Viva Caselli

Биляна За една минута слава За една минута слава, знай жените всичко дават. За една минута слава и душата си продават. За една минута слава и за няколко стотачки. Тия кукли просто стават най-луксозните играчки. Най-известния в града си, имаш си и верни фенки, по-красивите ги правиш свой лични асистентки. Те сами ти се натискат и на всички са готови, на корица да се снимат, обещай им и са твой. За една минута слава, знай жените всичко дават. За една минута слава и душата си продават. За една минута слава и за няколко стотачки. Тия кукли просто стават най-луксозните играчки. Уж различни руси, черни, а ужасно си приличат, носят модни скъпи дрехи, купени да се събличат. Те вратата не заключват, първо влизаш-после чукаш и това което искат, знаят как да го получат. Тази песен звучеше във фризьорския салон сутринта, докато ме подстригваше едно младо момиче. Явна фенка на чалгата. Отидох с нагласата да се освежа, но така ме обработиха, че ... Тази слободия, която се шири! Чалгата убива! Деца, пазете се ! ! !

Абсолютно обективно изказване. Eeeeeeeeee, eдин път и аз с тая пуста моя " злоба " китка да получим ! Колкото и да съм жесток, и аз се радвам на букет ...

БожидарЗим, ясно е, че по - голяма част от хората са благотворителни покрай светлите празници. Ясно е, че на малко хора им идва буквално от вътре. Просто споделям, че е недопустимо най - голямите лицемери да подемат благотворителни кампании. Въодушавлението, което вкарвам в постовете си е нищожно пред това, което става вътре в мен. Има думи и физиономии, които само като ги видя изпитвам ... Място не мога да си намеря. Благотворителността не се прави от черни хора за бели хора . И не за цвета на кожата говоря. За чернилката, която не може да бъде измита с пари и благотворителност. Иска се нещо повече ...

От голямо значение е от кого се подема инициативата. Няма и цент да дам, ако видя поредния псевдосъстрадалец да кърши ръце с цел да си двигне рейтинга, да изчисти гузната, лепкава кал от себе си. Снощи е танцувал пиян до козирката и е късал салфетки в компанията на известни личности, а утре - ден минава от пияната компания в състрадателната кампания, смирен, загрижен, застанал пред камерата да ми играе с благи слова. Не, не, няма да застана до теб! Вместо смс ще купя на премръзнало цигане баничка, но до лъжец като теб няма да застана. Обещавам ти наглецо, че ще бъда съпричастен, отдавна съм така, но ще бъда съпричастен искрено и отговорно към децата в немилост, но в твоята игра няма да се включа, господин блестящи зъбки! Както кампанията: " Не карай пил ". Още като ги гледах тези мишки, с мишешките си апели си знаех, че за пари са я захванали тази кампания. И този път се оказах прав. Един по един камикадзетата започнаха да се блъскат в хората, които ги послушаха! Всеки има личен живот. Всеки прави грешки, ама лицето от екрана да ми прави грешки няма да допусна! Щом е застанало там веднага го задължавам да бъде морално взискателно, не да ми играе познатия до болка сценарий, " всички сме хора ", да не ми го играе, защото много лесно различавам хората от артистите! Няма да послушам голямото сърце на нечия звезда. Мога да съм благоворителен и с моето, малкото сърце.

Цяла нощ високата температура не ми позволи да дишам дори. Уж пих някакви хапчета, но ефект никакъв. Понеже телевизора ми се включва автоматично всяка сутрин. И в просъница чувам как щял да се прави специализиран детски съд. Слушам с едното ухо и дрема. Заинтересува ме темата, но след като отвотих очи тя беше изчезнала. Знаех си, че не беше сън! После си направих кафе и слушам, но и гледам. Свещеник и гражданин с дружни усилия хващат обирджия на апартаменти. И се замислих. Никуму не е нужен отец в черни одежди и кадило в ръка, ръсещ светена вода. Но някак си много нужен е поп, който гони престъпник. Толкова е нужно, че видиш ли нещо толкова " дребнаво " се чувстваш ... Пих два аналгина и треската ми поотшумя, от хапчетата или от човешката постъпка, така и не разбрах!

