Viva Caselli

Здрав на бик е израз, както и пиян на куче, употребяван често от младите подпиналци - разбирай, пийнали доволно, след петък вечер. Не схващам, vorfax, защо се хвана за тоя израз? "на" замества "като". По друг начин - направил си се, заприличал си на бик, на куче, на мишка... Толкова е просто. Или те притеснява това, че се употребява, а никъде не е дефинирано какво трябва да значи, така ли?

Те са светци! Светът са те! Ще направя една тема за тях и борбата им срещу мафията, когато имам готовност за подобна чест. Иначе защо ще ти кажа на лични. Просто трябва да реша. Това са неща, които не е редно споделям с тоя или оня. Радвам се, че си разпознал аватара ми.

Оптимистът дори да не премине в следващ клас не би се разтроил кой знае колко. Веднага ще измисли начин да покаже, че е било за добро. Я че ще преговори материала, я че ще се запознае с нови съученици или пък, че любимата му учителка отново ще му е класна. Все нещо ще му дойде наум, за да убеди себе си, че върви към добро. Докато е осъзнат оптимистът съзнателно избира да търси добро. Често се разочарова, но не спира да е упорит в търсенето. Докато не дойде ония момент, в който от толкова много съзнателни тренировки в оптимизма човек губи усещането си за реализъм и заявява със сигурност, че всичко е Бог, всичко е любов, всичко е добро. Примерно върви си по улицата и внезапно завали дъжд. Нормалните хора се разбягват и крият, докато оптимистът вярва, че този дъжд е пратен от Бог за него. Никой не го забелязва и всички бягат, а той стои и се радва на мехурчетата в локвите. Я пробвайте да си представи сега, че мине някой бесен селянин с мръсна газ с колата си и го изпръска. И това ли е добро? Да, за оптимиста е добро и благодат! Ще си каже примерно, че и без това е бил за къпане или нещо от сорта. Това е крайният оптимизъм. Затова пожелах в предният си пост да не бъдем крайни в оптимизма, защото постигнем ли това ниво и Бог не може да ни помогне!

Няма лошо щом се интересуваш, но мене ми е по-интересно какво значение има това за теб - дали е степенувал планините по величие и енергия! В която планина се усещаш най-близо до Бог или каквото и да е там, тя е твоята планина. Как може точно тая преценка да е от тежест? И нима това, че Пирин има слаби вибрации да речем според някого я прави по-малко планина от Рила? Така ли? Нищо подобно! Къде, как и колко усещаш свежия вкус на свободата - там е силна енергията!

Джон Кехоу и " Подсъзнанието може всичко " е една от първите книги, които прочетох в повратен момент от моя живот. Ако каже, че изпитвам гнус от подобни книги ще е малко. Това изречение отговаря и на трите ти въпроса.

Има си методи при които човек мисли положително и същевременно е полезен и приятен. Зарежда те с положителна енергия и ти е приятно да слушаш как за важните неща говори с умалителни. За жалост, тия хора по брой са колкото бялите лястовици. Знаеш, че ги има, но не си ги виждал. Положителното мислене е редно да бъде в рамките на нормалното. Светне ли червена лапмичка в тебе трябва да прекъснеш с положително мислене, че от много зор може да забравиш кои са построили величави паметници. Нищо в живота не е само прекрасно. Това за мен си е истина. Светлите мисли свършват тогава - умисляш се и очите ти почват да прескачат от единия край в другия. Мислиш нещо. Става нещо нередно и усещаш силата на тая нередност. Самоволно или по силата на друга сила, но знаеш, че се очаква от тебе съпричастност. Как и колко? Това се питаш. Не си лигаво лъчезарен, сериозен си. В такива моменти човек е добродетелен, човечен и най-важното - всичко се случва непринудено. Не насилстваш над себе си. Пренебрегреш ли с непукизъм подобни откровени, драматични терзания, започваш да приличаш на ония философи по занаят, за които всичко е на място и се случва защото трябва да се случи. Те просто си вярват сляпо и наистина безпорен факт е, че умело оставят след смъртта си диря. Помнят се, но докога!? Та, отново за онея моменти - сигурен си, че е нарушен баланса и злото е в повече. Работата е, че с положително мислене трябва да се внимава. Обичай се, цени се, стреми се към щастието си, но знай, че след като самия ти се чувстваш жив и желаеш щастие за семейството и близките си, то значи живота и за останалите хора съществува. Затова нека не бъдем крайни в положително мислене.

