Mindfield

Трите неща, които бих променил, по степен на важност са:
1. Първо, темите от подфорум психотерапия може би трябва да си имат отделно местенце в началната страница, а не да стоят до другите теми. Все пак, те не са като другите теми - там не може всичко участници да публикуват мнения и излиза, че стоят там, само за да бъдат четени от всички останали заедно с другите теми. Освен това, така се създава впечатлението, че те са една основна част от темите на духовна тематика, и макар че не може да се отрече, че а) психотерапията има отношение към проблемите, с които се занимават в някаква степен духовни течения, учения и т.н. и б)може да се правят съпоставки и сравняния между психотерапията и тези течения, учения и т.н., все пак психотерапията е нещо доста специфично и със сигурност различно от такива течения, учения и т.н., което също така засяга проблемите на определен човек и не е задължително темите, занимаващи се с такива проблеми да запълват мястото на други теми, които могат да бъдат от интерес за повече хора. Т.е. ако има хора, които имат интерес да четат тези теми, добре е темите да се преместят на друго място и тези хора да отиват на това място целенасочена, а хората, които искат да участват във форума да имат свободно пространство за другите теми. Не съм сигурен, че е удачно винаги да стои на такова място това, което е де факто една лична консултация на пациент с някой от психолозите в сайта. Тук нямам предвид темите от подфорум психология като цяло, само тези, които касаят онлайн психотерапията.
2. Както бе казано по-горе, по-мек модераторски контрол. Предлагам да се започне от тук - има едно правило, според което модераторите излиза, че могат да изтрият всичко, стига да преценят, че е неподходящо за сайта. Това обаче прави преценката на модераторите от много решаващо значение, а все пак и те са хора и могат да сбъркат някой път. Затова бих препоръчал вместо да трият такива мнения, които просто смятат за неподходящи по някакви тяхни съображения, да пишат коментари за тях - нещо кратко като - Модераторска забележка: горното мнение по преценка на модератора не изразява идеи и разбирания, които са правилни от гледна точка на модераторската позиция.
3. Що се отнася до първата страница, визуално най-много се набляга на избраните статии и на избраните клипове. Снимките за статиите са хубави, но трябва да се помисли дали е добре избраните клипове да бъдат просто какви да е и доколко те трябва да бъдат обединени около някакво общо послание, което сайтът трябва да носи на посетителите. За избраните статии в момента това е по-скоро така, не така стоят нещата винаги с избраните клипове. Преди един ден имаше един трейлър от "Град на ангели" - ако говорим за духовност и т.н., не мисля, че съдържанието на думата "ангели" в заглавието на филма може да бъде достатъчна причина един рекламен клип за този филм да стои на толкова видно място. Ако човек би казал, че филмът има отношение към духовните въпроси, за мен е под въпрос какво точно е това отношение - мисля, че е излишно да споменавам дали холивудските филми би трябвало да будят съмнение. За разлика от книгите на духовна тематика, например, които са конкретни относно духовната тематика и като за начало предполагат едно сериозно отношение към материята, каквото би трябвало да има всеки, преди да се занимае с такава материя, тези филми са точно обратното - неконкретни (умозрителни) и неизискващи сериозното отношение, което е предпоставка за каквото и да е уважаващо себе си начинание в такава сфера (филмите са в крайна сметка увлекателни). Е, не съм гледал филма и може и да ме поправи някой, но в действителност ако бях модератор, щях след първите две действия, които препоръчвам по-горе, да премахна от по-представителната част на сайта тези клипове и евентуално други видове материал (ако има такъв), които са по същество по-скоро умозрителни, отколкото конкретни и не предразполагат към едно отношение, което би било съвместимо с целите на този сайт (съвсем не е необходимо да имаме нещо дълбокомислено - може да е игриво или отпускащо, важно е да е съвместимо с идеите тук и да е предразполагащо към това, което се търси тук като отношение към духовното - и, както сигурно е ясно вече на някои, в моя списък на такива неща не фигурират повечето холивудски филми ). Иначе казано, не съм сигурен доколко може би най-набиващото се на очи пространство в основната страница трябва да съдържа клипове, които може да се харесват по една или друга причина, но които много често не могат да изразят нещо по-конкретно спрямо основните послания в сайта, в който се намират - или ако изразяват такива конкретни идеи, то идеите от всички такива клипове поне за мен са доста различни и не могат да бъдат обединени около един общ център. Не че такива клипове не трябва да има, но във всеки случай са на едно такова място, че излиза, че посланието на сайта е свързано с тях - а те всички са много различни и имат смисъл сами за себе си - или, ако питате мен, нямат такъв смисъл, когато се отнасят до холивудски филм.
П.С. Не съм гледал съответния филм, но това, което прочетох за действието дава основание за написаното горе от мен.

