Emmy

http://www.youtube.com/watch?v=aCw_QS_QRls Малко е тъжно, но все пак, любимо ми е - поздрав.

Аз лично я консумирам сурова: пасирана, или много хубаво измита и намачкана (че пак си пари), и в салата естествено. Иначе съм пробвала и да я кисна във вода за няколко часа... нямаше много смекчителен ефект. Между другото, веднъж видях един сноп коприва, който исках да откъсна от една полянка (на Железница), но добре че не го направих, защото в последния момент забелязах, че имаше урина на нея. Жълти капчици. И от тогава малко ме свени да бера от околософийските подгория.

Помня, преди няколко години по случайност се бях натъкнала на името Петър Дънов. По онези времена, това име ми беше напълно непознато. Дори не си спомням точния контекст, в който съм го срещнала... навярно съм го помислила за някой историк, политик, или и аз не знам какво... защото въобще не си направих труда да проуча неговата личност, история и учение. Може би ако го бях разкрила по-рано, всичко щеше да ми е много по-ясно в сегашния момент, но... за съжаление тогава сякаш не притежавах достатъчно опитност в живота, която да ми подскаже. Всъщност, като се замисля ... дори и да го бях открила тогава, едва ли щях да го приема по същия начин. Тогава живота ми беше напълно погълнат от ежедневието, нямах достатъчно познания, дори не бях започнала да се интересувам от неизвесното – т.нар окулт, медитация, йога, същността на човешкото съзнание, различни концепции и идеи свързани с Христовото учение, а също и истини свързани с грубата реалност като конспирации, извънземни и т.н. Въобще не бях навлязла в цялата тази тематика и не бях изчела материалите, които сега... (толкова ясно виждам) се допълват и припоктиват. Намирам съотвествия в думите на една шепа мъдри и добри хора, които са говорили и писали от любов към човечеството. Източниците са безброй, а посланията им ми се сториха толкова близки, и истинни, че нямаше как да не се вгълбя в това море от информация... И да чета и чета и чета... много и различни материали, гледни точки и т.н. До самия Учител и неговите беседи стигнах в последствие. Все още съм доста начинаеща – не съм ходила на срещи, не съм играла паневритмия, не съм посещавала лекции и т.н. Дори не познавам хора, които да вярват, или които да се интересуват от подобни въпроси. Повечето ми приятели и колеги са атеисти/материалисти с религиозни примеси. Това е една от причините да се регистрирам в този форум. Може да се каже, че това е моето духовно приключение. От както започнах да чета беседите на Учителя, наистина се чудя защо не можех да се родя по неговото време... да понауча малко. Знам, че сигурно има причина, но все пак... много жалко.

http://www.youtube.com/watch?v=d2KkaRLiyxg

Благодаря на Благост за този пост! Лично съм изпитвала благотворния ефект на горещата вода... (макар че никога не съм я кипвала преди това, просто си сипвах от чешмата... по аматьорски, бързашката ). И въпреки това, определено имаше осезаема разликa. Правех го за известно време, но в един момент престанах... не си спомням точната причина, но най-вероятно е било липса на дисциплина. Сега си мисля да си закупя една термокана и да опитам да запоя това като навик в живота си, този път както трябва.

Когато ходя на пазар (до някой по-голям пазар), винаги се оглеждам за самотни дядовци и бабички, които продават оскъдни количества храни на импровизирани сергии. Тези хора обикновено идват от околните села, за да продадат някакъв излишък от домашна продукция (и да компенсират за никаквите пенсии). Лично съм говорила с доста такива. Натъквала съм се на билки, млечни продукти, мед, зеленчуци... в малко ограничени количества, но за сметка на това всичко е много по-естествено и вкусно. Цените са напълно приемливи, даже ниски понякога, тъй като горките хора не получават много внимание от масовия гражданин, пристрастен към супермаркетната стока. Относно био магазините, не знам дали имам доверие на този тип продукция... Много бих искала, но цените са просто абсурдно високи, а и мога да намеря основание, което ми позволява да гледам с добро око на тези компании. Определено предпочитам домашната продукция... винаги преди тази по магазините. Бих се опитала да отглеждам различни видове храна, но за съжаление в момента нямам тази възможност. Нооо... една от по-идеалистичните ми мечти винаги е била свързана с къщичка на село, голяма градина и домашни животни за компания. Ако даде Господ!

