Jump to content
Порталът към съзнателен живот

omen

Участници
  • Общо Съдържание

    26
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

omen's Achievements

  1. Искам да попитам кои есенции са нужни да се приемат за себеомраза, гняв? Чувствам как сама си преча и самосаботирам, самонаказвам и целия гняв и омраза обръщам навътре към себе си.
  2. Здравейте , аз искам да попитам кои точно комбинации от есенции са подходящи за преживяно насилие ,потискане и задържане на емоции,недоверие ,безчувствие и апатия,самозатваряне,изолиране,страх,пасивност и неувереност ? Тези подходящи ли са като комбинация : holly , larch , mimulus,star of bethlehem
  3. " aвторитетите са измислено поставени на пиедестал и това са хора с познания и/или потенциал в една или друга сфера, какъвто си и ти . " Ще се хвана точно за това..именно защото от тук тръгва.. имам много ниска самооценка за себе си..нямам основата на която да стъпя,за да могат тези убеждения да се разбият ..защото дори и да реша с нещо да се занимавам и да се развивам в дадена област..започвам нещо и се отказвам..дори и да видя..че съм успяла до някаква степен..но и другия проблем е че стигам едно ниво и забивам на него..не мога да го надскоча и да продължа нагоре в развитието си..и още една причина поради,която да се отказвам..много неща съм започвала и оставяла.. и в момента няма за какво да се хвана и да кажа..аз това умея и знам.. и фактът..че има върху страшно много неща..които трябва да отработя в себе си и ми е нужно да мина през терапия..установих..другия проблем..че и психолозите за мен се превръщат в авторитет..което това ужасно много спъва нещата и не се получават разговорите..и точно конкретно за този случай не знам какво да направя.. и как точно да разбия образът психолог-авторитет..по-скоро в този случай..бих се замислила каква връзка и асоциация правя,а не по-скоро убеждение..и се сещам за родител-учител..
  4. Здравейте отново.. Искам да ви попитам как мога да преодолея страхът си от авторитети..да мога да започна да говоря с тези хора..без да блокирам..стъписвам..стряскам и всички мисли да ми изхвърчат от главата и да не мога да кажа почти нищо..може ли това да се преодолее и как ? Благодаря предварително !!!
  5. Е да..знам..но човек може да погледне и замисли върху тези аргументи..чак когато се е отърсил от тези мисли..в такъв момент и да му се кажат.. съзнанието му е стеснено..и няма да те чуе..затова аз казвам как един човек при подобни сериозни мисли и намерения..как точно гледа и разсъждава в тези моменти.. Разбрах..че жената не пита за себе си..
  6. Казвате всичко това..че е глупаво..лесно..безсмислено.. не се решава нищо..и т.н. само защото не сте били от другата страна..и ви казвам и ви моля..ако се сблъскате с такъв човек,който реално има такива мисли и има склонност към тези действия..не му ги казвайте в този момент..в този момент..този човек има нужда от подкрепа..от рабиране..от съчуствие..от това да останеш до него..от това да го попиташ директно защо го мисли..защо иска да го направи..а не да заобикаляш проблема.. да го разубеждаваш и убеждаваш..колко е глупаво това..защото в този момент това негово решение не е глупаво..това е важно и всяко такова отношение е вид неразбиране и омаловажаване..е още една причина да си каже ето защо да го направя..Може в твоите очи проблема му да е глупав..и разрешим..но в неговите очи не е такъв..всеки си има проблем..в който очите на всеки един изглежда различен от своите собствени..и трябва да се уважават чувствата на този някой..да се проявява разбиране..да се опита да се погледне от неговата гледна точка..а не да гледаш от своята..Човек се решава на такава страшна стъпка..когато вече е изгубил всичко..когато е вече толкова отчаян..когато не вижда смисъла..когато няма никой около себе си..когато не чувства подкрепата или никога не я е имал..когато болката е толкова непоносима и няма силите да се бори..защото се чувства толкова сам и неразбран..и много,много още причини и фактори могат да доведат до това решение..до този избор..Но това..че го правят не означава,че реално го искат..не го искат..но просто не им се живее по този начин..просто не виждат как ще се справят..обаче в техните глави в този момент..те не си казват..аз не искам да умирам..просто не искам да живея по този начин..и мисля..че ако в такъв момент се каже точно това на такъв човек..мисля..че може да му се въздейства..да го накара да се замисли и да се спре..но и пак зависи от доста неща..колко сериозни са му намеренията..дали категорично е взел това решение..колко е афектиран..защото в такъв момент няма да може да го разубедиш..и е важно и задължително да се потърси професионална помощ навреме..
