Jump to content
Порталът към съзнателен живот

dcveta

Участници
  • Общо Съдържание

    531
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от dcveta

  1. Грешен извод! От което следва, че за теб свободната воля е повече от Бог и свободната воля съдържа Бог в себе си?!? Казва се "Бог е любов" и като такава, тя съдържа всичко в себе си, включително и Божията воля, която наричаш свободна. Имате се за повече от мене, щото сте се докоснали уж до Бога, но всъщност тези ви грешки, ме държат на разстояние от ученията ви и от вас. Ако нямахте подобно високо мнение за себе си, щях да си кажа - добре, нормално. Но някак си не пасва високото ви мнение/повечето участници тук имам в предвид/ и грешките които допускате. Хем ме поучавате, хем се получава като в онази история с ученика, който виждал грешките на учителя си ...
  2. Има ли някаква подобна медитивна практика, която може да се прилага без да сядаш и без да се усамотяваш, без да исква специални пози?
  3. Този пример говори, че човешкото желание определя и насочва волята. Желанието за градивност в случая е надделяло в този човек. Сещам се примерът с Хари Потър и шапката, която определяше кой в кое училище да учи.
  4. Не е възможно всичко да се опише в една книга. Казано е "Има си време за всичко" и аз си добавих изречението. То се подразбира. За чакащите се казва още Исая 40 31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат. Да, разбира се, че чакането е относително. Докато чакаш едно, се случва друго или правиш друго, но това какво променя? Къде виждаш противоречие?
  5. Значи правилно съм разбрала - описвате Божията воля със Станимир. Само пропускаш един фактор в който живеем - времето. Извън времето, в някое си бъдеще навярно Бог ни вижда прославени или божествени, както казваш, но тук на Земята и във времето все още израстваме и се усъвършенствуваме и сме в плът, която ограничава.
  6. В съвършената любов няма страх. Тоест свободният човек живее в съвършената Любов./Колко от нас живеят в нея непрестанно, освен Бог?/ Говориш за Божията воля значи, не за човешката. Ако продължиш мислите си още малко и ще е достатъчно. То и нашият живот също е илюзия, защото сме виждали като през огледало - отраженията си. Във второто подчертано изречение обясняваш Божията воля. Няма какво да кажа повече. Разбиранията ти са правилни, макар и изразени по друг начин. Така е и за теб съществува само една воля - Божията. А човешката воля я наричаш - желания/плътски, егоистични/. Поне така те разбрах. Тогава за какво спорим?
  7. Ани, би ли пояснила малко повече, какво имаш в предвид? Кога на мястото на съмненията идва вярата, доверието? Защо? Застоят понякога е нужен и по-добрият вариант вместо да се върви слепешката, но пак е нужна мъдрост. Има си време за всичко както е казано в Еклисиаст и за вървене и за чакане. Не е уместно да се върви слепешката, защото тогава падаш в яма. Лично за себе си съм имала и двата случая. Когато съм вървяла слепешката и съм падала в яма и когато не съм вървяла, чакала съм. И второто е за предпочитане, защото когато времето за чакане свършва, то Бог си има грижата и винаги дава ход, не ни оставя в застой повече от нужното.
  8. А какво е "извън божията воля"? Не знам какво е. Нали това се опитвате да ме убеждавате, че човек с човешката си воля може да се разпростре извън Божията воля. За мен подобна представа не съществува и не мога да дам пример за нея, нито обяснение.
  9. Тогава защо не казвате "да опознаем любовта"? Съвсем друго звучи. Че човек откак се е пръкнал на този свят опознава себе си. Изобщо не е точна тази дума "себепознание". Дори в началото като я чух си мислех, че искате да познаваме егото в себе си, а то би трябвало да се отнася за божествената природа в човека. Или по-добре да се каже опознай "Бог в себе си". Това "опознай себе си" е много относително. Всеки ще си го разбира, както му отърва. А "опознай Бог в себе си" е равносилно на "опознай любовта в себе си", защото се казва, че Бог е Любов.
