Ваня

Понякога се случва да имаме отлив на жизнените сили и разочарования, които водят до упъдък на духа, депресия и отчаяние. Според мен те са главните пречки по пътя. Но ние трябва да регулираме, контролираме и управляваме емоционалните си изблици, издигания и падения. Така няма да имаме упадък на духа (което не е нищо друго, а липса на равновесие на силите). Но нашата емоционална устойчивост ще бъде изпитвана нееднократно. От нас завоси как ще се справим. Изпитанията формират и укрепват характера на ученика. Защото за достигането на висшите духовни цели е необходим силен характер, голяма храброст и търпение. А който няма тази сила и издържловост, прекратява усилията и лесно се отказва от пътя. Изпитанията са, за да се проявят нашите естествени сили. Когато сме разочаровани в своите надежди, от нас зависи как ще реагираме. Емоционалното тяло трябва да укрепва и да се развива, да става по-силно, за да може да се бори с отрицателните реакции при неуспехи. Това ще е и индикатор къде сме стигнали по Пътя. Ако сме способни да посрещаме предизвикателствата с лекота, издържливост и естествена непривързаност - това показва, че духовния ни стремеж е истински и се движим в правилната посока. Вие как мислите?

Цяла енциклопедия си. Кажи тогава, щом за този процес е най-важното отхвърлянето на егото, как става това? Та нали все се опитваме и опитваме.. и усъвършенстваме..с различни методи - източни и западни.. Но колкото и изтънчено и възвишено да става, егото си остава?

И на мен ми беше приятно да си поговорим по тая тема. Но така разговорът ще приключи по средата. Всъщност, вчера ми дойде наум друго сравнение за равновесната точка, от теорията на относителността. Там има един пример с два влака. Когато стоим на перона и покрай нас минава влак с голяма скорост, ние усещаме движението му. Но ако се движим със същата скорост и посока като влака, ние ще бъдем в относителен покой. Това е точката на равновесие в живота - когато се движим по течението на реката (Дао), без да се съпротивляваме или да прилагаме усилия. Но нещо ни пречи, някакви окови ни дърпат и ни държат привързани към брега. Защо не можем да се отпуснем и да позволим на съществуванието да нахлуе в нас, а и ние в него? Защо не можем да живеем Тук и Сега, в настоящия момент? Оковите ни са привързаностите на ума - към минали събития, неизживени спомени и емоции, несбъднати желания; или очаквания от бъдещето. И всичко това примесено със страх от загуба от всякакъв вид,...и загуба на себе си (ако се отпуснем). Защото ние сме привързани най-много към себе си.. - това са нашите представи за себе си като отделна личност с някакви характеристики, страхува ме се от загубата на този образ. Това е най-голямата ни привързаност,по-силна от страха от смъртта като физическо унищожение. Но ако искаме да сме свободни и да плуваме с Дао, ще трябва да се откъснем от всичко това... Не ми се иска последната дума да е моята и ако нещо по-късно се сетите по темата, можем да продължим. Пък и тя е отворена за всички.

Мисля, че Дънов не е имал предвид това, за което говориш. Той не е делил хората на добри и лоши, паднали и извисени. Той казва в същата беседа: "Във всички материални свтове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност." Вярно, че по-нататък в беседата споменава за Деница, падналия ангел: "Един от най-великите духове на на първата създадена Вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: "Това съм аз!" Но от момента, в който казал "Това съм аз", започнал да потъмнява, да губи красотата си. Защо? - Тази красота не е била негова. Ние наричаме този дух Деница." Смисъла е, че целия свят е потънал в материята, всички сме паднали богове. Кой сега не казва: Аз мога това, аз мога онова? Кой не мисли, че той е, който действа и решава; който мисли и чувства? (вие също). В този смисъл Антихриста е във всеки човек. Малцина са тези, които са се събудили и са разбрали истинската същност на човека (че е само инструмент, на който Бог свири ). И Дънов е един от тях. Дънов тълкува Библията не като църковниците. Христос няма да дойде във външния свят. Второто пришествие на Христа тлябва да се случи в съзнанието на всеки човек. Това е вътрешната борба и пътя на ученика. Колко пъти Дънов повтаря, в смисъл: Не чакайте да дойде Христос да ви спаси. Втори път той няма да дойде. Той вече дойде веднъж, за да ни покаже Пътя, как да намерим в себе си Христовото Съзнание.

Ще ви дам един цитат от Дънов, който казва какво НЕ Е човекът. За да си направим изводи. "Някой човек казва: :Аз говоря така, аз мисля така." Не, никой човек в света не може да говори; никой човек не може да мисли. В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на великата Божия мъдрост. Тя се излива чрез тях. И всеки човек, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човек." "Пътят на ученика" Съборни беседи 19.08.1927г.

