Има и друг аспект, който е най-близо до т.3, според мен.
Преди години, като бях вегетарианец, на обществени събирания когато се сервираше храната и аз исках само вегетарианска (често имаше само салати и пържени картофи), виждах как ме гледат с недоумение. "Ама защо не ядеш месо, ама как така"? Въпреки че никога не съм давал обяснения и не съм агитирал (най-честият отговор беше "Ами така, вегетарианец съм"), усещах известно смущение и дори вина в околните. Може би са се питали дали пък яденето на месо не е нещо нередно или просто им е било неловко, че ще ям само салата, картофи и ядки. Не знам. Но знам, че имаше една бариера между нас. В крайна сметка споделянето на храната, да си на една трапеза с някой, от незапомнени времена е било символ на единение, сътрудничество и уважение. Нещо, което сплотява. Съответно, ако ядете различни типове храна, разломът в отношенията се появява.
Не мога да си представя например в едно семейство единият да е месояден, а другият да е вегетарианец (има такива случаи). Колко е досадно да се готвят по две менюта и колко е противно да не може да си вземеш от чинията на родния си, да споделиш хапката с брат си, например.