Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Severen

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    86

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Severen

  1. Severen
    Въпрос: „Каква е разликата между осъзнаването и сви­детелстването?"
    Между осъзнаването и свидетелстването съществува голяма разлика. Свидетелстването все още е едно действие: ти го извършваш; егото все още съществува. Така че феноме­нът на свидетелстването е разделен между субекта и обекта.
    Свидетелстването е отношение между субект и обект. Осъзнаването е напълно лишено от всякаква субективност и обективност. В осъзнаването не съществува този, който да е свидетел, да наблюдава; не съществува този, който да е сви­детел. Осъзнаването е тотален акт, цялостен. В него субектът и обектът не са свързани; те са изчезнали. Тъй че, осъзнава­нето не означава, че някой осъзнава. Нито пък означава, че нещо се осъзнава. Осъзнаването е тотално - тотална субек­тивност и тотална обективност, като един отделен феномен, докато свидетелстването е двойнственост, съществуваща между обекта и субекта.
    Осъзнаването е неправене; свидетелстването предпола­га деятелят. Но чрез свидетелстването е възможно осъзнава­нето, защото свидетелстването означава, че това е съзнателен акт. То е действие, но съзнателно. Можеш да правиш нещо и да не си съзнателен - нашата обичайна активност е несъзна­телна активност. - но ако ти станеш съзнателен в нея, тя се превръща в свидетелстване. Така че, от обичайната неосъзната активност до осъзнаването има празнота, която може да се запълни от свидетелстването.
    Свидетелстването е техника, метод, насочен към осъз­наването. То не е осъзнаване, но, сравнено с обичайната дей­ност, неосъзнатата активност, то е по-висша стъпка. Нещо се е променило: активността е станала съзнателна; безсъзнание­то е изместено от съзнанието. Но трябва да се промени и още нещо. Това е, активността трябва да се измести от неактивността. Това ще бъде втората стъпка.
    Трудно е да се скочи от обичайното, безсъзнателно дей­ствие, в осъзнаването. Възможно е, но е много трудно, затова една стъпка между тях ще помогне. Ако човек започне със съзнателно свидетелстване на дейността, тогава е по-лесно -скокът в осъзнаването, без никакъв съзнателен обект, без ни­какъв съзнателен субект, без никаква съзнателна дейност изобщо. Това не означава, че осъзнаването не е съзнание. То е чисто съзнание, но липсва този, който го осъзнава.
    Има още една разлика между осъзнаване и съзнание. Съзнанието е качество на ума, но това не е тоталния ум. Умът ти може да е едновременно съзнателен и безсъзнателен, но когато се издигнеш над ума, не съществува безсъзнание и съответстващото му съзнание. Има осъзнаване.
    Осъзнаването означава, че тоталният ум е започнал да осъзнава. Старият ум не съществува повече, а съществува ка­чеството да осъзнаваш. Осъзнаването се е превърнало в тоталността; умът, сам по себе си, сега е част от осъзнаването.
    Не можем да кажем, че умът осъзнава. Смислено можем да твърдим, само че умът е съзнателен. Осъзнаването означа­ва издигане над ума, затова не е умът този, който осъзнава. Само с надрастването на ума, с издигането над ума, става възможно осъзнаването. Съзнанието е качество на ума; осъз­наването е транцедентност. То е издигане над ума.
    Умът, като такъв, е посредник на двойнствеността, за­това съзнанието никога не може да се издигне над двойнстве­ността. То винаги осъзнава нещо и винаги има някой, който осъзнава. Тъй че, съзнанието е част и елемент от ума, а умът, като такъв, е източникът на двойнствеността, на разделянето, независимо дали то е между субект и обект, активност и не-активност, съзнание и безсъзнание. Всеки тип двойнственост е умствена. Осъзнаването не е дуалистично, затова осъзнава­нето означава състояние на „отрицание на ума".
    В такъв случай какво е отношението между съзнанието и свидетелстването? Свидетелстването е състояние, а съзна­нието е средство за свидетелстването. Ако започнеш да осъз­наваш своите действия, да осъзнаваш ежедневните събития на твоя живот, да осъзнаваш всичко, което те заобикаля, то­гава се превръщаш в свидетел.
    Свидетелстването се появява като следствие на съзна­нието. Не можеш да практикуваш свидетелстване: можеш да практикуваш единствено съзнание. Свидетелстването се поя­вява като следствие, като сянка, като резултат, като последи­ца. Колкото по-съзнателен ставаш, толкова повече навлизаш в свидетелстването, толкова повече се превръщаш в свидетел. Затова съзнанието е метод за постигане на свидетелстване. А втората стъпка е, че свидетелстването трябва да се превърне в метод за постигане на осъзнаването.
    Това са трите стъпки: съзнание, свидетелстване и чрез свидетелстването можеш да постигнеш осъзнаването, а чрез осъзнаването можеш да постигнеш „отрицанието на пости­жението". Чрез осъзнаването можеш да постигнеш всичко, което вече е постигнато. След осъзнаването не съществува нищо. Осъзнаването е краят.
    Осъзнаването е краят на духовния процес; неосъзнаването е началото. Неосъзнаването означава състояние на материално съществуване. Така че неосъзнаване и безсъзнание не са едно и също нещо. Неосъзнаването означава материя. Материята не е безсъзнателна; тя не осъзнава.
    Съществуването на животните е безсъзнателно същест­вуване; човешкото съществуване е феномен на ума - 99 про­цента безсъзнателно и 1 процент съзнателно. Този 1 процент съзнание означава, че си в един процент съзнателен за своите 99 процента безсъзнание. Но ако осъзнаеш собственото си съзнание, тогава този 1 процент съзнание ще се увеличава, а тези 99 процента безсъзнание ще намаляват.
    Ако стане в 100 процента съзнателен, ти се превръщаш в свидетел (сакши). Ако се превърнеш в сакши, ще достигнеш до мястото за скачане, откъдето става възможен скокът в осъзнаването. При осъзнаването губиш свидетеля и остава единствено свидетелстването. Загубваш деятеля, загубваш субективността, загубваш егоцентричното съзнание. След то­ва остана съзнанието, без его.
    Остава периферията без центъра. Тази периферия без център е осъзнаването. Съзнание без никакъв център, без ни­какъв източник, без никаква мотивация, без източник, от кой­то да идва - „без източник" съзнание - е осъзнаването.
    И така, движиш се от неосъзнато съществуване, което е материята (пракрити) към осъзнаването. Можеш да го наре­чеш божественото или нещо друго. Между материята и бо­жественото, разликата винаги е в съзнанието.
  2. Severen
    ''Онзи ден една нова пациентка ме попита какво мисля за диагнозата й, поставена от друг лекар. Аз отвърнах: „Не знам какво да мисля. Всичко, което лекарят ти диаг­ностицира, се основава на познанията му и клиничния му опит." А тя попита: „Но какво е вашето мнение за това, което той ми каза?" Нали и вие сте лекар." Думите й ме накараха да се замисля и в първия момент не можах да реагирам. От известно време ми прави впечатление кол­ко силно е всъщност съзнанието ни. Съвременната наука приема, че процесът на наблюдение върху нещо, поне на податомно ниво, променя поведението и характеристики­те на наблюдавания обект. Така стигаме до извода, че съз­нанието има пряко и видимо въздействие върху структу­рата или състава на материята. Това е доказано с толко­ва много класически експерименти, че вече се смята за основен принцип.
    На ниво фотони съзнателно насоченото намерение може да промени поведението на основните елементи на материя­та. Ако това важи за фотоните, логично е да се предположи, че вероятно и е в сила и за нас. В крайна сметка, ако прие­мем тези заключения, ще трябва да се запитаме от какво са изградени тогава хората. Фотоните са най-малките части­ци на материята, познати до момента. Всъщност, когато го­ворим за фотони, говорим за светлина и информация.


