Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него?
Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това.
Не съм сигурна дали е по-точно.
И пак да уточня - аз говоря за учител с малко "у".
Работата върху себе си е другата спорна точка, очевидно. Аз съм на мнение, че ние не можем да променим твърде много себе си, без помощта на жив учител.
Това, което най-често правим, е да се осъзнаем до нивото, на което сме стигнали в предишни животи; това става, като отхвърлим наложени изкуствени стереотипи, модели, убеждения от страна на съвременното общество, семейството и др.п. Постигайки това, ние обикновено сме много доволни, животът ни така някак се разчиства, подрежда (поне до известна степен), започваме по-добре и по-реално да виждаме нещата (спрямо преди, разбира се, кой докъдето е стигнал). И ... мислим, че сме се развили напред, че сме постигнали развитие, но не е така. развитието тепърва предстои оттук, нататък; а понякога не се осъществява въобще.
А изречението "Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това." не можах да разбера. Кой е с нас, учителя ли? Как е с нас? И кой именно учител? В общия случай човек може да има няколко живи учителя през живота си.
П.П. А, много ми хареса това на jul:
"Изобщо наличието на каквито и да е напъни, усилия = насилие говори за една малка вероятност да разпознаеш на първо място себе си."
В изказването на Диана Илиева има извесна неточност....няма никаква логика в реинкарнацията ако достигаме нивото на предишното прераждане.Идваме в този си живот да научин уроците си и да поправим грешките си от предишни животи,осъзнаването на тези грешки и промяната на отношение и нагласа води до израстване .Ученето става като се сблъскваме в живота си с неща които ни нараняват,карат ни да се чувстваме не на място,различни изпитания.Ако не си научим урока ситуацията се повтаря докато осънаем грешката си и променим в себе си нагласата и отношението...
Относно учителя...не винаги има нужда от жив учител или непрекъснато от учител...учител може да бъде всичко или всички които срещаме по пътя си.Истинският учител не те учи,той те оставя сам да достигнеш отговорите преживявайки ги,наблюдава ,следи и ако го попиташ може и да ти отговори,но може и да не ти отговори ако прецени ,че отговора ще попречи на развитието ти.Никое знание не е полезно ако не е достигнато до него самостоятелно.