Аз също казах това, което смятам за важно. Във всичките си постове в тази тема бях с нагласата да съм от полза. Кое е жалкото? Това, че sadlife търси крупна сума пари и най-безочливо посочва, че който не отпусне средства не е състрадетелен? Или това, че някой го е нарекъл енергиен вампир? Осъзнавам, че не съм му помогнал с много, да не кажа с нищо. Ясно на всички е, че хората са експерти в даването на съвети. Но още по-ясно е, че в темата се появи Зара_, която изглежда живее в близост до него и му предложи реална среща, реална помощ, а още по-ясно е, че sadlife се опита пак да се страхува с тренираната си невинност " не се знае на какъв човек ще попаднеш ". Даде му се съвет за еко ферма. Обиден каза " ама дайте ми конкретна връзка за да се свържа с еко ферма ". Друг потребител му даде, но той и това не отчете за помощ. Той трябва да разбере, че се самообрича, ако наистина е в такова положение! Ако пък не е да разбере, че с лъжата до никъде няма да стигне! Жалко е, че sadlife търси човек, който да закачи на лично и с течение на времето да измоли с необходимата доза себеунижение за някой лев или друга евтина дреболия.Така че, когато някой ми се сърди само заради това, че не съм му пратил пари, че няма да спи между мен и приятелката ми, нито пък, че ще навивам алармата му на телефона, за да става за работа ( не преувеличавам - такива са исканията му!), то смятам , че съм в правото си да се зачудя: sadlife, или нагъл? Нека sadlife си препрочита темата и нека търси истината! В кой пост ще продпочете да се вслуша си е негов личен избор, но много често в живота грубите по дефиниция за добряците "нападки" помагат. Затварям темата за себе си. sadlife, какъвто и да си, пожелавам ти успех!

И още. Имаше един учител, който казал на учениците си да си представят, че проблемите им са връзка с ключове. След това помолил всеки да закачи своята връзка ключове на закачалките. Допълнил: Нека сега всеки избере една връзка ключове. Какво се получило! Всеки избрал да вземе своята връзка. Тази, която преди малко закачил. Ето затова страх в отчаянието не бива да има. Защото от страх хората избират да умрат със своите проблеми. Познат проблем е по-малко проблем. Неизвестността спъва неразумния и тръгва мълва, че съдбата е жестока. Съдба е възможно да няма! Съдбата е жалка за достойните и страшна за страхливите. Страхът е в основата на всяко зло! Действай Sadlife, действай! Не докачай от страх или излишна предприемчивост същата връзка с ключове от която така желано искаш да се отървеш! Не бъди глупак! Не бъди манипулатор! Не опозорявай насилствено себе си и въобще човека! Не бъди нищо от това, което си бил досега! Бъди смел, друга опция нямаш!

