Стоянка-таня

От позицията на ефективността, богатството в палитрата от ползвани методи, интегрираността и личностовата зрялост: Тодор Първанов, Алексей Бъчев, Александра Заркова, Мадлен Алгафари... Има още един двама... Споменатите препоръчвам без условия! Разбира се, това е само собственият ми поглед - но зад него стоят пет години практика в психотерапията със 160-180 терапевтични часа прием месечно или десетина хиляди часа общо. Както писах, критериите тук са не професорски дипломи, а реална ефективност и личностови качества!


Себе си не мога да се определям - това могат пациентите ми!
В школа, която резонира с личността ти. Може да е йога или тибетски или дзен будизъм или даоски ци гун. Във всички тях се усвоява релаксация, медитация, съзерцание и е включена психотелесна работа във вид на динамична медитация, работа с енергията чрез дишане и фокус. Такова участие в дадена школа би било чудесна подлежаща основа и за психотерапевтичната работа. В психотерапията психотелесната работа освен споменатата включва и психотеатър/ ролеви игри/ поведенчески експерименти.

За пръв път я чувам. Едва ли е на свободна практика - бих чул за нея през пациентите си. Това обаче означава само, че не я познавам, нищо повече. Може да бъде твоят терапевт, ако резонираш и се чувстваш добре с нея и случваш ефективно промяната си с помощта и! Психотерапията е централният метод, да! В нея анализираш и осъзнаваш психодинамиките и характера си, виждаш ясно психичните "възли" на проблемите си, трупани от детството до сега и се учиш да ги "развързваш"! Това няма как да се случи в по-общите методи и практики. Такива спомагателни методи са споменатите по-горе: йога, медитация, спорт, режим на живот, четене на подходяща вдъхновяваща литература, разширяване на мирогледа и визията за света, теб и хората. Анализ, разширяване на нивото на самосъзнание/ метакогниция, мотивиране чрез несъответствие, синхрон с отразяване и водене, целеполагане, когнитивно реструктуриране, хипнотерапия/медитация/съзерцание, ролеви игри и поведенчески експерименти, дишане, визуализация, парадоксално намерение, систематична десензитизация, осъзнаване, вербализиране, интегриране и промяна на психоналичностите, изплували при негативния и позитивен преноси. Според нужната промяна, развиване на здрава асертивност или на смирение, самостойност, връзка с реалността, сърдечност и т.н. и т.н.

Да, възможно е да имаш вторична мазохистична полза, която да изисква солидарност със страданието на майка ти.

Като резултат от навика ти да живееш през мазохистична психодинамика в ролята на жертва. Това е просто навик, който несъзнаваното ти обаче поддържа, автоматично приемайки, че така ще бъдеш защитена...

Когато развиеш самостойност, самоувереност и ниво на жизнена радост, ще имаш относителна независимост спрямо хората на преживяването си на щастие. Тогава ще можеш да даваш радост и светлина на другите и точно тогава ще бъдеш заобградена от приятели, обожатели, просто хора искащи да бъдат наоколо ти. Ще имаш възможността да приемеш компанията им, но няма да си зависима от тях!

Да, казахме вече, че има начини! Централният е психотерапия! Когато родиш сърдечния си разум, когато в теб засвети любовта ти, логичният ти ум, който определя относителните добро и лошо, ще бъде само един добър слуга на интуитивната ти сърдечност. Тогава този слуга ще има критерия на любовта зад него и ще може качествено да различава. Тогава обаче ще можеш и да прощаваш и да благодариш искрено и да се наслаждаваш и да обичаш света, себе си и хората.
За промяната - как се виждаш в това положение още двадесет години? Искаш ли да продължаваш така? Виж как "плюсовете" от това да продължаваш да поддържаш същата психика са една голяма илюзия, а мъката в която живееш е ненужна нито на теб, нито на другите около теб! Виж се различна - пожелай промяната си! Виж колко по-спокойно и качествено можеш да живееш, когато преобразуваш психичните си движения! осъзнай, че трудностите при промяната са нищо в сравнение с трудностите, които би продължила да имаш, ако не я предприемеш стъпка по стъпка, упорито и сигурно!

Здравейте, относно темата за натрапливите мисли, аз също страдам от такива, навярно от трудния живот, който съм изживяла или от това, че съм свръх притеснителен човек и ме е страх от всичко вече дори и от тъмнините навън, имам страх от смъртта, от жалейките, които разлепят хората, страх ме е, да не се случи нещо на детето ми, защото от тези ми притеснения и страхове, които мозъка ми поражда виждам и малкото му образче, когато погледна към стълбовете и видя разлепените възпоменания, не че виждам него в тях, а просто ме е страх от смъртта. Иска ми се да се излекувам по някакъв начин, да взимам и хапове, за да оправя състоянието си, но не става и с медикаменти, изпадала съм и в нервни кризи, дори и сега мисля, че ще изпадна в стресово състояние, но не знам как се държа все още, мисълта за тези натрапливи мисли ме кара да се изнервям и да правя несъзнателни неща, да викам силно, да удрям, въпреки че вътрешно имам чувството, че не го искам, но отвън съм като звяр, не мога да си го обясня това какво е, надявам се нещата да се променят скоро, дори и да прочета и останалите статии.

Ние сме засега двамата с Емо и с резервна палатка ако нещо се наложи там - знае ли се девите обичаме да носим резервите си на гърба. Розалинка ще си каже сама дали ще идва.

