Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Outsense

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Outsense

  • Рожден Ден Октомври 16

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Outsense's Achievements

  1. Това е страхотен принцип, д-р Първанов! Но би било почти нереалистично хубаво мнозинството от специалисти да се придържат към него. Прави сте за това, че не е трябвало така да си прекъсвам терапията. Действително, за втория терапевт, когото посещавах мога да кажа само хубави неща и грешката си беше изцяло моя – надцених се и избързах. Той човека няма да ме гони, както родител гони детето си с филия лютеница: „Айде, мама, още една хапчица!”... Хубавото на тази грешка е, че е от този тип, който така те шамаросва, че повече не повтаряш. Това е ценен урок, който не се учи от "дебелите книги". От тях не се учи също и това, за което пише Орлин - осмисляне на живота по нов начин и трансформация на цялото ми същество... Сърдечно ви благодаря!
  2. Както казва поговорката, „Ако стената се разруши - викат зидаря, ако човек се разболее - всички стават лекари.” Д-р Първанов, да разбирам ли, че според Вас съм сбъркала основно в стремежа си самостоятелно да открия решение за проблемите си? Възможно е цялата тази теория без система да има обратен ефект, но няма как да превъртя лентата назад. Потърсих консултация онлайн, поради липса на алтернатива на този етап. Налага се след 2 седмици да замина извън България за дълъг период от време и нямам възможност за „нормална” терапия. Можете ли да ми препоръчате квалифициран специалист, който работи онлайн?
  3. Здравейте! За съжаление, първото ми включване в този форум са проблеми и надежда за помощ. Накратко, тези проблеми са генерализирано тревожно разстройство и агорафобия. На не толкова кратко: На 28 г. съм и се опитвам да се справя с това състояние от почти 3 години. Всичко започна с пристъпи на световъртеж, последваха изследвания и консултации с различни специалисти, никой от които не откри проблем. Консултирах се и с психиатър (на 4-и км), който не установи психическо разстройство, но отбеляза наченки на агорафобия, тъй като започнах да се придвижвам навсякъде с един чадър, който да използвам като бастун, в моментите, в които губя равновесие. Той ми предложи да "поостана" там за малко, което откровено казано ме ужаси и отказах. Започнах да чета по темата, правих си допълнителни (хормонални) изследвания и, по метода на изключването, се самодиагностицирах с паническо разстройство. Посетих втори психиатър, който потвърди предположението ми и ми изписа Ривотрил и Золофт. Пих ги около месец, но забременях и се наложи да ги спра. Не ми оставаше нищо друго, освен да „стискам зъби” и да търся други начини за справяне. Изчетох всичко, което намерих по темата. Установих, че състоянието ми се нарича генерализирано тревожно разстройство, че се лекува с психотерапия, а не с медикаменти. Започнах да посещавам психотерапевт, но въпреки уверенията й, че има добър опит с такива състояния, след няколко седмици монолог от моя страна в кабинета й установих, че тя няма да ми помогне. Върнах се към четенето. Опитах също тай чи и релаксация без особен ефект. След като родих нямах енергия за каквото и да е. След това посещавах друг терапевт за известно време, но се наложи да прекъсна терапията за 2-3 месеца. И, тъй като реших, че вече разполагам с всички необходими „техники” за справяне, мога да продължа сама. Оказа се обаче, че греша. В последно време съм в целодневна „паническа атака”, въпреки усилията ми да се справя с тревожността си. Спортувам почти всеки ден (тае бо или аеробика) за изразходване на адреналина, упражнявам релаксация (йога нидра) и дълбоко дишане, гледам да прекарвам повече време навън, вече излизам сама на кратки разстояния. Научих се да улавям когнитивните си изкривявания, стремя се да мисля позитивно и да се разсейвам... Опитвам се да упражнявам „рефрейминг”, но ... вече не успявам да уловя конкретна мисъл, която да преструктурирам. Имам чувството, че мислите ми са се превърнали в кипяща безформена каша, сърцето ми препуска постоянно, стомахът ми е свит на топка, а няма обективна причина за това. А най-лошото е, че в някои моменти това така ме изтощава, че едва се насилвам да си поиграя с бебето, да я погушкам и т.н. Постепенно се превръщам в една главно механична майка, която сменя памперси и храни, което ме ужасява. Не разбирам какво се случва... Благодаря ви за търпението при изчитането на този ферман! Благодаря предварително и за вашите съвети!
  4. I'm out of my mind, but feel free to leave a message.

×
×
  • Добави...