Sadlife, смятай щом темата вече не е под модераторско ( психоложко ) одобрение, смятай щом ги отказа...смятай! Ти си убит от живота, нали това споделяш чрез писанията си? Тук не ти се помогна, както си представяше. Следователно огорчението от хората нарастна в пъти повече от преди. Дали сам си виновен за всичко е въпрос на вкус. Щом ти не смяташ, че с основание може да ти се вмени вина, то убеждението, че си жертва на това време е истинно за теб! Не чу съветите, критиките, съпричастността. Разбрах от теб, че съществуванието ти е на свършек, а накрая горчилката е най-мъчна. Не оздравява умираща душа, върху която се прилагат "чужди" лекове (мнения). Какво може да загубиш, щом знаеш, че нямаш нищо!? Казваш, че се чудиш дали да не скочиш от високо и да сложиш край. Това няма да направиш със сигурност. Всеки що годе разсъдлив човек разбира, че с тея думи искаш да засилиш състрадателността в тези на които разтичаш. Така де, в спасителите, които чакаш. Така че в твоя случай самоубийството не е решение и ти много добре знаеш това. Не си ти бъдещ самоубиец. Очакваш - значи мил ти е живота. Идеята е друга. Ако всичко е така потресаващо, ако всеки се гаври с теб, включително и живота, ако наистина няма какво повече да губиш, то тогава защо бездействаш и от какво те е страх? Да, знам, че си слаб физически и психически, но такъв ли искаш да умреш? Склонен си да доживееш остатъка от живота в това положение! Ами, ако живееш до 80-сет години! Да не се получи така, че ти е уютно да си жертва, а още по-уютно да не ти помага никой! Осъзнай се, ей! Защо не се впуснеш в живота? Нима има нещо по-злощастно от отчаянието, в което се намираш? И как значи да стане по-зле, когато казваш, че си най-зле!? Не разбирам защо след като си страхлив, раним, отхвърлен, пък на всичкото отгоре живееш и в крайна нищета, не разбирам какво те спира да поведеш борба с живота, и какво значение има какъв ще е изхода, когато е ясно, че може само да спечелиш!? Осъзнай, че плюнка може да бъде всеки и не е трудно. Дори е угодно за някои, както в твоя случай. След като видя, че не намери спонсори, реши да се направиш на отритнат и неразбран. Ха, казваш: " само ония, който ми е причинил болка съм отхвърлил!" Та, хората тука помогнаха колкото имаха сили, много или малко, всеки искаше да помогне. Е, каква стана тя? Изведнъж се оказа, че за пореден път ти се причини болка! Няма така мислиш!!! Аз знам какво ще направиш сега! Ще пишеш в друг форум и ще хленчиш, че няма състрадателни хора! Ако състрадателен за теб е само ония, който дава пари, то състрадателността губи смисъл. Дал си два лева на някакво цигане и се мислиш за добър!!! Това според критерийте ти не е добро! Защо не го взе със себе си? Защо не го изкъпа, защо не го приюти в твоята стая и защо не му показа какво е интернет? А, ясно...родителите ти нямаше да го пуснат! Ама нали си огорчен и сломен! Майната им на родителите и на всичките порядки. Бъди гневен и чупи! Който е недоволен от живота, но очаква още от него не се е предал. Ти не си се предал, но си решил да използваш други, което е зло! Убеди се за пореден път, че с тая роля в живота няма да сполучиш. Или бъди жертвоготовен да се сблъскаш с живота или си кротувай и чакай края, отреден ти от съдбата! Третия вариант е непосилен за тебе. Ето, че и аз бях заблуден от теб и от искрено съчувствие предизвика презрение в мен. Не си ти отхвърлен от хората, а хората от теб! Усети се осезаемо и ясно, че си доведен до дъното по своя вина. Вината е твоя и е жалко, че не би помогнал на никого, както искаш да се помогне на теб, просто защото си заслепен само и единствено от собственото си злочестие, а не можеш чувстваш болка в тяло, върху което се гасят цигари и бива принуждавано да проституира ( такава е последната новина от Блитц, бг, но явно и новини не четеш, а трябва ) Със здраве!

Премълчавах една случка няколко години и ако не бях сменил посоката на живота си нямаше да изплува наяве никога. Накрая казах всичко и всичко дойде на мястото си. Беше ме страх да я кажа, защото залагах живота си, а тогава вярвах, че живота е ценен ( моя си, за чуждия не мислех същото), както и да е живян. Днес зная, че хората, които прикриват истината и участват в лъжата изпреварват приживе смъртта. Е, за истината не бива да се словоблудства. Темата започна с Дънов и моята истина. Моята истина явно си остава, нищо че е овехтяла, е валидна само за мене си. Затова реших, че е редно да приключа с темата така: Вместо мантри, молитви и други лудории е редно тези Дънови думи да се повтарят сутрин, обед и чак вечер! Казано е ясно и точно. Да беше астрология или гледане на карти да си кажеш, ами ще тълкувам, но не е. Това е цялото учение на Дънов събрано в няколко реда. Може би мнозина са чували Сенека с неговото: " Мълвата е добавила излишното!!! " Има истини върху които колебания и разсъждения не бива да има. Защото поради човешка глупост добавяме излишното. Дойде ли време до тея истини трябва да бъдем като диамант, непристъпни!!! За да са доволни всички и да не се помислят за обвинени в лъжата пожелавам на всеки да се придържа към собствената си истина следвайки я стриктно. Бъдете здрави! И впоследствие се сещам за едни други достойни думи на Дънов: Велик Дънов!!!