  10. И много пъти Бог използва нашите желания/воля/, за да ни промени. Примери много, но ще се спра на Авраам - бащата на вярата. Той иска единственото нещо което няма от Бог - син и Бог му дава потомство, първо обещание. Докато се изпълни това обещание минават години, през които години Авраам укрепва и възсраства във вяра. Същото е и при Йосиф. Бог му дава съня за Слънцето, Луната и звездите. И от този сън се разбираше, че той ще властва и всички останали ще му се поклонят/братя, семейство/. Точно поради този сън той се озова като роб в Египет и един ден, след много години на израстване във вяра и любов, дойде изпълнението на желанието/волята/. Моисей е друг пример. И този, който работеше седем години, за да се ожени за жената която обича също е показателен/изхвръкна ми името Яков ли беше?/. Бог дава желанията в човека. Както е казано "Всичко е от Него, чрез Него и за Него". /във всички горни примери също/. И чрез тези желания/воля човешка/ Бог ни води и променя, оформя, извайва, докато заблестим като диаманти. Относно мнението на Станимир и Орлин - по-скоро те се опитват да обяснят Божията воля, не човешката, доколкото ги разбирам. Но дори и Божията воля е ограничена, защото сама се е ограничила!. Независимо, че се казва "За Бог няма невъзможни неща". Казва се още, че и Бог няма да направи нищо, без да го открие на слугите си - пророците. Затова пророците са толкова гонени и презиране, непризнати особенно в родината си. Също е казано, че там където няма пророческо видение людите се разюздават, тоест се нарушава закона на равновесието.
  11. Отговорете ми кратко и ясно, с да или не. Човешката воля може ли да се простира извън Божията воля?
  12. Измъкваш се тънко ... Волята е тази, която създава да. Тоест изборите, които са резултат от предопределението - къде си се родил, къде си учил, с какви гени и т.н. А предопределението е резултат от Божията воля и Вселенски действащи закони. От където следва, че човешката воля е много ограничена, в рамките на предопределението. Разбра ли защо ти цитирах за Духа? Защото и Той се съобразява с Божията воля!/ако не си разбрал/. Границите се очертаха - Божията воля! Та къде остана безграничното на човешката такава или на действието на Светия Дух? Всичко проявено в света следва Божията воля и предопределение. Не може потока на цялото създание да върви в една посока, а ти да вървиш в обратната. Само си го представи - обреченост и унищожение, смърт. Всички Планети се движат по орбита. ПП Какво смяташ за човека/ако не е създаден/, че не стана ясно?
  13. Роси, явно не си запозната с писаното в Библията. Не пише за трета световна война. Ако съм пропуснала това пророчество случайно би ли ми цитирала този точно цитат в който е писано за трета световна война? За Ванга не знам, не съм я чела. В Библията се казва, че лъжепророчествата не се сбъдват. Ако със свободната си воля можем да променим Божията/казаното от Бог/, което ми звучи много странно. Коя воля би могла да се противопостави на Божията и да бъде по-силна от нея? Та ако със свободната си воля променим вече казини Божии думи, то какво следва всъщност, какви изводи трябва да си направим за казаните Божии думи и за свободната воля? А може би трябва да питам отново, макар че споделих - докъде се простира свободната човешка воля според тебе? Какво точно си постигала с нея? Можеш ли да споделиш, защото много повече ме интересува практиката от теорията? ПП За мен бъдещето не е само възможни варианти, а следствия от причини. Тези следствия и причини са описани в законите. Затова Законът за равновесието е толкова важен, да се познава и използва най-вече!
  14. А как ще обясниш писаното в книгата на Друнвало, когато Духът му дава да знае бъдещето за една седмица. Всеки ден му се дава да знае какво ще стане и всичко се сбъдва, до най-малките подробности. Не вярваш ли на писаното в книгите на Друнвало? Не вярваш ли на пророчествата написани в Библията? Ако вярваш, тогава къде е мястото на свободната воля, особено имайки в предвид писаното в кингата на Друнвало. Интересно какъв ли отговор си е дал самият той на този въпрос. Излиза, че просто участваме в практическата страна на теоретичен експеримент. Но и всеки съдател си ограничава творенията, колкото и на тях да им се иска, да са безгранични и богове .... Ти лично ако правиш компютърна програма, разумна -няма ли да й поставиш ограничения? Не вярвам ако човек се застрахова при сътворяването на компютърни програми, Великият Създател на Вселената, да е пропуснал това. Просто е невъзможно. Но ние човеците в стремежът си към великото .... стигаме до подобни заключения, плод на човешкият ни ограничен ум, което е нормално.