Позволявам си да ползвам умерено количество козметика, предимно дезодоранти и шампоани... които между другото са толкова гадни и синтетични, че понякога усещам как стомаха ми започва да се обръща докато си слагам дезодорант, или докато разтърквам шампоана в косата си... само от тежките миризми. Може някои от тях да са приятни, но... определено нямат нищо общо с естествените аромати. Грим също слагам от време на време. Но кремове и лосиони в никакъв случай... още нямaм много бръчки и не искам да ги предизвиквам преждевременно От естествените продукти, лично съм много доволна от обикновената хума (става за кожа и коса), билковите запарки и домашните кремчета от стрити билки и мед ( а може да се сложи и малко белтък, водичка... приемам го като зона, свободна за импровизация и до сега не съм бъркала). А между другото, какво ще кажете за козметиката предлагана в някои био магазини в България? Някой опитвал ли е?

Случвало ми се, макар и частично. Като малка съм се усещала във въздуха преди да заспя... в люлеещи се движения (много обичах люлки). Без да мога да видя нищо около себе си, просто се носех и люлеех сама. Напоследък се опитвам да предизвикам отделяне съзнателно чрез медитация, но не мога да премина отвъд първия етап. До момента, в който вече не усещам ръцете и краката си физически достигам без никакви проблеми. Останалата част от тялото ми обаче си остава заземена, особено главата и гърдите. Трудното за мен идва в момента, в който усетя че точно тези две части започват да се губят ... тогава, започвам да усещам вибрации из цялото си тяло, които сякаш издигат... Дойде ли това, моментално ме обзема паническо чувство на страх... от тъмнината, от липсата на физически усещания (макар че през цялото време усещам ръцете и краката си енергийно... не мога да го обясня)... дишането ми се ускорява, получавам сърцебиене и се връщам назад. Просто страха ми не го допуска... На ясно съм, че това не е лесно и най-вероятно иска време и много упражнения докато се постигне, но все пак исках да попитам дали сред вас има някой по-опитен с това, който би могъл да ми даде съвет? Мисля, че това е нещо, което наистина всеки човек трябва да опита задължително. Все пак е врата към друг свят. Всички сме съзирали частици от него.

Това е толкова приказно, че почти ме праща при ангелите всеки път като го слушам. Поздрав за всички!

Елементарен икономически закон е! Че за какво друго да се водят войни, ако не за пари и ресурси?! От как съществува човечеството все е така - война за господство, за доминиране, за имане. А то се постига чрез войни, чрез физическо насилие най-вече. Определени хора искат да имат сега и веднага, ако може всичко - без мисъл за бъдеще и бъдещи поколения. Тъжно, но факт. Тук, в този форум ценностата ориентация на хората е друга. Вярвам, че колкото и малки да изглеждат на фона на глобалното усилията им за един по-добър свят те ще дават плодове сега и за в бъдеще. Разбира се! И аз винаги се стремя да се ориентирам преди всичко към позитивната страна... че промените тепърва предстоят, хубавото тепърва предстои. Просто мисля, че е важно всички да сме на ясно, че властта не е толкова невинна, колкото ни се иска; че конспирацията не бива да бъде отричана, защото това само ще отвори път на тези, които искат да доминират. Преди всичко, че съществуват много коварни и целенасочени дейности, които имат за цел да осакатяват, оглупяват и подтискат народите, превръщайки ги в по-съвършени машини за труд и консуматорство. Това е. Ако сме на ясно с реалността, ще бъде по-лесно да и противостоим, или поне до толкова до колкото се наложи.

Между другото.... След като темата е озаглавена Изкуствен контрол над климата, задължително трябва да се спомене ХААРП. Технология, която може би не е много популяризирана, но не само че съществува, но и има официални потвърждения за ефектите от нея. И не обръщайте внимание на заглавието на клипчето... през по-голямата част се говори за това какво представлява ХААРП и как точно функционира. Ако не друго, то поне е много интересно (=