    И в светлината на току-що казаното сигурно започ­вате да разбирате малко по-добре притесненията относно безполезността на работата ми от позицията на „доктор". Докторът е този, на когото плащате, за да ви разглежда като сбор от симптоми или проблеми, които съгласно строгия професионален кодекс трябва да се опишат и да се постави диагноза, като най-напред се овладеят застра­шаващите живота проблеми чрез съответните изследва­ния и процедури. При този вид подход е задължителнослед това да „направите нещо". Трябва да следвате план за действие, да изпълните рецепта, да се подложите на терапия или дори да претърпите операция съобразно сим­птомите, които докторът ви майсторски е обхванал в ед­на или повече диагнози. Диагнозата отчасти се основава на това, което медицинската практика приема като дока­зателство, че лекарят добре се справя със задълженията си, следва стандартните и обичайни процедури и спазва правилата и указанията, съпътстващи всяка специал­ност в медицината. Целта на могъщите фармацевтични гиганти е да се увеличават печалбите и те са тези, които определят кои диагнози са приемливи и съответно носе­щи приходи.''

  3. Severen
    „При мигрената (хемикрания) става дума за главо­болие, което се появява на пристъпи, обикновено в едната половина на черепната кухина и може да се придружава от смущения в зрението (чувствител­ност към светлина, скотом, затруднено виждане с блещукания) и в стомаха и червата, като повръща­не и диария. Пристъпът обикновено трае няколко часа, съпътстван с депресивни настроения и разд­разнителност. При кулминацията на мигренозния пристъп е налице натрапчиво желание човек да бъде сам и „да се оттегли в тъмна стая или в легло" (Бройтигам). В противовес на главоболието с напрежение в черепа, при мигрената, след първите спаз­ми, се стига до силно разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума за мигрена хемикра­ния дословно значи полуглавие и ни насочва съвсем директно към едностранчивостта на мисленето, което срещаме у пациента с мигре­на, в съвсем аналогична форма като при главоболи­ето с напрежение в черепа.

    Попаднах случайно на решението на този проблем.Не се интересувам от лечение,а от обучение.За да демонстрирам способностите на четвъртото тяло,рекламно,известно време се занимавах с болни с различни туморни образувания.За мое учудване най-голяма радост предизвика това,че тези,които са имали мигрена-без да споменават за това-се разделиха с нея.Започнах да изследвам причините и се оказа,че мигрената се предизвиква от психична травма в миналото,която оказва влияние и днес.И повишеното енергийно присъствие решава проблема.Най-важното в случая е,че проблема се решава за около две-три седмици.

