Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силви

Участници
  • Posts

    27
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by Силви

  1. Надежда, това което си написала е прекрасно, мисля, че имаме нужда да си го напомняме. Деца ни са ангелчета, които придават смисъл и същност на битието ни и съм сигурна, че всички много ги обичаме, но права си, че често нямаме време да споделяме живота им, игрите им, мечтите им - а се иска толкова малко - и ще получим толкова много ... Скръбта по загубата на дечицата е огромна, присъединявам и моята.
  2. да така е несигурността много пречи на ясното виждане мисля, че ако успеем да приемем, че най-сигурното нещо в този свят е, че всичко е несигурно и че всичко постоянно се променя - това успокоява и помага във всеки човек като, че ли е заложен стремеж към сигурност и той е естествен само, че не трябва да се търси такава в материален план, а в духовен - там можем да намерим сигурността и спокойствието, за които всички мечтаят
  3. Здравейте аз ще споделя мислите си относно майчинството на база 2 годишния си опит със сина ми 6 месеца майчинство е просто нищо - пък и 120 лв. не покриват повече от памперсите и някой съвсем дребни нещица трябва да се изследва въпроса двупосочно - за детето със сигурност съм чела, а и на практика се убеждавам - връзката с майката е жизнено необходима особено до 3 годишна възраст, от нея то черпи своята енергия - от друга страна за майката този период е физически доста тежък - тя трябва да се презарежда някъде с енергия за да може после да му я отдаде - според мен за майките пълната изолация от света и общуването само с детето в продължение на 3 години не е добра стратегия - мисля, че е нужна гъвкавост - за майките възможност да работят по 3-4 часа на ден и то на ненормиран график след първата година, така че да са на разположение на детето, в същото време да не прекъсват напълно връзките си със света, а и да си помагат финансово - за децата мисля, че освен майка им е нужна игра с деца и общуване от време на време извън семейството за по лесна адаптация към околната среда, защото иначе остават болезнено привързани към майката и после много тежко изживяват прекъсването на този период - примерно ясли, но не с по 30 деца в група, а с по 5-10 дечица за по няколко часа
  4. ако тълкуваме жената в светлината на нейната роля като майка - то нейното най-ярко проявление е майчината любов - тя е безкрайна и всеопощаваща, тя е тотално жертвоготовна - когато жената стане майка тя отдава себе си безрезервно, в този смисъл може би точно този вид любов ще спаси света, тя трябва да се повдигне - да се издигне като водещо начало на всичко в света това е само един допълнителен аспект, защото жената освен майка е символ и на всички вече споменати качества, в този аспект мъжът може би е символ на силата, силата, която е необходима за стане това повдигане и изправяне на света P.S. струва ми се, че за това трябва голяма сила - така че, мъже бъдете силни
  5. обичам когато: - откривам, че има хора, вдъхновени от описаното по горе от Иво и Надежда - мечтаем и вярваме в мечтите си - не се предаваме - открия съвършен стих или песен - чуя звънтящия смях на сина ми - действията и мислите ми и на хората около мен са ръководени от любовта
  6. идеята е хубава може да е тази събота или неделя по обедно време в морската например само предлагам, така ще се разходим и ще доведа и пав ))) - той е на 2, но също е активен участник в портала )))
  7. Здравей Ради, мога ли да те върна пак към тази тема, би ли ни казал повече за публикуваното на български поздрави
  8. Здравей, Тази тема и мен много ме вълнува съгласна съм за любовта – детенцето съвсем мъничко вече има много трезва преценка, за това от какво се нуждае и то е чистата, всеотдайна, родителска любов. Много често сме свидетели на родители, които затрупват децата си с материални подаръци и разкош – а децата са толкова нещастни, те са търсели само вниманието им, родителите пък си мислят, че са им дали всичко – и тук мисля стигаме до един много важен момент - знаят ли родителите как да дадат любовта си Любовта за която говорим към детето – тя е процес – със зачеването на детето се зачева и тя, с неговото раждане се ражда и тя и после расте, променя се и има все по-нови и по-различни измерения – това е велико усещане Интересното е, че докато ние възпитаваме децата си и те възпитават нас – процесът е двупосочен и ако сме готови да приемаме техните уроци и техните послания отново виждаме света чист и прекрасен Силно въздействие върху децата оказва и примера на родителите, който виждат ежедневно – това е модел на поведение, който те просто запечатват – един добър метод за възпитание и една голяма отговорност за родителите
  9. интересно и много приятно се говори за съществуването на сродни души в книгата на Р. Бах - Мост през вечността - четох я преди 3 години някъде - спомням си и до днес удоволствието, с което я четох
  10. В началото на жизнения ни път често доверието ни бива излъгано и затова с течение на времето като, че ли хората решават да не се доверяват за да не бъдат повече наранени - това е тъжно, хубавото е, че като мине още време хората разбират, че не им е било излъгано доверието, а не са знаели на какво да се доверяват и нещата стават пак хубави защото да си свободен да можеш се довериш без страх и без едно на ум е все още едно от най-прекрасните неща, които си струва да изживяваш, да не се отказваме от него
  11. а как да развиваме любов в себе си?