Диана, напълно те разбирам, че не проумяваш. На мен ми се случва често. Но това с безработния е глупаво. Чакай сега! Ти предлагаш гладния и безработния да работи, защото е гладен и безработен. Нужно е да се работи, но да поискаш от човек да работи, да няма " претенции ", не мисля, че е редно.Хората имат достойнство и то не бива да бъде потъпквано от работодателите. Магистрала " Люлин " я направиха точно тези бедни и закъсали кърджалийски турци, които вместо да отстояват правата си тръгнаха по логиката " гладен - закъсал " ! Какво стана. Работеха по 12 часа, без почивни дни. Не се къпеха, защото бяха настанени в изоставени руини. Храната, която поемаха беше отпадък от " Billa ", " Kaufland ", " T - market " ... И това, което казвам не съм го чул в новините, а го знам от леля ми. Тя има строителна фирма. Та нейната фирмичка участваше в изграждането на магистралата. Със съществената разлика, че при нея няма неточности и недоразумения. Това означава ли, че ако ми падне гладна, трябва да й връча метлата, химикалката и да я назнача на работа, констатирайки: " Ама ти си безработна, как може да питаш за работното време, за физическата, психическата натовареност" ? Не е ли в реда на нещата; да седнем, да изясним какво търси гладната, а аз да кажа какво предлагам и искам от нея? Да си стиснем ръцете независимо дали ще бъде назначена или ще откаже работа. И обратното. Ако аз съм безработен ще търся, поискам от работодателя си да изясним тези неща. В това да се поитересуваш с каква работа се захващаш няма никаква претенция, а позиция. Та нали именно с това изясняване впоследствие аз ще трябва да се съобразявам, а и шефа с него. За останалото съм съгласен с теб. Мързела не бива да се толерира, а да се наказва, но това става впоследствие. След като се прецени човека на работното му място.И да, българите като цяло може би са не точно мързеливи, а по - скоро безотговорни.

Хората с ирония споделят: " Не си е платил ", " Така е като не кихаш ". Никой не вижда ужаса в запаления магазин. Никой не вижда страшното погазване на човешките права. Никой не си представя колко е ужасно човек да започне свой бизнез и бизнесът му да стане чужд. Хората не се замислят, че това, което е станало е нещо ужасно. Те едва ли не обвиняват жертвата, че не си е платила. Жертвата е глупак, а изнудвачът тарикат. И хората, къде от страх, къде от завист, са склонни да оневинят човекът с кибрита и този с поръчката, но да накажат псевдотърговецът тръгнал да прави бизнес, без да си е платил. Онзи случай с изнудвания бизнесмен, който каза: " Да предположим, че бизнесът ми не е чист, да предположим, че съм източвал хазната. Да ме разследват, да го докажат, но аз трябва ли да давам на някого пари, за да не остана без деца ". В представите на хората изнудването е лицензиран бизнес. И дойде ли ти до главата трябва да си платиш. Нормално е, човешко е!

