Интересна тема! Много разсъждения,много знания и много въпроси е поставил Христо. ”Движим се слепешката”...и това е Път... Въпросите, които на мен ми направиха впечатление са: “Ако се окаже, че все повече затъваме в илюзии на ума : все по - фини, примамливи и впримчващи? Възможно ли е да сме доста програмирани и да не го знаем - родители, учители, медии, лични субективни впечатления ( някои натрупани евентуално и от минали животи), все в рамките на ума?” А “ключът” според мен е тук: “Всичко пречупваме през призмата на нашия ум. Коловоз на ума.”
Знанието безспорно е нужно, но то е помощно средство, то е средство на ума. Затова учения, школи и т.н. имат техники за спиране на ума, за не –ум и т.н. Именно защото ума не може да обясни и логически да “върже” Душата, Духа, Безусловна Любов, Бог. Казано е много кратко, но и толкова необятно, че човешкия мозък не може да го побере – “Бог е Любов.” Всички учения,школи и т.н. стигат до това. Просто пътищата им са различни. Първоизточникът, Бог е сътворил всичко с Безусловна Любов и я е вложил в нас. А ние трябва да я проявим. Но затова не са ни достатъчни само знания. Нужно е и осъзнаване.Осъзнаване на неразривната връзка между Душата ни и Първопричината. Тогава вече има Познание и няма объркване от учения, школи и т.н. Всичко това обаче не може да се постигне без невидимата, вътрешна връзка между човека и Първоизточника – Вярата. Но когато вярваме, трябвада имаме Любов, за да преодолеем колебанията и съмненията на ума. Като прибавим и опита, който всеки човек има и "трупа" ежедневно, може да върви по Пътя си и да върши Добро, което е тясно свързано с Любовта. Всичко това има смисъл единствено когато се Приложи. Иначе човек изпада в задръствания , противоречия, върти се в омагьосан кръг от който трудно се излиза – знае много неща, но на практика нещо все не се получава. Тогава няма да се “движим слепешката“, а Разумно. Светлина и Любов!