Диана, когато влязох в този форум и аз мислех така. Но опитът ми ме убеди, че намирането на жив учител (независимо дали започва с "У" или "у") е почти невъзможно. Дори съветник вече не мога да намеря... Не знам защо. Знам, че колкото и трудно да ми е в Пътя, на живи хора не мога да разчитам.
А може би така трябва. Да си "сдъвквам" храната сама...?
Преди много време, когато тръгнах по Пътя, дойдоха духовните ми Учители. И ми казаха, че ще ми показват посоката, но аз ще решавам накъде да вървя. Тоест, сама да си "сдъвквам храната", защото това е пътя на моята еволюция. Казаха ми също, че нямам нужда от учител или подобен във физическо тяло. Но тъй като съм вироглава, не им се доверих. Реших, че непременно ми трябва човек - учител: да ме учи и да си споделям. И се появиха такива! При това няколко! За тях мога да кажа само, че много им благодаря за непрекъснатите опити да ме "препъват", защото ме научиха да не се доверявам на никой човек, освен на себе си. Постепенно проумях и максимата, че по Пътя човек е сам, и оттогава съм в пълен вътрешен комфорт.Имах и други терзания преди да се справя с духовното си его - защо получавам толкова знания, щом не мога да ги споделя с други хора? И не че не исках, просто не ме разбираха какво казвам...Пък знанията си намериха подобаващо място и без да ги споделям...
...Както се казва - всеки по пътя си..., но понякога си припомням една добра мисъл:
"Не казвай, че можеш да летиш, защото не можеш се отърва от учители")))