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада
Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

Първо бих искала да поздравя всички специалисти които отговарят на въпросите поставени тук, а също и хората като мен, които имат нужда от помощ!
В заглавието на темата съм написала диагнозите ми.
Съвсем накратко ще опиша проблемите си: Всъщност като се върна назад в годините от както се помня, все се тревожа за нещо и нещо ме притеснява...преди 6 години, вследствие на натрупан стрес напуснах работа, изпаднах в депресия, примесена със страх. Страха преобладаваше и беше много силен: от хора, случки евентуални и тн... С четене на книги, позитивни мисли, емоции и занимания успях да се стабилизирам. Започнах нова работа, която ме удовлетворява. Страха обаче дреме все в мен и само чака повод да изскочи. Преди 2 години се случи нещо, което отново ме извади от равновесие: съчетаха се негативни стечения на обстоятелства- по едно и също време се случи злополука с детето ми ( която - благодаря на Бог се разви благополучно и се оказа не кой знае какъв проблем, сега е живо и здраво и всичко с него е наред) и неприятност служебна доста сериозна... Може би в следствие на силния отново стрес, нещо се "счупи" в мен. Вече 2 години не мога да се върна към балансирано състояние. Пулсът ми е над 110, дори и да няма причина, аритмията е постоянно с мен, започнах да вдигам кръвно, понякога нямам сили да ходя дори. Клинични изследвания не показват отклонения или физически проблеми. В началото ходих при личния си лекар, на психиатър, невролог. Всички ми предписваха транквиланти и антидепресанти. Пих ги около 2 месеца и ги спрях защото не виждам кой знае какъв ефект от тях а и се опасявах от пристрастяване. Не ги спрях защото се чувствах вече добре, а защото искам да се чувствам наистина добре! В началото на тази година понеже отново ме връхлетяха силни страхове и дискомфорт реших че няма да пия отвово лекарства, а ще потърся алтернативни начини да се лекувам, защото съзнавам че това си е продължаващ проблем, а не обикновена моментна тревожност. Преминах лечебен курс иглотерапия, който за момент подобри състоянието, сеанси при психотерапевт и хипнотерапия ... но не се чувствам добре определено. Причината е може би в това, че търся и очаквам по- бърз резултат, а не се получава вероятно поради това че те са веднъж месечно.... Започнах да чета и се интересувам от медитативни техники, опитвам да ги прилагам поне веднъж на ден, опитвам да променя начина си на живот - да има баланс между работа и почивка и да мисля позитивно, да се усмихвам повече, но това е моментно справяне с проблема... От наглед незначителни неща, а какво остава за по- сериозните - изпадам в паника която продължава с дни и дори седмици, случва се дни и седмици наред да не мога да изхвърля от ума си лоши мисли и предчувствия... Съзнавам, че така вредя не само на себе си, но и на семейството си, защото въпреки че се опитвам да скрия от тях състоянието си, те истинктивно усещат че нещо не е наред с мен и се притесняват разбираемо. Желанието ми и намерението ми е да се оправя възможно най- бързо и заради себе си и заради тях. Искам да се радвам на живота и на хубавите неща в него, а не да се концентрирам върху негативите само както е в момента.
Всъщност като започнах да пиша мислех, че ще задам конкретен въпрос... а не мога да го формулирам... просто имам нужда от помощ и съвет.
С най- добри пожелания на всички!

Мислите са били нормални, докато вие с непознаването работата на ума си и моралната си цензура и битка не сте ги превърнала в натрапливи! Всяка нормална майка има подобни мисли. Българската поговорка казва: "Да не става каквото ти мисли майка ти, а каквото ти мисли любовницата ти!". Нормални са, защото са резултат от обич към близките или към нас самите. Просто умът ражда образи или вербални мисли на това, от което ни е страх, за да ни накара да вземем мерки, да предпазим себе си или обичаните близки. Простичко е! Ако обаче приемете първоначално абсолютно нормалните мисли за лоши и пробвате да ги спрете, се ражда страх, а борбата с тях потиска естествената защитна работа на ума ни. Това обаче е най-сигурният начин тази автоматична функция на ума ни да засили все повече действието си. Тогава вие засилвате борбата и съпротивата против мислите си, това ражда повече и повече страх, потискането става все по-голямо. Съответно естествената, но неприемана от вас работа на ума започва да свръхпроизвежда подобни мисли, които стават интрузивни. Ходила сте на психиатър - той предполагам ви е обяснил обстойно този еволюционно обусловен механизъм?

Кари от "Сексът и градът" към гаджето и Ейдън : "Целуни ме за добро утро." Гаджето и :"Първо си измий зъбите."

