Persephone

Така и направих, тази сутрин, навръх трети март, си направих една хубава разходка в търсене на храстчета с повечко врабчета. Остана им и за утре, че не се оказаха особено ящни
Успокоявам се като чета, че всеки може да приспособи житуването към собствените си нужди и вътрешен усет. Мисля, че в случая с житото, и малко време, прекарано с него ще е от голяма полза.

Така и направих, тази сутрин, навръх трети март, си направих една хубава разходка в търсене на храстчета с повечко врабчета. Остана им и за утре, че не се оказаха особено ящни
Успокоявам се като чета, че всеки може да приспособи житуването към собствените си нужди и вътрешен усет. Мисля, че в случая с житото, и малко време, прекарано с него ще е от голяма полза.

Здравейте всички!
Имам един въпрос, който сигурно ще ви разсмее. Вчера реших да си сваря жито, но поради липса на опит с това занимание сварих доста голямо количество и сега крайният резултат е около килограм сварено жито. Тук потърсих икона на изчервяващо се човече, но не открих такава....
Първо да кажа, че съм изненадана колко вкусно се получи и само за ден, който изкарах основно на жито, смесено със стафиди, се почувствах прекрасно до вечерта. ....Не ми се иска да го изхвърлям това жито, та според вас колко време може да издържи в хладилник? Знам, че е по-хубаво житото да се вари всеки ден и да се изяжда до вечерта, но вредно ли е ако престои няколко дена или просто не е толкова полезно?

Здравейте!
Живея в един кошмар от 8 години, една борба със себе си- с ниското си самочувствие и страховете си. Като магаре на мост съм се заинатила и не мога да премина на другия бряг, където ме очакват успехите и радостите. Живея с несполуките от миналото си, лошите спомени и непростителността си към определени хора. Страдам от социална тревожност, която се изразява в ОГРОМЕН СТРАХ от работа и по-точно от колективи. Всеки ден преди да отида на работа и по време на работа получавам сърцебиене, гадене, прилошаване. Работя в тази фирма повече от 3 години, но така и не се адаптирах, не се почувствах спокойна. Само при мисълта за работата изпадам в панически страх, не мога да спя, не мога да се насладя на почивните дни и хубавите моменти в живота ми. В резултат на този стрес развих няколко болести. Всеки ден след работа съм на легло, отпаднала,объркана и отчаяна. Често ми се е случвало когато общувам с по-близки колеги да получа сърцебиене, изчервяване и да гледам като вцепенена. По време на тази атака аз се боря със себе си и си мисля как съм се изложила. Малко по-късно когато се присъединят повече хора към разговора аз се успокоявам и атаките преминават, общувам и ги слушам адекватно. Странното е че когато сме на съвещание, събрание и сме в кръг умирам от някакъв огромен страх, прилошава ми и изпадам в едно състояние, което не мога да овладея.
Сигурно ще попитате след всичко това как работиш? Слагам си една маска и се опитвам да прикрия всичко това, което е в мен. Налага се да общувам с над 100 човека на ден, насилвам се, защото за мен това е голяма мъка и изпитание. Боря се с мислите си, изправям се срещу страховете си, но нищо не помага. ОГРОМЕН СТРАХ е завладял душата ми. Интересното е че когато съм на плажа, в бара или на друго обществено място аз се чувствам спокойна / стига да не мисля за работата си/ ,забавлявам се, шегувам се с непознати.
Хубава, обаятелна, способна жена, дисциплинирана без капчица самочувствие... Как да се преборя с мислите, страховете, отрицателната ми нагласа . Какво да правя с тези панически атаки, до кога ще ме преследват? Да продължа ли да работя? Изтощих се. Смених работата си от скоро и съм с по-малък колектив и пак съм в същото състояние. Нямам мечти, разболях се, състарих се и вече не виждам изход.

И като казваш "изиграл те е", а след това че няма място за обида, леко си противоречиш. Значи предполагаш някаква преднамереност и неискреност у него през цялото това дълго време на писаници - което за мен е чудовищно неразбираемо. Като цяло с това си мнение много подкрепи черногледството ми . Толкова категорично! Не знам - убедена съм, че му беше много интересно да си пишем, не защото го казваше, а то си личи когато някой е заинтригуван - аз съм писала с много хора досега, но чак такова напасване в разговора не ми се е получавало....
Няма как да се гадае и да се стигне до абсолютната истина все пак, обаче ми се искаше по-скоро да получа съвети как да се справя със себе си. И то най-вече хора, които са изпадали в подобни ситуации и са били емоционално въвлечени могат да дават такива съвети. Утре заминавам за седмица и за съжаление няма да прочета следващите мнения, ако има такива, също така смятам да се постарая всичко това да няма повече значение като се върна....

Първо, пише се сарказъм. Не че аз нямах няколкопечатни грешки, които ме дразнят докато чета написаното от мен.
Ами има я любовта и си е в мен и е в доволни количества, само че май е човешко да искам да я споделя с някого. И тук пишем лични истории, а не се занимаваме с финансовата криза и необяснимия морал на политиците.

И щом се случва на мен или на някой друг и щом някой може да се чувства зле, защото съм чела и други подобни истории, значи не е чак толкова смехотворно и чак пък такава небивалица. Това е преживяване, което вади болезнение теми. Ако ви звучи супер лигаво и сантиментално, просто ви моля спестете си коментарите.

И щом се случва на мен или на някой друг и щом някой може да се чувства зле, защото съм чела и други подобни истории, значи не е чак толкова смехотворно и чак пък такава небивалица. Това е преживяване, което вади болезнение теми. Ако ви звучи супер лигаво и сантиментално, просто ви моля спестете си коментарите.