Илен
-
Общо Съдържание
406 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
3
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Илен
-
-
В солариум не стъпвам,строго ми е забранено от моята дерматоложка,според нея той е крайно вреден за кожата.Не съм запозната детайлно с какви лампи работят в солариумите,ако са кварцови,май съм чела някъде,че оказват положителен ефект на имунитета.
-
Може да е временно,докато настъпи момента наистина да се чувстваш в свои води сред подходящите хора/ имам предвид приятели/.И аз в момента се чувствам малко изолирана,но сама избрах тази позиция,времето ще покаже докога.
-
Христо,да изживееш младостта и живота си с всички емоции,не изключва да следваш пътя на доброто.
-
"Всеки е воден от Духа по своя път,а всички пътища водят до Бога"-Слънчева,това ми хареса.
-
Обичам да правя млечна салата с моркови,ето как.Нужни са моркови,кисело мляко,малко зехтин,сол,магданоз,сух риган.Количествата на продуктите са по желание според вкуса.Аз взимам 2-3 големи моркова,нарязвам ги на тънки ивици около 5-6см.;нарязвам на ситно и магданоза.После в една купа смесвам всичко заедно с половин кофичка к.мляко /аз ползвам БорЧвор/ по избор.Оставям салата 10-15мин. да се овкуси и после консумираме с удоволствие.Дъщеря ми си я приготвя в малко по друг вариант: тя морковите ги рендосва,заедно с тях рендосва и скилидка-две чесън,слага и черен пипер и повече мляко.Пак става вкусно,но на кой както му хареса.Добър апетит.
-
-
ris_78,така както аз тълкувам съня ти,не на зле.Ще излезеш ловко от някаква ситуация,която за теб е притеснителна,но не много.След това е възможно да чуеш недобри думи по твой адрес,но това
няма да те накърни.
А за теб Христо мисля,че сигурно си раздвоен при взимане на някакво решение.
-
-
Миналата година по Дискавъри гледах няколко серии от поредица акции за защита на китовете.В южните морета огромни японски китоловни кораби съвсем законно избиват избиват тези страхотни животни,уж за изследователски цели.Малко старо корабче,носещо името на Стив Ъруин,с екипаж от 20-на природозащитници от цял свят, креташе след мощните плаващи фабрики за преработка на китово месо и се опитваше всячески да осуети лова им.В повечето случаи,обаче усилията им оставаха без резултат и след поредното убийство на беззащито животно, касапницата"Нишин Мару" оставаше километри кървава диря в океана,а екипажа на Стив Ъруин потъваше в сълзи и усамотение с часове.Стигна се дотам,че дори природозащитниците бяха изправени на съд,защото са хвърляли бомбички с димен ефект на борда на китоловните кораби,с цел да осуетят убийствата на китове.И аз като БожидарЗим питам:Докога ще ни тъпи природата?
-
Аз мисля,че само психотерапевт може да ти помогне.Хубаво е,че осъзнаваш проблема и се опитваш да намериш решение.Аз имам близък с такъв проблем,само дето не скача на бой,но иначе е много груб в отношението си към близките.Алкохолът така го промени,че вече и да не е пиян пак си е грубиян.Но пък той не признава,че е зависим,не вижда да има проблем,не търси решение и помощ,въобще е мътна и кървава.Ти обаче имаш шанс,не губи време и потърси специализирана помощ,за да не затънеш повече.Желая ти успех,Бог да ти помага!
-
Ех, Ванка! Не бива така да подхождаш към грешките,всички сме земни и всички грешим.Прочети беседата на Учителя за Прошката,потърси там някои отговори.Други се изповядват пред свещеник.Аз лично не съм го правила,не защото се считам за безгрешна,а защото съм малко скептична по отношение на изповедта.Но пък майка ми го прави редовно,пости и после се изповядва и .... после пак си прави някои грешки,къде съзнателно,къде несъзнателно.Така е в живота.Диана в една друга тема пита какво според нас е духовното развитие-ами според мен това е непрекъсната борба с демоните,с пороците вътре в нас,които ни подтикват да вършим грехове.Днес се борим с един демон,утре с друг или някой може да се бори с няколко демона наведнъж,на кой как му позволява вътрешната сила.Аз пък се боря години- години наред и не съм успяла да се преборя с всички пороци.Възможно е този живот да не ми стигне да се преборя с всичките,но се надявам да съм с крачка напред.Имам напредък обаче,сама го усещам и това ми да сили да продължавам борбата вътре в себе си,а тя е най-трудната борба.И както се казва-Свят като Цвят; всички сме различни и всеки има свое виждане по въпроса с духовното развитие и в това няма нищо лошо,защо всеки си върви по свой собствен път.А за опрощаването на греховете,сещам се за едно интервю с един владика,него го питаха има ли грехове,които Бог не прощава.Та той отговори,че Бог прощава всичко,оставали непростени само греховете към Светия Дух.Ама кои са тези грехове не каза,а пък аз съвсем незнам,но съм склонна да вярвам,че твоя грях не към него.Така,че не ги взимай нещата толкова навътре,всичко още ти предстои.
