Viva Caselli

О, страхотно, Донка! 
 
Много любима моя песен. Очите ми се насълзяват при гласа на Мирей!
 
 
 

 
Ето, това е за теб. 

О, каква беда! Колко много теми посветени на музиката има в този форум, само не и такава посветена на френската музика — най-великата! Когато някой е тъжен и скърби, го насърчавам да слуша френска музика. Кълна се, че френският език, освен че е благозвучен, е лек за всяко неразположение на духа. 
 

 
 

Здравей, 
 
Ако ще те успокои това, знай, че не се случва само на теб. Познато ми е усещането, което описваш. И аз се будя посред нощ, особено ако спя сам, тоест без жена до себе си. Мъжете сме много зависими от жените. И психически, и физически. Когато съм жена(приятелката ми) и се случи да се събудя посред нощ, аз я побутвам лекичко, така че ме прегърне и да изсмука това неприятно чувство за откъснатост. Винаги успява и получавам душевен покой. Женската енергия е много силна!
 
Обаче обратното. Когато съм сам и се събудя по някое време на нощта, започвам да изпитам едно чувство на обреченост, изоставеност, безпомощност... Интересно е, че няма конкретна причина, поне на съзнателно ниво, върху която да се тревожа. Просто в тоя момент, сякаш съм без себе си. Някакво метафизично усещане. Не изпитвам страх, а изпадам във върховно състояние на самооткъснатост от света и от самия себе си. Ако ме попиташ защо, каква е причината, ще ти кажа, че няма причина. Ей така нещо ме връхлита и мъчи духа ми, докато съм сънен и ме напуска, но след като е взело своето. Обикновено трае 10, 20 минути. 

Виж какво си написала! Вероятно си искала да напишеш „ад“, но си написала „аз“. Всъщост, не си объркала, това ти желая и аз — да се умори и най-после да кротне този егоистичен Аз. Това няма как да се случи, ако не се въоръжиш с търпение и готовност за промяна. 

Vessy.K, не съм толкова глупав, че да ти давам съвети. Все едно да показвам изгрева на сляп по рождение. При теб ревността е крайна, може би иманентна. Просто се обърни се към психолог ако искаш да си здрава, свободна и щастлива, заедно с него ще работите върху емоциите и чувствата. С негова помощ би трябвало, ако не да се освободиш от чувството за ревност, то поне да го озаптиш. 
 
Избери си психолог

Виж какво си написала! Вероятно си искала да напишеш „ад“, но си написала „аз“. Всъщост, не си объркала, това ти желая и аз — да се умори и най-после да кротне този егоистичен Аз. Това няма как да се случи, ако не се въоръжиш с търпение и готовност за промяна. 

http://www.youtube.com/watch?v=PSRrCwvIgFc
 

Vessy.K, не съм толкова глупав, че да ти давам съвети. Все едно да показвам изгрева на сляп по рождение. При теб ревността е крайна, може би иманентна. Просто се обърни се към психолог ако искаш да си здрава, свободна и щастлива, заедно с него ще работите върху емоциите и чувствата. С негова помощ би трябвало, ако не да се освободиш от чувството за ревност, то поне да го озаптиш. 
 
Избери си психолог

http://www.youtube.com/watch?v=PSRrCwvIgFc
 

Силна изповед! Невероятно е, момиче, с каква лекота гневът е подредил думите, направил словоизлиянието и стегнато, и обобщено. Сякаш не изпускаш гняв, а го предаваш. Честно, гневът ти ме обзе. Както съм ядосан, веднага съм готов да заема твоята страна. Ще срещнеш хора, които ще осмислят живота ти. Ще се омъжиш, после деца... О, какво светло бъдеще те чака! И така, помисли, дали е нужно да страдаш по чужди грешки. Знам, чувствата са неподвластни на волята, но, моля те, опитай да се изтръгнеш от хватката на гнева. Ще викна на помощ и Ницше, който казал, че животът е като картина: трябва да я гледаме от разтояние, за да разберем красотата й, а не да впиваме поглед в нея, инак ще видим нишките на платното, но не и рисунката. Когато се взираме прекалено дълго в едно чувство, започваме да не виждаме, че животът е многолик. 
 
