Благослава

Тиквичките в суров вид са по плезни и са много вкусни.Салата от тиквички/настъргани/ с подправки пресни зелени ситно нарязани ,зехтин и лимон е страхотна. Салатата може да се прави в различни варианти добавяйки и други зеленчуци,според вкуса и фантазията. Освен това прясно изцаден сок от тиквички сутрин на гладно е много полезен за зареждането на организма.

Съгласна съм с това, с учител наистина е по-лесно. И вече се замислям, дали учителят не се разделя умишлено с учениците. Затова в един по-преден пост попитах: Но мисълта ми беше, че без учител не можем да прекрачим напред (или поне е много трудно). Като аналогия си представете дете, отгледано от животни, дете, живяло изолирано; също кое обучение е по-лесно и по-ефективно - очното или задочното, защо и при задочното все пак най-често има макар и по-кратки очни срещи, като на очните обикновено са застъпени най-вече практическите упражнения, изпит от учител и т.н. Към Благослава - Знаем, че и преди хиляда и преди 2 хиляди и преди 3 хиляди и т.н. години е имало посветени, дори велики посветени; като какви се прераждат те следващият път? (извинявам се, че излизаме от темата, ако желаете, може да обсъдим това в друга подходяща). Диана ,всичко е писано и описано в различни книги....ни можем само да се учим...

Ха, а нима ни се гарарантира, че при следващото прераждане ще постигнем по-високо ниво?!?! Напротив, може така да си "уредим" нещата, че следващото прераждане да е мъъъъъъка, мъка. Дори може да ни оставят към следващата еволюционна вълна. Тази на сегашните животни. Всеки следващ живот е развитие и еволюция и никъде не е казано ,че трябва да е само цветя и радост. Мъката ,трудностите,изпитанията са инстроменти на ученето ,освен това преди всяко прераждане избираме мястото, семейството и част от изпитанията които ще са полезни за учението и изрстването ни. Ученето не е само забава ,а е осъзнато и трудно пътуване през живота.Никой учител и най възвишения и мъдър учител не може да ви научи и помогне ако сам не се потрудите да нучите урока си. "Дори може да ни оставят към следващата еволюционна вълна. Тази на сегашните животни."-а това е несериозно изказване твърде лаично и наивно....

Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Не съм сигурна дали е по-точно. И пак да уточня - аз говоря за учител с малко "у". Работата върху себе си е другата спорна точка, очевидно. Аз съм на мнение, че ние не можем да променим твърде много себе си, без помощта на жив учител. Това, което най-често правим, е да се осъзнаем до нивото, на което сме стигнали в предишни животи; това става, като отхвърлим наложени изкуствени стереотипи, модели, убеждения от страна на съвременното общество, семейството и др.п. Постигайки това, ние обикновено сме много доволни, животът ни така някак се разчиства, подрежда (поне до известна степен), започваме по-добре и по-реално да виждаме нещата (спрямо преди, разбира се, кой докъдето е стигнал). И ... мислим, че сме се развили напред, че сме постигнали развитие, но не е така. развитието тепърва предстои оттук, нататък; а понякога не се осъществява въобще. А изречението "Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това." не можах да разбера. Кой е с нас, учителя ли? Как е с нас? И кой именно учител? В общия случай човек може да има няколко живи учителя през живота си. П.П. А, много ми хареса това на jul: "Изобщо наличието на каквито и да е напъни, усилия = насилие говори за една малка вероятност да разпознаеш на първо място себе си." В изказването на Диана Илиева има извесна неточност....няма никаква логика в реинкарнацията ако достигаме нивото на предишното прераждане.Идваме в този си живот да научин уроците си и да поправим грешките си от предишни животи,осъзнаването на тези грешки и промяната на отношение и нагласа води до израстване .Ученето става като се сблъскваме в живота си с неща които ни нараняват,карат ни да се чувстваме не на място,различни изпитания.Ако не си научим урока ситуацията се повтаря докато осънаем грешката си и променим в себе си нагласата и отношението... Относно учителя...не винаги има нужда от жив учител или непрекъснато от учител...учител може да бъде всичко или всички които срещаме по пътя си.Истинският учител не те учи,той те оставя сам да достигнеш отговорите преживявайки ги,наблюдава ,следи и ако го попиташ може и да ти отговори,но може и да не ти отговори ако прецени ,че отговора ще попречи на развитието ти.Никое знание не е полезно ако не е достигнато до него самостоятелно.