Viva Caselli

Това е нелепица, ама имаше един цитат на един потребител, който видя в чалгата Божи замисъл! Само че го четох преди време, мъча се да го открия, но не успявам. Беше шокиращо!

Простено му е. Явно е имал сериозни проблеми, за да остави такива петна.

" Картината "Оранжево, червено, жълто" (1961 г.) на американския абстрактен експресионист Марк Ротко постави нов рекорд за продажба на търг на творба от съвременното изкуство, предаде АФП. Тя беше продадена за 86,9 млн. долара от аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк. " http://bg.time.mk/re...b75c/index.html Inatari, способна ли си да ми обясниш защо това платно е толкова скъпо?

Това е сънна парализа. Първия път е страшен, после се свиква. При мен така се получи. Преди няколко дни отново ме навести. При мен преобладават слуховите халюцинации. Отваря се вратата, тропа се на нея. Имаше един период, в който всяка нощ беше придружена със сънна парализа. Оставих пари на нощното шкафче с ясното желание да ги преброя, за да установя дали наистина се гледам отгоре, но нищо не се получи. Виждам се как спя, но погледа ми не може да бъде насочен към други предмети, освен собственото ми тяло. Което ме кара да си мисля, че не се гледам отгоре, а просто знам как изглеждам и си се представям. Описаното повдигане ми се е случвало често. Усещам, че нещо сякаш насила ме дърпа нагоре. Усещам скованост в ченето. Гърдите ми се повдигат нагоре, а брадичката се изпъва назад. Нещо като гърч. При мен това са симптомите. Нужно е да се осъзнае и няма проблеми. Ако човек се уплаши е възможно да изпадне в паническа атака. Забелязъл съм, че ако през деня ми се е случило нещо стресово, натъжил съм се, ядосал съм се силно, то неминуемо нощта ще е съпътсвана от сънна парализа. Може да бъде полезна. Понеже човек е полубуден може да управлява съня си, като вместо кошмар, го превърне в нещо по - весело, въпреки че не може да става дума за кошмар, когато сънуваш осъзнато. Всички знаем, че истинския кошмар започва, след като се събудим.

Опитвам се да бъда възможно най - внимателен с теб виждайки, че си тънкообидчива. Не искам да те дразня, не нарушавам по никакъв начин личния ти комфорт. Исках да ти покажа, че смяташ критиката за нередна, за жалка и неуместна, но често самата ти си служиш с нея. За мен е важно, ако човек ще брани нещо, то да е буден и съвестен. Да анализира себе си, да вижда в себе си грешките...Често посочвани от други. Да коригира поведението, мислите си, за да достигне до някаква яснота, за да може да защитава онова, в което вярва. На мен картинката от страни ми изглежда абсурдна. Ти спориш и се опитваш да убедиш останалите, че критиката е вредна, а ако погледнеш внимателно своите постове ще забележиш, че поне в половината от тях място намират критични слова. Защо да те дразня? Ти самата се дразниш, защото усещаш безпомощността си, а тази безмощност идва от там, че ти не искаш да признаваш пред себе си. Дала си пример с цигарите. Ако си разумен човек ще признаеш и ще оцениш загрижеността на майка си. В случая не е важно дали ще ги спреш, а да осъзнаеш, че има право отсрещната страна ( майка ти ). Това, че се опитваш да ходиш на инат не е вследствие, че критиката нанася вреда, а в това, че ти самата търсиш основание да продължиш вредния си навик. Започваш да вменяваш на себе си, че някой иска да се меси в живота ти. Бъди откровена към себе си, за да живееш пълноценно. Това е съветът, който ти давам, както ти посочи, че проблемът при мен е, че не осъзнавам разликата между научен текст и критика. Подчертавам, съвсем добронамерен съм към теб и давам мъжката си дума, че не нямам за цел да те обидя, още по - малко злепоставя. Бъди сигурна в това!

Вашата визия за изкуството Съжаляваш, че голяма част от българските художници все още рисуват без водеща концепция. Изтъкваш липсите, изтъкваш недостатъците в съвременното изкуство. По твоята логика, а и тази на отборът на смирените да изтъкнеш недостатъците, без да дадеш съвети, помощи, препоръки, се счита за вредно.