Трудно е да се борим с "Вятърните мелници" !
Въпреки че всеки ден излизам, ходя на работа, ходя при приятелят ми, върша нормални всекидневни неща ми е трудно и съм си тревожна!На моменти улавям как се заплесвам в гадните си мисли и странните усещания на дереализацията и деперсонализацията в някои понякога успявам да ги хвана преди да са ме обзели и малко или много се опитвам да ги смекча!Казвам си "Добре де не правя нищо лудо защо се чувствам така и се ограничавам от нещата които съм правила преди"!Сякаш съм си сложила една бариера на поведението и действията.Виждам че не съм така от вчера и въпреки всички мисли и странни чувства дните си минават и с мен не се случва нищо необичайно! Аз също нямам възможност в момента да отделя за психотерапия!По - точно нямам от какво да отделя !Аз също искам да се радвам на хубавите моменти и най-после да се освободя от това усещан, че съм тук за малко и всичко наоколо и аз самата съм си странна! Искам когато приятелят ми ми каже да отидем в къщата си да кажа " Хайде" без притеснения и с удоволствие без страх! Относно постовете за тези заболявания в интернет УЖАС! Направо изчетох всичко за всички болести!Толкова съм се начела, че даже започна да ми омръзва! И да ти кажа ужасно се сдухвах!Не е добре това, прекалено е! Сега съм си наложила една усмивка та дано ми дойде настроението и ведри мисли за бъдещето! ПИСНА МИ ДА РОВЯ В МИНАЛОТО И ДА СИ СПОМНЯМ КОЛКО ХУБАВО Е БИЛО, каква съм била преди и да не мога да се позная сега целувки!!!! С теб съм Таня

Здравейте отново Mishella,
Това, което ми хрумва за Вас е, че понякога човек попада в един водовъртеж от събития, от които излизането е много трудно, даже понякога изглежда, че пропада все по-надолу, и по-надолу. Вижда, какво се случва с него, като че ли осъзнава, но не може да се измъкне. Аз също смятам, че във Вас има много гняв, гняв към вас, към другите, но също така ми се струва, че възприемате края на тази връзка като един голям провал за Вас, така си мисля. Мисля, че се чувствате унизена, посрамена. Съжалявате за изгубеното време, 10 г от живота Ви, не са малко, загубено, пропиляно време. Всичките чувства, които напират във Вас, които не сте изразили, Ви блокират, Вие сте безчувствена, и докато не приключите в себе си с тази връзка и чувствата от нея, няма да можете да започнете нов живот. Не отлагайте дълго, за да не съжалявате за пропуснатите възможности.
Поздрави
Илиана Занкова

Не си сама в тази борба , дано това те успокоява дори и малко . Аз също всеки ден от 4 години вече се боря с ужасното присъствие на ПР . А тези 4 години ми се виждат цял живот, понякога дори губя всякакъв смисъл за живота си става ми много тъжно и плача от яд а не от съжаление. Човек когато не може да контролира живота и мислите си се чувства смазан поне аз така се чувствам . Според мен трябва да започнеш психотерапия защото аз отлагах толкова дълго дори и сега и тревожността ми се превърна във всекидневен постоянен страх от всичко. Желая ти успех !

Пуснато на: Вто Юни 05, 2012 1:08 pm Заглавие: Наистина не знам какво се случва с мен
Дори и не знам как да започна. На пръв поглед нямам причина да се чувствам зле - на 31 години съм, изглеждам относително добре, имам работа, образована съ, определят ме като умна и забавна....НО.....аз нямам воля за живот. От няколко години насам не се чувствам полезна...нито на себе си, нито на другите. Чувствам се излишна, непотребна, изхабена. Наскоро приключих връзката си...10 годишна, изключително сложна и бурна връзка. Знам, че трябва да е така, по - добре е може би...но с тази ми връзка си отидоха всичките ми мечти и желанието да правя нещо. Започнах да съществувам....да бъда страничен наблюдател на собствения си живот....Това не е от сега, започна за 1 път преди 6 години, когато се разделихме за 1 път...и когато за 1 път започнах да разбирам /но не и да си признавам/, че човекът, който обичах не беше този, за който го мислех....С течение на времето нещата се задълбочаваха...лъжи, изневери, гадни, подли номера, пренебрежение....забравих какво е да бъдеш желан, обичан....и въпреки всичко аз не се отказах да се боря. За миг не го оставих, подкрепях го дори, когато го напуснах....защото беше без работа, беше в труден момент....В един хубав ден той ми каза - аз искам да опитаме да оправим всичко това...и аз повярвах, той се обаждаше всеки ден и ме увещаваше ак всичко ще бъде наред, как ще отидем на почивка за Великден...докато един хубав ден не си изключи телефоните, а аз разбрах, че всъщност живее с 18 годишна ученичка....на която позволи не веднъж да ме направи за смях и да ме унижи..продължава все още. Изведнъж забрави всичко, което бях направила за него, забрави как миналата година ме молеше да не го напускам, дори когато една от многото му ме потърс да ми каже, че е бременна от него...а аз рухнах....просто рухнах. От 3 месеца почти не спя...почти не се храня. Станах затворена, избягвам да излизам навън, защото имам чувството, че хората ме сочат с пръст....дори не мога да си вдигна главата, спрях д агледам хората в очите.....спрях да се усмихвам.Когато стана земетресението преди няколко седмици дни, той дори не се поинтересува дали съм жива.....а когато аз поинтересувах - не ми вдигна телефона. За мен беше шок....Казват - Няма незаменими хора....но хората не са вещи....не може просто един ден да решиш, че някой не ти трябва и да го изхвърлиш като боклук. Миналата година записах магистратура, в момента съм в сесия...а не мога да мисля за нищо....бувално за нищо...просто искам да избягам...започнах да не си върша задълженията в работата...у дома съм призрак...Казват, че времето лекува....но не е вярно.....от ден на ден става по - зле...а аз просто си искам живота обратно....6 години мечтах да се изнеса на квартира и си наех жилище...толкова се радвах...Вчера, излизайки от там си казах - Какво правиш....ти няма да се справиш....нищо няма да се оправи......Мисля и мисля къде се объркаха нещата...аз винаги съм била честолюбива, независима...а изведнъж се загубих...и започнах да живея чужд живот....и вече дори не съм сянка на себе си....Имам нужда от помощ, но наистина не знам дали има кой да ми помогне....Искам си живота обратно....
Семейството ми....също не е нормално. Отношенията ни през последните няколко години се влошиха рязко. Скандалите у дома са чести..твърде чести...и у мен с всеки изминал ден се засилва усещането, че съм излишна и непотребна....започвам все по - често да си мисля, че е по - добре да ме няма..просто да ме няма....
Понякога се гледам в огледалото....и не познавам човека, когото виждам...Вървя по улиците, а хората, които срещам са само силуети...Виждам и какво причинявам на приятелите си, на майка ми....но просто не намирам за какво да се хвана...Наистина, нямам обяснение какво се случва с мен...Просто понякога имам чувството, че умирам....от известно време се моля да изпитам някаква емоция, каквато и да е....само да е емоция...но всичко е празно...Преди около месец срещнах човек, който ми даваше всички тези усещания, за които бях мечтала през последните 10 години...а на мен просто не ми трепваше нищо....И си мисля.....ще свърши ли някога всичко това?!
А паник атаките.....паник атаките са нещо страшно....често, твърде честно ме обзема едно чувство....сякаш има нещо затворено в мен, което иска да излезе, но не може. Не ме сдържа на едно място, искам да направя нещо, но не знам какво...просто искам всичко това да спре....