  12. Ако човек е едно пъстро създание, в което има и бяло и черно и добро и лошо - то да обичаш себе си, значи ли да обичаш своята сила, но и своята слабост също - мисля си, че значи да обичаш (както и Ради казва) поривите на възвишеното в себе си, а какво да правим с другата си страна - тъмната половина от нас ? нея да я обичаме ли ? и ако решим да обичаме и нея ще можем ли ? Ако обичаме себе си включително и нашите слабости, то със сигурност ще можем да обичаме другите също така цялостно - не само когато са добри, но и когато не са, това би било страхотно, защото ще значи, че ние откриваме божественото в тях въпреки, че то в момента е затъмнено и че успяваме да обикнем всичко, защото всичко е Негово проявление. Следователно, ако горното е вярно би трябвало да обичаме и себе си по същия цялостен начин. Вие можете ли? Не сме ли твърде самокритични когато става въпрос за нашите слабости, а ако не сме самокритични как ще ги преодоляваме? Знам, че трябва да обичаме себе си такива каквито сме, да си простим слабостите и с любов да ги преодолеем - само че как става на практика ?
  13. да как да продължа лечението? и мислиш ли, че пункциите по принцип са нещо лошо, което може да има някакви сранични, неблагоприятни последствия? поздрави
  14. чувала съм и дори съм чела някъде, че колкото повече напредваш духовно толкова по-малка нужда имаш от секс, но че това е един естествен процес, който е по-скоро следствие и дори, че ако се опитваш да подтискаш този вид страст или емоция има по-скоро обратен ефект когато се напредне духовно, блаженство което се изпитва е многократно и несравнимо по-силно от всякакъв вид човешка любов (секс) и точно тогава започвало да се губи всякакъв интерес към секса аз не съм толкова духовно напреднала и всичко свързано с темата ми е интересно
  15. Здравейте, Имам въпроси Януари прекарах грип на крак - почти с нищо не го лекувах - т.е. капки за нос Olinth и Paracetamol вдигнах висока темп. 39, това отшумя за около 10 дни и още 10 дни по-късно се почуствах много зле - направиха ми снимка и ми казаха, че имам фронтален и максиларен синузит - последваха пункции - не знам дали трябваше това да направя, но вече ме болеше много много пък и гентамицин ми слагаха мускулно, но след първите 3 дни нямаше никакъв ефект. Ели, според теб това неправилно лечение ли е било - имало ли е друга хомеопатична възможност, а има ли сега нещо, с което мога да предотвратя последващо повторение на случилото се? поздрави Силви Иво, синузита за какъв тип проблеми говори?