  7. Станимир, късметче ...много ви благодаря за отговорите !!! Ще разгледам линковете , които ми даде.. Иначе да..то е да навик и до самия начин как възприемаш и гледаш нещата...И да аз знам и познавам само едната страна..но другата -не..не знам какво е да си щастлив..проблема е че в момента се намирам в някакво неопределимо състояние..не мога да изпитвам хубавите емоции..не съм ги и изпитвала..сложно е..но и негативните не ги изпитвам вече..може би се чувствам добре..но чувствам , че няма проблем и в същото вечеме , че има.. hip , точно преди няколко месеца бях на хапчета..и си казах , че повече до такива неща няма да прибягвам каквото и ще да става...това просто е един ад..който не може да се опише..единственото нещо,което се правеше бе да ме наблъскат с хапчета..смениха ми доста лекарства..и то ми даваха възможно най-силните дози..изкараха ме едва ли не е луда..Ами не..повече не..според мен има и други начини да се излезе от едни такива състояния..за мен това не е начинът...а онези натрапчиви мисли ги няма в момента..те бяха преди месец..
  8. Здравейте отново !!! Може да ви се стори глупаво , това за което пиша и върпосите , които ще задам..но аз искам да разбера защо..Преди седмица посетих една жена - ясновидка..отидох , защото ми беше любопитно..не заради друго..Говорих с нея..споделих някои неща , които ме тревожат..и след като си тръгнах се чувствах много различно от състоянията , в които съм..чувствах се спокойна..леко..след като се мина известно време ..успях да направя разликата..тревожността я нямаше..напрежението..страхът..гневът..болката- не физическа..подтиснатото чувство..всички тези негативни емоции ги нямаше..И това означаваше едно - аз се чувствам добре..всеки ще каже е това е хубаво..но за мен не е..не мога да го приема..и всъщност за пореден път разбирам колко съм пристрастена към болката..и чрез нея единствено се чувствам жива..друг начин просто не зная..през цялото си съществуване само тези емоции изпитвах, колко и невярващо и да звучи е така..И когато разбрах,че се чувствам добре..това не ми хареса..по принцип щях да се ядосам..На неща , които би трябвало да ме ядосат..или да ме наранят..аз по никакъв начин не реагирам..Например гледам или чувам новина..която е тъжна..това би ме разплакало..но когато заплаках - не чувствах болката , тъгата отвътре..съзлите ми се стичаха..но без да изпитвам емоция..не знам дали успях да го обясна както трябва,но чувстовото е сякаш си като робот ....И сякаш ми е отнета тази способност да не изпитвам повече тези емоции..Това не ми харесва , защото всичко това ..се случи без аз да го искам осъзнато..обърка ми плановете..защото исках да започна терапия..да разбера и открия защо някои неща се случват така..къде греша..какво е трябвало да науча..и всичко това сега ме обърква..За мен това е заобикаляне на проблема- не решение.. По принцип имах проблем с изразяването на емоциите..подтисках ги в себе си..не им давах свобода...Според тази жена ,при която бях..нейната гледна точка за нещата е каквото се е случило..се е случило и толкова..Но аз не съм така..за мен за повечето неща си има причина..урок , който трябва да се научи..От много дълго време съм в едни депресивни състояния и се въртя в едни омагьосани кръгове..и не мога да разбера защо и кога изпадам в тях..В момента след тази среща..не се чувствам депресирана..не се чувствам никак даже..както казах негативните емоции ги няма..не чувствам и апатия и безразличие..не е и празнота..но и пък нищо не ме радва..нищо не ми е интересно..винаги е било така ..само,че разликата този път е че не се чувствам зле.. От една страна не искам никакви контакти с хора..не искам да говоря с никого..а от друга имам нужда от някой , с който да говоря за всичко това..но се чувствам вечно неразбрана.Вече не знам дали съм за терапия..нещата трябва да са много зле и нетърпими , за да отида..иначе ми се струва глупаво и маловажно..а и не знам дали ще попадна на правилния за мен..до сега..просто останах много ,много разочарована...но и не знам как да продължа напред..не виждам особено смисъл в живота..аз просто съм се спряла..живота ми е спрял..една права черта.. Това енергийно пречистване , което ми е направила тази жена..означава ли ,че всичко е наред..че няма вече проблеми..и че повече няма да изпитвам негативни емоции..ако се започне терапия.. това спъва ли я.. щом не усещаш нищо.. ? Благодаря ви предварително за отделеното време и дадените отговори !!!