И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии. Срещате трима души християни - православен, католик и евангелист, но и тримата различно разбират истината. Истинският човек не е нито православен, нито католик, нито евангелист. Той е над всички човешки възгледи и вярвания.

Отличителна черта

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Единица мярка

Та казвам: Когато човек напуща земята, единственото нещо, което ще занесе със себе си, то са три атома. Като замине за другия свят, ще занесе три атома: Един атом, който носи неговите богатства на ума, един атом, който носи неговите богатства на сърцето и един атом, който носи неговите богатства на волята.

Стани ти,който спиш!

Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и сиромашията. Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден. – Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро. Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели? – „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и сиромашията. Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си? – „Нищо не разбрах.“ Ти трябваше да познаеш неприятелите си и да извадиш ножа си, да влезеш в борба с тях.

Любовта,носителка на живота

Мисля, че една и съща храна в различни моменти, състояния и хора може да бъде раджастична или саттвична, тоест натоварваща организма или подхранваща го по добър начин. Ако един човек има липса на определени елементи в даден момент, ако му ги доставим с някаква храна, която ги съдържа, и ако той приеме тази храна с удоволствие и благодарност, то тази храна за него ще е саттвична. Ако обаче е преситил организма си със същите елементи и му предложим тази храна, дори да я приеме с удоволствие по навик, то тази храна ще е раджастична за него.
Ако системите за детоксикация, ако самите клетки са детоксикирани, тогава гадене може да има и към храни, които съдържат ценни вещества, но съдържат същевременно и отрови.
Ако човек не е притъпил окончателно вътрешния си глас, в първия случай ще има усещане, че определена храна му е нужна, или във втория случай обратното - ще изпитва гадене дори само при мисълта за нея. Това може да се наблюдава за абсолютно всякаква храна - месо, билки, зърнени храни, плодове, зеленчуци, ядки, яйца...
За кафето ще вметна, че според мене чистият извлек, т.нар нес кафе има по-фини вибрации от мляното. Действа ми добре в комбинация с мляко и захар, иначе се получава твърде силен, неприятен ефект.
Настоящите вегетарианци едва ли ще ми повярват, но аз ям месо все едно че не ям месо - не чувствам натоварване или интоксикация. Имаше период, когато дори само при мисълта за месо ми се гадеше. Бях благодарна, че съм отказала месото и постепенно почувствах ползите от детоксикацията - отървах се от много болежки и неудобства.
Мисля, че съвременното общество отглежда твърде големи популации от животни за храна - не е било така сравнително доскоро и хората не са пригодени към такова хранене, с толкова много месо. Прекалената консумация на месо доказано разболява. Няма нужда да се запазват такива големи популации от различните животински видове и е естествено след време да се премине /почти/ изцяло на растителна храна. Не говоря за години, а за поколения напред. Има достатъчно земя, която да ни изхрани и без ГМО. Освен това за отглеждането на животните се използват земеделски площи за фуражи, които те да консумират и на свой ред да послужат за храна. Това е крайно неефективно, свързано е с големи разходи на ресурси, на труд, на време, отпадъци и т.н. И на всичкото отгоре не е оправдано от здравословна гледна точка. Същите тези ресурси може да се използват за отглеждане на пълноценни и качествени растителни храни, но все още има много да учим в това отношение, защото днешните твърди вегетарианци често се хранят непълноценно и боледуват, което не е добър аргумент в полза на вегетарианството. Често има вегетарианци с анемии, с разстройство в паметовите и мисловните функции, побеляват по-рано и т.н. От друга страна да ти се доплаче като видиш някой човек, инвалидизиран от прекомерната консумация на месо - с подагра, артрит, интоксикация, лош дъх, нечиста кожа, диабет, хормонални разстройства...
Също така мисля, че поставянето на определена цел по отношение на храненето вече е проява на насилие спрямо природата и себе си. За най-разумно считам следването на вътрешния глас. Ако нещо е добро днес, то може да не е добро утре. Ако нещо е добро за теб, то може да не е добро за мен. Наистина няма нужда от никакъв спор, ние сме различни и свободни хора.
Повече щях да се зарадвам, ако някой от участниците можеше да каже нещо подобно:
Жив и здрав бъди, Бог да благослови храната ти!

