[[Template core/front/profile/profileHeader is throwing an error. This theme may be out of date. Run the support tool in the AdminCP to restore the default theme.]]
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Ани
-
Радва се Земята, радва се Небето в Светлина. Семето, посято в плодна нива, расне свято в Любовта. Бог възраства Новия живот в радост и мир и цялото Небе прелива от Любов. Припев: Ето го, грее денят красив и свят, и Любовта е жива благодат. Грей, разпръсквай радост, мир и обич, свят Божи ден. Всеблаг, всемъдър Бог Отец в душите милостта Си да възрасти. Да пребъде радост, да пребъде благост в Новия живот блажен. Божията воля да пребъде свята в този ден благословен. Слънчевото ято Бога благославя и зари, Божията слава новия свещен Живот да озари. Целият всемир е Светлина и Светлината извор е на радост, сила и живот. Припев: Ето го, грее денят ...
-
Красив Живот в безкраен път! Припомням си понякога, някъде далеч бе то. Там Слънце нивга не залязваше и небето – винаги лазурно, Мир и Светлина. Химни на Любовта ангели безспирно пеят, трептят, звучат в акорд звездните вселени. И въззема се в душата морна вечен копнеж. В скърби, радост, сълзи пътят ми извежда, знам. Духът могъщ лети в слънчева родина.
-
Ето пристига чудната пролет, Слънце изгрява. Всичко се буди, расте, живее и се радва и благодари на Бога - Пролет, пролет е дошла. Птиченце в небето сладко чурулика Слънцето приветно целий мир облива с радост и любов Тържествува целий мир и благодари на Бога Пролет, пролет е дошла!
-
Аз нося скръбта си с радост във живота – тя ми е другарка блага, що добре ме учи. Аз нося скръбта си с радост във живота – тя ми е другарка, що ме учи. Макар безспирно и да пъшкам, кротко тя напред ме води. И сладки думи ми говори тя за сестра си Радост, която с радост ще ме посрещне. Трепна първи път тогаз сърцето ми за мойта сестра Радост.
-
Господи, Ти си всичко за мене на Земята. Тук долу – толкоз скърби, тъй всичко пусто е без Теб и само Ти му даваш смисъл. Едничък Ти ме любиш, зная, само Ти. И аз Теб любя. Господи, научи ме да любя всичко живо, туй, което Ти създал си, и да разнасям аз навред Твоята нежност, Радост и Любов. Да се науча Теб аз да служа, да благодаря.
-
Чуй, Господи, към Тебе аз отправям мойта молитва. Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които нося в света. Господи, Господи, Господи, да дойде Твоята милост над мене, над мене! Аз, който не зная как да живея още, Господи!
-
Това с кармичното задължение и оставянето на детето да върви само по пътя си от даден момент нататък, при нас - българите е много трудно за разбиране и приемане. Детето винаги е дете - може и на 50 г. да е.
-
Бъди верна
-
Мисли на Учителя за българите и славянството
Ани replied to Донка's topic in Мисли от Учителя по теми
В Египет -
Да! Това е основното, но този извод трябва да се проникне изцяло в нас. Както казваш - към такова проникване се върви през житейските опитности. И тук е необходим Египет! Материалния свят. С неговите проблеми, задачи, противоречия, които постепенно превръщат утвърждението "Бог е Любов" в мисъл, нещо което е част от нас. Казваш интуицията... Много е важно това. Дали Египет помага и на нея..? В беседата не става дума за интуицията, но може би под "мисъл" Учителя разбира не само логическите разсъждения, а нещо повече?
-
Донке, благодаря за отговора. Да, светлината, топлината, Любовта и вътрешната ни енергия са нещо много важно. Всеки ги има в една или друга степен. Но винаги ли свети нашето вътрешно слънце? Няма ли облачни дни така да се каже? Това което ми направи най-голямо впечатление в тази беседа са думите за мисълта – да се научи човек да мисли. Но има декламиране и мислене. Тук Слънчева е права - "бъди себе си" (М.Руис) и ще си свободен! Всички ние в една или друга степен често „декламираме”. Дали цитираме или разсъждаваме със свои думи – понякога се увличаме и попадаме в декламация. Къде е разликата? Как я усещате? Кога думите които произнасяме много често като мантра стават мисъл? Тук се появява и един друг проблем (поне при мен...) – в психологията има методи за повтаряне на нещо към което се стремиш, самовнушението (автосугестията) . Пример - предложената от Емил Куе известна фраза-самовнушение :"Всеки ден, във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре". Според него, ако се повтаря на висок глас по двайсет пъти два пъти на ден в състояние на полу-съзнание, като мантра, тя започва да въздейства върху психиката и организма ни и да ни лекува. Такива фрази, които много често се срещат в Ню ейдж литературата, декламация ли са или мислене? Или декламация водеща към ...мислене? Имам и други въпроси по тази беседа, но засега този стига.
-
Там горе, високо в планината, извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: „Като мене друго изворче така красиво няма. От моите недра извира чиста жива вода. Кой от мене пие, нов живот добива, учение обгръща и на работа се хваща.“
-
Бях житено зърно, заровено в земята. Във сън дълбок живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна Светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, в въздуха да хвъркам. Днеска за първи път, добре пременена, на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах. Колко хубав е животът, тогава си казах.
-
Без теб е мрак, без теб е скръб. Божествен лъч, огрей ме ти. В сърцето ми ти внеси, в сърцето ми внеси Радост, Мир. Пробуждам се от сън дълбок и те зова като дете. Аз винаги вярвам, че ти над мене с Любов бдиш майчина.
-
Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.
-
Радост, радост, радост на живота ми. Ти веселиш сърцето ми. (2)
-
Слушам-шам-шам, Слушам-шам-шам, Слушам-шам-шам, слушам.
-
Да бих Те слушал, да бих Те слушал! Ако бих Те слушал, Добро щеше в мен да се прояви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал! Ако бих Те слушал, Добро щеше в мен да се изяви.
-
Мен ме роди Бог със Любов и озари със Живота нов. Едвам, едвам расте и зрее ми душата, но ето веч – вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней. Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път, и пречките една след друга побеждава. Безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвисява. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И тъй порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога – разлива мир и светла радост по света.
-
Аз мога да дишам вече добре, аз мога да дишам вече добре.
-
Милост, благост в мен Той всели. Милост, благост в мен Той всели, в мен всели, в мен всели.
-
Вяра светла, вяра силна! Тя крепи Духа, тя крепи Духа, що живота ражда.
-
Вяра светла, вяра силна! Тя води нас към Бога, благото на живота, Любовта на Бога, где мир владее и Истината вечно грей. Вяра светла, вяра силна! Тя крепи Духа, що живот носи.