-
Ей Ванка,ти да не мислиш,че ние лоши работи не сме правили?Аз си търся прошка,ако ми простят добре,ако не ми ...,знам,че съм направила необходимото.Даже имам фрапиращ случай с една прошка,защото си я търсих след 20г. от една приятелка,която дори не си спомняше за прегрешението ми.Интересното беше,аз самата толкова години не си давах сметка,че съм постъпила гадно спрямо нея.А тя ми е приятелка от първи клас и още поддържаме добри контакти,макар да ни разделят и градове и държави понякога.Чак на 37г. бях,когато веднъж си припомних случката и някак си останах потресена от самата себе си,как съм могла да бъда толкова безрасъдна и дори груба.Поисках си прошка,дадоха ми я със смях-как съм могла да се тормозя с тези детски истории,а не бяхме толкова малки-на 17г.Няма нищо фатално Ванка,ти си много-много млад,а си осъзнал грешката си толкова бързо-това е похвално.Някой беше казал:"Нищо в човешките отношения не е непоправимо,докато сме живи".
-
Като прочетох заглавието на темата,ми дойде на ум едно мнение на проф.Вера Ганчева,което тя споделя във връзка преживяната катастрофа от Людмила Живкова през 1973г.,в резултат на която е била буквално раздробена.Та тя казва,че когато на човек му се наложи да изживее някаква голяма трагедия,независимо от какъв характер,той се изправя пред стена.Как да продължи?Връщането назад не води към прогрес,но как се минава през стена?На много от нас ни е известно,че именно след катастрофата Людмила обръща поглед към окултното,към източните религии и търси начин да мине през стената.Дали е успяла,ние надали бихме могли да преценим,а и не е нужно,защото това е бил нейния живот,не нашия.Самата тя е споделила следното:"Човек трябва да си разбие главата,за да му дойде ума в нея".Лично аз смятам,че духовното развитие оказва влияние върху посоката в която човек тръгва след преживяно страдание,личностните характеристики също.
-
Преди известно време във форума се обсъждаше темата"Възможна ли е реална самооцеценка" или нещо подобно беше.Доколкото следях коментарите изводите водеха,че не е възможна.Аз също смятам,че колкото и да си мислим,че човека отсреща е за прочетена книга,пък бил той и наш много близък,винаги ще си останат страници,които ние не бихме могли да докоснем,а пък за отваряне и прочитане и дума не може да става.В общи линии същото мисля и за себеопознаването,това е един процес който продължава до смъртта.Човек никога не е късно да се изненада и от себе си и от околните,независимо колко сме проницателни.Но може би това му е интересното на живота-изненадите и непрекъснатото изучаване на човешката природа.
-
За много години на Alexander.Бих искала да го попитам,какво би ми препоръчал да приемам по време на мигренозни кризи.Получавам от 1до3 такива кризи годишно,които траят от 3до5дни.Повръщанията ми носят известно облекчение,не съм правила изследвания,не ми е предписвано лечение.Стоя на тъмно и без шум,пия Аолин в такива случаи.Вие какво бихте ме посъветвали?
-
Благодаря ти Ани за публикувания материал посветен на Свети Серафим Саровски.Макар повечето българи да незнаят за съществуването му,ние в нашето семейство тачим паметта му отдавна.Всъщност празникът ни е и личен,защото на този ден отбелязваме и именния ден на дъщеря ми,която е кръстена на дядо си и на светеца,макар баща й да промени една буквичка и така стана Сарафима.На този ден сутрин нося хляб в черквата и паля свещички за здраве.Да ни е честит празника на Свети Серафим Саровски,желая здраве на всички.