Всяко нещо в природата е разумно и живо. В яйцето има живот дори и когато няма зародиш. Ако по-добре разбирахме законите на синархията (а разбираме ли ги изобщо??), щяхме да осъзнаем смисъла на всяко нещо, което попада в живота ни и да го приемем с разум и любов.
Такива са и яйцата. През повечето време ние нямаме нужда от тях, докато наето физическо тяло може да осъществява спокойно функциите си. Когато, обаче имаме нужда от помощ, Природата ни я дава...
Аз , обаче, след като прочетох това, което съм цитирала и тук, и в блога си, често си мисля за това кои психични причини на болест приемането на яйца като лекарство е подходящо. Например - туберкулозата, за която Учителя е препоръчал да се ядат яйца.
Много бих била благодарна на този, който се заеме с анализ на хранителните нужди на младия и на стария организъм, които налагат приемането на яйца и кое в тях точно е ценно.
От друга страна мисля и върху това какво в психическо отношение все още не са изградили или вече естествено губят най-младите и най-старите "тела", което налага приемането на яйцето в това тяло (във всеки смисъл на тяло).

Какво крайно има в това да не консумираш месо, яйца и мляко? Крайно би било ако кажеш: аз при никакви обстоятелства няма да консумирам месо, яйца и мляко, защото те са безусловно вредни. Да, но може да се случи така, че консумацията им да е наложителна. Ако в изключителните случаи, когато употребата на някое от изброените е препоръчителна, но ти отказваш да ги приемеш, тогава имаме крайност. Когато липсва необходимост обаче (а в огромната част от случаите е така), употребата на месо е добре да бъде избягвана.

В този ред на мисли имам въпрос:

Ето станала съм по-разумна, осъзната, решила съм да работя и да се откажа от всичко месно, яйца, мляко и т. н.... Но дали това е здравословно?

Мисля, че нищо крайно не е добро. Всеки си има път-индивидуален! На осъзнаване, на чистене, на учене...
Няма догми, няма съдене!

Ако имам вътрешен дискомфорт от думите и поведението на други хора, значи или не съм убедена, какво правя или не съм наясно със себе си. Но щом усетя дискомфорт, значи нещо трябва да променя.

Постът на Мона ме окуражи да пиша за друго добро дело на друг добър човек - отец Йоан от Нови хан.
Благодарение на неговите усилия много сираци и бездомни хора са намерили своя път в живота.

отец Йоан и делото му

Красотата на природата се заключава в малките, а не в големите неща. Малките неща проникват в човека и го обновяват. Не може ли човек да възприеме и оцени малките неща и да минат големите през него, те изтичат навън, и той пак остава сух. Такъв човек е подобен на камък: колкото и да се мокри и полива с вода, все сух и твърд си остава. Значи, сухият остава завинаги твърд; твърдият пък се отличава с неплодородие, т.е. той остава безплоден. Безплодният е нещастен, а нещастният всякога се мъчи.
Красивите линии

Един виден американски проповедник излиза на амвона да проповядва. Той започва да развива темата си, говори въодушевено, увлича слушателите си. По едно време в салона влиза една дама с черни очила, богато облечена, накичена с украшения, и погледнала към проповедника. В същия момент мисълта му се прекъснала. Той престанал да говори. Взел чаша вода, пил малко от нея и, тъкмо се готвел да каже на слушателите си, че не се чувствува добре, вратата се отворила и в салона влязъл един беден, скромно облечен човек. Проповедникът погледнал към него, и мисълта му моментално се възстановила.