Ние нямаме човек, който да каже какво е критика. Постнаха се в темата цитати от wikipedia, но и те не можаха да дадат яснота. Излезе, че критиката е явление, което не може да бъде разтълкувано еднозначно.Значи когато се изтъкват преимуществата на дадена идея това е добро, а когато се изтъкват недостатъците, достатъчно онагледено, с нужния професионализъм и познания пак е добро, но и дума не може да става, че има критицизъм. И все пак. Критиците изучават обстойно музикални произведия, литературни творби, филмови сюжети, театрални постановки. Детайлни са и представят гледни точки, които убягват от погледите на широката общественост. Да отричаме, че не са необходими е несериозно твърдение. Лично за мен.

Нали именно фактите, доказателствата, аргументираните обосновки разграничават културно изказаната критика от махленските спорове? Това е критика, но не знам защо го отричаш? Критика не е псувнята, ако си мислиш, че е. Нали критиката е на място, когато няма личностни пристрастия, а вместо тях има обективен анализ, като към този анализ са прикрепени факти, които имат за цел да направят критиката градивна. Аз мисля, че с тази тема още толкова ми се изясни какво е критика, как се прилага, какви са принципите, които не престъпват критиците. Не казвам, че моята критика може да се сравнява с тази на по - умни от мен хора, а напротив. Изтъквам, че моята емоционална словокритичност е предпоставка за по - груб тон и апел към противопоставяне, а това е в разрез с правилата, на които ни учи градивната критика. Но да кажеш, че трудът на Доц. д-р Маргарита Пешева не е критика ми се струва нелепо. Inatari, замисли се!

Хора, всички вие сте гледали рекламните клипове на мастика " Пещера ". Погледнете какъв конструктивен анализ е направила Доц. д-р Маргарита Пешева! И бих искал да ви запитам. Кой твори? Критикът Доц. д-р Маргарита Пешева или голите невинни дупета на Емилия и Галена? Критиката на тази пламенно червенокоса жена запазва чисто женското достойнство! Наричам я борец за свобода и равноправие между половете, който съумява да подчертае в какъв нюанс е представена жената в рекламния й образ, без да сипе жупел и пепел върху главите на дръзналите да унижат! Аз пред такива жени поднасям сърдечната си благодарност и изразявам възхищението си! http://media-journal...hor_view&aid=33

Критика може да се практикува, без да се нанася вреда. Тя не отклонява никого от пътя, а е инструмент, който попаднал в подходящи ръце може да донесе само полза, дори често показва пътя. Не нарушава хармонията, а установя ред , там където липсва такъв. Примера на Vorfax e абсолютно на място. Един нож служи за убийство, но й служи, за да си намажеш филия. Как ще подходи човек към нея, как ще я използва... В това е тънкостта, а това, че е ненужна смятам за абсурдно.

Резултата чисто практически е такъв, че ако будната гражданска съвест осъзнае какво ни внушава някой рейтингов лицемер и го посочи с пръст, като задължително изрази нежеланието да се слушат неговите проповеди разврата ще изчезне - като кошмар. Какво те притеснява да споделиш, че поведението на някой принизява човека? Аз не доумявам как искаш да се противопоставиш срещу някого? Въобще твоя стил за мен е неразбираем. Почвам да подозирам, че ще отречеш и моделирането на децата ( собствените ). " Щом ти харесва да се ... за пари, прави го.". Би ли казала това на детето си или би го порицала? Незнам ти успяваш ли да ме разбереш, но аз се мъча да опозная становището ти и не вниквам в същността на позицията ти. Сякаш лъха някаква брутална пасивна добронамереност към всичко и всеки. Ако е удачно да ти пожелая нещо, то ще бъде да бъдеш малко по - активна към заобикалящата те среда. Въобще тази уютна и неангажираща позиция, за която си се вкопчила ме кара да си мисля, че не си от този свят. Уважавам мненията ти, но понягока изпадам в недоумение за какво всъщност апелираш? Може би аз съм тесногръд, но такъв съм. И, понеже те уважавам това ми мнение не беше изпълнено с негативни чувства към личността ти, а към принципите, които отстояваш, Диана! Има някой заблуден от двама ни. Аз ли съм, ти ли си, не знам. Всеки да си преценява. Няма да се променим един другиго. Важно е, че поне си събираме мислите и изразяваме себе си, каквито сме.