Лично за мен концпирацията е неоспорима. Как иначе човек да си обясни проявления на властта като: - войни и инвазии без никаква целенасоченост, без причина, само за пари и ресурси - факта, че управниците на планетата са на ясно с това до колкото природата е умаломощена и въпреки това няма никакви действия от тяхна страна, с които дори леко бъде наклонено кормилото на развитие на индустриите в по-правилна, природосъобразна посока - защо продължават да точат нефт, сякаш не знаят че до 50 години залежите ще са толкова оскъдни, че ще настане абсолютен хаос, безредици... дори по-сериозни войни за енергия - не знам какво е обяснението на десетките умопомрачителни законови промени от сорта наа... ограниченията върху (редакт.) търговията с билки и добавки. Защо никой не знаеше за това преди няколко месеца? Как е могло нещо толкова важно да убегне погледа на световните медии? - Ограниченията в комуникациите от сорта на т.нар. internet kill switches, ако сте чували... Последно видяхме такова нещо приложено в Египет, когато цялата държава остана без интернет и комуникация точно в момента, в който им бе най-необходимо. Защо мислите властта би причинила това на хората? Такова нещо тепърва се изгражда в Америка, нищо чудно и в европейските държави да сложат по едно. Има много неща, които... не биха имали обяснение ако човек не се обърне към конспирацията. Просто няма причина за такива нечовешки жестокости, за такива ограничения, за толкова масово дезинфомиране на населението. Но всичко това е факт... властта си е власт. В момента алчността движи света, това е тъжната истина...

Само да се уверя, че съм разбрала правилно.... ще бъде незаконно за обикновените хора да събират билки от полетата за лична употреба?? Значи не забраняват само свободната продажба, но и народната медицина като цяло? Никога не съм предполагала, че ще стигнат до толкова далеч.

С всеки разказ, който прочитам желанието ми да посетя това място се увеличава и увеличава... И даже мисля, че е повече от възможно да се съберат един бус хора само от този форум (=

Малко шеговито ще ви го кажа, но не признавам друг режим на хранене. От както започнах да консумирам сурова храна... усетих: 1) Цялостно олекотяване на тялото (особено стомашно). Няма я онази тежест след хранене... колкото и да изяде човек, не е същото ( а понякога ми се налага да хапвам по повече, защото бях свикнала на хляб, мазнина и сладко) 2) Най-важното за мен, които ме и удиви: тотална промяна в психическите усещания. Аз, която преди бях толкова притеснителна, страхлива, болнава и т.н... Сега съм абсолютно спокойна и изобщо... не мога да ви опиша за каква разлика става въпрос. След първата седмица започва да се усеща. Благост, спокойствие, умереност, просто е приятно... 3) Мерих си кръвното и трябва да ви кажа, че пулса наистина намалява, както пише в книгата на Атерхов за суровоядството. Литература, която ви препоръчвам ГОРЕЩО ако се интересувате от темата. 4) Усилена физическа издъжливост (не спотрувам... още). Може би най-голямата коварност на готвената и синтетична храна се забелязва при първоначалното навлизане в суровоядството (и вегетарианството, предполагам). И тя е следната: започнала съм да се храня природосъобразно и след всяко хранене усещам, че съм напълно заситена, стомаха ми е пълен и би трябвало да съм доволна. НО... Когато си помисля за онези вредни неща, които толкова обичах... изведнъж ми се приисква да имах едно-две на около. Това, което усещам няма нищо общо с глад, а по-скоро проявление на много сериозни зависимости. И да, вярно е че и преди бях на ясно с факта че съществуват храни, към които много хора се пристрастяват като шоколад, сладолед... (не само, както сама установих), но когато го усетих на първа ръка, като че ли една лампичка просветна в мозъка ми. Поредното нещо, което потвъждава, че има нещо нередно в консумирането на толкова тежко обработвана храна. Оказва се че съм много силно пристрастена към много вкусови разновидности (самата храна не е от значение, стига да има вкус нааа.... да речем мусака, сигурно бих била доволна). Пристрастяване към самия вкус, към удовоствието от храната... а не към самия хранителен продукт. Не е ли смотано? Това, лично установих, че се разрешава само по себе си след известно време... по-специално когато човек забрави вкуса на това, от което е бил най-силно зависим. За мен се случи сравнително бързо, за по-малко от два месеца вече не можех да си спомня какъв е вкуса на шоколада, а когато най-после се случи така че опитах едно парче... ми се стори толкова убийствено сладко, прекалено силно и неприятно. Има и други неща, но за повече подробности... вече ви препоръчах книгата на Атерхов, а сега направо ще ви я набутам: http://star05.net/e-...rovoiadstvo.pdf Пише рецепти, но преди да се стигне до тях има много много информация (= При мен нещата общо взето започнаха със стомашно заболяване, което се бе получило от жестоки злоупотреби с храните: преяждане, много бързо хранене (предполагам знаете как е на работа), безразборност, липса на течности и т.н. Заболяването се прояви в хранопровода и се беше влошило до толкова, че не бях в състояние да погълна каквато и да била твърда, киселинна, или готвена храна без да усетя остра болка в сърдечната област (първоначално усещането наподобява сърдечни болки... заради интензивността и мястото). И така, прекарах един месец в ядене на... някои сурови плодове и зеленчуци, накиснати овесени ядки, трици, жито и кисели млека (никакви захари, мазнини, или обработени въглехидрати). Разликата беше поразяваща... преди всичко начина, по който повлия на психиката ми. Емоционална и психическа лекота, която... съчетана със стомашното разположение, доведе до едно вечно усещане за мир и спокойствие у мен. Тези ефекти са описани по-подробно в книгата на Атерхов. След този период се възстанових почти напълно и реших да започна да консумирам и готвени храни отново лека по лека. Но... най-хубавит ефекти, на които се бях натъкнала (спокойствието) изчезнаха. По онова време не бях разбрала, че промяната в нагласата ми се дължи на драстичната промяна в диетата ми. Мина известно време, симптомите на болестта ми отново започнаха да се появяват, макар и незначително. Случайно се натъкнах на книгата в една антикварна книжарница... и реших да и дам един шанс. От сравнително скоро практикувам суровоядство, и е доста трудно, защото съм част от многочленно семейство, което въобще не споделя моите възгледи. Но, въпреки това, съм изключително доволна от досегашните резултати и нямам търпение да видя по-дългосрочните! (= За финал ще ви цитирам пасаж от книгата, в която автора говори за ефектите от суровоядството върху живота на самия автор, и този на семейството му:

Ако зависи от мен - никога няма да ям месо. Просто защото не ми харесва идеята да се храня с нещо, което причинява толкова болка и смърт на невинни животни. Второ, защото човечеството би могло да спести толкова много ресурси, ако се съсредоточи върху продукция на зърнени култури, зеленчуци и плодове. Специално кравите и козите... лично съм израстнала с много такива около себе си (ходех на село всяко лято). При правилно отношение и достатъчно внимание... тези животни проявяват невероятна интелигентност, способни са да изразяват привързаност (като кучетата), да помагат... да бъдат толкова благи, въпреки ужасните условия, в които се налага да живеят понякога. Може би това е само моя гледна точка, защото цял живот съм била привързана към едно или друго животно. Но от където и да погледна въпроса с месото... не е полезно, не е правилно. 1) Ненужно насилие, нечовечност, смърт на животни 2) Самите животни обикновено са гледани в недобри условия, хранени с неестествени храни и тъпкани с хормони, добавки и какво ли още не, което води до много рязък спад на качеството на месото и млякото, което се произвежда от тях. 3) В голяма част от месото, което се предлага на пазара (по-специално саламите, сухите колбаси, пастетите и т.н.) се съдържа много малко истинско месо и много отпадъчни продукти, подобни на тези, от които се прави котешката и кучешката храна. Те продължават да са ядливи, но определено не са най-подходящата храна за един човек... особено след като преминат през обработката, която им удължава срока на годност с неизвестни стойности. 4) Много фирми производители на всякакво месо се опитват да мамят... да си съкращават производствените разходи по всевъзможни начини, което абсолютно ВИНАГИ довежда до понижаване на качеството на храната. Биха могли да... закупят машини втора употреба (които всъщност ще са 3-та употреба), да започнат да дават добавки на животните за сметка на качеството на храната.... има цял каталог от стратегии, които фирмите могат да изберат, за да намалят разходите и да увеличат печалбата. Повярвайте ми, това се прави в целия свят, и то не само в хранителната индустрия. Тези хора се интересуват преди всичко от печалбата, а не от това какво причиняват продуктите, които разпространяват. Досещат се само като се допре до съд и медийна намеса... иначе, толкова ги засяга.

Наистина много хубава идея (= Много се радвам, че се включих в този форум и се надявам до лятото да успея да се запозная поне с част от вас и да мога да се присъединя!

Чела съм истории за тази местност и наистина много много много много много бих искала да я посетя някой ден! Умолявам Ви, ако някой дочуе за огранизиране на екскурзия до там в скоро време... или, когато и да било, изпратете ми едно лично съобщение, ще съм изключително благодарна!