Отговорността е еднакво равна. Както за този с лъскавия костюм, така и за този от средната класа. Когато лъскавия костюм осигури спокоен живот на работника, работника спира да бъде отговорен. Грешката; човекът е лъган, но осигури ли спокоен живот на семейството си, става оправдан. В приказката човекът с костюм не е енергийния бос, а човекът осигурил бъдещето си. " Прост " работник, който е задоволил нуждите си. Доволен - постигнал целите си. Човекът облякъл костюм е човекът, който нехае. Лошите по презумция са богатите, но лошите са и работливите пчелички намерили своя кошер. Илюзията е в това, че хората търсят своето място. Шофьор, чистач, строител, журналист, икономист, търговец ... Когато човекът намери точното си място ( добра заплата ) намъква лъскавия костюм. Знае си нисшата и чувства, вярва, че не може да решава. И веднага казва: " Има си прадосъдни органи ", " Дано полицията си свърши работата ", " Данъчните ще разследват ". Бог е съпричастност! Когато свръхдозата убива излегналия се на припек наркоман, убива и твоя " наркоман ". Когато битото зверски дете се разделя с бъбрека си, разделя се и твоето дете. Когато момичето се превръща в бяла робиня, превръща се и твоята " робиня ". Хората трябва да осъзнаят, че отговорността им е голяма. Свободата малка. Мъст не е да поискаш затвор за убийците на Яна. Гражданска позиция е това. Мъст не е да поискаш затвор за пияния медалист Ставийски. Съпричастност е това. Към Мануела. Красивото момиче, което има нужда от нашата подкрепа. Тя угасна и ние, от метачите до политиците имаме голям дълг към нея. Този дълг трябва да платим. Да го платим продължавайки да искаме възмездие!Да го платим показвайки отвращението и неприязънта си към безразличието. И не само с мисли и писане. Подкрепата да се изрази чрез подписване, граждански протести, намиране на свободно време, идеи как да помогнем ... Дългът е голям. Дългът не пита чистач ли си, бизнесмен ли си. Дългът да поискаш, да отстояваш, да помагаш, е дълг на всеки от нас. Независимо каква религия изповядваме. Важното е да сме хора. Както към децата си, така им към останалите деца. Ясно е, че хората се страхуват, но всеки е редно да открие своя предел на страх. Щом прекрачи ли го трепери и плаче, да не го прекрачва. Може да помага и без да го прекрачва. Просто всеки трябва да поеме инициативата в свои ръце. Религия, която да ангажира всички. Бъде ли написана, увековечена ще почувстваме блаженното ухание на свободата!

Така завоалирано и добродушно посланието ти се приема с повече любов. За да не отблъсквам останалите с крайности, примери, начини ... За да не плиткоумнича, за да не мразя ... Реших да се присъединя към мнението ти. Ясно и точно обобщение ! Сигурен съм, че всеки се е познал в тези 6 реда. Дали се е замислил!? Съмнявам се!

Аз съм най - малко просветлен, а и най - малко се стремя да бъда. Но това, което си написала е най - точното определение, доколкото човек може да даде за това: " Що е то просветление ". Оставам невероятно впечатлен от тези твои думи ! ! ! Поради невъзможността написаното от теб да се случи ние си оставаме хора. С мисли и чувства. Което е по - добре за нас. Тук сме, за да мислим и чувстваме. Нашите мисли и чувства по - късно ще бъдат наши досиета. Кой е правия път ще разберем едва в деня на Страшния съд! Ние си оставаме преди всичко програмирани частици, които на този етап от развитието си ( човешко развитие ) могат да вярват и бъдат сигурни ... и дотам. Не ме бива много, много в духовното израстване, но това по никакъв начин не ми пречи да забелязвам нечии прозрения. Възхитен съм от теб ! ! ! Това, че вкарваш в мнението си известна доза високоморие ми допада ужасно много, защото усещам, че ти отива. Макар и с излишна гордост будиш в мен дълбоко уважение. Просто защото студената надменност, която лъха от поста ти е много на място. Докосваш ме и изпитвам неописуемо чувство. Ти по един много студено - топъл начин успяваш да покажеш на останалите, на мен, че просветлението е " мисия невъзможна ". Приемам точните ти нападки, защото обръщайки се към Станимир ти се обръщаш и към всички останали. Следователно и към мен. Точното ( на място ) пренебрежително поведение, което демонстрираш ти стои перфектно! Отричайки написаното от теб просветлението се спира. Всички осъзнават колко невъзможно и " отвратително " звучиш.С Това, че " отблъскваш " показваш, че просветлението не е наше право! Не ни се дава, защото не това е целта ни. Незнам къде си се учила, от кого, но лично мен ме порази ! ! ! Мнението си е мое лично! Лично ( грешно) ! Лично мое, с което по никакъв начин не искам да ангажирам някого!