Донка, само ще ти кажа, че казаното от мен въобще не посочва теб! Бъди сигурна в това! Съвсем наясно съм, че всеки има свое добро, което следва и поста ми не насилва никой да върши нещо против волята си. Или да умре в името на доброто. И ще дойде някой ден когато се събирате да посрещате изгрева на вашите срещи и ще дойда и аз да ви видя. Всеки си прави мнение за другия по това, което пише и знам какво е мнението на повечето за мен, но видим ли се на живо ще бъде разбити усещанията, че съм такъв човек ( съмненията ви) Вземай тоя емотикон и не се впрягай

Първо, ти няма какво да губиш. Второ, нямаш право да желаеш нещо повече от спасение - психическо, физическо. Претенциите ти за спокоен живот на този етап не трябва да включват пари, приятели, забавления... На теб ти трябва да излезеш от средата, в която се намираш в момента и да останеш насаме със себе си. В чисто място където няма много хора и няма наложено темпо. А градът е точно това. Трябва да си нещо за да не бъдеш нищо. Грешката при теб е, че желаеш да се освободиш от неволите си, но искаш това да стане сякаш си ударил шестица от тотото. Да, така си представяш живота според мен. Няма такъв живот, който от нещастен се превръща в щастлив в рамките на един ден. Ще разбия илюзиите ти, че съществуват спасители, които ще ти дадат жилище, работа и прилично заплащане. И ще те приемат за член на тяхното семейство или ще те причислят към компанията на приятелите си. Но се намират друг тип хора ( организации ), които биха били полезни за теб и ще изправят грешките в теб, разбира се, с твоя помощ. Та, направи си труда и се свържи с някоя еко ферма, както се спомена по-горе или се обърни към манастир. Спокойствието ще те погълне и ежедневните задължения ще те накарат да се почувстваш полезен в живота. Не се безпокой, че там ще бъдеш принуждаван да вършиш нещо, което не е по силите и възможностите ти. Забележат ли хората там, че искаш промяна и си добро момче ще почувстваш облекчение, а те чувство, че изпълняват мисията си достойно. Ще се успокоиш и в главата ти ще започнат да изникват идеи. Ще забравиш миналото си и ще започнеш да кроиш планове за бъдещето си. Ще бъдеш наясно със себе си и физическите си и умствени способности и лесно ще можеш да се ориентираш накъде да поемеш и какво да търсиш. Може да излезеш извън България и да заживееш друг живот, но това ще разбереш как да се случи, само тогава когато се освободиш от сегашното си положение, а това ще стане като се заселиш в предложените по горе места. Сигурно се питаш какво става и защо няма хора, които да приемат исканията ти. Ами положението ти е такова, че в момента всички ти прощават, но никой не ти помага! Няма как по друг начин да бъде. Това се случва защото ти не искаш някой да ти помогне и хората забелязват това. Ти не подаваш безпомощната си ръка, вместо това предлагаш бреме! Кой е този, който ще поеме отговорност за нечий живот?! Имай поне малко мъжка чест и себеуважание и проумей, че не си сирак, който чака да бъде осиновен! Разбери, че можеш да поправиш всичко и това не е никак трудно, но моля те - разбери, че сам на себе си трябва да помогнеш първо. Помогнеш ли сам на себе си няма да си длъжен никумо, а благодарен, което също е от значение в твоя случай. Напише поне един пост, в който да се забележи някакво вътрешно вдъхновение в теб и жажда за живот. Недей да се предаваш толкова млад, недей!!!