Щастлива съм! И не мисля, че е толкова трудно за осъществяване... по-скоро хората са възприели идеята Щастие по много повърхностен и погрешен начин. Преди всичко, се старая да си напомням, че не съм тук за да гоня някакво съвършенство, камо ли измислената представа, която напоследък наричат щастие. От моя личен опит мога да кажа, че в момента в който от мен падна цялото тегло на социалното обременение, с което бях възпитана.... с което е възпитан и всеки човек всъщност, се почувствах истински освободена. Вериги, очаквания, предразсъдъци, излишни тежки емоции, глупави "желания"... изобщо, тези популяризирани стремежи към всичко, което участва в съвременната картинка на щастието. Картинка, която не е нищо повече от върховното проявление на материалния и емоционален егоизъм у човека. Да имаш добра работа, добро заплащане, подходящ партньор, да мислиш за това как другите те възприемат и да изпитваш гордост... всичко това постепенно прераства в една самоубийствена надпревара, която изпива силите на хората и води до депресии, самоубийства, разводи, конфликти, безкрайни драми, стрес и разочарования... И не казвам, че стремежа към по-хубав живот е лош сам по себе си, но елементите, които са изброих по-горе за мен са по-скоро променливи (работа, партньорство.... ), не са всичко. Ако са всичко, нещата се влошават в момента, в който човек се упрекне, че не притежава някое от тези неща и започне да се чувства низш, недостоен, похабен, онеправдан.... и мога да карам безкрай с всички негативни емоции, които съществуват. Материалните средства, обичта и богатият социален живот... са преди всичко необходими. Важни, но... нищо повече от необходимости, чието присъствие в моя живот винаги ще се променя, както хората се променят /най-важният елемент - хората/. И вече съм се примирила с това. Знаете ли кое според мен е сериозен симптом на погрешна представа за щастие? Когато усетя липсата на нещо, което нямам, но което не ми е и нужно. Пример: приятел/ка се сдобива с нова и интересна придобивка в живота си. Ако щете нова работа, нов партньор, дете... каквото и да е. Виждайки това, усещането което се поражда е не завист, а по-скоро... тъга, или... съжаление, че аз не съм могла да се доближа до това, което той/тя е придобил/а. Защото сякаш носех в себе си малка зейнала дупчица, която мислех че можех да запълня с нещо подобно на това. Е, разбира се, че бърках. Но, трябва да ви кажа... това постоянно търсене и съжаление е една от най-неприятните емоции... и изобщо симптоми, признаци... на някаква липса. За мен беше особено болезнено... И то не толкова, защото съм искала възможност, която е била далеч от мен, колкото защото... осъзнах, че имам нужда от нещо, което е неизвестно. И това започва да става очевидно след известно време... Искам нещо, получавам го, и въпреки това... дупката все още е там, или на нейно място зейва друга. Имах нужда от нещо напълно неизвестно и се опитвах да си го набавя стреляйки в тъмното и надявайки се, че някое случайно попадение ще ми донесе удовлетворението, от което мислех че имам нужда. До известна степен, всяко човешко желание рано или късно бива увенчавано със загуба, болка, или разочарование. Ако имаш работа, някога ще я загубиш. Имаш прекрасен партньор, рано или късно ще има раздяла или смърт. Имаш дете - ще израстне, но най-вероятно няма да бъде човекът, който си си представял. Имаш пари... ще ги загубиш. Дори и приятелите се губят понякога... И не ме разбирайте погрешно, въобще не харесвам тези факти... Но, за съжаление, точно така се учим. Чрез страданието, разочарованието и несполуката. Моите проблеми си тръгнаха, или по-скоро аз сама ги пуснах.... и няма по-великолепно и смирено усещане. Нищо не може да ми натежи така както преди. Дори, замисляйки се понякога започвам да се чудя как съм позволявала на някои неща да ме измъчват толкова... неща, които дори нямат стойност на фона на всичко останало... Как моите близки си позволяват да бъдат измъчвани от такива... дребнавости, които дори нямат значение. Разбира се, не е идеално... но, човек да се стреми към идеален живот на тази планета, лично бих сравнила с желанието на една мравка да придобие компютърна грамотност. Как хората стават неволни жертви на затвора на социалната норма и това ги заслепява.

Една от най-нежните песни на Ения. Поздрав за всички!