  9. Ок , извинявам се за въпроса..но все пак като начинаеща..не знам..все още се уча кое е правилно и кое не е..Сега вече знам. Иначе в друг форум за таро не пиша..поне не се сещам за друг..!!!!
  10. Благодаря ви много още веднъж !!! :) А да попитам защо не се направи отделна тема..за картите на деня..след като си изтеглим картите за деня и напишем нашето си тълкуване..след това можем да дадем обратна връзка..Мисля си , че ще е полезна..защото по този начин ще можем да обменяме опит..да си даваме съвети.. Вие какво мислите.. А ето моите карти за деня..не знам защо но напоследък много често ми се падат 10 мечове и 5 мечове..общо взето мечовете задължително присъстват..като че ли има някакъв сериозен проблем..но ми е много странно..защото преди време..когато се чувствах наистина много зле и имах проблем..картите не показваха такова нещо..а сега..мисля,че има нещо..все още останало от преди..но не чувствам абсолютно нищо.. 1. 9 мечове 2. 5 жезли 3. рицар пентакли Аз ги тълкува така..че имам много страхове..и съмнения в себе си..че се чувствам напълно сама..изоставена..неразбрана..Може би ми предстои среща с тези страхове..Водя една много дълга .. вътрешна изтощителна битка ..която води единствено до тъпчене на едно място..
  11. Здравейте отново , много ви благодаря за отговорите и отделеното време !!! Многооо !!! Тези неща като че ли попреминаха..и вече по - рядко се появяват тези картини в съзнанието ми..Но другото нещо , което ме тревожи напоследък е..че не знам и аз как точно се чувствам..в някаква безтегловност ли се намирам..не знам и аз..но нищо не усещам..никакви емоции..имам чувството,че съм като робот..реагирам..действам..механично..без никакви емоции...не знам дали това е нормално,на мен не ми се струва да е..Усещам една празнинаа..дупка в себе си..всеки ден върша едно и също..а страхът в мен..парализира и убива дори желанието за стъпка напред..а какво остава да я направя..колкото и да се опитвам не мога..и да си казвам,че трябва..не става...Но основният проблем е друг..много се чудех дали да споделя това тук или не..но не зная към кого да се обърна вече..Проблемът е че..при предишния терапевт при когото ходих..проектирах несъзнателно..образът на майката..започнах да търся това и да искам..това внимание,което не съм получавала от майка си..вниманието,загрижеността,подкрепата,любовта...това най-много ме убиваше..и сега това дете в мен..е толкова жадно за това..вкопчва се..и не иска да се пусне..да се откаже..не знам и аз как да постъпя и какво да направя..Връзката със себе си..я изгубих..По принцип с нея щяхме да направим психодрама..или някакво преживяване свързано с това.. но така и нищо не се направи..остави ме сама..не знам до колко директно съм задавала това желание към нея..но и тя не ми отговори директно и категорично отговора си..затова и го смятам и не искам да приема това за приключило..Мина се толкова много време...а вече това желание не го усещам така силно...нищо не усещам..и не знам дали го искам вече или не...Но когато си помиисля ..да продължа напред и да забравя си казвам,че не мога ,не искам..не и сега..не и по този начин..да се оставя да продължа да страдам и копнея за това-повече не мога..Да го оставя един несбъднат сън,мечта..-не искам..И не знам какво да правя и как да постъпя..Това нещо трябва да спре...защото продължавам този образ да го прехвърлям на друг..след като вече от едното място съм отхвърлена..По принцип,когато виждам,че този човек е недостижим и далечен-той си остава такъв..в мечтите..Но при предишния ми терапевт, за да започна да го търся това и искам..значи не ми е изгледжало толкова недостижимо..и невъзможно...Но това е един порочен кръг..от който не знам как да изляза..При сегашния ми терапевт..при когото ходя..все още не сме говорили за това..е все пак само два пъти съм ходила..но някак не мога да й се доверя..чувствам,че трябва да го направя насила..не чувствам привързаност..обич..за да поискам да й се доверя..поне аз така си обяснявам причините за това..Явно и я сравнявам с предишната..