Всеки човек може да изпадне в положението на проповедника, да забрави проповедта си, но всеки човек може да действа върху близките си, или както дамата с черните очила, или както бедният и скромен човек. От кои хора трябва да бъдете вие? Първо, човек трябва да бъде господар на своята мисъл, на своето знание, никой да не е в състояние да прекъсва мисълта му и да отнеме неговата проповед. Но ако това се случи с някого, бъдете като бедния и скромен човек, чийто спокоен поглед е в сила да възстанови мисълта на човека. Не бъдете като богатата дама, с черните очила и украшенията, която с един поглед може да внесе дисхармония в човешкия ум и да прекъсне мисълта му.

Като ученици, стремете се да проявявате доброто в себе си, т.е. да бъдете от ония хора, които могат да възстановят прекъснатата мисъл на човека. Бъдете приятели на своите ближни, да им помагате в живота, да ги спасите от отчаянието, в което могат да изпаднат. Истинският приятел идва точно навреме да ви спаси, да ви помогне. Той знае и по какъв начин да помага. Няма по-голямо благо за човека от това, да има приятел в света. Днес всички хора, както и цялото човечество, се нуждаят от приятели. Много мисли и чувства имат характера на истинския приятел.
Красивите линии

Нито осъждам,нито смятам яденето на месо за грях.

Това е моят личен избор за ненасилие,милосърдие и състрадание към животните,
които са абсолютно зависими от хората,
и споделям тук знанието,
че отказът от месо е необходим за напредването в Духовния път.

Храня се с диви жита,хляб от тях,сурови ядки,кълнове,салатки и плодове.Когато имам време си варя ангелска супа...
Нямам и намерение да се крия и да се правя на такава,каквато не съм,за да задоволявам нечии представи за хранене.

Имам 5 кучета и 10 коня за езда ,винаги съм искала да гледам животни,но не за месо.

Какво да променим? Аз за себе си не намирам нещо, което трябва да променя. Не изключвам да има такова, но и да има, не го откривам. Иначе, ако ме питат защо не ям месо, просто казвам, че намирам това за неприятно, дори за гадно. Досега това не е предизвикало никакви конфликти с ядящите месо. Няма никакви обвинения към никого, просто споделяне на личните ми вкусове. Аз също не обвинявам невегетарианците, че ядат месо и засега не срещам обвинения и от тяхна страна. Не бих се преструвал обаче, че месото ми харесва като вкус само заради опасения как ще приемат това другите. Това си е моя вкус и единствен аз имам право да си държа сметка за това какво ми харесва и какво – не.

Канел:


Е,моето семейство е такова.Съпругът ми си яде месо,а синът ми е вегетарианец от скоро,по собствен избор ...Няма разриви,няма разногласия,всеки зачита избора и свободата на другия.
При достатъчно ниво на интелект няма опастност от разногласия по такъв повод.

Почти винаги съм била нападана за вегетарианството си,докато обратното не се е случвало никога.
Обикновено парирам нападките,като казвам,че не желая да участвам в касапницата и убийството на същества,
които обичам и това е моят избор.Обикновено това е достатъчно,за да се откажат.
Винаги съм била различна,така че хорското мнение никога не ме е притеснявало.
Всеки има свобода на избора,дадена от Отеца.

Ще напиша някои неща, просто като насоки, без да ги подреждам и без да изпадам в подробности:

При убийството на животното се отделя голямо количество отрицателна психична енергия, която остава свързана с него (най-вече с кръвта му).

Колкото по-еволюирало е едно същество, толкова по-високоорагинизирана е материята в организма му. Колкото едно същество е по-силно индивидуализирано, а при домашните животни и при развитите хищници има наченки на индивидуализация, то и материята изграждаща тялото му е по-трудно да бъде асимилирана от друг организъм (именно защото тя вече е част от една сравнително високоорганизирана структура в която е влязла в синхрон).

Гнилостните процеси са вредни. Яденето на загниваща храна е вредно, без значение дали става въпрос за животинска или за растителна. Но както бе посочено в един линк от Иво, при месото тези процеси се осъществяват много по-рано, особено ако в месото има много кръв.