Това вече са приказки. Понятието "вина", "садизъм" и "жестокост" са разбираеми и съществуват единствено в човешките представи. Когато един хищник носи полуумъртвена плячка, за да се учат малките и на лов, тук няма нито омраза, нито садизъм и изобщо никакви абстрактни понятия измислени от хората за да спират хората. Свраката гледа да си улесни живота, изобщо не и пука жабата колко ще страда. Ако си имал досег с дресировка на животни, знаеш за какво говоря. Аз съм тренирал кучета и първата точка на която трябва да се опреш, за да получиш резултати е да осъзнаеш, че за кучетата няма правилно и неправилно, а само позволено и непозволено. И когато едно куче ти разръфа галошите, трябва да си припомниш, че то не знае какво е това етика и такива работи като вина няма как да глождят съзнанието му. Прав си, че в животинските представи ги няма тези понятия. В по горния си пост казах, че животните не могат да се опрадват за постъпките си. Те просто действат. Това и ти го казваш в този си пост. Относно сврачката: Нека не знае, че убива мигновено. Нека си улеснява живота. Хубаво е това, че дори и с цел улесняване на живота прави нещо " добро ".

Няма да се впускам в подробности защо са изпълнени с негативизъм . Само ще споделя какво ми сподели един приятел пребиващ дълги години в Канада. Закона в Канада е кратък. Това на всеки е ясно. Той каза, че в Канада престъпност има, но медиите не я разтръбяват с цел да не се създава излишна паника. Хората да бъдат спокойни. Имало някакво място, което самоубийците масово избирали. Първия показал пътя, а после всички по стара меланхолична традиция решили, че това ще да е мястото. Въпреки често случващите се самоубийства на това място медиите спрели да ги отразяват. За добро или зло. Нека всеки сам прецени. Уместно ли е истината ( случващото се около нас ) да бъде прикривана, за да няма излишни отрицателни емоции в наблюдаващите новините!? Проблема в медиите е, че могат да отразяват действителността, но не винаги го правят поради куп причини. Затова според мен човек много внимателно трябва да наблюдава кога медиите се опитват да ни покажат истината промивайки мозъците ни. Явен пример имаше наскоро. Как истината беше преобразувана в лъжа. По - голяма част от българите схванаха идеята на медията и с достойнство отвърнаха на удара! И друг проблем. Напоследък се нароиха доста информационно осведомителни " блогове ". Не безпристрасни сайтове, а блогове - зад които седи един човек, а над него други дърпат конците. И така по веригата. Нашата задача става по - трудна от решението на " Теоремата на Поанкаре ", вече решена! Вместо да ни се хвърли истината и да я видим ние трябва да се превръщаме в инспектор Стрезов. Но и заблудени пак ще видим истината, вярвам го.

Диана, знам това. Аз все още не съм. Не ми стига сила в момента, но ще се променя.

vorfax, ако ме беше цитирал така: А не така: В мен щеше да остане впечатлението, че сме на едно и също мнение с това : Останах с чувството, че ти не оправдаваш съдизма, а аз го оправдавам. И двамата го оправдаме ядейки месо от туко - що закланата свиня, но ако свинята е умряла по по - " хуманен " начин ние ще можем подтиснем в себе си вината. Не можем да отречем, че сме пряко зависими от животинското месо, но можем да оправдаем леко вината си, ако търсим начини животните да бъдат убивани по възможно най - безболезнен път. Имаме вина, че убиваме, но част от тази вина пада когато го правим, без излишна жестокост. Незнам дали е възможно света да забрани употребата на животинско месо!? Ако това стане може би няма да е възможно оцеляването ни. Затова мисля, че е уместно ние висшите същества да търсим алтернативи. Как да убиваме, за да оцелеем, а същевременно животните да не страдат? Открием ли тези алтернативи вината в нас ще бъде по - малка. Което по никакъв начин не я омаловажава. По подобие на сврачката, която убива жаба: Хващя я тя и я носи към близкия най - близкия трънак. Каца на трънчето и забучва жабата на трън, за да умре. Но тя незнайно как вкарва трънчето право в сърцето й. Жабата умира за секунди. Ако сврачката забоде тръна в бутчето жабата пак ще умре, но в адски мъки. Виновна е сврачката, че убива! Така тече животът й, така е създадена. Но сврачката знае, че може да убива и без да бъде жестока. Така; хем ще оцелее; хем вината й ще бъде по - малка. Ако ще убиваме да го правим, както сврачката!

