За вас незнам,но на мене такива типове са ми смешни,стига да не ми е шеф,брат,баща или син.Отстрани са пълни смешници,публиката дето им играе по свирката - също.Срещала съм доста такива,интересно е,че подобно явление може да се наблюдава още в училище и то ниските класове - деца,които се изживяват,като много важни и ценни,но за кого не се разбира/освен за родителите си,разбира се/.Така и си растат,- при други мегаломанията се появява на по-късен етап,в резултат на натрупан капитал/финансов/ или популярност някаква - не е задължително да е известен с добра слава,може и убиец да е.,Въобще за мен такива хора са карикатура,не им се подигравам,просто са ми смешни-това е.