  16. Здравейте, Веси, това е много точно определение на разликата - какво могат и какво не могат да дадат парите, въпроса е в това, че повечето хора си мислят, че те много добре знаят как да живеят, само дето нямат пари )) Аз си мисля за следното - не зависи от нас колко пари ще имаме - защото това е резултат - а ние нямаме власт над резултата - от нас зависи обаче какви усилия ще положим т.е. Парите не са цел, върху която имаме контрол, това което е в наши ръце е да си намерим подходящо занимание, да вложим цялата си съзидателна енергия, да го вършим съвестно пък кавото Бог даде. )) Но каквото и да даде да бъдем доволни. Често съм свитетел на следното - някой намерил доходен бизнес - става работохолик - защото към правенето на много пари изглежда има силно пристрастяване Също си мисля, че парите ни учат например как във всеки един момент да осъзнаем и подредим ценностите си - така или иначе те на никого не стигат - значи ежедневно ние чрез тях изявяваме своите приоритети Мисля, че всички хора които са имали много пари през целия си живот - рано или късно разбират този урок - какво могат да имат чрез тях и какво не се купува с пари
  17. Здравейте, Вегетарианка съм от доста време. Напоследък ми прави впечетление, че като гледам убитите животни които се предлагат по магазините изпитвам доста силна болка, в смисъл тъга, просто се натъжавам и имам усещане, че живея с глутница месоядни животни )) то не че не е така )) но пък като се замислиш поне първите 20 години и аз съм яла месо и не съм задавала въпроси Сега от разстоянието на времето ми се струва, че да не ядеш месо е много по-изкусително от това да ядеш и че е вид духовно лакомство, или с други думи вид голяма наслада - все едно имаш правото да ходиш бос през бистър поток и да стоиш чист и свеж или да ходиш с тежки кубинки в голяма кал - как да избереш второто ? ))))))))))))))))))))))))))) От отнези книжки дето Иво ги е изброил съм чела Основни принципи на вегетарианството - и определено се различава коренно от многото други книги по темата - разглежда някои принципи на храненето в Индия например където има много стара вегетарианска традиция. Едно от нещата които си спомням е - за да е пълноценна храната - да се комбинират - боб с ориз в съотношение 1:4 - и леща пшеница 1:1, това е по памет, друго важно често да се ядат бобови храни, но по мъничко и такива нещица като спанак и други зелени подобни са много важни. Аз доста книжки съм изчела, но тук е наблегнато на съотношениеята, комбинациите и разнообразието на храната. Препоръчвам я. поздрави
  18. мн. яко Поздрави, Силви
  19. Здравейте, Антикал не съм ти отговорила до сега защото не съм сигурна, че го храня правилно, но в общи линии спазвам няколко правила които ми сподели моя позната. Ето ги накратко: • Детето до 7 години е под влияние на Луната и в аурата на растенията затова трябва основната му храна да бъде на основата на зеленчуци и плодове • Да му се дава прясно смляно тази годишно брашно • Като мазнина – краве масло или зехтин • Ядки може да се дават много добре смлени – слънчогледови семки, орехи – да се смесват с овесени ядки – когато има ядки да не се слага друга мазнина – мазнините да не се смесват • Листните зеленчуци – спанак, салати, и др. , доматите, маслините да не се дават със сирене • Пюретата и общо храната да бъде простичка от 2-3 съставки, но всеки ден различна • Зимата особено да се дава шипков чай – като във вряла вода се накиснат шипките и се оставят да престоят цяла нощ – дават се на другия ден • Копър, магданоз и джоджен – могат да се дават като подправки – пресни и сушени • Да се дава житена вода – а житото добре сварено и пасирано може да се слага в пюре • Да се дават предимно сезонни плодове Към това мога да добавя, че при готвенето спазвам схемата която даде Кирил и се опитвам всеки ден да давам прясно изцеден сок - сутрин плодов следобед зеленчуков Освен това като допълнение - сока, за който говори Диана е изключително добра комбинация която винаги давам - ябълки, морков, червено цвекло, като добавка за да има достатъчно желязо - коприва прясна или на брашно, спанак, леща, кайсии също сушени, смокини са неща, които съдържат повече желязо, и като правило не се смесват с калция тоест не се дават с мляко или млечни продукти, за да се усвои желязото трябва да се приема с витамин С, а калция за да се усвои му е необходим витамин Д. Това е което мога да споделя Поздрави, Силви