Ето на. Открийте приликите ^^ Стита се, че е полезна, но се смята, че критикуващия не трябва да вменява вина, а просто да изтъква грешките, недостатъците. Тоест критувания е нужно да остане неопетнен, да не се накърнява достойнстото му. Оценява се труда на някой, без да се определя какъв е неговия облик. Това разделя разумната критика от осъждането. За да съм честен е важно да споделя, че аз не мога да достигна това ниво, а и най - важното; не искам да наричам добри, хората, които системно и умишлено нарушат човешките принципи. И друго. Ако една постъпка се повтаря, повтаря, повтаря, то май е редно да се посочи с пръст този, който има за цел да обезличи ценностната система. Да прощаваме е божествено, но да прощаваме всякога и на всеки, мисля, че е нагло!

Излиза, че според Дънов, ако критикувам и тая в себе си неприязън и омраза, то по - добре да не го правя. Да чакам, докато ми дойде времето.

„Ученикът няма право да критикува. Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: „Ами аз нямам ли право да критикувам?" Ако си някой велик мъдрец, природата ти дава картбланш, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма да се занимаваш с критика! Можеш да четеш какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение няма да изказваш, докато природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога? – Докато ви дойде времето.” Учителят ви не отхвърля критиката. Отделен въпрос е, че препоръчва по - висока осъзнатост за произнасянето на критични слова. И Библията казва същото, ако ще изобличаваш да е с любов. Това са мъдреците, за които става на въпрос. Така че, който успее с любов да критикува да не се притеснява, че ще му се върне нещо друго, освен любов.

Самокритичността е привилегия на разумния, мислещия човек. Който иска да върви напред в еволюцията, ще иска и да бъде полезен, а един от начините да бъдеш полезен, е умението да разговаряш със себе си стремейки се да не допускаш предишни грешки. Осъзнатия човек ползва самокритиката, тя не е в негов ущърб, а напротив - чрез нея човек се самоопределя, а чрез преценката на другите самоопределянето се усеща по - осезаемо. За да бъдем независими от постъпките си е нужно да направим постъпките си човешки. Тоест съвестта, вътрешния съдник ще спре да определя какво вършим, но само тогава когато извършените действия се доближат максимално до човешката ни същност ( проявата на добри дела ). Смятам, че който отказва анализ върху постъпките самоволно и безвъзвратно се лишава от по - нататъшно развитие. Следователно самокритиката може да се разглежда като задвижващ механизъм, без който движението нагоре по стълбата е невъзможно!

Повярвай ми! Към чалга гилдията, каквато и критика да се отправи винаги ще е малко! Този жанр лично за мен е абсолютно зло! Само в този стил не мога да открия нещо, което да разколебава преценката ми. Ако кажа, че изпитвам гнус няма да съм искрен, защото няма дума, чрез която мога да изразя отвращението си от чалгата.

Така си е... Библията също заклеймява. Има добър, има зъл, но хората я обичат и четат. Не винаги лепенето на етикет трябва да се разглежда като анатема. Понякога буквално изречената дума има иносказател замисъл. Зъл може да е заблудения, страхливия, глупавия, лекомисления, добронамерения, наивния ( непроменящия се )... Изкуство е да можеш да тълкуваш... На мен лично не ми се върна нищо. Нито съм засегнат, нито обиден. Леко учуден съм.

А ти какво предпочиташ - да бъде изобличено съществуващото положение или да бъде подобрено съществуващото положение? Когато е разобличена нечия лъжа, измама, манипулация е сигурно, че в астрален план положението е подобрено. В материален често пъти не е. Истина, която наранява очиства злото. Който е разумен ще милее за изобличение и ще признава пред себе си... Който е зъл ще намрази изобличението, а покрай него и истината.

