Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страх, депресия след операция


Recommended Posts

Добър ден, нова съм тук. Проблемът ми е следният - преди около 25 дни претърпях операция на перианална фистула, възстановявам се добре, но.....Имам натрапчиви мисли, че операцията е неуспешна, страх от поява на нова такъв проблем, самовнушение, че нещата може да се повторят. Ходя 1 път в седмицата на контролни прегледи и според доктора всичко е наред. Но главата ми не ми дава мира. Имам чувството, че доктора ме поглежда отгоре-отгоре....ей такива неща. за хората, които не знаят какво е фистула - това е упорит анален проблем, който дори и след оперативна намеса може да рецидивира. Сутрин първата ми мисъл е да вляза в здравен портал и да чета, и чета.....и чета пак и пак и отново. Просто не се чувствам пълноценна майка, съпруга и жена. Стоя си в нас вече 3 седмици и половина, ходя само за хляб до магазина. Някакви идеи какво да правя? Благодаря ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Послушах съвета Ви, докторе! Освен до новинарските сайтове, ФБ и разни женски клюкини, не съм припарвала до друго! Дано отново стана нормален човек!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Изтупвам праха от темата ми....Имам развитие по въпроса.

Преди 10 дни получих рецидив на операцията /гноен/. Озовах се в Пирогов, но отървах скалпела, минах с антибиотици, точно на Бъдни вечер става това.

И така какво се случва. 

От 15 дни насам имам сърцебиене, но не го отразих много, много. 4 дни подред обаче събуждам се сутрин паникьосана, с гадене, сърцебиене - сърцето бие в корема или гърлото. Смуча 1 валидол и горе-долу става добре. Към това добявам следното:

Вълната ме залива от нищото, така както съм току що събудила се в спалнята, отварям очи и ме залива гаденето и сърцебиенето. Плача всеки ден, приятелите ми казват "стегни се". Желание за секс нямам, не правя секс от 3 и половина месеца, като първите 2 месеца бяха по медицински причини, съвсем съзнателно не говоря с близките си, сина ме на 10 год и го отбягвам, мъжа ми също го отбягвам.

Насочила съм се към психиатър. Това ли е правилното лечение?

И да допълня нещо. Тези пристъпи идват като имам болки в и/или оперираното място, тоест тези атаки ли да ги нарека, са пряко свързани с реална болка. Ходила съм на 3 хирурзи и 3 АГ /защото болката ирадира и там/, имам аноскопия преди 4 дни и обстоен АГ преглед преди 2 дни....Излишно е да казвам, че пак съм притеснена.

Линк към коментар
Share on other sites

Написах нещо за Вас, а го сложих в друга тема. Оставям го там, пускам го и тук:

 

Във форума има тема: Емоционално състояние и болести. Защо не погледнете:  http://www.beinsadou...?showtopic=2001

 

Разбира се, методите от тази тема могат да се комбинират с всички други лечебни методи.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Добър ден отново. Изобщо не знам дали съм за тук, тоест дали съм за психолог, психиатър или там каквото е .....

Все така имам леки болки, ходих при 100 доктора. Тази седмица ще имам колоноскопия. НО!!! Страх ме е да правя секс вече 7-ми месец. Минаха 6 месеца от гадната операция. Страх ме е това е! Имам едно такова странно усещане във влагалището....Моля, да не ми се смеете!! Достатъчно зле ми е! Странното усещане е като болка, изтръпване и все едно ще ми изпаднат вътрешностите. Пак ходих при доктори АГ - нищо ми нямало!

Явно е в главата ми......Моля за съвет!!!

Януари месеца ходих на психиатър, изписа ми коаксил, но НЕ го купих дори.....

Линк към коментар
Share on other sites

За психотерапия - психотерапевт.

След като доказано няма физиологичен проблем , вероятно страха след травматичното събитие е основен виновник за това положение. Страхът се повлиява чрез психотерапия.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей nefertari33 :)

 

Преди около 2 г. посещавах един курс. Една от участничките сподели за сходен проблем с много подобни симптоми. Повлия се много добре от хомеопатично лечение.

Така че ако прецениш може да опиташ и алтернативен вариант в допълнение към психотерапията.

 

Според мен проблемът при теб е свързан с чувството за срам свързан с дадения страх преди операцията и продължил след това.

