Лина Коцева

Здравей!
Миналата година разхождах кучето си.То е малко, но винаги, когато види котка, започва да я гони.Водейки го за каишката, минахме на няколко метра от един уличен котарак.Той спеше и кучето не го видя.На връщане, минавайки по същият път, котарака се събуди и като стрела се хвърли към нас.Котките в боя си употребяват нокти и има много кучета с извадени очи.Знаейки това, аз инстинктивно дръпнах каишката нагоре, вдигнах кучето, притиснах  го към корема си и с изумление усетих, как топлата му урина мокри ризата миНе напразно хората казват-,,напикал се от страх,,, разбирай стрес. /после си дадох сметка,че стреса му предизвиках аз , с внезапното си действие/
Пиша ти това, защото написано от теб ми говори точно за това, състоянието ти е провокирано от стрес.Ако имаше някакъв органичен проблем, не би имало този светъл прозорец-На следващия ден се разхождахме с приятелката ми и всичко беше нормално.
И, инфекциозен да беше и,органичен  да беше процеса, уринирането би продължило.Още нещо, първите позиви са в автобуса, на другият ден страхът да не започне отново уринирането ги е пуснало отново.Ако се върнеш назад в спомените си и се сетиш, какво си си мислиш, ще видиш, че най-вероятно си се притеснявал от това, дали няма да се изпуснеш и станеш за смях, притеснявал си се и за това, какво си казват другите пътуващи, за теб и ситуацията ти.
Днес това притеснение ,, работи ,, и вече доста те ограничава.
В подкрепа на мнението си ще добавя и още три неща
-имаш разстройство, то също е стресово обусловено
-ерекцията ти е нарушена, пак от същото
-нещата се влошават, когато си извън къщи-в къщи няма толкова опасност да се напикаеш и изложиш
Потърси психолог и започни работа за решаване на проблема си.

Прочети мои постове за хипнозата.Там съм писал-хипнозата винаги е самохипноза.Перифразирано, това означава, че манипулацията винаги е самоманипулация.Ти сама се манипулираш или по-точно самохипнотизираш.Защо го правиш?
По принцип, всички го правим, но някои от нас  избират да се самохипнитизират с някакво положително утвърждение, така то става истина.Повечето обаче, избират негативните утвърждения, те също стават реалност.Избора идва от много неща, но преди всичко от липсата или наличието на страх.Или с две думи, по-страхливите се самохипнитизират използвайки негативни твърдения, смелите положителни.
 
Та, това е причината, по страхливичка си и си внушаваш негативни неща.

Ти си нормален човек.Просто, четенето за болести може да ,, побърка,, всеки.

Наистина звучи като депресия, но не следродилна, а гневна депресия. Тя е трудно да бъде отчетена като такава и самият факт, че той търси такова обяснение на поведението ти, показва, че проявява разбиране. И все пак - ситуацията е ужасна. Не го ли усещаш? И в голяма степен ти я правиш такава. Имаш дете на 5 месеца, дори този мъж да остане с теб, какъв живот ще предложите на това дете? С вечни скандали и обвинения? Какъв живот предлагаш и на този мъж? Защо той да остане с теб? Мислиш, че единствената заплаха за отношенията ви е В.? Истинската заплаха е вътре в самите отношения. Една жена, една майка е тази, която осигурява дом, но не в смисъл на жилище, а в смисъл на уют. Това е семейството. Ти, загледана в миналото, допускаш грешки в настоящето. Сега не можеш да му простиш, че е обичал нея. А той след време как да ти прости? Прекъснете още сега този порочен кръг, от който няма излизане. Затворете страниците и се опитайте да градите нещо тук и сега заедно. За да остане с теб, ти трябва да му даваш щастие, мила. Бил е привлечен от теб в началото, имали сте разговори, общи интереси. Заложете на тези неща и сега, преоткрийте ги. И вместо да го изкарваш "по-черен от дявола", нека оглеждайки се в очите ти, види любов. Това ще го задържи 100 пъти повече.
 
Детето има нужда от майка, от спокойствие, от обич. За да го получи, според мен ти имаш нужда от консултация със специалист психотерапевт. Защото всичко, което пишеш, е изопачаване на факти от поведението на мъжа си, спрямо твоя минал опит с мъжете. На практика се получава така, че ти си изкарваш върху него всичките си нещастни години, всичките си сформирани комплекси и така дълго потискания гняв, който досега просто не си имала върху кого да излееш, а сега имаш. И вместо любовта към него, ти му даваш омразата си към мъжете. Много години са това, трудно е сама да се справиш, затова говори с професионалист.
 
Успех!

Преди заспиване това е нормално.Не се нуждаеш от никаква конкретна помощ.
Ще подчертая- преди заспиване, не само тези гласове са нещо нормално, но и каквито и да е други феномени.Тогава съзнанието ,, предава ,, управлението на подсъзнанието и всичко е нормално.

Здравейте!Влизам просто да споделя нещо с вас и същевременно да дам кураж на всички от форума.Напоследък живота ми поднася големи изпитания,но въпреки всичко аз продължавам напред с много надежда за по спокоен живот без проблеми и ,че ще дойде и по-хубаво време за всички нас.Поредното изпитание за мен е свързано с дъщеря ми-откриха арахноидна киста с размер 26/28мм,но неврохирурга ме успокои че няма място за притеснения и ,че това при нея е вродено.Споделям това с вас за да покажа на всички от форума,че въпреки ударите които ми нанася живота,а те не са никак малко аз съм намерила сили за да приема живота такъв какъвто е и да продължа смело напред с гордо вдигната глава.Всички вие трябва да приемета факта ,че това е изпитание за вас през което трябва да преминете и да продължите напред ,без значение какво ви поднася живота.Живота няма как да бъде само хубав,без лошото в него ние няма да оценим хубавото и доброто.Така ,че горе главата всички вие и смело напред!Аз съм с вас и ще ви стискам палци по-бързо да намерите начин да се справите с това състояние,защото РАЗБЕРЕТЕ ние не сме болни,това е период през които минаваме и само ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПОМОГНЕТЕ.Аз успях -значи можете и вие!!!Хиляди благодарности на д-р Първанов и Диди!