Незнам дали е по темата. Последните два поста ме подсетиха за случая. Затова пък има: " Аз казах, ти каза ". Човекът е най - висшето създание. Животните не могат да се оправдават за постъпките си, но човекът може. И не, не е традиция масовото, " безобидното " клане на делфини. Не е това обичай! Кървавите детски бузи, русите косички и любопитния детски поглед вперен във висшите бащи, бащи с остри железа в ръцете си. И понеже висш е човекът оправдание веднага намира: " Това е прехраната ни, това е традиция, без месото им загиваме ". А после по корабите учтивата стюардеса делфинско месо сервира. Вкусно, вкусно, вкусно. Има начини! Стига човекът висш да признае, че в показнато и брутално клане има всичко друго само не и традиция, връзка с Бог. Сигурно е невъзможно животноядството да се забрани. Но нека, ако ще убиваме, нека, нека животното да умира за секунда. Тогава оправданието ни ще бъде малко по - уместно.

Подписите си ги сменям ежедневно. Чувствам, че трябва да го сменя и го правя. Днес два пъти го сменях. Единия път след като видях нещо, което ме възмути и изкара извън релси, а този, с който съм сега го написах ... Знаеш защо ! Лесен е и може лесно да се изтълкува. Отговора се крие в него.

Имах един фикус, към който някак си се бях привързал. Не точно привързване, но нещо като нещо от теб. Да не му обръщаш внимание, но ако го няма да ти липсва. Та, седеше в хола, но по едно време взе да заема доста място и аз реших да го изкарам във входа при другите растения на съседите. След няколко дни фикуса изчезна. Откраднаха го. Започнах да си мисля дали не съм виновен, че го изгоних от дома си, дома му? И с тая кражба все едно нещо ми показа, че на улицата живо същество не се хвърля. Не се сещам често за тази случка, но когато се сетя се измъчвам. А още по - жалкото е, че знам кои са крадците. Бабите от околните блокове. В този случай дори и да откриеш крадеца незнам дали е удачно да му се търси отговорност? Имам предвид, че пред някои хора си безсилен. Опитвал съм се да се радвам, защото си е намерил нов дом, но го правя насила. Искам да си го взема отново, но не искам да ангажирам някоя баба. Тоест може би не искам толкова силно самия фикус. Повече ме мъчи това, че допуснах да ме ограбят. Ония ден отново се сетих за фикуса. Понеже сега кастрят дърветата на улицата ни и бабите събират клоните за огрев. И в главата ми изникна фикуса. Започнах да си мисля как няколко баби са го откраднали. И си викам. Може ли човек да направи нещо когато е ограбен от хора, на които не може да държи сметка? Тоест може и може би трябва да се търси виновника, но от друга страна е глупаво. И яд ме, че е се измъчвам излишно. Зная, че няма да предприема нищо, но от друга страна някак ми се иска да си го върна. Сега прочитайки темата веднага се сетих за фикуса. Поне знам, че изхвърлиш ли ли нещо на улицата, входа правиш голяма грешка. Ако не го бях изнесъл сега нямаше въобще да мисля за него. Нямаше да го обичам, но щеше да е до мен. Сега; хем го няма; хем го обичам !

От прочетеното по темата разбрах ... Затова пожелавам на всички ( от форума) Бог здраве и щастие да им дава. Но това с просветлението малко ме плаши.