Дуалностите в света са "мотора" за движението на живота. Но защо има противоречия? Те съществуват само в ума. Този ум, който се е ограничил и отделил от Цялото. Има начин да се "преодолеят"...

Дрона, не е важен точния цитат, а идеята. Алис бейли писала ли е нещо във връзка с темата за дуалния свят и излизането от противоречията? Веронез, ти казваш, че "дуализма е роден от представата за живота като непрекъснато движение от едно към друго състояние на нещата" Тук е интересна думата ПРЕДСТАВА. Но кой създава представите, нали ума? В природата сама по себе си няма противоречия, а само двежение. Аз мислех за основната, главната двойнственост в света: обект и субект. Оттам започват всички останали дуалности. И че светът е противоречив само за хората. Растителния и животинския свят не усещат това. За тях светът е единен. Да не се впускам много в подробности, но идеята ми е следната: Нали съществува само Бог и нищо друго? И Бог е Съзнание, висш Разум. Когато не е проявен, той е като спящо съзнание. В момента, когато се прояввява (събужда), се появява целия свят с милиардите различни обекти. Които започват да съществат и се движат подобно на образите в съня в самото Съзнание на Бога. И това Съзнание "влиза" (така да се каже) във всеки обект. Но в същия мамент се появява и двойнствеността в човека, защото се появява индивидуалният ум, който си "въобразява" че е отделен от другите. Освен това, разделението е необходимо за самия процес на познанието. - За да познаем нещо, трябва да се отдалечим от него и чрез допира със сетивата си започваме да го изучаваме. Това е процеса на общуването и самия живот. Малко объркано се изказах, но идеята ми е, че дуалността в света е неизбежна, без нея светът нямаше да съществува. И ролята на ума и себесъзнанието като отделни личности... Тук може много да се разсъждава, и като стигнем до "корена на злото", така да се каже, да видим как може по обратния път да се освободим от оковите на ограничаващата двойнственост, която създава противоречията. Поздрав и от мен, но аз май наисина прекалих с философстването.

А не е ли по-добре да разберем и осъзнаем откъде идват всички полярности, целия дуализъм на света? Аз съм забелязала (а и така казват Мъдрите), че като осъзнаеш нещо, ти го преодоляваш. (без да се бориш с него)

Това значи ли, че трябва да познаем напълно злото, за да излезем от дуализма добро-зло?

Да ви предложа една медитация с осъзнато дишане и навлизане навътре. Безполезно е да се размишлява и да се говори за Бог, тъй като Него го няма в областта на разума, където са мислите. Така може само да се изградят умствени концепции за Бога, което са само представа в ума. - И това ще ни отклони встрани, ще потънем в концептуалната област на ума, която е далече от нашата истинска същност. Когато обаче индивидуалното осъзнаване е обърнато навътре, тогава е възможно да дойдем в съприкосновение с лотоса на сърцето. Само така ще можем да реализираме състоянието на Сат-чит-ананда. Първата крачка е да се опитаме да усетим една много финна същност вътре в себе си. Това е светлината на лотоса в сърцето, тя не идва от точно фиксирано място в тялото. Но това е усещане за нашата сърцевина. Осъзнаването на дишането може да ни помогне за това. С всяко вдишване и издишване навлизаме все по-дълбоко, приближавеме се все повече към себе си - към тази сияйна същност в нашето Сърце. Опитайте, усещането е вълшебно, не може да се опише! И Дънов също е казвал да дишаме осъзнато и с любов.

Това е хубав подход. Като поглед от по-високо място (както се изразява Дънов). Осъзнаване цикличността и цялостта на всичко в света. (тук се сещам за друга беседа "Елипса и парабола" - идеята да се свържат двата края на отворената парабола и животът ще стане цялостен, като елипса с два центъра.) Може да осъзнаем, че тези дуални категории добро-зло са плод на ума и възпитанието. В природата всичко тече, всичко е движение, без да са поставени етикети. Мисля, че не трябва да преодоляваме усещането за ритъм и движение, а само противоречията, дуалността.

Да, Учителя в цялата беседа говори за тово отдръпване. Но знаеш, че това е временно. "Едно е за съжаление, че не можете да задържите това състояние за по-дълго време." За това ставаше въпрос - постоянното пребиваване в закона на подобието, в точката на равновесие и хармония, където... "... А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, мислосърдие, вяра, кротост, въздържание. (Гал 5:17,22) Хубаво е, че Дънов говори многопластово и всеки намира подходящата истина за себе си.