Аз ще се включа, защото имам какво да кажа от опит. Ще бъда кратък, но за сметка на това много информативен: докато чертаеш плана започвай да го изпълняваш. Да правиш планове без да действаш е като да поднесеш на гостите си рецептата за тортата и етикета на кафето, вместо да ги почерпиш подобаващо като за добре дошли гости - с вкусна торта и ароматно кафе.

Съжалявам, поста на Галя ми с стори дълъг и копирах само част от него, мислейки, че когато го четеш ще отсееш най-важното-,,,,Всеки ден съм излизала навън като отначало ходех до близкият магазин и всеки ден трябваше да увеличавам разтоянието.,,,
 
Това смелостта, да те е страх, но въпреки това да правиш нещата. Без това изправяне срещу страха, Галя може да си спортува , усмихва и прави какво ли не но нямаше как да го победи.
Така че, действието което трябва да се направи е - конфронтация, системна конфронтация.

Линд, е моя бивша клиентка.Още на първата си среща с нея съм и забранил, както и на всеки, с който съм работил, да чете, каквито и да е психологични форуми.Едновременно с това съм я задължил, ако нещо не и е ясно, веднага да ми пише, а ако прецени, че въпроса и е спешен,  да ми звъни.
 
Препоръчвам ти, да правиш същото-спокойно да питаш психотерапевта си, за всичко което те интересува.Той трябва да е, единственият компетентен за теб човек, що се отнася, за твоето психично здраве.

Ние май сме го казали многократно - психотерапия.
До колкото разбрах, след тези насоки ти отиде на психиатър, гълта хапчета и сега отново стигаме до същия въпрос, на който отговора е същия - започни психотерапия.

Понеже не знам какво да  отговоря, ще  разкажа няколко случая.
 
    Преди четири години в клиниката за репродуктивна медицина, където работех,  дойде млада двойка. Жената бе на около двадесет и осем години, съпругът и- някъде около тази възраст.Понеже нямаха деца, те започнаха изследвания и се установи, че жената е с изчерпан яйчников резерв. Тоест, на 28 години тя бе в менопауза. Ясно е, че ин витрото трябваше да бъде с донорска яйцеклетка. Говорейки с нея, се оказа ,че понеже нейната леля е забременяла с близнаци правейки ин витро, жената още от малка си е повтаряла:” И аз като леля ще направя ин витро и  ще имам близнаци”. И двамата не съмнявахме, че това е причината за изчерпания яйчников резерв както и това, че тя  ще забременее с близнаци от първият път. Така и стана. За съжаление, ги роди през шестия месец, недоносени и с много увреждания. Едното почина почти веднага, другото по-късно. Трагедията беше огромна.
Миналата година жената ми се обади,че  за огромна изненада е бременна по естествен път. Явно след като програмата, че ще има деца от ин витро беше изпълнена и отпаднала, яйчниците бяха започнали да функционират нормално. Тази година роди здраво дете.
 
   В клиниката дойде да прави опит жена с няколко неуспешни  ин витро опита, някои от които и в чужбина. Понеже имах една задължителна среща с всички двойки, аз поканих нея и съпруга и в кабинета си и повече от час им обяснявах  каква е ролята на психиката в процеса на забременяването и как  работейки с нея, ще увеличим шанса и за успех на процедурата. Жената гледаше разбиращо и аз си мислих, че с нея ще работим много сериозно. Трябва да отбележа,че психотерапията за двойката беше безплатна и всеки сам избираше да се вижда ли с мен и колко пъти. Изненадата ми обаче беше голяма, жената идваше в клиниката, правеше си другите изследвания, но нито един път не ме потърси. Междувременно си спечели негативно отношение на всички, с които контактуваше. Понеже бе много тревожна, непрекъснато нещо не беше запомнила и питаше за едно и също по няколко пъти. Имало е случаи, късно вечер да звъни на лекар или акушерка за да уточнява неща, които вече многократно са и пояснявани. В деня  на трансфера я видях. Беше една отчаяна, смазана жена. Знаех , че резултатът не можа да е положителен и дълго време запазих чувството на жалост и съжаления към нея. Естествено, процедурата не беше успешна.
     Скоро започнаха нова и тогава, воден от  тези си  чувства, я извиках в кабинета си. Реших да бъда преднамерено груб  и въпреки риска да се оплаче от мен, когато седна я попитах:  „Защо не искаш да имаш деца?”  Жената с недоумение ме погледна и тогава аз повторих въпрос а си. Отговора и беше нещо от рода на това, как мога да говоря  такова нещо и  се опита да  докаже, че това не е така. Аз бързо я прекъснах и продължих:” По време на първия разговор  вие много добре разбрахте, че психологичната работа увеличава шанса да забременеете  и въпреки, че тя е безплатна за вас, нито един път не дойдохте при мен. Ако един човек знае ,че нещо може да увеличи шанса му за успех и не се възползва от него, явно не го желае „. Жената се разплака и поясни,че не ме е потърсила, защото съпругът и който я докарваше с колата, винаги е бързал , за да може да използва идването си до Плевен  да посети майка си, която живееше наблизо до града. „Излиза, че това той да види майка си е, по- важно от това да увеличиш шанса си за собствено дете” -казах и аз. Жената избърса сълзите и каза: „Това повече няма да се повтори.”Така  започнахме една наистина  ,, страхотна ,, психотерапия. От нея тя се промени, наистина стана друг човек. След  трансфера, знаейки какво сме постигнали , аз се хванах на бас с колегите, че този опит ще е сполучлив. Така и стана и жената роди здраво дете.
 
