Soul Girl

Според мен страха е вреден, дори много вреден, когато излиза извън рамките на здравословния страх.

Той е спънка и пречка в развитието на човека, който го изпитва. Пречи му да постига целите си, пречи му да бъде себе си, пречи му да общува свободно, пречи му да бъде свободен. Изпитването на страх е ограничение и невъзможност да постигаш мечтите си. Затова

„По-добре страшен край, отколкото безкраен страх“ Шилер

След, като спреш да обичаш прекалено силно започваш да обичаш себе си. Когато се отдаваш изцяло в една връзка, загубваш своята идентичност и връзката със собственото "АЗ". Не става въпрос за емоционален насилник, а за емоционален инвалид. Докато не се научим да престанеме да обичаме " прекалено силно" винаги ще привличаме неподходящите. Изобщо не става въпрос за рационалност, страст и изпепеляващ любов, а за болест, чиито симптоми са аналогични с алкохолизма.
Попаднах случайно на страхотната реч на Чарли Чаплин и бях поразена от точните думи с които е описал обичта към себе си.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

Неотдавна в сутрешния блок на БТВ споменаха за един българо мохамеданин, който имал 3 жени. Те се познавали и били приятелки, а той до колкото си спомням казаха, че е бизнесмен. Явно и това е вариант на нови семейни отношения, макар и да прилича на харем, който не може да се каже, че е новост .
Незнам как го е постигнал човека, но на мен ми се струва, че при подобен случай най-трудно би било сприятеляването на жените .

Здравей,

Това с което мога да ти бъда в помощ не са точно аудио записи и книги. Това е сайт в който има флаш презентации с много мъдри мисли и сентенции за живота и възприемането на околния свят. Всичко това е съчетано с прекрасна музика и пейзажи. Действа стимулиращо, а също и релаксиращо. Надявам се, че ще ти харесат и бъдат от полза.

http://mislite.eu/

Всички постове до тук са много точни, остава Никита да реши на кой от тях да обърне внимание.
Аз не мога да се въздържа и ще цитирам едно изречение от книгата "Портретът на Дориан Грей":

"Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но да властвам над тях. "
Като не бива да се приема буквално, защото зад него стои много съдържание. Пускам го само като отправна точка на идеята, че при теб Никита въпросът опира до Искам - НЕ искам.
Ти искаш да изживяваш чувствата си, но не си се научила да властваш над тях.
Чувствата се контролират, работи над това.
Подреди приоритетите си.
По пътя на всяка жена ( и мъж съответно) минават много мъже (жени) и ние се харесваме с повечето от тях. На някои силно симпатизираме, с други ни се иска да създаваме семейства и т.н. и т.н. Представи си, какво би станало, ако решим да отговаряме на чувствата си, такива каквито избухват в началните моменти. И...... какъв е смисълът от това?
Ние трябва да сме господари на чувствата си, а не техни роби.

Здравейте,


Като чета поста ви, оставам с убеждението, че търсите подкрепа за новата си връзка. Но в моята практика съм се срещал с много хора, които под влияние на емоции са вземали решения, крайно неблагоприятни за тях.

Затова препоръчвам да си отговорите на три въпроса.

1. Удовлетворявя ли ме връзката със съпругът ми такава, каквато е?



2. Каква трябва да стане връзката със съпругът ми за да бъда удовлетворена и да прекарам живота си с него?



3. След като запишете вашата представа за връзката ви, идва третият и най-труден въпрос:

Какво трябва да направя, за да може връзката ми да стане такава, каквато искам?

Първата стъпка, според мен, е да споделите със съпруга си това, което не ви удовлетворява и кажете как трябва да изглеждат нещата според вас. Тук трябва да бъдете наистина убедителна. Така той ще може да се включи в отговора на въпроса и поеме своята отговорност за промените, които неминуемо трябва и двамата да направите..

Дайте си и срок за тях. Но през това време трябва да прекратите връзката си с другия мъж. Ако не го направите, няма да можете да се съсредоточите върху промените, които трябва да направите в семейството си.