Да, видях сега. Вината е моя. Съжалявам! Обърках се.

Идеята ми беше още по - красива, но заглавието е " леко " модерирано. Съвсем съзнателно се опитах да смеся думите благодарен - длъжен, но явно звучат отблъскващо ли, глупаво ли, не на място ли, де да знам. Задължен и благодарен - смекчава темата, но явно това и се е търсело с модерацията. Просто споделих виждането си, не че те протестирам. Все пак всеки има дом, така че ...

Аватара може да каже всичко, но и нищо. Зависи от човека. Има смисъл да се търси в дълбочина. Както в картините на великите художници се търси : " Какво са искали да кажат ", така и в аватара на " невеликите " човеци може да се открие послание. Но това по - скоро може да се налучка, отколкото определи точно. Ако усетя, че човека държи на аватара си лесно мога да го определя ( за себе си), какво иска да каже със снимката. Разбира се много по - лесно става, когато има и думи ( негови постове), за които да се хванеш. И обратно. Човекът, който на шарено и ярко се радва не може да бъде определен по аватара си. Той не влага чувства в картинката, а просто търси различие. Иска да изненадва и привлича. Той просто си казва: " Сега ще сложа жълто патенце. Това БИ трябвало да значи - смях, щастие, радост, позитивна енергия." Да, това е така, но той се ръководи не от дълбокото вътре в себе си, а от общоприетите разбирания. Той играе и се радва, а не показва своето настроение. Ако сложи кръв и бръснарско ножче според него БИ трябвало да е в лошо настроение. Той се ръководи от външни общоприети тълкувания, а не от истинската си същност. Имаше тема изрази настроението си ( себе си с картинка, снимка). Настроението на човека поставил снимката може да се хване от гледащия я само ако той преди това добре е разбрал, че поставилият снимката държи много на нея. Държи да бъде чут. Искрен е. Когато снимка се пусне в темата от човек, който просто търси разнобразие, игра, позитивни емоции е невъзможно да се определи настроението му. Просто защото той не влага никакъв умисъл в снимката. Преди всичко знае и чувства, че не може със снимка да бъде разбран, затова той не може да вложи искрени чувства в снимката. За него всичко е весела игра преди всичко, а след това вече задълбочено изследване. Накратко. За да познаеш човек по аватара в себе си трябва да носи " велик художник ", силна и искрена привързаност към снимката. Вярвам, че с каквото и завоалирано послание да е снимката, ако човек е изпитал искрена болка, тъга снимката ще го каже на човека отсреща. Леонардо да Винчи е оставил чудовищно ярко послание в " Мона Лиза ". Това е така, защото той е рисувал първо с мисълта си, а след това вече с четката. Неговата мисъл е вътре в картината, защото искреността и фикс идеята му да изрази посланието си в картината е било ужасно силно. Снимките. Ако човек е бил мъчен, бит, унижаван цял живот, но в момента на снимката е принуден да се усмихне, то със сигурност усмивката му ще бъде фалшива. Защото той е гледал обектива с душевна мъка ( искрена). Аз имам един такъв случай с едно момиче, което първо видях в клип, в който беше накарано от познати деца(ученици) да казва, че е к...а. Погледът и казваше: " Принудена съм, но ти знаеш, че аз не съм такава." " И ти да беше и ти щеше да го кажеш ". Много се развълнувах и след това открих момичето. Знаех й името, защото тя в клипа казваше : " Аз съм Ивон ( няма да казвам 3 й имена) ... на махалата. " Така започваше. Ясно помня думите й още, и мога да цитирам думите й дословно, но ще бъда модериран. Дори с поставена от мен цензура пак ще са гнусни за вас. Искам да кажа, че принудения човек в клип, снимка много лесно може да се види дори когато е усмихнат до уши. Това е така защото е искрен. Ще драсна в блога си едно описание на клипа. Там поне никой не засягам, но това ще стане когато имам повече агресия. Сега нещо съм омекнал малко, но бързо ще се възтановя. Благодаря!

