момент и този отговр ще дйде при всеки.

нов опит, този път на кирилица : сигурно ви се е случвало да срещнете човек, който ви привлича, влюбвате се, бивате известно време с него, а когато по-късно се замислите, се оказва, че ако не сте били влюбени, едва ли бихте намерили кой знае колко общи теми, чувство на удовлетвореност от общуването си с него и т.н...това ли е физическото привличане според вас? а случвало ли ви се е и да знаете, че този човек не е за вас и въпреки това да продължавате да търсите контакт с него..в такива ситуации винаги съм убедена, че привличаето е физическо, макар и понякога да има и нещо друго, което подтиква към търсене на този човек..какво е то според вас?