    Нагоре
  4. Severen
    Смятате, че сте изградени от твърд физически матери­ал и затова и проблемите ви са физически. Грешите. Ако тялото ви се редуцира до най-основните фундаментални структури, ще откриете, че компонентите, които ви изг­раждат, са подредени в строга йерархия. В известен смисъл тялото ви дори не същест­вува реално по начина, по който са ви учили да го приема­те. Нека да ви обясня какво точно имам предвид с това твърдение.Тялото ни се състои от органични структури. Тези струк­тури са изградени от системи като дихателна система, храносмилателна система, полово-пикочна и т.н. Системите се образуват от органи, изградени от различни видове специа­лизирани тъкани. Тъканите са изградени от различни по вид клетки, класифицирани според морфологията и функ­циите си. Клетките са съставени от молекули с въглеродни връзки, а молекулите са изградени от атоми.
    И сега, точно тук, нашият линеен модел на физическия свят започва да изпитва затруднения. Ядрото на атома има два структурни компонента, известни като протони и неут­рони. Електроните кръжат във вероятните орбити. Установено е, че когато учените се опитват да измерят или наблюдават „действителната" ор­бита, самият акт на това измерване разпада всички вълни на възможността в една вероятна орбита. Тази нова орбита сега ще има по-голяма вероятност за поява, защото нашето наблюдение е разрушило или ограничило всички други въз­можни резултати.
    В действителност всичко на податомно ниво се поддава на ефекта на наблюдателя. Ако сведете това до най-малка­та единица, която е открита до днес, ще стигнем до фотона, основната частица на светлината. Фотоните могат да същес­твуват и като частици, и като вълни, в зависимост от въздействието на наблюдателя. Ако актът на наблюдение променя формата или поведението на това, което се наблюдава, тогава съзнанието трябва да се приеме за активен и съществен елемент в тази картина. Може да се каже, че физическите елементи, които изграждат това, ко­ето наричаме материален свят, възникват, когато ги наб­людаваме. Те са крайният резултат на нивото ни като физи­чески същества. Ние сме изградени от светлина и информа­ция, или съзнание.
    Така както сме убедени, че реалността ни и диагнозите ни са верни, така можем да се убе­дим и в нематериалността на проблема. Казвам това, не за да омаловажа страданията на хората, а за да покажа, че в едно друго, също толкова реално ниво на реалността проб­лемът, както и вероятното му решение, е просто СВЕТЛИНА.
  5. Severen