По принцип не пия, макар че нямам нищо против по-приятните алкохолни напитки като вино, пелин, разни по-смекчени или захаросани плодови ферментации (от сорта на ликиор). На празник, за нечие здраве... Общо взето, от време на време. Твърдия алкохол вече ми е малко отвратителен. И не виждам смисъл да се пият такива тежки концентрации, че и толкова неприятни на вкус. Бирата.... ще ме извинявате за грубия израз, но малко ми ухае на... кхъм, върната закуска, ако ме разбирате Като цяло, бих казала, че алкохола може да се превърне в проблем единствено за тези, които пият всеки ден, които се докарват до животинска неадекватност, или развиват някакво ниво на психическа пристрастеност. Но все пак, човечеството поглъща толкова много вредни химикали в абсолютно всеки аспект от ежедневието... храна, вода, въздух... всичко е замърсено на този етап. Да не говорим за наркотици и тютюнопушене.... Просто деструктивното в модерния човек надделява, така се е получило. Вярно, че вече стана нормално за хората да си отиват на по 50-70 години, което е срамота, но... каквото Господ е рекъл. =) Аз, както винаги, се старая да погледна проблема от хубавата му страна - като резултат сме се превърнали в един доста силен вид, издържлив физически и психически.... какви боклуци и отрови поглъщаме всеки ден, и още живеем. Може би това ще ни подготви за нещо, което иначе не бихме могли да преодолеем. Не виждам причина да хвърляме много драма точно върху алкохола. Каквито и да са ефектите от него, а несъмнено има множество противоречиви мнения из медиите, интернет.... може и книги да изкопаете по въпроса ако се постараете. Но не знам дали това ще промени нещо, по-скоро ще си изгубите времето. Въпрос на индивидуален избор и преценка. Един любопитен факт, е че всички медии и увеселителни (както аз ги наричам) индустрии прецениха, че точно алкохолизма ще бъде популяризиран като един от наай-ужасните недъзи на хората. В този филм, в онзи филм... този бил алкохолик, онзи бил... Въобще, вече виждам повече мода, от колкото смисъл в цялата "пияческа" традиция. Както и други такива тенденции, като пушенето. Вече него сериозно бих захапала, защото то вреди и на околните, и то съвсем директно, физически, което добавя известна морална тежест към самия проблем. Нооо, да не се отбивам от темата. Лично аз ви съветвам да изпиете по една чашка вино и да не се задълбавате излишно!

Ако нямаш нищо против, ще те посъветвам да прочетеш няколко беседи на Учителя. В доста от тях той говори за тези въпроси, обяснява многократно и доста подробно.... мисля, че би ти било интересно и ще спести всички въпроси, чието възникване няма как да предотвратиш. Да, абсолютно всички хора имат души. Физическата материя не може да съществува без духовната. Животните, растенията, камъните и т.н... също имат духовна материя, но тя е значително по низша от тази на хората. Това е част от т.нар духовна еволюция... Духовната материя стартира своето развитие в най-примитивните стадии и минава през много същества, животи, опити, мъки и щастия, докато не достигне до висшите светлинни състояния, или ангелското съществуване! =) Че има и след него... в безпредела. Общо взето е безкрайно. Поне аз вярвам в това! (= Можеш да попиеш много гледни точки от всички съфорумници и техните мнения. Но... не мисля, че някой тук вярва, че има хора без души. Може би има хора с по-деградирали души... или хора, които просто са забравили, че имат души. Както казах по-горе, има души, които са по-недоразвити от други. Това, разбира се, не ги прави по-малко Божествени... въпрос на време е и те да открият истинската си същност. Всички минаваме по този път, даже бих казала, че друг не съществува... (= Душата може да върви само нагоре... Ако има застой или деградация в един живот, в друг ще го поправиш. Ако навредиш на някого в този живот, в следващия ще го изкупиш. Всичко това съставлява баланса на живота, който ни дърпа на горе, към ангелите и тяхното измерение. =) Според мен е вярно, че човека не рядко е под влиянието на различни същества, от всякакви измерения - добронамерени, или злонамерени. Но знай, че съзнанието си е твое, ти решаваш коя мисъл да допуснеш в главата си. Отговорността е твоя. Можеш да го приравниш с някоя от природните стихии, като огънят (запалено огнище, примерно). Той си гори... но ТИ си този, който решава, дали да стопли ръцете си или да ги опари. Хората трябва да спрат да мислят, че могат да пренесат отговорността за мислите и делата си върху някой или нещо друго. Всичко лежи у тях - волята, самоконтрола и регулацията са сред най-важните способности, които всеки трябва да упражнява у себе си. Лично за себе си мога да кажа, че ми донесоха щастието... Пак ще те посъветвам да прочетеш беседите на Дънов, по-специално тези, които разработват въпроси свързани със силата на мисълта и размишлението. Мисълта е точно толкова важна, дори бих казала по-важна от делото... мисълта оформя света, в който живееш, енергиите, които минават през теб... Изобщо, мисълта е градивна сила, чрез която всичко около теб се проявява. Ако вярваш в това, де (= Прочети.