  15. Към тези думи не мога просто да не прибавя един библейски цитат от любимият ученик на Исус - Йоан А всеки сам може да си тълкува и разбира писаното. Умишлено се въздържам от повече думи, а и Станимир разбира без думи. Йоан 16 13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе това ще говори, и ще ви извести за идните неща 14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 15 Всичко, що има Отец, е Мое:затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
  16. Или не сме дорасли да разберем, че Бог владее над всичко, дори и над свободната ни воля. Едно от двете ще да е отговорът.
  17. Благодаря ти Диана! Като гледам много неща са се изписали, цели шестнадесет страници. Успях да прочета две и ще продължавам. Различни становища и интересни, съдържателни мнения. Преди доста време вярвах в свободната воля, но това ми мнение се промени. Лично съм стигнала до извода, че човешката свободна воля е свободна само до там да ускорява или забавя предопределението във времето и нищо повече, но не до безкрайност и това е предопределено, доколко, Тя се съдържа и е част от предопределението тоест, предопределението включва човешките възможни избори и пътищата на развитие. А изборите не са много, обикновено са между истина и лъжа, смърт и живот. Някой беше казал, че за да има избор са нужни поне три варианта. За мен изборите и свободната воля се припокриват. Нека разгледаме от какво зависят човешките избори/свободната воля/ - от познанието до което човек е стигнал. А то от какво зависи? От мястото на раждане, семейството, от училището, от гените/които Бог е дал на човека - да разбира и проумява или да не разбира/.... В някои мнения се споменаваше, че човек докато бил с егоистично съзнание нямал свободна воля. А след това, човек вършел волята на Отец, както казва Исус "Дойдох не моята, а Твоята воля да върша" "Ако може нека ме отмине тази чаша, но не Моята а Твоята воля да бъде". И отново няма свободна воля, според тези разбирания. Човешката воля по сила може ли да противостои на Божията? И тук друго се сещам да питам. Исус бил безгрешен - според коя карма е обесен, наказан с най-тежкото наказание? Според кой кармичен закон? Още един интересен въпрос възникна в мен. Стана ясно, че изборът зависи от знанието до което сме достигнали. Тоест колкото повече знаем, толкова повече правилни избори трябва да вземаме и толкова повече щастие и живот да ни носят. Но ... случаят с маите говори обратното. Те са имали много повече познания от нас и бъдещето са предсказвали ... но не са могли да го променят. Не са могли нищо да променят със свободната си воля. Защо? Впечатлиха ме мненията на Стругар, но за съжаление от една година не се е включвал във форума. И на мен ми са се случвали подобни случки, които са ме навеждали на размисъл. Само смятам за разлика от него, че свободната воля колкото и да е нищожна съществува в рамките на предопределението.
  18. В Библията се казва, че Любовта покрива много погрешки и това си е закон. В момента съм на вълна предопределение и свободна воля и затова няма да се задълбочавам. Относно този закон - на равновесието имаше интересно писание в Кабала. Като го намеря, ще го пейсттна. От примерите се разбира, че когато равновесието е нарушено, Бог изпраща Христос, за да го възстанови. Описаният пример с болният чакащ 38 години пред лечебното езеро е показателен. Това е дълъг период, изпитание за човешката вяра.
  19. Само дай по-подходяща тема и ще се включа в нея. То да не казвам, че някой да не се засегне, но за себе си стигнах до извода, че колкото е по-живо човешкото его в човека, толкова повече той вярва в свободната воля. Обикновено тези хора се смятат за Богове и забравят, че дори боговете в плът като Христос са казвали "Твоята воля да бъде, не моята".