Въпросът е такъв, че когато някаква обществена манипулация е конструктивно разкритикувана, като съответно критиката към нея е подплътена със солидни факти и доказателства уличаващи я в измама хората констатират, че е изобличена, не че е подобрено съществуващото положение. Въпросът е, че независимо с каква нагласа ще тръгнем да критикуваме ефектът ще е изобличаване, посредством градивна критика. Тоест критиката не може да съществува без желанието да изобличим ( според някои погрешно желание ). Друг е въпросът, че според някои трябва да констатираме, че същестуващото положение беше подобрено, а не беше изобличена измамата.

Станимир, може ли изобличаването да се разглежда като полезна дейност, ако да - в кои случаи? Когато един прокурор доказва чрез неоспорими факти вината на подсъдимия какво се случва? Подсъдимия е изобличен или съществуващото положение е подобрено? Знаеш ли метод ( похват ), чрез който съществуващото положение може да се подобри, без да се разчита на изобличаването?Или иначе казано. Как да подобряваме съществуващото положение, без да изобличаваме? Ако желаеш да ми отговориш може да приведеш пример за по - голяма яснота. Ще ми е интересно да чуя мнения и от други потребители.

Вече ще критикувам постъпката на човек и ще обичам неговия дух. Колко малко трябва на човек, за да е добър! Между другото има и критици, които критикуват поезия.

БожидарЗим, аз отдавна съм си отговорил на тези въпроси и знам причините за себе си. Ти си отговори какво ме кара да не отворям клип, в който се случва нещо, което ме касае? Само това ли, че съм учтив със себе си? И защо наричам извратеняк човек, който споделя реалността? Значи в твоите представи любов е да се цитира Дънов, а извратено е да се представя нечие страдание в детайлност. Със здраве!

Това не е критика. Критиката е подплатена с аргументи. Основава се на проверени факти (които следва да се приведат наред с критиката) и цели не изобличаване, а подобряване на съществуващото положение. В случая имаме няколко твърде съмнителни думи изречени от една твърде съмнителна личност. Ти потърси ли потвърждение или оборване на въпросните твърдения и от други източници? А чел ли си нещо от Кунфуций? Признавам си, че не съм чел много от Конфуций, но оставям да свършат тази работа други. Че мен малко в повече ми идва прочетеното до сега. Признавам си, че ако някой ще застава зад Конфуций и неговите твърдения - предавам се. Познавам бегло само един човек, който е способен да се замисли над въпросите - " Има ли жената душа? " , " Престъпление ли е убийството на жена? ", но няма да упоменавам неговото име.

БожидарЗим, не си прав. Аз показах със собствени критики, че мнението ми към критиката е положително. Не съм аз този с цитатите. Рядко прибягвам до тях. С този цитат исках да покажа, че хора, които са по известни и минават за мъдреци успешно биват разкритикувани от други мъдреци. Тоест критиката е способ на философи, интелектуалци, мъдреци... Не са само на простосмъртните души. Чрез нея се търси истината. И за да не си помислиш, че подкрепям думите си с Папа Йоан Павел 2 няма да предлагам клип, в който отправя критика към организираната престъпност на Апенините. И как осъжда държавата, че не само, че не е взела мерки да предотврати едно покушение срещу антимафиот, а дори има пръст в покушението. Г - жа критика е навсякъде!

" Конфуций, който все още е обект на преклонение в Китай, смята, че жената няма душа, а само тяло. Според него убийството на жена не е престъпление. Така, в продължение на хиляди години, мъжът можел да убие жена си, без това да се смята за престъпно деяние. Все едно да строшиш стол, маса или нещо друго, което е твоя собственост. Ти го притежаваш, то си е твое. Жената също ти принадлежи. Ти си стопанинът, можеш да я убиеш. В Китай не съществувал закон, който да защитава жените от опасността да бъдат убити от съпрузите си. За съпруга не се предвиждало наказание, тъй като на жената се гледало като на вещ, а не като на човешко същество. Конфуций се смята за един от най-големите мъдреци на света. За каква мъдрост изобщо може да става въпрос? Той е основателят на конфуцианството, но единственото, което е направил, е да обърка напълно човешкото мислене. " Ето как Ошо е изобличил мизерникът Конфуций.