[Семейните тайни]

Тяхно право е да пазят тайната си, но дали е тайна тази тайна щом всички виждат как от този дом децата си тръгват и то завинаги?

Това има предвид - дали е тайна тайната, която излиза наяве един ден? Или някой си скрива главата в пясъка с някаква безсмислена надежда нещата да изглеждат така, както на него му се ще.

[Семейните тайни]

Става дума за това, доколко едно семейство, пазейки тайните си по своя си начин се самозаблуждава, че никой не ги знае. Например домашно насилие над близките което се крие упорито. В предишната ми работа се натъквах на подобни "тайни". И когато опитвах да намекна на какво се дължат промените в поведението на някой ученик често чувах от класния ръководител "не е възможно! Той /тя/ расте в такова хубаво семейство!" и до там ."Тайната", до която се докосвах обаче си вършеше подмолната работа да изкривява възприятия.

Как преценяте пазенето на подобни тайни?

[Семейните тайни]

Едва ли има семейство, което да не е съпътствано от нелицеприятни събития и обстоятелства. Как мислите, трябва ли те да се третират като тайна на семейството и да се пазят като такава? Дали е възможно, ако нещо вече се е случило то да бъде пазено на страна от хорските погледи и любопитство? Срамът ли е този, който хара хората да бранят семейните си тайни?

[Криво ми е...]

и на мене ми е криво...откакто водя съзнателен живот....не знам защо, но почти нищо не може да ме зарадва

непрекъснато търся себе си и не мога да се намеря...имам свестен мъж, две дечица, ще кажете какво толкова още искаш

еми и аз не знам.....но не мога да се отърва от чувството, че това не е моя живот, не са моите места и роднини,

че сънувам...и когато се събудя, ще съм на мястото си, там, където трябва.....но така и не се събуждам

а дните си минават...в търсене

Съзнателния избор за водене на съзнателен живот - не е ли това начало на осъзнаването на личните дискомфорти? Нещо като страничните действия на лекарствата...

[Връзките, които започват във виртуалното пространство]

Няма особенна разлика от връзка, възникнала в реалното от тази чрез интернет. В реалното първо виждаш физическите параметри, във виртуалното първо "срещаш" душата на човека. Ако душата му е избрала да излъже, да подведе, съзнателно да се надцени - то струва ли си да се минава на физическо ниво на общуване?!

Има значение кой какво търси. От там идат разочарованията. Понякога искаме едно, а заявяваме друго. А то каквото търсиш - това ти се дава...

[Личното виртуално пространство]

Мога да дам достъп до паролите от пощите си на някого, не допускам той да ги ползва без знанието и нарочната ми молба. Това е част от доверието помежду ни. Изключение прави т.н. служебна поща при която компромиси няма.

Преди време бях засегната от поведението на един човек към паролите. Седяхме на съседни компютри в интернет клуб и той закри с тяло клавиатурата докато въвеждаше паролата на пощата си. Беше ми за урок как не бива да очаквам от другите да имат сходно с моето отношение към зачитането на личното пространство на другия.

[Реактивна депресия]

За да се стигне до този резултат вероятно има предистория. Възможно ли е да получите странично мнение за тези момчета и отношенията на племенницата Ви с тях? Опитвахте ли разговор с момчетата, какво е тяхното обяснение за поведението им ?Понякога причините са съвсем различни от това, което се изрича.