  20. И на мен ще ми е интересно, да цитираш по-конкретно. Във форумите влизам защото всичко е по-синтезирано и можеш да си задаваш въпроси и да си получаваш отговори, можеш да се развиваш по-бързо отколкото ако губиш часове да търсиш точна литература и прочие и не забравям, че всяко правило си има изключения. Истината и умът. Не знам как точно да се изразя, но тези думи ги разбирам по определен начин въз основа на една медитация в която трябваше да не мисля, да успокоя умът доколкото е възможно. И по време на медитацията - нищо, абсолютно нищо, стараех се умът ми да не взима участие доколкото може. След това в човешкият ми ум дойде разбирането за двете същности на човека. И тази истина не беше от моят ум, но тя дойде от медитацията, тоест от Божият ум може да се каже. Едната същност е тази на егото, която непрекъснато се бои за бъдещето, за преходното което идва и преминава, бои се от смъртта. Истините научени и получини от тази ни същност са относителни, временни, отминават, не са вечни. Те са тези с малката буква за която говори Късметче. /това казано съвсем накратко, иначе може да се обяснява и подробно, да се пишат статии по тази тема и т.н./ Другата ни същност е Божествена и вечна. Тя няма общо с човешкият ни ум или само дотолкова, доколкото ни дава да осъзнаем неосъзнатото чрез умът и мислите иначе си остава неосъзнато и доколкото Бог има общо с времето, и доколкото времето влияе на вечността. Тази същност не се бои. В нея е Божественото величие, което всичко знае. Не са нашите мисли това, но там се съдържа цялото знание, цялото откъдето можеш да черпиш и да се обновяваш. Сега разбрах и още нещо. В Библията се говори за вътрешният наш човек, който всеки ден се подновявал, дори и външният да продължава да тлее, да умира. Та истинската, вечната Истина наистина не можеш да се докоснеш до нея чрез плътският си ум, а само чрез Божествената природа в себе си дотолкова, доколкото ти се открие или доколкото си допуснал да ти се открие, доколкото си се разтворил за нея, да приемеш. Така разбирам казаното от Кришнамутри, макар и да не съм чела цитата му, но ще ми е интересно да го прочета/ако някой го отдели/, само за сравнение. Иначе съм убедена, че точно това е казал по смисъл, макар и с други думи да е казано. В Библията например се казва, че когато свършат нашите човешки сили/било ум, мисли или каквото и да е/, тогава започват Божествените -"силата ми в немощ се показва съвършена". Докъто човек разчита на своя ограничен ум, предразсъдъци и подобни, не би могъл да получи повече, да получи от неограничените Божии дарове. И едни получават в една посока, където са престанали да разчитат на себе си, а други в друга посока. Тези твои въпроси ме карат да разсъждавам за Божиите истини и познание и докато ти отговарям си получавам и отговори за себе си. Божията благодат нека бъде с тебе!
  21. За мен законите са два - на любовта и на закона. Ако не си под действието на единият закона, автоматично попадаш под другия. Но явно за теб и още други закони, различни, които уж не са ни ясни и както в случая споменаваш - законите на невидимия свят. Ако не съм разбрала правилно поправи ме, не се ядосвай. Не пиша с цел да ядосвам някого. Просто съм си любопитна и обичам да изяснявам термини и подробности. Значи за тебе съществува закони за които ние простите човеци не ни е дадено от Боговете, да знаем, така ли? И още един въпрос възника докато четях този цитат за Моисей и законите на невидимия свят. По законите на невидимия свят са се сменили рожденното място, майка, баща, братя, сестри. По същите тези закони са избрали и училището на Моисей. Тези закони, казано с други думи си е предопределението. Тогава къде остава мястото на свободната човешка воля? Напрово се стопява. И ако Бог е предварително избрал училището на детето си, както и ние избираме училищата на нашите деца, то къде остава свободната воля. По-нататък почти целият ти живот е свързан с това, което си учил. Изключвам, изключенията от правилото и ситуацията в нашата страна, че много хора са принудени да работят не по специалността. Но по принцип училището е едно от важните решения в живота на човека, които определят неговото бъдеще и в някои случаи определят и семейството./примерно се запознали в училище и оженили/. А от семейството ти зависи и работата и живота след това. Интересно се получава -невидимите светове или висши духовни сили/така разбирам писаното за невидимия свят/ определят човешкото бъдеще според незнайни/или знайни/ за нас закони. Тогава къде е ролята на човека, на свободната човешка воля? Да използва доколкото може и както може това, което му е дадено за обща полза или? Лично съм стигнала до извода, че човешката свободна воля е свободна само до там да ускорява или забавя предопределението във времето и нищо повече, но може и да греша. Засега до това убеждение съм достигнала. Може да кажете, че Моисей е бил водач и т.н, но все пак ме интересува принцпно.