    Не искам да кажа, че промяната е единственият фактор, който ще определи изхода на ин витро процедурата, но винаги когато сме я постигали, резултатите са били положителни.
 
Това правило е в сила при повечето състояния и заболявания.
 
   Познавах  човек, който се разболя от рак. Отиде на островите при лечителите, които вадят тумора с ръцете си. Когато се върна в България, лекарите бяха втрещени - от тумора нямаше и следа. Но човекът не промени нищо в живота си и след година ракът се върна и го победи.
В също време работих с клиент, също болен от рак. Той се подложи на операции  и химиотерапия, но едновременно е това започнахме психотерапия и промяната в него също беше голяма.Той, за разлика от първият, е добре и аз вярвам, че ракът няма да се върне.
 
Не знам какво друго да кажа. Оставям на вас  да си направите изводи от разказаното.

Благодаря Ви д-р Първанов за хубавият съвет, допълнително ми оправи настроението, вървя и като се сетя за написаното се смея.

,,,усмихвам се забавлявам се ,,,
 
 
Моята идея излиза малко от тази рамка- идеята ми е да празнуваш и то не само да празнуваш ,,сърденията ,, на съпругата си, а да ги превърнеш в истински празник.
Ако ти беше мой клиент, бих отделил доста време за обсъждане на подготовката за празнуването- то трябва да е грандиозно.
Като тънкостта е, не само в грандиозността на празнуването, а и в постоянството-всеки път, когато се сърди, празника не бива да се пропуска.Бих обсъдил и това, дали ще се празнува  винаги по един и същ начин или всеки път празника ще е различен.
Размисли върху идеята и ще видиш, че каквото и поведение да има съпругата ти, ти все ще печелиш.Ако не се сърди ще се чувстваш добре, ако се сърди започваш да празнуваш и пак си добре.
Казах, че задачата е трудна защото в началото ще ти е малко трудно, до сега си свикнал да се огорчаваш от сърденето, а сега ще трябва даже да го празнуваш.Но искам да те уверя, че така ще е само в началото.

,,Бих искала д-р Т.Първанов да си каже най-накрая "трудния начин", защото съпругата на приятел по същия убийствен начин му вади душата с хастара навънка, а ние се налага да сме безмълвни свидетели в името на запазването на семейното приятелство.  ,,
 
Дискусията ми харесва, предполагам, че резултата от нея ще удовлетвори питащият и  не виждам смисъл да се намесвам.

Забравих да се похваля на DIDI_TS  и на Д-р Първанов!Преодолях най-големият си страх-за пръв и последен път се качих на делтапланер."Умрях" от страх, но си заслужаваше.Усещането е невероятно.Скоро ще опитам и бънджи-скокове,но все още събирам кураж.УРА ЗА МЕН!!!Благодаря ви от сърце,без този форум и без вас все още щях да тъпча на едно място, а сега следвам мечтите си безпроблемно.

Понеже има има опасност темата да стане спор между Даниела и другите пишещи, не одобрявам писането и повече ТОЧНО в тази тема.Предлагам да пусне нова тема, в която тя, а и който друг желае, да сподели за  некадърнастта на психиатрите или психотерапевтите при които е ходил.Не виждам нищо лошо в това.Но нека постовете бъдат обосновани и човек да споделя собственият си негативен опит, както например го прави Student 21-
,, След толкова лутане и отчаяние....Дадох 1500-2000 лв. на един ........... психотерапевт, който още повече ме вкара в блатото и във финансовата пирамида, за която говориш.,,Д-р Тодор Първанов ме помоли да споделя горчивия си опит с предишния ми психотерапевт и последствията от него. Съгласен съм с мнението му че този пост ще е от полза на всички. Ето какво се случи с мен.
Веднаха щом се появиха симптомите и тревожността, аз реших да си запиша час за терапевт, тъй като се съмнявах че мога да се справя сам. Причината за това, е че просто не знаех какво да правя. Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай. Още по-нагло е да обещаваш няколко сесии, без дори да си осъществил жив контанкт с клиента.

След като отидох, първото което правихме беше да ПРИЕМЕМ симптомите и страха. Надявам се Орлин да чете това, защото и той също, без да е запознат с терапевта и с това как точно са протичали сесиите при него, го защити и каза че методите му са резонни. Орлине, просто прочети по-надолу и ще видиш че това не е така. Аз до края на терапията въобще не разбрах какво означава да приемеш симптомите. Ето, Орлин обясни възможно най-подробно какво означава приемането, след което аз го практикувах и ефектът беше налице - вече знам как да неутрализирам симптомите. При Х това не се случи. Той не даваше никакви обяснения, подробности и разяснения. Единственото, което ми каза е че като приема страха и симптомите, те ще изчезнат. След много настояване от моя страна, получих изпросено разяснение какво означава приемане. Това означавало да си намирам друго занимание, да не мисля в симптомите, да не им отдавам значение и така с времето щели да изчезнат. Една вечер се обадих на Х, защото имах силна тревожност. Х ме посъветва да излезна на кафене с приятели и всичко щяло да се оправи. След като този метод не даде резултат, Х реши да търси дълбоки причини, които провокират симптомите. Около 8-9 сесии говорих за миналото, детството, приятелите и всичко останало. Х умишлено ме разпитваше изключително подробно, за да удължи по брой сесиите. След като споделих всичко, единственото нещо, което бях посъветван е да ОБИЧАМ СЕБЕ СИ. Това щяло да реши проблемите със ситуативните паник атаки, тревожността, симптомите. Защо точно това ще реши проблемите? Как точно ще стане това? Отговорът беше - не всичко може да бъде обяснено и не е нужно. Тъй като не знаех какво означава да обичаш себе си и не ми беше пояснено, започнах да си угаждам повече, да си правя удоволствия и да мисля по-положително. Ефект нямаше. Освен това Х ме съветваше да се отнасям по-агресивно с другите хора, за да може да спре да ми пука от тях. Терапията въобще не се развиваше добре. Кулминацията настъпи когато Х ми заговори че трябва да се опитат всички възможни методи - терапия, ВРАЧКИ, ясновидци и т.н. В следващите сесии вече се чудеше какво да ми каже и как да запълни този един час. попитах защо не изчезват симптомите - защото не обичаш себе си. Какво да правя когато имам автоматични негативни мисли ? - гони ги, сякаш са враг и ги замествай с добродетел - с положителни мисли. 

