Здравейте,
Става въпрос за брат ми, който е на 18 години. Аз съм малко по-голям, и виждам как родителите ми се измъчват и не знаят какво да направят. От три години е в десети клас - на път е да бъде изключен за трета поредна година от трето училище. Вкъщи е заради - сън, ядене и тоалетна, и малко компютър. Няма почти никаква комуникация с нашите, не иска да говори за бъдещето си, избягва всякакви сериозни разговори за това как се държи и какво мисли да прави. Държанието му - пълно незачитане на чувствата на родителите си, най-безцеремонно използване, едно чувство за богоизбраност и непогрешимост, за господство над света. Наложил е и психическо робство над нашите - много са деликатни с него, внимават как се държат с него, за да не тръгне по лоши пътища; това може да се дължи отчасти и на високата му и огромна фугира (за психическото надмощие). Тази деликатност идва от това, че в миналите 5 години (проблемите са от около 5 години) има някакво тотално отвращение от училището, забърквал се е с трева, амфети (вероятно и в момента), а може би и други наркоподобни. Най ми е мъчно за това тотално незачитане на нашите - на техните личности, чувства, усилия - все едно са му длъжни са всичко - като роби.
В момента, както казах, е пред изключване - има поставени условия от нашите или да завърши десети клас и да ходи редовно на даскало, или да почне работа, или да се изнася (с краен срок до края на месеца). Досега продължава по-същия начин - доколкото ми направи впечатление, нагласата му е, че никой не могъл да му поставя условия, че нямало кой да го изключи (а реално днес в училището му се обсъжда това) и изобщо пълна апатия и безгрижност. Не знам как ще се развие всичко това, не мисля че и брат ми разбира сериозността на поставените условия, а търпението на нашите и обидата им е стигнала краен предел. Но и когато някой се е опитвал да поговори (и съвсем приятелски, дипломатично), той бяга - или отива в другата стая, или излиза навън. Нашите ходиха няколко пъти (два или три) на специалист-психолог, но брат ми и дума не даде да се чуе да отиде и той. Веднъж го бяха викнали при училищния психолог - там пък се беше държал като пълен кретен и само е правил напук. Не знам, много дълго стана, ако можете нещо да помогнете като съвет, идеи, мисли, ще съм много благодарен. Също ако има нужна от още информация, или ако съм пропуснал нещо - ще го добавя.