  22. Понякога се лъжа и отговарям на въпроси, които са зададени уж от незнание, а се оказва обратното ... Виж какво, едва ли нашият човешки мозък ще може да побере знанието което има Луцифер от хиляди години, че да му помага. Остави тази работа за боговете, да се занимават. Днес се питах един въпрос. Когато Бог и Сатана са разделени, ясно виждаш посоката, накъде да вървиш. Но когато са на едно мнение, тогава как ще знаеш пътя и каква е точно Божията воля? Знам че някои веднага ще опонират, но за това ще дам пример и то библейски. Примерът с Йов, първа глава. Сатана присъства на събранието на Божиите синове/тоест той е един от тях/. И Бог се съгласява с него. Доста на почит е бил изглежда, щом Бог се съгласява с него. От друга страна този описан случай много прилича на онзи за доброто и лошото ченге. Та в подобни случаи/като примерът с Йов/ как разбирате Божията воля? Явно и на познаващите закона не е било много лесно, да отсъдят правилно и да разберат, щом накрая се оказва, че не са говорили правилно. И съветниците на Йов, колкото и да са били запознати с писанията и знаещи, не са могли да му помогнат. Можете да почетете книгата. Доста мъдрост е събрана в нея. Явно това е случай в който трябва да се отсъжда мъдрост от мъдрост. Лесно се отсява лъжата от истината, но мъдрост от мъдрост как да отсеем? За Еремия не е трудно било, надявам се и за нас същото следва. В случая става въпрос за Божията воля, която била добра/например пазенето на десетте заповеди Божии/, по-добра следва от повече познание за Бог и съвършена, придружена с чудеса и знамения. Пример мога да дам - Исус, който е познавал съвършената Божията воля. Ето как си получих отговор на въпросът. Когато човек навлиза навътре в духовните световете, познанието за Бог се увеличава чрез познаване на Неговота воля/добра, по-добра, съвършена/. Значи колкото по-трудни са уроците ни и по трудно разпознаваме Божията воля, толкова по-надълбоко навлизаме в духовния свят и се доближаваме до познанието на съвършената Божия воля, която не може да се изпълни без чудеса и знамения. С други думи, поставен си в ситуации от които не можеш да излезеш по естествен начин, без вяра. Както Моисей пред Червеното море. Назад път няма, преследва го Фараона за да го убие. Пред него е Червеното море и пак път няма. Чрез вяра Моисей премина през пътеката в морето. Както се казва в Исая 35:7-8 7 Нажеженията пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори, В заселището, гдето лежаха чакалите, Ще има зеленина с тръстика и рогоз 8 И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта Нечестивият няма да мине през него, но ще бъде само за тях Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него. Исая е моят любим пророк и може би затова, Бог много често ми говори чрез написаното в него, защото не е половинчато учение, а такова което докосва цялото ти същество и сърцето включително. Много пъти го чета със сълзи на очи, както и сега.
  23. Откъде да знам? Нямам представа. Защо сравняваш ангелите с хора в еволюцията? Някак си не би трябвало. Те не умират. Ние умираме. За тях важат други закони поради тези причини. Еволюцията може да се развива и в двете посоки - нагоре и надолу. Наричаха ги еволюция и инволюция доколкото си спомням. От тук следва, че не е задължително еволюцията да е символ на духовно извисен. Относно основния въпрос мнението ми съвпада с това на Слънчева. Имаше една притча, в която се казваше, че човек отделен от Бога не може да стори нищо и беше направено сравнение символично с лозата и пръчка от лоза. Казва се, че пръчката отделена от Лозата/ Исус/ не може да дава плод и изсъхва, хвърля се в огъня. Ние сме пръчките в притчата. На друго място се казва "По плодовете им ще ги познаете". Всеки може да се представя за духовно извисен, но плодовете говорят. Ученията също са свързани с плодове и носят определени последствия. Например има учения които наблягат само на закона, наречени са законници и има учения които наблягат само на любовта без никакъв закон/безусловната любов/. В християнството ги наричаха легалисти. Имаше една статия в която много добре се обясняваха нежалателните последствия от изпадането в тези крайности. А истината е по средата на тези крайни мнения и балансира между любовта и закона.