Правихме и хипноза и НЛП - представях си че симптомите ми потъват много дълбоко под земята. Мога да изпиша тонове за тази пародия на терапия, но не смятам за нужно.

Как трябваше да протече според мен терапията?

Първо трябваше да ми бъде обяснено от какво точно страдам. След това какво представляват симптомите - завишено количество адреналин. След това какво точно означава да приемеш симптомите. След това вече да се търсят дълбоки причини и т.н.

Вижте, най-малкото което трябва да бъде направено е да се опитат всички възможни методи и алтернативи и техники.

Представете си един адвокат. Когато дойде клиент при него и особено когато му заплати 1500-2000 лв, той ще опита всички възможни начини да реша казуса му. Един правен казус може да се разреши по 50 начина. Един психологичен - също. Д-р Първанов достатъчно подробно обясни че за всеки техниките са индивидуални и различни. това е накратко нахвърляно. Ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с терапията. Очаквам ги с нетърпение. Грешката на повечето терапевти е, че дават няколко техники и ако недай си Боже те не подействат на клиента, започват едни критики, едно агресивно отношение, едни неадекватни реакции, дори клиентът съвестно да ги е изпълнявал. Веднага се обвинява клиентът че е немърлив и че няма мотивация да ги изпълни.,,,
 
Мнението наистина е обосновано, то произтича от личен опит и такива постове бих подкрепил с две ръце.Но обобщенията  без никаква конкретика и преразказите на извадки от чужди постове звучат........най-малкото несериозно.

Здравейте създавам нова тема за да споделя опита си и да успокоя голяма част от посещаващите форума,търсещи отговори на въпросите който изникват докато сте в състояние на стрес и се чудите ОКР има ли лечение,разбира се че има,но за да бъдем по-точни 1-во няма какво да лекувате не сте болни,пише ви човек живял с натрапливости 4 години,посещавал психиатри и приемал антидепресанти.Ще ви разкажа историята си,прав го защото преди да се променя ида разбера че ОКР не е болест която носиш цял живот,аз влизах в този форум и търсех успокоение,надявах се някъде да прочета за някой справил се с натрапливостите .Е аз се справих и ви пиша за да знаете че е възможно.Преди около 5 години след смъртта на чичо ми се сблъсках с живота все едно за пръв път,разбрах че хората умират и че хората който обичам няма да са вечно тук,това ме срази сякаш до тогава съм била сляпа за сериозността на живота(най-парадоксалното е,че това е бил правилният подход,колкото по-на сериозно взимаш живота толкова по лошо за теб:–) )започнах да мисля песимистично,гледах на живота като на нещо страшно,акцентирах на всичко лошо в него и хоп след няколко месеца от всичкия този стрес който сама си бях причинила получих първата си паническа атака,естествено аз не знаех че това е паническа атака,мислех че умирам :–)разбира се тръгнах най-различни специалисти за да се установи какво физическо заболяване имам,е всички повтаряха едно и също НЕРВИ,убедих се че е така и успях сама да се справя с паник атаките си,не ми беше лесно,но се конфронтирах със страха и успях.Не мина много време и в живота ми се появиха натрапливостите,защото макар и справила се с паническото разстройство не бях променила песимистичното си мислене за живота,чувствах се ужасно те бяха толкова неприемливи за мен,бяха свързани с близките ми,с хората който обичам,а аз дори не знаех какво се случва,не знаех че това са натрапливи мисли,мислех че съм полудяла,започнах да търся информация в интернет което само влоши нещата,след няколко дълги и мъчителни месеци реших да отида на психиатър,от нея разбрах че случващото ми се е ОКР,е ако очаквате да напиша,че съм се успокоила,не не се успокоих,приех че имам диагноза заклеймих се като болна,започнах и прием на антидепресанти,те ми помагаха за тъжното настроение,но не и за натрапливостите,това продължи 1 година,през която аз не съм спирала да имам натрапливости,просто видът им се променяше,появяваше се натрапливост отивах на преглед казва за нея на психиатърът успокоявах се за кратко до следващият път при следващото посещение когато отивах с нова.Психиатърът приключи с мен след година а аз не се чувствах излекувана ,напротив продължавах да имам натрапливости който отшумяваха и се появяваха постоянно,така продължи 2 години,докато не се увеличиха отново и в главата ми бяха започнали да се въртят онези мисли че съм психично болна,реших отново да потърся психиатър,отново ми изписаха антидепресанти който не ми се отразиха мн. добре,пих ги точно 2 дни и реших че ще си помогна по друг начин,тогава често влизах в този форум и четях отговорите на специалистите за ОКР,реших се на психотерапия,това не бях опитвала до този момент а се оказа че точно това ми е трябвало,потърсих др.Първанов защото отговорите който даваше тук са ме успокоявали много пъти,сега мога спокойно да кажа,че аз вече нямам никакви натрапливости,чувствам се жива така както никога не съм се чувствала през целия ми живот и то защото се промених,станах човекът който винаги съм искала да бъда,страхът не ме управлява,не виждам живота в черни краски а искам да го живея,преди ме беше страх от неизвестното,сега търся предизвикателства в неизвестното,правя неща който тогава не съм си и помисляла че някога мога да правя.Трябва да разберете едно и ще се почувствате моментално щастливи вие сте отговорни за чувствата си,мисълта се превръща в емоция а вие може да направите избор и да създадете за себе си само положителни емоции,просто трябва да го решите.Промяната правите сами,но ви трябва насока,съветът ми е да потърсите терапевт който да ви помогне да осъществите избора да бъдете щастливи .Пътят за справянето с ОКР е промяната,трябва да промените себе си,мисленето си,начина си на живот защото е явно,че мисленето ви до този момент не е било правилно,начинът по който сте свикнали да мислите е грешен генерира стрес иначе нямаше да създаде натрапливости,накратко мислите стресиращо спрете веднага:–) 4 години съм мислила,че не съм като другите,че имам психически проблем и това ме прави различна а сега мога само да се разсмея с тогавашните ми заключения и "мъдрости" по този повод.Смейте се над себе си така всичко се оправя по-лесно:–)И за финал няма да ви пожелавам успех,защото не ви е нужен всеки един от вас го може стига да го поиска и да си помогне :–)