-
Bruce,не е задължително съня ти да се сбъдне.Най-вероятно притеснението ти намира проекция в съня ти,нали сам казваш,че от 5 месеца се чудиш как да се оправиш с тези момчета.На мене лично ми се е случвало да се опасявам нещо неприятно да не се случи и сънувам точно това-как неприятността се осъществява.Не се притеснявяй,но щом имаш сметки за оправяне,съветвам те да бъдеш внимателен.Можеш да потърсиш информация и в някой съновник.
-
Ако това е диетата на бъдещето,значи съм уцелила десятката,аз се храня от години по този начин.Освен риба и др.морски дарове,друго месо не консумирам.Хлябът ми е пълнозълнест,плодове и зеленчуци без ограничение,ядки и семена също.Лошото е,както писах пак някъде тук,че от година започва вечер да ме се прияжда нещо сладко, а меда и плодовете ме засищат откъм заблажване.Спазвам си стария режим на хранене,не се поддавам на изкушения,но разбирам,че нещо в организма ми се променя.Приятелка ми каза да си проверя кръвната захар,но аз мисля,че е от хормоните,все пак наближавам40-те.
-
Аз смятам,че ако човек настоява да получи нашето мнение и то е важно за него,би трябвало да се отзовем.Аз например не обичам да давам съвети относно лични проблеми на приятели и близки дори.Не защото не искам да помогна,а защото винаги в мен има съмнение дали,това което ще препоръчам ще бъде най-добро решение за човека.Като ми кажат:Постави се на мое място.-свят ми се завива,защото знам,че 100% никога не мога да застана на мястото на другия,най-малко защото сме различни хора,различни характери,индивидуалности и няма начин мнението или съвета да не бъдат субективни,но дали са най-добри за търсещия ги отсреща?В такива случаи се старая да бъда откровена и казвам това,което смятам за най-добро в дад.ситуация,но когато се отнася до съвет,може и да се произнеса по въпроса,но никога не си налагам мнението.А оценки си позволявам да правя рядко.
-
ДА ВИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2011 ГОДИНА, ПРИЯТЕЛИ! НЕКА ТЯ ВИ ДОНЕСЕ МНОГО ЗДРАВЕ И ЛЮБОВ!
-
Споделям напълно мнението на Донка.Според мен навлизането в личното пространство,пък било то и виртуално, си е вид насилие.Друг е въпросът,ако човек сам разреши такъв достъп доброволно,но не и да му изискват да го направи.
-
Благодаря ти Мария-София,за съжаление надали ще мога да се възползвам от поканата,колкото и да ми се иска.На този етап съм вързана с много отговорности с близки хора и времето ми е дефицит.Наслаждавай се на това живо богатство,което имаш,радвам се за тебе.А аз ще си гушкам котарака Макс и ще си храня врабчетата.
-
Разбира се,че този навик не е присъщ само на жените.Имам съсед 46годишен,доктор,показалеца му постоянно е забит в косата му,а тя е много гъста и къдрава.Интересно е,че при него този нави се появи в зряла възраст,след като създаде семейството си,дори по-късно.Той е по-голям от мене,но аз го помня,като гимназист,после студент не си навиваше така косата,може би след 30г. взе да прави впечатление.Не знам при него какво е отключило този навик.
-
Лошото никога не идва само
в Езотерика
Добавено
Да ви кажа,наистина е много трудно,когато едно след друго започват да те връхлитат все непредвидени каръци,било със здраве/твое или на близък човек/,било с работа,било в личен аспект и така повече от 10г..В един момент си мислиш:няма ли край?Струва ти се,че живееш в някакъв ад. Добре е,че в такива моменти ми идва наум една молитва:"Помогни ми Господи да приема това,което немога да променя!"И пак е трудно.Помагат ми донякъде и радостите от малките неща,мен може да ме зарадва и малкото врабче,и цветето и слънчевия хоризонт.В такъв период и смирението е с мен,няма начин.Мария-София каза нещо,кое също ми минава често през ума-въпроса с кармата.Явно всеки трябва да намери своя начин за справяне с нещастията или с приемането им.Незнам,психолозите сигурно повече могат да помогнат.Желая на всички успех.