  24. Ако приемем, че Бог е пълнотата. Нормално е когато се върнем в небитието, да сме един вид в покой, тоест в прекратяване на всякаква еволюция. А в битието има движение. Нали животът бил движение, като и покоят е част от него. Преди време имах и друго разбиране. Ние сме създадени несъвършени и съответно сме поели пътя на усъвършенствувавенето. А за Луцифер се споменава, че създаден съвършен и съответно е поел обратната посака, понеше не е могъл повече да върви в пътя на усъвършенствуването, стигнал е краят на пътя един вид и поел обратната посока. Ние всички идваме от Бог, от Невидимият Бог, Който се проявява и става Видим, след това се удвоява и утроява и така. Докато един ден се връщаме обратно там, откъдето сме дошли - в небитието. Но дотогава следва да мислим за сегашното. По принцип в битието няма застой или този застой е относителен. Всичко се движи. Ние се движим, дори когато сме в покой с движението на Земята. Затова и не очаквам в близките хиляда години да има прекратяване на духовната еволюция в битието и още по-малко на ниво нашият материален, твърде неодухотворен свят, освен ако нямате в предвид край на света или нещо подобно. Не са ми познати тези теории, но и не ги смятам за важни. Нищо практически не те учат. Не виждам ползата от тях, поне от едното изречение, което прочетох.
  25. Аз докато слушах този и онзи бях доста обръкана от многото писания и вярвания, защото определено във форумите се събират различни хора, с различна вяра и мнения. Все пак трябва да се опреш на нещо, което вярваш като основа и от там да градиш. След това се вслушваш и в сърцето ти, защото Бог няма да ти каже нищо, което вече не е говорил на сърцето ти. Тоест няма нужда да приемаш всичко, което е писано ако не се свързва със сърцето ти. Един вид вътре в себе си имаш знанието и отвън било чрез книга, човек, форум или по друг начин то само се потвърждава. При мен е по-лесно, защото вярвам на писаното в Библията и въз основа на нея си правя изследвания ако е нужно или си сверявам нещата и така. А те сами се доказват. Когато вървиш по истината, нещата се навързват сами едно с друго, а когато не вървиш в правилния път - има много въпроси и противоречия, като не забравям, че всяко правило си има и изключения. Понякога противоречията се повявават, за да се наредят след туй в едно цяло. Всички тези неща и на мен ми ги говорят поради умът. Понеже когато умът не бил в покой, бил като размътена вода. А Бог се виждал ясно само когато водата е чиста, тоест умът спокоен. Имаше една книга, която на мен ми помогна "Тибетска книга за живота и смъртта". Честно да ти кажа мисленето и безсмислието са две части на едно цяло, както доброто и злото и не мисля, че за Бог има голямо значение дали ще ни говори в мисленото или в безсмислието. А да не се бориш с мисли и чувства го разбирам като "да си пазиш мира" във всички случаи и бури, които могат да възникнат в този променлив свят. А за да си опазиш мира е нужна вярата на децата. Ако подадеш ръце на едно дете, което е седнало на висок прозорец - то изобщо няма да се замисли, няма да се страхува. С пълна вяра ще се хвърли в ръцете ти. За отдалечаването от Бог какво знам, ще се опитам накратко да споделя. Когато не разбираме Божията воля и не я вършим един вид се отдалечаваме от Бог и тогава много лесно можем да бъдем заблудени и да попаднем под нежелателно влияние. Непростителността, осъждението и гордостта също отварят тези врати. От друга страна за разбирането на Божията воля е нужно познаването на Божият глас. Тук нямам в предвид само и единствено говорене с глас, което се описва в книгите. Бог не е ограничен. Той може да ни говори по много начини - чрез природата, чрез хората около нас,чрез мисли, чрез радио, телевизия, чрез деца. И когато се научим да разпознаваме този Божествен глас в нас/както познаваме гласът на родителите си/ или около нас вече няма да се лутаме. Иначе като общ принцип се казва, че истината се намира по средата на две крайни мнения. Върви си по пътя както си знаеш и с както ти позволяват възможностите, а останалото е Божия грижа. Никой няма да отговаря пред Бог за това, което няма или не му е дадено. Всеки ще отговаря за това, което има. Бог ни изпитва и чрез решенията, които се налага да взимаме. Понякога е достатъчно само да стигнем до решение и живота ни се променя.
×
×
  • Добави...