Здравейте, На 24 години съм и от известно време имам проблем. Чувствам постоянен страх, стомахът ми е свит на топка, гадене, напрежение в гърдите, липса на апетит, буца в гърлото.
 
Усещаш действието на адреналина в тялото си.Нищо повече.Въпроса е, какво те е вкарало в среса.Проследи събитията и си отговори.Нещо се е променило в периода юли, август.
 
Проблемът започна миналата година - юли, август, отшумя за около 2 месеца, и тази година август се възвърна наново.
 
Не е започнал миналата година, това са си два несвързани периода на стрес.Въпреки че има и хипотеза, спомена за това как си се чувствала миналата година по това време да е предизвикал стреса.
 
Сега отново започна на нервна основа (гаденето), мина за няколко дни и ме хвана летен грип с повръщане и разтройство, пак отшумя сякаш и в началото на предната седмица, когато ми дойде, се възвърна.
 
Стреса  едва вида – психичен и физически.Болестта винаги води до стрес.Също и тежката менструация.
 
 По принцип имам тежка менструация и предменструален синдром. Страх от утрешния ден и в основата си - страхът от гаденето, че отново ще ми стане зле, ще повърна, само като си помисля за храна и ми става лошо, от миризми също. От малка ми е този страх от повръщане, дори поради тази причина не ям и кисело мляко, само при мисълта и аромата ми става лошо.
 
 
Съвета ми, към всеки който има каквито и да е ограничаващи страхове, носени още от детството, да направи всичко възможно и се справи с тях.Ако не може да го направи сам, нека не се притеснява и потърси специалист.Както се казва, непреодоленият страх е като въглен в корубата на дърво, никой не знае, кога вятъра ще го раздуха и направи пожар от който да изгори цялата гора.
 
Не мога да мисля за друго, страх ме е да не ми стане лошо, постоянно плача, във всеки момент мога да се разплача, като ми стане лошо не мога да понасям някой да ме докосва, дрехите, особено ако са тесни, ме дразнят. Постоянно негативни мисли. Всеки ми казва да се успокоя, да мисля положително, и аз го осъзнавам, но просто не мога, сякаш съм в един омагьосан кръг.
 
Да, в такъв кръг си, негативните мисли водят до неприятни усещания, те от своя страна усилват песимизма.Започни да спортуваш, спорта ще успокои малко тялото и намали негативните мисли.Релаксацията също е много полезна.
 
 Не знам дали имам нужда от някакви лекарства или не (говоря за антидепресанти или нещо такова). Нервност, която сякаш стои в мен, и не може да излезе. Страхувам се, не се живее така, не мога да се храня, не се радвам на нищо, нямам и желание за нищо, мисълта ми постоянно е насочена към това. По принцип имам гастрит и нервен стомах, но това гадене ме съсипва. В момента пия Иберогаст и Гелсениум 15 CH. Искам да се оправя, да живея нормално. Уплахата ме следва навсякъде. Плача постоянно и понякога не мога да спра. Моля Ви, помогнете ми! Не знам вече към кого да се обърна - към прихолог ли, към гастроентеролог ли, пих една камара лекарства за стомаха. Отчаяна съм...
 
Трябва да започнеш психотерапия и то веднага.
 
Благодаря за отговора! В някои моменти се чувствам много добре, а в други ( автобуса например) пак изпадам в паника и ми става зле, като се събудя сутрин - това е първата ми мисъл и се започва гадене и рев.
 
Много важно е, каква е последната мисъл с която заспиваш.Заспивай с положително утвърждаване и то повтаряйки го неколкократно.

Здравей Ники, на последния ти въпрос - обърни се към психолог, психотерапевт.
Когато разбереш как физическите ти симптоми са свързани с психиката и ти сама предизвикваш голяма част от тази симптоматика, напрежението ти ще падне значително.
Гастрита и нервния стомах са "класика" в психосоматичните заболявания т.е. тяхното проявление е пряко свързано с психиката, с твоята емоционалност и начин на мислене.
Когато един симптом се повтаря и човек не знае как да се справи с него, а е опитвал доста неща, това се приема като безнадеждно от съзнанието и е нормално да доведе до депресивни моменти с постоянен плач. Негативните мисли са част от общото тревожно състояние в което се намираш.
Хапчета за страх няма, така че до колко хапчетата могат да са ти от полза , не знам.