 

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за дадените мнения. Може ли да ме насочите към психотерапевт в София? Никога не съм пила АД, ако има значение. И винаги ли тези услеги са платени? /не че нещо, но това са поне 300 лв/месец/

Към хомеопатията съм определено скептична, макар че доста рових и четох и реших да пробвам.

"Според мен проблемът при теб е свързан с чувството за срам свързан с дадения страх преди операцията и продължил след това." - дали заради това изпитвам страх да правя секс.?Не че не искам секса - напротив, млада жена съм на 33 год и изглеждам доста прилично, имам своите нужди. Стана нещо като фобия в мозъка ми - ако правя секс, то веднага ще загнои нещо по интимните ми части. ето това е проблема. Знам, че тука не сте такива хора, но ще помоля - без да се смеете и да ми казва някой, че  един голям.....ще ме оправи. Пиша тук, защото виждам, че има интелигентни хора и професионалисти.

Хубав ден и много ви благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

П.П. Интересно ми е психолог каква диагноза би ми поставил....

Психиатъра каза нещо от сорта на синдром на депресивна тревожност, но не съм много сигурна, защото тази жена дори не ме погледна в 20-минутният ни разговор. Тръсна рецептата с коаксила и ме прати по живо по здраво за след 15 дни да се видим пак. Естествено не отидох, защото никакво доверие не ми вдъхна.....

Линк към коментар
Share on other sites

П.П. Интересно ми е психолог каква диагноза би ми поставил....

 

Психолозите не поставят диагнози, това се прави от психиатрите.

 

Благодаря ви за дадените мнения. Може ли да ме насочите към психотерапевт в София? Никога не съм пила АД, ако има значение. И винаги ли тези услеги са платени? /не че нещо, но това са поне 300 лв/месец/

 

Ако под "тези услуги" имаш предвид психологична консултация, да, заплаща се, както всяка една услуга. Стандартната консултация е с продължителност от 45 мин до час и половина и се провежда от специалист, не виждам как може да бъде обезпечена по друг начин освен чрез такса. Сумата може и да е далеч по - малка от 300 лв.

Тъй като информацията  е твърде оскъдна, а и проблемът е специфичен, няма как да се каже нещо конкретно.

Най- общо, когато има травмиращо събитие, което е оставило трайни промени в поведението и свързаните с него действия се говори за  стресово разстройство. Когато това състояние продължи повече от 3 месеца и води до дискомфорт е необходима намеса на специалист.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Добър ден, никой не ме насочи към психотерапевт.... Но аз сама се насочих. Ще имам възможност да го посещавам след 10,06 и ще видим. Няма да споделя името му тук. Вече съм на 100% сигурна, че проблема е в главата ми. До този извод сама стигнах.

Линк към коментар
Share on other sites

Миличка, проблемът със странното усещане във влагалището се среща все по-често. Да, в главата е, лекува се. Доста личен опит имам с това. В твоя случай отключващата причина е оперативната намеса. Виждам, че пренебрегна предния ми съвет. Когато решиш да се обърнеш към алтернативната медицина, тук има хора, които знаят какво да се прави.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Да, Креми Стоилова, наистина и съвсем умишлено пренебрегнах съвета ви. Това е така, защото искам да се лекувам по начин, в който имам доверие и вярвам /поне до известна степен/. Не съм почитател на алтернативната медицина, изключение правя за лечебните свойства на меда.  За момента няма да споделя нищо повече. Ще го направя по-нататък. Успех на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Така, здравейте пак. Ударих на камък с терапията, психотерапията, никаква файда. Само разбрах, че като получа паника трябва да я приема. Даже й говоря понякога хахах. Всеки луд  с номера си. Не пия АД, не пия нищо, но това продължава. Радвах се на 59 дни спокойствие, и бааааам! Айде пак на въртележката. Пиша в друг форум също, с цел споделяне. Ако позволите ще копирам и тамошното ми мнение тук, та да кажете какво аджаба вече трябва да направя.