Кръвта и гниенето привлича много низши същности от астралния свят и така се създава пагубен ефект за психиката на човека не само ако консумира месото, но и в близост до него. При консумацията на месо, това влияние разбира се е много по-голямо, защото човек приема в себе си въпросните елементи, които са привлекли астралните същности.

Ники каза:



Препоръчвам ти да изчетеш темата Новораждане в Езотерика:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1396&st=0&p=15075&fromsearch=1&#entry15075


Беседа 9-14:
http://www.taynovedenie.ru/ezonew/6-9.php


"За низшите животни месната храна е необходима,но за един по-висок живот,какъвто е човешкият,месната храна е вредна.Тя спъва човека в неговата еволюция.С каквато храна се храни човека,такива елементи внася в кръвта си.Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи,с които човек се храни.Като знае това,той трябва да пази чистотата на своята кръв,защото от нея зависи здравето,от нея зависи и психическото му състояние."
Дънов,Петър Константинов.Трите родословия.Утринни слова,Лекция Четирите качества

Темата за Висшия аз:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9687&st=0&p=118968&fromsearch=1&#entry118968

Мисъл за деня-9 ноември
Във всички велики хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е сми­съл, се дължи само на ангелите. Обаче ние ще кажем: тогава де е нашата инди­видуалност? Какво подразбираме под ду­мата индивидуалност? Ангелите са по­черпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това?
Показа им ръцете си

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27

Причините трябва да се търсят в традициите и навиците. Хората на село са по-склонни да се придържат към тях. Мисленето им не е достатъчно разчупено за да приемат алтернативните възможности, които освен това не познават достатъчно добре.


Не, защо. Но и техническите постижения не бива да се отричат. Проблемът винаги е в разумното прилагане, а не в това, което се прилага.


Причината отново следва да се търси в традициите. Нещата са сложни, защото намирането на алтернативи не винаги може да се осъществи без външна помощ, а това при сегашното положение на нещата, особено в България, едва ли ще стане. Тук мога да дам пример и с тютюнопроизводителите, въпреки че те нямат отношение нито към вегетарианците, нито към невегетарианците, но са подходяща илюстрация. Това, което е основно за състоянието им са политически и икономически интереси. Решение не само не се търси, но е и нежелано – сегашното статукво удовлетворява силните страни.

Ако продължим да разсъждаваме по въпроса, следва да намесим и безработицата, и демографското и икономическо състояние на страната. Влияещите фактори са наистина много и между тях съществуват сложни връзки. Нещата са решими, но това са въпроси които обхващат много повече от вегетарианството. Всъщност последното си е индивидуално решение. Ако търсенето на месни продукти намалее, ще намалее и предлагането им и ще се достигне до нова равновесна точка. Хората, които сами си отглеждат животни за собствена консумация не влияят съществено върху общия баланс, но и те, може би малко по-късно, ще се преориентират. Все пак когато търсим някаква промяна, трябва да ни интересуват преди всичко хората, които са способни да осъществят тази промяна – всичко започва от тях. На останалите също ще им дойде времето, но е неразумно да им се отделя прекалено голямо внимание, когато не са готови. Алтернатива винаги може да бъде намерена, ако има желание за това, а и когато човекът е готов, животът обикновено му я предоставя. Тук пречките са най-вече в човешкото мислене.


Защо трябва да лишаваме домашните животни от грижи. Все пак след като получаваме нещо от тях, трябва и да даваме. И защо трябва да прекратяваме грижите си, след като животното вече не е в състояние да дава? В някои държави например кравите са свещени животни и не се убиват. Това създава ли някакви сериозни проблеми в отглеждането им? Ако ще търсим някакъв баланс, той определено не е налице в момента. Популациите от домашни животни са прекалено големи и причината е в месодобивната промишленост, а не в липсата й. Но както вече писах ако намалее търсенето, ще намалее предлагането и ще се достигне до нова равновесна точка в икономическо отношение, а тя ще бъде определено по-близка и до екологичната равновесна точка.

Това е Стария Завет,който приключи преди 2000 години с идването на Христос.
Дойде да каже на хората-стига са затъвали надолу/инволюция/.
В момента вече сме в преход от Новия завет към Следващия завет.