    Симптомът е сигнал

    От Severen,

    ''Прояви ли се в тялото на човека даден симптом, той привлича (повече или по-малко) вниманието върху себе си и по този начин често прекъсва досе­гашната последователност на жизнения му път. Симптомът е сигнал, който предизвиква внимание, интерес и с това поставя под Въпрос обичайния ра­вен ход на нещата. Един симптом изисква от нас да го зачитаме, независимо дали желаем или не. Това прекъсване, което като че ли идва отвън, ние усе­щаме като смущение и затова обикновено имаме една-единствена цел: да накараме смутителя (сму­щението) да изчезне. Човекът не иска да бъде сму­щаван - и ето че започва борбата срещу симптома. Борбата предполага внимание и посвещаване от наша страна и така симптомът винаги постига своето - да се занимаваме с него.
    Още от времето на Хипократ академичната ме­дицина се опитва да внуши на болния, че симпто­мът е повече или по-малко случайно събитие, причи­ната за което трябва да се търси във функционалните процеси и именно тях тя се старае да проучи основно. Академичната медицина грижливо избягва да тълкува симптома и по този начин омаловажава както самия симптом, така и болестта. Така обачесигналът губи своята същинска функция и симпто­мите се превръщат в сигнали без значение.
    Това, което се проявява в тялото ни като симптом, е видимият израз на един невидим процес и чрез сигналната си функция той цели да прекъсне досегашния ни път, да ни обърне внимание, че нещо не е в ред, да ни накара да се замислим. И в този случай би било глупавода се сърдим на симптома, абсурдно е да искаме „да го изключим", като направим проявяването му невъзможно. Симптомът не бива да се възпрепятст­ва, а трябва да се направи излишен. Но за тази цел и тук е необходимо да отклоним погледа си от сим­птома и да вникнемпо-дълбоко, ако искаме да се на­учим да разбираме какво сигнализира той.
    Проблемът на академичната медицина се състои именно в неспособността й да предприеме тази стъпка - тя е прекалено заслепена от симптомите. Затова и поставя знак на равенство между симпто­ма и болестта, т. е. не може да раздели формата от съдържанието. Така например, с много средства и технически умения се лекуват органите, но никога човекът, който е болен. Преследва се целта някой ден да бъде предотвратено проявяването на всички симптоми, без да се анализират възможностите и смисълът на тази концепция. Учудващо е колко малко е в състояние действителността да отрезви това еуфорично гонене на целта. В края на краищата, след възникването на т. нар. модерна, научна медицина, броят на болните не е намалял и с една частица от процента. От край време е имало приблизително еднакъв брой болни - само симп­томите са се променили. Статистиките се опит­ват „да замажат" този отрезвяващ факт, като об­хващат само определени групи симптоми. Обявява се гордо победата над инфекциозните заболявания, например, без същевременно да се спомене кои сим­птоми са се увеличили в този период по значение и честота.
    Едно наблюдение става непреднамерено едва ко­гато вместо симптомите разглежда „заболявания­та сами по себе си", а те досега не са намалели и със сигурност няма да намалеят и за в бъдеще. Бо­лестта е толкова дълбоко вкоренена в човешкото битие, колкото и смъртта, и не може да се изличи с няколко безобидни функционални трика. Ако бо­лестта и смъртта се схващаха с цялото им величие и достойнство, на този фон щеше да стане ясно колко са смешни хибридните ни усилия да ги по­бедим със собствени сили. Човек би могъл, разбира се, да се предпази от подобно разбиване на илюзии­те, като сведе болестта и смъртта до прости функции, за да може да продължи да вярва в собственото си могъщество и превъзходство.
    Нека обобщим още веднъж: болестта е състоя­ние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред или в хармония.Тази загуба на вът­решно равновесие се проявява в тялото като симп­том. Така симптомът се явява сигнал и носител на информация, понеже с проявяването си прекъсва до­сегашния поток на живота ни и ни принуждава да му отделим внимание. Симптомът ни сигнализира, че като хора, като духовни създания сме болни, т. е. че равновесието на душевните ни сили е нарушено. Симптомът ни информира, че нещо ни липсва. „Как­во ви липсва?" - питали някога пациентите, но те отговаряли винаги, сочейки това, което имат: „Имам болки". Днес лекарите питат: „Какво ви има?" При по-внимателно вглеждане, тези два про­тивоположни въпроса: „Какво ви липсва?" и „Какво ви има?" разкриват много неща. И двата се отна­сят за болен човек. На болния винаги му липсва нещо и то се отнася до съзнанието му - ако нищо не му липсваше, той щеше да бъде здрав, т. е. съвършен. Но ако нещо му липсва, за да бъде здрав, тогава той е нездрав или болен. Това болестно със­тояние се проявява в тялото като симптом, кой­то човек има. Значи това, което човек има, е свидетелство, ченещо липсва. Липсва осъзнаване, зато­ва е налице и симптомът.
    Разбере ли веднъж човек разликата между болест и симптом, поведението и отношението му спрямо болестта веднага ще се променят. Той вече няма да гледа на симптома като на най-големия си враг, чи­ето побеждаване и унищожение са върховната му цел, а ще открие в негово лице партньор, способен да му помогне да намери онова, което му липсва, и така да превъзмогне същинската болест. Тогава симптомът ще се превърне в един вид учител, кой­то ни помага да се грижим за собственото си раз­витие и осъзнаване, но който може да прояви голя­ма строгост и твърдост, ако го пренебрегнем него, най-висшия закон. Болестта познава само една цел - да ни направи здрави.
    Симптомът може да ни каже какво ни липсва по пътя към тази цел - но това предполага да разби­раме езика на симптомите. Целият ни език е психосоматичен, което ще рече, че признава взаимовръзките между тялото и душата. Научим ли се отново да се вслуш­ваме в тази двойственост на нашия език, много ско­ро ще чуем симптомите да ни говорят и ще успеем да ги разберем. Нашите симптоми имат да ни каз­ват много повече и по-важни неща от хората, с ко­ито общуваме. Те са наши по-интимни партньори, принадлежат ни изцяло и са единствените, които наистина ни познават.
    По такъв начин стигаме до необходимостта от един вид честност и откровеност, които не вина­ги се понасят лесно. Най-добрият ни приятел нико­га не би посмял да ни каже голата истина право в очите, както го правят симптомите. Следовател­но, няма нищо чудно в това, че сме се отучили да разбираме езика на симптомите: винаги се живее по-приятно, когато не си откровен. Но чрез прос­тото не-слушане и не-разбиране симптомите не из­чезват. По някакъв начин ние винаги се занимаваме с тях. Ако се осмелим да ги послушаме и да поведем разговор с тях, те ще ни станат неподкупен учител по пътя към истинското изцеление. Като ни казват какво всъщност ни липсва, като ни запознават с темата, която трябва да интегрираме в съзнание­то си, те ни дават шанс да ги направим излишни чрез процесите опознаване и осъзнаване.
    Тук се крие разликата между това да надвиеш бо­лестта и датрансмутираш (да преобразуваш) бо­лестта. Изцелението настъпва изключително всле­дствие на трансмутация на болестта и никога чрез победа над синдрома, тъй като това предполага, че човекът е станалпо-здрав, т. е. по-цял, по-съвършен. (Недопустимото по принцип степенуване на дума­та цял тук означава нещо Като да се доближиш към целостта. Думата здрав също не позволява степе­нуване.) Изцелението винаги означава доближаване до здравето, до онази цялост на съзнанието, която се нарича и просветление. Изцелението се осъществява чрез присъединяване на липсващото и следова­телно е невъзможно да се постигне без разширява­не на съзнанието. Болестта и изцелението са двойка понятия, които се отнасят само до съзнанието и са неприложими към тялото - едно тяло не може да бъде нито здраво, нито болно. В него могат да се отразяват само съответните състояния на съз­нанието.''
  6. Severen
    Толкова по-дълбоко чувст­ваш, че има интервали, които не е възможно да се за­пълнят. Съществуването никога не е последователно. Системата по необходимост е последователна, битието - никога. И никаква система не може да го обясни. Когато човекът създал системи за обяснение на битието (в Ин­дия, Гърция, Китай), той създавал игри. Ако се приеме за правилна първата крачка, тогава цялата система фун­кционира отлично; но ако първата крачка не се приеме, цялата постройка рухва. Целият този строеж е упражне­ние по въображение. Това е прекрасно. Поетично е. Но щом системата започне да настоява, че нейната версия за битието е абсолютна истина, тя се превръща в разру­шително насилие. Всички тези системи, обясняващи ис­тината, са само поезия. Прекрасна поезия и нищо пове­че. Много интервали са запълнени с въображение. Този, който е очарован от личността на учителя, може да не забележи интервалите в неговото учение, до­като в същото време други ще видят само интервалите и нито един фрагмент истина. За своите последователи Буда си е Буда (просветлен), а другите изпитват недоу­мение, защото виждат само интервалите. Ако се съберат заедно всичките интервали, ще е погубващо, но ако се съберат заедно всички фрагменти истина, това може да послужи за основа на твоята трансформация.
    Истината винаги е фрагментарна. Тя е толкова безпределна, че не може да се обхване с нашия ограни­чен ум. Ако поискаш да обхванеш цялото, ще ни се наложи да се разделиш с ума, да го транцедентираш. Ако създадеш система, няма да загубиш ума си, защото той ще запълни всичките интервали. Системата ще стане стройна. Тя ще впечатлява с яснотата и разумността си, но нищо повече. За да се преобразиш, трябва нещо по-голямо: сила и енергия. И тази сила идва само чрез фрагментарни проблясъци.
    Разумът поражда множество системи и методи. Той мисли: "Ако оставя живота, който водя, ще намеря нещо по-дълбоко." Това е абсурдно. Но умът непрес­танно мисли, че някъде в Тибет, някъде на Неру или някъде другаде е "истинското". В сърцето се пораж­да тревога: как да попадна там? Как да вляза в контакт с учителите, работещи там? Умът никога не е тук. А хора­та се привличат от теории: "Там, на планината Меру, в този момент става нещо истинско! Тръгвай, иди там, ус­танови контакт с учителите и ще се преобразиш!"
    Не ставайте жертва на подобни мисли! Даже и да са обосновани, не се увличай от тях. Възможно е това, което някой ти разказва, да е истина, но причината на увлечението ти е погрешна. Истинското е тук и сега, то е с теб в момента. Просто работи над себе си. Дори и да посетиш всичките планини Меру, на теб все едно пак ще ти се наложи да се върнеш към себе си. В крайна сметка, откриваш, че и планината Меру и Тибет са тук: "Тук, вътре в мен. А аз навсякъде пребродих..."
    Колкото е по-рационална системата, толкова по-бързо се разпада тя и трябва да се въведе нещо ирацио-нално. Но щом въведеш ирационален елемент, умът не издържа и започва да се пропуква. Затова не се безпо­койте за системите. Просто скочете в тук и сега.