Здравейте!
Трудно ми е да пиша, трудно ми е и да реша какво точно да напиша, но напоследък се чувствам нещастна, объркана и напълно излязла от кожата си. Все едно не съм Аз, все едно живея несъзнателно, нямам грам увереност в себе си, в това коя съм, какво търся и какви са целите ми. Започнах да живея ден за ден и да се затруднявам постоянно във всичките си отговорности. Не знам защо, но усещам, че трябва да започна от далеч и из основи. Семейството ми никога не е било много сплотено. Още от малка съм ставала свидетел на ужасни скандали между родителите ми, които с времето прераснаха в безразличие и пълно мълчание между тях. Ситуацията е такава, че през по-голямата част от годината не живеят заедно, макар и да не са разведени, и това ми носи ужасни трудности когато трябва да комуникирам с тях. Баща ми винаги е имал адски деспотично отношение към мен и никога не се е съобразявал нито със семейните ни нужди, нито с тези на майка ми. Винаги ни е държал настрана от живота си и е поставял прегради в общуването си с нас. Забелязвам тази негова черта в себе си – изключително трудно се доверявам на хората, макар по принцип да съм общителна. Напоследък това много се задълбочи, просто защото проблемите и очакванията към мен станаха повече от това, с което мога да се справя. Самата аз преди 7 години започнах отношения с мъж, с когото много се обичахме. След около 5 години се разделихме, като от тогава до сега не сме спрели по един или друг начин да поддържаме връзка. В началото това истински ме нараняваше(появиха се и други хора около нас, които ги няма вече, но оставиха огромна болка), опитвах не веднъж да се откъсна от него, да намеря някой друг, да се отърся от това, но то така и продължава до ден днешен. Виждам, че е обречено, но като че ли продължавам да търся точно любовта си с този човек, като че ли твърде много съм вярвала в нея за да мога да я изоставя. Връзките ми с всички останали мъже се проваляха бързо – казвам проваляха защото спрях да опитвам да имам такива. В началото сама ги саботирах – още обичах мъжа си, после просто спрях да се доверявам, спрях да допускам да ме опознаят. За известно време беше добре, но всичките непрестанни проблеми в семейството ми, в работата и други просто ме притискат ужасно.Скоро претърпях нервен срив от стреса и напрежението, на които съм подложена – просто тотално не можех да говоря за час-два и мозъкът ми отказа. Правих си изследвания – медицински всичко е наред. Просто не мога да се справям сама, а съм изгубила способността да се веселя и да общувам с хората от срещуположния пол. Имам нужда от подкрепа и взаимност. В един момент останаха само приятелките ми, дори започнах да се притеснявам дали не съм с друга сексуална ориентация и това тотално ме психяса… абсолютен водовъртеж е и не издържам. Имам страшно много задачи, не мога да ги свърша, ужасно ми тежи нещо вътрешно, в гърлото ми има буца и просто искам да си върна себе си, искам като се погледна в огледалото отново да съм аз! Как да намеря пътя към себе си и към хората…

Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Налудничеви ли са тези мисли за хората и света!?Все още ли мислите че състоянието ми е поправимо!?
Прощавайте за дългият пост!
Благодаря Ви много за вниманието, радвам се че ви има!!!!!

Бях в подобна на твоята ситуация. Даже за да постигна целта си разруших доста основополагащи неща около себе си. Нищо не се получи. Беше голям краш и за няколко месеца нищичко нямаше смисъл. Бях се вглъбил в болката си, фиксирал цялата си енергия в непрекъснат анализ на всичко случило се и чудейки се какво съм объркал къде можеше да е различно и каква аджеба е причината това да се случва на мен толкова слънчев човек.