За душите на домашните животни не бери грижа. Мога да задам и обратния въпрос: ако душите, които трябва да се въплътят в домашни животни са примерно един милион, а домашните животни са два милиона, откъде се попълва разликата от души? Когато не сме достатъчно запознати с даден въпрос е по-добре да не спекулираме с него. Ако трябваше да полагаме някакви грижи за това коя животинска душа в какво животно е най-удачно да се въплъти, щяхме да разполагаме с нужната информация по въпроса. Това, за което ни стигат познанията в момента обаче и това, за което можем реално да се грижим е физическата страна на проблема.

Колкото до кравите, дадох пример с Индия. Нека някой, който е наясно да напише как точно стоят нещата там. Все пак ние тук само правим предположения, а хората допреди няколко десетилетия са отглеждали кравите, без да ги убиват за месото им или по друга причина.


То от приказките ти излезе, че ловците всъщност пазят посевите. Ами то тогава собствениците на селскостопански насаждения трябва да им заплащат за услугата. Ама те ловците не ходят да ловуват свободно навсякъде и ловния сезон не е цяла година. Това се прави с цел да се поддържа числеността на популацията от животни, т.е. да не изчезне. Няма опасност популацията от даден животински вид да стане прекалено голяма (поне в един по-дълъг период), ако популацията от друг животински вид не стане прекалено малка (а това се случва най-често заради намесата на човека).

Какво ще стане с т.2? Това в никакъв случай не означава, че числеността на дивите животни ще се увеличи. Просто отделните души ще се въплъщават през по-голям период от време. И както вече писах, това са въпроси за които знаем твърде малко за да можем да ги коментираме.

Вегетарианство, съденето и чувството за вина
Какво и как да променим?

Спомням си преди доста години, когато се чувствах съден и различен, за това че съм вегетарианец. Тогава вегетарианците бяха много малко, литература почти нямаше. Наложи да изровя всичко, което мога, за да се обосновавам научно и с факти особено пред баща ми, който тогава беше консервативен в това отношение...

Та наблюдавайки назад във времето и сега съм забелязал различни групи от хора:


1. Хора, които обмислят да станат вегетарианци или поне да намалят невегетарианската храна в далечно бъдещо. Често причината за това е висока чувствителност и любов към животните и живота като цяло или пък по здравословни причини. Понякога те изпитват чувството за вина в себе си, сигурни са, че вегетарианството би било по-добро за тях, НО не променят нищо...

2. Хора, които искат да станат вегетарианци, правят първи несигурни крачки в това, но попадайки в група на предимно вегетарианци се чувстват съдени, за това, че все още ядат месо, дори и по малко. Чувстват се различни, неприети и даже имат чувства за вина. Понякога това може да е толкова силно, че даже временно да разклати първите им стъпки.

3. Вегетаринци, които съдят невегетарианци за стила им на живот в аспекти като здравословен, морален, екологичен и т.н.Обикновено това става в първите години на вегетарианството, когато човек смята, че е направил голямо откритие за себе си и иска да го разкаже на целия свят. Даже понякога човек попаднал в тази ситуация е готов агресивно да пропагандира вегетарианството и да убеждава другите в своята правота.

4. Вегетарианци, които съдят други вегетарианци, за тяхното виждане и светоусещане. Например има по-стриктни вегетарианци, т.нар вегани. Други пък имат по-еко виждане, трети са по-ориентирани към моралните, духовните, социалните, здравословните или икономическите фактори свързани с вегетарианството и т.н.

5. Вегетарианци, които се чувстват различни и съдени, когато попаднат в група на хора активни месоядци и с агресивно невегетариански стил на хранене
.....

Попадали ли сте в някоя от горните групи в различни етапи от живота си?
Как сте се чувствали? Какво сте си мислили? Как преодоляхте всичко това и какво променихте в себе си? Опишете по-подробно.
Какво бихте посъветвали всяка една от по-горните групи?
Има ли и други подобни групи, които сте забелязали? Ако да, опишете ги.
Споделете личен опит и виждане.