Моето психо се отложи за вторник вечерта. Относно водата - поне при мен съм забелязала, че като ми гадно и панирано пия 2 литра вода на ден, не знам защо. Дори не пия толкова вода съзнателно. Съзнателно пия 1 литър на ден, защото ноктите ми са сухи /всеки луд с номера си  icon_mrgreen.gif/
Имам още 1 въпрос - колко време продължават ПА? Аз съм 99 на 100 убедена, че нямам ПА, защото това при мен трае с дни - поне 7-10 дни сърцето ми бие до откат в корема и в гърлото, това е придружено с плач /но без да го искам!!!/, плача нон-стоп. Ако сутрин ми е добре и през целия ден ми е добре. Но ако сутрин ми стане панирано, то зная, че ме чакат 10 дни тревога. Но много силна тревога с треперене. Та по това съдя, че имам ПР, а не ПА, тоест имам си страхова невроза.
Та това се появява, когато ме заболи част от операцията или около нея. Усетя ли болка ме чакат 10 дни ад  icon_confused.gif Няма ли болка - няма го и това чудо на чудесата  newsm78.gif Тук вече ме навява мисълта, че имам и хопохондрични наченки. Странното е, че НЕ ме е страх от удар, инфаркт, инсулт, дори от по-страшни неща НЕ ме е страх - Да не дава Господ   yahoo_27.gif yahoo_27.gif

Скрит текст : 
 

Единствено уникален страх изпитвам от нещо гнойно  icon_confused.gif Дори НЕ ме е страх от гной в мозъка или корема, а само около слабините  icon_redface.gifАбе луда жена съм си  icon_mrgreen.gif
Друго какво направих? Аз май го писах в предния си пост де, ама карай - пак ще го напиша. На 1 лист си написах + и - в живота. Е, имам само + предимно. Минусите ли? Ами те са глупости, на които не отдавам значение, ОСВЕН притеснението около тази "болест" Само за ваша справка ще си напиша плюсовете, та и аз да ги видя тук черно на бяло.
ПЛЮСОВЕ
1. Детето ми е живо и здраво
2. Ние с мъжа ми, както и нашите родители 
3. Имаме работа и двамата
4. Живеем в наш дом 
5. Имаме приятели, малко са, но са прекрасни. Обичам ги.
6. Имам супер колеги, 25 души, с които нямам проблеми
7. Имам шефове, които като цяло са разбрани и доста човечни ако НЕ ги лъжеш, а директно споделиш проблема си. На тях съм казала всичко, защото 2 месеца и повече не бях на работа първо заради операцията, после заради паниката 15 дни още.
8. Очаква ме повишение, май  icon_mrgreen.gif та ще се боря за заветните 900 лв нето  yahoo_27.gif
Какво искам от живота повече?!? Антидепресанти?? Абсурд! Пия валериан, естествено без ефект хахаха и валидол - пак без ефект хахха
МИНУСИ
1. Притеснявам се панически от нова фистула или рецидив на старата и успешно лечение на хроничния си неизяснен бартолинит
Втора точка няма.
8 срещу 1. Е все тия 8 трябва да надделеят  yahoo_01.gif
Днес съм спокойна, както и вчера и онзи ден, както и предишните. Тия паники /даже не зная какво е/ идват изведнъж - като светкавица, отиват си така пак - изведнъж, все едно спира дъжда  newsm78.gif
Нищо не ви питам с този си пост. Просто излях това от душата си. Казах/написах неща, които никой не ги зная изцяло, само вие. И макар, че сме непознати тук, ми става добре. И както казва една колежка "Не съм сама"  icon_mrgreen.gif
Прегръщам ви  yahoo_36.gif

Та така. Явно ще се наложи известен прием на АД.

Нека все пак да ме насочите към терапевт, моля ви....Дадох 200 лв за тоя дето духа, просто не си паснахме. На 24,08 ми престои отпуска - това за мен е ужас, как ще изляза от София и ще ида на място, където няма доктор.....

Какво ми е? Не разбирам.

Линк към коментар
Share on other sites

Сещам се, че имам да кажа още нещо или по-скоро да питам. Хората имат Па от по 5-10-30 минути, аз защо имам от по 10 дни? Вероятно ще ме питате защо не съм питал терапевтката? Ами 7 сеанса х 30 лв

Сеанс 1 - запознаване, разказ на живота ми накратко и не чак толкова

Сеанс от 2 до 7 - разговор. Все едно водя разговор с приятелка, ама на тази й плащам. Не знам защо. 

Единственото положително нещо беше, че ме караше да пиша нещата, които ме радват, а не тези, които не ме радват. Понеже съм чела мненията тук на Д-р Първанов, сама установих, че това е правилно.

Работих по 3 дни повече в месеца, за да не натоварвам у нас бюджета заради сеансите. 