Има още нещо в беседата, което ми направи впечатление и ми се иска да ви обърна внимание. Там се казва, че в това състояние на равновесие и божествено съзнание ние можем да бъдем само за кратко време, като трябва да полагаме усилия. И че винаги се връщаме оттам в закона на противоположностите. Между звата закона, двете състояния има преграда, която ние сами с никакви усилия не можем да разрушим и преминем. Само Бог може да ни преведе оттам за постоянно. "По закона на подобието, злото не може да се превърне в добро, нито доброто в зло. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не могат да превърнат закона на противоположностите в закон на подобието... Сега ние казваме: Да се оправи светът! Че как ще се оправи? Ако свинята милиони години е грухтяла под дървото и след като изяде крушите, почне да рови корените, да търси круши, питам: Как ще роди дървото други круши? И вие по същия начин, като не намирате круши на дървото, почвате да ровите корените и казвате: Парите, които търсим, са закопани в земята. Казвам: Вие се намирате в закона на контрастите. В корените няма никакви круши, никакво имане. Не трябва да ровите на едно място, а да идете на друго място. Крушите ще намерите на друго място. Станете и се помолете, ако знаете как да се молите - онази молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Ако сте в закона на подобието, вие сте ангел. Ако сте готови да се самопожертвате или да направите някакво благородно дело, вие сте светия. Едно е за съжаление, че не можете да задържите това състояние за по-дълго време. Само Господ може да ви пренесе от едната област в другата. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона. Като дойдете до тази граница, трябва да оставите целия си багаж - мисли и желания, които са под закона на контрастите, и да влезете в закона на подобието свободни, чисти. Тогава Господ ще ви облече с нови дрехи и ще ви произведе генерали. Ще ви направи "по образ и подобие Божие". Двата закона, на противоположностите и подобието, регулират света. Учението на Христос спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на подобието. Безкористието живее всякога в закона на подобието. Жертва и себеотричане - това е християнството."

Противоположностите и противоречията са в нашия ум. Колкото и да го развиваме, той си остава само инструмент. Божествения свят и божествената Любов са отвъд ума и емоциите. Но там се стига чрез себеотречение и служене. Още малко откъси от беседата: "Законът на контрастите в живота е неумолим. Този закон действа и в нашите мисли, и в нашите чувства, и в нашата воля. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или в научна форма казано, да излезеш от закона на контрастите и да влезеш в закона на подобието. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш. – Как ще обичам? Наистина, ти не можеш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. То е все същото да те затворят в тъмна стая и да ти кажат: Гледай! Какво ще гледаш? Мрачна стая, но тя не е област на подобието. Ти трябва да излезеш от нея. И тъй, когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той разбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. Вижте, колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементи, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Вие не можете да направите това, ако сте в закона на противоположностите... Човек се гневи, неразположен е – значи, има отлив. След това в него непременно трябва да настане прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си към Бога, ще се качи на високата планина, на която е Господ, ще се поразговори с Него и, когато мине отливът, ще се върне на земята... Всеки ден ставате сутрин и миете лицето си. Защо? - Днес трябва да отидете пред Господа, защото във вас има отлив. Вие си измивате лицето и казвате: Ще снема товара от сърцето си, ще смъкна утайките от ума си и тогава ще отида пред Господа. Миенето на лицето именно това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, измивате се и цял ден пак бъркате в калта. И работата ви не върви. Как ще върви, калта е във вас! За да не се цапате, трябва да бъдете на някое високо планинско място..."

"Какво всъщност правиш ако си безпристрастен наблюдател?" - Бъди поне веднъж и сама ще видиш. Изпробвай го и ще видиш: правиш всичко, което е необходимо (и то по най-добрия начин), но не за себе си...

Скоро четох беседата на Дънов "Духът и плътта. Приливи и отливи в живота". Там се разглажда въпроса, поставен в темата и реших да споделя някои мои мисли и цитати оттам. Дънов казва, че трябва да се излезе от закона на противоположностите и да се влезе в закона на подобието. Закона на противоположностите важи за дуалния материален свят, където полярностите се сменят периодично. Те не могат да се примирят или превърнат една в друга. Законът на подобието е за Божествения свят. Тук няма разделение, а единство. На практика за мен това означава следното: да излезем от бърборещия, размишляващ и дуалистичен ум. Да отместим гледната си точка и да заемем позицията на Наблюдателя, безпристрастната наблюдаващо съзнание, което е само Присъствие. То е единно и спокойно като дълбините на океан, а мислите, чувствата и емоциите са само движения в него. И да се откажем от идеята, че действащо лице сме ние - ние сме само проводници на волята Божия. (което значи да се отречем от себе си) И откъси от беседата: "Когато старите философи са казвали: Познай себе си!, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на прилив и отлив. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на ритмичното движение. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане... Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива. Този закон действа навсякъде. Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има прилив, можем да турим силна преграда, голяма стена. Ако ли сме глупави, зяпаме по брега на бурното море. Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Единият закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта. "Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът - противното на плътта, а те се противят едно на друго... " (Гал 5:17,22) Апостол Павел казва, че плътта противодейства на духаа духът - на плътта. Немислимо е да примирим тия два закона, защото те имат диаметрално противоположно движение: единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите разрушава, той руши хармонията, щастието... Тъй че в света на едно място може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място; и две добрини не могат да стоят на едно място. Светия със светия не се търпят, учен с учен - също. Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто... Двама души едновременно не могат да бъдат господари; единият трябва да бъде господар, а другият – слуга. Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари. Христос, който е разбирал този закон, говори за себеотричането. Щом човек се отрича, става слуга и тогава Господ му казва: "Аз те обичам." Във всички вас действа законът на контрастите, и затова сте нещастни; трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш ни най-малко не значи да изгубиш живота си, но само да замениш една служба с друга..." Беседа, държана на 2 ноември 1914 г.