 

Споделял съм това един път, ще го направя и втори. В древен Рим е съществувал един обичай. По това време писмената кореспондеция е била основно средство за комуникация. Винаги в началото на писмото се пишело: „Ако си здрав, добре е. Аз съм здрав!“ 
 
От личен опит ти казвам, когато губиш чувство за себестойност, когато си пропит от усещане, че да се живее не е тежко, а излишно, послушай ме, изправяй се гордо и си казвай наум, при положение, че за глас не са ти останали сили, това утвърждение: „Ако си здрав, добре е. Аз съм здрав!“ Замисляй се от време на време за хората, които са болни от неизлечими болести. Колко е ценен животът за тях. О, как ли се борят за глътчица живот! Например, един мой познат скоро си замина на 51-годишна възраст, а думите му бяха: „Не искам нищо друго, само да видя внучката ученичка!“ Е, така и не успя да я види, отиде там накъдето и ние сме тръгнали. Сега си представи, че самият ти си на смъртния одър .Сигурен съм, че ще намериш смисъл в живота. А най-интересното е, че въобще няма да си мислиш за таланти, дарби и себереализации. Ще пожелаеш да видиш или докоснеш нещо, на което сега не обръщаш внимание. Момче, опитвам се да ти обясня, че е мерзост пред Живота да сме недоволни от него, след като сме здрави телом, отчасти и духом. 
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Божествено!

Скоро станах свидетел на един спор между един възрастен и един млад мъж, хора, които познавам добре. Избухна разправия, която се състоеше в следното: — Чел ли си тази книга, а тази, а тази, а тази... — настоятелно питаше възрастният мъж, като гледаше да покаже на другите хора,че младият мъж е глупак. — Не, не, не! — оказа се, че младият мъж не е чел много, всъщност — чел е малко, честно казано, не е чел нищо.    За първия мога да кажа, че въпреки, че е прочел доста, си остава ограничен. Сковаността във възгледите му е голяма.Различните сюжетни линии в книгите, които е прочел, не са го направили по-толерантен. Същият този веднъж разправяше, че казармата създава мъже, съжалявайки, че са я отменили, а със завидно изкуство плете интриги. Вторият не обича да чете, но е човек, на когото можеш да имаш доверие, ще ти, така да се каже, влезе в положение, човечен е.   Аз се замислих върху това: за какво битува сващането, че който е чел много е направил? Книгата не прави човека по-човек. Самата тема създава усещане за съжаление към онези, които не са чели, сякаш са изпуснали нещо така съществено и важно. Случва се много да си чел, а да си простак. Малко да си чел, но да си богат на интелект.                        

Желанието да причиниш болка - физическа или психическа е садизъм. Желанието да господстваш над другия, да го превърнеш в обект на унижение и поробване, да станеш негов повелител, негов мъчител, негов спасител е садизъм. Е, как се нарича тогава стремежът да любиш злото и доброто по един същи начин? Има нещо сбъркано в тази твоя философия!

Спете спокойно, никой не ви прибира, никой не идва за вас, не си вкарвайте филми и не бързайте да отивате натам, накъдето вървите с умерена крачка. Всичко с времето си. Уверявам ги, времето тече неусетно и съвсем скоро ще се видим с близките. Пропуснах да кажа, че няма да е насън. Не позволявайте на съмнителни личности да определят какво сънувате, според неосъществените си фантазии и комплекси, те са решили, че могат да газят върху ви, под формата на знаещи медиуми. Духовете имат свой дом и няма да ви поканят ей така, за да ви видят. Друг урежда тая работа. Спете спокойно!

http://www.youtube.com/watch?v=em2lr1tPceQ
 
Велико!

http://www.youtube.com/watch?v=uK4TngEr0V4
 

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.
 
Quote

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.
 
Quote

Mайката трябва да възпита сина си така; дойде ли време да избира между нея и друга жена да действа разумно с внимателен оглед на ситуацията, с мъжка безпристрастност. Той ще претегли моралните ценности, оставяйки настрана чувствата и в крайна сметка ще реши какво да избере и ще бъде правилно. А глупостта на много майки е голяма щом започнат да злобеят срещу снахите, мислейки, че той е жертва на манипулация, без да се усещат, че злословят и пред самите себе си. Всеки мъж е бил повлияван от майка си и това е било винаги в такъв случай; тя го е защитавала и смятала, че е за негово добро. Не му е позволявала да порастне навреме, като вместо това е насаждала в него, че за жените винаги трябва да има едно наум. Докато жените живеят с това мислене няма да добият свобода и винаги на мъжете ще прощават, а себе си ще унижават. Затова смятам, че успее ли майката да възпита правилно сина по-късно в живота ще прояви мъжественост, ще усети женската злоба и завист и ще застане срещу нея. Той няма да се заблуди и от многото чуто ще запомни само едно; че трябва да застане твърдо против женската сплетня, откъдето и да идва; дали от майката или съпругата. Ще остане с чиста съвест и няма да съжали, каквито и последствия да е причинил. И най-важното: ще се е застъпил за истината. И случи ли се тъй, че да му е дала добро възпитание, то майката ще е спечелила повече, отколкото той.