После малко по малко нещата започнаха да се променят. Не знам как. Не знам какво провокира всичко. Мисля, че нещата започнаха да се проментят в мен всъщност когато спрях да се боря срещу нещата, които не ми харесваха (нещо което правех непрекъснато в моя живот до този момент). Тази борба изчерпваше цялата ми жижнена енергия, а както се сещаш резултат нулев. Принизих се и си позволих да си призная част от грешките. И започна да пада товара от плещите ми. После още малко и още малко докато накрая спрях да се обвинявам за това, което наричах провал. И се приех с доста от кривините ми, които силно отричах (де да можех всички...)

Сега след 15 месеца всичко е много различно. Мога да кажа, че това, което преди 10 месеца бих определил като най-лошата ми година в живота ми сега бих я нарекъл най-хубавата!!! Случиха ми се толкова мнгоо хубави неща, които според мен нямаше как да се случат ако не беше се случило това, което лесно преди можеше да се определи като провал.

Истината е, че сме толкова фиксирани в момента, че трудно си позволяваме да приемем промените и да видим, че както често се случва, когато нещо "лошо" ни се случи обичновенно то води до добри или даже много добри резултати напред във времето.

Ще ти дам един пример със себе си отново. Преди около 11 години имах тежка катрастрофа. Бяхме 4ма и имахме огромен късмет, че се отървахме почти без нищо. Лошо нали? Но моите родители започнаха да дават курбан около датата и всяка година поради тази причина се събираме с роднини, с които се виждам само тогава. А това е много хубаво!!!
Та всъщност днес за мен резултата от всичко е хубав, защото тази "лоша" случка провокира вече толкова дълго в мен много хубави емоции.

,,.Мислте ли че ще се оправя и без антидепресанти и ако се оправя така дали няма да ме връхлети отново след време този ужас?!,,

Мисля,че за момента се справяш страхотно. Това за антидепресантите го прескачам, или не си чела какво съм ти писал или ...преливаме от пусто в празно.Това,че ще е справиш сама ще ти даде временна увереност и сила.Но, най-вероятно при следващ стрес нещата ще се повторят.Няма да бъдат толкова силно проявени, защото опита от това ,,излизане,, ще ти дава кураж, но ...за мен това е бавен и мъчителен начин.Подходящ е за хора, които ще живеят поне няколкостотин години и имат възможност да прекарат доста от тях в този стрес.Ние обаче живеем средно 80 години и според мен не си заслужава, да губим времето си и се опитваме бавно и трудно сами да решим проблем, който има много лесно и бързо решение.За това, пак препоръчвам, да се обърнеш към психотерапеpeвт
Дереализацията- писано е доста по темата, дължи се на факта,че по време на стрес кръвоносните съдове се свиват и се нарушава снабдяването на мозъка с кислород и глюкоза.Най-лесният метод за повлияването и е спорта.Спорта разширява кръвоносните съдове,така мозъка се снабдява с повече кислород и глюкоза. и деперсонализацията изчезва.

Приемът на ривотрил представлява поведенчески израз на битката и бягането от страха, която всъщност го поддържа! Вероятно психиатърът ви е обяснил това, вероятно щом сте ходила шест години при психиатър, сте минала през шест години психотерапия? Пиша това с елемент на сарказъм, насочен не към вас, а към абсурдите около менталното здраве в България. Да се числиш към специалистите по ментално здраве, а да нямаш елементарно познание за когнитивните механизми и с действията си силно да допринасяш за развитието на невротичното състояние, третирайки човека като машина, сипвайки химически вещества в "психическия му двигател" - това е трагикомично! Нищо лошо в ривотрила. Добре е да си го носите в джоба, за екстремни случаи, за всеки случай. Но тези екстремни случаи биха били все по-рядко и все по-естествено преживявани, по-бързо отминаващи - благодарение на менталната ви настройка, коренно различна от тази, която поддържате сега! Отношение на обикване на страха ви! Той, това сте вие! не можете да избягате от него - той е във вас! Той е вашият емоционален живот. И в Канада или в Австралия да идете, чувствата ви ще бъдат с вас. Транквилантите единствено "спомагат" да гоните психически страха си чрез забавяне импулсите на амигдалата, което правено по-дълго време, все повече разцепва личността, все повече невротизира.
Но, наистина ли искате да живеете живота си свободно и смело? Тогава ще трябва да се облягате на собствената си смелост, вместо върху някой друг! Искате ли истински тази самостоятелност или нещо дълбоко във вас предпочита сегашния начин за получаване на внимание, грижа, присъствие и подкрепа? Искате ли наистина да промените нещата или нещо във вас иска да продължи да се самосъжалява и жалва под маската на съзнателното извинение с "аз имам паническо разстройство"?! Извиненото със състоянието ви оплакване е един чудесен начин подсъзнанието ви да задоволява нуждата си от внимание, сигурност и защита. Готова ли сте да видите този подсъзнателен механизъм и да се научите смело да преживявате чувството за сигурност като посрещнете директно страха си, а социално чрез активно общуване, кариера, спорт, здрава амбиция?!