Ако нещата се получат, пчелите едно много по-щастливо и пълноценно семейство.. Ако промените не станат, ще знаете, че поне сте опитала и няма да съжалявате за евентуална раздяла.

Времето, през което няма да се виждате с другият мъж пък ще изиграе ролята на проба, доколко държите един на друг.

Във всяка една връзка идва момент, в който любовта от онова чувство в корема е добре да прерасне в по-зряла такава, която идва от Бога помежду ви, не толкова и не само от емоционално-телесните радости. Ако тази относителна вътрешна независимост на щастието в теб, идваща от божественото в теб отсъства, емоциите се изчерпват бързо. Аз лично дори не смятам влюбването за кой знае какво - красиво и приятно автонаркотизиране е, но само ако човекът има връзка с онази Божествена Любов в себе си. Тогава може да го влее в нея. Иначе, когато то отмине, пометено от нормалното изчерпване на биохимията и нормалните външни трудности и препятствия, от любовта не остава много... Както е станало при теб. Тази, по-стабилната и извираща от центъра на независимост и сила в теб Любов, за която говоря, изисква доста работа, компромиси, смирение на егото. Тя е като плодно дръвче, което изисква поливане, разкопаване, подхранване, грижи, време и усилия. Подхранване с жертвата на егото, което се учи да сублимира естествените си страсти, които да послужат за говриво на огнената и много по-мощна Божествена Любов извътре. Нямаш ли допир до тази Любов, щастието във взаимоотношенията е възможно само за малко...



Да, влюбена си в "третия"! А той иска ли да бъде баща на детето ти? Сега, когато се виждате отвреме на време, имате само положителни преживявания. Ако заживеете заедно, задължително ще имате и трудности и тежести обаче. В началото със съпруга си също си имала голяма взаимност и обич, но когато са дошли трудностите, чудесната ти влюбеност не е съумяла да прерасне в онази съкровена сърдечна обич, която изисква доста труд и усилия, но пък дава най-сладките плодове на света, далеч по-великолепни от тези на обикновената сексуална биохимична влюбеност! Не че се изключват и противопоставят двете, не. Но е умение да можеш да ги свържеш в едно цяло! В момента съпругът ти е в неизгодната позиция на човек, с когото имаш общи задачи, работа по отглежданетго на детето, ангажименти и задължения. Докато "третият" е в позицията на обект, носещ единствено щастие. Сигурна ли си, че ако заживеете заедно с него, ако му родиш дете, нещата няма да се променят? Тогава пак ли ще се разведеш, отивайки при друг, който носи нови удоволствени преживявания? Може и така, правят го много хора. Аз само споделям, че в една връзка има етапи и те в добрия случай са свързани и с етапите на вътрешното израстване и сливане със самостойната Любов в душата и духа ти!

Разбирам щастието, което изпитваш, когато видиш любовника си! Просто осъзнай, че сегашната ти ситуация може да се повтори след време и с него, ако не пораснеш вътрешно!

Здравейте,

Мога да кажа защо аз лично чета книги по-малко:

- Заради необходимостта да чета професионална литература, което е задължително за работата ми.
- Заради това, че Интернет е огромен източник за информация, който до голяма степен може да замени книгите, защото в него може да се намери почти всичко.

И въпреки това много обичам да чета и много искам да имам време да чета. Според мен с нищо не може да се замени удоволствието при четене на истинска книга – допира до нея, шумоленето при разгъщането на страниците, миризмата на хартия – все много обикновени, но истински неща.
Обожавам също така да разглеждам и да търся книга в някоя книжарница – атмосферата, спокойствието, магията при разтварянето на всяка нова книга и очакването дали тя би те заинтригувала.

А и макар, че някои се сърдят, че в темата става дума и за пари смятам, че това е логично следствие на това, че книгите се купуват с пари, а не се подаряват - примерно. И в този смисъл може би това е една от причините обеднелия българин да предпочете да спести някоя паричка за насъщния отколкото да даде за книжка.

Бъдете здрави и все по-четящи!