  7. Severen

    Периодът от 1987 до 2012

    От Severen,

    Периодът от 1987 до 2012 е бил предвиден в много предания в много епохи като повратна точка във всеки мощен цикъл на човешкото развитие.


    На 21 декември 2012 година Слънцето ще изгрее, подравнявайки се с центъра на галактика Млечния път, намиращ се на тридесет хиляди светлинни години от Земята, за да съедини точките на пресичане на Млечния път и равнината на еклиптиката, завършвайки един двадесет и шест хиляди годишен цикъл. Това събитие ще бъде като отдавна очаквано завръщане в къщи, едно повторно свързване с вашите най-дълбоки корени като духовно същество.
    Веднъж на много време, в някои места от времето и пространството, възниква масивно ускорение на космическата енергия. Въз основа на съвместно споразумение на различни форми интелигентност, включително звездите, планетите и многобройното войнство от космически играчи, ускорението е предназначено да събуди различните участници за едно много по-велико преживяване на съществуването чрез интегриране на огромна вибрационна промяна на енергията. Порталът за такова време на събуждане се отвори във вашия свят през 1987, поставяйки началото на 25-годишен период от безпрецедентна промяна и поразителна трансформация. Периодът от 1987 до 2012 е бил предвиден в много предания в много епохи като повратна точка във всеки мощен цикъл на човешкото развитие.
    Древните ясновидци и пазители на времето от отдавна отминали дни притежавали дълбок афинитет към изучаването на небесата и отбелязването на това, че съществуват светове в световете, които се намират в други светове, вътрешно свързани през звездните и планетарни цикли, които работели в съответствие с широко мащабния космически план. Тези цикли и тяхното влияние са част от един по-голям проект и съдържат многобройни нива на планове и цели; в древни времена човечеството считало живота на Земята като крайно значима част от този космически танц. Някои култури даже предвиждали наносекундата, двадесет и пет годишния период от 1987 до 2012, като играеща изключително важна роля от подобен мащабен цикъл – такава, която включвала цялостна трансформация на човешкото съзнание. Наносекундата би показала изхода от продължително, преобладаващо състояние на само наложено невежество и объркване в началото на златната епоха от човешката трансформация. Хората от това време щели да бъдат способни да избират от многообразието на вероятните бъдещета, за да осигурят мост към прехода между края на една епоха и началото на друга. Известно било, че те ще се трансформират чрез пречиствания, инициации и велики духовни тестове, тъй като техният свят изглеждал, че ще се спука по шевовете. Този цялостен двадесет и пет годишен период щял да привлече милиарди хора – всеки щял да иска да бъде на Земята поради това, че ускоряването на енергията щяло да бъде толкова изключително; щяло да бъде като да изживееш хиляда години само за двадесет и пет, или като да имаш стотици животи в един. В това време личните и колективни изпитания щели да служат като възможности да станат по-осъзнати за много по-велика реалност. Цялото човечество щяло да бъде включено в правенето на много мощни избори в тези години – избори, които биха определили типа свят, който те щели да заемат като новата версия, започваща със зимното слънце стоене през 2012.
    Имаше надежда, че в 2000-та година вибрациите на неголяма група хора ще могат да достигнат съответствие с вибрациите на Светлината, че ще може да бъде създаден кристален портал. С приближаването на 2012 година този слаб проблясък стана блестящ пламък Светлина, който сега твърдо подържат тези, които вярват, тези от вас, които си спомнят, започват да разбират, че те не само „не са мънички”, както те грешно са считали по-рано, а те са ПО-ГОЛЕМИ, ПО-ВАЖНИ И ПО-ЗНАЧИТЕЛНИ,отколкото е било възможно да си въобразят. И най-главното се състои в това, че ВАС ви взимат под внимание. ВИЕ – сте Огън, свещи, който виждат всички в дома. Когато вие се пробуждате, възкресявате вашата памет, своето предишно съзнание и установявате предишните връзки, то вашите вибрации започват да пробуждат останалия свят.Радвайте се на своите усещания.....Дойде времето всички да се завръщат у дома.Настъпи времето да си спомните вашата цел, и да помогнете на всички други, вървящи след вас – не само тези, които сега се пробуждат, но и тези, които все още не са се събудили – да си спомнят тяхната цел.
    Всяка година от 1987 насам потокът от космически енергии, които оказват влияние върху планетата, постепенно нараства по интензитет, което в резултат предизвиква ускоряване на жизнения импулс: можете да забележите как вашият живот се движи все по-бързо и по-бързо, което се вижда от исканията отправени към вас и зашеметяващата скорост, с която се налага да действате, дори само за да поддържате себе си. А това, за което мислите и върху което се съсредоточавате, се осъществява с еднаква бързина. Времената не само изискват от вас да станете много по-осъзнати относно това, което се случва в глобалната общност, но изискват и ново ниво на отговорност и честност във вашите взаимоотношения със самите себе си.
    По време на първата фаза от трансформацията, от 1987 до 1996, нивото на космическата енергия, оказваща влияние върху вашата планета, се ускори в съотношение десет пъти в рамките на една година, постепенно изграждайки една спокойна движеща сила и неусетна промяна на живота на всеки. Помислете за няколко момента за 1987 година. Къде живеехте по това време? Какво правехте със своето внимание? Какво се случваше в живота ви? Колко заети бяхте?Бяхте ли започнали своето духовно търсене? Кои бяхте тогава и за какво си мислехте? Какво беше вашето разбиране за света?
    Първоначално бяха активирани само сравнително малък брой от хората на планетата, които да се свържат и почувстват ускоряването на енергията от новопристигналата космическа енергия и светлинните честоти. Съществуваха много промени, които да се вземат предвид в нечий живот, защото в допълнение към нормалното ежедневие на всекидневния живот в човешкия разум се роди едно ново ниво на съзнание. Планетарното съзнание почувства началото на дълбоките промени и в отговор се появи като новородено теленце, замаяно и клатушкащо се и готово за живот. Първите десет години от ускорената енергия, създала едно устойчиво, и все пак постепенно, нарастване в общата осъзнатост в рамките на масовото съзнание.
    По време на втората фаза на ускорението, от 1997 до 2006, енергийните скокове в съотношение 100 за всяка изминала година, увеличаваха всяко преживяване с още по-голяма интензивност. Докато енергията продължава да нараства и поради това, че има толкова много неща, които да бъдат следени, хората напълно се очароват от техническите нововъведения, за да избягат от натрупващия се натиск; някои ще твърдят, че това е начинът да се справиш с хаоса. През цялото време те се потопяват в един електронен куршум, който се справя с техните честоти. По време на тези години съществува огромно объркване относно разпознаването на приоритетите и на онова, което е наистина важно. И докато времето напредва, за онези с ясните умове ще става все по-очевидно, че мислите се проявяват много бързо в реалността.