Дънов е казал е това, което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване! Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. Да живееш смело и достойно и да не заравяш глава в пясъка, защото не си щраус, а човек. Да уважаваш и почиташ хората, които са загинали заради свободата на себеподобните си. Да дълженстуваш на добрите примери, които са оставили след себе си и да повярваш, че и от теб също се очаква да допринесеш с нещо! Да променяш себе си в посока добро и полезно. Да си горд със себе си когато постъпиш по човешки начин, а не да те е страх, че гордостта е зло и да я поставяш под съмнение. Да се виниш, когато съвестта те вини, а не да отричаш силата й! И утре ако се случи така, че се удариш челно с кола или мотор в някой стълб, то поне да си оставил някаква диря след себе си, която да твърди, че си живял. Ако заболееш от рак или някаква друга неизличима болест да знаеш, че си свършил каквото си могъл в живота и имаш право да се оттеглиш без да искаш ничие разрешение. "Във времена на морална разруха гаранция, че ще усетим свежия вкус на свободата може да даде само силния звън на съвестта. Защото този звън е морален феномен, който отказва да се възползва, като вместо това извлича само полза! "Рокко Кинничи (19 януари 1925 — 29 юли 1983, Палермо ) - италиански магистрат, основател на комисия " Антимафия ". Убит от мафията! Никого не поучавам как да живее и не нападам от този форум. Това е моята лична истина по темата добро/зло.

Да, vorfax завлече темата в тая посока. Преди време бях зачел Джиду Кришнамурти и неговата методология, че пътят към себепознанието изключва учители. По принцип може да се каже, че наистина това е смел и интересен път, но лично за мен не е лесен за изпълнение, дори ми се струва недостижим. И това, което знам сега, в момента, е че не бива да скачаш твърде високо, защото рискуваш да паднеш ниско. И аз съм "за", но "за" учители. Смятам, че идолизирането на един учител и опитите да се следва стриктно не водят към добро. Така се вие моя път.

ivail, ти пък си отишъл по-далеч дори и от мен. И аз я зачеркнах от главата си, но не съм се молил да спрат да пишат по нея. Да си доказват, нали така? На никого не пречат. Ще видиш, твърде възможно е след време някой да попадне на статия, която твърди обратното. В днешно време изследвания колкото щеш. Не се ядосвай.

sadlife, не знам дали съм разбрал правилно, но Зара_ ти предложи (загатна) работа. Защо си мислиш, че още си зле и никой не ще да ти помогне??? Мисля, че трябва да се зарадваш, че ти се подаде ръка. Пиши и на лични и се измъквай от средата, която те мъчи. Какво друго да ти кажа? Аз не мисля, че недоволстваш, но вече започвам да си мисля, че не искаш да се промениш. Съчувствам ти, но това не те грее. Яви се човек, който ти предложи реална помощ, а не съвет. Ами, на твое място бих се радвал. Съвземи се малко, ей!

http://www.youtube.com/watch?v=tBU1okBsAuA&playnext=1&list=PL300CEDB69BA2862D&feature=results_main Като разходка в парка, като целувка в мрака... ; )

Значи ти знаеш каква е истината! Щом чувство за вина се промъкнало в теб, това трябва да ти каже, че с него е и истината. И когато кажеш истината вината отпада веднага и усещаш колко си невинна! Това, че си признала грешката пред себе си идва ти каже, че си изрекла наполовина истината. Защо да мъчиш себе си и други двама? Излизаш смело и отговорно и пред двамата! По-добре за теб би било да го направиш поотделно. Тоест днес кажи на единия истината, а утре викни на кафе другия и му я кажи. Ти си сгрешила и си се поправила. Застъпила си се за доброто в човека. Това ти е ценен урок, че не трябва да лъжеш, че сега от цялата тая работа ти страдаш най-много. Бъди откровенна и към двамата и не ги жали. Достатъчно си лъгала тях и себе си. Сега е ред нещата да дойдат по местата си и всеки да намери своята тишинка - правдива! Може би ти се струва твърде трудно да се приложи написаното и се плашиш какви ще са им реакциите. Дали ще ти простят не бива да е от значение за теб. Това си е тяхно право и ти нямаш право да ги натоварваш с желания да ти се прости. Не трябва да ги молиш да не изтриват телефона ти от списъка с контакти. Важното е, че си направила след цялата тая каша каквото трябва! Всичко ти е простено още в мигът, в който им кажеш какви си ги вършила! Ти още утре се опитай да приложиш това и ще видиш, че всички угризения ще изчезнат. Елементаран съвет, който мнозина биха ти казали. Истината е елементарна! Бъди смела! Не говоря от името на всички мъже, но беше ли се случило с мен щях да ти стисна ръката. Да ти благодаря, че си излязла чиста и си ми казала истината. И щях да преустонява абсолютно всякакви контакти с теб. Това щеше да ми покаже на мене, че не търпя лъжата, както и на тебе, че и ти не я търпиш! Прекалено е просто и се искат само няколко думички, за да се освободиш от чувството за вина. Успех!