Дали е тежко състоянието ви? Абсолютно здрава сте! Останалото се дължи на механизми в ума ви! Какви точно са те при вас - дали емоционална недиференцираност, несигурна привързаност или друго, това се разбира в рамките на една консултация. След това посоката се обръща към справяне, към посрещане на страха, скачане в него и плуване в него, научаване за извличане на енергията от него, превръщането му в смелост! Започнете психотерапия - но само при положение, че наистина искате промяна, а не само си мислите, че я искате! Питайте подсъзнанието си - "Искам ли да бъда емоционално самостоятелна, силна и смела, щастлива?" Вижте положението си сега! То се поддържа от вярването на подсъзнанието ви, че като ви държи вкъщи и разчитате на близките си, така сте спасена от ужасния живот, от смъртта, от полудяването, от нараняването... Така си мисли подсъзнанието ви ! То е добронамерено, но тъй като е една много древна и атавистична психична структура, всъщност бърка силно! Сега задачата ви е да задоволите тези импулси на подсъзнанието си за сигурност, защита, спокойствие, именно в активността на общуването, работата, спорта, здравата амбиция за постижения - като се научите да прихващате с желание и радост идването на страха и влагате енергията му в живота си! Така страхът се превръща в храброст! Това е принципът! Има техники за работа с мислите, с подсъзнателните вярвания, анализ - те са уводни и добра база за директната работа със страха, особено при жените. При мъжете справянето става с пъти по-бързо поради еволюционния факт, че мъжът е бил воин, хилядолетия учен да превръща страха в смелост. Но, ако мъжът има тестостерон и воински дух, то жената има още по-силен инструмент - любовта, приемането и сърдечното обгръщане!

Дали ще полудеете? Не! най-лошото, което може да ви се случи, е да продължавате да се водите от подсъзнателните вярвания за илюзорно получаване на сигурност при бягство в 'сигурния" дом или чрез хапчетата, да бъдете още по-ограничена социално и емоционално и вместо да умрете само веднъж, в деня на актуалната си смърт, да умирате всеки ден. Защото бягайки от страха от смъртта, бягаме от живота! Защото, приемайки смъртта във всеки един миг и бидейки готови з анея, сме готови за живота и г живеем щастливо и истински! И тогава умираме веднъж - когато е "рекъл Господ", а всеки миг от живота си живеем с вдъхновение и устрем към творчество! А смъртта става добър приятел, врата към вечността, продължение на този хубав живот, един още по-велик и голям живот!

Нещо за страха от змии! Той е много базов и общ страх, носен в много хора в генетичната памет от древни времена. Често когато еволюционният механизъм на подсъзнанието за оцеляване даде "на късо', както това става при вас, се отключва и този страх! Премахването му става успоредно с работата със страха, с промяна на отношението към него и пренасочване добронамерените, но неадаптивни намерения на подсъзнанието в адаптивен личностови и социално вариант! Символично, страхът от змии е страх от собственото подсъзнание и неговата сила - а това е в основата на менталната 'въртележка' на борба и бягане от страха, в която сте! Още, страхът от змии символично представлява страх от отпускането в удоволствието, от спонтанността и отдаването на сексуалната сила. А тя е и сила на щастието ни, кондензат на силата на Любовта ни!

Здравейте г-н Баев!Обръщам се към Вас,защото очаквам отговор от Вас.
Накратко моята история.На 29 год.,семейна с две деца.Имам ПР от 2 год. 1 год. бях на лекарства,като си мислех,че те ще ме оправят.Втората год. започнах терапия-около 3-4 мес.Тя приключи по преценка на специалиста ,че съм добре и от тук нататък мога сама да се справя.Това,което имах да оправям беше страхът от излизане навън.Вече нямам ПА,но вкъщи е единственото сигурно място,което имам.Мисля си да не би вече да не съм с ПР,а агарофобия?!Както и да е.В момента излизам навън единствено и само по задължение.Удоволствие изпитвам само ако съм в гората,късно вечер или на място,където няма много хора.Страховете ми не са свързани,че ще умра,а че ще ми стане толкова зле,че няма да мога да се прибера и ще трябва да си търпя усещанията.Знам че трябва да се слея със страха и съм го правила 2-3 пъти.Тези пъти са завършвали с успех за мен,но не винаги мога да си наложа волята да изтърпя всичко.В повечето пъти страхът ме побеждава-просто тогава не мога да мисля.Отчайва ме мисълта,че примерно на кино съм ходила няколко пъти,но всеки път страхът е както първият път.Специалистът ме съветваше точно това-да правя нещата ,от които се страхувам,докато не стана победител.И аз го вярвам,но до кога?Колко време е нужно и дали това е точната техника.
Много неща прочетох във форума и виждам,че повечето истории се препокриват.
Всъщност виждам напредък във себе си,но той е толкова малък,че едва долувим.
Ще очаквам вашето мнение!

п.пЕдинствено не съм се борила със страхът ми от возенето в извънградски автобуси,т.к. само визуализацията на това ме кара да се задушавам!!!

Ако е искал да каже,че те са навик, то напълно съм съгласен с него.
Аз обаче не знам някой сериозно да твърди,че причината за тях е в миналото.Най-вероятно грешно си разбрал прочетеното, често се получават такива неща когато неспециалист чете специализирана литература.Затова и непрекъснато повтарям в този форум, да се спре четенето в нета по психологични теми.

Здравейте,чувствам огромна празнота,която нищо и никой,не е в састояние да промени,чувствам как живея защото трябва,а не защото искам,не вярвам в нищо,на никой,даже вече не искам да общувам с никой и най-лошото е,че чувствам как всичко това се влошава с всеки ден,а просто искам да съм щастлив...

Можем да ти помогнем да си помогнеш! Разкажи повече за себе си - на колко си години, какви преживявания имаше в последните месеци и години? Колко време си в това състояние? Как се определяш като характер? А другите как те определят?