    В началото на 2007 със задълбочено ново увеличаване на интензивността започна третата и крайна фаза. През останалите пет години всяка година енергията се ускорява в пропорции до сто хиляди – основно изпращайки всекиго да се рее в орбита. Последните пет години от наносекундата са непредсказуеми от гледна точка на това как реагирате на скритите слоеве от истината, които неизбежно ще излязат на повърхността. Вашата сила нараства с всеки изминал момент. Ще я оставите ли да се изплъзне, или ще я използвате, за да допринесете за вашата лична победа към аналите на времето?
  8. Severen

    Водата НАРОПА

    От Severen,

    Водата Наропа е създадена от екип специалисти по древна Тибетска технология.Консумацията на този продукт от повече потребители има социален ефект-повишава общото енергийно ниво,положителното начало и носи естествена защита от всичко,което в живота си наричаме отрицателно.Светлата аура е естествена защита срещу външна намеса и води автоматично до по-добро здраве.

    След като се бутилира водата се зарежда допълнително.Водата може да се зареди с различно количество енергия:по-малко,с рекламна цел,за всекидневна употреба или с по-висока концентрация,компресирана-за лечение.Всеки ясновидец,който вижда аурата на човека,може да види,че след като човек пие от тази вода аурата му става по-светла,по-хармонична.Добавят се липсващи цветове или се коригират преобладаващите.Като цяло човек става по-позитивен,по-любвеобилен,по-усмихнат,по-концентриран и уравновесен.Намаляват болки,изчезват туморни образувания в организма,повишава се значително мъжката потентност и т.н.
    Продуктът е добър за намаляване на стреса.Като цяло внася повече светлина в живота ни.Това е една среща на духовното с материалното,реална среща,видима,а не хипотетична.
    В България в това начинание взеха участие 56 човека.
  9. Severen

