Здравейте!
За съжаление, първото ми включване в този форум са проблеми и надежда за помощ. Накратко, тези проблеми са генерализирано тревожно разстройство и агорафобия.
На не толкова кратко:
На 28 г. съм и се опитвам да се справя с това състояние от почти 3 години. Всичко започна с пристъпи на световъртеж, последваха изследвания и консултации с различни специалисти, никой от които не откри проблем. Консултирах се и с психиатър (на 4-и км), който не установи психическо разстройство, но отбеляза наченки на агорафобия, тъй като започнах да се придвижвам навсякъде с един чадър, който да използвам като бастун, в моментите, в които губя равновесие. Той ми предложи да "поостана" там за малко, което откровено казано ме ужаси и отказах. Започнах да чета по темата, правих си допълнителни (хормонални) изследвания и, по метода на изключването, се самодиагностицирах с паническо разстройство. Посетих втори психиатър, който потвърди предположението ми и ми изписа Ривотрил и Золофт. Пих ги около месец, но забременях и се наложи да ги спра.
Не ми оставаше нищо друго, освен да „стискам зъби” и да търся други начини за справяне. Изчетох всичко, което намерих по темата. Установих, че състоянието ми се нарича генерализирано тревожно разстройство, че се лекува с психотерапия, а не с медикаменти. Започнах да посещавам психотерапевт, но въпреки уверенията й, че има добър опит с такива състояния, след няколко седмици монолог от моя страна в кабинета й установих, че тя няма да ми помогне. Върнах се към четенето. Опитах също тай чи и релаксация без особен ефект. След като родих нямах енергия за каквото и да е. След това посещавах друг терапевт за известно време, но се наложи да прекъсна терапията за 2-3 месеца. И, тъй като реших, че вече разполагам с всички необходими „техники” за справяне, мога да продължа сама. Оказа се обаче, че греша. В последно време съм в целодневна „паническа атака”, въпреки усилията ми да се справя с тревожността си.
Спортувам почти всеки ден (тае бо или аеробика) за изразходване на адреналина, упражнявам релаксация (йога нидра) и дълбоко дишане, гледам да прекарвам повече време навън, вече излизам сама на кратки разстояния. Научих се да улавям когнитивните си изкривявания, стремя се да мисля позитивно и да се разсейвам... Опитвам се да упражнявам „рефрейминг”, но ... вече не успявам да уловя конкретна мисъл, която да преструктурирам. Имам чувството, че мислите ми са се превърнали в кипяща безформена каша, сърцето ми препуска постоянно, стомахът ми е свит на топка, а няма обективна причина за това. А най-лошото е, че в някои моменти това така ме изтощава, че едва се насилвам да си поиграя с бебето, да я погушкам и т.н. Постепенно се превръщам в една главно механична майка, която сменя памперси и храни, което ме ужасява. Не разбирам какво се случва...
Благодаря ви за търпението при изчитането на този ферман! Благодаря предварително и за вашите съвети!