Разкажи повече за празнотата - какви чувства усещаш в нея - по-скоро потисната тъга или по-скоро тревожна празнота?

Можем да те питаме, общуваме, можем да те насочим към психотерапевт. В краен случай и хапчетата са опция ... Просто разкажи, за да можем да общуваме!

Здравей!
Не мога да не изразя задоволството си от това, че си проявила сериозност и си послушала съвета ми. Уверен съм, че дискусията ни ще бъде полезна не само за теб.
Много се надявам Вашето предположение да е вярно и всичко в моето състояние да се дължи на стрес.
Грешно си ме разбрала, това не е предположение. Това е така. Паническото разстройство е медицински термин, създаден от нас лекарите, за да може ние да се разбираме по между си. Когато един лекар напише,че неговият пациент има паническо разстройство, това за неговият колега означава, че той е свършено здрав/възможно е да има подлежащо заболяване, което да дава подобни оплаквания, например на щитовидната жлеза, тогава обаче се говори за кризи при съответното заболяване, а не за ПР - при тази диагноза всичко в тялото и мозъка трябва да е здраво/, това означава и друго, че той се страхува от страха. който веднъж е получил и за който няма обяснение. Всъщност има обяснения – той си мисли, аз имам ужасната, загадъчната и нелечимата болест паническо разстройство. И така той се страхува от страха, но ти сама си на път да се убедиш, че механизма, който стои зад физиологичната реакция на страх е същият, който е при стреса. И ако вземем различните степени на страх - опасение, страх, паника и ужас ще видим, че физиологичният механизъм, който ги обуславя е само един- количеството и бързината, с която се отделя адреналина. При опасението той е малко и скоростта му на отделяне е бавна, докато при ужаса количеството му е екстремално-буквално целият адреналин на човека се отделя за 3-5 секунди.
Това, което със сигурност мога да твърдя, е че наистина се чувствам по-зле, когато съм била емоционално или трудово натоварена, тогава повечето симтоми са налице.
Изчетох за симптомите, които адреналинът, кортизолът и стресът причиняват и всички ги имам. Може би само без повишено кръвно налягане - при мен е обратното - пада ми рязко и може би затова и имам чувството, че ще припадна, или съм в полусвяст.
Това за кръвното е много хубав въпрос. Дори аз, когато говоря за адреналина казвам, че той повишава кръвното налягане. Това обаче не винаги е така. При 5-10 % от хората ефекта му е обратен, парадоксален - той го понижава. Ти си от тях.
Но много често се натъквах на статии за ПР, когато пишех тези думи в Гугъл и там покривах абсолютно всички симптоми, които в другите статии не бяха спонменати, а именно –
Тук съм направил пропуск, забравил съм да ти забраня четенето на сайтове за ПР, грешката не е фатална, както ще видиш след малко, всичко ще си дойде на мястото. Както ти казах, всяко едно оплакване ще ти бъде обяснено, въпреки че, доколкото видях, повечето от тях в други мои постове са пояснени. Когато си чела за стреса ти си видяла, че стресовата реакция се нарича ,,реакция на борба или бягство,,. Това трябва да се разбира в буквалният смисъл, само за няколко секунди твоето тяло трябва да се превърне или в бойна машина, която да смаже врага, или в газела, която да избяга от лъва. Механизма на реакцията обаче показва, че в повечето случаи сме бягали. И така, за да може ти да се биеш или бягаш, ти трябва енергия. Това е целта на стресовата реакция, тя трябва да даде енергия на определени мускулни групи. Кои са тези мускулни групи? На краката. За това и отбелязах по- горе, че явно повече сме бягали. Как се пренася тази енергия? Отговора е ясен, с кръвта. За това по време на стрес става едно преразпределение на кръвта в тялото с цел да осигури максимален кръвоток на съответните мускулни групи, предимно на долните крайници. Като освен глюкоза разбира се пренася и кислород.
изтръпване на крайниците, -
предимно изтръпват горните крайници, те могат дори да се сковат напълно - причината е проста, когато ще бягаш на тях кръв не им трябва, кръвта трябва на другите мускули които осигуряват бягството. Така че адреналинът свива мускулите на ръцете.
сковаване на челюстта,-
Същата причина и механизъм. Виж, природата е много разумна и всичко е логично подредено.Ти представяш ли си картината, лъва те гони, ти бягаш със всичка сила, за да си спасиш кожата и в едната си ръка държиш питка, в другата салам, от които периодически хапваш?
позив за дефекация –
Това даже помня къде съм го писал, тогава казах само една от причините. Тя е много интересна, нормалната чревна микрофлора има рецептори, чувствителни на адреналина. Когато той се свърже с рецепторите, микробите започват интензивно да се размножават, те втечняват чревното съдържимо и ето ти диарията. Втората причина, че той свива самите черва, разхлабва сфинктерите им и човека получава позив за дефекация, дори понякога в червата да няма нищо. Третото нещо, което подпомага позива за дефекация е това, че при стрес цялата мускулатура на стомаха се свива. Когато тя се свие, увеличава налягането в стомаха и червата и тяхното съдържимо тръгва да излиза –от червата надолу, от стомаха нагоре, за това и повръщаш
-или повръщане,
Обясних го вече. Имал съм пациенти с по 15 повръщания, главно сутрин, когато адреналина е повече.
чувството, че не мога да контролирам тялото си.
То си е така, адреналина те е сковал и наистина някои мускулни групи като ръцете, врата, дъвкателната мускулатура или диафрагмата се контролират трудно.
а друг път цяла нощ изпитвах леки атаки –
потъвах,-
при теб потъването е специално от ниското кръвно, при другите има друго обяснение, но пак е от стреса. Вече разбра, че силата на усещаният зависят от количеството на адреналина, тази нощ той се е отделял в по-малко количество и постепенно.
изтръпване и тнт - и между тях ходех до тоалетна и след това ми олекваше. Това също ми е необяснимо, с това, което прочето
Вече отговорих- изхвърля се храната, соковете, защото са притиснати от свитите стени на стомаха.
Неслучайно древната източна медицина казва , че коремът е „вторият мозък”
Това, което при мен не съвпада с ПР (поне така мисля) е, че при мен е имало 1 единствена паник атака, която е дошла така от нищото - говоря за тежки кризи. Имала съм такива 4-5 и едната е първата, тази именно дойде от нищото, другите 2 както писах - след употреба на алкохол, а останалите в много емоционално състояние - караница с приятеля ми или нещо подобно. През останалото време си имам симтоми на страса - сърцебиене, треперене, замаяност, гадене. От тях вече не ме е страх.
Забелязала съм обаче, че получавам същите симптоми и при положителни емоции - когато се смея много, при секс.
Точно така е. Адреналинът се отделя и при радостни и щастливи моменти. Това, което наричаме прилив на енергия и ентусиазъм, ни се дава пак от него. Някои от хората, с които съм работил, са получили първата си криза при закупуването на новото си жилище, при женитбата си и дори по време на самата сватба.
Понякога по време на секс изпитвам и удоволствие и тези симптоми.
Симптомите са едни и същи, въпроса е тълкуването. Когато не е по време на секс, веднага ще си кажеш ,,Олеле какво става,, и ще усилиш адреналина, а с това и симптомите. При секса я няма неизвестността и той не се увеличава.
Осъзнавам, че не мисля правилно и в повечето време съм по-негативно настроена, в сравнение с преди съм по-добре, но имам още много да работя. По-точно е дори да кажа тревожна, а не негативна. Защото съм много весел човек, с чувство за хумор, общителен, но в мен винаги има тревога за бъдещето, за близките ми, за любовния ми живот. Мисля какво би станало, ако.....и си създавам сама негативни емоции.
Това е пасаж, който ще обсъждаме по-късно. Сега искам да прочетеш още един път написаното от мен и да помислиш има ли още нещо, което да не ти е ясно. Без всичко да ти е ясно, ние не може да продължим нататък. И не се притеснявай да питаш, в твой интерес е. Пък и в мой, защото в един наш учебник пише:
„Ако един психиатър не може да представи така просто и ясно тезата си, че всеки един да я разбере, най-вероятно и той самия не я разбира”.