Преди около година са обърнах към книгите с тяхната философия и духовност. Започнах друг живот. Порязащо и неописуемо беше чувството, когато попадах на мисъл от преди векове и тя грабваше, забиваше се в мен. Припознаваш себе си или по-точно частичка от себе си, защото както е казала no_self, това което мислиш, че си е само идея за това, което всъщност си. Човек е различен и вярвам, че в него постоянно съществува една вътрешна борба, която поддържа същността му жива. И се случи следното. Един път отричах живота, а друг път защитавах човешките достойнства и бяха смисъл за мен. Екзалтираност и жажда за живот, вдъхновение и идеализъм vs убеждение, че си никой и нищо не можеш да правиш, нито на тоя, нито на ония свят. Виждаме как се скрива зад нас детството, после младоста и се изплъзва цялото ни съществувание между пръсите на времето. Тръгваме от корените на дървото, изкачваме се по стъблото му и всеки хваща свой път (клон) - на върха е себепознанието. Всеки стига по различен клон до него, а мнозина и не стигат, но това само доказва, че пътят към него е един. Себепознанието е път към един красив и достоен живот и всеки имал шанса да тръгне по него трябва да е горд, че не е изпреварил приживе смъртта. Че няма какво да вземе от от него!

Създателят на темата каза да ти предам, че благодари за поздравленията! ; ) Горното само информативно. Иначе по темата. И аз смятах, че не се глупави и че са парадокси, но знаех само това. След намесата на другите потребители и заключенията им заедно с прилежно представените решения, реших да си премълча. Нямах какво да добавя.

Това е от чужд форум и е модерирано от мен - съкратено.

Късметче, аз съм казал, че не мога да надскоча, но съм казал и че със сигурност ще стана вегетарианец. Близо да 2 месеца съм живял без месо, но после се подлъгах по една моя приятелка и пак станах месоядец, защото ми мрънкаше, че съм отслабнал, лицето ми се било изпило. Затова пак станах месоядец и сега ям веднъж в седмицата месо, но не 100 грама, а повече (ако се чувствам отпаднал ям и повече от един път). Това че се ограничавам за мене значи много. Показва ми че бягам от съучастничеството. Но ще дойде моментът в който отведнъж ще спра да ям месо и ако не вярвах, че ще дойде, то нямаше да признавам порока си и нямаше да пиша в тая тема с призиви към отказване от месото. Сенека е казал и друго, когато бил нападнат от един друг човек, който го обвинил, че не живее правилно. Сенека отговорил: Не гледайте, че пълзя подир истината, а гледайте, че познавам истината. Това по памет. Щом съм осъзнал истината тя ще изплува наяве и ще дойде у мене, макар сега да се движа подир нея. Така че, няма дебат. От моя страна има споделяне и осъзнаване на пороците и смелост да излезеш пред другите с тях, въпреки недоволството, което може да срещнеш. Колкото повече четеш за вредата от месоядството, толкова повече в теб ще се явява желание да го откажеш. Аз това правя чета състрадателни истории и страдам. Така се отказвам от месото(ограничавам). Нито йоги помагат, нито молитви, нито нещо кой знае какво възвишено. Истина е проста. Имаш свободна воля и не трябва да отнемаш друга свободна воля. Тази на животните. И напротив. Когато отглеждаш и заколиш прасе или овца все едно си заклал дете, което си възпитавал и хранил. Пряк извършител си и смъртта му трябва да те отврати още повече, а не да те накара да ядеш повече. Един път си бил убиец, а втори " канибал ". Изял си приятелят си! Ниско си паднал! Докато когато месото е купено от магазин си по-малко виновен. Или също толкова, но поне не си хранил животното с цел да ти напълни търбуха. Други са свършили тая мерзост, а ти " просто " си я подкрепил. Но не искам да пиша и обвинявам, защото някой може да каже, че обвинявам неправомерно, а това ясно, че е не така. Ще пиша в темата, когато напълно се откажа от месото. Че други може да кажат: напразно си пише или, че не ми е стигнало мъжеството да се откажа. Благодаря за съветите! А на въпросът: Можеш ли? - казвам: Да, мога! Да, ще се случи! Да, ще бъда вегетариацец! Да, сигурен съм! Затварям темата за себе си, тъй като казах достатъчно по нея!