Та според мен съм интелигентна млада жена, която напълно реално осъзнава ситуацията и зная, че това е в главата ми. Но нещо не се получава. Може би давам малко от себе си? Имам ли нужда от АД? Имам ли хипохондрия? Въобще какво имам?

Ако някой ме насочи - ще е добре. Ако не - аз пак ще се насоча според моята преценка. 

Линк към коментар
Share on other sites

Още ще допълня нещо - хората с ПА или ПР се чувстват напрегнати вечер. На мен вечер ми е най-добре, спя като чук по 8 часа точно. Не се събуждам. Наспивам се много добре. 

Ей сега чета темите тук и ми стана доста интересно 1 твърдение на Д-р Първанов - хората с ПР имат чувството, че ще умрат. Аз такова чувство нямам и не ме е страх като се разтреперя. И през ум не ми е минавало да ходя до Бърза помощ заради сърцебиенето или пулса, или треперенето. 

И какво излиза - нямам ПА, защото продължава с дни, нямам ПР, защото не съм мислила, че умирам. Стана ми чисто любопитно какво е това дето ме яде отвътре.

Ако мислите, че състоянието е сложно, не ми отговаряйте. Аз съм упорита докато не намеря пътят.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, добре е да се уточни, че паническите атаки са част от тревожното разстройства или така наречената симптоматика.

Паническата атака се изразява под най - различни форми, но най - често срещаната е тази, която ти описваш.  Най - общо -  сърцебиене, страх, от умиране, задушаване, изтръпване на крайниците, чувство че ще се припадне, изсъхване на устата, стягане на корема, изтръпване на пръстите  и т.н.

Ако прочетеш внимателно повечето от темите тук свързани с този проблем, ще разбереш, защо всичко това е просто реакция на автоматично включван от мозъка страх. Т.е. пускаш си страшната мисъл и тялото ти реагира по най - естествения начин на света, защитава те. Ти му задаваш код - опастност, а то ти пуска адреналин, който да те активира, за да се справиш с опастността. 

Проблемът: Реално опастност няма. Какво тогава да прави тялото ти с този всичкия адреналин, който се е изхвърлил в кръвта? Ако не станеш и не намериш начин да го разтовариш, той ще си свърши работата: 1. Ще забърза сърцето ти , за да бягаш по - бързо от опастността. 2. Ще изпомпа кръв към крайниците ти, за да са по - бързи. 3. Ще забърза дишането ти, така прави човек, когато бяга.

Да, но ти не бягаш. Не бягаш, но тялото ти си върши работата, подадена му от мозъка. 

Вариант, преди да започне атаката, усещаш се, ставаш и вършиш нещо, което или да те разсея, за да излъжеш мозъка и да отхвърлиш мисълта или се натоварваш, за да помогнеш на тялото правилно да се разтовари от адреналина. Някои бягат до откат, други дишат по посочените тук техники, трети пускат прахосмукачки, броят пилатата по дърветата и т.н. и т.н. варианти много. Целта е една, да се справи с бойната готовност на тялото.

Симптомите на паническата атака продължават от няколко секунди до половин час, достатъчно време по принцип, за да избягаш от реална опастност.

Какво се случва в нашата действителност? Опастност няма, и обяснение, защо се чувствам така , няма. Започва да ме е страх, но в един момент вече ме е страх от самия страх. Лекарите казват ,"няма ти нищо", но ти се чувстваш зле, значи ти има нещо нелечимо = още повече страх. И ето ти затвърждаване на състоянието. Повторения, повторения ...... и понеже няма на къде = антидепресанти, да но как ще се справят те с твоя адреналин, след като функцията им е да повлияват серотонина????

Имам клиент 5 години пие хапчета за сърце, без да знае защо, изписани му в момент на паническа атака, не ходи повече на лекар. По мое настояване отиде на основни прегледи, за да се убеди, че това е лудост - да пиеш хапче за нещо, което е здраво. След всички прегледи, хапчетата са преустановени. Задава ми въпрос, Защо като попитах мой близък работещ в кардиология, дали да пия тези хапчета, той ме попита " Добре ли се чувстваш" - казах "да" - "Тогава ги пий". 

Правилният въпрос е, не "дали" "или", а - Защо да пия тези хапчета? Когато имаш ясен отговор на този въпрос, ще получиш и точно описание на състоянието си.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Правилно ли разбирам, че адреналина ми идва в повече? Антидепресантите не влияят върху него, зная. Явно не са ми нужни, както и си мисля все още. Проблема не е в липсата на серотонин, а в излишъка на адреналин?