    Ако си спомним

    От Severen,

    Ако си спомним, че човешкото тяло се състои от 70% вода, не е трудно да се стигне до извода, че всички ние сме програмирани системи. Всички външни фактори, включително и общуването между хората, променят структурата и биохи­мичния състав на течната среда на организма на клетъчно ниво. Без да го съзнаваме, ние всекидневно програмираме себе си и хората около нас. Учените потвърдиха тази почти фантастична теория.
    Бързата умора, лошото настроение, безпри­чинната агресивност, нервността, болестите - всичко това е резултат от негативно био-информационно въздействие. Ето защо е така важно да внимаваме какво говорим, да разбираме, че думите ни влияят на всичко около нас. Нещо повече, дори с лошите си мисли човек е способен да отрови всичко, което съдържа макар и незна­чително количество вода. Можете да си предста­вите какви размери придобива това в мащабите на планетата!
    Някои учени смятат, че много бури, урагани, на­воднения и други природни катаклизми са реакция на водата спрямо общото замърсяване на енергоинформационната среда. Taка водата връща на света заложената в нея информация.
  10. Severen
    Е първо да стане зряла. След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така. Ако си на двадесет и пет години, няма да се влюбиш в бебе на две години. Точно по същия начин когато си психологически, духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва. То не може да се случи, ти можеш да видиш, че то ще е безсмислено.
    Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея - той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това - не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им - всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране.
    Как да властваш над човека, когото обичаш? Само си помисли - доминирането е нещо като омраза, като гняв, като враждебност. Как можеш да си помислиш да доминираш над човек, когото обичаш? Ти ще искаш да го видиш напълно свободен, независим, ще му дадеш повече индивидуалност. Ето защо това е най-големия парадокс: те до такава степен са заедно, че са почти едно цяло, но въпреки това в своето единение те са индивидуалности. Техните индивидуалности не са се заличили - те са се засилили. Те се обогатяват взаимно що се отнася до тяхната свобода.
    Когато незрели хора се влюбят, те един другиму си унищожават свободата, създават обвързване, изграждат затвор. Зрелите хора, когато са влюбени, си помагат един на друг да бъдат свободни, помагат си в унищожаването на всякакви видове обвързване. И когато любовта тече със свобода, в това има красота. Когато любовта тече със зависимост, в това има грозота.
    Свободата е една по-висша ценност от любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси - свободата е по-висша ценност. А без свобода никога няма да си щастлив, невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена - върховната свобода, абсолютната свобода. Затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.
    Не мразиш ли мъжа, когото обичаш? Не мразиш ли жената, която обичаш? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.
    Любовта, за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Душевната любов означава състояние на любов - когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.
  11. Severen

    Будност

    От Severen,

    Бързите социални,политически и технологични промени в съвременния свят с нищо не ни помагат,когато се стремим да извлечем някакъв смисъл от живота.Зад всички трудности,които срещаме по житейския си път в търсене на „отговора” се крие един-единствен основен факт,причина за безброй ненужни недоразумения,нещастия,страдания и разочарования.Този факт е ниската будност на човека.
    Тъй като съзнанието ни непрекъснато се лута между бъдещи тревожни събития,които още не са настъпили и вече минали изживявания,които не могат да се променят,ние живеем в нещо като полусън и ни е отнето самото „битие”.Неограниченият потенциал на човешкият дух е вкаран в рамките на тясна замръзнала програма.Тя ни държи в плен чрез лошото образование,лошите навици,диктата на обществото,което насърчава ненужното бързане,повърхностното мислене,стремежа към леки удоволствия и бягството от истинския живот.Неусетно попадаме в духовен капан,който все по-бързо ни отдалечава от единствената съществена реалност-настоящият момент.
  12. Severen
    Човек зависи,живее и функционира в „обществото” затова приспособяването към него е абсолютно необходимо и се явява като задължителен и желан елемент на самоопределението му.Не можем да си представим съвременният човек откъснат от някаква социална група.Всъщност смята се за желателно и похвално да се придържаме към нормите на поведение предписани от нашата цивилизация и да жадуваме да опознаем културата и.Тази структурна организация довежда индивида до изместване и проектиране на Аза.Индивидуалното аз се поглъща и асимилира от голямото обществено”АЗ”.Общият показател на съвременния човек е липсата на самоконтрол в най-общ смисъл.Липсата на самоконтрол води до неспособността на човешката машина,по специално на мозъка да функционира адекватно,както и до невъзможност за пълно използване на менталните способности,трудно поддържане на добра физическа и умствена форма,недоволство,тревога,дезориентация и хронично състояние на ниска и объркана ментална дейност.
    Все по-бързият ритъм на прогреса принуждава индивида да се стреми непрекъснато към технологично,икономическо и културно усъвършенстване.Всекидневният живот става все по-сложен и хаотичен.Човекът е принуден да използва всеки ден,всеки миг за да произвежда повече и така да поддържа определен социален и икономически стандарт.Съвременният човек е завладян от чувството,че трябва да бърза.Той живее прекалено бързо и мисли повърхностно.Ето защо той не може да използва по подходящ начин ценните качества с които е надарен.Интелигентността му не е достатъчна за да избегне нервното напрежение,песимистичните мисли и разрушителните емоции.Той често губи преценка и не може да види истината зад привидното,неспособен е да се освободи от негативните влияния,произтичащи отколективното емоционално ипсихологическо състояние.
    Болестта на нашата епоха е ненормално увеличеното нервно напрежение.Нервното напрежение е основна причина за сърдечно съдовите болести,нервните и психически разстройства,психосоматичните заболявания и др.Това е болест на съвременността в смисъл,че се дължи на специфични за времето фактори.Причините са нарастващата хаотичност и сложност на живота,непропорционалното развитие на цивилизацията,ускорения напредък на науката и техниката.,трескавата активност и пренаселеността на големите градове,борбата за живот,скоростта на съобщенията,несигурното бъдеще на човечеството,изобилието от реклами и доктрини,липсата на истинско човешко общуване.
    Когато говорим за нервно напрежение,всъщност имаме предвид „ненормално увеличено напрежение”,тъй като напрежението само по себе си е нормално и необходимо за човешкия живот явление.
  13. Severen