Приеми, че в теб има един враг.Един страхлив но хитър враг.Той се нарича страх и любимото му действие е да се маскира  като различни мисли и картини свързани с някаква заплаха.Получава се, сякаш ни говори уж нашият разум, но в случая това не е така.Всички въпроси които си ми задал са негови, не твои.Ако аз им отговоря, това ще му предаде сила и веднага ще започне да генерира нови опасения и страхове.Има един начин да се справиш с него-като го игнорираш и не му обръщаш внимание.
Прави следното-Всяка мисъл която те безпокои обозначавай като негова, например казвай  си
1. Това е една натраплива мисъл 
2.Тя е идва от страха
3.Веднага започни да мислиш нещо друго.
 
,,Нали не трябва да спирам да излизам и да контактувам с хора?,,-разбира се,че ще излизаш.
 
,,Как стои въпроса с университета и следването?,,-предполага си забелязвал, когато се съсредоточиш в нещо страхът млъква, така,че повечето състуденти с твоят проблем  са добре по време сесия и зле през
ваканциите.
 
 
,,, има ли възможност от комбинацията на антидепресанти и постоянните ми такива мисли да полудея ?,,
този въпрос е зададен от твоят страх, а  аз нямам намерение да комуникирам с него.Ако ти отговоря бих довел до временно успокоение, но след това той ще се върне с нова сила.
 
И накрая- СПРИ ДА СЕ САМОНАБЛЮДАВАШ.

Въпросите ти показват,че не си чел внимателно форума-на тях е отговаряно многократно.
- Първият е тривиален,но съм длъжен да го задам.Луд ли съм,или в процес на полудяване с всички тези неща в мен?
Неудобно ми е но ще повторя за стотен път-нито си луд, нито ще полудееш.
- Въпреки че сте го написал 100 пъти точно и ясно,аз пак ще попитам за собствено успокоение - натрапчивите ми мисли в главата,могат ли  да се реализират?Колкото и да се опитвам да се контролирам,мога ли да загубя контрол над себе си и да направя неща противя волята си?
Тук просто няма да ти отговоря.
- Чувствам се най-зле при недоспиване.Може ли някакви насоки за да работя върху възстановяване на нормалния сън.
Нормално да си зле от недоспиването-стреса от липсата на достатъчно сън усилва натрапливостите.УМОРЯВАШ ЛИ СЕ?
- На моменти,когато се вглъбя в себе си и тези състояния,се изолирам от околния свят и губя реалната си преценка..Това нормално ли е за това състояние и може ли да доведе до трайната загуба на преценка?
Нормално е, но връзката с действителността не може да се загуби, до степен да не се контролираш.
- На моменти съм толкова тревожен че не мога да си намеря място и постоянно се чудя какво да правя,а усещам че имам нужда просто да легна и да поспя,но в момента в който легна мислите ми започват да прескачат в главата..Не мога да си изчистя глават от мисли и да релаксирам.Това част от състоянието ми ли е ? 
Да и тогава веднага трябва да започнеш да спортуваш, след половин час ще с е успокоиш.
- Преди имах страх да съм сред хора,който се изразяваше във физически симптоми,сега мога да кажа че това нещо съм го преодолял,но когато съм сред хора се боря с натрапчивите мисли,че ще изгубя контрол над себе си и ще направя неща които не искам..Защо това е така?Нали уж това което не може да те убие те прави по-силен?Защо след като преодолявам едно нещо,аз ставам по-слаб?
О, това само един много хитър страх.Мени се.
-Единственото лекарство което съм пил е Стресам,според всички информации до които съм достигнал е нещо безобидно..Психолога ми препоръча да го пия 1 месец и да е нещо като "патерица" за преодоляването на стреса.Не искам да пия никакви антидепресанти,младо момче съм и не искам да си слагам главата в торбата..Досега винаги съм се борил сам.Какво е вашето мнение по въпроса с антидепресантите при млад човек?
Ако човек е в тежка депресия, те са много полезни, независимо от възрастта.Но за лечение на ОКР…..не стават.
- Преди имах доста амбициозни мечти,имах и идеи и вярвах в себе си.Сега обаче не е така.Не мога да се замислям за тези неща,докато не се оправя.От друга страна липсата на мечти ме притеснява,май прекалено много разсъждавам..
Всичко е временно.
- И последно,най-големият ми страх е че ще се появи сериозна трудност в живота ми и няма да мога да се справя.Трудно ми е да бъда самостоятелен,свикнал съм всичко да е наготово и сега е неприятно..За себе си не мога да се грижа,как да мисля за семейство един ден?На моите години хората се оправят изцяло сами в живота и се справят с всички трудности.Страхувам се че няма да мога да помагам на родителите си един ден,а на тях дължа всичко!
Е, то няма да бъде все така.
Това е една стара притча- Имало едно време един много богат човек. Имал фирма, пари, семейство и всичко, което поискал. Но един ден всичко се преобърнало. Започнал да се кара с жена си, работата във фирмата не вървяла, започнал да губи пари. 

Решил да сложи край на живота си. Взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Стигнал до едно дърво и вързал въжето на един клон, тръгнал да се беси, но в това време дошъл един овчар. „Защо ще се бесиш?” – попитал го овчаря. 