  12. Не знам къде точно да задам този въпрос..но ще го задам тук..Тук четох..че е важно отношението ни към Таро..че не можем да се държим пренебрежително към него..да му задаваме купища и безсмислени въпроси..Но не ми стана ясно..кои са тези въпроси,които са глупави,безсмислени..които не трябва да задаваме.. То е ясно и разбирам,че сами трябва да си разрешим проблемите...сами да взимами решенията..че всички отговори,които търсим са в нас..Но аз го разбирам така..че Таро е една наша сянка..неосъзната част..и че чрез него достигаме до тази друга част..И по коментарите,които четох..стигнах до извода,че не трябва да се допитваме въобще до таро и да го ползваме..какъв е смисъла тогава..всеки има някакъв проблем,тревоги..и в неговите очи изглежда важен..голям и т.н. но това,че в очите на другите може изглежда глупав..и незначителен..не значи,че е така..Та кои са тези въпроси,които не трябва да задаваме ? Кога е необходимо да се обърнем към таро ?Благодаря ви предварително за отговорите !!! :)
  13. Здравейте и от мен,отново !!! Отново имам помощ за разтълкуването на картите,които ми се паднаха...въпросът ми е : " Да й се доверя ли ? " И докато размесвах картите..няколко карти изпаднаха..тези,които се плъзнаха и видях кои са...усетих,че са те...и няма смисъл да ги разбърквам наново..са 1. 3 мечове 2. 6 пентакли 3. XVII - Звездата Аз ги тълкувам така..че се чувствам наранена..и се страхувам да й се доверя..не знам дали е правилно или греша.. И вторият ми върпос е : " От какво имам нужда... ? " 1. 10 мечове 2. 8 мечове 3. IV - Императорът Тук нещо не мога да ги разтълкувам и да разбера значението им..и този Император накрая...
  14. Здравейте и от мен..ще може ли да гледате и на мен,надявам се това да не е проблем.. Аз имам няколко въпроса... ще получа ли нужното преживяване с М. ?Нейното отношение защо се промени към мен ?Да пратя ли на З. това,което съм написала ? Да й се разкрия ли напълно,да й се доверя ли ? Благодаря ви предварително !!!
  15. Здравейте на всички !!! Искам преди да започна да пиша..предварително да Благодаря на всички специалисти тук,които ни помагат със съвети и насоки !!! Благодаря ви !!! Всичко това написах..както си тече в главата ми... Не знам какво става вече..когато остана сама с тишината..откъсната от всичко друго..тогава нахлуват в главата ми..мрачни сцени..и в тях има толкова много смърт..кръв..сцени на насилие..дори да опитам да ги заменя с хубави картини..следва брутално украсени..дори ми се струват по-брутални от филми на ужасите..не знам защо това рисувам в главата си..какво опитвам да предизвикам,събудя..не знам и дали наистина ме плашат..но май нищо не будят в мен...но не искам да стоя вече натъмно..светкам лампите абсолютно навсякъде..да запаля свещ ме плаши..да заспя в момента се страхувам..дори и с отворени очи пак рисувам тези картини..дори и при толкова много светлина..пак ги виждам пред погледа ми..не знам и защо постоянно мисля за смъртта..а ако баба ми..дори се страхувам да го изрека..няма да го преживея..сигурно ще бъде тежко..ами ако всички умрат..и остана напълно сама..какво ще правя..не знам защо тези мисли са ме обсебили така..имам чувството,че ако остана задълго с тишината..ще мисля постоянно за това..всичко това ми напомня много за периода,в който пък ме бяха обсебили мислите за самоубийство...също толкова натрапливи..някакъв ужас..ад..но пък странното е че не би ли трябвало да са в обратен ред нещата..сега всеки шум ме плаши...и ме кара да си задавам въпроса..това случайно да не са духове..питам се ако изгубя пълен кнотрол над себе си какво ли ще стане..самата мисъл,че губя контрол над себе си..буди някакви чувства..не знам какви са.. не мога да определя..понякога изпитвам една болка в гърдите..понякога,когато си поемам въздух...утре имам среща,първата среща от не знам колко време насам..може би месеци...а сега е 5:00 часа сутринта..дали ще си легна..дали ще спя..дали няма да отложа срещата и да измисля лъжа..напоследък започнах все да лъжа..мразя се за това..никога не съм лъгала..ала сега избягвам всякакви срещи,разговори..затворих се напълно..не искам да излизам никъде и с никого..освен с кучето си понякога..и като си помисля..какъв затвор е това...самата мисъл как правя едно и също всеки ден..ама едно и също..и се намирам единствено между четери стени...дори и на прозореца рядко се подавам...и като погледна календара..и като видя колко време се е минало (цяла една пропиляна година)..а в това време-мен ме е нямало просто..сякаш не съм съществувала..ме побърква..и е по-мъчително..не знам и как да опиша точно това.. Знам какво трябва да направя..знам и че може би трябва да започна терапия..Но просто ми трябва време да направя първите стъпки...И просто искам да знам..в какво състояние се намирам и някакво обяснение за тези мисли..Благодаря ви предварително !!!!
×
×
  • Добави...