Донка, и аз съм минала по този път, както го описваш. Само да добавя, че от позицията на наблюдател много лесно можеш да смениш състоянието си на противоположнато. - Тук се сетих от мисълта от Кибалион, поставена в началната страница на сайта. Или пък, ако само се наблюдават процесите, се вижда, че не са постоянни - лошото настроение само се сменя с добро, без видима външна причина (като пример само) Въобще много може да се пише, главното е работа със собствената психика. Но има и едно много важно усещане- един вътрешен център, дълбоко в сърцето - усещане като за твоята истинска същност, това което винаги си била. Усещането на собствената душа. Тя е място на покой, нещо като убежище, където си сам със себе си и усещане за първоначална, детска чистота. Мисля, че за този център става дума.

Конкретизирай се, ако искаш, какво разбираш под "издигане на точката". Нямам понятие... А споделяне на опитност, преживявания... Нали разбираш, че е доста субективно всяко преживяване. Може да се говори по конкретни неща и въпроси. Не че не искам, но не разбрах въпроса.

Крешнамурти е останал неразбран, че аз ли...?) Дори да се опитам да опиша целия си опит, нищо нама да те ползва. По добре чети Кришнамурти, но от позицията на безличностното съзнание. Иначе пътя е навътре в ума, докато стигнеш източника. И няма никакво "издигане" на точка. Това е най-естественото състояние на истинската ни същност. Успех!

Уважаеми Кристиян 1 Има голяма неразбиране по въпроса. Ето, че и ти не си ме разбрал. Никъде не отричам движението. - Но движение от позицията на равновесната точка! - Да си едновременно в света и извън него. Това е въпрос на опитност, иначе прилича на парадокс и игра на думи.

В човека има една централна точка на покой. - Когато е овладял и успокоил ума и сетивата си. Ако човек се намира в този център (което е естественото му състояние), махалото на явленията от живота няма да му влияе, няма да го люшка в противоположностите. Човек винаги ще остава неутрален, само наблюдател на движението на махалото. Това е състояние на равновесие, ментална устойчивост и цялостност. Постига се чрез изчистване на ума, дистанциране, невъвличане и неидентифициране с мислите и чувствата.

Аз предлагам да се започне с нещо много просто и описвано някъде в йога - концентрация в точка, нарисувана на лист и поставена на стената. Концентрация до момента, котато забравяш за себе си и съзнанието се е сляло с точката. Пробвала съм най-различни варианти, които съм чела - като различни визуализации, обливания, разширение и др. Също с енергиите - излъчване и поглъщане на мир и любов... Но винаги съм се връщала на простите неща - концентрация в точка, която води лесно до медитация. Наблюдението на мислите и усещанията не знам как се нарича, но успокоява ума и засилва вниманието. Дънов описва медитация на дъгата, като визуализация.

Имам мнение за лъка и стрелата: Концентрацията усещам като опъване на лъка и насочване на стрелата, а медитация е когато стрелата е пусната и тя сама попада в целта (съединява се с обекта). Липсва и напрежението на лъка (ума).

До тук съм съгласна и ми беше интересно да прочета за тези символи от кабалата. Но за мен има и още по-висше смирение - жертвоготовността. Готовността да умреш, да изгориш без остатък, за да се роди Бог в теб. И Мъдростта идва после от Бог. Не са ли объркани лявата и дясната колона? За мен женското е символ на милосърдето и добротата, а мъжкото - на силата и справедливостта (мъдростта).

Нямам намерение да споря за очевидни неща. Учителят много точно си го е казал! За висши светове и той говори, но има и други учения, които наблягат именно на живота във висшите светове, например Щайнер. Но те не са реални... Сега, щом трябва, ще повторя за моста. Това е пълнотата на живота. Ти на теория и интелектуално може да знаеш, че всички сме едно, но дали го живееш? Хората се мятат между тези два свята - на материята и духа, на доброто и злото и т.н. Когато човек направи себе си проводник на божествената Любов, той става жив мост, проявление на Бога.