И човекът му разказал как всичко му било по мед и масло и как един ден всичко се обърнало наопаки. Като чул цялата история, овчарят извадил едно листче от джоба си и написал нещо на него. Подал го на човека и му казал: „Прибери се вкъщи и прочети, това което съм написал на листчето.”.

Човекът го послушал, прибрал се вкъщи и прочел бележката „Няма да е все така!”. От този ден нататък всичко отново се наредило. Работата пак му потръгнала, оправил отношенията с жена си, започнал отново да печели пари. Един ден се сетил за овчаря. Отишъл пак в гората и го намерил. 

Разказал му как всичко отново се оправило и добавил: „Ти ми спаси живота. Искам да ти се отблагодаря и ще ти дам каквото поискаш.”. Овчарят го погледнал и казал: „Ти май не си чел скоро бележката…”.

Здравей Ивена, впечатлена съм от написаното от теб. Наистина си избрала правилната посока.
Иска ми се да обърна внимание на копираните от мен твои изречения.
За да присъстваш тук и сега смирението не ти е от особена полза, като начало. Липсата на присъствие  е свързана с липсата на усещания. 
Забележи, че всичко което си направила, което е прекрасно, е следствие на твоята пълна мобилизация. Ти си "стегнала" чувствата, емоциите, тялото, мислите в един оздравителен режим и си постигнала много. Сега, обаче, е време да се отпуснеш и да започнеш да усещаш.
Какво имам предвид? Когато правиш нещо, дори и най - рутинната дейност - пиеш кафе или чай сутрин, какво правиш? Задай си този въпрос. Обръщаш ли внимание на момента? Да усетиш чашата в ръката си, топлината на напитката, вкуса от езика до гърлото, да присъстваш в самия процес на пиене на кафе. Това звучи странно, но ще забележиш, че повечето хора не присъстват в момента дори на това елементарно действие, тяхната мисъл е заета с миналото ( какво са направили) или с бъдещето ( какво им предстои да направят) , т.е. те не присъстват тук и сега, те са някъде напред или някъде назад. 
За да се научиш да присъстваш в живота си, е добре да започнеш да се упражняваш по този елементарен начин, който развива усещанията. За да се научиш да усещаш ще видиш, как ще ти се наложи да се отпуснеш и тогава ще започнеш да преживяваш действителността по различен начин. В това е тайната и на женствеността.
Ежедневието ни е динамично, често ни се налага да се справяме сами с трудни ситуации, под постоянен стрес сме и сме се научили да сме "мъжки момичета", това от което искаш да излезеш. Една добра терапия за излизане от този модел, колкото и невероятно да звучи, са танците.
Преди време бях стигнала до същото решение, че трябва да се отпусна и да престана да съм "мъжкото момиче", и... записах се на салса. Защо на салса?
Това е танц, който се танцува по двойки. Двойката води мъжа, а жената трябва само да се отпусне и да бъде красива , Да следва знаците на партньора, за да разбере накъде да се движи. Звучи простичко. Колко голяма беше изненадата ми, когато това се оказа най- сложното нещо за мен. Първо защото не умеех да се отпускам, а когато човек е стегнат, не усеща знаците на партньора, изгубва усещането и или започва да го води или избързва или просто си танцува сам в двойка. Отне ми много време, докато се науча да се отпускам, да "чувам" усещането, да следвам партньора, да присъствам в момента и това да ми носи удоволствие. Много е трудно, но това е един красив начин, чрез който да се научиш да присъстваш тук и сега.
След това, човек се научава да прилага това отпускане и усещане и в стресови ситуации, научава се да присъства в момента на ситуацията, а не да я преекспонира с мисли за предходния момент или с проекции за бъдещия, които му пречат да вземе решение или да се справи с проблема.

Здравей progressima!Лесен начин за справяне с това състояние няма,но прочети темата"Не мога повече да живея така"-аз съм обяснила как се преборих с проблема!Ето и една притча,която е поучителна за всички нас"Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма.То ревяло силно и отчаяно ,докато фермера се суетял и се опитвал да го извади.След като не могъл да измисли как да го извади той решил,че магарето е старо и не си заслужава усилията,а тази яма така или иначе трябва да се запълни и повикал съседите на помощ.Всички започнали да хвърлят пръст за да затрупат ямата.Първоначално магарето разбирайки какво се случва започнало да реве още по-силно и по-ужасено,но след време млъкнало.Фермера се навел да провери какво става и останал удивен.С всяка лопата пръст ,която го удряла в гърба магарето правело нещо удивително:то се отърсвало и стъпвало върху нея.И за всеобщо учудване след време се показало на повърхноста и излязло от ямата"....Номерът да "да излезеш от ямата"е да се отърсиш и да стъпиш отгоре.Всеки един проблем не е препъни камък-той е стъпало.Можем да се измъкнем и от най-дълбоката яма ,ако не спираме и не се предаваме.Успех!

Привет и от мен!

На 31 съм. И аз страдам от ОКР. По-точно - страдах. В минало време. Не че сега съм перфектно нормална. Но мислите, които спорадично ми минават през главата, отдавна вече не са в състояние да ме изкарат от равновесие.

Тая тема трябва да се забучи най-отгоре. Много искам някога някой да ми беше дал да я прочета. Искам някой да ми беше казал преди 4 години, че не е нужно години наред да страдам, че няма да съм повредена цял живот, че съм напълно нормален човек и че ще живея пълноценно. Това е първото нещо, което всеки, който се сблъска с ОКР, трябва да прочете. ИЗХОД ИМА. И той идва с желанието за промяна и с малко повече постоянство.

Вместо обаче да прочета това, аз попаднах на лекар, който ми каза, че няма да направя нищо от нещата, от които се страхувам, но пък може да почна да си говоря сама... публично... (защо не си тръгнах още тогава, не мога да кажа). Че трябва да пия лекарства и че терапията може малко да подобри нещата. И вместо да получа насърчение да вярвам в себе си и да се справя, получих рецепта.