Това не може да е истина! Христо, ти за първи път не се опита да ме опровергаеш. И ти така, vorfax. Може би с това си мнение поне малко си се съгласил с мен, Христо!?

Пак ще повторя. Хареса ми това, че по съвсем нормален начин изрази несъгласието си. Ясно е, че щом пишеш във форум няма как да не се обърнеш към всички. Все пак всички ще го прочетат дори и да се обръщам лично към теб. Просто някакво хубаво чувство ме обзе, затова така реагирах. А отделно съм наблюдавал и други нейни постове. Лично аз виждам в нея човек изпълнен с любов. Онази нощ просто се почувствах леко разтопен.Нека да е едно от онези чувства, които се появават съвсем безпричинно може би неподвласти на мисълта идващи от душата ли, де да знам, мисля си просто. Човека много лесно се разпознава. В реалния живот очите издават човека. Търсиш ли в очите няма да сгрешиш. Просто трябва да имаш малко светоусещане. Очите, които те гледат. Които леко се присвиват, които те пронизват, изпиват, са лоши очи. Те преценяват много умело, преценяват какво говориш. Тези очи веднага препращат сигнал към мозъка на човека с очи, които; хем те гледат право в очите; хем леко и едвам забележимо играят, шарят. Сигнала се преобразува в фалшиво съчуствие. В искане на извличане на полза. Това накратко. Относно съденето. Не дължа да ми вярваш, но съдя себе си точно толкова, ако не и повече от изедниците. Сега няма смисъл да си правя портрет. Първо, защото всеки ме усетил по един или друг начин. Тук също е лесно човек да разбере с кого си пише. Как минават дните му. Какви са грешките му. Кога лъже и кога е искрен. Лесно е и човек да се подведе. Именно затова няма да пиша що за човек съм. Има ли смисъл когато вече всеки ме е преценил по един или друг начин. Колко съм искрен и какъв съм. Мисълта ми е, че веднъж преценен човека във форума остава такъв до края в него. Каквото убеждение си вкарал за пищешия срещу теб, такова и ще видиш каквото и да пише. И ако сега се втурна да описвам себе си, каквито и думи да използвам седящите срещу мен ще ги възприемат предубедено. Аз горе - долу знам какво впечатление оставям в потребителите. Но преценката ще си оставя за себе си. Това за мен. Когато чета теб с постовете си за абсолютна и космична любов преценявам до каква степен си искрен. Кои отговори ще ти се понравят, и кои не. Това правиш и ти в мен, когато виждам в нещо гавра. Преценяваш истината ли казвам или просто си бръщолевя. Това показвам, което съм, а как ще бъда разбран е друг въпрос. Усещам и друго. Всъщност какво и кого " уча " тук, глупаво е да се търси разбиране от хора, които няма да те разберат? Не е мястото тук да изразявам мислите си. Хората тук са със съвсем различни възприятия. Това е все едно да се караш на детето си, че пушенето е вредно с цигара в уста. Очакваш да ги спре, а всъщност нищо не правиш. Губи се смисъла. Всеки тук се стреми да упои съзнанието си бутайки му безусловна любов. В този форум общо взето това търсят хората. Изведнъж идвам аз и започвам да вкарвам своите съждения, които са тотално противоположни на съжденията на останалите. Дори и да съм прав потребителите отхвърлят веднага идеята ми, мисълта ми.Това е съвсем естествена реакция. Не съм лош човек. Просто така се получава, че излизам такъв. Ограничен в представите на някои, фалшив в представите на други, материалист с това постоянно търсене на сметка в някого. А може би и вече някои са видяли в мен " мания за величие ". Тук проповядвам, защото в реалния живот не смея да го правя. Това е просто заключение. Как мога да покажа, че не е така. Ами, никак. Всеки да си ме преценява, както иска и може. Ще ти споделя накратко как виждам любовта в теб, в потребителите тук. Ако си разпознал в мен неискреност, лицемерие, лъжа, ходене по шаблон е добре да ме игнорираш. Както някои потребители са го направили. Но ако виждаш в мен лош човек. Както се изрази " Viva Caselli, ти трябва да платиш. Дължиш много ... " не би трябвало да го правиш. Искам да кажа, че цялата любов, към която така пламенно се стремиш се стопява щом към лошия и зъл потребител изпитваш омраза. Хайде да не е омраза. Нека да е неразбиране. На себе си вредиш. За мен човешките качества омраза и любов са съвсем нормални. Не виждам нищо лошо в това да се мрази и оплюва престъпнника. Но ти се стремиш да го разбираш. Опитваш се да прояваваш склонност към опрощаване на нечий злодеяния. Затова просто ти казвам : Глупаво да пишеш, че за любовта нищо няма значение, че любовта трябва да се проявава навсъкъде и към всеки, а в същото време прост и жесток потребител да мразиш. Няма лошо за мен, когато някой ме мрази. Свикнал съм. Аз мразя, значи и други мога да го правят. Просто когато ненавиждаш мен представи си как ще изпитваш любов към насилника. Ами никак. По - горе казах, че няма да си прява портрет, но се получи портрет. Разбирай ме, както си пожелаеш. На теб не се сърдя много. На други хора търся сметка. Ще престана да проповядвам тук, защото усещам, че няма смисъл. На себе си вредя. Във други сайтове хората по ме разбират с тази омраза, но тук е глупаво. Просто когато реша да пиша ще се опитвам да съм по умерен в изказа си. За да бъда по - малко неразбран. Със здраве !