  20. Здравейте, Аз като цяло май съм с подобна на гледната точка на Ваня. Няколко неща бих споделила първо относно мечтите – от години се опитвам съзнателно да не мечтая за материални или ментални неща, опитвам се да мечтая за Бог – ако мога да се изразя по този начин. Във връзка с това се сещам за думите “Най-много сълзи са проляти за сбъднати мечти” Мисля си че всяка сбъдната мечта е разочарование в известен смисъл и база за появата на нова ................. и единственото за което има смисъл да молим Бог е за самия него ........ Не мога да се концентрирам върху идеята какво бих направила с 1000000 $ за България звучи ми много .............. явно няма аз да го правя ............... но ако получа тези пари и мога да организирам благотворителнст ще се помоля да ми се даде път или по-скоро отговор къде са най-нужни и за какво и ако усетя че това е ще го направя .......... От друга страна имам малко момченце и много бих искала да съществуват такива прекрасни детски градини .................. но пък и Ивето е права как ще се справят после с не толкова прекрасния живот ......... Пък и друга мисъл ми хрумва сега – не е ли Земята в този вид в който е - най-съвършенното училище, създадено от Бог по единствения възможен начин да ни научи точно на нашите уроци .................... по най-подходящия начин и то напълно индивидуално за всеки един от нас Страданията и трудностите ни не са ли нашите най-важни стъпки в развитието .......... Не знам, но аз като цяло нямам много мечти ............. ако понякога се размечтая гледам да се спра, защото на този етап от мисленето си смятам това за слабост, пък и ако много се размечтая после много страдам .................. така че може би е самозащитна реакция Поздрави, Силви Антикал, темата е много интересна
  21. Здравейте, Съгласна съм, че е много важно да можеш да се бориш със страховете си .......... има ли страх красотата, вярата и любовта си отиват ............. Някъде бях чела,че през страха трябва да се преминава, а не да се заобикаля – да се обърнеш с лице към него и да се пребориш със смелост и вяра. Аз поне така се опитвам .......... “Преодолееш ли СТРАХА, откриваш ЧУДОТО” Р. Бах (“Бягство от сигурността”) Поздрави, Силви
  22. Здравейте, Без да имам претенции за правота на каквото и да е равнище дори и пред самата мен – имайки предвид променящата се същност на нашето съзнание ............. бих споделила мислите си напоследък относно ценните неща в живота ............. аз дълги години мисля над така наречените екзистенциални въпроси, не че съм измислила нещо, но поне мисля от много време ............. та в момента съм на етапа, на който смятам, че основната ни цел е да живеем в хармония със себе си и със света – това е по своему ценност.... А за да живеем в хармония можем да се обърнем към Бог и да го помолим за самия него, да бъдем щастливи от ситуацията в която ни е поставил, да вършим всичко с ясната и будна мисъл, че ако в момента Той това ни дава да вършим, то ние го правим в Негово име и тогава дори и най-незначителното на пръв поглед ще има висша значимост ....................... В този ред ми текат мислите и тази посока, но има едно голямо НО как да задържа съзнанието си осъзнато all the time ??? – изключително трудна задача, предполагам ще се съгласи всеки, който е опитвал ..................... А имам и един въпрос – защо толкова голяма нужда или по-скоро потребност имаме от разбирането на хората около нас – защо ги търсим, защо така искаме да се споделим и оставаме толкова очарователно доволни, когато открием човек мислещ и възприемащ същностните нещата като нас ............ това каква ценност е??? По принцип имам още много въпроси и съвсем малко отговори, но така е с някои хора .................. Надявам се някой сред вас да са с повечеко отговори
  23. Здравей Ради, надявам се няма да имаш нищо против да публикуваш и нещо на самия Николай Райнов - нещо което ти е любимо може би
  24. Изключително интересно ми беше да прочета това което си написал, то по някакъв начин отговаря и на идеята да не живеем по инерция или ако вече живеем така да намерим сили да я спрем ............. да се опитваме да вършим всичко в живота си осъзнато ........... и може би ако започнем да осъзнаваме първо физиологичните процеси постепенно ще можем да осъзнаем и по-висшите нива от нас самите ........... защото колкото и да не ни се вярва Човекът е най-висшето творение ........... в него присъства и частица от самия Бог ........... целта е да постигнем осъзнаването .......... Исках да попитам смяташ ли че подобна формула има смисъл ако се казва преди и след храненето на дете например?
×
×
  • Create New...