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът е в мисълта, която отключва отделянето на адреналин, който е виновник за паническите атаки.

Работата се насочва към мисълта. Тя е следствие на реално преживян инцидент, нещо по - конкретно.

 

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТРУКТУРАТА НА СТРАХА
 
Фобията и "реалния" страх са съвсем различни по начина на тяхното придобиване, но са много подобни като крайна реакция, по тази причина и симптомите им са много сходни. Един от отличителните белези на фобия и страх е, че след като човек започне да мисли или говори за страха си, той веднага изпада в състояние на безпомощност, от което след това много трудно може да бъде изведен. Ако в този момент обърнете внимание на движението на очите на човека, ще забележите следните реакции: погледът обикновено се премества от визуалната към кинестетичната област  , което свидетелства за В-К синестезия (означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.) 
Това означава, че всеки път, когато човек си спомни за нараняваща го ситуация, той задейства ефект подобен на "25 - я кадър" -   вижда, без да осъзнава, картина на тези събития и веднага се свързва с нея и започва да изживява  ужасите отново.
Сега разбирате защо в този случай много от техниките се оказват неефективни, в които има стъпки на дисоциация от травмиращ опит и разглеждането му от страни ( напр. техниката "Промяна на личната история")
След като човек стане страничен наблюдател на минали събития, той веднага се оказва и техен участник, като тук участват и връзките на дисоциацията. 
Предвид характеристиките на описаната стратегия на страха, на първия етап на двете техники, ще се работи за намаляване на старата визуално-кинестетична синестезия и отделянето на сетивата от изображенията. това се постига чрез използването на двойната дисоциация. Следва да се обучи нов навик у клиента - да разглежда старите събития със спокойно чувство и утвърдена нова В-К синестезия. и ако предишния образ на безпомощност в дадена ситуация , предизвика у човека отрицателна кинестетика, то при обучението му в новата стратегия ние ще минем по обратния път: отначало ще създадем мощна положителна кинестетика и след това, само на този фон ще учим човека да разглежда спокойно изминалите събития.
 
 
Появата на страха е значително улеснена от човешкото въображение, способността на мозъка да прави асоциации и да премине към втората позиция на възприятието. Процесът на нейното формиране може да се опише по следния начин: външен стимул сам по себе си не е причина за появата на страх, но може косвено да започне  търсене на  "страшни" ситуации, които участват в същия този стимул. След това човек или асоциира или навлиза във втора позиция на възприятието, "Методично" преживява всяка ситуация и накрая се получава измислен или "чужд" страх. Ето няколко примера за илюстрация на казаното:
 
Пример номер едно (хипотетична и силно преувеличена)
Представете си следната ситуация: Човек, на който му се налага да премине в тъмна нощ по пътека през гробищен парк, което ще му отнеме около 20 минути. Веднага ще добавим, че по време на неговото "пътешествие" всичко е било тихо и спокойно, но напускайки гробището този човек е в състояние на силен страх със силни физиологични проявления. Откъде се взе това, пита се той?
Възможно е в първите пет минути този човек да е ходел напълно спокойно, но след това да си е задал невинния въпрос: "Интересно, защо хората толкова се боят от гробища?" 
И ето, че в следващите 10 минути, той започва да си спомня, какво е говорила баба му и дядо му за това, неговите приятели, възпроизвежда си картини от книги или филми, които са описвали "отговорите" на този въпрос, при това всички тези разсъждения ги прави съм със себе си: " Всичко това, разбира се са само приказки, но въпреки това изведнъж може нещо страшно да ми се случи" 
В следващите 5 минути, този човек е в състояние да си се  представи като участник във всички тези сцени. И в крайна сметка, този човек развива силен страх към гробища, в последствие не иска да приближи към градското гробище нито денем, нито нощем, дори не иска да слуша разговори свързани с гробища, да гледа филми с подобна тематика, още по - малко за зомбита или мъртви. Между другото, този човек е в състояние да получи фобия, свързана с гробище или тъмнината, ако по време на ходене  нещо изскърца или проблесне, или внезапно се появи на пътя му.
Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Добре, явно трябва да търся терапевт, който да ми насочи мисълта, за да преборя тази "страхова невроза". Друго обяснения нямам. Все пак съм само "любител".

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...