Месото се състои до голяма степен от вода както и малко кръв, а водата, по д-р Ямото, поема емоциите като гняв, чуство за несправедливост и пр., а кръвта съдържа фините тела на животното, предполагам че до известна степен тъмни страни от астралното и етерното тяло на животните остават в самото месо. Това са сили на нагона, защото животните се движат от нагона и инстиктите, и тези сили ни отдалечават от човешкото у нас.
:)

Какво значи „близко до природата“? Коя природа: материалната или духовната? Защото ако ще се връщаме към материалната си природа, това означава връщане към животинското царство, да се откажем от волята си, мисълта си и всичко духовно в себе си в полза на животинските инстинкти. Човешкия микрокосмос трябва да се владее от духа, а не духът да е подчинен на подтика на материята. Това е естественото положение що се отнася до бъдещето. Ако в миналото (когато сме били в животинското царство) е било естествено да следваме инстинктите си, то в човешкото царство управник следва да е духът. Затова е и индивидуализацията, т.е. еволюцията при човека добива съвсем различен характер. Човекът притежава самосъзнание, мисъл за бъдещето, способност за оценка, за различаване, за избор, способност за разбиране, отговорност. Човекът има реална възможност да поеме развитието си в свои ръце, а не да се води сляпо от течението.

Значи, Диди разсъждава отлично, но от позицията на човек, добре запознат с живота в планинските и полупланинските области, където почвите са подходящи кажи речи само за пасища и картофи.
Нещата съвсем не стоят така в равнината. Аз израснах при баба ми на село почти половината от детството си. За лятото и есента няма да говоря - там е ясно - ако домакинята е кадърна и работлива - винаги има какво да се откъсне.

Зимата и пролетта (особено второто - колкото и странно да ви звучи) бяха по-проблемни. Първо - през лятото и есента методично се пълнят хамбарите с всякакъв род зърнени култури и се сушат! (не се компотират) плодове за ошава. Последното е привилегия на децата и най-грохналите баби. Така че през студените месеци има всякакви зърна за качамак, питки, попари и прочие. Зелето не мръзне и можеш и в най-стиудените дни да откъснеш прясно дори, да не говорим за наложеното зеле и туршиите от какво ли не. Сушените пиперки с фасула и ориза имат значителна роля. Помня как висяха плитките с чесън, лук, червени сухи пиперки и още много разни връзки, които баба слагаше в "гостната". Имаше и най-различни долапи, по които обожавахме да ровим. Та в един от тях се събираха яйчицата, а в най-студения висяха пуските (нещо като бабек) . Едно селско семейство от равнината не може да си позволи да има повече от едно животно (изключвам кокошките, които ровеха по двора, когато още нямаше насадено за кълване). За една крава или биволица - баба предпочиташе второто - трябваше да имат ливада и то с добър добив, също нива за фуража - царевица и други зърнени... Затова животинката се гледаше като зеницата на окото. Каквото дадеше, старателно се къташе - яйцата се пазеха за децата и болните и старите. Млякото се избиваше за масло и се подсирваше - да има по малко за хляба. Кокошките се колеха само в много наложителен случай и то със свито сърце. Майка ми си спомня как са и спасили живота като малка от една пневмония - с пилешка супичка. В блога си пуснах материал за нещо подобно.
Имаха прасе, но то се колеше по "коледа" - дотогава нямаше мръвки. Месото и всичко друго се обработваха старателно. След 'мръсните дни" оставаха сланината - тя топлеше дядо и баба, когато се връщаха премръзнали отнякъде; маста - тя се пазеше за разтриване и за готвене, когато шарлана свършваше - той гранясва, ако не е рафиниран, а това ставало във фабриката в Харманли и за пари. Само хората с големи ниви слънчоглед имали интерес да бият тоя път с каруците.
Пуските - те бяха неприкосновения запас за лятната кърска работа - и то в най-горещите дни... Без тях нямаше да изкарат цял ден на нивата. Месото от пуската се дъвче много дълго време, докато стане на кашичка и тогава може да се изплюе парчето. Още не разбирам достатъчно механизма на това, бабите ми не знаеха защо се прави така, но знаеха, че само така се издаянва до мръкнало.

Та такива месоядци бяха моите баби и дядовци, които живееха естествено и близко до природата.