Това, което споделяш е интересно. Ще бъде много хубаво, ако имаме силата да контролираме тези мисли. Да ги насочим в правилната посока, за да се обединят преплитайки се в една огромна и истинска мисъл.

Няма лошо. Който и да плати. Лошото идва когато мъжа, за да покаже любовта си обгрижва жената по много тежък начин. Мъжа превъзхожда жената със своята физическа сила. Той е длъжен да поема тежките физически задължения, защото жената не може да носи да речем 50 - сет килограма. Мъжа може.Тук има превес. Естествен, природен. Но жената може да печели пари точно толкова, колкото и мъжа. Затова мъжете не да казват: " Аз да взимам 1500 - тин лева и жената 300, 400 - тин лева ще живеем добре". Жените не да се хвалят пред колежки " Ние живеем с 1500 - тте лева на мъжа ми, а моята заплата ( 300 лева) я спестяваме ". Така да не се примиряват, а да се борят с неправдите. Да поискат сметка от всички онези нещастници, които наложиха това разделение. Мъжете трябва всячески да се опитат. Първо в съзнанието си и след това в обществото да наложат, че по никакъв начин не може да се счита за нормално мъжа да взима повече от жената! Този стереотип да бъде разбит! Веднага се сещам за един дребнав, ухилен, мазен човецец. Човекът, който по един уж високо интелигентен, модерен начин обезобрази жената, като на всичкото отгоре с лукава усмивка на уста я принуди да му каже: " Благодаря ви, " д-р " Енчев ". И цялата тази гавра се разнесе пред очите на цяла България. Билбордовете в София унизиха жената. Унизена жената отново понесе ударите на тежката дискриминация. И този път изстрадалата ни родина си замълча, сведе глава. Той по особено жесток начин втълпи на хората, че жената днес е в ролята на жената - дефект. Жената имаща спешна нужда да бъде ремонтирана. И както конете се подковават жените започнаха да се силиконизират. Само и само да не се изложат, само и само да не паднат ниско в очите на избиращите ги богати люде. Но аз все пак оставам оптимист и вярвам, вярвам, че ще дойде движение, което движение ще разтърси из основи престъпленията срещу човека, за да издигне култ, култ към човешкото в човека! Това да видя, за да си отида спокоен ...