Доктор Първанов, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ, все още не съм добре, пия успокоителните,защото без тях не мога за сега,опитах,но атаките са страшни,а не искам децата ми,които са малки сладки момиченца да ме виждат в подобно състояние. Радвам се,че ме подкрепяте по отношение на антидепресантите,макар моята психиятърка да е категовична "за" тях. Почвам психотерапия и дано нещата да се успокоят. Искам да ходя при Орлин, само не знам как ще се оправям с тези пътувания,но ще помисля,нека да мине следващата седмица,за да завърша терапията с лекаря ми по китайска медицина,която е всеки ден, а това е и доста финансово натоварващо. Ще следвам стъпка по стъпка.
Бог да е с вас!

Орлине, няма нужда от никакви схеми. Може да го спре веднага.

Въпроса е, че ако започне да се самонаблюдава и си мисли как може да се появат симптоми на отнемане .....ще се появят.

Ти си говорил с човека, който 17 -18 години беше на транксен. Към него наистина има и физическа и психическа зависимост, спря го веднага след като се видяхме. И нямаше симптоми на отнемане или каквито и да е оплаквания. А тук говорим за антидепресант.

ПП-предаването, в което и доц.Харланов го подчерта е ,, Здравословно,, върви по Скат

Здравей!
В предният си пост поясних, че според мен за да може да се очаква ефект от повлияване на състоянието ви, трябва време. Не мога да кажа колко, но година или дори две ми звучи като разумен срок. Препоръчах ви да потърсите специалист в една от трите специалности-психология, психиатрия или психотерапия. Вие сте избрали специалист по китайска медицина. Не го познавам. От това което дава Гугъла за него ми прилича на сериозен човек и няма причина да не му се доверите. Щом се ангажира да ви помогне, значи е преценил състоянието ви и възможностите на китайстака медицина, нещо в което аз не се съмнявам.
Предвид прогнозата ми за срока на терапията и разстоянието, на което се намираме, би било авантюра от моя страна да поема психотерапията ви.
ПП пак ще повторя – от много години имате този проблем, което го прави сложен и труден за решаване и нищо повече от това не мога да кажа.Само едно е сигурно, че е решим.

Здравейте, с китайската медицина продължаваме с хомеопатия, иглите свършиха. Консултирах се с моята психиятърка относно ривотрила и конвулекса, продължавам и тях за сега, като започвам и психотерапия другата седмица. За момента ми каза, че нямам нужда от антидепресанти. Ще видим другия месец. Успях да си взема и болничен, така ще се занимавам изцяло със себе си. Дано и Бог да е с мен.