Е, ученото си е учено. След това мнение не ми остава друга възможност, освен да се оттегля. Лични убеждения и чувства не се доказват и не водят до конструктивна дискусия. Защото дори и на базата на някакви изследвания да е доказано това не бих се доверил на тях в никакъв случай. Няма да изнерявам в случая на собствена си вътрешна преценка, която нито е научна, нито подкрепена с факти. Няма как да променя позицията си и нямам желание да търся доказателства подкрепящи неверието ми относно тези твърдения. Но със сигурност ще е от полза на хората, които искат да се замислят по този въпрос. Аз ще си вярвам, че първия мъж на жената не определя абсолютно нищо и не прехвърля разни енергии обричаща я до края на живота й. Същото смятам и за първата жена на мъжа. Ясно става, че мнението ми е лично. ivail, правилно се е оказало и съм съгласен с написаното от теб! Приятно събеседване на останалите!

И друго. В днешно време децата започват да правят секс на 14, 15 години! Някак си не приемам едно дете ( мъжле ), което оставя отпечатък и бракува дамата ( 14-сет годишна девойка ). Чел съм, че според Джайнизмът ( ако не се лъжа ) жената няма душа!!! Аз не доумявам какъв човек трябва да си, за да се замислиш сериозно върху това. Ами не че ще отхърля това твърдение в рамките на една секунда, а и твърде възможно да наругая подобна система! С "риск" да съм предубеден.

Аз не съм вегетарианец, но се ограничавам в употребата на месо. Усещам, че това е грешка: да се храниш със нечия смърт. Но не мога да надскоча този порок. Да, порок е и който отрича все още не го е разбрал. Сигурен съм, че ще стана. Чел съм, че човек трябва да се приема такъв какъвто е. Да не се бори срещу особеностите на характера му, защото се усилват. Ставаш сутрин и казваш в огледалото: аз се обичам и приемам такъв какъвто съм. Това е съвет от книгите за положително мислене. Имах ли възможността да редактирам този съвет бих добавил, че има ефект наистина, но само ако успееш след изреченото да се целунеш с огледалото, но не по устните, а по челото. ; ) Да живееш осъзнато е да изследваш грешките си. Да ги откриваш и унищожаваш. Може да не се освободиш напълно от зависимостта и често да изплуват желанията: да си хапнеш месо, да изпушиш цигарка, да пиеш алкохол, за да замъти главицата. По-добре да избереш малкото зло. В мислите понякога да си зависим и вързан, отколкото да влизаш в пряк контакт със зависимостите. Е, може да има и изключения, че пък твърдото налагане може до срив и всичко да тръгне по старому. Та, мъдростите, които целят да показват вредата от месото би следвало да предразполагат човешкото съзнание към положителна промяна, а не да се тълкуват като опити да се нарани нечий интерес, да се укорява излишно. Затова грубите порицания от някои борци против месоядството докачат месоядците. Защото дълбоко в себе си знаят, че вършат злина, но нямат силно достойнство и се страхуват да поемат борба с порока. И ако не бъде напълно унищожен ( поради някакви здравословни причини ), то поне може да бъде ограничен до минимум. Значим е пътят към положителната промяна и той издига човека високо. Да се стремиш да бъдеш осъзнат по човешки начин е много по-удобно и лесно за изпълнение, отколкото да се стремиш към духовност, която не знаеш как да постигнеш. " Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта. " Сенека към Луцилий Изпълняваш ли човешките си морални принципи навременно и всекидневно, то и пред и зад гърба ти е нямало смърт, а само живот! Пък нека живота е един. Нека след смъртта няма нищо!