Оттам нататък не знам дали нещата станаха по-добре или по-зле. Качих 18 килограма. Самочувствието ми спадна още по-драстично. Почнах да страня от приятелите си. Срам ме беше да обяснявам както защо съм нервна и притеснена, така и защо съм се "запуснала" да кача толкова килограми. За ефектите на лекарствата и напълняването върху сексуалния ми живот не искам дори да говоря.

Да, лекарствата закрепиха положението. Вечер пиех половинка от нещо и след 10 минути не можех да гледам, така ми се спеше. Сутрин едвам се насилвах да стана от леглото. Цял ден бях без енергия. Не можех да се разплача. Нямах достъп до почти никаква емоция. Изкарах една много студена зима с есенно яке... дори усещането ми за студ беше притъпено. Хем се чувствах сравнително стабилна, хем нещо генерално не беше наред. Някак нямах достъп до собствените си чувства и това беше силно смущаващо.

Да, постигнали сме някакви неща в хода на терапията. Със сигурност сме подготвили "почвата" в някакъв смисъл. Но този прогрес на фона на безумните суми, които съм дала в продължение на малко повече от две години..., съчетан с все по-смачканото ми самочувствие ме накара да се запитам дали съм на прав път. Натрапливости нямаше, но може да се каже, че живеех изключително непълноценно. Приятелят ми се грижеше за мен, едвам се домъквах до работа, вечер се прибирах и от умората от това да съм мобилизирана цял ден, почвах да рева. Като се наревях - вечеря, душ и пак в леглото.

След две години съмнителен прогрес, в течение на 2-3 месеца, постепенно спрях лекарствата. Както ще се сетите, натрапливите мисли започнаха да се връщат. Не исках да се въртя в омагьосан кръг и почнах да проучвам въпроса. Така попаднах на този форум. Ето и темата, която ми показа кой е моя терапевт - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9444

Не мога да го подчертая достатъчно добре - избирайте си внимателно терапевта. Няма да сравнявам едната терапия с другата. Само ще ви кажа, че д-р Първанов на 6-тата ни среща ми каза: "Ти нали си даваш сметка, че вече нямаш нужда от мен?".

Без лекарства, с повече или по-малко насока, с поставяне под съмнения на някои основни убеждения, с вдъхване на малко вяра, с много релаксиране и с практикуване на повече спокойствие стават чудеса.

Всичко, което ми трябваше, е да повярвам в себе си. Някой да ми покаже, че трябва да спра да бягам от "звяра", който е вътре. Някой да ми вдъхне смелост и кураж да погледна навътре, като не заобикалям сянката. В сянката лежат съкровища. Там вътре има неизчерпаем източник на отговори. Душата знае какво й е необходимо.

Научете се да приемате себе си - малки, дребни, несъвършени, срамежливи, неуверени, недостатъчно добри. Като се провалите, опитайте и утре. Без самобичуване и без срам. Обичайте себе си. Прощавайте си. И опитвайте пак.

Това е. Просто и кратко. Формулата, с която задействах серия от промени, които доведоха до ново самочувствие, редица успехи, един куп нови познанства и приятелства, 12 свалени килограма и незабравими спомени.

Не че нямах страх, напротив. Имах много страхове. Все още имам безумни страхове, които от време на време напомнят за себе си. Но не им позволявам да ме инвалидизират. Действам въпреки тях. Причиняват ми стрес основно социални събития и дейности, които изискват от мен да се "докажа". Но въпреки това аз се хвърлям смело в тях. И в общия случай преживяването се оказва незабравимо приятно.

Не всичко стана за 3 дни. Някои неща отнемат месеци, дори години. Всяка промяна е трудна. Някои идеи продължавах да ги преосмислям много време, след като приключихме терапията. Някои неща още преосмислям и днес.

Имах късмета първите 27 години от живота си да изживея спокойно. Помня перфектно какво е да се чувстваш нормален и всичко да ти изглежда възможно. Може би затова не се предадох. Никой не може да ме убеди, че след като някога съм се чувствала свободна, ще трябва да прекарам остатъка от живота си в страдание, подчинена на безбройни страхове. Бих опитвала до последно просто. А всеки, който иска да ми направи песимистична прогноза, лекар или не, може да се опита да си гледа работата по-добре.

Вече знам, че съм силна. По-силна, отколкото някога съм предполагала. Знам, че не съм перфектна по критериите на целия свят. И в същото време не искам и да бъда. Идеално перфектна съм си такава, каквато съм - с всичките си драми и недостатъци. Аз съм си просто аз. А човек като почне да приема себе си, натрапливите мисли и страхове вече няма от какво да се захранват.

Аз знам, че това, което мога да направя сега, е да живея спокойно, активно и щастливо в настоящия момент. И знам, че един ден всички тези драми ще бъдат просто един мъглив спомен. От който е останало нещо, колкото да не загубя мъдростта.

Даниела, според мен резултата от тоновете събрана информация по темата те карат да вярваш, че си специалист в областта на ОКР и от там арогантното ти отношение е истинската пречка да ти се помогне. Някога опитвала ли си да спориш с пиян човек? Невъзможно е да излезеш на глава, ако ще и желязни аргументи да имаш! 
 
Незнаенето е мъдрост. Докато вярваш, че всичко ти е ясно е невъзможно да ти се помогне. Казвам го от собствен, горчив опит.
 
Не искам да натрапвам мнението си, просто те приканвам да погледнеш на нещата от тази гледна точка и сама да изследваш. 
 
Желая ти всичко добро!