    УМЪТ

    От Severen,

    Твоят ум е като един скитник.Той никога не е в една точка.Той непрекъснато върви,движи се,пристига,но никога не е в някоя точка.Той върви от едно място към друго,от А към Б.Но никога не остава в А;никога не е в Б.Постоянно е в движение.Умът е в непрекъснато движение надяващ се да пристигне някъде,но никога не стига.Той не може да стигне.Самата същност на ума е в движението.Той може единствено да се движи.Това е присъщата на ума природа.
    Ако ти се спреш в А или Б,или друга точка,умът ти ще се съпротивлява.Умът ще каже да продължаваш,защото ако ти спреш,умът незабавно ще умре.Той може да живее само посредством движението.Умът означава един процес.Ако спреш и не се движиш умът незабавно умира.Той повече не съществува.Остава единствено съзнанието.
    Съзнанието е твоята природа;умът е твоята активност-точно като ходенето.Трудно е да се приеме защото смятаме,че умът е нещо субстанциално;ние го мислим за субстанция.Той не е.Умът е само една дейност.Затова е по-добре да го наричаме „умуване” вместо ум.Той е един процес също като ходенето.Краката могат да ходят.Но,ако спреш краката ще останат,но ще липсва ходенето.Съзнанието е като краката-твоята природа.Умът е като ходенето-просто процес.Когато съзнанието се премести от едно място към друго,този процес представлява ума.
  14. Severen

    УМЪТ

    От Severen,

    Умът е просто една функция,една дейност.Основното нещо,което трябва да разберете е,че когато мисленето го няма вас ви има.Когато дейността на ума я няма,когато мислите са изчезнали подобно на облаци,истинското ви същество блясва подобно на чистото синьо небе.То е винаги там-само че до сега е било покрито с облаци,с мисли.
    Оставете ума да си прави каквото иска.Вие просто гледайте.Не се намесвайте.Бъдете само свидетел,наблюдател.Бъдете незаинтересован,като че ли това не е вашият ум,като че ли не ви влиза в работата какво става.Не бъдете загрижен за ставащото с вашия ум.Просто наблюдавайте и оставете умът да се носи.Умът се носи поради набраната в миналото инерция.Не помагайте на това движение.Наблюдавайте и оставете ума да тече.Когато просто гледате,без да се идентифицирате с ума,без да съдите,без да одобрявате и заклеймявате,без да избирате,с една дума-когато само наблюдавате потока на ума,идва времето когато,умът,сам по себе си,престава да се движи.
    Когато няма ум,се установявате здраво в състоянието на свидетел.Станал сте свидетел.Сега вече не правите нищо,не мислите:просто съществувате,превърнали сте се в най-чистото съществуване.Именно тогава свидетелят се установява в самия себе си.
    В другите състояния съществува отъждествяване с модификациите на ума.Сборът от всички идентификации образува светът.Ако живеете сред идентефикациите,то живеете в света,в страданието.Ако сте преодолели отъждествяването вече сте свободни.Станали сте просветлен.Постигнали сте нирвана.Надраснали сте света на страданието и сте влезли в царството на блаженството.Това царство е около самите вас,то съществува и в настоящия момент.За да влезете в него не се иска дълго чакане.Станете свидетел на ума и вече сте влезли.Ала държите ли на отъждествяване с ума,този свят ще остане недостъпен за вас.Това е основното.
  15. Severen

    Първата стъпка

    От Severen,

    Първата истинска стъпка към щастието е да приемем себе си,въпреки забраните на обществото.Привързаността винаги води до нещастие.От най-ранна възраст децата се възпитават на привързаност.Да си родител само по себе си не означава кой знае какво.Истинското бащинство изисква огромна дисциплина:дисциплина,която би ни направила достойни да бъдем обичани.За да бъдеш родител трябва да растеш вътрешно.Само вътрешното израстване е в състояние да ви спечели любовта на другите.Любов не може да се изисква.
  16. Severen

    Бог

    От Severen,

    Онова,което е съзерцавано е постигнато и това разбиране ни освобождава от материалното робство.
    Да сме готови Бог да се изяви съвършено чрез нас означава най-великия идеал,който Той беше създал,това е значението на:Не моята воля,но твоята,о Боже да бъде!
    Никой не може да се издигне над човешките мисли без да върши Божията воля,независимо дали той го върши съзнателно или несъзнателно.
    Душата се завръща в дома на Отца щом като е пожелала да служи.Блудният,който служи става честваният син.Слугата винаги се стреми да придобие.Синът винаги е наследил и наследява онова,което има бащата.Съзнанието за синовност води към изпълнението,съзнанието на слугата води към липсата.Ние ще намерим изпълнението на всяко желание на сърцето от Бащата,щом като изпълняваме ролята на сина в:мисъл,слово и дело.Ще открием,че Божиите синове са свободни.
    Най напред идеята е изтласкана от Божието в човешкото съзнание и човек вижда,че има нещо напред,ако само желае да върви напред.Тук човек обикновено пропуска и не успява да разпознае източника,от който идва идеята.Той си мисли,че идеята идва направо от вътре,от самия него.Той се отдалечава от Бога и вместо да остави Бог да изяви чрез него съвършенството,което вижда за него,той продължава да изразява по свой начин и създава несъвършено онова нещо,което би трябвало да бъде създадено и показано съвършено.
    Ако той би могъл да осъзнае,че всяка идея е пряк,съвършен израз на Бога и когато тази идея дойде до него,той веднага да я направи свой идеал,вдъхновен от Бога,тогава да отстрани своите слаби ръце и да остави Бог да изрази чрез него съвършения начин.Тогава този идеал щеше да се създаде съвършен.Тук ние трябва да разберем,че Бог е над смъртното.По този начин човек ще се научи скоро да изразява съвършеното.Великото нещо,което човек трябва да научи е завинаги да се отстрани и изключи от душевните и умствени сили и да се изразява направо от Бога,защото всички душевни сили са създадени всецяло от човека и те могат да го заблудят.
×
×
  • Добави...